Размножаване на пчелните семейства

РОЕНЕ
 
Естественото размножаване на пчелните семейства става чрез роене. Част от пчелите заедно с майката напускат старото семейство и се преселват на ново място. Това е биологично обусловено явление от нуждата за размножаване и е основния инстинкт заложен у всеки биологичен вид. Наред с размножаването на отделните членове на семейството (майки, пчели и търтеи), е нужно и размножаване на цяла общност или част от семейството.Този начин на размножаване е известен като роене. Преди пчеларите да усвоят изкуственото размножаване чрез отводки, в природни условия това е бил единственият начин за разпространяване и запазване на вида.
 
Според „Учебник пчеловода"-2003 г., издание на Апимондия, при роенето пчелите се разделят по бащин произход, т.е. носещи еднакъв генетичен потенциал, които са истински сестри по майка и баща. В семейството остават техните сестри по майчина линия и полусестри по бащина линия (известно е, че майката се опложда от 8-12 търтея).
 
Роевото състояние преди главната паша е истинска беда за пчеларя. Той е длъжен да взема бързи и ефикасни мерки за прекратяването му с оглед оползотворяване на наличната паша.
 
При ускореното пролетно развитие семейството се нуждае от все повече място. Необходими са нови килийки и пити за отглеждане на пилото и складиране на хранителните запаси от мед и прашец. Излюпват се много млади пчели, които от своя страна отглеждат ново пило. В ограниченото пространство на жилището ( било хралупа или кошер) настъпва момент, когато вече не е възможно разширяването на гнездото с пити за осеменяване от майката. Недостигът на място в кошера е една от причините за роенето.
 
Друга причина е, когато броят на кърмачките нарасне много, а няма достатъчно пило за отглеждане и те бездействат, както и при безберитбено време много от пчелите работнички нямат работа и започват да залагат маточници и отглеждат майки.
 
Трета причина е когато майката е стара и отслабва излъчването на феромони, които обединяват семейството и подтискат залагането на маточници. Пчелите престават да чувстват майката и залагат маточници. Така че съществува връзка между ройливостта и наличието на маточно вещество. Това се случва при стари майки.
 
Роевото състояние е свързано с нарастването на деня, развитието на пашата, промени в електромагнитния статус и други. След края на юни с намаляването на деня ройливостта намалява. В естествени условия този процес е неконтролируем. Но при одомашняването на пчелите и интереса от тяхната продуктивност пчеларят може да оказва съществено влияние върху него.
 
За ройливостта от значение е и породата на пчелите. Много ройливи са степните пчели, но и някои линии на краинката също не им отстъпват. Кръстоските, каквито са нашите пчели, са умерено ройливи.
 
Характерен признак за роево състояние е построяването на много, 10-15 и повече, маточника, разположени в долния край на питите и изпълнени с маточно млечице. Работата на семейството като цяло се разстройва и силно отслабва. Пчелите се натрупват отпред или по прилетната дъска на гроздове и бездействат. Намаляват храненето на майката и тя започва да снася по-малко яйца, коремчето й изтънява и по такъв начин пчелите я подготвят за летене. Накрая тя почти преустановява снасянето на яйца. Пчелите стават все по-възбудени и усилено хвърчат около прелката, чува се един необичаен шум, докато увлекат майката и тя напусне кошера. Това е първият рой наречен първак.Той е най-голям и с него излизат голямата част от пчелите и старата майка. След 7-8 дни се излюпва нова майка и тя излиза с част от останалите пчели и ако пчеларят не се намеси, процеса на роене може да продължи до силно отслабване на семейството.
 
ПРЕКРАТЯВАНЕ НА РОЕВО СЪСТОЯНИЕ
 
Има много начини за прекратяване на роевото състояние на пчелните семейства. Най-важното е да се премахнат условията, довеждащи до него.
 
Единият е методът на Демари, който се базира на разширяване на пчелното гнездо. Питите със запечатано пило се премахват от плодниКа и се слагат в корпус със същите размери, който се поставя над основния и се прегражда с хоризонтална ханеманова решетка, за да се изолира майката в долния корпус. Свободното място в двата корпуса се запълва с празни пити и рамки с восъчни основи. По такъв начин гнездото се разширява и на майката й се подсигурява място за снасяне на яйца. 
 
Пчелите се ангажират да изграждат питите в рамките с восъчни основи и запълват с нектар празните пити и опразнените от пилото килийки. Когато се запълнят с нектар и двата корпуса, между тях, над ханемановата решетка се поставя магазин с празни пити за складиране на нектара.
 
Другите методи се основават на: разделяне на пчелите и разрушаване на излишните маточници. Един доста стар противороеви метод е отрязването на едно крило на майката, за да не може да хвърчи. По такъв начин тя не може да изведе първия рой, но ако семейството е на тясно, тогава младите майки извеждат роевете, а старата остава в кошера. Затова се разрушават всичките заложени маточници, оставят се само 1-2 от най-едрите и се разширява гнездото, като се поставят допълнително магазини или корпуси с празни пити и рамки с восъчни основи. Пчелите сами ще изберат коя майка да предпочетат.
 
Успешно се използва и методът за разменяне на местата на подготвения за роене кошер с някое слабо семейство. Пчелите от подготвеното за роене семейство навлизат в слабото и го подсилват. Силното, загубвайки част от пчелите си, отслабва, поради което роевият нагон се прекратява. Ако има подготвени маточници, те се разрушават.
 
Друг метод, който предотвратява роевото състояние, е: преди настъпване на главната паша от силните семейства се отнемат пити със запечатано пило и се придават на по-слаби такива, а от тях се вземат пити с открито пило и яйца и се поставят в силните. По такъв начин се подсилват слабите семейства с люпещи се пчели и стават годни за медосбор, в силните се намалява излюпването на млади пчели, а наличните биват ангажирани с отглеждането на поставеното младо пило и яйца.
 
Всичките изброени методи се прилагат само при здрави пчелни семейства.
 
При излитането си роят се захваща обикновено за най-близкото дърво или храст и изчаква излизането на майката. Там престоява 1 -2 часа и отлита след разузнавачките, които предварително са избрали място за настаняването му. Ако успее пчеларят да го забележи, той трябва да го напръска с вода или още в началото на излитането, или когато се е захванал за някой клон или друг предмет. Напръсканите с вода пчели по-трудно летят и се улеснява хващането на роя. Пчеларят трябва да се погрижи да хване излезлия рояк. За целта трябва да има под ръка преносно сандъче или кошерище и в едно от тях чрез рязък удар да стръска пчелите от захванатото място, след което да ги изсипе в предварително подготвен празен кошер. В него трябва да се постави обезателно пита с открито пило, пита с мед и прашец, празна изградена пита и 2-3 рамки с восъчни основи. Пчелите, повръщат поетото количество мед в медовите си гушки в празната пита и започват да изхранват пилото и изграждат основите, а майката намира празни килийки в които започва веднага да снася яйца. Така семейството се задържа в новото жилище. Много често оставени в кошерище или преносно сандъче рояци без открито пило, ги напускат и отлитат след разузнавачките на избраното от тях място.
 
Хващането на рояците изисква известно умение и опит, който бързо се придобива.
За улавяне на рояци може успешно да се използват така наречените роеловки, мрежесто приспособление, което се поставя на входа на кошера. През отворите пчелите успешно преминават, а майката, като по едра остава вътре. Пчелите се натрупват около мрежата. Тогава пчеларят спокойно премахва роеловката и я изтърсва в предварително подготвен кошер или нуклеус с поставени вътре пита с прясно пило и пита с мед и прашец.

ДВУКОРПУСНО ОТГЛЕЖДАНЕ НА ПЧЕЛИТЕ В ДБ КОШЕРИ

Двукорпусното отглеждане се прилага при кошер система Дадан – Блат с 10 и 12 рамки, чиито обем по време на развитието на пчелното семейство се увеличава с още един корпус (плодник), съдържащ същия брой плодникови пити. Този метод е подходящ предимно за районите с по – късна паша (ливади, липа, планинска паша и др.), и то при семейства, които са силни още през пролетта и имат млади дейни майки и добри хранителни запаси (12 – 14 кг мед). Благодарение на увеличения обем на двукорпусния кошер, майката може напълно да прояви способността си да снася яйца и в пчелното семейство се отглеждат голямо количество работни пчели, поради което то е по – продуктивно. При двукорпусните кошери, пчелите са по – пълно ангажирани с отглеждането на пило и градежа на пити, поради което семействата по – рядко изпадат в роево състояние, каквото по – често се наблюдава при обикновенния начин на отглеждане в кошер с магазин. Освен това с двукорпусния кошер се получават запечатани плодникови пити с нектарен мед и цветен прашец, с които се осигурява необходимата храна за благополучното презимуване и пролетното развитие на пчелните семейства.

Двукорпусното отглеждане на пчелите се състои в следното. През пролетта (края на април или началото на май), след като пчелното семейство се развие в плодника на 10 – 12 пити с пчели и 8 – 10 пити с пило, а до настъпването на главната паша има още време, гнездото му се разширява, като му се поставя втори корпус. С поставянето на корпуса не бива да се закъснява, но и не трябва да се избързва, защото при преждевременното му поставяне гнездото се охлажда, което се отразява неблагоприятно върху развитието на пчелното семейство. Когато не се разполага с корпус, мпже да се използват два магазина, сковани един за друг, в които се подреждат плодникови пити. Понеже двата магазина са по – високи от корпуса, за да не се запълва с восъчен градеж, свободното пространство между горните и долните пити, върху горните летвички на плодниковите рамки трябва да се поставят летвички, дебели 30 мм, по които пчелите преминават от долните пити на горните и обратно. Корпусът се зарежда с 4 – 6 пити, годни за отглеждане на пило, на които има по малко мед и прашец, или те предварително се напръскват със сироп за по – бързо привличане на пчелите и майката. Ако след 3-4 дни майката не се е качила в корпуса, тя се издига там заедно с две пити открито пило. На мястото им в плодника се поставят восъчни основи или изградени пити.

Гнездото се затопля добре и след това според развитието на семейството, постепенно се разширява с изградени пити или восъчни основи в корпуса, където се поставя и строителна рамка. При достатъчно храна и при добро затопляне и своевременно разширяване на гнездото, майката усилено снася и пчелното семейство бързо се развива, така, че за главната паша плодникът и корпусът да бъдат запълнени с пчели и да имат 14-16 пити с пило. Няколко дни преди началото на главната паша, гнездото на двукорпусния кошер трябва да се преустрои. Корпусът се снема и от него се изваждат питите с открито пило, като се поставят в плодника, а оттам се вземат питите със запечатано пило, празните пити, както и 3-4 пити с цветен прашец и се поставят в корпуса, който отново се настанява върху плодника.

Майката се оставя да снася в плодника. По този начин с постепенното излюпване на пилото в корпуса питите се запълват с мед и се запечатват. Ако главната паша е много силна, още преди запечатването на меда под корпуса се поставя магазин с неизградени пити, които бъзо се изграждат и се запълват с мед. При по – умерена паша, често майката се качва отново в корпуса да снася, с което се затруднява отбирането на пити с мед за центрофугиране или за запасяване в склада. В такъв случай, за да не преминава майката в корпуса, трябва върху плодника да се постави ханеманова (майкоотделяща) решетка. Щом се залечт питите с нектар, ханемановата решетка се отстранява, за да могат пчелите свободно да преминават.

Ханемановата решетка трябва да бъде от калибровани стоманизирани пръчки, а не перфориран лист – тя затруднява преминаването на пчелите, което се отразява на медосбора (това е опитно установено). Въпреки, че в някои райони (Добруджа и др.) двукорпусните кошери са доста разпространени, вторият корпус почти не се използва за яйцеснасяне, а се поставя по време на главната паша като магазин. Причината е, че пчелните семейства не са добре развити и едва могат да изпълнят плодника до настъпването на главната паша. Необходимо е пчеларите да вземат мерки за развитието и засилването на семействата още през есента и рано през пролетта, като в зависимост от това кога настъпва главната паша в района да продължат да ги развиват по двукорпусния метод.

Как се става пчелар?

Пчеларството не е лесно занимание, но въпреки това привлича интереса на много хора и то не само с евентуалните приходи, които може да подсигури. На първо място е желанието сам да си произведеш качествен пчелен мед, за чиито състав няма съмнения. Към това може да прибавим и желанието да се живее по-здравословно, връщайки се към природата. Разбира се, по-късно, ако пчеларят се развива, идват и приходите от произведения мед, восък, прополис, цветен прашец, пчелно млечице, пчелна отрова. Но докато се стигне до приходи, има много път да се върви. И ето, че стигаме до въпроса, откъде да започнем?

1. Алергичен ли съм? – Първото и задължително нещо, което трябва да провери бъдещият пчелар е дали случайно не е алергичен към пчели. Всички се подуват, когато ги ужили пчела, но има някои хора, при които се получава много силна алергична реакция, която е много опасна. Ако вече Ви е жилила пчела и нямате алергична реакция, можем да продължим нататък. Ако не Ви е жилила пчела, можете да направите кръвни изследвания, които да установят дали сте алергичен. Трябва да имате здрав кръст, защото пълните магазини и корпуси с мед са с тегло 15-25 кг. /тенекиите с тегло около 25-26 кг/

2. Къде ще разположа пчелина? – Трябва да е налице дворно място с ограда, където може да се разположат кошерите, така че да не пречат на съседите.По добре е извън населено място, там пашата е по-добра. В селата са струпани много кошери, поради кражбите. Охраната на пчелина е сериозен проблем. На едно място повече от 50 кошера не е рентабилно, освен ако пашата не е супер. Пчелите летят до 3 км , но е хубаво пашата да е до 1 -1,5 км , тогава добивът е значително по-добър. Подвижното пчеларство е отлично решение , но изисква много инвестиции , отлично здраве на пчеларя и помощен персонал.
Районът да е богат на разнообразна пчелна паша от ранна пролет до късна есен.
Наистина, и в България има особено подходящи за пчеларство области – поречието на р. Дунав, около Черно море, областите Ямбол, Стара Загора и Плевен, където от кошер наистина могат да се извадят 100, дори 120 кг мед. Но в Северозападна и Югозападна България, например, както и по поречието на р. Струма не може да откриете пчелар, който да вади такова количество мед и никога няма да намерите.

3. Знания за пчелите – Както знаем знанието е сила. Преди да започнем да се занимаваме с пчеларство, трябва да се информираме от всички възможни източници – пчеларска литература, специализирани списания, интернет. Разбира се, най-добрият източник на знания е възможността да се учим от някой опитен вече пчелар.

4. Кошери и пчелни семейства - Каква система кошери да изберете? Дадан-Блат /осем, десет, дванадесетрамков с един два или три магазина в зависимост от пашата/,лежак, многокорпусен, фарар или комбинация между тях, това трябва да решите с помощта на по опитни пчелари от района в който ще гледате пчелите. Като начало можете да започнете с Дадан-Блат. Най-добре е да се започне с два или три кошера. Може да се закупят нови кошери и млади пчелни семейства – отводки от лицензиран производител или направо стари кошери с пчелите. Когато се избират стари кошери от съществуващ вече пчелин, трябва да се провери здравословното състояние на пчелите. Информация освен от пчеларя собственик, може да се получи и от наблюдаващия ветеринарен лекар. Ако купувате кошери за предпочитане е в началото на пролетта/април-май/, за да извадите стоков мед, а за отводки /минимум на 4 рамки/(три рамки пило и една мед и прашец) през май и юни за да могат да се развият до края на лятото , късните отводки нямат голям шанс да презимуват при тежка зима. Ако все пак вземате късни отводки /юли-август/ , препоръчително е да са на 5-6 рамки(минимум 4 рамки пило) .

5. Пчеларски инвентар 
a. Центрофуга – Най-голямата и скъпа инвестиция на бъдещия пчелар е закупуването на центрофуга, която се използва за вадене на мед. Без нея няма как да бъде отделен медът от пчелните пити, така че тази инвестиция за съжаление е наложителна. Освен това е добре центрофугата да бъде нова, а не втора или трета употреба, за да не се заразят пчелите.
Центрофугата представлява голям цилиндър, в средата на който има лост и ръчка за въртене. Към лоста са прикрепени поставки за рамките. Центрофугата използва центробежните сили на въртенето за да извлича пчелния мед от питите.

b. Пчеларско було, ръкавици, предпазно облекло – Няма какво да се лъжем, пчелите жилят и дори да не сме алергични е добре да сме с предпазно облекло, ако ще отваряме кошера. Препоръчва се мрежата на пчеларското було да е черна, а не бяла, защото от бялата мрежа очите се уморяват по-бързо.

c. Пушалка – пушалката се използва за успокояване на пчелите. Представлява метален цилиндър с двойно дъно и конусовиден капак, който завършва с отвор, през който излиза пушека и малък мех, с който се раздухва горивния материал. Обикновено пушалката се пълни с изгнила дървесина, сух говежди тор, дървесни гъби и др. Използва се инстинкта на пчелите, че пушекът и мирисът на изгоряла дървесина е знак за опасност. Те започват да ядат от меда и стават по-тромави и по-малко агресивни, а това улеснява работата на пчеларя.
d. Рамкоповдигач- това е метален инструмент, който се използва като лост за отлепване на рамките от кошера. Извитата му част се ползва за поичстване на стените и дъното на кошера и горните летвички на рамките от полепналия клей.
e. Пчеларска четка – използва се за разчистване на пчелите от рамките при вадене на мед или при преглед на кошерите.
f. Сандък за пити – нужен е за складиране и пренасяне на рамките от кошера до мястото, където ще става центрофуженето на меда.
g. Вилица за разпечатване – Медът в пчелните пити е запечатан с восъчни капачета. Преди да сложим питите в центрофугата, трябва да разпечатаме восъчните килийки. Това може да стане с вилицата за разпечатване или със специален нож за разпечатване на пити.
h. Хранилка – освен наличните запаси на пчелен мед пчелите се нуждаят и от допълнителна храна за да издържат дългите зимни месеци, когато не могат да събират нектар.

h. Хранилка – освен наличните запаси на пчелен мед пчелите се нуждаят и от допълнителна храна за да издържат дългите зимни месеци, когато не могат да събират нектар.
i. Други – рамки, восъчни основи, тел, разделители
j. Шпорче – Инструмент, в края на който има метално или пластмасово назъбено колело с улейче. Служи за прикрепване на восъчните основи към опънатата тел на рамките.
k. Лекарства – пчелите се нуждаят от профилактика срещу най-разпространените болести: вароатоза , американски и европейски гнилец , нозематоза апис , нозематоза серана , варовито пило и други. Този въпрос е много сериозен, отделете му нужното внимание, за да имате пчели и следващите години!
ОСНОВАТА НА ПЧЕЛАРСТВОТО Е СИЛНАТА МАЙКА И ДОБРАТА ПАША!
Залесяването на медоносни видове /акация, липа, японска акация, аморфа и други/ всяка година ще доведе до повишаване на добивите от мед!

Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк

През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.

При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.

Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.

При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.

Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде  в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.

Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се  излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.

В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни,  магазиниът  се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.

Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:    

- Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.    

- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.    

- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.

Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.

Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.

Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.

 

Пчелната ферма - какво трябва да знаем, за да инвестираме в такава!

За предприемчиви, трудолюбиви и търпеливи хора, търсещи интересен бизнес, с който да се занимават, пчеларството може да осигори добри доходи. Но не всеки проявяващ интерес към този сектор може да се занимава с подобна дейност. С каквото и да се занимава човек, трябва да си разбира от работата и от това как да я ръководи, ето защо предоставяме интересна информация за любопитните, за предприемчивите и креативни хора!

Пчелното семейство се състои от три вида индивиди - пчела майка, пчели работнички и търтеи. Трите вида се различават помежду си по анатомичните и физиологичните особености, функциите и числеността. Независимо от тези различия те се намират в сложни биологични взаимоотношения и са неразривносвързани помежду си.

Майката е една единствена в семейството и снася яйца по 1500 - 2000 дневно.

Пчелите работнички са с непостоянен брой и не могат да се съешават с търтеите, но при особени случаи снасят неоплодени яйца.

Търтеите се развиват от неоплодени яйца. Броят им зависи от размножителните способности на семейството, възрастта на майката, количеството на питите и състоянието на пчелното семейство.

През различните сезони на годината животът на пчелното семейство се изменя. Той се разделя на два периода - на активна дейност и на относителен покой.

Първият започва обикновено в началото на февруари, когато пчелата майка започва да снася първите си яйца. С настъпването на пролетта и със затоплянето на времето започвят цъфтежа си ранните пролетни медоносни растения. Пчелите започват да събират и да носят нектар и цветен прашец. Пчелите работнички започват да хранят усилено майката и тя започва да снася яйца. Това води към увеличаване количеството на излюпените млади пчели през пролетта и към умиране от изтощаване на старите. Подмяната завършва към средата на април. Броят на пчелите работнички се увеличава бързо и така семейството се подготвя за използуване на главната паша.Постъпването на по-голямо количество нектар и цветен прашец в кошерите довежда до максимум активността на пчелното семейство. По такъв начин се натрупват хранителни запаси както за пчелното семейство, така и за пчеларя. След прецъфтяването на основната медоносна растителност, главната паша преминава и летежът на пчелите силно намалява. Пчелите преработват нектара в мед и освобождават килийките. Майката започва да снася яйца в празните килийки, с което се подготвя семейството за зимуване. Подготовката за зимуване може да се направлява и да се подпомага от пчеларя.

Ако по време на главната паша не се осигури място за работа в кошера, семействата изпадат в роево състояние. Те започват да се роят и може да се получат един, два, три и повече роеве от едно семейство, което довежда до силното му изтощаване. Такива семейства не са в състояние да натрупват храна за през зимата и умират. Ето защо пчеларят трябва да изземва меда от кошерите, за да се освобождават празни пити и да се осигурява работа на пчелите.

С прекратяване на пашата силно отслабва инстинктът за размножаване, престава летежът на пчелите и после изгонването на търтеите. Семейството се подготвя за зимуване. Със захлаждане на времето пчелите се събират по - плътно между питите. При понижаване на външната температура до 13 - 14С пчелите образуват пчелно кълбо.

В период на относителен покой събраните на кълбо през зимата пчели поддържат температура 14 - 25С. Те поемат поединично малко храна и чрез слабите движения на краката, гръдните мускули и тялото отделят необходимата топлина в кошера.

Продуктите, които се добиват от пчелните семейства са всеизвестни. Човек използва -

Пчелен мед - храна с висок процент усвояемост, пртежаваща хранително - диетични качества и антимикробно действие.

Пчелен восък - използван във фармацевтична, хартиена, парфюмерийна, кожарска и др. промишленост.

Цветен прашец - той съдържа белтъчини,желязо,фосфор,калций,манган и др.,витамини(C,B,D,E).

Пчелно млечице – използван в медицината за подобряване на сърдечната дейност, при анемий, невралгий и др.

Прополисът-използва се в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова- за ревматични заболявания,радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, пчелите трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.

Поради това, че на пазара, чистият меден продукт е в ограничени количества, цената на истинският мед и производните му продукти е по-висока, от колкото на заместителите или наподобяващите му продукти.

За начинаещите пчелари е важно да знаят в какви кошери биват настанявани пчелните семейства. В миналото,още в началото на пчеларската дейност на човека са се използвали неразборни кошери, които към настоящият момент са примитивни и неприложими. Разборните кошери са тези, които се използват в масовата практика. Те имат следните предимства:

1. Пчеларят с намесване в живота на пчелното семейство може да направлява дейността му за получаване на мед, восък, отглеждане на майки и др.

2. Старите пити може да се сменят с нови, а негодните майки - с млади.

3. Подвижността на питите осигуряват извършването на обстоен преглед на пчелното семейство и на пълен разбор на състоянието му, откъдето носят името си.

4.По-големият обем на разборните кошери дава възможност на пчелното семейство да стане силно за главната паша и да произвежда повече мед и восък.

5. Разборните кошери дават възможност за направлявано изменяне и обогатяване на наследствените стопански качества на пчелните семейства.

В зависимост от начина, по който се разширяват гнездата, кошерите се разделят на два главни типа - стоящи и лежащи.

Стоящи кошери са вертикални и обемът им се увеличава нагоре чрез прибавяне на надставки, които служат за складиране на мед или за отглеждане на пило. Най-разпространените кошери се състоят от три главни части - плодник, магазин и капак.

Плодникът служи за постоянно жилище на пчелното семейство. В питите разположени в него , се отглежда пилото и се складира храната. На предната и задната страна на плодника по средата се намира входът на кошера. При плодника се намира дъното, което е подвижно и на чийто преден край е закрепена на панти пролетната дъска, която служи за излитане и за кацане на пчелите.

В плодника има място за 12 рамки, но за удобство при прегледите е по- добре да се поставят 11 рамки и една преградна дъска.

Плодниковите рамки са правоъгълни. Състоят се от една горна , една долна и две странични летвички.

Надрамковата покривка, обикновенно се изработва от 5 дъсчици. На една от тези дъсчици се прави кръгъл отвор за поставяне на хранилки.

Възглавницата върху покривните дъсчици стои през цялата година в кошера, като в студено време запазва топлината в гнездото, а през горещините не позволява силното му нагряване от слънцето. Възглавницата представлява квадратна дървена рамка, чиито две страни са обковани със зебло, а между тях е поставена изолация.

Преградните дъски служат за ограничаване на гнездото и за по-добро запазване на топлината в плодника.

Магазин се използва за складиране на меда и се поставя върху плодника по време на главната паша.В магазина има 12 рамки.

Капака е най-горната част на кошера, която покрива и предпазва вътрешността му от атмосферни влияния.

Има и лежащи кошери, които са хоризонтално разположени. Гнездото им се разширява встрани чрез прибавяне на рамки в празното място на кошера, където пчелите не само отглеждат пилото, но и складират меда. Лежащите кошери може да се използват като едносемейни, двусемейни и дори трисемейни. Кошерите се боядисват с цветове, които се различават от пчелите - бял, жълт, син.

При изграждането на кошери и създаване на така наречената „пчелна ферма” е важно да се избере подходящ земеделски имот, където да се разположат пчелните семейства.

Този избор оказва влияние върху пчелна паша и опрашването на селскостопанските култура.

Пчелната паша включва медоносните растения, от които пчелите събират нектар и цветен прашец. Повечето от медоносните растения дават едновременно нектар и цветен прашец, но има и само нектароносни и само прашецоносни. От някои растения пчелите събират още мана и смолисти вещества (пчелен клей).

Под медосбор се разбира събирането на нектар и преработването му в мед в кошерите.

Поради тази и други съществени причини, парцела, в които ще се разполагат кошерите, трябва да е добре селектиран, далеч от главни и магистрални пътища и осигоряващ нормално развитие и поле за работа на пчелните семейства.

Пчелно млечице използва се в медицината - подобрява сърдечната дейност,при анемий,невралгий и др.

Прополисът (пчелният клей) - намира прилижение в медицината, козметиката и др.

Пчелна отрова - при ревматични заболявания, радиколит, нервни заболявания.

За да се съберат 1кг мед, те трябва да принесат в кошера 120 000 - 150 000 товара, а за 1кг нектар трябва да посетят 7 500 цвята на червена детелина или 2 млн. цвята на бяла акация. За да се преработи 1кг нектар в мед, необходимо е да работят 1000 пчели в продължение на 3 дни.