ГОДИШНА КОНСУМАЦИЯ НА МЕД ОТ ПЧЕЛНО СЕМЕЙСТВО ПО МЕСЕЦ

Пчелите от пчелното семейство изразходват значителни количества храна през годината .Храна се изразходва за отглеждане на пило, за отделяне на восък, за образуване на необходимата енергия за полет, за поддържане на оптимална температура в гнездото/затопляне, вентилация/ и др.Общият разходпрез годината съставлява значително количество, при това голям дял от него пчелярят не може да отчете, защото пчелите изразходват още „незаприходения” пресен нектар и зреещ мед. Установено е, че през годината пчелното семейство изразходва по 60 – 90 кг мед и 20 -25 кг прашец. Отчитайки, че в големите пчелини част от семействата изостават в развитието си по различни причини, условно годишната норма за разход на мед от едно семейство може да се определи на 70 кг.Разходът на мед от едно семейство е :

месец / Разход на мед килограми / Състояние на пчелното семейство
януари 0.8 – 1.0 Зимен покой

 

февруари 1.0 – 1.5 Зимен покой. Начало на яйцеснасяне

 

март 2.0 – 2.5 Яйцеснасяне. Облитане
април 3.5 – 4.0 Работа в полето. Отглеждане на пило
май 9.0 – 12.0 Нарастване на семейството. Отглеждане на пило Восъкоотделяне Медосбор. Роене
юни 15.0 – 20.0 . Отглеждане на пило Медосбор. Роене
юли 15.0 – 20.0 Отглеждане на пило Медосбор. Роене.
август 10.0 – 15.0 Отглеждане на пило Край на медосбора
септември 4.0 – 7.0 Отглеждане на пило Намаляване наактивността. Подготовка за зимуване.
октомври 2.0 – 4.0 Отглеждане на пило Преход към зимен покой.
ноември 1.0 – 1.5 Зимен покой
декември 0.8 – 1.0 Зимен покой

 

КАЛЕНДАР НА ПЧЕЛАРЯ ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ

ФЕНОЛОГИЧЕН КАЛЕНДАР
Край на цъфтежа на последните медоносни растения – фуражен
слънчоглед, астри, мразовец.
 СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Последното пило вече се излюпва.Майките са прекратили
яйцеснасянето.Пчелите подготвят гнездото за зимуване, като
прибират меда по-навътре в празните килийки, освободени от
последното пило.Те обаче не запълват всички килийки в средата на
гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа свободни площи,
върху които образуват зимното кълбо.
 РАБОТА НА ПЧЕЛАРЯ
Сега трябва да се извърши последното есенно третиране на пчелните
семейства срещу пчелната въшка /браулоза/ и вароатозата.След
полагане на необходимите грижи за развитие и запасяване на
семействата, през октомври пчеларят трябва да ги зазими, но не покъсно от края на месеца. Пчелните семейства трябва да се зазимяват
с млади майки от добър произход, които да заменят дефектните и
стари майки.
Количеството и качеството на храната са най-важни за
благополучното презимуване на пчелните семейства.В кошерите
Дадан-блат и Лежак трябва да се остави най-малко 14-18 кг мед,
според силата на семейството и характера на зимата в района, като
всяка пита не бива да съдържа по-малко от 1,5-2 кг мед. Медът за
зимната храна трябва да бъде нектарен, течен и предимно запечатан.
На 1-2 пити трябва да има цветен прашец, който се поставя към потоплата вътрешна страна, като най-добре е този прашец да бъде
залят с мед и запечатан от пчелите.
На входовете на кошерите се поставят предпазители против мишки.
Преглеждат се покривите на кошерите да не текат. През зимата
кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг или югоизток,
за да са запазени от нахлуването на студените северни ветрове и да
се огряват по-добре от обедното слънце, като по този начин пчелите
се подтикват към по-редовно облитане.
Пчелинът се огражда и се осигурява спокойно зимуване на пчелните
семейства.

5 медоносни растения, богати на омега-3

Пчелите събират нектар от хиляди растения в района на своите кошери. Здравите пчелни колонии зависят от наличието на разнообразие от източници на цветен прашец. Също толкова разнообразни са и техните здравословни свойства, поради това и медът е една от най-полезните храни.

За съжаление, медът не е подходящ за кето режим, тъй като е с голямо съдържание на захари. Затова пък може да заложите на медоносни растения, богати на омега-3 и други хранителни вещества и да се насладите на същите ползи. С няколко такива примера ще ви запознаем днес.

 

Медоносни растения – какво представляват?
В света на пчеларството терминът медоносно растение не се отнася до едно растение, а до няколко семейства цъфтящи растения, които произвеждат нектар.

 

 

Някои растения произвеждат малко количество нектар и дори никакъв. Други са основни източници на нектар и привличат пчелите. Терминът „медоносни“ често се дава на тези растения и означава „добив или производство на мед“.

Сред многото видове цъфтящи растения, членовете на следните семейства са често срещани в повечето пчелни градини:

Fabaceae – Бобови (детелини, рожков, соя, акация)
Lamiaceae – Устноцветни (мента, салвия, мащерка, маточина, босилек, лавандула)
Brassicaceae – Кръстоцветни (ряпа, броколи, рапица)
Asteraceae – Сложноцветни (слънчоглед, глухарче, ехинацея)
Rosaceae – Розоцветни (ябълки, праскови, къпини)

Стареене на питите и смяна

Всяка година трябва да се сменят по 4-5 дадан-блатови гнездови пити и по 6-8 пити от многокорпусни кошери.

Животът на пчелните семейства е силно свързан с питите в кошерите. Върху питите пчелите отглеждат пило, складират мед и прашец за зимния сезон и върху тях образуват зимното кълбо. Затова от качеството на питите до голяма степен зависи общото състояние на пчелното семейство, напомнят от pchelari.com Поради непрекъснатото отглеждане на пило с течение на времето питите в гнездото се овехтяват и стават негодни. Ако в тях не се отглежда пило, каквито са магазинните пити, те се използват повече години.

Питите стареят не поради промени на восъка, от който са изградени, а поради отглеждането в килийките им на много поколения пило. От всяко излюпено поколение в тях остават ризичките на личинките и какавидите, които плътно прилепват към стените, а на дъното се натрупват остатъци от храносмилателния им апарат. В резултат на това се изменя цветът и се намалява обемът на килийките, а се увеличава масата на питата. След излюпването на две поколения пило цветът на питата става бледожълт, след пет поколения – кафяв, а след десет – тъмнокафяв. Новоизградена Дадан-блатова пита тежи 0,140-0,150 кг, след излюпването на шест поколения пило – двойно повече, а след 15 поколения – почти три пъти повече. При двегодишно използване на питите (след излюпването на 12-15 поколения пило) обемът на килийките се намалява с около 10%. Вследствие на това майката неохотно снася яйца в такива килийки, а излюпените от тях пчели са по-дребни, с по-слаба мускулатура, по-малка медова гушка и по-късо хоботче. Като се има предвид каква роля играят питите в живота на пчелното семейство,

Ефективното обновяване на пчелните гнезда се отразява благоприятно върху жизнеността на пчелните семейства, върху тяхната продуктивност и здравословно състояние. Най–добре е да се обновяват гнездата по-често: ежегодно да се сменят половината от питите.

За да се увеличи общото количество на питите в пчелините, трябва да използват восъкоотделителната способност на пчелите през активния пчеларски сезон за строеж на нови пити.

КАК ДА ПРЕДПАЗИМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ РОЕНЕ

Роенето е един от сложните вродени инстинкти у медоносната пчела, при който част от пчелите заедно с майката се отделят от основното семейство и образуват ново. Роевото състояние се проявява най-често през май – юни и по-рядко през юли, като предхожда малко главната паша или съвпада с нея. Това е причина пчелните семейства да я пропускат което води до рязко снижаване на добивите. Това, заедно с другите недостатъци на естественото роене – стихийност и несигурност, невъзможност за планиране и за извършване на развъдно-подобрителна работа в пчеларството, налага, че то не трябва да се допуска и трябва да се замени с изкуствено роене.

 


Проявяването на инстинкта за роене зависи много от външните условия, както и от състоянието на семейството. За започване подготовка за роене най-важни са тези причини, които съдействат за натрупване в семействата на много млади пчели-кърмачки, които не са заети с работа. Най-много това зависи от качеството на майката и от приноса на нектар и прашец в кошера. Например при млада майка и изобилен принос на нектар и прашец младите пчели са заети с преработката на нектара и с храненето на пилото като изразходват напълно млечицето си. При това ако гнездото своевременно се разширява за майката има свободни площи за снасяне като работата на пчелите се увеличава. При стара майка и продължителна, слаба паша в кошера се натрупват млади, бездействащи пчели, тъй като те са в излишък в сравнение с пилото. Тези пчели произвеждат млечице, което не могат да изразходват и това става причина за изграждане основи на маточници и залагане на яйца в тях.
Роенето се ускорява ако семейството е в кошер с малък обем (или недостатъчно разширено). В него липсват свободни килийки за снасяне от майката. Кошерът прегрява и не се ангажират пчели по топленето на пилото. За роенето оказват влияние и лошо изградените пити, топлото време, недостатъчните хранителни запаси, чести прекъсвания в пашата и др. Накратко условията благоприятстващи роенето са:

наследствено предразположение към роене – едни семейства се роят повече от други при същите условия;
постоянно слънчево и топло време и прегряване на гнездото;
търтеев градеж, който стимулира подготовката за роене;
стара или некачествена майка;
постоянен умерен принос на нектар и прашец (при слаба и продължителна паша);
несвоевременно пролетно подбудително подхранване;
излишък от млади пчели кърмачки, отделящи млечице;
закъсняване с разширението на пчелното гнездо.

Подготовката за роене започва като отначало пчелите изграждат по краищата на питите 20-30 основи за роеви маточници. Пчелната майка увеличава снасянето на яйца, а пчелите се възбуждат и поставят пчелно млечице в основите на маточници. След снасянето на яйца в маточниците възбуждането намалява, пчелите хранят майката по – слабо, тя рязко намалява яйцеснасянето като става по-дребна и придобива възможност да лети. Младите пчели не са заети с работа и се натрупват по всички свободни места в кошера – главно от тях се образува първия рой. След като се запечатат всички маточници излита първия рой (първак) с предимно млади пчели и старата майка. Семействата се роят в тихи, слънчеви дни най-често от 10 до 16-17 ч. В деня в който ще се рои семейството пчелите са силно възбудени, запасяват се с мед и близо половината от тях излитат с майката. Тя обикновено каца на някой близък предмет и пчелите образуват кълбо около нея (роеви грозд). Това е моментът, когато роят трябва да се хване и засели в чист кошер, като в средата на кошера се постави пита с незапечатано пило. При заселването си пчелите проявят голяма активност – роева енергия,която се оползотворява като им се дават восъчни основи за градеж.

При благоприятни условия от роилото се семейство може да излезе втори рой (вторак), обикновено на 9-тия ден от излизането на първака. Втория рой е с млада, неоплодена майка като този рой излита по-нависоко и далече и по-трудно се улавя. Понякога роенето продължава с излизането на трети (след ден-два) и на четвърти (след още един ден) като може да вземе стихиен характер – роева треска. В такъв случай основното семейство силно отслабва, а роевете не са в състояние да се засилят до зимата.

За предотвратяване изпадането в роево състояние е необходимо да се отстраняват причините за роевия инстинкт: да се отглеждат пчелни семейства с по – слаба склонност към роене, да се заменят старите майки с млади и високопродуктивни, своевременно да се разширяват пчелните гнезда, да се даде възможност на пчелите да градят и др. Семействата преди всичко трябва да имат млади майки – едногодишни или двугодишни, произхождащи от неройливи семейства. Семействата трябва да са заангажирани с работа. За целта през пролетта гнездата се разширяват с правилно изградени пити, а когато има восъчен градеж да се дават восъчни основи и да се прилага строителната рамка. Да се сведе до минимум търтеевото пило. Със затопляне на времето през втората половина на пролетта входовете на кошерите на силните семейства се отворят напълно. При много горещо време и голям принос на нектар се отпускат и дъната на кошерите, за да няма задух и теснота. Кошери изложени силно на слънце трябва да се засенчват или да се боядисват със светли бои, за да не прегряват. Добро средство срещу роенето е своевременното разширяване обема на кошерите рано преди главната паша щом се затопли времето, а също и използването на помощни майки.

При Дадан-Блатовия кошер след като плодникът е изпълнен с пчели и има 8-9 пити с пило обемът се разширява като се поставя втори корпус или магазин.
При многокорпусния кошер след като двата корпуса са изпълнени с пчели и пило се добавя трети корпус с изградени пити и восъчни основи. Третия корпус се поставя между двата, които разменят местата си така, че корпусът с майката остава най-отдолу. За да не заложат маточници в горния корпус входът му се затваря и пчелите преминават през долните корпуси. По този начин разделянето на гнездото и размяната на корпусите не позволява да се прояви роевия инстинкт. По принцип в многокорпусните кошери пчелните семейства по-рядко изпадат в роево състояние, защото благодарение на увеличения обем майката снася до главната паша.
При кошера-лежак, когато семейството е на 10-12 пити, от които 7-8 са с пило гнездото се разширява наведнъж. За целта питите с пило се изместват към северната страна на кошера, а свободното място срещу входа се запълва с 6-8 изградени пити и восъчни основи. Разширяването по този начин стимулира яйцеснасянето и предотвратява изпадането на семейството в роево състояние. При нужда може да се постави и магазин.

При използването на майки-помощници майките на основното и помощното семейство снасят усилено пролет и есен, поради което пчелите на двете семейства се ангажират с отглеждането на големи количества пило и не изпадат в роево състояние. Когато настъпи главната паша помощните семейства се ползват за подсилване на основните или се присъединяват към тях.