Сравнителни експерименти при храненето на пчели

През 1997 и 1998 г. Баварският институт по пчеларство в Ерланген/Германия проведе мащабни експерименти в Ерланген и Крингел с цел изследване на ефектите от зимното хранене с храни на основата на захароза и нишесте. В процеса на експериментите бяха използвани около 100 пчелни колонии, като целта беше да се определи дали съставът на пчелните храни влияе върху следното:
Съвместимостта
Всички колонии, хранени с Apiinvert, оцеляха и на двете места. В някои от колониите, на които бяха давани продукти на базата на преобразувано нишесте, загубите бяха високи. Такъв беше преди всичко случаят в Крингел, където климатът е по-суров. Едно от възможните обяснения на тези резултати е, че олигозахаридите (сложните захари) се разграждат само частично или изобщо не се разграждат от ензимите на пчелите. Това вреди на тънкото черво и може да доведе до диария. Високото съдържание на пепел и оцветители в някои от продуктите на базата на преобразувано нишесте правят този ефект дори още по-ясно изразен.
Промените, които търпи захарта във времето между храненето и натрупването в кошера
Пчелите имат различни ензими, сред които инвертазата е с най-голямо значение за усвояването на въглехидратите. Тя разгражда дизахаридната захароза на съставните й елементи – монозахариди, фруктоза и глюкоза. Пчелите могат да използват тези монозахариди като хранителни вещества сравнително бързо. Дизахаридната малтоза, съдържаща се в продуктите на базата на преобразувано нишесте, се разгражда много по-бавно до глюкоза, като това я прави по-недостъпна за пчелите като хранително вещество. В някои случаи процентът на малтозата в храната, натрупана в кошера, беше се увеличил преди края на зимата, което е индикация за по-нататъшни реакции. Получените в резултат на това олигозахариди или не можеха да бъдат асимилирани изобщо от пчелите, или бяха асимилирани много слабо.
Тенденцията храната да се гранулира в пчелната пита
Тенденцията на храната към гранулиране се определяше в периода на натрупване и в края на зимата. Установи се, че сиропите за хранене, богати на глюкоза и малтоза, са по-склонни да се гранулират. В някои случаи от килийките не можеше да бъде изолиран никакъв сироп, тъй като съдържанието на цялата килийка беше станало на гранули.
В питите на пчелните колонии, хранени с Apiinvert, беше наблюдавана съвсем незначителна тенденция към гранулиране. По този начин пчелите разполагаха с достатъчно запаси от лесно достъпна храна.