Кошерите след зимата

След зимата: До 90% стигат загубите на кошери в пчелините
Голяма част от пчеларите в цялата страна отчитат сериозни загуби на пчелни семейства след зимата. Такива регистрирани случаи идват от Русенско, Плевенско и други места в страната. Какви са причините, Агри.БГ коментира с професионалисти в пчеларството от различни краища на България.
По думите на пчеларя основна причина за големите загуби на пчелни семейства е подценяването на грижите за кошерите и ненавременното третиране срещу акарът вароа. Именно и опаразитяването на пчелните семейства е довело до загубата им.
Има колеги, които имат нормални загуби на пчелни семейства след зимата в рамките на 5%, по-голяма част от стопаните са със загуби около 50%, а над половината са със 70-90% загубени кошери
има и случаи на напълно празни пчелини, като собствениците им вече се разделят със занаята.
при подобни загуби секторът ще има нужда от няколко години, за да се възстанови.
Ако 10% от пчелите са останали живи, пчеларите ще могат да получат отводки за другите кошери, но това е крайно недостатъчно. Иска се много време напред - поне 2-3 години за възстановяване на тези големи загуби
През сезон 2024/2025 г. ще трябва да има реално подпомагане, за да могат колегите да се възстановят”, категоричен бе председателят на плевенската пчеларска кооперация.
Според сметките отводка в момента се търгува по 110-120 лв, а цяло пчелно семейство - по 230-250 лв.
Големи загуби на кошери отчитат и в Русенско, където между 50 и 60% е смъртността на пчелите
Пчелните семейства са по-слаби са от обичайното за сезона, но са живи. Миналата година беше изключително лоша, за 20 г. пчеларство имам само 2 такива години. Голямата суша и недостигът на прашец се оказа проблем. Резултатите от меда през 2024 г. бяха 3 пъти по-ниски и това се отрази на силата на пчелните семейства сега напролет”, допълни още професионалният пчелар.
Според него климатът през настоящата година ще бъде определящ за резултатите от пчелните семейства в края на сезона.

ДА ПРЕБОРИМ ПРОЛЕТНАТА УМОРА С АПИТЕРАПИЯ

Тази отминала вече топла зима с честите си грипни пикове, съпроводини с инфекции на дихателните пътища и усложненията като пневмонии с вирусна или бактериална причина, доведоха до “стрес” много хора поради постоянното боледуване на близък от семейството. След прилагане на компетентно лечение в острия стадий на заболяванията, настъпва период на възстановяване, който е с различна продължителност.

Доброто лечение на инфекциозните заболявания изисква овладяване и на всички симптоми в периода на възстановяване. Един от често наблюдаваните признаци в този период е субективното усещане за лесна умора и отпадналост, които се дължат на интоксикацията и увеличаване на вътрешната киселинност след прекараните инфекции. Значение има и сезонният ритъм в нивото на хормоните и свързаните с това депресивни оплаквания. Най-често депресиите се появяват през пролетта, с денонощен ритъм – лошото настроение е най-вече сутрин и се подобрява вечер. Жените боледуват два пъти по-често от мъжете във връзка с определени полово-хормонални особености. При тях преходните сезони, като пролетта в случая, създават условия, при които приспособеният вече към зимната среда организъм трябва рязко да измени своите функции.

С хилядолетията хората са придобили начин за сравнително лесно приспособяване към сменящите се метеорологични колебания, но пролетта настъпва с по-голяма възбудимост на висшата нервна система, със засилване на обмяната на веществата, с бурното отделяне на хормони. Тази повишена обмяна на веществата, повишения тонус на нервната система и повишената секреция на жлезите с вътрешна секреция, протичат на фона на едно състояние на организма, при което хронично болните, наскоро боледувалите, а и понякога напълно здравите, изпитват нарушения в своето самочувствие от различен характер и в различна степен. Именно този комплекс от обективни и субективни нарушения наричаме “пролетна умора”.

Кои са признаците на “пролетната умора” и как да ги различим от някое сериозно заболяване? Ако имаме мускулна слабост (повечето пациенти усещат, че предишни леко повдигани предмети са станали “много тежки”), лесната умора в края на зимния сезон (който за някои хора, като пчелари например е сезон за почивка), раздразнителността, загубата на апетит, неспокойният сън. Може да се прибавят и трудности при концентрация на вниманието, отслабване на паметта, промени в поведението, намалена сексуална активност. Чест признак е главоболието и болките в ставите. Последните признаци са особено чести при пациенти, които водят през зимата заседнал начин на живот. При тях “пролетната умора” може да протече със спадане на кръвното налягане, често придружено с неприятното “виене на свят” и сърцебиене. Специално внимание на здравословното си състояние трябва да си обърнат пациенти, страдащи от сърдечно-съдови заболявания и това налага те да спазват по-строги профилактични мерки – да избягват преумората, да се радват на пролетното слънце и да си почиват по-често.

 Всички трябва да знаем, че обикновената умора след работа е едно нормално физиологично състояние и изисква активна почивка, след което настъпва бързо възстановяване, за разлика от “пролетната умора”, което е резултат на едно дълготрайно разстройство на жизнените функции и тя винаги се появява вследствие на системно пренебрегване на общовалидни природосъобразни изисквания.

Защо възниква “пролетната умора”? На първо място тава е следствие на значително по-малкото количество витамини, които човек поема през студените зимни месеци. Витамините в храните, консумирани през зимата, са в нищожни количества. Ние нямаме натрупани запаси и затова липсата на Вит. С и Вит. А води до такова отслабване на защитните сили на организма. Друга немаловажна причина за “пролетната умора” се дължи на намалената двигателна активност на хората през зимата. Затова и нашата страна е на едно от първите места по мозъчни инсулти, диабет и хипертония.

 Какви “пчелни лекарства” да Ви препоръчам? Най-добре такива пациенти да приемат пчелен билков (балкански) мед и пчелен прашец. Приемайте дневна по 2 грама на килограм телесно тегло натурален мед заедно с пчелен прашец в лечебна доза – 40 грама дневно. Или ако теглото на един човек е например 50 кг в 100 гр. мед прибавете 40 гр. прашец, размесете го добре и го разделете за два приема – сутрин и вечер, приет един час преди храна, разтворен в чаша топла вода. Може да включите и прополисов извлек, но и само тава ще е достатъчно.

 Препоръчвам основно пчелен прашец поради съдържанието в него на 22 различни аминокиселини и най-вече на аминокиселината аргинин. Чрез тези аминокиселини и глюкозния потенциал на меда, приемащият ще постигне три основни действия:

1. Ще подобри енергийните резерви на организма, като складира необходимата енергия за подобряване на мускулната и мозъчната активност.
2. По-лесно ще отстрани от организма си крайните токсични продукти на обмяната, защото комбинацията пчелен мед-пчелен прашец има добре изразено детоксично действие.
3. Ще се подобри сънят, паметта, а депресията ще изчезне.
Желателно е да се провеждат годишно по два двумесечни курса: зима-пролет и лято-есен.

Интересни факти за пчелите

Пчелите, подобно на мравките, са изключително организирани насекоми. Техният начин на живот е подчинен на строго спазвана йерархия. Пчелното семейство се състои от пчела майка, която снася яйца, пчели работнички, които се грижат за изхранването на пчелното семейство и поддържането на кошера, и търтеи, чиято функция е единствено оплождаща. Тук ще се спрем на някои интересни факти за тези неуморни насекоми, благодарение на които можем да се храним със здравословния и така полезен пчелен мед.

Пчелите са единствените насекоми, чието тяло е 100% стерилно. По повърхността му има вещества с антибиотично действие. Те убиват напълно всички микроби и бактерии и не позволяват тяхното разпространение. Това е от жизненоважно значение за съществуването на кошера и неговата чистота.
Интересен факт е, че от всички снесени яйца от пчелата майка - оплодени и неоплодени, се излюпва живот. От оплодените - пчели работнички, а от неоплодените - търтеи. В процентно съотношение превес взимат яйцата, от които ще се излюпят женски индивиди. Обикновено в едно пчелно семейство има една майка, стотици търтеи и няколко десетки хиляди пчели.
Живота на търтеите е кратък - само 3 месеца. Те нямат жило. Пчелите работнички ги хранят с пчелен прашец и мед, защото те не могат сами да си доставят храна. След като извършат "съпружеското" си задължение, търтеите умират или биват изхвърлени от кошера.
Любопитно за пчелата майка е, че тя е два пъти по-голяма по размер от обикновената пчела. Изниква въпросът защо това е така? В генетично отношение те са идентични. Отговорът се крие в храната, с която се хранят двата вида пчели по време на зародишното си развитие и през целия си остатък от живота. Пчелата работничка се храни с пчелно млечице само 3 дни от своето развитие, след това храната ѝ се състои от пчелен прашец и мед, докато пчелата майка не спира да се храни с пчелно млечице наред с всичко друго до края на жизнения си път.
Общуването между пчелите е подчинено на феромони. Това са вещества, които се отделят от жлезите на насекомите. Чрез тях тези насекоми се обединяват в биологично семейство със строго определени функции. Пчелата майка привлича търтеите, за да бъдат оплодени снесените от нея яйца и в същото време потиска развитието на яйчниците на другите пчели в кошера, за да предотврати появата на друга майка. Благодарение на секретиращите феромони пчелите работнички координират действията си при събирането на мед, съобщават си за възникнали опасности, градят и поддържат кошера.
Зрението и обонянието на пчелите е изключително развито. Те имат 5 броя очи - 1 чифт разположен отстрани на главата (сложни очи) и три броя позиционирани отгоре на главата под формата на триъгълник (прости очи). Смята се, че сложните очи им служат за фокусиране на предмети на близки разстояния, различаване на цветовете, ориентиране във времето и пространството, а простите им очи имат помощна функция. С тях те не виждат изображения. Известно е, че пчелите не разпознават червения цвят, но пък ясно разграничават синия и жълтия. Поради този факт кошерите се боядисват предимно в тези цветове. Освен това, пчелите улавят и ултравиолетовото лъчение на слънцето. Те разпознават и фиксират различни предмети много по-бързо от човешкото око. Ориентират се по слънцето и колебанията в поляризираната светлина. Именно затова и не излизат от кошера си в мъгла. В този случай, когато са на тъмно, те включват друго свое оръжие - обонянието. Чрез него не само разпознават миризмите, но и формите на предметите около тях. Добиват представа за температурата, влажността и количеството на въглероден двуокис в кошера. За добрата си ориентация на тъмно използват земното магнитното поле.
Пчелите умеят да обменят информация за мястото и разстоянието, на което се намира откритата от тях паша. При завръщането си в кошера те се движат по формата на осморка, наподобяваща "танц", за да покажат на другите пчели правилната посока. Освен това, носят по крачетата си малки "мостри" от аромата на откритите растения.
През зимата пчелите успяват да оцелеят благодарение на своята организираност и всеотдайност към пчелното семейство. Оформят кълбо, в чиято вътрешност температурата на въздуха е около 28 до 32 °C, а по периферията му е около 8°C. Периодично сменят своите места, за да могат пчелите от външната стена да могат да се стоплят. Ако някоя пчела се отдели от кълбото, тя загива.
Пчелата майка може да живее от 4 до 8 години, докато пчелите работнички в зависимост от периода на излюпването си, живеят съответно до 5 месеца през зимния или само до 50 дни през активния пролетно-летен сезон.

Пчелен прашец – ползи и вреди

Пчелите работнички посещават цветята, за да събират нектар. Него използват за направата на мед и цветен прашец, които след това служат за храна на колонията. Наред с меда този събран пчелен прашец е един от най-богатите източници на хранителни вещества в природата. Неговите многостранни ползи за здравето го правят изключително ценен.
Пчелният прашец е естествено вещество, събирано от медоносните пчели от тичинките на цъфтящите растения. Той представлява смес от полени, нектари, ензими, витамини и минерали, които те събират и обработват. Използва се като основна храна и строителен материал за пчелните кошери.
Прашецът се съхранява в пчелната пита на кошера и служи като основен източник на протеин за пчелите. Богат е на множество хранителни вещества, включително витамини, минерали, протеини, липиди, въглехидрати и антиоксиданти.
Пчелният прашец е концентриран източник на основни хранителни вещества, което го прави ценна добавка към диетата. Съставът на пчелния прашец варира в зависимост от растенията, от които е събран. Като цяло той съдържа разнообразен набор от хранителни вещества, а въглехидратите съставляват по-голямата част от съдържанието му.
В него се съдържат:

 

Въглехидрати. Въглехидратите като глюкоза, фруктоза и захароза представляват значителна част от пчелния прашец. Те служат за енергия на пчелите и другите организми, които консумират пчелния прашец.
Протеини. Пчелният прашец е богат източник на протеини, съдържащ всички основни аминокиселини, необходими на човешкото тяло. Протеините съставляват приблизително 20% до 40% от сухото тегло на пчелния прашец, което го прави изключително ценен източник на растителен протеин.
Липиди. В него се съдържат незаменими мастни киселини (включително омега-3 и омега-6 мастни киселини), които играят важна роля в клетъчната функция, регулирането на възпалението и цялостното здраве. Липидите обаче съставляват относително малък процент от състава на пчелния прашец в сравнение с протеините и въглехидратите.
Витамини: Богат е на витамини, като съдържа голямо количество В1 (тиамин), В2 (рибофлавин), В3 (ниацин), В5 (пантотенова киселина), В6 (пиридоксин) и В9 (фолат). Освен това в него се откриват съединения като витамин С, витамин Е и провитамин А (бета-каротин).
Минерали. Пчелният прашец е добър източник и на минерали като калций, магнезий, калий, фосфор, цинк, желязо и селен, наред с други. Те играят съществена роля в различните физиологични процеси и подпомагат здравето на костите, имунната функция и ензимната активност.
Антиоксиданти. В прашеца има разнообразен набор от антиоксиданти, сред които е и супероксид дисмутазата – ключов антиоксидант за тялото ни. Антиоксидантите помагат за неутрализиране на свободните радикали, намаляване на оксидативния стрес и защита на клетките от увреждане.
Ензими. Също така той съдържа ензими, произведени от пчелите по време на процеса на ферментация, като амилаза, протеаза и липаза. Тези ензими помагат за разграждането на сложните хранителни вещества в прашеца, което подпомага процесите на смилане и усвояване.

Пчелен прашец – ползи

Пчелен прашец

 

Пчелният прашец носи множество ползи за здравето, които включват:

Стимулира имунната функция. Имуностимулиращите свойства на пчелния прашец допринасят за укрепване на защитните сили на организма срещу инфекции.
Подобрява храносмилането. Пчелният прашец съдържа ензими, които помагат на тялото да разгражда и усвоява храната по-ефективно.
Подобрява фертилността. За мъжете пчелният прашец може да повиши фертилността. За жените той регулира хормоналния баланс и подобрява репродуктивното здраве.
Подпомага здравето на мозъка. Някои изследвания показват, че пчелният прашец може да помогне за предотвратяването на невродегенеративни заболявания като Алцхаймер и Паркинсон.
Подобрява здравето на сърдечно-съдовата система. Благодарение на високото съдържание на антиоксиданти и флавоноиди пчелният прашец благоприятства сърдечното здраве и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания.
Намалява възпаленията. Пчелният прашец съдържа вещества, които могат да намалят възпаленията в тялото и да помогнат в борбата с хронични възпалителни заболявания като артрит.
Подпомагане на детоксикацията: Черният дроб играе решаваща роля в детоксикацията на тялото чрез филтрирането на токсините и отпадъчните продукти, като пчелният прашец може да подпомогне този процес, поддържайки нормалната функция на черния дроб.
Повишава енергията и издръжливостта. Някои хора съобщават за повишени нива на енергия и подобрена издръжливост след редовната консумация на пчелен прашец.
Антиоксидантни свойства. Наличието на антиоксиданти в пчелния прашец намалява възпалението и предпазва от хроничните заболявания.
Подпомага здравето на кожата. Пчелният прашец допринася за неутрализирането на свободните радикали, които причинят преждевременното стареене на кожата.

Начини на прием и дозиране
Пчелният прашец може да се консумира в различни форми, включително като добавка към хранителния режим, като се разтваря в течност (вода, чай, сок), или като се приема на капсули. Обикновената препоръчителна доза е около 1 до 2 чаени лъжички дневно, в зависимост от индивидуалните нужди и целите на приема.

 

Вреди от пчелен прашец
При прием на пчелен прашец са възможни някои рискове, сред които:

Алергични реакции. Пчелният прашец може да предизвика алергични реакции, особено при хора с поленови алергии или алергии при ужилване от пчела. Симптомите включват сърбеж, подуване, копривна треска, затруднено дишане и анафилаксия в тежки случаи.
Замърсяване. Също така в него може да се съдържат замърсители като пестициди, тежки метали и гъбични токсини, в зависимост от растенията, от които е събран, и факторите на околната среда.
Храносмилателни проблеми. В някои случаи консумацията на пчелен прашец може да причини храносмилателен дискомфорт като гадене, диария или стомашни спазми.

При какви заболявания е полезен пчелният прашец?

Пчелен прашец

Пчелният прашец е полезен при следните състояние:

Доброкачествена простатна хиперплазия (ДПХ). Някои проучвания предполагат, че пчелният прашец може да има потенциални ползи за мъже с ДПХ – нераково уголемяване на простатната жлеза, което причинява проблеми с уринирането. Изследвания показват, че екстрактът от пчелен прашец може да помогне за облекчаване на симптомите, свързани с ДПХ, като неотложни позиви и често уриниране или непълно изпразване на пикочния мехур.
Симптоми при менопауза. Пчелният прашец облекчава симптомите, свързани с менопаузата, като горещи вълни и промени в настроението. Добавките с пчелен прашец могат да помогнат за намаляване на тежестта и честотата на симптомите на менопаузата при жените.
Стомашно-чревни разстройства. Съдържанието на ензими и фибри в него поддържат здравето на храносмилателната система и могат да облекчат симптомите на стомашно-чревни разстройства като синдром на раздразнените черва (IBS), лошо храносмилане и гастрит. Някои хора използват добавки с пчелен прашец, за да стимулират редовните движения на червата и да облекчат храносмилателния дискомфорт.
Сърдечно-съдови заболявания. Пчелният прашец има кардиопротективни ефекти и може да е от полза за хора с риск от сърдечно-съдови заболявания. Някои проучвания показват, че пчелният прашец допринася за понижаване на кръвното налягане и подобряване на липидния профил.
Кожни състояния. Витамините, минералите и антиоксидантите в пчелния прашец могат да помогнат за подобряването на тена, текстурата и цялостния външен вид на кожата. Понякога се използва локално или се приема през устата поради потенциалните му ползи – от насърчаване на красивия вид на кожата до облекчаване на симптомите на определени кожни заболявания.

Пчелен мед в зависимост техниките за обработка

● Чист пчелен мед.

Чистият пчелен мед е медът в необработен вид, в състояние, в каквото съществува в кошера. Съдържа известно количество полен и малки частици восък. Той се извлича от питите и се пакетира без каквато и да било друга обработка и е една от най-чистите храни.

● Биологичен пчелен мед.

За да бъде медът сертифициран като биологичен, производителите трябва да отговарят на набор от стандарти и условия, които включват: източник на нектар, площ за пчелна паша, процеси на извличане, преработка, транспортиране, опаковъчни материали и мн. др. Медът се тества, за да се гарантира, че не съдържа никакви остатъци от пестициди или замърсители на околната среда.

● Отцеден пчелен мед.

Този мед е добит при отцеждане на разпечатана восъчна пита и преминал през мрежест филтър за отстраняване на по-едрите восъчни парченца. Той е по-мътен заради съдържанието на цветен прашец и е особено популярен сред привържениците на здравословни храни.

● Центрофугиран пчелен мед.

Извлича се чрез центрофугиране на разпечатаните восъчни пити.

● Пресован пчелен мед.

За добиването му пчелните пити се пресоват, със или без прилагане на умерено нагряване, но не повече от 45°С.

● Филтриран пчелен мед.

Обработва се чрез много фина филтрация под високо налягане, за да се отстранят всички чужди органични или неорганични частици и примеси. Той е много бистър, тъй като след филтрацията съществено се намалява съдържанието на цветни полени.

● Пастьоризиран пчелен мед.

Пастьоризацията предотвратява кристализацията на меда, поради което се предпочита от търговската мрежа.

● Кремообразен пчелен мед.

Докато обикновения пчелен мед кристализира с времето, кремообразният пчелен мед се кристализира целенасочено, чрез контролиран процес. Най-общо, процесът включва загряване и много бързо охлаждане на меда и смесването му с 20 пъти по-малко количество кристализирал мед, който служи като „мая”. Кремообразният мед има изключително фини кристали, размазва се като масло и не капе.