Зимуване на пчелните семейства

Основна грижа на пчеларя през януари е спокойното зимуване на пчелните семейства.
Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Пчелите се подхранват и в люта зима. Най-добре е това да не се налага. Няма да се наложи, ако са зазимени както трябва с чист нектарен мед и достъпът им до него е осигурен. Но по някаква причина семейството може да разполага с по-малко мед от необходимото му количество. Ако при януарските прослушвания на пчелните семейства е установено, че някое от тях гладува (чува се слаб немощен шум, подобен на шумоленето на сухи листа), трябва да му се помогне, за да не бъде загубено. Налага се подхранване и ако се установят признаците на вредното влияние на мановия мед, в случай че поради недооценяване е поставен в кошера. Гладът може да се дължи и на това, че по някаква причина над рамките няма необходимото разстояние и пчелите не може да се придвижат към съседните пити.
Зимното подхранване на пчелните семейства е възможно в тихи и обикновено слънчеви дни, когато температурата на въздуха е относително висока. За да не се допусне охлаждане на кошера, работата се извършва бързо от двама души – единият снема и поставя покрива на кошера, а другият повдига покривката и поставя храната. Такива дни не са изключени през януари. Но когато метеорологичната прогноза не ги обещава, а състоянието на семейството не позволява отлагане, кошерът трябва да се внесе в помещение, където набързо да се извършат необходимите манипулации.

На гладуващите семейства най-добре е да им се предоставят пити с чист нектарен мед. Стига да има. Но най-често причина за проявата на гладуването е недостигът му в пчелина. В такъв случай трябва да се прибегне до подхранване със захар. Да се предостави захарта под формата на захарен сироп е невъзможно, защото пчелите не могат да напуснат кълбото и да отидат до хранилката. Затова се прибягва до приготвяне на твърди храни – кърмова маса, бяло сладко, захарни питки, кристална захар.

Кърмовата маса се дава под формата на питки с дебелина до 1 см и тегло 500-800 грама. Питката се поставя в найлонов плик, нарязан отдолу и се настанява точно над пчелното кълбо. Няма съществена разлика и при употребата за подхранване на бялото сладко. Захарните питки не се поставят в плик.
Пчелите може да бъдат подхранени и направо със обикновена кристална захар или захар на бучки. Тази захар трябва да се постави в торбичка от марля и така за кратко време да се натопи в топла вода, докато се намокри добре без да се разтвори. В такова състояние се поставя върху рамките над кълбото.
Пчеларят трябва да проследи състоянието на подхраненото семейство. При нужда това подхранване се повтаря през 15-20 още 1-2 пъти.

А ето и как се приготвя храната:
Кърмова маса. Приготвя се от 1 част нектарен мед и 3-4 части ситно смляна и пресята пудра захар. Захарта се насипва в широк съд, в средата се оформя кратерче, както при замесването на тесто, в което се излива предварително затопленият мед. Отначало се забърква с лъжица, а след това се омесва с чисти ръце, докато се получи полутвърдо тесто, което, направено на топка, запазва формата си. За подхранване на пчелите тестото се разплесква под формата на питки.

Медът, освен чист нектарен, трябва да е от пчелини, в които няма заразни болести. Ако е кристализирал, може да се разтопи на водна баня при температура не по-висока от 50 градуса, за да не се разрушат витамините и другите му ценни съставки.

Захарни питки. Използват се в случай че няма мед и се приготвят се само от захар и вода. Към една част вода се изсипват 4-5 части захар. Сместа се вари на слаб огън при постоянно разбъркване в продължение на 30-40 минути, докато по стените а съда започне да се образува тънка кристална корица. Готовият сироп се разлива в предврително приготвени и навлажнени плитки около 1 см картонени кутийки. След като сиропът се втвърди, кутийките се дават на пчелните семейства, подобно на кърмовата маса, но без да се обвиват, а просто обърнати надолу.

Бяло сладко. Килограм захар се разтваря в килограм вода, вари се и се разбърква до сгъстяване. Минута-две преди да се свали от огъня, се добавя лъжица кремотартър. Сваля се от огъня и сместа се бърка в една посока, докато се превърне в бяла жилава маса. Приготвят се питки и се дават на семейството така както кърмовата маса.