- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Четвъртък, 10 Май 2018 04:46
-
Написана от Super User
-
Посещения: 694
В процеса на еволюцията, в течение на милиони години между съществуването на пчелите и на медоносната растителност се е установявал много тесен синхрон и зависимост. Растенията са ставали все по-зависими от опрашващите ги пчели, а пчелите от растенията, осигуряващите им необходимия нектар, съдържащ захаристите вещества, с които те са се изхранвали. За да привличат пчелите растенията отделят нектар. Пчелите, привлечени от нектара, събират и разнасят по другите цветове прашеца, отделен от тичинките и по този начин осъществяват кръстосаното опрашване на растенията.
Проведените проучвания показват, че пчелите извършват 80% от опрашването на растенията и само 20% се осъществяват от други насекоми опрашители. Нектарът се отделя от нектарниците, които се намират в различни части на цветовете, а също така и на други органи на растенията. При памука те са върху листата и в основата на чашката. Нектарът е воден захарен разтвор, който съдържа малки количества от други органични минерални вещества. Той съдържа етерични масла, които придават аромат на цветовете и привличат пчелите. Захарното съдържание на нектара е променливо - от малки количества до 70%, което е равно на напълно наситен захарен разтвор.
Обикновено нектарът съдържа по 50% захар и вода. Захарното съдържание на нектара в течение на денонощието се променя под влияние на температурата, влажността на въздуха и редица други фактори. Постоянно той става ту по-гъст, ту по-разреден. Гъстотата на нектара силно влияе на пчелната производителност. Колкото нектарът е по-разреден, толкова повече енергия изразходват пчелите за пренасянето в кошера на излишна вода, която след това отделят чрез изпарение. Нектар със захарност по-малка от 5% пчелите не събират. Много гъстият нектар затруднява пчелите за поемането му в медената гушка. Най-производително и охотно пчелите събират и донасят в кошера нектар с около 50% захарност. При преработването на нектара в мед пчелите снижават и изпаряват водата до около 16-18%. Проучванията показват, че те с помощта на отделяни от слюнчените жлези ферменти превръщат захарозата в прости захари. Върху растенията, респективно върху техните цветове, влияние оказва температурата, влажността, слънчевата светлина, характера на почвата, агротехниката и т.н. Тези фактори влияят и върху нектароотделянето. Влияние на температурата на въздуха. Нектар се отделя при топло време. Установено е, че под 12-15ОС нектар не се отделя. Постепенно с повишаването на температурата количеството на отделения нектар се увеличава.
Приема се, че най-много нектар в зависимост от видовете растения се отделя при 16-25ОС. За горна граница, при която все още се отделя нектар, се приема 38ОС. При високи температури нектар може да се отделя само ако въздухът е достатъчно влажен. При понижаването на температурата през нощта количеството на отделения нектар рязко спада. Влияние на влажността на въздуха. Оптималната въздушна влажност за отделяне на нектар при по-голямата част от растенията е 60-80%, макар че не всички растения са влаголюбиви. Например липата отделя нектар при по-висока влажност, а има редица видове растения, които отделят нектар и при сухо време. При по-голямо число растения по-високата влажност увеличава нектароотделянето, но в същото време се получава и по-голямото му разреждане и намаляване на захарното му съдържание. Обратно - при понижаване на влажността на въздуха се намалява и количеството на отделения нектар, но пък се увеличава неговото захарно съдържание. Влияние на слънчевата светлина. Слънчевата светлина помага на растенията да усвояват въглеродния двуокис и да получават по-големи количества нишесте, което води и до увеличаване на нектара. Правени са опити със засенчване на цъфтящи растения и е установено, че след два дни пълно засенчване се стига до прекъсване на отделянето на нектар.
При липата специално, в засенчени цветове е имало 4,37 мгр. нектар, а в цветовете на огрявано от слънцето дърво е имало 11,54 мгр. нектар. При засенчени от дърветата тревисти и храстови растения се отделя по-малко нектар, отколкото на открити места. В същото време увеличението на слънчевото осветление увеличава нектароотделянето само при достатъчна въздушна влажност. Влиянието на продължителни валежи. При продължителни дъждове намалява слънчевото осветление, фотосинтезата и се образува по-малко нектар. Освен това повишената въздушна влажност разрежда нектара. Дъждовното време стимулира растежа на зелените части на растенията и задържа развитието на цветовете. Дъждът също така измива нектара от отворените цветове - на липата, малината и др. Влияние на вятъра. Вятърът пречи на нектароотделянето. При силен вятър нектарниците се свиват и нектароотделянето намалява. Най-силно това се проявява при растенията с открити цветове - липа и др. Неблагоприятни са както северните студени ветрове, така и южните суховейни ветрове. Най-благоприятно за медосбор е топлото и слънчево време без вятър, прекъсвано от краткотрайни непроливни нощни дъждове. Вършени са проучвания и по отношение на възрастта на цветовете и нектароотделянето. Установено е, че повече нектар отделят напълно развитите цветове, готови вече за опрашване. По това време те най-много отделят привличащ насекомите нектар. В случай, че по някаква причина опрашването закъснее, то цъфтежа се удължава и усилено се отделя нектар. Установено е, че в по-рано цъфналите цветове нектара е повече отколкото в по-късно цъфналите. Това се обяснява с факта, че част от веществата се насочват към развитието на семената в рано цъфналите цветове. Освен нектар пчелите събират и мана (сладка течност) от листата на растенията.
Това са захаристи вещества, които листните въшки отделят в своите екскременти, хранейки се със сока на растенията. През отделни, благоприятни за тяхното развитие години, листните въшки се размножават масово и пчелите събират големи количества манов мед. Листните въшки обикновено се намират от долната страна на листата и с хоботчетата си пробиват ципата на листа и изсмукват сока от листата, който е богат на захари. Голяма част от него те изхвърлят заедно с екскрементите си. Освен от листни въшки мана може да се получи и от щитоносни въшки, от хоботници и други насекоми. Мана се появява на дървесната и храстова растителност, а по-рядко на тревна. Топло и влажно, но без дъждове време е благоприятно за размножаването на листните въшки и за появата на мана. Пчелите събират мана до обяд, когато тя още не е сгъстена.
- Детайли
-
Категория: Хранене през годината
-
Публикувана на Четвъртък, 12 Април 2018 02:22
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1177
Когато пчелите се втурват на работа, пчеларят слага и размества рамки в кошера
През април цъфтят различни овощни видове, върбите, глухарчето, подбелът и още други растения. А има ли цъфтяща растителност, у пчелите заговаря нагонът да отгледат поколение и носят мед, захващат се с восъчен градеж. В ранна пролет препоръките за стесняване и затопляне на гнездата, за осигуряване на достатъчно храна са точни. Това създава условия на майката да снася яйца и броят на пчелите бързо се увеличава. Но вече се налага гнездата да се разширяват, за да не се задържа така желаният съзидателен процес.
Преди да е започнал восъчният градеж, още в края на март и началото на април пчеларят трябва честичко да проверява крайните 1-2 пити и ако забележи, че пчелите изпълват междурамията или на предпоследната има яйца, гнездото трябва да се разшири. По правило в този период се използват изградени пити от предната година с работнически килийки. Те трябва да имат светлокафяв до тъмнокафяв цвят. Светлите пити се запазват за по-нататъшните разширявания. Много е добре, ако в питите има и малко мед, който, разпечатан, ще послужи за подхранване. Ако няма, следва да се напръскат с медов разтвор или захарен сироп. Работничките бързо ги полират, а майката незабавно започва да снася яйца в тях.
Разширяването трябва да се извършва постепенно. Поставя се по една пита до крайната пита с пило откъм южната или западната страна. След няколко дни се проверява дали е запълнена с яйца и ако е, до нея се поставя нова.
Щом младите пчели развият восъчните си жлези и цъфтящата растителност благоприятства восъкоотделянето, започва градежът на пити в гнездото. Това се забелязва лесно по напълнените с нектар медови килийки под горните летви, по които се появява нов бял восък. От този момент гнездата трябва да се разширяват с восъчни основи. Рамките с восъчни основи се поставят по една в гнездо между последната пита с открито пило и крайната с прашец и мед. Телът, върху който е споена восъчната основа, трябва да е обърнат към пилото. Така младите пчели бързо го вграждат и новоизградената пита не се деформира. Щом килийките бъдат изградени до половината от височината им, питата трябва да се премести в средата на гнездото, където майката ще снася яйца. На нейно място се поставя нова восъчна основа.
От другата страна на гнездото, едновременно с поставянето на восъчната основа за градеж на пити с работнически килийки, трябва да се поставя и строителна рамка. На нея пчелите задоволяват нуждата си за търтеев градеж и правят т. нар. далаци. От тях се получава най-доброкачественият чист восък. Ако имат мед, следва да се дадат на по-слаби семейства. Пчелите ще го почистят и тогава може да се стопи.
Поставянето на строителни рамки не е за подценяване. Пчелите градят килийки, в които майките снасят неоплодени яйца. Така се избягва градежът на търтееви килийки и отглеждането на търтеи на плодниковите пити. Пчелите, ангажирани в градеж, са по-активни, по-добре използват пчелната паша и не изпадат в роево състояние, а добивът на мед е по-голям. Ако пчеларят забележи, че пчелите от някое семейство не градят на строителната рамка, докато другите градят, това е указател, че или семейството се готви за роене, или е осиротяло. Спрели ли са да градят всички семейства, това пък е указание, че вече няма принос на нектар.
Направете строителна рамка, удобна на пчелите. За строителна рамка служи обикновена плодникова без опънати телове. Когато към горната летвичка прикрепите ивица восъчна основа от около един сантиметър, пчелите ще започнат да изграждат на нея търтееви килийки.
По-добре ще е обаче, ако на една трета разстояние от долната летвичка приковете успоредно на нея втора летвичка. В тази част опъвате теловете и поставяте восъчна основа. Преди това към страничните летвички в горния им край заковете ламаринени ушички. Те ще придържат рамката към фалцовете на плодника. При това положение горната летвичка ще остане подвижна. След като към нея прикрепите ивица от восъчна основа, тя ще послужи за градеж на търтееви килийки. На долната част, която е с восъчна основа, пчелите ще изграждат килийки за отглеждане на пило и складиране на мед и прашец. Подвижната горна летвичка ще може да повдигате и да изрязвате далаците, без да безпокоите много пчелите.
Такива подобрени строителни рамки се поставят по 2-3 между питите с пило в гнездото. Така те са леснодостъпни за всички пчели, които отделят восък.