Офика

Неголямо дърво от семейство розоцветни, с височина 6-15 метра, рядко под формата на храст. Кората е сива, гладка, младите клонки са мъхести. Пъпките са окосмени. Листата са сложни-текоперести, съставени от 4-7 двойки листчета. По форма са продълговато-ланцетни, назъбени, в основата са целокрайни. Отгоре са матовозелени, отдолу – сиво-зелени, дръжките им са мъхести. Цветовете са петолистни, със силен аромат на горчиви бадеми. Венчелистчетата са бели, кръгли, с размер 4-5 мм. Плодовете са топчести, сочни, на върха с остатък от цветната чашка, с ярко оранжево-червен цвят. Офиката е студоустойчива, понася студ под 40°С.

 
Цъфти в края на май-юни, в продължение на 5-10 дни. В сухо, топло време, пчелите обичат да посещават цветовете на офиката и да събират нектар и цветен прашец. От 1 хектар насаждения могат да се получат 30-40 кг. мед. Медът от офика е червеникав на цвят, много ароматен, при захаросване е едрозърнест и се цени високо.

 
Плодовете на офиката се използват за лечебни цели, тъй като се богати на витамини, каротин, съдържат органични киселини, танини, пектин и флавоноидни вещества. Притежават противоскорбутно, леко слабително, диуретично, стягащо, противовъзпалително и кръвоспиращо действие. Отвара от плодовете се приема при диария, дизентерия, запек, камъни в бъбреците, ревматизъм и хемороиди.

Бял бор

Един от основните дървесни видове, расте както в чисти, така и в смесени гори. Достига 30-40 м. височина, има прав ствол и закръглена корона. Кората на старите дървета е червеникаво-кафява и напукана, а в горната част на дървото е жълтеникава и люспеста. Игличките му са разположени по двойки, синьо-зелени, леко усукани около оста си, твърди, с дължина 4-7 см., остават по клончетата до 2-3 години. Младите пъпки (бъдещи филизи) са яйцевидно-конусовидни, смолисти, гъсто покрити с кафяви, спираловидно подредени, заострени, мъхести люспици, плътно слепени помежду си със смола. Мъжките шишарки са многобройни, жълтеникави, събрани в основата на летораслите от текущата година. Женските шишарки са червеникави, разположени единично или до две-три на извити надолу къси дръжчици. След опрашване увеличават размера си и се вдървесиняват. Семената зреят в продължение на 18 месеца, те са продълговато-яйцевидни, дълги 3-4 мм., с ципести крилца, дължината на които е три пъти по-голяма от тази на семената.

Борът предоставя прекрасен цветен прашец. Прашецът е чудесна протеинова храна, затова пчелите активно го събират за производство на перга. Боровата смола има силни антибактериални свойства. От нея пчелите приготвят прополис.

Отварата от борови връхчета има отхрачващо, антимикробно, дезинфекционно, диуретично, противоскорбутно и кръвопречистващо действие. Терпентинът, получен от борова смола се прилага външно при ишиас, лумбаго, невралгия, миозит и ревматизъм. Мехлемът от терпентин се използва при артрит и други възпалителни процеси.

Дървото на пчеларя

Еводията, позната още под латинските наименования еuodia hupehensis, evodia hupehensis, tetradium daniellii hupehensis, bee bee tree e по мнение на учените най-медоносното дърво.

Самото латинско наименование „еuodia“ е свързано с невероятния аромат на това растение. „Eu“ значи в превод добър, хубав, а „оdia“ мирис.

Родината на медоносното дьрво е Източна Азия. Разпространява се из цял свят от Ф. Швьобел учен от Аграрния Университет в Пенсилвания. В Западна Европа се намира пьрвоначално само в ботанически градини, по кьсно се утвърждава като много медоносно и се сее основно от пчелари.

Дървото стига височина до 12 метра. Понася добре както сушата и високите температури, така и студа. Еводията цьфти от края на юни до средата на октомври, като най-изобилния период на цъфтеж е от края на юли до средата на септември.Точно това е и времето за подновяване на пчелните люпила, а отделянето на нектар и прашец от другите растения не е толкова интензивно, както през пролетта. По тази причина еводията е незаменима за пчелите. Нектара на 3 цвята стига за една пчела.

По скалата от 1 до 4 (числата от 1 до 4 означават количеството отделян нектар и цветен прашец (1 – малко, 2 – средно, 3 – голямо, 4 – особено голямо) учените дават за еводията, оценка както за прашец, така и за нектар 4.

Гледката на цъфнала еводия е невероятно преживяване за всеки любител на природата. Растението действа като магнит за пчели и пеперуди, от клоните му блика истински живот, а във вьздуха се усеща неповторимо ухание.
 

 

 

Медоносни горски дървета

Топола (Populus)
Двудомно растение, принадлежащо към семейство върбови. Цъфти в началото на май, до появяването на листата. Прашниците са с червен свят и отделят много прашец, който пчелите събират за направа на перга. Пъпките са с блестящо, твърдо смолисто покритие, лепкави и ароматни. Пчелите събират това смолисто вещество за приготвяне на прополис. Семената узряват през юни и се разнасят от вятъра на далечни разстояния.

Пъпките на тополата се използват в народната медицина под формата на тинктури и мехлеми при изгаряния, подагра, ревматизъм, хемороиди и като средство, стимулиращо растежа на косата.

Хранене на пчелите с Bee Fonda

Хранене на пчелите с  Bee Fonda се препоръчва  за употреба предимно през есента,зимата и пролетта .Приготвена е от монозахариди ,или по-точно от Фруктоза 40%,Декстроза 54% и Триоза 3%,Малтоза 2% и висши захариди 1%.Монозахаридите се усвояват директно от пчелите ,като им дават енергия да покриват хранителните си нужди,поддръжка н постоянна температура в плодника ,изграждане на нови пити.В същото време стимулира яйцеснасянето на царицата -майка в резултат на ,което допринася за бързото увеличаване на пчелното семейство .