- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Петък, 02 Март 2018 06:18
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1558
Месец март е краят на зимата и началото на пролетта. Времето се подобрява, нощите са все още студени, но през деня температурата се повишава над 10-12 гр.С, което позволява пчелите да летят и да използват прашеца от ранно цъфналите растения. Една от важните задачи на пчеларя е да извърши главния пролетен преглед на пчелните семейства.За това е необходимо за се направи преглед на всяко семейство, почистват се и дезинфекцират дъната на кошерите и се прави преценка да състоянието на пчелната майка, количеството на пилото, пчелите и меда, трябва ли да се стесняват отново гнездата и т.н. Друга основна грижа на пчеларя е да започне активизирането на яйценосната дейност на пчелните майки в семействата преди започване на акациевата паша.
За да може да се използва акациевата паша трябва да има създадени силни пчелни семейства и активното развитие на семействата да започва 65-70 дни преди цъфтежа на акацията. Ако акацията започва да цъфти към 10 май и да се активизира яйценосната дейността на майките трябва да започне около 5-6 март. След като се определи срокът на активизиране на развитието на семействата, пчеларят трябва да знае как да го извърши. - Да се подобри задържането на топлината, която пчелите отделят за отглеждането на пилото чрез стесняване на гнездата.
В гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите могат плътно да покриват. Другите се прехвърлят зад преградната дъска. Температурният режим в гнездата /особено на по-слабите семейства/ се подобрява значително чрез затваряне на междурамията. Цялото гнездо се покрива с плат направо върху рамките и покривната възглавница се поставя върху палта. Платът трябва да се побира между рамките и възглавницата, а не да се надига. Затоплянето се постига още по-добре, а е и по-хигиенично чрез запълване на междуремъчните пространства с дървени летвички, дълги 47 см и със сечение 9 на 11 см, за да се регулират и междуремъчните пространства, когато това се налага. Така топлият въздух в междурамията с пило не може да бъде изтикван от студения, идващ отдолу и отстрани в гнездото /образува се таван/.
Важно е това затопляне да предшества активизирането на яйцеснасянето на майката т.е. да се извърши още в началото на месеца /съобразено със срока на започване на пашата/. - Да се поддържат пчелите на семействата в активно работно състояние през целия период до настъпването на пашата. Когато времето е топло, пчелите използват цъфтящата растителност, биологичната връзка за снасянето на яйца от пчелната майка е осъществена без намесата на пчеларя т.е без подхранвания.
Биологичната връзка се къса, когато времето се влоши и пчелите не са включени в активна работа по събирането и преработката на нектара и прашеца от растителност или пък вече няма цъфтяща растителност. За да не се прекъснат в тези случаи отделянето на пчелно млечице и обилното хранене на майката с него, пчеларят трябва да поддържа по изкуствен начин активното работно състояние на пчелите в семействата. Единственият начин, с който той може да постигне това е даването на храна или преразпределението на наличната храна в гнездото. По-добри резултати се получават, когато началните подхранвания на пчелите се извършват с мед, а не се със захарен сироп. Когато пчелите започнат да носят усилено цветен прашец и обогатят чрез него организма си с белтъчини, тогава може да се премине към подхранване със захарен сироп.
При меда захарите са разградени и пчелите извършват само физическата работа за разнасянето му, докато при захарния сироп захарите трябва да се преработват в усвоима форма и едва тогава да се използват за храна. Преработката на захарта при недостиг на прашец води до физиологичното изтощаване на пчелите и съкращаване на живота им. Подхранванията за активизиране развитието на пчелните семейства се извършва по следния начин: Започва се разпечатването на собствените медови запаси в гнездото. В началото на месец март /при условие че акцията започва да цъфти към 10 май/, се разпечатва една от по-крайните пити /през едно от пилото/. Ако гнездото е на 6 пити, а третата и четвъртата, броени откъм преградната дъска, с пило, ще се разпечати или шестата-до стената, или първата – до преградната дъска.
Не бива да се разпечатва питата до самото пило, защото, ако настъпят застудяване, каквото почти винаги има по това време, пчелите се събират на кълбо върху пилото и няма да бъдат осигурени с храна-разпечатания мед е изнесен от питата и тя е празна. Количеството на разпечатания мед се определя от количеството на пчелите в семейството.На всяка плътна междина се разпечатва по 1 дм.2 мед от едната страна на питата /160-170 гр.мед/.
Пчелите пренасят този мед около пилото и осигуряват своето изхранване и изхранването на пилото при евентуални повратни застудявания. След това ще се разпечати останалият на питата неразпечатен мед. Ако на нея няма мед за разпечатване, ще се разпечати медът на крайната пита от другата страна на гнездото. Третото и четвъртото разпечатване се извършват на питите до пилото. Започне ли принос на цветен прашец /от бадема, мъртвата коприва, джанката и др./ разпечатва се и медът на питите с пило и са започва подхранването със захарен сироп. - На пчелните семейства до настъпването на пашата да се осигурят 4-6 кг неприкосновен запас от мед.
Пчелите по инстинкт ограничават храненето на пчелната майка с млечице и тя силно намалява снасянето, когато в гнездото се е намалила храната /при застудяването те няма откъде да пренасят храна в гнездото, а не могат да събират и отвън, поради което минават на пасивно състояние и не отделят млечице/. Само при наличието на постоянен източник на храна-репко, овощни насаждения в цъфтеж, върби и др. и подходящо за летежа на пчелите време всеки ден, при което донасяният нектар напълно задоволява консумацията, развитието на пчелните семейства протича нормално. Такова съчетание обаче е много рядко и затова пчеларят трябва да осигури на семействата посочения неприкосновен запас от мед през раннопролетния период.
Оставянето на семействата с малко храна през март често води до изхвърлянето на запечатаното пило при застудяване на времето. Изхвърлянето става не толкова поради това че запечатаното пило е простудено, колкото заради изсмукването на соковете му за изхранване на пчелите и откритото пило поради привършване на меда и опасност от умиране от глад. Ако няма възможност да се даде готов мед за попълване на запасите, това трябва да се направи със захарен сироп, включително и наливан в пити. Така се дават по-големи количества наведнъж. Ако пчеларят е запазил от есента пити с прашец, през ранна пролет тях трябва да напълни със сироп /1:1/ и да ги даде в гнездата до пилото. Така той извършва пълноценно подхранване на пчелите с белтъчна и въглехидратна храна, което е силен подтик за активно развитие на пчелните семейства.
През март започват третиранията на пчелните семейства с медикаменти срещу вароатозата. Дозата на употребяваните медикаменти трябва да се спазва, тъй като ако се дадат в по-малко количество, не са достатъчно ефективни, а ако се предозират, може да се увредят и пчелите.
- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Понеделник, 26 Февруари 2018 03:38
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1565
Много от нетърпеливите и грижовни пчелари правят първите прегледи на пчелните семейства още през януари, за да се осведомят за състоянието им и количеството на хранителните запаси. Такава проверка е особено наложетелна за тази година, като се има предвид, лошата за пчелите 2007 година. Зазимените с достатъчно (15-25 кг) мед и прашец семейства не е нужно да се отварят. Те трябва само да бъдат прослушани с маркуче, за да се проследи състоянието на гнездото.
Много пчелари са възприели метода по външния оглед и прослушването, да преценят, в кой кошер състоянието е нормално и какво е количеството на хранителните запаси. Това става чрез внимателно повдигане отпред на целия кошер и окомерна преценка. Тогава те правят вътрешни прегледи само на тези кошери, които при повдигане са сравнително най-леки. Но кой както е свикнал. Важното е семействата да бъдат проверени с оглед на нуждаещите, и ако има такива, своевременно да им се помогне. При направа на храна за пчелите през зимата, пчеларите се интересуват коя белтъчна добавка е най-подходяща? През зимните месеци, когато в семейството няма пило, майките не снасят яйца, а пчелите се нуждаят само от въглехидратна храна, т.е. само за покриване на енергийните и топлинни нужди.Следователно през този период семействата не се нуждаят от белтъчна храна. При отглеждането, вече и на пило, те имат нужда от хранене на пилото на майката с маточно млечице. В състава на млечицето влизат: белтъчини, микроелементи, витамини и др., които се съдържат в прашеца. Престоялият в питите прашец (пергата) е най-добрата белтъчна храна за пчелното семейство. Това е храната, която е осигурила на пчелите преживяването през хилядолетията. Всеки пчелар, който при зазимяването на своите кошери е оставил намиращият се в гнездото прашец, може да бъде спокоен.Той е достатъчен за посрещане на първото пило. Учените от Изследователския институт по пчеларство в гр. Рибное (бившия СССР) са провели следния опит: От кошерите на пчелни семейства по време на зазимяването отстранили всички пити с прашец. Тези семейства иззимували много добре, консумирали по-малко мед и имали по-малка смъртност, спрямо контролните, понеже отделяли по-малко екскременти и в края на зимата в кошерите се намирали по-малко умрели пчели.През пролетта, обаче в тези семейства пилото е било с 50% по-малко от нормално зазимените с прашец. Изводът от този експеримент е, че семействата могат да зимуват без прашец, но при започване на пилото трябва да има известни количества от него, нужни за отглеждането му (В.Крижан). Много автори, включително и български в лицето на Л.Радоев, Б.Бижев, Б.Митев, руските Таранов и др. предлагат различни заместители на прашеца. Трява да се знае, че различните белтъчни заместители, като: извара, бирена мая, сухо мляко, соево брашно, кокоши яйца, краве мляко и др, не могат напълно да заместят цветният прашец в питите (пергата).Пергата е три пъти по-хранителна от сухия или пресен цветен прашец и девет пъти по-добра от всички останали заместители. В прашеца, складиран и престоял в килийките на питите, са протекли важни биохимични процеси, при които той е станал почти стерилен и лесно усвоим от пчелите кърмачки за изхранването на ларвите и майката.Според Стив Тайбер (ученик на Фарар), използването на соево брашно, като заместител на прашеца е вредно. Той съветва да се използва през пролетното подхранване прашец събиран през пролетта, а за есенното-събиран през есента. Защото има опасност, подхранвайки семействата пролетта с прашец събиран през есентта, да се подготвят за зимата, вместо да са развиват. Причината вероятно е, че в прашеца на някои растения съществува субстанция, която показва на пчелите годишния сезон. (Интересен извод, който заслужава проверка. Семействата се зазимяват с прашец през есента, а го използват рано през пролетта). Пчелари, който държат семействата им да са развити в ранна пролет с оглед оползотворяване на овощната паша и за събиране на прашец през април имат основание да започнат подготовка по развитие на семействата, от средата на февруари и да подхранват с белтъчна храна от по-рано.Има се предвид, че нашите климатични условия позволяват още през февруари в някои райони да има цъфтеж на кокичето, минзухара, а през март и на много други прашецодайни растения, като: леска, кукуряк, синчец, жълт гарвански лук, дрян бряст, подбел, медуница и др., а от овошките - бадемът, зарзалата, кайсията, джанките. Те предлагат пресен нектар и обилен прашец, който е достатъчен за развитието на семействата за акациевата паша през месец май. (По такъв начин се спазва и препоръката на Тайбер).Като се има предвид, че за нормалното развитие на едно семейство са необходими около 40-50 дни, при правилна работа по затоплянето, разширяването на гнездата и подхранването, за да се развият и натрупат от 55 до 60 000 пчели, подхранването трябва да започне в този интервал от време, с оглед усиленото развитие и излюпване на повече пчели. Това е така наречения "закон на 40-те дни", има се предвид 21 дни от снасянето на яйцето до излюпването на пчелата и около 19-20 дни, като вътрегнездна пчела, до излизането й за медосбор. За райони, където главната паша се очаква към 15 май, усиленото развитие трябва да започне 6 седмици преди това, т.е. края на март и началото на април. Данните на различните изследователи за ползата от допълнителното подхранване с белтъчни заместители при недостатъчен прашец са, че това е довеждало до по-добро и бързо развитие на пилото.Така че, пчеларите в зависимост от наличието на прашецодайни култури в района на пчелините си и появата на първите по-обилни нектароотделящи разстения, сами ще трябва да преценяват кога и какъв белтъчен заместител да използват. Трябва и тук да се подчертае, че доброто иззимяване и успешно пролетно развитие на пчелните семейства е в зависимост от есенната подготовка и зазимяването им.Стара максима е, че новата пчеларска година започва от началото на месец август. Тогава се свалят магазините, извършва се основното третиране срещу вароатозата и се оставят семействата да си подредят гнездата. Най-добре пчелите подреждат гнездата си, когато са оставени сами в подходящ момент да свършат това. Една малка, но полезна подробност е при зазимяването да се правят отвори с размери 10-12 мм в горната третина на плодниковите пити в Дадан-Блатовите кошери. Вършат полезна работа през зимата, защото от там преминават пчелите и майката до питите с храна, а и при отпочване на първото пило, майката не заобикаля питите странично или отгоре, където е сравнително студено, за да ги осеменява от обратната страна.Подобни отвори могат да се направят и при зимните прегледи, много внимателно с Г -образно извито 8 мм бетоно желязо на 3-5 см от горната летва. От всичко това следва изводът, че пчелните семейства, които се подготвят за акациевата паша не е нужно да се подхранват с оглед развитието им, по рано от средата на март. По-ранното подхранване е наложително да се прави, само като спасително (с мед или захарно тесто), при опасност от привършванеМного от нетърпеливите и грижовни пчелари правят първите прегледи на пчелните семейства още през януари, за да се осведомят за състоянието им и количеството на хранителните запаси. Такава проверка е особено наложетелна за тази година, като се има предвид, лошата за пчелите 2007 година. Зазимените с достатъчно (15-25 кг) мед и прашец семейства не е нужно да се отварят. Те трябва само да бъдат прослушани с маркуче, за да се проследи състоянието на гнездото.
Много пчелари са възприели метода по външния оглед и прослушването, да преценят, в кой кошер състоянието е нормално и какво е количеството на хранителните запаси. Това става чрез внимателно повдигане отпред на целия кошер и окомерна преценка. Тогава те правят вътрешни прегледи само на тези кошери, които при повдигане са сравнително най-леки. Но кой както е свикнал. Важното е семействата да бъдат проверени с оглед на нуждаещите, и ако има такива, своевременно да им се помогне. При направа на храна за пчелите през зимата, пчеларите се интересуват коя белтъчна добавка е най-подходяща? През зимните месеци, когато в семейството няма пило, майките не снасят яйца, а пчелите се нуждаят само от въглехидратна храна, т.е. само за покриване на енергийните и топлинни нужди.Следователно през този период семействата не се нуждаят от белтъчна храна. При отглеждането, вече и на пило, те имат нужда от хранене на пилото на майката с маточно млечице. В състава на млечицето влизат: белтъчини, микроелементи, витамини и др., които се съдържат в прашеца. Престоялият в питите прашец (пергата) е най-добрата белтъчна храна за пчелното семейство. Това е храната, която е осигурила на пчелите преживяването през хилядолетията. Всеки пчелар, който при зазимяването на своите кошери е оставил намиращият се в гнездото прашец, може да бъде спокоен.Той е достатъчен за посрещане на първото пило. Учените от Изследователския институт по пчеларство в гр. Рибное (бившия СССР) са провели следния опит: От кошерите на пчелни семейства по време на зазимяването отстранили всички пити с прашец. Тези семейства иззимували много добре, консумирали по-малко мед и имали по-малка смъртност, спрямо контролните, понеже отделяли по-малко екскременти и в края на зимата в кошерите се намирали по-малко умрели пчели.През пролетта, обаче в тези семейства пилото е било с 50% по-малко от нормално зазимените с прашец. Изводът от този експеримент е, че семействата могат да зимуват без прашец, но при започване на пилото трябва да има известни количества от него, нужни за отглеждането му (В.Крижан). Много автори, включително и български в лицето на Л.Радоев, Б.Бижев, Б.Митев, руските Таранов и др. предлагат различни заместители на прашеца. Трява да се знае, че различните белтъчни заместители, като: извара, бирена мая, сухо мляко, соево брашно, кокоши яйца, краве мляко и др, не могат напълно да заместят цветният прашец в питите (пергата).Пергата е три пъти по-хранителна от сухия или пресен цветен прашец и девет пъти по-добра от всички останали заместители. В прашеца, складиран и престоял в килийките на питите, са протекли важни биохимични процеси, при които той е станал почти стерилен и лесно усвоим от пчелите кърмачки за изхранването на ларвите и майката.Според Стив Тайбер (ученик на Фарар), използването на соево брашно, като заместител на прашеца е вредно. Той съветва да се използва през пролетното подхранване прашец събиран през пролетта, а за есенното-събиран през есента. Защото има опасност, подхранвайки семействата пролетта с прашец събиран през есентта, да се подготвят за зимата, вместо да са развиват. Причината вероятно е, че в прашеца на някои растения съществува субстанция, която показва на пчелите годишния сезон. (Интересен извод, който заслужава проверка. Семействата се зазимяват с прашец през есента, а го използват рано през пролетта). Пчелари, който държат семействата им да са развити в ранна пролет с оглед оползотворяване на овощната паша и за събиране на прашец през април имат основание да започнат подготовка по развитие на семействата, от средата на февруари и да подхранват с белтъчна храна от по-рано.Има се предвид, че нашите климатични условия позволяват още през февруари в някои райони да има цъфтеж на кокичето, минзухара, а през март и на много други прашецодайни растения, като: леска, кукуряк, синчец, жълт гарвански лук, дрян бряст, подбел, медуница и др., а от овошките - бадемът, зарзалата, кайсията, джанките. Те предлагат пресен нектар и обилен прашец, който е достатъчен за развитието на семействата за акациевата паша през месец май. (По такъв начин се спазва и препоръката на Тайбер).Като се има предвид, че за нормалното развитие на едно семейство са необходими около 40-50 дни, при правилна работа по затоплянето, разширяването на гнездата и подхранването, за да се развият и натрупат от 55 до 60 000 пчели, подхранването трябва да започне в този интервал от време, с оглед усиленото развитие и излюпване на повече пчели. Това е така наречения "закон на 40-те дни", има се предвид 21 дни от снасянето на яйцето до излюпването на пчелата и около 19-20 дни, като вътрегнездна пчела, до излизането й за медосбор. За райони, където главната паша се очаква към 15 май, усиленото развитие трябва да започне 6 седмици преди това, т.е. края на март и началото на април. Данните на различните изследователи за ползата от допълнителното подхранване с белтъчни заместители при недостатъчен прашец са, че това е довеждало до по-добро и бързо развитие на пилото.Така че, пчеларите в зависимост от наличието на прашецодайни култури в района на пчелините си и появата на първите по-обилни нектароотделящи разстения, сами ще трябва да преценяват кога и какъв белтъчен заместител да използват. Трябва и тук да се подчертае, че доброто иззимяване и успешно пролетно развитие на пчелните семейства е в зависимост от есенната подготовка и зазимяването им.Стара максима е, че новата пчеларска година започва от началото на месец август. Тогава се свалят магазините, извършва се основното третиране срещу вароатозата и се оставят семействата да си подредят гнездата. Най-добре пчелите подреждат гнездата си, когато са оставени сами в подходящ момент да свършат това. Една малка, но полезна подробност е при зазимяването да се правят отвори с размери 10-12 мм в горната третина на плодниковите пити в Дадан-Блатовите кошери. Вършат полезна работа през зимата, защото от там преминават пчелите и майката до питите с храна, а и при отпочване на първото пило, майката не заобикаля питите странично или отгоре, където е сравнително студено, за да ги осеменява от обратната страна.Подобни отвори могат да се направят и при зимните прегледи, много внимателно с Г -образно извито 8 мм бетоно желязо на 3-5 см от горната летва. От всичко това следва изводът, че пчелните семейства, които се подготвят за акациевата паша не е нужно да се подхранват с оглед развитието им, по рано от средата на март. По-ранното подхранване е наложително да се прави, само като спасително (с мед или захарно тесто), при опасност от привършванеМного от нетърпеливите и грижовни пчелари правят първите прегледи на пчелните семейства още през януари, за да се осведомят за състоянието им и количеството на хранителните запаси. Такава проверка е особено наложетелна за тази година, като се има предвид, лошата за пчелите 2007 година. Зазимените с достатъчно (15-25 кг) мед и прашец семейства не е нужно да се отварят. Те трябва само да бъдат прослушани с маркуче, за да се проследи състоянието на гнездото.
Много пчелари са възприели метода по външния оглед и прослушването, да преценят, в кой кошер състоянието е нормално и какво е количеството на хранителните запаси. Това става чрез внимателно повдигане отпред на целия кошер и окомерна преценка. Тогава те правят вътрешни прегледи само на тези кошери, които при повдигане са сравнително най-леки. Но кой както е свикнал. Важното е семействата да бъдат проверени с оглед на нуждаещите, и ако има такива, своевременно да им се помогне. При направа на храна за пчелите през зимата, пчеларите се интересуват коя белтъчна добавка е най-подходяща? През зимните месеци, когато в семейството няма пило, майките не снасят яйца, а пчелите се нуждаят само от въглехидратна храна, т.е. само за покриване на енергийните и топлинни нужди.Следователно през този период семействата не се нуждаят от белтъчна храна. При отглеждането, вече и на пило, те имат нужда от хранене на пилото на майката с маточно млечице. В състава на млечицето влизат: белтъчини, микроелементи, витамини и др., които се съдържат в прашеца. Престоялият в питите прашец (пергата) е най-добрата белтъчна храна за пчелното семейство. Това е храната, която е осигурила на пчелите преживяването през хилядолетията. Всеки пчелар, който при зазимяването на своите кошери е оставил намиращият се в гнездото прашец, може да бъде спокоен.Той е достатъчен за посрещане на първото пило. Учените от Изследователския институт по пчеларство в гр. Рибное (бившия СССР) са провели следния опит: От кошерите на пчелни семейства по време на зазимяването отстранили всички пити с прашец. Тези семейства иззимували много добре, консумирали по-малко мед и имали по-малка смъртност, спрямо контролните, понеже отделяли по-малко екскременти и в края на зимата в кошерите се намирали по-малко умрели пчели.През пролетта, обаче в тези семейства пилото е било с 50% по-малко от нормално зазимените с прашец. Изводът от този експеримент е, че семействата могат да зимуват без прашец, но при започване на пилото трябва да има известни количества от него, нужни за отглеждането му (В.Крижан). Много автори, включително и български в лицето на Л.Радоев, Б.Бижев, Б.Митев, руските Таранов и др. предлагат различни заместители на прашеца. Трява да се знае, че различните белтъчни заместители, като: извара, бирена мая, сухо мляко, соево брашно, кокоши яйца, краве мляко и др, не могат напълно да заместят цветният прашец в питите (пергата).Пергата е три пъти по-хранителна от сухия или пресен цветен прашец и девет пъти по-добра от всички останали заместители. В прашеца, складиран и престоял в килийките на питите, са протекли важни биохимични процеси, при които той е станал почти стерилен и лесно усвоим от пчелите кърмачки за изхранването на ларвите и майката.Според Стив Тайбер (ученик на Фарар), използването на соево брашно, като заместител на прашеца е вредно. Той съветва да се използва през пролетното подхранване прашец събиран през пролетта, а за есенното-събиран през есента. Защото има опасност, подхранвайки семействата пролетта с прашец събиран през есентта, да се подготвят за зимата, вместо да са развиват. Причината вероятно е, че в прашеца на някои растения съществува субстанция, която показва на пчелите годишния сезон. (Интересен извод, който заслужава проверка. Семействата се зазимяват с прашец през есента, а го използват рано през пролетта). Пчелари, който държат семействата им да са развити в ранна пролет с оглед оползотворяване на овощната паша и за събиране на прашец през април имат основание да започнат подготовка по развитие на семействата, от средата на февруари и да подхранват с белтъчна храна от по-рано.Има се предвид, че нашите климатични условия позволяват още през февруари в някои райони да има цъфтеж на кокичето, минзухара, а през март и на много други прашецодайни растения, като: леска, кукуряк, синчец, жълт гарвански лук, дрян бряст, подбел, медуница и др., а от овошките - бадемът, зарзалата, кайсията, джанките. Те предлагат пресен нектар и обилен прашец, който е достатъчен за развитието на семействата за акациевата паша през месец май. (По такъв начин се спазва и препоръката на Тайбер).Като се има предвид, че за нормалното развитие на едно семейство са необходими около 40-50 дни, при правилна работа по затоплянето, разширяването на гнездата и подхранването, за да се развият и натрупат от 55 до 60 000 пчели, подхранването трябва да започне в този интервал от време, с оглед усиленото развитие и излюпване на повече пчели. Това е така наречения "закон на 40-те дни", има се предвид 21 дни от снасянето на яйцето до излюпването на пчелата и около 19-20 дни, като вътрегнездна пчела, до излизането й за медосбор. За райони, където главната паша се очаква към 15 май, усиленото развитие трябва да започне 6 седмици преди това, т.е. края на март и началото на април. Данните на различните изследователи за ползата от допълнителното подхранване с белтъчни заместители при недостатъчен прашец са, че това е довеждало до по-добро и бързо развитие на пилото.Така че, пчеларите в зависимост от наличието на прашецодайни култури в района на пчелините си и появата на първите по-обилни нектароотделящи разстения, сами ще трябва да преценяват кога и какъв белтъчен заместител да използват. Трябва и тук да се подчертае, че доброто иззимяване и успешно пролетно развитие на пчелните семейства е в зависимост от есенната подготовка и зазимяването им.Стара максима е, че новата пчеларска година започва от началото на месец август. Тогава се свалят магазините, извършва се основното третиране срещу вароатозата и се оставят семействата да си подредят гнездата. Най-добре пчелите подреждат гнездата си, когато са оставени сами в подходящ момент да свършат това. Една малка, но полезна подробност е при зазимяването да се правят отвори с размери 10-12 мм в горната третина на плодниковите пити в Дадан-Блатовите кошери. Вършат полезна работа през зимата, защото от там преминават пчелите и майката до питите с храна, а и при отпочване на първото пило, майката не заобикаля питите странично или отгоре, където е сравнително студено, за да ги осеменява от обратната страна.Подобни отвори могат да се направят и при зимните прегледи, много внимателно с Г -образно извито 8 мм бетоно желязо на 3-5 см от горната летва. От всичко това следва изводът, че пчелните семейства, които се подготвят за акациевата паша не е нужно да се подхранват с оглед развитието им, по рано от средата на март. По-ранното подхранване е наложително да се прави, само като спасително (с мед или захарно тесто), при опасност от привършване на медовите запаси.
