Зимуване на пчелните семейства

Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства.
Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Пчелите се подхранват и в люта зима. Най-добре е това да не се налага. Няма да се наложи, ако са зазимени както трябва с чист нектарен мед и достъпът им до него е осигурен. Но по някаква причина семейството може да разполага с по-малко мед от необходимото му количество. Ако при януарските прослушвания на пчелните семейства е установено, че някое от тях гладува (чува се слаб немощен шум, подобен на шумоленето на сухи листа), трябва да му се помогне, за да не бъде загубено. Налага се подхранване и ако се установят признаците на вредното влияние на мановия мед, в случай че поради недооценяване е поставен в кошера. Гладът може да се дължи и на това, че по някаква причина над рамките няма необходимото разстояние и пчелите не може да се придвижат към съседните пити.
Зимното подхранване на пчелните семейства е възможно в тихи и обикновено слънчеви дни, когато температурата на въздуха е относително висока. За да не се допусне охлаждане на кошера, работата се извършва бързо от двама души – единият снема и поставя покрива на кошера, а другият повдига покривката и поставя храната. Такива дни не са изключени през януари. Но когато метеорологичната прогноза не ги обещава, а състоянието на семейството не позволява отлагане, кошерът трябва да се внесе в помещение, където набързо да се извършат необходимите манипулации.

На гладуващите семейства най-добре е да им се предоставят пити с чист нектарен мед. Стига да има. Но най-често причина за проявата на гладуването е недостигът му в пчелина. В такъв случай трябва да се прибегне до подхранване със захар. Да се предостави захарта под формата на захарен сироп е невъзможно, защото пчелите не могат да напуснат кълбото и да отидат до хранилката. Затова се прибягва до приготвяне на твърди храни – кърмова маса, бяло сладко, захарни питки, кристална захар.

Кърмовата маса се дава под формата на питки с дебелина до 1 см и тегло 500-800 грама. Питката се поставя в найлонов плик, нарязан отдолу и се настанява точно над пчелното кълбо. Няма съществена разлика и при употребата за подхранване на бялото сладко. Захарните питки не се поставят в плик.
Пчелите може да бъдат подхранени и направо със обикновена кристална захар или захар на бучки. Тази захар трябва да се постави в торбичка от марля и така за кратко време да се натопи в топла вода, докато се намокри добре без да се разтвори. В такова състояние се поставя върху рамките над кълбото.
Пчеларят трябва да проследи състоянието на подхраненото семейство. При нужда това подхранване се повтаря през 15-20 още 1-2 пъти.

А ето и как се приготвя храната:
Кърмова маса. Приготвя се от 1 част нектарен мед и 3-4 части ситно смляна и пресята пудра захар. Захарта се насипва в широк съд, в средата се оформя кратерче, както при замесването на тесто, в което се излива предварително затопленият мед. Отначало се забърква с лъжица, а след това се омесва с чисти ръце, докато се получи полутвърдо тесто, което, направено на топка, запазва формата си. За подхранване на пчелите тестото се разплесква под формата на питки.

Медът, освен чист нектарен, трябва да е от пчелини, в които няма заразни болести. Ако е кристализирал, може да се разтопи на водна баня при температура не по-висока от 50 градуса, за да не се разрушат витамините и другите му ценни съставки.

Захарни питки. Използват се в случай че няма мед и се приготвят се само от захар и вода. Към една част вода се изсипват 4-5 части захар. Сместа се вари на слаб огън при постоянно разбъркване в продължение на 30-40 минути, докато по стените а съда започне да се образува тънка кристална корица. Готовият сироп се разлива в предврително приготвени и навлажнени плитки около 1 см картонени кутийки. След като сиропът се втвърди, кутийките се дават на пчелните семейства, подобно на кърмовата маса, но без да се обвиват, а просто обърнати надолу.

Бяло сладко. Килограм захар се разтваря в килограм вода, вари се и се разбърква до сгъстяване. Минута-две преди да се свали от огъня, се добавя лъжица кремотартър. Сваля се от огъня и сместа се бърка в една посока, докато се превърне в бяла жилава маса. Приготвят се питки и се дават на семейството така както кърмовата маса.

КРИСТАЛИЗАЦИЯ НА ПЧЕЛНИЯ МЕД

Известно е, че сред народа и потребителите на пчелен мед е по-популярна думата „захаросване” на пчелния мед. Кога и защо се е наложило това крайно погрешно понятие не е ясно. Ако отидете на пазара, където се продава пчелен мед ще чуете да се казва „захаросан” и почти никой не говори за кристализирал мед, а чувал съм даже говорители по националната телевизия да казват „захаросан мед”. Това е признак на незнание и неграмотност. Като под понятието захаросан мед обикновено се разбира влошено качество или дори фалшифициран захарен мед. Вярно е, че в последно време, особено от началото на 21-ви век някои печалбари започнаха да произвеждат захарен мед, като разтопяват бяла захар с добавяне на 20% вода и 2-3 лъжици натурален пчелен мед и тази сладка течност я предлагат като „захаросан мед”. Някои така наречени „пчелари” пък прилагат по-прикрит начин за производство на захаросан мед, хранейки пчелите през медосбора, обикновено при цъфтежа на акацията с обилни количества захарен сироп. Е, такъв мед действително е захаросан, но да се отъждествява чистия натурален пчелен мед със захаросания е кощунство.

Преди години в нашия град имаше един голям пчелар, който имаше прякор Лъжеца. Веднъж той ми разказваше следното: по време на цъфтежа на акацията закарвал варели с вода и ги поставял върху тухли. Запалвал под варела огън и загрявал водата, след това изсипвал в нея 2 чувала със захар и получавал захарен сироп. С този сироп пълнел хранилките на пчелите всеки ден. Те вземали сиропа и размесвайки го с акациевия нектар, пълнели магазините, от които Лъжеца вадел много мед. После го закарвал в магазина на Наркооп, който тогава единствено изкупуваше пчелен мед. След анализа на този мед магазинерът му го върнал, защото не отговарял на държавния стандарт и Лъжеца си прибрал меда, съдържащ завишени количества захароза над държавния стандарт.

Пролетта той отново закарал меда, направили му пак анализ и се оказало, че захарозата е в рамките на държавния стандарт и естествено му приели меда. Какво е обяснението? При престояване захарозата се разлага постепенно от малките количества на ензима инвертаза и така се доближава по съдържание на захароза до естествения нектарен пчелен мед, който се изкупува от търговските организации. Така пчелният мед е станал третият по фалшифициране хранителен продукт в света.

Сега нека да се върна към понятието „кристализация” на пчелния мед. Много научни изследвания са доказали, че кристализацията на натуралния пчелен мед – нектарен и манов е естествен процес на съзряването му, т.е. до разлагането на малкото останала захароза до овощна и гроздова прости захари. Така, че кристализиралият натурален пчелен мед е с подобрени качества (зрелият мед), а не е влошил своите качества. Известно е, че в нектара освен гликоза и фруктоза има и около 4% захароза, която при обилния медосбор от акацията не може напълно да бъде разложена и остатъчните количества се разлагат при кристализацията на пчелния мед, в който остават само глюкоза и фруктоза, които изцяло се усвояват от организма. Причина за кристализацията са различни фактори: вида на растенията, от които е събран, температурата на въздуха и други.

 


Съдържанието на глюкоза в по-големи количества от 36% ускорява кристализацията, а когато фруктозата е повече от 36% медът по-трудно кристализира. Такъв е акациевият мед, който не кристализира до 2 години. Когато температурата, в началото на месец октомври, падне под 10 С – медът бързо кристализира. Това е естествен процес.

 

 

Колко МЕД мога да ям всеки ден?

Медът е истинско богатство от природата. Дневната доза мед за консумация се определя в зависимост от възрастта на хората и от теглото им и се движи от 1 до 2 г на килограм тегло, разделена на три или повече приема. Или ако човек тежи 80кг и е на средна възраст, то дневната доза е 80г.

Винаги трябва да се има предвид и състоянието на човешкия организъм. При повишена или понижена киселинност на стомашния сок медът трябва да се разтвори в първия случай в топла вода с температура не по-висока от 40-42 градуса, а във втория водата да е със стайна температура, за да не се разрушат ценните органични вещества.

Установено е, че медът играе важна роля за нормалното развитие на организма. За децата медът представлява готова храна, която 100 процента се усвоява от организма и се включва в жизнените функции. Но медът не се препоръчва за деца до три годишна възраст, особено кърмачетата.

Медът не се препоръчва за диабетици, но това съвсем не означава, че те не могат да го употребяват-дори напротив, необходимо е да знаят кой вид мед и по-колко е подходящ за тях.

Нещо повече - фруктозата от мед може да лекува диабет, болести на кръвта и хипертония. Заключението на немски учени е, че медът натоварва по-малко организма от захарта, тъй като установеното ниво на инсулина при употребата му е значително по-малко. Диабетиците могат да консумират акациев и липов мед. Фруктозата, която се съдържа в меда, е по-добрата захар за тях!

 

 

 

 

 

 

За пчеларя

Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства. Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Със закривен Г-образно тел трябва да се извади подмора при долния вход. Не е изключено той да запушва входа и да е причина за недостиг на въздух. От труповете на умрелите пчели може да се направят някои изводи. Изядената гръдна мускулатура е указание за нападения от мишки. Подутите коремчета и неприятната миризма пък говорят за манова токсикоза или нозематоза.

Съборени по една или друга причина кошери, гладуващи семейства или пострадали от мишки и заболявания трябва незабавно да се внесат в топло (15-20градуса) помещение и да се вземат съответни мерки.

Състоянието на съхраняваните пчелни продукти не бива да отпада от вниманието на пчеларя и при поява на повреди от мишки, молци или ниски температури трябва да се вземат съответни мерки.

Ремонтът на пчеларския инвентар продължава и през януари, а липсващият се закупува. Добре е да се подготвят рамките за градеж на пити, защото няма да мине много време и те ще потрябват

Когато купуваме пчелни продукти

Но на пръв поглед или в домашни условия, бързичко може да определите какъв мед ще закупите или вече имате по-няколко лесни начина.

ПЧЕЛЕН ДАР МЕДКАЧЕСТВЕНИЯТ МЕД:

КРИСТАЛИЗИРА/захаросва се/. Истинският мед е в течно състояние само през летния сезон. До два-три месеца след като е изваден от кошера той започва постепенно да се захаросва. Много хора избягват да купуват мед, който е кристализирал и търсят единствено течен, но трябва да знаете, че за да стане медът отново течен е необходимо да бъдат спазени редица условия. Най-добре е да бъде направено в професионална машина. В домашни условия медът се втечнява на парна баня, в продължение на 24 часа, като водата не трябва да завира – температурата и не бива да превишава 40° C;
НЕ Е МНОГО СВЕТЪЛ, НИТО ТВЪРДЕ СЛАДЪК. Ако медът е много светъл, няма аромат и вкусът му е твърде сладък, то пчелите са били хранени със захарен сироп;
ИМА ЕДНАКЪВ ЦВЯТ И НЯМА БУЧКИ;
НЕ СЕ ПЕНИ, когато го добавяте към напитката си. Ако се пени, то медът е незрял;
СЕ РАЗТВАРЯ БАВНО И ТРУДНО.
ПЧЕЛЕН ДАР ПРАШЕЦПЧЕЛНИЯТ ПРАШЕЦ – СУПЕР ХРАНАТА
Пчелният прашец е продукт, събиран от медоносните пчели от цветовете - тичинките на цветя и цъфтящите растения. След това те го смесват със слюнка (съдържаща храносмилателни сокове) и нектар от растението. Пчелите инстинктивно събират пчелен прашец, като преценят кои поленови гранули са питателни и здравословни.

Пчеларите отнемат прашеца от кошничките на крачетата чрез прашецоуловители, поставени на входа на кошера. Според технологията на получаване пчелният прашец се подразделя на - свеж (не изсушен) прашец и изсушен прашец.

Влагата, която съдържа или тази, която прониква в него по-късно е основната причина за бързата загуба на качеството му. Развиват се микроорганизми и то предимно плесени, някои отделящи токсини, опасни за човешкото здраве.

Съдържанието на влага в пчелния прашец, веднага след получаването му е средно от 20 до 30 % и е много нетраен. Ето защо трябва да се събира ежедневно, да бъдат почистени по възможно най-бързия начин прашинковите гранули, от остатъци от восък, пчели или др. замърсители и плътно опакован в разрешени за използване в хранителновкусовата промишленост найлонови торбички, които се съхраняват във фризер при температура от минус 12°С до минус 18° С. Ако не се изсуши до няколко дни несъхраняваният във фризер свеж прашец губи качествата си и може да стане опасен за употреба.

За да се гарантира продължителната трайност на прашеца, непосредствено след получаването му от пчеларя, той се подлага на изсушаване. Според действащите български нормативни документи са регламентирани изискванията към изсушаването и съхранението на пчелния прашеца - изсушаването на прашеца следва да се извършва в сушилни, така че температурата по време на процеса да не надвишава 45 °С и да се постигне в изсушения прашец остатъчна влажност от 8 - 12 %. ; опаковането му следва да се извършва плътно и за предпочитане най-добре вакуумно със специални вакуум опаковъчни машини в полиетиленови опаковки, разрешени за използване в хранително вкусовата промишленост; изсушеният пчелен прашец трябва да се съхранява при температура от 0 до 4 °С винаги в плътно затворени опаковки (т.е. хладилно съхранение), както преди продажбата му, така и при самите консуматорите.

Най-сигурният начин за съхранение на пчелен прашец в домашни условия е, когато се смесят еднаква части мед и прашец и се затвори плътно в стъклен буркан. Медът е естествен стабилизатор на прашеца, така подготвената консистенция е трайна и ежедневната консумация е безопасна.

Прашецът, събиран от пчелини разположени в близост до промишлени замърсители (заводи), натоварени пътища и животновъдни обекти, овощни градини или площи от растения с интензивно пръскане с пестициди, би могъл да е токсичен за консуматора.

Консумацията на пчелен прашец е противопоказна при хора с доказана алергия към цветен прашец, поради което при предлагане на консуматорите, те следва да са информират от продавача за тази опасност.

ПЧЕЛЕН ДАР ПРОПОЛИСПРОПОЛИСЪТ – ЕСТЕСТВЕНИЯТ АНТИБИОТИК
Прополисът (пчелният клей) е съставен от смоли, восъци, етерични масла, прашец и други (повече от 50) биологично-активни вещества.

Критерии за качествен прополис са: водно съдържание под 5%, восък под 22%, механични примеси под 12%, киселинно число 42-54, осапунително число 180-200, терично число 130-170, йодно число 105-140, показател за окисляемост под 10 секунди. При добиването на прополис (пчелен клей ) от секрета на пчелните жлези в него попадат ненаситени киселини от мастния ред. Реакцията за обезцветяване на водния и на спиртния екстракт от прополис при добавяне към него на разтвор на калиев перманганат става моментално. Висококачественият прополис (пчелен клей ) обезцветява разтвор на калиев перманганат за 4.5 - 6.5 секунди. Окислителният процес се забавя, когато прополисовият разтвор съдържа механични примеси и восък.

Съхраняването на прополиса под формата на пръчици става при стайна температура на сухо и проветриво място, а завиването му в пергаментова хартия води до запазване на качествата му в продължение на 3 години.

Клеевата тинктура се съхранява на сухо място, при стайна температура без пряка слънчева светлина. Тя не се препоръчва при деца до 3 години, бременни и кърмещи жени и хора с автоимунни заболявания и такива с непоносимост към прополис и с алергии към растителни продукти.

ПЧЕЛЕН ДАР ПЧЕЛНО МЛЕЧИЦЕПЧЕЛНОТО МЛЕЧИЦЕ
Единственият начин за добиване на пчелно млечице е чрез естествени процеси в пчелния кошер.

Пчелното млечице е течност, съдържаща приблизително 67% вода, и поради това е податлива на замърсяване, след като е премахната от стерилната среда на кошера. Съхранява се в херметически затворен стъклен съд, на тъмно и хладно място.

След като веднъж е извадено от кошера, пчелното млечице трябва да се обработи бързо, в рамките на 2-3 часа, за да се избегне замърсяване.

Обикновено производителите на пчелно млечице го замразяват. Замразяването на пчелното млечице при температура от -2°С до -5°С или поддържането му в охладено състояние може да запази свойствата му до 6 месеца, или до година и половина при температура от -18°С до -20°С.

Добавяне на мед, като естествен консервант също може да запази голяма част от свойствата на пчелното млечице, ензимите, съдържащи се в меда, разрушават някои от съставките на млечицето. Това може да се избегне, като медът се нагрее предварително за 1-2 часа, при температура над 50 – 55°С, и по този начин ензимите му се инактивират.

Пчелното млечице може да се обработи по химичен начин или чрез отстраняване на водата от него – лиофилизиране, като по този начин се капсулира и срокът му на годност значително се увеличава, без да губи свойствата си.