Всичко за пчелите и пчеларите

Пчелната ферма - какво трябва да знаем, за да инвестираме в такава!

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Понеделник, 26 Февруари 2018 03:32

Написана от Super User

Посещения: 1436

За предприемчиви, трудолюбиви и търпеливи хора, търсещи интересен бизнес, с който да се занимават, пчеларството може да осигори добри доходи. Но не всеки проявяващ интерес към този сектор може да се занимава с подобна дейност. С каквото и да се занимава човек, трябва да си разбира от работата и от това как да я ръководи, ето защо предоставяме интересна информация за любопитните, за предприемчивите и креативни хора!

Пчелното семейство се състои от три вида индивиди - пчела майка, пчели работнички и търтеи. Трите вида се различават помежду си по анатомичните и физиологичните особености, функциите и числеността. Независимо от тези различия те се намират в сложни биологични взаимоотношения и са неразривносвързани помежду си.

Майката е една единствена в семейството и снася яйца по 1500 - 2000 дневно.

Пчелите работнички са с непостоянен брой и не могат да се съешават с търтеите, но при особени случаи снасят неоплодени яйца.

Търтеите се развиват от неоплодени яйца. Броят им зависи от размножителните способности на семейството, възрастта на майката, количеството на питите и състоянието на пчелното семейство.

През различните сезони на годината животът на пчелното семейство се изменя. Той се разделя на два периода - на активна дейност и на относителен покой.

Първият започва обикновено в началото на февруари, когато пчелата майка започва да снася първите си яйца. С настъпването на пролетта и със затоплянето на времето започвят цъфтежа си ранните пролетни медоносни растения. Пчелите започват да събират и да носят нектар и цветен прашец. Пчелите работнички започват да хранят усилено майката и тя започва да снася яйца. Това води към увеличаване количеството на излюпените млади пчели през пролетта и към умиране от изтощаване на старите. Подмяната завършва към средата на април. Броят на пчелите работнички се увеличава бързо и така семейството се подготвя за използуване на главната паша.Постъпването на по-голямо количество нектар и цветен прашец в кошерите довежда до максимум активността на пчелното семейство. По такъв начин се натрупват хранителни запаси както за пчелното семейство, така и за пчеларя. След прецъфтяването на основната медоносна растителност, главната паша преминава и летежът на пчелите силно намалява. Пчелите преработват нектара в мед и освобождават килийките. Майката започва да снася яйца в празните килийки, с което се подготвя семейството за зимуване. Подготовката за зимуване може да се направлява и да се подпомага от пчеларя.

Ако по време на главната паша не се осигури място за работа в кошера, семействата изпадат в роево състояние. Те започват да се роят и може да се получат един, два, три и повече роеве от едно семейство, което довежда до силното му изтощаване. Такива семейства не са в състояние да натрупват храна за през зимата и умират. Ето защо пчеларят трябва да изземва меда от кошерите, за да се освобождават празни пити и да се осигурява работа на пчелите.

С прекратяване на пашата силно отслабва инстинктът за размножаване, престава летежът на пчелите и после изгонването на търтеите. Семейството се подготвя за зимуване. Със захлаждане на времето пчелите се събират по - плътно между питите. При понижаване на външната температура до 13 - 14С пчелите образуват пчелно кълбо.

В период на относителен покой събраните на кълбо през зимата пчели поддържат температура 14 - 25С. Те поемат поединично малко храна и чрез слабите движения на краката, гръдните мускули и тялото отделят необходимата топлина в кошера.

Продуктите, които се добиват от пчелните семейства са всеизвестни. Човек използва -

Пчелен мед - храна с висок процент усвояемост, пртежаваща хранително - диетични качества и антимикробно действие.

Пчелен восък - използван във фармацевтична, хартиена, парфюмерийна, кожарска и др. промишленост.

Цветен прашец - той съдържа белтъчини,желязо,фосфор,калций,манган и др.,витамини(C,B,D,E).

Пчелно млечице – използван в медицината за подобряване на сърдечната дейност, при анемий, невралгий и др.

Прополисът-използва се в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова- за ревматични заболявания,радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, пчелите трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Поради това, че на пазара, чистият меден продукт е в ограничени количества, цената на истинският мед и производните му продукти е по-висока, от колкото на заместителите или наподобяващите му продукти.

За начинаещите пчелари е важно да знаят в какви кошери биват настанявани пчелните семейства. В миналото,още в началото на пчеларската дейност на човека са се използвали неразборни кошери, които към настоящият момент са примитивни и неприложими. Разборните кошери са тези, които се използват в масовата практика. Те имат следните предимства:

1. Пчеларят с намесване в живота на пчелното семейство може да направлява дейността му за получаване на мед, восък, отглеждане на майки и др.

2. Старите пити може да се сменят с нови, а негодните майки - с млади.

3. Подвижността на питите осигуряват извършването на обстоен преглед на пчелното семейство и на пълен разбор на състоянието му, откъдето носят името си.

4.По-големият обем на разборните кошери дава възможност на пчелното семейство да стане силно за главната паша и да произвежда повече мед и восък.

5. Разборните кошери дават възможност за направлявано изменяне и обогатяване на наследствените стопански качества на пчелните семейства.

В зависимост от начина, по който се разширяват гнездата, кошерите се разделят на два главни типа - стоящи и лежащи.

Стоящи кошери са вертикални и обемът им се увеличава нагоре чрез прибавяне на надставки, които служат за складиране на мед или за отглеждане на пило. Най-разпространените кошери се състоят от три главни части - плодник, магазин и капак.

Плодникът служи за постоянно жилище на пчелното семейство. В питите разположени в него , се отглежда пилото и се складира храната. На предната и задната страна на плодника по средата се намира входът на кошера. При плодника се намира дъното, което е подвижно и на чийто преден край е закрепена на панти пролетната дъска, която служи за излитане и за кацане на пчелите.

В плодника има място за 12 рамки, но за удобство при прегледите е по- добре да се поставят 11 рамки и една преградна дъска.

Плодниковите рамки са правоъгълни. Състоят се от една горна , една долна и две странични летвички.

Надрамковата покривка, обикновенно се изработва от 5 дъсчици. На една от тези дъсчици се прави кръгъл отвор за поставяне на хранилки.

Възглавницата върху покривните дъсчици стои през цялата година в кошера, като в студено време запазва топлината в гнездото, а през горещините не позволява силното му нагряване от слънцето. Възглавницата представлява квадратна дървена рамка, чиито две страни са обковани със зебло, а между тях е поставена изолация.

Преградните дъски служат за ограничаване на гнездото и за по-добро запазване на топлината в плодника.

Магазин се използва за складиране на меда и се поставя върху плодника по време на главната паша.В магазина има 12 рамки.

Капака е най-горната част на кошера, която покрива и предпазва вътрешността му от атмосферни влияния.

Има и лежащи кошери, които са хоризонтално разположени. Гнездото им се разширява встрани чрез прибавяне на рамки в празното място на кошера, където пчелите не само отглеждат пилото, но и складират меда. Лежащите кошери може да се използват като едносемейни, двусемейни и дори трисемейни. Кошерите се боядисват с цветове, които се различават от пчелите - бял, жълт, син.

При изграждането на кошери и създаване на така наречената „пчелна ферма” е важно да се избере подходящ земеделски имот, където да се разположат пчелните семейства.

Този избор оказва влияние върху пчелна паша и опрашването на селскостопанските култура.

Пчелната паша включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества (пчелен клей).

Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.

Поради тази и други съществени причини, парцела, в които ще се разполагат кошерите, трябва да е добре селектиран, далеч от главни и магистрални пътища и осигоряващ нормално развитие и поле за работа на пчелните семейства.

Пчелно млечице използва се в медицината - подобрява сърдечната дейност,при анемий,невралгий и др.

Прополисът (пчелният клей) - намира прилижение в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова - при ревматични заболявания, радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, те трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Грижи за Пчелните Семейства през зимата

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 25 Февруари 2018 06:13

Написана от Super User

Посещения: 1419

Грижи за пчелните семейства през зимата от Тотка Иванова.
В състоянието си на относителен покой през зимата, за да осигури необходимата топлина за своето съществуване, пчелното семейство в зависимост от силата си и при отсъствие на пило консумира от 20 до 30 г мед на денонощие. Силните семейства изразходват относително по- малко храна, пресметнато на кг пчели. При по-ниски температури разходът е по-голям. Зимуването е продължителен период от жизнената дейност на пчелните семейства при нашите климатични условия и продължава около 5-6 месеца – от края на октомври до край на февруари. В процеса на еволюцията пчелните семейства така са се приспосо- били, че въпреки неблагоприятните зимни условия осъществяват съществуването си с минимално физиологично напрежение на организ- ма си при възможно най-малък разход на храна и относително добро запазване на жизнеността си до настъпване на пролетта. Успешното им зимуване и тяхната продуктивност през следващия сезон зависят в много голяма степен от технологията на пчелоот- глеждане през предшестващия зимуването активен сезон и особено от подготовката за зимуване. Всяко семейство трябва да има млада майка с добри генетически заложби, което гарантира доброто яйцеснасяне и интензивното развитие на семейството през пролетта. От изключително 10 Наръчник по пчеларство 1. Отглеждане на пчелните семейства Тотка Иванова 11 значение е наличието на достатъчно количество качествени хранителни запаси от мед и прашец, разположени правилно в гнездото. Ако семейст- вата са били добре подготвени за зимуването и правилно зазимени, а зи- мата е нормална, те не се нуждаят от съществена външна намеса. Важ- ното е да им се осигурява пълно спокойствие. Дори най-малкият шум, сътресение или блъскане по кошерите, причинен от хора, животни, пти- ци, минаващи превозни средства, клони на дървета и др. може да доведе до нежелани последици – консумацията на храна се увеличава, кълбото се разхлабва и разкъсва и от него се отделят и умират пчели. В резултат на това семейството отслабва и много често загива. Пчелинът през зимата се наблюдават външно – за възможно измества- не на кошера и покрива, прослушва се посредством тънка каучукова тръ- бичка, вкарана през входа на кошера – равномерният и спокоен звук на пчелите показва, че семейството е в добро състояние, ако се чува бръм- чене на отделни пчели и шумът е силен, това означава, че има някакво неблагополучие. В такъв случай при първа възможност за отваряне на кошера се вземат мерки за отстраняването му. За да се освободят от екскрементите, натрупани през зимата, пчелите използват за облитане слънчевите часове през по-топлите зимни дни, ко- гато температурата се покачва над 9-10°С. Преди облитането мястото пред кошерите трябва да се почисти от снега или водата. За да не загинат, пчелите се посипват материали за подсушаване – слама, пръчки, сгур и др. По начина на облитането им може да се “прочете” какво е състояние- то на пчелните семейства. Дружното енергично облитане показва, че е добро и, обратно – слабото облитане, летежът на единични пчели, бавно- то им пълзене около входа говорят, че нещо не е наред. Вероятнво са на- лице голяма влага, малко храна, някакво заболяване или други обстоя- телства, които смущават семейството. Зимното облитане има и важно са- нитарно-практическо значение, тъй като заболелите и изтощени пчели излизат от кошера и умират и по този начин се намалява заразата вътре. Температурните колебания /редуване на топли и студени дни и перио- ди/ провокират ранното яйцеснасяне на майката. При появата на пило пче- лите повишават консумацията на храна и се съсредоточават около пилото. Ако няма пило, разходът на мед е 0,5-0,8 кг месечно в зависимост от силата на пчелното семейство. При по-слабите семейства разходът на храна от 1 кг пчели е по-голям, тъй като при тях топлоизолиращата по- върхност на зимното кълбо е относително по-голяма. Медът около пилото намалява чувствително, пчелите изяждат храната и достигат до горната част на питите. При внезапно застудяване те не са в състояние да се пре- местят встрани до питите с храна и дори при наличие на храна в крайните пити семейството може да умре от глад. Това налага при първа въз- можност да се осигури храна на нуждаещите се пчелни семейства и осо- бено на по-слабите. За целта се подхранват скристализирал пчелен мед, резервни пити с мед и в краен случай с питки от медено-захарно тесто. Успешното зимуване на пчелните семейства и по-нататъшното им развитие зависят изключително много от своевременно оказаната им по- мощ. Всеки опитен пчелар знае как и с какви хранителни запаси са зази- мени пчелните семейства. За силните семейства с достатъчно доброка- чествена храна не е необходимо да се полагат особени грижи през целия зимен период. Силните, здрави и с достатъчно хранителни запаси пчел- ни семейства зимуват успешно при всякакви климатични условия без необходимостта от съществена намеса на пчеларя.

Медоносни растения, отглеждани специално за пчели

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 25 Февруари 2018 06:24

Написана от Super User

Посещения: 1505

Ф а ц е л и я (Phacelia tanacetifolia.) Фацелията е едно от най-добрите медоносни растения, което може да изиграе голяма роля и да подпомогне   развитието на пчеларството в районите с   по-оскъдна   естествена   и друга   медоносна   растител­ност.   Фацелията   е   едного­дишно растение, което обик­новено се самозасява от опа­далите узрели семена и може да се задържи на едно място-дълги   години. Това растение е внесено у нас от чужбина за   пчеларски цели и намира, благоприятни условия за раз­витие   навсякъде   в нашата страна. Достига на височина до 60 см и повече и образу­ва   голям   брой   разклонени, странични стъбла. Листата на фацелията   са   пересто   на­сечени.   Цъфти изобилно   с хубави сини цветове, събрани в характерни   завити   съцветия. Към почвата фацелията не е много взискателна. Започва да цъфти приблизител­но 45 дни след засяването л цъфтежът продължава някол­ко   седмици.   Отделя много-нектар и се посещава от пче­лите почти през   целия   ден. Посещението е слабо само в много редки случаи, а именно, когато през същото време цъфтят масо­во други, също добри медоносни растения. От един декар фацелия се отделя от 30 до 100 кг нектар. Полученият мед от фацелия е светъл белезникав или светлозеленикав и много качествен.

Макар фацелията да не е много взискателна към почвата, трябва да се избягват много бедните почви. За отглеждането й по-подходящи са откритите и слънчеви места, тъй като на сенчести места и на много слаби почви растенията образуват по-малко цветове, отделят по-малко-нектар и се посещават много по-слабо от пчелите. За засяването й винаги обаче могат да се намерят и използуват достатъчно площи, по-малко пригодни за други цели (угарни площи), които ще се заемат през про­летта на следващата година, междуредията в овощните градини и други подобни.

За отглеждането на фацелията почвата трябва да бъде обработена добре, като се извърши дълбока есенна оран и култивиране през про­летта. Семената на фацелията и въобще самото растение издържат на ниски температури. Поради това фацелията може да се засява и през есента, но това трябва да стане сравнително късно, дори до декември, така че да поникне през следната пролет; при по-ранно засяване през – есента има опасност от измръзване на пониците. Второ засяване може да се направи в ранна пролет, а след това може да се извърши трето и четвърто засяване през две-три седмици. По такъв начин на пчелите може да се осигури непрекъсната паша за продължително време. При засяване и цъфтеж на фацелията през лятото, когато времето е много горещо и сухо, отделянето на нектар е сравнително слабо. Като се имат предвид условията в даден район и обстоятелството, че фацелията за­почва да никне 7-8 дни след засяването, а да цъфти 40-45 дни след засяването, като цъфтежът продължава няколко седмици, засяването може да се направи в такива срокове, които да осигурят паша за пчелите в периодите, когато такава липсва.

За засяването на един декар е необходимо около 1 кг семе. За предпочитане е да се засява с редосеялка при междуредия 30 см. По­неже семената на фацелията са дребни, смесват се с пясък. Грижите по отглеждането се състоят в разрушаване на образуваната кора и обработка в междуредията. За засяване тряб­ва да се използува прясно семе, тъй като то губи скоро кълняемостта си. Освен това трябва да се има предвид, че семето на фацелията кълни по-добре при по-ниски тем­ператури и когато температурата по време на сеитбата е по-висока, нужно е да се засява повече семе. Иначе посе­вът ще остане рядък.

Фацелията не е добро фуражно растение. В зелено
състояние до цъфтежа тя се яде от добитъка, но след
като стъблата й затвърдеят, фуражната й стойност се
понижава силно, още повече, че стъблата й са покрити с
твърди власинки. Фацелията обаче може да се употре­би за храна на селскостопанските животни, като се силажира и смесва с други фуражи, Може да се коси през време на бутонизацията, след което тя покарва и зацъфтява наново. От един декар може да се получи около
30 кг семе.

Кумонига   (Melilotus). Има   няколко вида кумонига, от които най-подходяща за засяване   като медоносно растение и като фураж е бялата едногодишна кумонига (Melilotus albus). Тя е тревисто многогодишно   растение, но за разлика   от другите видове кумо­нига започва да   цъфти още през първата   година   и затова   се   нарича едногодишна. Развива   се   много бързо и   достига на   височина до 2 м. Кумонигата цъфти   продължително време до началото   на   есента. Цветовете й са дребни,   с бял цвят.   От тях пчелите събират много нектар и отчасти   цветен   прашец.   Цветовете й се посещават през целия ден, дори тогава, когато времето е сухо и горещо. Медът, получен от цветовете на кумонигата, е бял до светлокехлибарен със зеленикав оттенък и със специфичен вкус и аромат, понякога със слабо възгорчив вкус. Кумонигата не е много взискателна към почвата и климата и може да се отглежда навсякъде в страната.

Бялата едногодишна кумонига е добро фуражно растение, но съдържа кумарин, поради което за пред-почитане е да се дава на селскостопанските животни изсушена (сено). Тя може да се използува и за зелено торене.

Канадска златна пръчка (Solidago canadensis). Това растение е пренесено у нас от чужби­на, но още не е намерило широко разпространение,макар че условията за развитието му у нас са благоприятни. Канадската златна пръчка е тревисто
многогодишно растение, което достига на височина до 1-2 м. То развива много подземни стъбла и когато веднъж се засади, трудно може да се изко­рени. Размножава се най-лесно чрез засаждане на корени­те и подземните стъбла. Тя е много ценно медоносно-растение, от което пчелите събират много нектар и цветен прашец. Цъфти продължително време през вто­рата половина на лятото, когато няма много други цъфтящи растения. Цветовете са дребни, със злато-жълт цвят, в големи кичури около една ос. Канад­ската златна пръчка е много подходящо растение за засаждане на пустеещи земи, сипеи и изложени на по­рои места, тъй като укрепява мястото. Може да се използува и за добиване на целулоза и каучук.

Краставична трева, пореч (Borrago officinalis). Твърде добро медоносно растение, което се сре­ща в естествено състояние у нас. Тя е едногодишно растение и достига на височина до 50-60 см. Стъблото й е разклонено и цъфти с едри сини цве­тове. В началото цветовете обаче са розови. Цъфтежът е продължителен – от средата, на лятото, до есента. Отделните цветове излъчват голямо количество нектар, но понеже на една растение се образуват сравнително малко цветове, общата продуктив­ност на мед е около 20-30 кг на декар. Цветовете на това растение може да се използуват и в медицината. Листата, особено младите, имат миризма и вкус на краставица и може да се използуват като салата. Зелената   маса е   добър фураж за селскостопанските животни.

Асклепиас (Asclepias cornuti). Това растение е вне­сено у нас от чужбина отскоро. Засега неговото разпространение е твърде ограничено и се среща тук-таме било като украсно в градините, било за провеждане на опити. Това растение е твърде ценно, тъй като от него може да се добие каучук, ценно влакно и отчасти мазнини. Асклепиасът е и много добро медоносно растение. Той е тревисто многого­дишно растение, което достига на височина до 1-2 м. Има широки к месести листа и цъфти продължително време. Цветовете му са сравни­телно дребни, с розов цвят. Пчелите събират от цветовете му нектар и прашец в голямо количество и Ги посещават през всяко време на деня. Цветовете му издават силен и много приятен мирис, който се чувствува отдалеч.

Растението, образува много странични подземни издънки и затова е подходящо за засаждане на пусти места, поройни земи, свлачища, които могат да бъдат добре укрепени. На едно място се задържа дълги години и мъчно може да се изкорени. Не е взискателно към почвата и не е чувствително към студа. Страда обаче от големи суши.

Освен изброените по-горе растения за същата цел може да се използуват с добър успех още следните: исопът, маточината, молдавската маточина, които, макар   и по-малко медоносни от посочените, имат това предимство, че може да се използуват и като украсни, медицински или ете­рични растения.

Образуване и отделяне на нектара

Нектарът се отделя от специални клетки, които образуват така наречените нектарници или медови жлези при голям брой покритосеменни растения. Самите нектарници се намират най-често по цветовете (цветни нектарници), и то главно при основата на плодника и тичинките, но у някои растения те са разположени в удебеленията на чашелистчетата или венчелистчетата на цветовете. Много по-рядко нектарните жлези се нами­рат и вън от цветовете, по други части на растенията (извънцветни нектарници), например по дръжките на листата, прилистниците и прицветниците, пъпките и пр., какъвто е случаят при че­решата, памука, фия и пр., които имат и цветни нектарници.

Нектарът се   излъчва   или   през  специални устица на епидермиса, с които са покрити нектар­ните жлези,   или пък се процежда през   стените (като през сито) от   клетките   на нектароносната тъкан. Количеството на отделяния нектар е различно в зависимост   от   вида на растението. При различните видове растения   отделяният   нектар се различава   и по своя състав, т. е. по   съдър­жанието   на гроздова, овощна и цвеклова захар, декстрини,   мелицитоза, манит,   азотисти   и   минерални   вещества и   др.

Образуването и отделянето на нектара е тясно свързано с условията, от които зависи жизнеността на растенията. Когато растението се намира при благоприятни условия на растеж и развитие и има на разположение в най-благоприятно съотношение необходимите условия — храна, влага, температура, светлина и пр., — образуването и отделянето на нектара е по-усилено и, обратно, намалява, когато тези условия лип­сват. Във връзка с това при различните растения отделянето на нектара е различно през различните часове на деня. За да се отделя нектарът, клетките, от които са образувани нектарниците, трябва да са набъбнали от вода и захари, тъй като при това условие те могат да окажат силно налягане навън и да опънат еластичните стени на клетките. Най-уси­лено отделяне на нектар има тогава, когато клетките съдържат доста­тъчно количество вода, и затова при суша отделянето на нектара на­малява.

Образуването и отделянето на нектара се увеличават под влиянието на пряката слънчева светлина, тъй като те са свързани с фотосинтезата и образуването на хранителните запаси в листата. Поради това колкото повече слънчеви дни има през сезона, толкова по-голям медосбор може да се очаква. Но при растенията, на които нектарниците са от­крити и изложени на изсушаващото влияние на високите температури или силните ветрове, се наблюдава обратното явление – при тях при такива условия отделянето на нектара е по-силно в по-мрачно време. С повиша­ване на температурата количеството на нектара се увеличава, като температура между 16 и 25°С, общо взето, е най-благоприятна. И в това от­ношение обаче отделните видове растения имат различни изисквания. За отделянето на нектара, от друга страна, са необходими денонощни коле­бания на температурата. Възприетото досега схващане, че колкото нощите са по-топли, толкова растенията на следния ден отделят повече нектар, според Глухов се оказа не напълно вярно и не може да се приеме за валидно във всички случаи. Обяснението за това е следното. Скорбялата в растенията се образува най-бързо при температури между 20 и 23°С, и то през деня. По-високите или по-ниските температури забавят обра­зуването й. През нощта, когато температурата се понижи, скорбялата се превръща под влиянието на ферменти в гроздова и овощна захар и се разнася по всички части на растението, при което и отделянето на нек­тара става възможно. Това не значи обаче, че нощите трябва да бъдат студени. Когато през нощта температурите са значително ниски (студени нощи), образуваната скорбяла, натрупана в хлорофилните зрънца, не може да се превърне в гроздова и овощна захар поради неактивността на ферментите при тези температури, а също и да се изразходва поради спи­рането на растежа и през следващия ден отделянето на нектара също ще се намали. Ето защо за по-доброто отделяне на нектар е необходимо нощите да са достатъчно топли.

При високи температури и суша концентрацията на захарите може да се повиши силно и нектарът може да се сгъсти дотолкова, че да не може да бъде използуван от пчелите.

Редуването на повишена влажност и умерени дъждове с ясно и топло време благоприятствува за образуването и отделянето на нектара. Честите и по-силни валежи обаче допринасят за силното развитие на вегетативната маса на растенията, а цветовете се развиват слабо. Освен това при растенията с открити нектарници нектарът може да бъде измит. С увеличаване количеството.на нектара вследствие на повишаването на влажността се намалява концентрацията на захарите в него.

Твърде неблагоприятно върху отделянето на нектара се отразяват продължителните засушавания, както и студените североизточни или топлите югоизточни ветрове.

Общо взето, според Глухо в благоприятни условия и добър медосбор може да се получат при топло и умерено влажно време, а за нама­ляване образуването и отделянето на нектара влияят следните условия: тю-ниска от 15°С температура, слабо слънчево осветление, сух въздух, ветрове, силно развитие на зелената растителна маса, както и резки промени на времето — настъпване на по-продължителни дъждовни периоди или засушавания.

Количеството на нектара се влияе също така и от разположението на отделните цветове на растението. От опитите на проф. Андреев в Украинската пчеларска опитна станция е установено,че връхните цветове които зацъфтяват по-късно, имат по-малки нектарници и отделят по-малко нектар в сравнение с долните цветове. С това до голяма степен, може да се обясни получаването на по-малки добиви през втората половина на лятото, а не само с общото намаление на цъфтящата расти­телност.

ПЧЕЛАТА УСТРОЙСТВО

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 25 Февруари 2018 06:10

Написана от Super User

Посещения: 1617

Восъчни огледалца
Восъчни огледалца – тънки, прозрачни и с овална форма участъци на телесната хитинова покривка по долната страна на последните 4 коремни членчета на пчелите работнички. Те са пронизани от множество финни пори през които  образуваният във восъкоотделителните жлези восък се прецежда.

Восъкоотделителни жлези при пчелите
Восъкоотделителните жлези представляват видоизменени хиподермални клетки от хитиновата покривка на пчелите работнички и са разположени чифтно по долната страна на последните им 4 коремни членчета. Тези жлези се развиват най силно у пчелите на възраст 10-12 до 18 дена.Клетките им имат цилиндрична и силно удължена форма. При усилено хранене на пчелите в тази възраст с мед и прашец във восъко отделителните жлези се образува значително количество восък, който в самите жлези е в течно състояние, след това восъка се процежда през порестите восъчни огледалца и в съприкосновение с въздуха по външната и повърхност се превръща в твърди восъчни люспици с приблизително овална или петоъгълна форма. От тях пчелите изграждат питите. Всяка лщспица тежи около 25 мг. и за исграждането на 1 кг восък пчелите трябва да отделят и употребят 4 милиона люспици. Восъкотделителни жлези не са развити у майката и търтеите.

Вкусови усещания при пчелите
Способността на пчелите да възприемат вкусови усещания по контактен път и от разстояние е силно развита. Органите на вкуса са разположени в основата на езичето и представляват хитинови пръчици и власинки. С тях пчелите си служат за изпитване пригодността на храната. Доказано е че вкусови органи при пчелите има и по антените и стъпалата на краката. Със вкусовите си органи пчелите усещат и четирите основни вкусови усещания – сладко, солено, горчиво и кисело, но качествено те не винаги съответват на същите усещания при човека. Пчелите могат да различат киселото от соленото но отказват да приемат захарина, който при човека предизвиква усещане за сладко. Обратно към някои много горчиви за човека вещества каквито са хинина и октазона пчелите не са чувствителни и ги приемат когато са добавени към захарния сироп.

Поначало пчелите събират по охотно нектара с по високо захарно съдържание. Нормално те не събират нектар с по ниско съдържание от 5% и по високо от 40% захарно съдържание. Пчелите долавят присъствието на готварска сол в захарния сироп но го приемат ако концентрацията на солта не е по голяма от 1,5%.

Антени- Устройство на пчелите
Антените – усетни (сетивни ) органи на пчелите. Те са удължени, чифтни, начленени придатъци които имат цилиндрична форма и са съчленени във вдлъбнатинки към челната част на главата на пчелите.Посредством 4 мускула антените могат да бъдат насочвани в различни посоки – нагоре, надолу и в страни. Те са съставени от по 12 членчета у пчелите и от по 13 при майката и търтеите. Те биват основно членче, завъртващо членче и камшиче. Камшичето е съставено от 10 членчета при майката и работничките и от 11 при търтеите.

Всички членчета са окосмени, а освен това от третото до последното са разположени голям брой усетни (сетивни клетки) наречени порови пластинки с помоща на които пчелите възприемат обонятелните усещания. С антените пчелите също възприемат сътресенията и дразненията, които се получават при допир с предмети.