Всичко за пчелите и пчеларите

ОСНОВНА ГРИЖА НА ПЧЕЛАРЯ ПРЕЗ ЯНУАРИ Е СПОКОЙНОТО ЗИМУВАНЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Сряда, 02 Януари 2019 06:02

Написана от Super User

Посещения: 529

Трябва по-често да се проверява за повреди от бури, диви или домашни животни и обилни снеговалежи. Ако сняг или ледена кора покриват входовете на кошерите, трябва незабавно да се отстранят, за да не се задушат пчелите от недостиг на въздух. Снегът върху кошерите не се почиства, за да ги пази като кожух от студените ветрове и ниските температури.

На няколко пъти през месеца пчеларят трябва да се осведоми за състоянието на пчелните семейства, като ги прослуша с помощта на гъвка тръба, подпъхната във входа на кошера. Равномерното жужене, което при почукване върху кошера се усилва и постепенно затихва, е признак за добро състояние. Слабият шум е признак за гладуване, което най-вероятно се дължи на изпразването на питите. Забелязват ли се при входовете кристалчета мед, значи че медът в питите е кристализирал и е недостъпен за пчелите. Тревожното жужене пък е указание за лошокачествена храна или присъствието на мишки.

Пчелите се подхранват и в люта зима. Най-добре е това да не се налага. Няма да се наложи, ако са зазимени както трябва с чист нектарен мед и достъпът им до него е осигурен. Но по някаква причина семейството може да разполага с по-малко мед от необходимото му количество. Ако при януарските прослушвания на пчелните семейства е установено, че някое от тях гладува (чува се слаб немощен шум, подобен на шумоленето на сухи листа), трябва да му се помогне, за да не бъде загубено. Налага се подхранване и ако се установят признаците на вредното влияние на мановия мед, в случай че поради недооценяване е поставен в кошера. Гладът може да се дължи и на това, че по някаква причина над рамките няма необходимото разстояние и пчелите не може да се придвижат към съседните пити.
Зимното подхранване на пчелните семейства е възможно в тихи и обикновено слънчеви дни, когато температурата на въздуха е относително висока. За да не се допусне охлаждане на кошера, работата се извършва бързо от двама души – единият снема и поставя покрива на кошера, а другият повдига покривката и поставя храната. Такива дни не са изключени през януари. Но когато метеорологичната прогноза не ги обещава, а състоянието на семейството не позволява отлагане, кошерът трябва да се внесе в помещение, където набързо да се извършат необходимите манипулации.

На гладуващите семейства най-добре е да им се предоставят пити с чист нектарен мед. Стига да има. Но най-често причина за проявата на гладуването е недостигът му в пчелина. В такъв случай трябва да се прибегне до подхранване със захар. Да се предостави захарта под формата на захарен сироп е невъзможно, защото пчелите не могат да напуснат кълбото и да отидат до хранилката. Затова се прибягва до приготвяне на твърди храни – кърмова маса, бяло сладко, захарни питки, кристална захар.

Кърмовата маса се дава под формата на питки с дебелина до 1 см и тегло 500-800 грама. Питката се поставя в найлонов плик, нарязан отдолу и се настанява точно над пчелното кълбо. Няма съществена разлика и при употребата за подхранване на бялото сладко. Захарните питки не се поставят в плик.
Пчелите може да бъдат подхранени и направо със обикновена кристална захар или захар на бучки. Тази захар трябва да се постави в торбичка от марля и така за кратко време да се натопи в топла вода, докато се намокри добре без да се разтвори. В такова състояние се поставя върху рамките над кълбото.
Пчеларят трябва да проследи състоянието на подхраненото семейство. При нужда това подхранване се повтаря през 15-20 още 1-2 пъти.

А ето и как се приготвя храната:
Кърмова маса. Приготвя се от 1 част нектарен мед и 3-4 части ситно смляна и пресята пудра захар. Захарта се насипва в широк съд, в средата се оформя кратерче, както при замесването на тесто, в което се излива предварително затопленият мед. Отначало се забърква с лъжица, а след това се омесва с чисти ръце, докато се получи полутвърдо тесто, което, направено на топка, запазва формата си. За подхранване на пчелите тестото се разплесква под формата на питки.

Медът, освен чист нектарен, трябва да е от пчелини, в които няма заразни болести. Ако е кристализирал, може да се разтопи на водна баня при температура не по-висока от 50 градуса, за да не се разрушат витамините и другите му ценни съставки.

Захарни питки. Използват се в случай че няма мед и се приготвят се само от захар и вода. Към една част вода се изсипват 4-5 части захар. Сместа се вари на слаб огън при постоянно разбъркване в продължение на 30-40 минути, докато по стените а съда започне да се образува тънка кристална корица. Готовият сироп се разлива в предврително приготвени и навлажнени плитки около 1 см картонени кутийки. След като сиропът се втвърди, кутийките се дават на пчелните семейства, подобно на кърмовата маса, но без да се обвиват, а просто обърнати надолу.

Бяло сладко. Килограм захар се разтваря в килограм вода, вари се и се разбърква до сгъстяване. Минута-две преди да се свали от огъня, се добавя лъжица кремотартър. Сваля се от огъня и сместа се бърка в една посока, докато се превърне в бяла жилава маса. Приготвят се питки и се дават на семейството така както кърмовата маса.

Пчелите през декември 2

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Петък, 30 Ноември 2018 05:46

Написана от Super User

Посещения: 613

Календар на пчеларя за месец декември
Състояние на пчелните семейства
Всичко е притихнало – животът в пчелина като че ли е замрял. Това е само привидно. Пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. То е в това състояние през първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С.
Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а образуването на топлината става в резултат от обмяната на веществата в тялото на пче¬лите. Колкото е по-ниска външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност намалява. Интересното е, че пчелите от повърхността на кълбото се притискат плътно една до друга подобно керемидите на покрива, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която помага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. Когато времето е много студено за направят по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез съкращаване на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Мускулната енергия и образуването на топлина са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад при наличност на мед в кошера, напъхани в празните килийни. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,5 до 0,8 кг мед на месец.
През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т. нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката. С използуването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стена на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват , пчелното кълбо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите.
Работа на пчеларя
След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и др. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да опъне тел на тях.
През декември работата на пчелина е свързана с осигуряване на спокойствие на пчелните семейства. През този период пчелите са образували зимното кълбо и принципно не се нуждаят от грижите на пчеларя, но все пак трябва да се следи за състоянието им. Това се прави чрез прослушване на семействата и наблюдаване на очистителните облитания.
Прослушване: извърва се с помощта на гъвкав гумен маркуч с дължина около 1-1,5 м. Единият край се поставя в отвора, а другия се доближава до ухото. С кратко почукване по корпуса се предизвиква смут в семейството.

По издаваните шумове опитният пчелар е в състояние да установи състоянието на пчелите в преслушвания кошер.
Има 5 различни звука, които трябва да могат да бъдат различавани от пчеларите:
• при почукване звукът се усилва, след което затихва бързо и постепенно = всичко в семейството е наред;
• през 3 – 15 сек. се долавя пищящ звук, издаван от отделни пчели = наличие на нозематоза – нобходима е консултация с ветеринар;
• постоянно пищене = наличие на гнилцово заболяване;
• постоянен, висок, разногласен звук, открояват се отделни „тъжни“ звуци = най-вероятно семейството е осиротяло – необходимо е да се вземат мерки за обединяване с друго семейство
• звукът е завишен и затихва много бавно = хранителните запаси са на привършване – необходимо е да се придадат пити с мед или инвертиран сироп.
Наблюдаване на очистителните облитания: Очистителните облитания са изключително важни за пчелите. При тях те се освобождават от натрупаните в дебелото им черво остатъци от храна. Очистителните облитания пчелите извървашт в топли зимни дни, обикновено при темепратури около 12 С. Същевременно те се стремят да изнесат навън падналите по дъното на кошера трупове на умрели пчели, восъчни капачета, кристалчета с мед и други отпадъци.
По начина на облитане също може да се направят изводи за състоянието на семейството:
• Дружно и енергично облитане = семейството е добре;
• Слабо облитане, облитане на единични пчели, суетене на пчели пред входа, диарични петна около входа = нередност в семейството, като например голяма смъртност (подмор), загуба на майка, недоброкачествена храна, глад и пр.
• Някои семейства не се облитат заедно с другите, а оставят в кошерите. При почукване по стените на кошера издават характерния дружен, енергичн звук = те са още в зимен покой. Необходимо е да се свалят изолиращите материали от кошера, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с което ще се подтикнат пчелите към облитане.
• Ако някои семейства не се облитат и при почукване не издават никакъв звук = те са загинали. Техните входове се затварят, за да не влизат пчели крадци. След като спре облитането на другите семейства се отварят и преглеждат, за да се установят причините за умирането, които може да бъдат глад, студ, осиротяване, задушаване, лошокачествена храна, заразно заболяване и пр.

ХРАНАТА НА МЕДОНОСНИТЕ ПЧЕЛИ

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Сряда, 05 Декември 2018 05:19

Написана от Super User

Посещения: 677

Храната и храненето са в основата за съществуването на целия животински и растителен свят. Всеки жив организъм, намерил хранителна ниша в природата, е функция на храненето. Той се ражда, расте, размножава се и се бори за своето съществуване.

Храната на пчелите съдържа същите съставни части, които са необходими и на другите животински организми – въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини, вода и други. Въглехидратите са главните енергийни източници, от които се добива мускулна сила и топлина. За изграждане на тялото на пчелата, за замяна на изхабените клетки и тъкани и за произвеждане на жизнено важните за организма вещества, като секретите на различните видове жлези, яйцата, ферментите и други се използват главно белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини, вода и други.

Всеки жив организъм приема храната от природата под различна форма, но само в смесен вид от горните съставки и в съотношение каквото им предлага природата. Единствено на пчелите природата е предоставила възможността да събират, преработват и хранят с разделна природна храна от въглехидрати и белтъчини под формата на нектар и прашец. За пчелите нектара и прашеца са сезонна и единствена храна и преработката и съхранението са задължителни, жизнено необходими за съществуването им. Приспособяването на пчелите за използване на тази храна през милионите години на еволюция е довело до значителни изменения в морфолгията на пчелата. Днес тя притежава органи за събиране на цветен прашец, медова гушка, хоботче, восъчни и отделящи млечице жлези, бързина на реакциите, необикновена енергия и работоспособност, което я прави най-полезното насекомо от всички обществено живеещи насекоми на Земята. За намиране и пренасяне на храната, пчелата притежава силно развити сетивни органи – зрение, обоняние, вкус, слух, усет за време и температура. Благодарение на тези органи тя лесно намира храната на полето, бързо се ориентира и връща в жилището. Нектарът е воден разтвор от захари и обикновено съдържа смес от захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения. Освен захари нектарът съдържа и незначителни, минимални, количества азотни съединения, органични киселини, минерални соли, витамини и други. Основното обогатяване, попадане на тези вещества в меда е от слюнчените жлези на пчелите и представляват ензими. Ензимите са вещества с белтъчна природа, които ускоряват (катализират) химичните процеси в живия организъм и в края на процеса остават не променени. Най-голямо количество ензими се секретират от глътъчните жлези на летящите пчели, които събират нектар. При младите пчели жлезите са силно развити и отделят пчелно млечице. Когато отделянето на нектар е обилно и пашата е близо до пчелина, пчелите бързо напълват медовата си гушка и веднага внасят нектара в гнездото, затова той престоява кратко време в пчелите, поради което количеството на ензимите в меда е по-малко. При по-лошо време и умерено нектароотделяне, пчелите посещават повече цветове, нектарът престоява по-дълго време в гушката им и количеството на ензимите се увеличава. Донесеният нектар се предава на няколко пчели нектароприемачки и те многократно го пропускат през техните хоботчета, глътката и хранопровода в медената си гушка и обратно. По този начин нектарът под формата на тънък филм влиза в допир с топлия и сух въздух на кошера и водното му съдържание намалява до около 30%. Под действието на ензимната инвертаза, захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза. При всяко преминаване на нектара през органите на пчелата и пренасянето от килийка в килийка той се обогатява с нова порция белтъчини, попадащи в него с ензимите от глътъчните жлези на пчелите. Всъщност пчелите си приготвят мед, смесена храна, за ежедневна и зимна употреба от въглехидрати под формата на глюкоза и фруктоза с достатъчно белтъчини за подържане жизнените функции на пчелите при зимуването им.

Прашецът е градивна белтъчно витаминозната храна за пчелите. При събирането му от цветните растения те го овлажняват със слюнка, а при трамбоването в питите го обогатяват с мед. Под въздействието на растителните дрожди, съдържащи се в прашеца и на пчелните ензими, в него настъпват биохимични процеси, за които благоприятстват топлината и влагата в кошера. В резултат на ферментационни процеси – хидролиза на белтъчините и въглехидратите прашецът се превръща в перга. Поленовите зърна поемат влага, набъбват и целулозената им обвивка се пропуква от топлината и влагата в кошера и белтъчините на прашеца се разпадат на аминокиселини. Така се повишава смилаемостта на тази храна. Образуващата се при разпадането на въглехидратите млечна киселина е със силни консервиращи свойства и запазва пергата продължително време в свеж вид. Прашецът, като високо концентриран белтъчен продукт се използва само от пчелите кърмачки за обилно секретиране на пчелно мляко. Той е фактор за бързо пролетно развитие на мощни семейства и ги прави икономически изгодни за отглеждане от човека. Подържа устойчиво равновесие между раждаемост и смърт в пчелното семейство. Без разделно събиране и използване на храна от нектар и прашец семейството не би могло да зимува в активно състояние.

Медоносната пчела, която независимо от това, дали се намира под грижите на човека, или живее на свобода, има почти еднакъв живот. Начинът на хранене я прави най-малко податлива на изменения и същевременно най-лесно приспособима към постоянно изменящите се природни условия. Да оцелее и да съществува независимо от суровите природни условия. По ирония на съдбата не зная кой, господ бог, или природата предоставиха на медоносната пчела, най-работливото животно с организирана нервна система, издигнало се със своя труд на по-високо ниво на развитие от останалия животински свят, най-добрата храна, елексира на природната храна, съставен от нектар и прашец. Едновременно с това на тях им е предоставена стратегическа задача, гарантираща сигурността за съществуване, размножаване и разнообразяване на растителния и животински свят на планетата.

И така минават милиони години, цъфтящата растителност се увеличава, разнообразява и постепенно измества (избутва) от природата растителността, опрашвана от вятъра или друг случаен опрашител. Медоносната пчела просперира, видът процъфтява до наши дни.

Пчелите през декември

Детайли

Категория: Хранене през годината

Публикувана на Понеделник, 19 Ноември 2018 06:21

Написана от Super User

Посещения: 590

През лятото пчелите се грижат за храната, през зимата – за топлината

Ако някой мисли, че пчелите, подобно на мечките, изпадат в дълбок зимен сън, дълбоко греши. Пчелното семейство, събрано в кълбо, води безупречно организирана дейност за поддържането на топлината, която да му осигури оцеляването до пролетта. Пчеларят трябва да познава тези процеси, за да реагира по съответния начин при нужда и най-вече да осмисли дори и „маловажните” подробности на зазимяването.

Храната прави топлината

Топлината, която създават пчелите, е резултат на обмяната на веществата в техните тела, а обмяната на веществата е възможна благодарение на поетата храна. Логично следва изводът, че тя трябва да е с високо качество – чист нектарен мед. Мановият през този период ще предизвика разстройство Пчелите, които са в средата на кълбото и в контакт с меда, смучат, след което отстъпват място на други. С изразходването на тази част от меда, която е в зоната на кълбото, то постепенно се премества нагоре и към съседните пити. В средата на зимното кълбо се постига относително постоянно висока температура от 30-32 градуса, понякога и до 36. В периферията тя спада до 10-11, а по повърхността на кълбото и до 6 градуса. Колкото по-ниска е външната температура, толкова повече кълбото се свива и така намалява топлоизлъчващата повърхност. Пчелите, разположени по неговата повърхност (предимно стари), се притискат плътно една до друга и подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на разположените над тях, подобно на керемиди. Ако външната температура продължи да спада, включва се още един терморегулатор – трептенията на гръдната мускулатура, което е причина за характерно жужене.

Студът става причина за гладна смърт

Когато външната температура се повиши над 8 градуса, пчелното кълбо леко се разпуска и тогава е възможно да премине към съседните пити с мед. Ако времето се задържи задълго студено, пчелите няма да могат да се придвижат и загиват от глад. От тук произтича безусловното изискване всяка пита, придадена на семейството при зазимяването, да съдържа не по-малко от 1,5-2 кг мед. Такова количество може да осигури презимуването на пчелите, които се намират на питата. Според външната температура и силата на семейството, консумацията на мед през първата половина на зимата, докато още няма пило, достига 0,8-1 килограма.

Пчелите не могат да преминат към съседните пити с мед и когато над рамките няма необходимото разстояние за преминаване. Оттук пък произтича важното изискване между покривните материали и рамките при зазимяването да се осигуряват необходимите преходи, като при нужда се поставят напречно на рамките тънки (5-7 мм) летвички.

Влагата създава много неприятности

Пчеларят трябва да има предвид, че в резултат на обмяната на веществата се отделят вода и въглероден диоксид при дишането, а в задното черво се натрупват несмлени остатъци. Особена опасност представлява водата, отделяна под формата на пара. Тя напуска кошера през горния отвор. Ако няма такава възможност, задържа се в кълбото и силно дразни пчелите или кондензира по студените стени на кошера и непокритите пити, където става причина за образуване на плесени. Що се отнася до въглеродния диоксид, лекото повишаване на съдържанието му в кошера не е така опасно, защото забавя окислителните и обменните процеси и се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Нужният им кислород пък постъпва през долния вход. Затова, ако сняг го затрупа, снегът бързо и внимателно трябва да бъде отстранен.

Ще помогнете много на пчелните семейства в борбата им за топлина, ако:

не настанявате кошерите на циментови и каменни площадки или близо до каменни огради или други зидани стени, защото те държат студено и в топли часове и дни през зимата;
разполагате кошерите така, че да са обърнати с входовете на юг, за да ги предпазите от студените северни ветрове;
• осигурите естествена ветрозащита на пчелина, каквато е дървесната растителност или гънките на местността.