Как да се грижим за пчелите през Октомври

През месец Октомври имаме 3 важни дейности, които да направим на пчелина – допълване на зимните запаси от храна (ако има нужда), третиране на пчелите за вароатоза и окончателното зазимяване на пчелните семейства. Също така е важно да предпазим пчелите от евентуални кражби и да сложим мишепредпазителите на прелките.
През месец Октомври температурите започват да намаляват. Понякога са все още доста високи, но като цяло вече си личи, че наближава зимата. Нормата на валежите е между 40 и 60 литра на квадратен метър. Сутрин е доста хладно и пчелите вече много по-рядко излитат в търсене на някакъв прашец и нектар.

През месец Октомври зацъфтяват или продължават да цъфтят астри, мразовец, синя жлъчка (цикория), бръшлян, земна ябълка, бодлива метличина, мента, бабини зъби и др.
Работа на пчеларя през есента
През този месец се излюпва последното пило. Поради застудяването и ограничения приток на нектар и прашец, пчелните майки прекратяват яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездото за зимуване, като пренасят меда от крайните пити по-навътре в празните килийки, освободени от последното пило. Върху тези празни килийки ще образуват зимното кълбо. Често през този месец пчелите образуват зимно кълбо.

Нашите основни задачи през месец Октомври се свеждат до няколко неща:
Допълване на зимните запаси от храна
Третиране на пчелите за вароатоза чрез накапване с оксалова киселина
Окончателното зазимяване на пчелните семейства
Стесняване на прелките и поставяне на мишепредпазителите
В зависимост от положените от нас грижи за пчелите през септември, сега трябва да преценим дали нашите пчелни семейства имат нужда от още хранителен запас за зимата. Ако сме осигурили достатъчно зимни запаси през септември (под формата на мед или захарен сироп), следва повече да не мислим за това.

Но ако през септември нашите пчелни семейства са отгледали доста пило, което след излюпването си е оставило огромен брой празни килийки, то следва да направим подхранване през октомври.
За целта, през този месец можем да дадем течен мед от нашите запаси (ако имаме такива) или инвертиран сироп. И двата продукта не изтощават организма на пчелите, тоест те нямат нужда от допълнителна преработка по инвертирането им. Просто пчелите пренасят тези новопостъпили запаси в килийките и ги трупат вече като запас за зимата.

Колко инвертиран сироп (мед) да осигурим на пчелите за зимата? Преди самото дозапасяване с мед или инвертиран сироп, ние трябва да стесним гнездото на толкова рамки, колкото пчелите покриват плътно. Дори някой пчелари практикуват отнемането на още една рамка, тоест правят супер стесняване.

Следва подхранването (дозапасяването), като се стремим всички крайни пити да са изцяло запълнени и запечатани. А питите в средата да бъдат с много голям меден венец, заемащ 2/3 от самата пита. Внимаваме само да не направим така, че да напълним всички свободни килийки с нектар. Защото по този начин пчелите ще зимуват изключително трудно.

На междурамие пчели оставяме по 2 – 2,5 кг мед. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп. И нещо много важно – медът за зимата трябва да бъде предимно запечатан в питите. Добре е да имаме 1-2 пити с цветен прашец, които слагаме от към по-топлата вътрешна страна. Най-добре е този прашец да бъде също запечатан.
През месец октомври и в зависимост от времето, трябва да третираме нашите пчелни семейства против вароатоза. Това става чрез накапване с оксалова киселина, а също така и чрез изпаряване на оксалова киселина. Ако месеца е по-топъл и все още има пило, ще трябва да изчакаме с тази процедура през ноември. Нека сега да видим как да третираме пчелите чрез накапване с оксалова киселина?

Рецептата за оскаловата киселина за есенно третиране е 35 г оксалова киселина, 900 мл вода и 100 грама захар. А дозата за накапване на едно пчелно семейство е 5-6 мл на междурамие. Тоест, ако имаме семейство на 8 междурамия, трябва да накапем с помощта на спринцовка около 40-50 мл. Трябва да спазваме правилото, че това третиране чрез накапване се прави само веднъж годишно.

Самият разтвор правим по следния начин. Първо слагаме водата, а в нея добавяме последователно киселината и захарта. Разбъркваме хубаво и трябва да получим прозрачен разтвор. Ако получим разтвор с по-бял и плътен (мътен) цвят, трябва да сменим водата (трапезната минерална вода е подходяща за тази цел). Работим с предпазни очила, маска и ръкавици, защото това все пак е киселина. Накапваме в междурамията, директно върху пчелите, когато температура на околната среда е по-висока от 0º С.

Можем да третираме с оксалова киселина и чрез изпаряване, с помощта на изпарител. Дозата е 2-3 г оксалова киселина на семейство. Изпарителят не трябва да е меден, а от алуминий или стомана. Пак се прави при липса на пило и само веднъж през есента. Не забравяме за защитните мерки – очила, маска, ръкавици!
Най-често правим окончателното зазимяване на пчелните семейства през Октомври. За целта, стесняваме гнездата на семействата, като оставяме в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Излишните пити слагаме зад преградната дъска, за да може пчелите да си пренесат меда при тях. Или ги пренасяме в склада. При положение, че сме стеснили добре през Септември, сега няма нужда да пипаме повече. По правило, стеснените пчелни семейства зимуват по-добре.

Крайните пити трябва да са изцяло пълни със запечатан мед, а в средата оставяме тези пити, които имат най-отдолу свободни килийки. Там пчелите ще образуват своето зимно кълбо. Всички средни пити тябва да са с голям меден венец. Също така, стесняваме входовете (ако не сме го направили досега), като оставяме по 5-6 см отвор, но в зависимост от силата на семейството. Поставяме мишепредпазителите на прелките.

По-слабите семейства трябва да центрираме в средата на кошера, като от двете му страни слагаме преградни дъски и затоплящи материали (стиропор, фибран, слама, велпапе). Също така е важно да сложим затоплящи материали над гнездото (над таванката), за да може топлината да се задържа по-дълго. Така ще има по-малко влага. При силните семейства се слагат затоплящи материали само над гнездото. Отстрани се слага само преградна дъска.

Излишните пити съхраняваме в склада за пролетта, а старите и черни пити бракуваме и претопяваме. Обръщаме входовете на юг или югоизток, за да са запазени пчелите от нахлуването на студените северни ветрове и да се огряват по-добре от слънчевите лъчи. По този начин пчелите ще се облитат по-често, което е много важно през зимата. Осигуряваме спокойното зимуване на пчелните семейства, като ограждаме кошерите против влизането на животни и повече не ги безпокоим.

4 растения приятели на пчелите

 

Без значение дали обичате мед, дали отглеждате пчели, дали прилагате пчелни продукти за подобряване на здравето. Без значение дали отглеждате цветна градина, плодове и зеленчуци или други растения, пчелите са неизменна част от екосистемата.
Всеки градинар, който уважава себе си знае, че трябва да помогне на тези полезните насекоми. Затова ви предлагаме четири многогодишни растения, които да засадите в двора си, и с които да помогнете на трудолюбивите госпожици пчели.

Лофант – силно медоносна билка.
Лофант е билката позната като символ на красота и дълголетие. Изключително полезна за здравето на човека и в помощ на пчелите. Лофантът се отличава с силно медоносен характер, подпомагащ развитието на пчелните семейства като допълнителна паша. Тази билка притежава лечителни свойства. Регулира обмяната на веществата, антибактериално действие, стабилизира кръвното налягане, облекчава храносмилателната система.

Гайлардия – слънчево цвете
Гайлардия (Gaillardia x Grandiflora) е хибрид, който осигурява дълготраен цъфтеж и едри цветове. Растението не живее дълго, но е възможно самозасяване, с което си осигурявате топли багри за дълги години.
Гайлардия може да се отглежда както в градината, така и в красив контейнер. Чудесно се съчетава с други растения като кореопсис и космос, както и с декоративни треви.
Други подходящи съседи са книфофия, крокозмия, хамерокалис, салвия, вероника и други. В градината те осигуряват на пчелите и други полезни насекоми прашец и нектар.

Ако искате да се сдобиете с това слънчево цвете гайлардията, е най добре да си засеете семена.Зясяването на семената може да започне сега на закрито или през март и април директно в градината. Гайлардията рядко се напада от болести и неприятели, но привлича много полезни насекоми в градината.

Растения приятели на пчелите.
Асклепиас – осигурява нектар, но сокът му е силно отровен
Асклепиас (Asclepias) е известен сред пчеларите като едно от най медоносните растения. От един декар насаждение с асклепиас се добиват между 46 и 71 кг мед.
Коприненото растение, както е по-известен асклепиасът, е цъфтящ многогодишен храст с декоративна стойност. Цветовете привличат пчели, пеперуди и други полезни насекоми. Асклепиас е родственик на олеандъра и също като него отделя млечен сок при нараняване. Сокът е силно отровен!

Най-разпространените разновидности на медоносното растение са с бяло-розови, червено-жълти или оранжево-жълти цветове. Отглеждането на асклепиас не е никак трудно. По-трудното е да откриете разсад или семена. Проверете в пчеларските форуми или в специализирани магазини за сортови семена и растителна защита. Семената не са скъпи и обикновено имат добра кълняемост.

Ехинацея – любимката на опрашителите
Ехинацеята е цвете, което използваме като украса в градината и като лечебно растение в чайове и тинктури. Употребяема част са цветовете, листата и корените. Досега не я свързвахме много с пчелите, но според проучване тя е едно от растенията, които дават нектар през целия ден.
Ехинацея можете да намерите в градинските центрове в периода на цъфтеж, а може да си засеете и семена.

Успешно можете да впишете ехинацеята в билковата, зеленчуковата, или овощната градина. Това растение рядко се напада от неприятели и болести.

От тези растения приятели на пчелите можете да извлечете само ползи. Ако желаете да бъдете максимално полезни на малките работливи пчелички, осигурете им и вода. Достатъчно е да се налее в подложка или друг плитък съд.

Грижи за пчелите и работа по пчелина в края на зимата и началото на пролетта

През февруари пчелите стават по-активни, започват отглеждане на първото пило (разновъзрастово) и поддържат температура \(34-36) в гнездото. Майката снася яйца, а при по-топло време (над \(10-12) пчелите извършват прочистващ облитане и събират прашец от ранни цветя като кокичета, леска и минзухар. Ключови дейности и съвети за пчеларя през февруари: Осведомителен преглед: При топло време се проверява наличието на майка (наличие на пило) и запасите от храна, без да се разширява гнездото.Хранене: Ако запасите от мед са изчерпани, се подхранва с твърда храна (питки), особено при липса на достатъчно мед в питите.Здраве: Към края на месеца може да се третира срещу акари (Вароа) с подходящи препарати (напр. Оксалис), при необходимост.Почистване: Почистват се дъната на кошерите от умрели пчели, за да се осигури добра вентилация.Стимулиране: При нужда се стеснява гнездото за запазване на топлината, особено в дървени кошери, докато в полистиролните развитието е по-бързо. Февруари е критичен месец, в който семействата се подготвят за пролетта, а 10 февруари (Свети Харалампий) е празникът на пчеларите. 
Оцеляването на пчелните семейства през зимата и грижи за пчелите през ранна пролет
Научете какво е нужно да направите в края на зимата и началото на пролетта в пчелина си, за да са живи и здрави пчелните семейства през предстоящия сезон. Един от най-важните периоди за пчелите е точно този, тъй като тогава ги преглеждаме за първи път след зимуването и е важно всичко да бъде направено правилно, за да могат семействата да оцелеят и да съберат сили за предстоящия сезон. Грижи за пчелите и работа по пчелина в края на зимата и началото на пролетта е задължителен ежегоден процес за всеки пчелар.

Още при зимни условия е нужно да се подпомага развитието на пчелните семейства с оглед своевременната им подготовка за пролетта и предстоящия пчеларски сезон. Към края на зимата пчелните семейства отново преминават към активен живот. През първата половина на зимата пчелите се намират в относителен покой поради факта, че по това време в пчелните гнезда няма пило, а пчелите са събрани в т.нар. пчелно кълбо заради тежките зимни условия.

Пчелната майка прекратява яйцеснасянето през есента и в началото на февруари започва отново да снася и в семейството отново започва да се отглежда пило. С появата на първите личинки и яйца, температурата в пчелното кълбо се повишава и достига до 34-35°C, като се задържа на това ниво. Изразходването на повече енергия от пчелите води до консумацията на по – голямо количество храна. Семейството отново преминава към активен живот през февруари, макар че активността в началото е ограничена само в пчелното кълбо.

През зимата пчелите не могат да излизат и да се отделят от кълбото. Продължителното застояване в кошера е основна причина за натрупването на несмилаеми остатъци от храна в ректума на пчелата, като теглото на тези остатъци могат да достигнат до половината от теглото ѝ. При неблагоприятна и дълга зима дебелите черва се препълват и пчелите заболяват от пчелна диария.

Диария може да се появи и когато пчелите не са зазимени с качествен мед. Например мановият мед съдържа много по-голямо количество несмилаеми отпадъци и соли, за разлика от чистия нектарен мед. Хранейки се с манов мед през зимата, пчелите започват да изпитват жажда, което води до консумацията на още повече мед. Това води до препълване на червата им с несмилаеми остатъци и още в края на декември и началото на януари те заболяват от диария. Следва силно отслабване на семействата и често смърт.

Подготовка на терена за първото облитане на пчелите
За доброто и без загуби облитане на пчелите е необходима предварителна подготовка на терена около кошерите. Задължително е цялото място около кошерите и покривите им да се почистят от сняг и лед. Това се прави, тъй като облитащите се пчели са изтощени от зимуването и често кацат около или върху кошера. Ако не е изчистено, при кацането си върху сняг или лед, пчелата замръзва и умира. Още по-добре е местата около кошерите да се застелят с тънък пласт слама, дървени стърготини, сухи листа или с друг подръчен материал.

Как се облитат отделните пчелни семейства
При първите слънчеви дни през февруари (възможно е и по-рано) пчелите извършват първото си облитане. След като стените на кошера се затоплят от слънцето, пчелите разширяват пчелното кълбо и когато температурата на въздуха достигне 12-13°C започват да излизат навън, като летят в кръг около кошера. Облитане се извършва, за да могат пчелите да се освободят от натрупалите се в дебелите им черва остатъци от храната и соли на покочната киселина.

Задачата на пчеларя е да следи състоянието на времето, особено по обедните часове, защото при благоприятни температури трябва да открие входовете на кошерите, за да може светлината да привлече пчелите да излязат и да извършат облитане. Ако кошерите не се облитат сами при топло време, трябва да се снемат капаците и горните възглавници, за да могат пчелите да почувстват топлината. Това се случва обикновено при пчелни семейства, зазимени в северната страна на кошера, която не се огрява от слънцето.

По време на облитане пчеларят трябва да е на пчелина, за да следи кои семейства как се облитат. От начина на облитане може да се извади заключение, как са зимували отделните пчелни семейства. При добре зимувалите семейства пчелите се облитат дружни, летят енергично и в пордължение на на половин-един час се освобождават от натрупаните остатъци. Лошо зимувалите семейства се облитат слабо и са по-малко на брой, като не летят толкова енергично и кацат по околните предмети.

Слабо облитащите се семейства често са заболели от диария. Това се установява по малките кафяви до тъмнокафяви петна, намиращи се по входа, дъното, прилетната дъска и предната стена на кошера. На такова семейство трябва незабавно да се окаже помощ. За целта трябва да се извършва преглед на семейството. Кошерът се внася в затоплена до 20-25°C стая и тъй като цялата вътрешност на кошера, а също така и питите в гнездото са изцапани с диарични петна, е необходимо всичко да се подмени.

Подменя се кошера с дезифенкциран такъв и се поставят нови пити. От старите рамки можем да оставим само тези, върху които има пило. Всички други рамки се преглеждат, почистват и просушават. Старият кошер се почиства и дезифенкцира. След като пчелите се облетят в стаята, те се прибират в кошера и се изнасят навън, като кошерът се поставя на старото място.

При първото облитане пчеларят трябва да си отбележи номерата на кошерите на семействата, които изобщо не се облитат. Ако пчелите в тези семейства са умрели от глад, кошерът се дезифенкцира, рамките се почистват от труповете и се просушават. Ако има съмнение за заразно заболяване се взема проба.

Извършване на първия осведомителен преглед
Първият осведомителен преглед се извършва в дена на облитането на пчелите. След като то приключи, следващата стъпка е да се прегледат неблагоприятно зимувалите пчелни семейства – ако има такива.

Преди преглед пчеларят трябва предварително да си е подготвил запасни пити с качествен мед, за да замени мухлясали и празни рамки в кошера, в случай че има такива. Осведомителният преглед не бива да предължава дълго време, тъй като при отварянето на кошера пилото ще изстине. Не е нужно да се преглежда рамка по рамка цялото гнездо. Целта на този преглед е да се види какво е състоянието на семействата след презимуването и при евентуални проблеми да се действа навреме.

Според ръководството по пчеларство на Бижо Бижев, прегледът трябва да протича по следния начин: след премахването на горния затоплящ материал бързо се повдигат надрамъчната платнена покривка и се определя броят на междините, заети от пчели. След това се пускат няколко струи с пушилката, гнездото се покрива, като се оставят непокрити крайните рамки. Проверява се дали има достатъчно количество мед по тях, след което се повтаря процедурата и с една от средните рамки. Ако на нея има личинки, яйца и запечатано пило – семейството се развива нормално.

Всичко се подрежда в същия ред, връщат се отоплителните материали и кошерът се затваря. Резултатите от първия осведомителен преглед се записват в пчеларския дневник. След приключването на прегледа пчеларят трябва да анализира данните, след което да започне изправянето на недостатъците в отделните семейства.

Подсилване на неблагополучно зимували семейства
На осиротели семейства може да се помогне, като им се даде оплодена запасна майка или ако се присъединят към по-слаби семейства, но с добри майки. Пчелите са обречени на смърт ако не се направи някое от горепосочените. Предаването на пчелни майки трябва да се извършва внимателно след преглед на семейството и след като сме сигурни, че то е осиротяло.

Проверка дали едно семейство е осиротяло може да се направи като се постави контролна рамка с млади личинки и яйца от нормално семейство, но без пчелите. Ако за 24 часа изгради маточници на нея, това означава, че семейството е осиротяло. Рамката се изважда и маточниците се унищожават, а на семейството се дава оплодена майка с клетка. Ако в семейството вече има майка пчелите няма да заложат маточници.

Ако след 4-5 дни майката не започне да снася яйца, то трябва да се унищожи, тъй като е негодна за снасяне. След няколко часа се придава оплодена майка, взета от нуклеус. За целта майката се затваря в келтка и се поставя в средата на гнездото, като на другия ден клетката се взема, а гнездото се стеснява, като се изваждат излишните рамки.

В случай, че няма запасни майки осиротелите семейства се присъединяват към към най-близко стоящото здраво семейство с добра майка. Слабото семейство постепенно се предвижва към силното семейство (по 1-2 метра дневно), като в средата на силното семейство се прави място за рамките от слабото семейство. Майката се затваря предварително в клетка, като се поставя в средата на собственото си семейство. Ако искаме пчелите да не се бият е добре да напоим парцалче с ментово масло и да го поставим на дъното на кошера. Маслото ще оеднакви миризмата на пчелите.

Попълване на хранителните им запаси
При попълването на хранителните запаси на пчелите трябва да се има предвид фактът, че във всяко семейство трябва да има най-малко 5-6 кг. мед и една пита цветен прашец. При липса на споменататите развитието на пчелното семейство ще бъде бавно и може напълно да спре. Наличността на цветен прашец в кошерите е от изключително значение по това време на годината. Ако липсва цветен прашец е нужно да имате резервна пита с прашец, която да добавите заменяйки друга, некачествена такава.

В гнездата трябва да се оставят толкова рамки, колкото пчелите покриват добре. Всички излишни, празни и мухлясали рамки се премахват и при нужда се заменят с нови. Отоплителните материали трябва да се заменят при наличието на влага върху тях.

Почистване на дъната на кошерите
Добре е да се почистят и дъната на кошерите. При неблагоприятно време почистването може да стане през входа с помощта на телена кука. Дъната се почистват добре и всичко се събира в отделен съд, за да може по-късно да се пресее със сито и да се извадят восъчните отпечатки.

Поставяне поилка на пчелина
След като осведомителният преглед приключи и се отстранят всички нередности е време да се постави поилка на пчелина. Пчелите се нуждаят от вода през цялата година, но изразходват най-много, когато отглеждат голямо количество пило. Това е периодът през първата половина на пролетта.

1000 броя личинки за един ден изразходват около 5.5 гр. вода. Ако пчелната майка снася средно на ден по 1200-1600 яйца, то пчелите ще хранят получените от тях личинки 6 дни, през които общия брой на личинките ще достигне 7200-9600. За един ден те ще изразходват 40-50 гр. вода, като за пренасянето на това количество вода една пчела трябва да направи около 1500 излитания или 150 пчели по 10 излитания. При сухи и ветровити дни пчелите изразходват много повече вода, достигаща до 200 гр. на семейство.

За пренасянето на такова количество вода е нужно 550-600 пчели да направят по 10 излитания. Ако пчелинът се състои от 60 броя пчелни семейства, то изразходената вода за ден ще бъде от 3 до 12 кг. Когато в кошерите не постъпва нектар, от който пчелите използват излишната вода, те се снабдяват отвън. Ето защо е нужно на всеки пчелин да има поилка за пчелите. Мястото, където трябва да се постави поилката не трябва да бъде ветровито, да е добре огрято от слънчевата светлина и да е близо до пчелина.

Какво представлява маната и как се получава мановия мед?

Маната е гъст сладък сок. който отделят равнокрилите насекоми, каквито са листните и щитоносните въшки, паразитиращи по листата ма широколистни и по клонките на иглолистни дървета.
Що е мана?
Маната е гъст сладък сок. който отделят равнокрилите насекоми, каквито са листните и щитоносните въшки, паразитиращи по листата ма широколистни и по клонките на иглолистни дървета.

Как се образува мана?
Маната се образува като листните и щитоносните въшки острия си смучещ устен апарат пробият ликовата проводяща тъкан на растението и изсмукват образуваните от него сокове. Тези сокове попадат във филтрационната камера на въшката, където от тях се отделят белтъци и малко количество въглехидрати. Въглехидратите проникват през стената на камерата в храносмилателния канал на насекомото и след като преминат през него, значителна част от тях се отделя навън през аналния отвор на въшките във вид на мана, която използват за паша пчелите.

Кога пчелите събират мана?
Според Haragsim наличността на манова паша зависи от размножаването на продуцентите (производителите) на мана по дървесните видове, от които пчелите я събират върху размножаването на въшките на свой ред влияят множество външни и вътрешни фактори и преди всичко климатичните условия . Тъй като всеки дървесен вид има свой специфичен продуцент на мана (вид въшка), изискващ специфични условия за развитието си, не е възможно еднозначно да се определи на какво се дължи размножаването на въшките. През по-студена година или по-влажно лято не се наблюдава манова паша. След дъжд или буря тя намалява. Когато числеността на листните и щитоносни въшки е голяма, то и мановата паша е обилна. (Някои изследователи са на мнение, че въшките се размножават, когато вече има мана и затова тя не може да има животински произход.)

По кои иглолистни дървата се отделя мана?
От гледна точка на пчеларството основните растения, които не отделят нектар, но са място за обитание на продуцентите на мана са елата, борът и лиственицата.

При откриване на манова паша пчелните семейства могат за кратко време да съберат големи количества мана.

По кои широколистни дървета се отделя мана?
От широколистните растения важно значение за пчеларството имат липата, върбата, яворът, сливата и черешата. По данни на някои изследователи мана се отделя и по бялата акация.

По кои части на елата се появява мана и къде живеят въшките, които отделят елова мана?
Капки мана се наблюдават преди всичко по долната страна на най-младите иглици на елата. Въшките, отделящи елова мана живеят по дървото през цялата година разположени са поединично върху кората на клонките между иглиците. Женската на еловата въшка е дълга 3-4.5 мм. има светлочервени очи, тъмнозелен цвят на тялото и на гърба й може да се забележат две надлъжни светли ивици.

Как действа дъбовата мана на пчелите?
Наблюдавано е как масово загиват пчели след обилна манова паша от дъбови дървета. Някои специалисти предполагат, че дъбовата мана не оказва токсично действие върху организма на пчелите и че те загиват в резултат на интензивна работа, която води до прекомерното им изтощение, и поради това. че при събиране на мана на близки разстояния участват и младите пчели.

Различен ли е смисълът на понятията манов мед и мед от мана?
Двете понятия са еднозначни. Терминът мед от мана вероятно е възникнал след наблюдаване на голямо количество отделяна от листни и щитоносни въшки мана, падаща на земята на капки. От библейската история е известно и наименованието манна.

По какво се различава мановият от нектарния мед?
Мановият мед се различава от нектарния преди всичко по своя химичен състав и произход (вж. таблицата). Той съдържа голям процент вещества под формата на декстрини и мелецитоза, които са трудносмилаеми за пчелите и затова не е подходящ за зимуването им

Що е мелецитоза?
През 1856 г. френският химик Бертло е открил в мана, отделяна по лиственица, нов вид захар, който нарекъл мелецитоза (от френската дума meleze - лиственица). Това е тризахарид, изграден от две молекули захароза и една молекула фруктоза. Мелецитозата е типична съставна част на маната. Този вид захарид не е открит 8 състава на нектарния мед, но е установено, че съдържанието му в еловата мана е 6.44-25,68%, а в маната, отделяна от лиственица - 6,10-38,53%. Мелецитозата се разтваря по-трудно от другите захариди. Тъй като нектарният мед не съдържа мелецитоза, може да се предположи, че тя е продукт от ларвите на листните и щитоносните въшки, които я изработват в храносмилателния си канал.

35 ПОЛЕЗНИ СЪВЕТА ЗА НАЧИНАЕЩИЯ ПЧЕЛАР

Състояние на кошера при отваряне

1. Ако строителната рамка има пчелно пило – кошера няма да се рои.
2. Ако строителната рамка е запълнена с търтеево пило и по питите също – майката е стара,негодна.
3. Ако няма попълнение на всички междурамия – слаб и не гради,трябва да се храни.
4. Ако пчелите се сърдят,жилят,крадът от други – няма нектар.
5. Ако горе в магазина има пило , долу е пълен с мед – лоши пити или много прашец.
6. Ако майката издава следния звук ,Ква’-,Ква’ – ще се рои.
7. Ако има пчели и по преградната дъска,(пълна) кошера може да се разшири,– тясно им е.
8. Ако върху питата с търтиево пило има много пчели (не се вижда) – това е признак за роене.
9. Ако по питите има много търтиево пило – трябва да се смени майката.
10. Ако е слаб кошер,а в долния корпус има много мед – трябва да се смени майката.
11. Ако майката е черна и дребна,или млада но неосеменявана – то тя е некачествена,трябва да се смени .
12. Ако няма пило и не носят прашец – кошера е без майка.
13. Ако през месец Август има търтеи-майката е неоплодена,има пчели-търтовки или майката е станала търтовка – трябва да се смени майката.
14. Ако има 2-3 едри белезникави маточници близо един до друг – залага се самосмяна.
15. Ако снесените яйца не са точно на дъното и то по 3-4по стените – търтовка.
16. Ако върху нови основи изграждат маточници има роево настрение – ще се рои.
17. Ако маточниците са много (10) и повече големи, с полу кръгло дъно,тъмно кафяви с шестостенни кулийки в долния край и по летвите често в групи (2-5) – те са роеви.
18. Ако маточниците са жълто бели,от нов восък,разположени в средата на питата с гладка повърхност – резервни,спомагателни,самосмяна на майката.
19. Ако през есента в кошера няма прашец…а ако има прашец по питата – млада маика или стара маика,не снася.
20. Определяне на силата ,ако кошера е до 4 пити – той е слаб.
Ако кошера е до 6 пити –той е среден.
Ако кошера е до 9 пити – силен кошер.
21. Ако има много прашец при заземяване – готви се за роене през следващият сезон.
22. Ако меда в средата е на 2/3 от височината на питата е добре – за зазимяване.
23. Ако през месец Февруари и Март в края на зимата пчелите са горе върху рамките – в средата няма мед,а само в страни задължително подхранете с питка.
24. Ако яйцата на дъното са изправени – снесени са същият ден.
25. Ако има голям приток на нектар – има роене.
26. Ако на крайните пити има пило – следва разширяване.
27. Ако в подрамъчното пространство висят ,,Гроздове”,далеч от пилото,често и на крайните пити – наложително е разширяване или рискувате да изтървете рой.
28. Ако майката я пазят в кръг да не ходи по питата,цяла свита – има маточници,готви се да роява.
29. Ако не се взема сиропа и не е болен кошера,усилен летеж на пчели,спокоен – има приток на нектар.
30. Ако запечатаното пило е без пропуснати килийки по питата – има годна майка за сезона.
31. Ако повдигнат коремчетата нагоре,трепкат с крилца,издават жаловит звук – може да се приеме,че няма майка.
32. Ако под питите открием измрели пчели повече от една шепа – грози ги изчезване.
33. Ако в края на зимата има влага при поява на пило в гнездото и t° е по-ниска от 15°C – следва стесняване на кошера (1-2 пити).
34. Ако няма свободни килийки за снасяне – разпечатвате стар мед или заменете медени рамки с такива с нови основи.
35. Ако в кошера има много търтеево пило – вариантите са: подмяна на питите,подмяна на майката, поставяне на търтеуловител,изрязване на търтеевото пило.