Зазимяването на пчелите през октомври
- Детайли
- Категория: Отглеждане на пчели
- Публикувана на Петък, 10 Октомври 2025 05:47
- Написана от Super User
- Посещения: 35
У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
Пчелите през месец октомври преминават в пасивно състояние поради не намирането на източници на нектар и прашец. У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
През октомври често се случват резки застудявания и пчелите образуват зимни кълба не само нощем, а за по-продължителен период. Това налага още в началото на месеца пчеларят да извърши зазимяването на пчелните семейства, т.е. да направи необходимото за осигуряване живота на пчелите през зимния период. Трябва да се извърши следното: - да стесни гнездата на семействата, като остави в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно, а излишните да извади в склада или да ги постави зад преградната дъска. Ако стесняването е било извършено добре през септември, сега не се налага изваждането на нови пити от гнездото.
При добро уплътнено с пчели гнездо се осигурява добро презимуване. - в стесненото гнездо да осигури достатъчно количество храна за пчелите. На междурамие пчели трябва да се оставя минимум по 2 кг мед на нормалните по сила семейства и по 2,5 кг на по-слабите. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп, и запечатен в питите. - да разпредели правилно медовите запаси в гнездата на семействата. Две трети от оставените на междурамие средно 2 кг.
Трябва да бъде съсредоточен в централната част на гнездото, за да се гарантира изхранването на пчелите в зимното кълбо и при най-тежка зима. Всяка пита от централната част на гнездото трябва да съдържа минимум 2-2,4 кг мед. Останалите в двата края на гнездото пити могат да бъдат по-пълни /тогава медовите запаси, на които ще зимуват пчелите, ще са разположени сводообразно/ или по-празни /запасите ща са като на брада/.
Зимуването на пчелите на изцяло запълнени с мед пити протича по-лошо, отколкото на пити, на които две трети са запълнени с мед и една трета е с празни килийки. При изцяло запълнени с мед пити пчелите образуват по няколко микрокълба в съседни междурамия, които регулират температурата сами за себе си. Те изнасят меда от малки участъци от двете страни на питата, влизат в килийките и в тези участъци образуват микрокълба. При наличие на празни килийки под меда в питите те образуват общо кълбо с един център за регулиране на топлината в цялото кълбо.
Самите пчели не остават да зимуват на пълните пити с мед, ако имат възможност да образуват другаде зимно кълбо. Те се прехвърлят зад преградната дъска и образуват зимното кълбо върху празните килийки на оставените там пити, т.е. бягат от гнездото с пълните пити. Ако в централната част на гнездото са оставени пити с малко мед /под 1,5 кг/, а в крайните пити са почти пълни, при застудявания през втората половина на зимата – февруари-март, пчелите загиват от глад въпреки наличието на мед.
Често пчеларите не отчитат тази особеност и когато пчелните семейства загинат, те търсят други причини и включително заболявания, без да допускат, че причината е дългото гладуване. Повечето от зимите в нашата страна са с редуващи топли и студени седмици и през топлото време, когато пчелите разпускат кълбото и се облитат, масово пренасят меда от крайните пити в центъра. Когато застудяването продължи и кълбото не се разпуска, пчелите не могат да отиват да вземат меда от крайните пити.
За това при зазимяването, е необходимо да се осигурят оптимални условия за презимуване на пчелните семейства, гнездата им трябва да бъдат добре стеснени с достатъчно и качествена храна и две трети от тази храна да бъде съсредоточена в централната част на гнездото, а по централните пити под запечатания мед да има не по-малко от 6-8 см празни килийки за образуване на общо кълбо в гнездото. При зазимяването пчеларят трябва да стесни входовете на кошерите съобразно със силата на пчелните семейства. На всяко плътно междурамие с пчели трябва да оставя по 1 до 2 см отвор на входа – на по-слабите по 1, на по-силните по 2 см.
При по-силните семейства входа се поставя точно срещу центъра на питите в гнездото, а при слабите-в единия му край /откъм преградната дъска/. На входа се поставя мишепредпазител веднага след окончателното стесняване на гнездото. За предпочитане са мишепредпазителите със сводообразни отвори. През мишепредпазителите с хоризонтални отвори малките мишлета от вида землеровки се промъкват в кошера. Когато кошерите има горни входове, те трябва да се използват, а долните да се затварят.
Съвсем неправилно е да се оставят отворени горния и част от долния вход. Ако са отворени двата входа, пчелните семейства зимуват по-лошо, понеже през целия зимен период се създава постоянен поток от студен въздух, който отнема топлината от горната част на гнездото и изнася въглеродния двуокис от долната ме част. Пчелите са принудени да отделят повече топлина, изразходват повече храна, износват се физиологически бързо. Зимуването само на горен вход позволява да се задържи в гнездото образувалият се при обменните процеси в организма на пчелите въглероден двуокис, който намалява окислителните процеси в клетките им. Това от своя страна влияе благоприятно върху физиологичното им състояние- намалява обменните процеси, забавя стареенето на клетките, повишава продължителността на живота на пчелите.
През зимния период съдържанието на въглеродния двуокис в зимното кълбо на пчелите е многократно по-голямо, отколкото в атмосферния въздух, т.е. пчелите сами го задържат в кълбото. След появата на пило в гнездото концентрацията му рязко навалява, дори и да не е разпуснато зимното кълбо. За да няма влага в гнездото през зимата, пчелните семейства трябва да се стеснят силно, а до преградната дъска да се постави затоплящ материал, плътно притиснат до предната и задната стена и покривната възглавница. Най-добри резултати се получават със стиропора и велпапето. С тях се постига много добро уплътняване, а освен това контактът между топлия и студения въздух не става в гнездото, а извън него, в пространството между гнездото и стената. Въздухът е също добър изолатор.
Добре стесненото гнездо може да не образува влага в него и без затоплящи материали. Влага се кондензира едва след появата на по-голямо количество пило през пролетта, и то зад преградната дъска. Най-добри резултати се получават , когато топлия въздух се изолира от студения не само откъм преградната дъска, но и над самото гнездо чрез запълването на междурамъчното пространство между питите. Това може да стене или с плат , който да се побере в пространството между рамките или покривната възглавница, или с летвички /рейки/ със сечение 9 на 11 мм и дължина 470 мм. При нестеснени гнезда посоченото уплътнение води до образуването на повече влага в празните междуредия, особено след появата на пилото.
През октомври пчеларят трябва да провери и сортира извадените от семействата плодникови пити. Всички негодни за употреба в семействата, стари, с търтееви килийки, не добре изградени и т.н. пити трябва да се бракуват, а вощенита има да се изреже от тях за преработка от пчеларя. Годните пити трябва да бъдат сортирани съобразно с използването им през следващия сезон: - с прашец- за ранно даване на семействата /залети със сироп и поставени до пилото през ранна пролет, докато няма още нов прашец, - кафяви- за разширяване на гнездата през пролетта, - новоизградени- за поставяне в гнездата след появата на нектар и прашец от овощните градини и т.н. Това сортиране улеснява работата на пчеларя през раннопролетния период. Най-късно до края на октомври пчелините трябва да се защитят от ветрове и от животни през зимния период.
