- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Вторник, 06 Март 2018 14:57
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1682
РОЕНЕ
Естественото размножаване на пчелните семейства става чрез роене. Част от пчелите заедно с майката напускат старото семейство и се преселват на ново място. Това е биологично обусловено явление от нуждата за размножаване и е основния инстинкт заложен у всеки биологичен вид. Наред с размножаването на отделните членове на семейството (майки, пчели и търтеи), е нужно и размножаване на цяла общност или част от семейството.Този начин на размножаване е известен като роене. Преди пчеларите да усвоят изкуственото размножаване чрез отводки, в природни условия това е бил единственият начин за разпространяване и запазване на вида.
Според „Учебник пчеловода"-2003 г., издание на Апимондия, при роенето пчелите се разделят по бащин произход, т.е. носещи еднакъв генетичен потенциал, които са истински сестри по майка и баща. В семейството остават техните сестри по майчина линия и полусестри по бащина линия (известно е, че майката се опложда от 8-12 търтея).
Роевото състояние преди главната паша е истинска беда за пчеларя. Той е длъжен да взема бързи и ефикасни мерки за прекратяването му с оглед оползотворяване на наличната паша.
При ускореното пролетно развитие семейството се нуждае от все повече място. Необходими са нови килийки и пити за отглеждане на пилото и складиране на хранителните запаси от мед и прашец. Излюпват се много млади пчели, които от своя страна отглеждат ново пило. В ограниченото пространство на жилището ( било хралупа или кошер) настъпва момент, когато вече не е възможно разширяването на гнездото с пити за осеменяване от майката. Недостигът на място в кошера е една от причините за роенето.
Друга причина е, когато броят на кърмачките нарасне много, а няма достатъчно пило за отглеждане и те бездействат, както и при безберитбено време много от пчелите работнички нямат работа и започват да залагат маточници и отглеждат майки.
Трета причина е когато майката е стара и отслабва излъчването на феромони, които обединяват семейството и подтискат залагането на маточници. Пчелите престават да чувстват майката и залагат маточници. Така че съществува връзка между ройливостта и наличието на маточно вещество. Това се случва при стари майки.
Роевото състояние е свързано с нарастването на деня, развитието на пашата, промени в електромагнитния статус и други. След края на юни с намаляването на деня ройливостта намалява. В естествени условия този процес е неконтролируем. Но при одомашняването на пчелите и интереса от тяхната продуктивност пчеларят може да оказва съществено влияние върху него.
За ройливостта от значение е и породата на пчелите. Много ройливи са степните пчели, но и някои линии на краинката също не им отстъпват. Кръстоските, каквито са нашите пчели, са умерено ройливи.
Характерен признак за роево състояние е построяването на много, 10-15 и повече, маточника, разположени в долния край на питите и изпълнени с маточно млечице. Работата на семейството като цяло се разстройва и силно отслабва. Пчелите се натрупват отпред или по прилетната дъска на гроздове и бездействат. Намаляват храненето на майката и тя започва да снася по-малко яйца, коремчето й изтънява и по такъв начин пчелите я подготвят за летене. Накрая тя почти преустановява снасянето на яйца. Пчелите стават все по-възбудени и усилено хвърчат около прелката, чува се един необичаен шум, докато увлекат майката и тя напусне кошера. Това е първият рой наречен първак.Той е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите и старата майка. След 7-8 дни се излюпва нова майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси, процеса на роене може да продължи до силно отслабване на семейството.
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РОЕВО СЪСТОЯНИЕ
Има много начини за прекратяване на роевото състояние на пчелните семейства. Най-важното е да се премахнат условията, довеждащи до него.
Единият е методът на Демари, който се базира на разширяване на пчелното гнездо. Питите със запечатано пило се премахват от плодниКа и се слагат в корпус със същите размери, който се поставя над основния и се прегражда с хоризонтална ханеманова решетка, за да се изолира майката в долния корпус. Свободното място в двата корпуса се запълва с празни пити и рамки с восъчни основи. По такъв начин гнездото се разширява и на майката й се подсигурява място за снасяне на яйца.
Пчелите се ангажират да изграждат питите в рамките с восъчни основи и запълват с нектар празните пити и опразнените от пилото килийки. Когато се запълнят с нектар и двата корпуса, между тях, над ханемановата решетка се поставя магазин с празни пити за складиране на нектара.
Другите методи се основават на: разделяне на пчелите и разрушаване на излишните маточници. Един доста стар противороеви метод е отрязването на едно крило на майката, за да не може да хвърчи. По такъв начин тя не може да изведе първия рой, но ако семейството е на тясно, тогава младите майки извеждат роевете, а старата остава в кошера. Затова се разрушават всичките заложени маточници, оставят се само 1-2 от най-едрите и се разширява гнездото, като се поставят допълнително магазини или корпуси с празни пити и рамки с восъчни основи. Пчелите сами ще изберат коя майка да предпочетат.
Успешно се използва и методът за разменяне на местата на подготвения за роене кошер с някое слабо семейство. Пчелите от подготвеното за роене семейство навлизат в слабото и го подсилват. Силното, загубвайки част от пчелите си, отслабва, поради което роевият нагон се прекратява. Ако има подготвени маточници, те се разрушават.
Друг метод, който предотвратява роевото състояние, е: преди настъпване на главната паша от силните семейства се отнемат пити със запечатано пило и се придават на по-слаби такива, а от тях се вземат пити с открито пило и яйца и се поставят в силните. По такъв начин се подсилват слабите семейства с люпещи се пчели и стават годни за медосбор, в силните се намалява излюпването на млади пчели, а наличните биват ангажирани с отглеждането на поставеното младо пило и яйца.
Всичките изброени методи се прилагат само при здрави пчелни семейства.
При излитането си роят се захваща обикновено за най-близкото дърво или храст и изчаква излизането на майката. Там престоява 1 -2 часа и отлита след разузнавачките, които предварително са избрали място за настаняването му. Ако успее пчеларят да го забележи, той трябва да го напръска с вода или още в началото на излитането, или когато се е захванал за някой клон или друг предмет. Напръсканите с вода пчели по-трудно летят и се улеснява хващането на роя. Пчеларят трябва да се погрижи да хване излезлия рояк. За целта трябва да има под ръка преносно сандъче или кошерище и в едно от тях чрез рязък удар да стръска пчелите от захванатото място, след което да ги изсипе в предварително подготвен празен кошер. В него трябва да се постави обезателно пита с открито пило, пита с мед и прашец, празна изградена пита и 2-3 рамки с восъчни основи. Пчелите, повръщат поетото количество мед в медовите си гушки в празната пита и започват да изхранват пилото и изграждат основите, а майката намира празни килийки в които започва веднага да снася яйца. Така семейството се задържа в новото жилище. Много често оставени в кошерище или преносно сандъче рояци без открито пило, ги напускат и отлитат след разузнавачките на избраното от тях място.
Хващането на рояците изисква известно умение и опит, който бързо се придобива.
За улавяне на рояци може успешно да се използват така наречените роеловки, мрежесто приспособление, което се поставя на входа на кошера. През отворите пчелите успешно преминават, а майката, като по едра остава вътре. Пчелите се натрупват около мрежата. Тогава пчеларят спокойно премахва роеловката и я изтърсва в предварително подготвен кошер или нуклеус с поставени вътре пита с прясно пило и пита с мед и прашец.
- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Петък, 02 Март 2018 06:13
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1777
През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.
При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.
Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.
При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.
Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.
Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.
В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни, магазиниът се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.
Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.
За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.
Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:
- Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.
- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.
- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.
Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.
Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.
Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.