Всичко за пчелите и пчеларите

Пчеларство и пчелни продукти

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Сряда, 03 Ноември 2021 09:45

Написана от Super User

Посещения: 845

Чл. 56. Когато един производител притежава няколко пчелни семейства на една и съща територия, всички пчелни семейства се отглеждат в съответствие с правилата за биологично производство.

Чл. 57. (1) Пчелният мед и пчелните продукти се продават като произведени по биологичен начин, само ако правилата на биологичното производство са спазвани поне една година.

(2) През преходния период восъкът се подменя, съгласно чл. 72.

Чл. 58. (1) При избор на породи пчели производителят взема предвид приспособяването на породата към местните условия, жизнеспособността й и устойчивостта на пчелите към болести и неприятели.
(2) При избора по ал. 1 се предпочитат европейските породи от Apis mellifera и техните местни екотипове.

Чл. 59. (1) Пчелните семейства се създават чрез размножаване на съществуващите пчелни семейства или прибавяне на пчелни семейства от стопанства с биологично производство.
(2) С разрешение на контролния орган пчелните семейства в стопанството, които не се отглеждат съгласно правилата на тази наредба, могат да преминат период на преход.
(3) Пчелните семейства в стопанство с биологично производство могат да се подновяват и възстановяват с пчелни семейства от стопанство с небиологично производство, когато:
1. липсват пчелни семейства, които отговарят на изискванията на тази наредба;
2. има висока смъртност на пчелните семейства, поради здравословни причини или природни бедствия в стопанства в период на преход.
(4) Всяка година 10% от пчелните семейства могат да се подменят с пчели-майки и пчелни семейства, които произхождат от стопанство, което не въвело биологичен начин на производство, при условие, че пчелите-майки и пчелните семейства се настаняват в кошери с пити или восъчни основи, взети от биологично производство. В този случай не се изисква преходен период.

Чл. 60. (1) Пчелините се разполагат в райони, в които има достатъчно медоносна растителност, източник на натурален нектар, медна роса и полен, и в близост до вода.
(2) В радиус до 3 км от месторазположението на пчелина, източниците на нектар и полен трябва да се състоят от произведени по биологичен начин растения или растения с диворастящ произход.
(3) Пчелините трябва да са на достатъчно голямо разстояние от всякакви източници на възможно замърсяване.
(4) Изискванията по ал. 1, 2 и 3 не се прилагат за области, където не може да има цъфтеж или когато пчелните семейства не са в активно състояние.

Чл. 61. (1) В края на производствения период кошерите задължително се оставят с резерви от мед и полен, в необходимото количество за изхранване на пчелите през зимата.
(2) Изкуствено хранене на пчелните семейства се разрешава, когато оцеляването на кошерите е застрашено поради неблагоприятни климатични условия. Изкуственото хранене се извършва с биологично произведен мед за предпочитане от същото производство.
(3) Контролният орган разрешава изкуствено хранене с биологично произведен захарен сироп или захарна меласа, когато поради климатични условия медът кристализира.
(4) Производителят на пчелен мед и пчелни продукти води дневник за пчелините, в който вписва данни за вида на храната, дати, количества и кошери, където се използва изкуствено хранене.
(5) При биологичното производство не се разрешава използването на продукти, различни от посочените в ал. 1, 2 и 3.
(6) Изкуствено хранене се разрешава само между последното прибиране на реколтата от мед и 15 дни преди началото на следващия период на събиране на нектар и медна роса.

Чл. 62. За профилактика на заболяванията по пчелите се прилагат следните мерки:
1. избор на продуктивни и устойчиви срещу заболявания породи и линии пчели;
2. полагане на системни грижи за пчелните семейства, според годишния сезон чрез:
а) подмяна при нужда на пчелите- майки;
б) редовни прегледи на пчелните семейства за ранно откриване на заболяванията;
в) контрол на търтеевото пило;
г) поддържане на добро хигиенно и ветеринарно-санитарно състояние на пчелините и на спомагателните постройки към тях и провеждане на редовна профилактична дезинфекция и дезинсекция на оборудването и пчеларския инвентар;
д) своевременно унищожаване на замърсени материали и източници на инфекциозни причинители и провеждане на заключителна дезинфекция;
е) редовна подмяна на восъчните пити;
ж) постоянно поддържане в кошера на достатъчен брой пити с мед и прашец;
з) зазимяване на кошерите с нужното количество мед и прашец достатъчно за нормално презимуване на пчелните семейства.

Чл. 63. При констатиране на заразно или паразитно заболяване на пчелни семейства, собственикът осигурява ветеринарномедицинско лечение, като в случай на заразно заболяване лечението се съчетава с карантиниране на пчелина.

Чл. 64. (1) При биологичното производство за лечение се използват следните ветеринарномедицински препарати:
1. фитотерапевтични лекарствени средства (растителни екстракти и есенции с изключение на антибиотици);
2. хомеопатични лекарствени средства (растителни, животински или минерални);
(2) Когато средствата по ал. 1 са неефективни в борбата с болестите и паразитите и има опасност пчелното семейство да загине, ветеринарният лекар прилага синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици.

(3) Забранява се употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати и антибиотици за профилактика на заболяванията.
(4) След употребата на синтезирани по химичен път алопатични ветеринарномедицински препарати всички восъчни пити се подменят с нови рамки с восъчна основа, произхождаща от стопанство с биологично производство и третираните пчелни семейства се подлагат на преходен период от една година.
(5) Изискването по ал. 4 не се прилага при третиране на пчелните семейства с мравчена киселина, млечна киселина, оцетна киселина, оксалова киселина и ментол, тимол, евкалиптол или камфор при опаразитяване с Varroa jacobsoni.

Чл. 65. (1) Собственикът на пчелина е длъжен да има здравен паспорт, в който ветеринарният лекар, провел лечението вписва следните данни:
1. диагноза;
2. вид на приложения ветеринарномедицински препарат,
включително обозначение на активните му фармакологични съставки;
3. доза, в която е приложен препаратът;
4. начин на прилагане;
5. карентен срок на приложения препарат;
(2) Данните по ал. 1 се декларират пред контролния орган преди пчелите и пчелните продукти да се предложат на пазара като произведени по биологичен начин.

Чл. 66. При възникване на екстремна ситуация в района на чиято територия е разположен пчелина, в него се провеждат задължителните според Закона за ветеринарномедицинската дейност мероприятия с цел профилактика и ликвидиране на заболяването.

Чл. 67. Забранява се:
1. унищожаване на пчелите в пчелните пити като метод за добиване на мед и други пчелни продукти;
2. защипване на крилата на пчелите-майки и всяко друго осакатяване на пчелите;
3. използването на синтетични репеленти по време на операциите за извличане на меда.

Чл. 68. (1) Разрешава се убиването на старата пчела-майка, когато тя се сменя с нова.
(2) Разрешава се унищожаването на мъжкото потомство само с цел ограничаване инфекцията с Varroa jacobsoni.

Чл. 69. Всяко преместване на пчелина се съгласува с контролния орган.

Чл. 70. В дневника по чл. 61, ал. 4 производителят вписва всички действия по изваждането на питите и извличането на меда.

Чл. 71. (1) Кошерите и инвентарът за производство на мед се изработват основно от естествени материали, които не представляват риск от замърсяване на околната среда и пчелните продукти.
(2) В кошерите се използват само природни продукти като прополис, восък и растителни масла.

Чл. 72. (1) За нови основи се използва пчелен восък от стопанство с биологично производство.
(2) В случаите на ново настаняване или през преходния период, контролният орган може да разреши използването на восък, който не е от биологично производство, когато на пазара няма биологично произведен пчелен восък и при условие че восъкът е от восъчни разпечатки.

Чл. 73. Забранява се извличането на мед от пити, които съдържат пило.

Чл. 74. За предпазване на рамките, кошерите и питите от вредители се използват само препаратите, посочени в Приложение № 6.

Чл. 75. Разрешават се физическите манипулации със струя и директен пламък.

Чл. 76. Почистването и дезинфекцирането на материалите, сградите, оборудването, инструментите и препаратите, използвани в пчеларството се извършва с препаратите, посочени в Приложение № 5.

Пеперуда мъртвешка глава ,която краде мед от кошерите

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Понеделник, 09 Август 2021 04:00

Написана от Super User

Посещения: 1116

Тази пеперуда е с много здраво телосложение и често влиза в пчелните гнезда, за да краде мед.

Тялото на пеперудата е покрито с тънки косъмчета. Предните и крила са оцветени в тъмнокафяво, черно и жълто. Те са значително по-дълги от задните криле, чиито цвят е жълт, с две черни напречни ленти. Името на пеперудата се дължи на фигурата, оцветена по интересен начин, заема горната страна на гърдите и напомняща мъртвешки череп. Тя е дългa до над 5 см, а с крилата си в разперено състояние - 13,5 см. Пеперудата лети бързо, привечер и през нощта. Храни се със сладки сокове изтичащи от стволовете на наранените дървета и други естествени сладки храни.

При проникване в кошерите и с пчелен мед. В тях влиза и през най-тесните входове, където прекарва няколко минути и краде мед.

Пеперудите предизвикват безпокойство в пчелното семейство. Могат да прогонят не само пчелната майка, но и цялото семейство. Те имат здрава хитинова обвивка, която я предпазва от пчелите, но ако я ужилят може да умре. Когато не може да излезе от гнездото, умира пчелите я изгризват или покриват с прополис. Ако бъде нападната на открито или докосната с ръка издава особен квичащ звук.

Мерки за борба - стесняват се входовете на кошерите до 8мм височина, след което до тях се поставят специално направени капани, намазани отвътре с мед.

Пчелите-интересни факти

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Понеделник, 23 Август 2021 03:42

Написана от Super User

Посещения: 891

Заплахата за пчелите и другите насекоми

Въпросът привлича общественото внимание, тъй като пчелите и другите насекоми опрашители имат ключов принос за поддържането на екосистемите и биоразнообразието. Липсата на опрашители поставя под заплаха много растителни видове, а също и организмите, които са свързани пряко или непряко с тези растения. Много селскостопански култури също са подложени на риск.Малко са растенията, които се самоопрашват; повечето разчитат за възпроизводството си на животни, вятъра или водата. Освен пчелите и други насекоми пренасят прашец - например, мухите цветарки, пеперудите, някои бръмбари и оси. Тази роля може да се изпълнява и от животни като прилепи, птици и гущери, както и от маймуни, гризачи или катерици.С намаляването на опрашителите фермерите в някои страни, например Китай, започват сами да се грижат за опрашването в своите овощни градини.

В Европа най-добре позната е медоносната пчела, която се отглежда от пчелари за производството на мед и на други продукти. На континента се срещат и около 2 000 диви видове опрашители. Неотдавнашни изследвания показват, че дивите опрашители имат решаваща роля и отглежданите пчели само ги подпомагат, но не могат да ги заместят.

Защо намаляват опрашителитеКъм момента липсват достатъчно научни данни за цялостна картина, но има доказателства, че човешката дейност допринася за намаляването на популациите. Около 10% от видовете пчели и пеперуди се смятат за застрашени в Европа.

Опрашителите са изложени на различни фактори - например, промените в начина на ползване на земите (превръщането им в селскостопански земи или градски зони) отнема естествените местообитания за дивите опрашители. Интензивното земеделие води до изчезването на много растителни видове от обработваемите земи, което намалява достъпа на насекоми до храна.

Пестицидите също засягат опрашителите - или пряко, когато става въпрос за химически вещества, които убиват насекоми, или непряко, когато тези вещества се борят с определени култури. Това е причината Парламентът да поставя акцент върху намаляването на ползването на пестициди.Промените в климата създават условия за навлизане на агресивни чужди видове, които нападат опрашителите или се конкурират с тях за ресурси. Например, навлизането на азиатския стършел и на паразити са особено опасни за медоносните пчели.Около 78% от видовете диви цветя и 84% от селскостопанските култури зависят изцяло или частично от насекомите за производството на семена. Опрашването от насекоми и други животни разширява разнообразието и качеството на плодовете, зеленчуците и други култури.

По оценки между 5% и 8% от световното производство на култури е пряко свързано с опрашването от животни. В ЕС селскостопанската продукция, свързана с опрашването от насекоми, се оценява на 15 млрд. евро годишно.

Пчелите през август

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Понеделник, 09 Август 2021 03:50

Написана от Super User

Посещения: 888

През август основните растителни видове, които осигуряват пашата на пчелите в нашата страна, вече са прецъфтели. Само памукът, резенето, дребнолистните тютюни и някои блатни треви осигуряват по-значителни количества нектар. В поливните райони люцерновите площи също осигуряват нектар и пчелите ги използват за паша. Във високопланинските райони със смърчови насаждения, а в някои години и в по-ниските райони с широколистни дървесни видове през август се явява мана, която активизира работата на пчелите и развитието на семействата и те събират значителни количества от нея.

Маната по иглолистните и широколистните дървета и храсти в нашата страна бива физиологична и от насекоми.

Физиологичната мана по иглолистните, предимно по смърча и елата, се отделя тогава, когато през лятото има силно засушаване и високи денонощни температури. За да се предпазят смърчовите растения от прекомерно изпаряване на вода от листната повърхност и да не загинат от суша, синтезираните в листата през деня захари не отиват в проводящата система на дървото, а ги обливат, излизайки през техните устица. В резултат транспирацията се ограничава - листчето е обвито със сладката течност и през нея не могат да се отделят парите на водата, която остава в дървото и го предпазва от загиване. Тази мана се явява само в най-южната граница от разпространението на тези иглолистни видове. В по-влажните зони, а у нас при нормално влажни години тези видове не образуват такава мана.

Физиологична мана се образува и при широколистните видове, особено по видовете дъбове, леската, габъра, липите, мекиша, бука и др. Тук причината за появата на маната е голямата разлика в дневната и нощната температура при ясни и тихи дни. При тихо, слънчево и много топло време през деня и добре напоена с влага почва листата на тези дървета синтезират много захари. При рязкото застудяване след залез слънце и през нощта и разлика между дневната и нощната температура над 18-20°С и повече проводящата система се свива, не може да поеме синтезираните от листата захари и те избиват през устицата им на малки капчици - мана. В по-южните райони на страната освен през август - септември такава мана се образува понякога и през пролетта след разлистването на гората при посочената разлика между дневната и нощната температура.

Сокове от дърветата, които пчелите събират като мана, се отделят и в резултат на нараняване на тъканите им от насекоми. Дъбът например има неприятел, който снася яйца в основата на жълъдите. Щом се излюпят ларвите, от жълъдите започва да се отделя златист сок, който пчелите събират като манов мед. В някои години по миналогодишните леторасти на цера (вид дъб), особено в младите красти, се появяват едри черни въшки, които смучат сокове от тях. Там, където са се струпали колониите от въшки по леторастите, кората се напуква и от пукнатините изтича сок със златист цвят, много гъст, покрит с мехурчета. Този секрет пчелите събират и донасят в кошерите като мана, която обаче остава в този вид, в какъвто е донесена - не кристализира в питите.

Маната от насекомите, главно от различните видове въшки, е много по-често срещана в нашата страна както по иглолистните, така и по широколистните дървесни и тревни видове. Тази мана представлява изхвърлените от въшките неусвоени захар-съдържащи вещества, ненужни за техния организъм, получени чрез изсмуквания от растенията сок, с който се хранят. Тези въшки паразитират по листата и са различни по вид. Различни са и секретите (маната), които отделят. У нас всичко, което те отделят и се събира от пчелите, се нарича с общото име мана, без да има задълбочени проучвания за състава на техните секрети, физиологията на отделянето и т.н.

За нашите климатични условия със сурова и продължителна зима мановият мед не е подходящ за зимуване на пчелите. Той не само предизвиква появата на диария и на нозематоза, но чрез алкалните си съставки отравя организма на пчелите. Затова мановият мед, събиран от пчелите през август, а понякога и през септември, трябва изцяло да се подменя през есента с нектарен или със своевременно преработен (през август) захарен сироп.

Август трябва да се използва изцяло за подготовката на пчелните семейства за зазимяване. Тази подготовка започва с извършването на главния есенен преглед. Целта е да се установят хранителните запаси на пчелните семейства, количеството на пчелите, възможностите за активно снасяне на пчелните майки - има ли свободни и подходящи за снасяне площи в питите от централната част на гнездата, да се поставят в краищата на гнездото питите със запълнени с мед и прашец килийки и новоизградените пити, в които не е отглеждано пило, и др. Въз основа на резултатите от прегледа започва и самата работа по подготовката на семействата.

Грижите за пчелите през август трябва да бъде насочени към увеличаване на количеството на пчелите до зазимяването. Това се постига чрез активизиране на яйценосната дейност на пчелната майка. Биологичните предпоставки за това са същите, както и през пролетта - пчелите да са в активно работно състояние, като постоянно донасят, преработват и консервират храна в гнездото (нектар или сироп и прашец) или пък преразпределят наличните запаси от мед в гнездото. Само тогава те отделят млечице, с което хранят обилно майката и тя може активно да снася. Тъй като през август в по-голямата част от страната няма богати източници на нектар, постъпването, преработката и консервирането му се компенсират със системното подхранване със захарен сироп. По това време пчелите все още намират цветен прашец от късно цъфтящите градински, плевелни и културни растения.

Подбудителните подхранвания, извършвани през август, трябва да се съчетават и с осигуряването на необходимите зимни запаси. Ако на пчелните семейства е осигурен достатъчно мед, подхранването трябва да става с рядък сироп - 0,5 кг захар на 1 л вода. Дават се и по-малки дози (само за активизиране на пчелите). При недостиг на храна подхранването трябва да се извършва със сироп 1:1, като се дава пълна хранилка (600-700 г) и на интервали от 2 дни. По този начин не само се поддържа активната дейност на пчелите, но те консервират (натрупват) част от преработения сироп като запасна храна - допълват запасите. Тъй като август у нас е сух и горещ месец, подхранванията може да се правят и без да са свалени магазините, а само като са полуизолирани с парче плат или полиетилен (ако пчелите сложат от сиропа в магазинните пити, след спиране на подхранването и частичното изолиране на магазина те почти напълно го свалят в гнездото).

За да се отгледа повече пило през август, подхранванията не трябва да водят до силно ограничаване на площите за снасяне на яйца по питите. Много добри резултати се получават, когато в самото начало на подхранванията (веднага след центрофугирането на слънчогледовия мед) в центъра на гнездото се поставят 4-5 центрофугирани кафяви пити. Колкото повече открито пило има в семействата през август, толкова по-лесно се поддържа активното снасяне на майката. Затова подбудителното подхранване на пчелите не бива да се забавя. То трябва да започне преди майката да е спряла снасянето - в края на слънчогледовата, ливадната или друга по-късна паша. Спряла ли е майката да снася, трудно се стига до активизирането й.

Подбудителните подхранвания на пчелите не бива да продължават по-късно от първата десетдневка на септември. Първите августовски подхранвания трябва да се използват и за профилактично даване на лечебни дози антибиотици (2-3 подхранвания) срещу гнилцови заболявания, като за всяко подхранване се използува различен антибиотик.

През август трябва да се подхранват подбудително и запасните майки, но с дози само за стимулиране на яйцеснасянето. При недостиг на мед за зазимяването им трябва да се даде мед от редовните семейства, а не да се правят подхранвания с големи за количеството им пчели дози сироп. Това изтощава пчелите и те умират през зимата.

През месец август в много райони се извършват вторите проверки на гнилцови заболявания. Особено внимание трябва да се обърне в районите, където при първите проверки са разкрити огнища на заболяване.

Поради намаляване на източниците на нектар през август работата в пчелина трябва да се извършва внимателно, за да не се допусне нападение между семействата. Всяка извадена от гнездото пита трябва да се поставя веднага в преносимото сандъче, да се използуват покривни платна при прегледите, да не се държат продължително време отворени кошерите и т.н. При поява на първи признаци за възбуждане на пчелите и обикаляне около преглеждания кошер прегледът трябва да се преустанови за известно време, а след това да се започне от другия край на пчелина. Най-добре е, когато се налагат прегледи при безпашие, особено през втората половина от лятото и през есента, да се работи сутрин рано и привечер.

Особено внимание трябва да се отделя при центрофугирането на мед при липса на паша. Изцентрофугираните магазини и корпуси трябва да се връщат за подсушаване от пчелите само вечер, когато летежът е почти спрял и възбуждането на пчелите бързо намалява поради стъмването. През нощта питите се почистват от пчелите и те на сутринта са по-спокойни (но не бива да се преглеждат). Добре трябва да бъдат уплътнени вратите и прозорците на помещенията, особено там, където се центрофугира медът, на хранилището на питите и др.