• Популярни избори включват еводия (дърво на пчеларя), лавандула, лофант, еспарзета, мента и различни...

  • Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

Медоносни дървета,храсти и цветя

Детайли
Категория: Медоносни дървета и храсти
Публикувана на Четвъртък, 16 Април 2026 03:32
Написана от Super User
Посещения: 21

Популярни избори включват еводия (дърво на пчеларя), лавандула, лофант, еспарзета, мента и различни многогодишни цветя.
Основни медоносни видове, предлагани в разсадници:
Дървета и храсти: Еводия (Evodia Daniellii), Пауловния (Paulownia Tomentosa).
Билки и многогодишни растения: Лавандула (Lavandula angustifolia), Лофант (Agastache), Риган (Origanum vulgare), Мента, Маточина.
Медоносни култури: Еспарзета, Слънчоглед, Фацелия.

Медоносни растения са култура, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. В България има доста такива растения и е добре хората, които са решили да се занимават с пчеларство да знаят, кои са те. Информацията е полезна и за хора, които просто са решили да отглеждат някое от тези растения, защото трябва да бъдат подготвени, че ще привличат голям брой пчели към двора си.
У нас все по-рядко се практикува подвижно пчеларство от пчеларите. Това е така, защото подвижното пчеларство е свързано с голям ангажимент и повече разходи за пчеларите, но се получава много повече мед. При стационарното производство на пчелен мед средният добив от кошер е към 15-20 кг, а при подвижното е 40-50 кг.

Пчелите всъщност са тези, които извършват около 80% от опрашването на всички растения. За пчеларството обаче имат стойност тези от тях, които отделят нектар – достъпен за пчелите и в достатъчно големи количества. Сред медоносните растения има и много лечебни, такива. Събраният от тях нектар придава на меда целебни свойства, което го прави още по-ценен.

Медоносните растения могат да бъдат класифицирани по време на цъфтеж, по вид паша, която предлагат и по местообитание.
По време на цъфтеж, растенията се делят на:
* Пролетни медоносни: подбел, ябълка, круша, череша, върба, клен, бяла акация и др.;
* Летни медоносни: бяла детелина, липа, слънчоглед, еспарзета и т.н.;
* Есенни медоносни: мента, калуна, чистец и много други.

По вид паша се делят на:
* Растения, отдаващи прашец: от тях пчелите събират само цветен прашец, но тези растения не отделят нектар (леска, мак, шипка, бреза, трепетлика, елша, топола, ела, смърч, бор, кедър, царевица, ръж, острица, коноп, киноа и др.). Те имат невзрачни цветчета, лишени от ярки венчелистчета. Пчелите ги посещават при голяма нужда от прашец. В тази група могат да се класифицират растения, които се опрашват от вятъра, като бряст, дъб, лоза, които отделят и нектар, но в незначителни количества.
* Растения, отдаващи нектар и прашец: към тази група се отнасят всички основни медоносни растения, като акация, върба, липа, елда, бяла детелина и т.н.
* Растения, отдаващи само нектар: тези видове са много редки. Към тях може да бъде класифициран например памукът, поленовите зърна на който, заради техните шипчета, не могат да бъдат слепени и прибрани в „кошничките” на пчелите.


По местоположение, медоносните растения се разделят на следните категории:
Медоносни горски дървета:
- Бреза (Betula)
- Смърч (Picea abies)
- Козя върба (Salix caprea)
- Сива върба (Salix cinerea)
- Крехка върба (Salix fragilis)
- Бяла върба (Salix alba)
- Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
- Клен (Acer)
- Елшовиден зърнастец (Frangula alnus Mill)
- Липа (Tilia)
- Елша (Alnus Mill)
- Трепетлика (Populus tremula)
- Офика (Sorbus aucuparia)
- Бял бор (Pinus sylvestris)
- Топола (Populus)

Медоносни горски храсти:
- Жълта акация (Caragana arborescens)
- Кисел трън (Berberis vulgaris)
- Червен бъз (Sambucus racemosa)
- Вълча жила (Daphne mezereum)
- Къпина (Rubus caesius)
- Зърника (Rhamnus cathartiса)
- Червена калина (Viburnum opulus)
- Лешник (Соrуlus avellana)
- Малина (Rubus idaeus)
- Люляк (Syringa vulgaris)
- Трънка (Prunus spinosa)
- Шипка (Rosa canina)

Медоносни горски тревни и храстовидни растения:
- Девесил сибирски (Heracleum sibiricum)
- Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)
- Ранилист (Betonica officinalis)
- Водна детелина (Menyanthes trifoliata)
- Калуна (Calluna vulgaris)
- Горски здравец (Geranium sylvaticum)
- Боровинка синя (Vaccinium uliginosum)
- Обикновено кървавиче (Polygonum bistorta)
- Пищялка (Angelica sylvestris)
- Горска ягода (Fragaria vesca)
- Медуница (Pulmonaria obscura)
- Седмолист (Aegopodium podagraria)
- Живениче (Scrophularia nodosa)
- Мащерка (Thymus serpyllum)
- Боровинка черна (Vaccinium myrtillus)


Ливадни медоносни растения:
- Лечебна ружа (Alhtaea oficinalis)
- Ливадна метличина (Centaurea jacea)
- Ливаден (син) здравец (Geranium pratense)
- Жълт кантарион (Hypericum Perforatum)
- Бяла детелина (Trifolium repens)
- Хибридна детелина (Trifolium hybridum)
- Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense)
- Обикновен звездан (Lotus corniculatus)
- Глухарче (Taraxacum officinale)
- Черен оман (Symphytum officinale)
- Кимион (Carum carvi)
- Ливадно секирче (Lathyrus pratensis)

Полски медоносни растения:
- Анасон (Pimpinella anisum)
- Диня (Citrullus vulgaris Schrad)
- Елда (Fagopyrum esculentum Moench)
- Пъпеш (Cucumis melo)
- Лечебен исоп (Hyssopus officinalis)
- Кориандър (Соriandrum sativum)
- Царевица (Zea mays)
- Люцерна (Medicago sativa)
- Слънчоглед (Helianthus annuus)
- Цикория (Cichorium intybus)

Градински медоносни растения:
- Кайсия (Armeniaca vulgaris)
- Японска дюля (Chaenomeles japonica)
- Глог (Crataegus)
- Череша (Cerasus vulgaris)
- Круша (Pyrus communis)
- Градинска ягода (Fragaria ananassa)
- Тиква (Cucurbita pepo)
- Зеле (Brassica oleracea)
- Лук (Allium cera)
- Морков (Daucus sativus)
- Краставица (Cucumis sativus)
- Ряпа (Brassica tаrа)
- Малина (Rubus idaeus)
- Черен касис (Ribes nigrum)
- Червен касис (Ribes rubrum)
- Слива (Primus domestica)
- Бял маргарит (Symphoricarpos albus)
- Ябълка (Malus domestica)

Всестранно разпространени медоносни растения:
- Паламида (Cirsium arvense)
- Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
- Синя метличина (Centaurea cyanus)
- Птича глушина (Vicia cracca)
- Комунига бяла (Melilotus albus)
- Обикновена луличка (Linaria vulgaris)
- Репей (Arctium)
- Подбел (Tussilago farfara)
- Мента (Mentha arvensis)
- Магарешки бодил (Carduus crispus)
- Прав чистец (Stachys recta)
- Горски конски босилек (Salvia nemorosa)
- Мъртва коприва (Lamium album)

Медоносни растения, специално засети за пчели:
- Риган (Origanum vulgare)
- Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
- Лечебна динка (Sanguisorba officinalis)
- Кориандър (Соriandrum sativum)
- Лечебна маточина (Melissa officinalis)
- Обикновено усойниче (Echium vulgare)
- Памук (Gossypium)

МЕДОНОСНИ

Детайли
Категория: Медоносни дървета и храсти
Публикувана на Четвъртък, 12 Септември 2024 05:42
Написана от Super User
Посещения: 1070

Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец.

Акация
Аморфа, черна акация
Италианска астра
Есенна Астра
Будлея лилава, Летен люляк
Будлея синя, Летен люляк
Будлея жълто-оранжева
Жълта акация
Див Рожков, Дъвото на Юда
Японска дюля, Цидония
Еводия, дървото на пчеларя
Форзиция
Здравец
Гледичия
Бръшлян
Хибискус градински - бял, дървовидна ружа
Китайски мехурник
Лабурнум, Златен дъжд
Лавандула
Лофант
Маточина
Мента
Пауловния Томентоса, Изумруденото дърво
Шипка
Къпина без бодли
Софора
Симфорикарпус, Бял маргарит
Тамарикс
Валериана, Лечебна дилянка

 

Медоносни растения

Детайли
Категория: Медоносни дървета и храсти
Публикувана на Сряда, 26 Юни 2024 07:18
Написана от Super User
Посещения: 1182

Асклепиас

От него пчелите събират: нектар
Цъфти през: юни
Асклепиасът е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Олеандрови (Apocynaceae). На височина достига до 1,5 м. и се състои от едно главно стъбло с няколко разклонения. Кореновата система на асклепиаса е добре развита и често дава коренови издънки, поради което може само да се размножава след засаждането му. Листата му са едри и продълговати.

Цветовете му са дребни, с бледорозова окраска. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да има до 11-12 съцветия. Започва да цъфти отдолу нагоре, като цъфтежът на всяко отделно цветче продължава до 8 дни. Общия цъфтеж продължава до месец и половина. Медопродуктивността му е изключително висока и се влияе от външните условия. В листата и стъблата на асклепиаса се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. Също така от семената му може да се добива масло за технически цели.

Как се отглежда асклепиас?
По отношение на почвата не е взискателно. На по-леки почви вирее много добре. Също така не е много чувствително на ниски температури и издържа на засушавания. Подходящо е за отглеждане както във всяка градина или двор, така и в припчелни участъци, покрай пчелините, изкопи, напоителни канали и поройни места. Може да се размножава чрез семена, като се засява в редове и на разстояние 20-30 см между редовете. Асклепиасът може да остане на едно място до 20 години.

 

Бодил магарешки

Детайли
Категория: Медоносни дървета и храсти
Публикувана на Сряда, 26 Юни 2024 07:21
Написана от Super User
Посещения: 1156

От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от юни до октомври
Наведеният магарешки бодил е медоносно растение от семейство Сложноцветни . То е широко разпространен из цялата страна, особено по сухи места, около пътища, сред редки храсталаци и пустеещи места, както и по поляните и сухите ливади. Често бива определян като плевел, но за сметка на това има голямо количество нектар и е един от най-добрите източници на храна за пчелите.

 

Той е едно от най-отличните диворастящи медоносни растения, което не само че дава обилна и богата с нектар пчелна паша (храна за пчелите), но има и продължителен период на цъфтене, който започва от юни и приключва през семптември/октомври. Наведеният магарешки бодил е двегодишно растение, което има крилато стъбло с твърди бодли и достига височина от 30 до 100/150 см. Стъблото и разклоненията му завършват с дълги дръжки, върху които стоят цветовете, обикновено леко висящи. Цветовете са едри – от 3 до 8 см в диаметър, малиновочервени кълбести кошнички с бодлива обвивка.

Макар, че наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е нежелано растение в селското стопанство, той заема едно от най-важните места сред медоносната растителност в България не само заради продължителния период на цъфтеж, но и поради обилния и качествен нектар, който той дава на пчелите. Медът от него е светлокехлибарен, безцветен или зеленикъв и с приятен вкус.

Албиция

Детайли
Категория: Медоносни дървета и храсти
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:24
Написана от Super User
Посещения: 2746

Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.

Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.

Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.

Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.

Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.

Известна още като “копринено дърво” е вид от рода Албиция. Произлиза от Югоизточна Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ, където е добре аклиматизирана и се използва като декоративен вид. Растението се нарича често и “спящо дърво”, тъй като привечер листата му се затварят в спящо положение. На височина може да достигне до 12м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 20 и 45см и широчина 12-25см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и служат за храна на пчели, пеперуди и някои видове птици.

У нас се среща по Черноморието, в района на Пловдив, Сандански, Стара Загора и други южни части на страната. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.

Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето.Намира приложение като алейно насаждение или като солитер. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.

Период на цъфтене: Цъфти от края на юни до септември.

Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.

Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.

Още статии ...

  1. Бял маргарит
  2. Фацелия-медоносно растение
  3. Рапица
  4. Лофант-медоносно растение