Необходимостта от хранене

Пчелите имат нужда да се хранят, защото пчеларят събира меда им, който е естествената им храна. По нашите географски ширини, където зимите често са тежки, пчеларят трябва да им дава заместваща храна. Друга причина за това е, че потокът от нектар може силно да варира в различните региони според сезона, затова храненето е нужно с оглед запазване на размножителните способности и задоволяване на нуждите от храна. Допълнителната храна е нужна и за формирането на нови пчелни колонии и размножаването на пчелите-майки.
Предвид ключовата важност на храната на основата на въглехидрати за задоволяване на нуждите на зрелите пчели, в следващите страници се разглеждат различните видове храни за пчели, достъпни на пазара към момента.

Сравнителни експерименти при храненето на пчели

През 1997 и 1998 г. Баварският институт по пчеларство в Ерланген/Германия проведе мащабни експерименти в Ерланген и Крингел с цел изследване на ефектите от зимното хранене с храни на основата на захароза и нишесте. В процеса на експериментите бяха използвани около 100 пчелни колонии, като целта беше да се определи дали съставът на пчелните храни влияе върху следното:
Съвместимостта
Всички колонии, хранени с Apiinvert, оцеляха и на двете места. В някои от колониите, на които бяха давани продукти на базата на преобразувано нишесте, загубите бяха високи. Такъв беше преди всичко случаят в Крингел, където климатът е по-суров. Едно от възможните обяснения на тези резултати е, че олигозахаридите (сложните захари) се разграждат само частично или изобщо не се разграждат от ензимите на пчелите. Това вреди на тънкото черво и може да доведе до диария. Високото съдържание на пепел и оцветители в някои от продуктите на базата на преобразувано нишесте правят този ефект дори още по-ясно изразен.
Промените, които търпи захарта във времето между храненето и натрупването в кошера
Пчелите имат различни ензими, сред които инвертазата е с най-голямо значение за усвояването на въглехидратите. Тя разгражда дизахаридната захароза на съставните й елементи – монозахариди, фруктоза и глюкоза. Пчелите могат да използват тези монозахариди като хранителни вещества сравнително бързо. Дизахаридната малтоза, съдържаща се в продуктите на базата на преобразувано нишесте, се разгражда много по-бавно до глюкоза, като това я прави по-недостъпна за пчелите като хранително вещество. В някои случаи процентът на малтозата в храната, натрупана в кошера, беше се увеличил преди края на зимата, което е индикация за по-нататъшни реакции. Получените в резултат на това олигозахариди или не можеха да бъдат асимилирани изобщо от пчелите, или бяха асимилирани много слабо.
Тенденцията храната да се гранулира в пчелната пита
Тенденцията на храната към гранулиране се определяше в периода на натрупване и в края на зимата. Установи се, че сиропите за хранене, богати на глюкоза и малтоза, са по-склонни да се гранулират. В някои случаи от килийките не можеше да бъде изолиран никакъв сироп, тъй като съдържанието на цялата килийка беше станало на гранули.
В питите на пчелните колонии, хранени с Apiinvert, беше наблюдавана съвсем незначителна тенденция към гранулиране. По този начин пчелите разполагаха с достатъчно запаси от лесно достъпна храна.

Добри съвети през юни за пчеларя

Пчелните семейства са в особено активно състояние с настъпването на главния медосбороен период. Ако обаче в резултат на неблагоприятни метеорологични условия пчелната паша закъснява и цъфтящата растителност е ограничена, а поради валежи и пчелите не могат да летят, опасността от изпадането на семействата в роево състояние е голяма.

Ако някое семейство изпадне в роево състояние, пчеларят трябва да вземе мерки за прекратяването му.

За целта многокорпусният кошер с роевото семейство се измества в страни, а на негово място се поставя корпус с восъчни основи и сред тях пита с младо пило заедно с майката. Над корпуса се поставя ханеманова решетка, а над нея празен корпус. Изваждат се питите от роевото семейство и пчелите се смитат върху платно пред новия кошер. Освободените пити се подреждат в празния корпус. Над него се поставят нови, докато по описания начин се прехвърлят всички пити. Маточниците се унищожават. Входовете на корпусите над ханемановата решетка временно се затварят. При тази подредба пилото остава най-отгоре. Майката с част от младите пчели е отделена в долния корпус с восъчни основи. Така семейството е в състояние на естествен рой, организира бързо гнездото си и се включва в активна паша. Пчелите в по-горните корпуси може да заложат свищеви маточници. След 8-9 дни те се унищожават и входовете се отварят. По идентичен начин се постъпва и с дадан-блатовите кошери. Ако кошерът е лежак, отмества се и на негово място се поставя празен дадан-блатов кошер с корпус.

Постарайте се да уловите роевете, ако на някое и друго семейство не сте успели да прекратите роевото състояние.

А ето и два добри начина за изкуствено роене на пчелните семейства..

Преди да се залови за изкуствено роене, пчеларят, освен че трябва да познава биологията на пчелата, следва да има предвид и някои основни правила

Не бива да се увеличават пчелните семейства с повече от 10% от броя им в началото на годината (т. е. на 10 кошера най-много един). Увлеченията към бързо разделяне на семействата за кратко време, колкото и ефективни да са начините на изкуственото роене, намалява до някаква степен активността на семействата и добивът на пчелните продукти намалява.
На изкуствено роене да се подлагат само най-силните семейства с изявени качества за жизненост и продуктивност. В останалите роевият инстинкт се потиска, за да се поддържа събирателната и градивната им способност.
Да се предпочита по-малък прираст на пчелни семейства в пчелина, отколкото по-голям, но със слаби и непродуктивни семейства.
Към изкуствено роене на пчелното семейство да се пристъпва, когато то има достатъчно пило и пчели, като се съблюдава времето на настъпване на главната паша и нейната продължителност.
Пчеларят трябва да разполага с оплодени майки или зрели маточници, изградени пити с мед, прашец и работнически килийки, както и с необходимия инвентар – нови кошери, преградни дъски, затоплящи материали и др.

Най-популярните и лесни за приложение начини на изкуствено роене са образуването на прости и сборни отводки, отводки с презимували запасни майки, делене на семействата наполовина и налитане при майката. Всичките се основават на биологичния факт, че след разместването на кошерите летящите пчели (старите) се завръщат на старото място, докато младите остават на новото. Най-подходящият начин за изкуствено роене в този календарен период е

 

сборната отводка

 

Основната разлика между простата отводка и сборната отводка е, че при простата материалът за образуване на новото семейство се взема от едно пчелно семейство, докато сборната се сформира от няколко силни и здрави семейства.

Сборните отводки се сформират след прецъфтяването на акацията. От няколко силни семейства се вземат по 1-2 пити с люпещо се пило и покриващите ги пчели, като се внимава майката да не е сред тях. Питите, общо 8 на брой, се поставят в новия кошер, чието дъно предварително е натрито с лук, за да притъпи различията в миризмите на пчелите. Ако те са малко, допълнително се стръсват пчели от друга пита, за да достигнат общо тегло към 2 кг, които да покрият добре 9-10 пити. На новото семейство се дават и 1-2 пити с мед. Още същата вечер или на другия ден се придава и оплодена майка в клетка, която се освобождава след 24 часа. Сформираната отводка следва да се пренесе на по-отдалечено място за облитане на пчелите. На семействата, от които се взети питите, се дават рамки с восъчни основи за градеж или изградени пити.

След прецъфтяването на акацията и непосредствено преди настъпването на главната паша, особено в райони, където тя е продължителна, за размножаване на много силни семействата може да се използва и начинът

 

налитане при майката

 

В празен кошер се поставят 5-6 празни изградени пити и пити с храна. Нареждат се през една. От силното семейство се отнема питата с майката и се поставя в средата на новото гнездо. Добавят се 1-2 пити със запечатано пило. Тези манипулации се извършват по време на усилен летеж на пчелите. Летящите пчели се устремяват към новия кошер с тяхната майка, който е поставен на старото място. Кошерът със старото семейство се премества на ново място и му се придава оплодено майка или зрял маточник.

През лятото, не забравяйте да осигурявате прясна вода за пчелите

Лятото е време, когато пчелите и кошерите понякога са изложени на силна слънчева светлина и високи температури. През този период дневната температура на въздуха достига над 35°С. Това означава, че пчелите трябва да охладят кошера и това се извършва с помощта на допълнително количество вода, която си набавят от най-близкия водоизточник.

Ето защо, през този период е много важно, пчелите да имат лесен достъп до източник на чиста вода.

В случай, че пчелите не получават достатъчно вода, те стават по-агресивни, и поради това е трудно да се работи с тях.

Най-идеалният вариант е, ако кошерът се намира в непосредствена близост до водата, но ако пчеларят не може да осигури такива места, е морално задължен да предостави система за снабдяване на пчелите с чиста вода.

Какво се случва, ако пчелите нямат достъп до чиста вода?
Както бе споменато преди, пчелите стават по-агресивни и в допълнение, носят по-малко мед и полен. Тъй като водата е от жизнено важно значение за тях, те търсят навсякъде, дори в локви и различни водоизточници. Такава вода е замърсена и съдържа вредни микроорганизми.

Освен това, какво още може да предостави пчеларят през лятото?
В допълнение към доставката на вода, е необходимо да се осигури подходяща вентилация в кошерите.

Важно е също на къде са ориентирани кошерите. Най-добрата ориентация за пчелите е югоизток, защото сутринта, пчелите започват да летят много рано, а в късните следобеди получават малко сянка.

Помислете за това, в края на краищата, вероятно и на вас няма да ви е комфортно, ако през лятото нямате достъп до сянка и вода.

Подсилване на семействата за главната паша

Главната паша в отделните райони на страната е от различни медоносни култури и е по различно време.

Грешка допускат много пчелари, които поставят корпуси и магазини за мед на всички семейства, без да се съобразяват със силата им. Слаби семейства продукция не дават, а се развиват и дават много пило. Добрите пчелари използват 1/3 от семействата си като помощни и с тях подсилват останалите 2/3.

Лангстрот още установява, че пчелните семейства трябва да са силни и да имат достатъчно по количество и качество храна, добре осигурена вентилация и лесен достъп на пчелите до питите с храна. Само силните семейства могат да принасят много нектар и да бъдат здрави.

Само силните семейства не боледуват и дават продукция. Това трябва да бъде постоянна грижа на пчеларите.

Чрез различни технологични решения пчеларят може да си подсигури целогодишно силни семейства. Успешно може да се прилага препарата стартовит съдържащ кобалтов хлорид и др. микроелементи стимулиращи майката за снасяне на повече яйца и подържащи силата на семействата.

Важно условие за пълноценното оползотворяване на наличната паша са силните семейства, с достатъчно количество пчели - от 50 до 70 хил. за едно и над 100 хил. за двусемейните. При такова количество пчели в един кошер, се освобождават голямо количество летящи пчели (от 40 до 80 хил.) Колкото по-голям е броят на летящите пчели (нектаросъбирачки), толкова повече нектар ще бъде принесен в кошера.

Две семейства в един кошер дават винаги повече продукция отколкото две семейства поотделно в два кошера. По този начин се увеличава броят на летящите пчели - нектаросъбирачки.

В пчелина си пчеларите трябва да имат два вида семейства: производствени, които да събират мед, и по - слаби, които да произвеждат пчели и да подсилват производствените. Те трябва да имат нужния брой пчели, защото при по-малко пчели в семейството, голям процент остават в гнездото и се грижат за пилото, майката, охраната, приемането и складирането на нектара и прашеца и др. и малко са нектаросъбирачките.

Не всички семейства се развиват еднакво за главната паша, винаги има и по-слаби. Затова принципът е, пред главната паша силните семейства да бъдат още по-силни, средните да се направят силни, като се вземат пити със запечатано пило или пчели от слабите и други средни, с които се подсилват. По-слабите семейства с майките се запазват и служат за помощни.

По време на главната паша в по-слабите семейства се увеличава пилото, а в силните то трябва рязко да се намалява, с оглед освобождаване на вътрегнездни пчели за събирачки на нектар. В такива случаи някои пчелари прибягват към ограничаване на майката, чрез заделянето й в единия край на гнездото с Ханеманова решетка, или временно я отделят в помощно семейство. Отглеждането на пило е най-трудоемката и ангажираща много пчели задача. В разгара на медосбора на всеки пчелар са му нужни пчели за прибиране на нектара, а отглеждането на пило се оставя за след преминаване на усиленото нектароотделяне.

Много е важно е да се посрещне усиленото нектароотделяне със силни пчелни семейства. Колкото повече пчели има в кошера, толкова повече мед се добива.
Начините за постигане на това биват няколко:

1. Подсилване с люпещо се пило. На избрано за събиране на нектар семейство, се придават няколко пити със запечатано и люпещо се пило, взето от средно семейство.

2. Подсилване (подсипване) с пчели. На семейство, което следва да се подсилва, на прилетната дъска и пред нея се простира някаква кърпа. От семейство, което няма да участва в приноса на нектар, се вземат няколко пити с пило и пчелите върху тях и се изтърсват върху кърпата на подсилваното семейство. Питите с пилото се връщат в старото семейство. Младата пчела се насочва и влиза безпрепятствено в новия кошер, а старата - се връща обратно. Предварително трябва да се намери майката на подсилващото семейство и да се отдели в единия край на кошера, за да не се пренесе погрешно и изтърси в подсилвания.

3. Подсилване с помощно семейство се прави, като предварително до всеки кошер, който се прецени, че ще се използва за медосбор, се поставя на разстояние до 50 см. помощен кошер, който е по-слаб и от него ще бъде използвана летящата пчела. По време на най-големия нектаропото, към 10 часа преди обяд, помощният кошер се отмества на повече от 1 м. встрани. Всички, излетели от него пчели ще влязат след прибиране от пашата в съседния кошер и ще останат в него. Натоварената с нектар и прашец пчела бива приемана безпроблемно във всеки кошер. След приключване на пашата от силния кошер може да се вземат пити със запечатано пило или пчели и да се подсили помощния кошер. По този начин в основния се предотвратява роенето, а другият се подсилва и става годен вече за събиране на нектар. Тази възможност при пчелното семейство се използва винаги при правилното и рентабилно пчеларстване.

4. При многокорпусните кошери подсилването става с цели семейства, като корпусите с пчели и пило се слагат над основното семейство и се преграждат с Ханеманова решетка или специални преградни дъски, а входовете им се обръщат на обратната страна на основния кошер, излетелите пчели, натоварени с нектар ще се върнат в долния кошер, където ги приемат и там остават. Много удобно се работи с преградна дъска с два отклоняващи пчелите входа. Това са така наречените двусемейни кошери.

5. Старите пчелари са използвали като помощни семейства тръвни, които са ги държали до основните и при отместването им встрани пчелите са налитали в основните кошери, а тръвните след това са използвани за развъдни.
При интензивното пчеларство е нужно съобразно с условията в даден момент, да се подсилват силните и средните семейства с оглед по-високи добиви. В следващи моменти след намаляване на нектароотделянето, да се отнемат пчели и пило, да се разделят много силните и да се образуват отводки, които при нужда да се използват. Това не означава да се правят слаби семейства. От всяко силно и средно се отнемат в подходящ момент излишните пчели и пило, така че основното семейство бързо да се възстанови, а отводката да се развива.

Принципите на рентабилното пчеларство са:
- в главната паша да участват само силни пчелни семейства, като след това се използват и за създаване на отводки;
- силните семейства се създават, чрез събиране на две в един кошер разделени с Ханеманова решетка или до всяко силно да има помощно семейство;
- да се работи винаги с млади майки и силни семейства. Подсилването трябва да се извършва 5-6 дни преди цъфтежа на основните медоносни растения.