РАБОТАТА НА ПЧЕЛАРЯ ПРЕЗ АПРИЛ

Април е месец, през който цъфтят много ранни пролетни медоносни растения – овощни видове (вишна, череша, круша, слива, ябълка), върби, топола, бреза, конски кестен, мъртва коприва, глухарче, градинска ягода, репко и други. Отделянето на нектар и прашец в природата е интензивно.

В живота на пчелните семейства също настъпват съществени промени. Пролетното развитие на пчелните семейства вече е активно.

Поради топлото време и внасянето на повече прашец и нектар в гнездата, пчелите работнички хранят по-добре пчелната майка. Като резултат на това яйцеснасянето на майката се активира, количеството на отгледаното пило се увеличава – при силните семейства заема 5–6 пити. До края на април умират старите зимували пчели и в пчелните гнезда остават само млади, излюпени през настоящата година. Появяват се търтеите.

Главен пролетен преглед

Началото на април е краен срок за извършване на главния пролетен преглед и отстраняване на установените нередности.

През този месец продължава пролетното подбудително подхранване. Редовното подаване на малки количества храна (захарен разтвор 200–300 куб. см или разпечатване на 100–200 кв.см мед от питите) ангажира пчелите кърмачки в преработването й, в резултат на което отделят повече млечице и хранят по-добре пчелната майка.

Трябва да се осигурят свободни площи, където майката да снася.

Тази дейност е от особено значение за по-бързо развитие на пчелните семейства. За целта намиращият се по средните пити мед периодично се разпечатва. За по-лесното му усвояване от пчелите се напръсква с топла вода. Разпечатването на стария мед от една страна освобождава място за развитие на пилото и играе роля на подбудително подхранване, а от друга – с отстраняване на восъчните капачета се унищожават яйцата и ларвите на пчелната въшка.

Много важно е през този период от живота на пчелите да им се осигури вода.

Поради увеличеното количество на пилото, което пчелите отглеждат в пчелните гнезда през пролетния период, се повишава нуждата от вода. Ето защо, когато в близост до пчелина няма естествен източник на чиста вода, е необходимо да се постави поилка, за предпочитане с течаща вода.

Консумацията на храна се увеличава в резултат на интензивното отглеждане на пило. За да се развива нормално, всяко семейство трябва да разполага с не по-малко от 5–6 кг мед. Когато медът е малко пчелното семейство се подхранва. Най-добрият начин на подхранване е с пити с мед, като в зависимост от силата на семейството се разпечатват различни по големина участъци от питата. Питите за подхранване се разполагат до последната пита с пило. Със същата цел (попълване на хранителните запаси) може да се използват центрофугиран мед и захарен разтвор (2:1), които се слагат в горните хранилки.

Време е да се подпомогнат слабите пчелни семейства.

Когато пчелното семейство е слабо, то се присъединява към друго.

Сега е момента да се подпомагат и осиротелите пчелни семейства.

На осиротелите семейства или на тези с дефектна пчелна майка се придават запасни оплодени майки. Когато в пчелина няма резервни майки, осиротялото семейство се обединява с друго, имащо нормално развита пчелна майка.

Присъединяването се извършва при спазване на общоприетите в пчеларството изисквания.

При трайно затопляне на времето се разширяват пчелните гнезда.

Когато на семействата са осигурени оптимални условия за развитие (храна, топлина, обем), количеството на пчелите и пилото бързо се увеличава. За да не се задържа развитието им се налага разширяване. Ако пчелите са запълнили последните междурамия и на предпоследната пита от вътрешна страна има снесени яйца, семейството е за разширяване. За целта в ранна пролет се използват правилно изградени (от предишни години) пити със светло или кафяв цвят. Питите, в които е отглеждано пило по-добре задържат топлината и пчелната майка бързо ги усвоява.

Затоплянето на времето и сравнително добрият приток на нектар са условия, благоприятстващи отделянето на восък от младите пчели работнички. Наблюдава се т. нар. “побеляване”, т. е. отлагане на пресен восък върху летвичките на рамките, върху мостчетата на питите и т. н. При това положение пчелните гнезда може да се разширяват с рамки, в които са монтирани восъчни основи. Така отделеният от пчелите восък се оползотворява за изграждане на нови пити.

Кошерите система Дадан–Блат се разширяват постепенно с отделни пити до запълване на плодника. В началото се използват изградени с по-тъмен цвят пити, които се поставят до последната пита с пило. Силните семейства може да се разширят едновременно с две изградени пити. Периодично (през 5–6 дни) се прави проверка и ако по тези пити има снесени яйца, те се преместват навътре в гнездото. На тяхно място се поставят други. При наличие на восъкоотделяне разширяването се прави с рамки с восъчни основи. За да бъде питата изградена бързо и качествено, рамката с основа се поставя до пилото, за предпочитане открито пило. Знае се, че младите пчели, които хранят пилото, отделят и восък. Новоизградените пити се преместват по-навътре в гнездото, а на тяхно място, ако отделянето на восък продължава, се слагат други за градеж.

Разширяването на пчелните семейства, заселени в многокорпусни кошери, става с цели корпуси, предварително заредени с правилно изградени по-тъмни пити. Ако семейството има нужда от храна, в този корпус се поставят пити с мед. За по-бързото усвояване на втория корпус за предпочитане е да се разпечатват участъци от меда по питите и да се напръскат с топла вода. По този начин пчелите, привлечени от храната, бързо заемат питите, а майката, търсейки топлина, се качва в него и започва да снася.

Отстраняват се много старите и неправилно изградени пити, които подлежат на бракуване.

Това се извършва по време на прегледите и разширяването на пчелните семейства. Когато питите са празни се изваждат, а когато по тях има мед се преместват в края на гнездото или зад преградната дъска като медът се разпечатва и напръсква с топла вода.

Строителната рамка се поставя при наличие на восъкоотделяне. Освен за получаване на чист восък, тя се използва и за борба с акара по пчелите V. jacobsoni.

Това е периодът за подготовка за отглеждане на пчелни майки.

Пчелари, които произвеждат пчелни майки за свои нужди, могат да започнат подготовка за тази дейност през април. В зависимост от предназначението на семействата (отглеждачи, майчини или бащини) и от технологията за производство на майки, подготовката им протича по различен начин.

Месец април е подходящ за закупуване на пчелни семейства. По-малкият брой пчели в пчелните гнезда и наличието на пило позволяват основно преглеждане и правилна преценка на състоянието на семействата.

Многото цъфтящи медоносни растения (главно прашецодайни) дават възможност на пчелите да съберат и пренесат в пчелните гнезда повече прашец. Обилното отделяне на прашец позволява на пчеларите да отнемат част от донесения от пчелите прашец с помощта на прашецоуловители, без да се попречи на развитието на семействата.

Работата на пчеларите през месец април е много отговорна и от нея зависи състоянието на семействата преди началото на първата главна паша и на активния сезон.

Пчели

Пчелите (Anthophila) са клад насекоми от разред Ципокрили, близкородствен на осите и мравките. Известни са със своята роля за опрашването на растенията и, при най-известния вид – медоносната пчела, със създаването на мед и восък. Пчелите образуват монофилетична група в рамките на надсемейство Apoidea. Известни са близо 20 000 вида пчели, разпределени в между 7 и 9 семейства,  но броят на неописаните е голям. Те се срещат на всички континенти, с изключение на Антарктида, във всякакви местности, където има опрашвани от насекоми цъфтящи растения.

Някои видове пчели, сред които медоносните, земните и безжилните пчели живеят в колонии. Пчелите са адаптирани за хранене с нектар (източник на енергия) и цветен прашец (източник на протеини и други хранителни вещества). По-голямата част от цветния прашец се използва за храна на ларвите. Опрашването, извършвано от пчелите, е важно както за екосистемите, така и за селското стопанство, а намаляването на дивите пчели увеличава значението на опрашването от специално развъждани кошери медоносни пчели.

Най-малките пчели са от вида Plebeia minima и са с дължина на тялото от под 2 mm, а най-едрата пчела е индонезийската Megachile pluto, чиито женски представители достигат дължина до 39 mm.

Пчелите, подобно на мравките,представляват специализирани форми на осите. Предшествениците на пчелите са оси от семейство Crabronidae, които са хищници, хранещи се с други насекоми. Преминаването от хищен начин на живот към хранене с цветен прашец може би е резултат на консумация на насекоми, частично покрити с цветен прашец, с които древните оси са хранели своите ларви. Подобен тип на еволюция претърпяват и осите от подсемейство Masarinae, които хранят ларвите си изключително с цветен прашец и нектар. До неотдавна най-старите известни изкопаеми пчели са Cretotrigona prisca от периода креда, открити в кехлибар в Ню Джърси.Пчелен фосил от долната креда (преди около 100 милиона години) на Melittosphex burmensis се смята за представител на изчезнал клон събиращи цветен прашец Apoidea с общ предшественик с днешните пчели.Някои характеристики на неговата морфология го поставят в групата на пчелите, но видът запазва две немодифицирани по-древни характеристики на краката, показващи неговото преходно положение През еоцена (преди 45 милиона години) разнообразието на еусоциалните пчели вече е значително.

Силно еусоциалните Apinae се появяват преди около 87 милиона години, а Allodapini – преди около 53 милиона години. Colletidae се появяват като фосили едва от късния олигоцен (преди 25 милиона години) до ранния миоцен. Melittidae са известни от вида Palaeomacropis eocenicus от ранния еоцен,а Megachilidae от фосилни следи (характерни отрязвания на листа) от средния еоцен. Andrenidae са открити на границата между еоцен и олигоцен преди 34 милиона години, Halictidaeв ранния еоцен с видове, запечатани в кехлибар. Stenotritidae са известни от фосилни клетки с яйца от плейстоцена.

Най-ранните опрашвани от животни цветове за плитки и с форма на чаша, опрашвани от насекоми като бръмбарите, като тази форма на опрашване съществува дълго преди появата на пчелите. Новото при тях е, че те се специализират в опрашването, развивайки предназначени за него поведенчески и физически адаптации, превръщайки се в най-ефективните опрашващи насекоми. В процеса на коеволюцията с пчелите цветовете развиват по-дълги тръби, а пчелите – по-дълги езици, с които да извличат нектара.Това задвижва процеса на адаптивна радиация на покритосеменните, а с тях и на самите пчели.

Външната кладограма, базирана на нови молекулни филогенетични изследвания, показва, че пчелите произлизат от Crabronidae, които се оказват парафилетична група:

Представителите на семейство Halictidae са най-често срещаните пчели в Северното полукълбо, въпреки че често се бъркат с оси или мухи. Пчелите са естествена жертва на много видове птици и особено на пчелоядите, както и на хищни насекоми, като пчелните вълци и водните кончета.

Пчеларството е човешка дейност, практикувана от хилядолетия, поне от времето на Древен Египет. Освен меда и опрашването, медоносните пчели се използват и за произвежданите от тях пчелен восък, пчелно млечице и прополис. Пчелите присъстват в митологията и фолклора от древни времен

Пчелите и водата

Най-важната неорганична съставка от храната на пчелите е водата, наред с органичните храни – мед или захар и прашец. Пчелното семейство намира вода не само в събираните и пренесени в кошера продукти – нектар и медена роса – извън тях водата постоянно се приема и пренася. За разлика от меда, от подхранващите смеси или от цветния прашец водата не се складира в питите.

Водата служи на отделната пчела за транспортиране веществата в тялото й. Тя е абсолютно необходима като разтворител за повечето органични субстанции и соли, както и за процесите на обмяната на веществата в телесните клетки на пчелата.

Консумацията на вода от пчелното семейство се повишава през пролетта, когато в питите трябва да се разрежда сгъстен, отчасти и кристализирал мед или хранителна смес. Колкото повече открито пило има да изхранва едно семейство, толкова повече вода консумира.

През горещите дни в летните месеци водата служи за регулиране на температурата в кошера – с нея се напръскват питите и стените, така че охлаждането от изпарението да доведе до понижаване на температурата.

През летните месеци голяма част от водата в пчелното семейство идва чрез събирането на нектар и медена роса. По това време и при подхранването на пчелите има излишък от вода, чрез бързо трептене на крилете си обаче вентилиращите пчели създават въздушна циркулация на входния отвор, чрез което се извежда водата от кошера. Излишната вода от подхранването на пчелите с разредени разтвори се изнася постоянно. Пчелите я „изпръскват” през задния си отвор по време на полет.

През зимните месеци пчелното семейство консумира малко вода. През месеците, в които се отглежда пилото и трябва да се доставя вода, може да се приеме консумация от 200 г на ден. Разходът на вода, извън приноса на течност от нектара и от медената роса, се оценява на 20 кг годишно.

Правила и техники за работа на пчелина

При работа с пчелите, трябва да се помни, че те са живи същества с определени рефлекси и инстинкти, които трябва да се познават добре. Ако не обръщаме внимание на това, ще се правят груби грешки, вследствие на които може да пострадат пчелите и самите вие. Промените в поведението на пчелите до значителна степен се обуславят от обноските на пчеларят към тях. Ако човек иска да работи спокойно и да няма раздразнени и пчели, трябва да се спазват следните условия:

Кошерите не бива да се отварят безцелно.
Най-удачното време за работа с пчелите през деня е между 10 и 15 часа, защото тогава голяма част от пчелите са на работа извън кошера, а в него остават повечето млади пчели, които са по-кротки и миролюбиви. Когато обаче беритбата е слаба, кошерите се отварят и се преглеждат само рано сутрин или привечер, за да се избегне „кражбата между пчелните семейства. Преглед на кошерите не бива да се прави през ветровито, дъждовно или бурно време, защото пчелите се безпокоят и жилят.
С пчеличките трябва да се работи спокойно, сръчно, бързо и движенията на пчеларя да са уверени и плавни. След преглед на всеки кошер, трябва да измиваме инструментите и ръцете си, за да не пренасяме в следващия миризмата му и евентуално намиращата се зараза.
Пчеларят трябва да бъде измит и облечен в чисти, меки, гладки със светъл цвят дрехи.
Пчелното гнездо не бива да стои отворено много време, понеже пчелите се дразнят и се създава условие за поява на кражба между семействата.
По време на прегледа или друга работа в пчелина не бива да се застава пред прелката, защото се нарушава нормалният летеж на пчелите. Също не бива да се говори високо и да се тича, тъй като това дразни пчелите и те налитат да жилят.
Пчелите особено силно се озлобяват и стават яростни, когато усетят миризмата на смачкани пчели или на пчелна отрова. Ето защо препоръчва се ужиленото място да се намаже с мед, да се натърка с листа от маточина или друго някое благоуханно растение. Предварително обаче трябва да се извади жилото и да се убие пчелата, за да не настройва към жилене и други пчели. За укротяване на пчелите и за създаване на благоприятни и спокойни условия за работа в пчеларската практика се използуват следните начини:

Напушване на пчелите с дим от памучни парцали, гнили и сухи дървесни гъби (прахан), сухи говежди или биволски изпражнения и други подходящи материали, които не дават остра дразнеща миризма.
Напръскване на питите с чиста или подсладена със захар хладка вода посредством пулверизатор. По този начин пчелите отклоняват вниманието си по събирането на течността и не налитат да жилят.
Покриване на гнездото с плат, напоен с 3—4%-ова карболова вода. Пчелите в този случай се отдръпват надолу по питите, за да се отдалечат от острата миризма.
В случай, че преглежданото семейство е силно възбудено и голям брой пчели кръжат наоколо и яростно налитат да жилят и при положение, че нито едно от изброените средства за успокояване не помага, най-правилно е да се преустанови работата и кошерът да се затвори.
Успехът в работата с кошерите зависи от редица обективни и субективни фактори. На първо място обаче остават подготовката на пчеларя преди прегледа и начинът и техниката на работа с пчелите. В резултат на многогодишния опит и на богатата пчеларска практика при пчеларската работа са се утвърдили редица правила, от които основни са следните:

Преди прегледа пчеларят или лицето, което ще работи, трябва да си приготви необходимите инструменти и пособия, като разгорена пушалка, було, рамкоповдигач и др. Работещият трябва да бъде с чисти дрехи и да не излъчва неприятна за пчелите миризма на пот, спиртни напитки, оборски тор и др. Ако в пчелина е установена заразна болест, пчеларят трябва да измива ръцете си и инструментите с топла вода и сапун, да ги дезинфекцира със спирт, карболов разтвор или друго дезинфекционно средство след прегледа на всяко семейство.
Прегледът на пчелното семейство започва с външен оглед на кошера, на прелката и на земята пред него. По този начин може да се установи дали семейството работи нормално или не.
Най-добре се работи, ако се застане отстрани на кошера, така че слънцето да не грее в очите на работещия, а да осветява много добре преглежданата пита.
Непосредствено преди самия преглед пчелите се подпушват леко през прелката с 3—4 кълба дим. След 1 —2 min се свалят капакът и горната възглавница на кошера, ако има такава, повдига се част от покривното платно или от надрамъчните дъсчици, отново се вкарват няколко струи дим върху откритите рамки и след успокояване на пчелите започва самият преглед. Трябва да се знае, че пушекът не упоява пчелите, а действува като безусловен дразнител. Пчелите започват да смучат и пълнят гушките си с мед. По този начин те отклоняват вниманието си, а освен това стават по-тежки и по-трудно подвижни. Всичко това създава условия за по-спокойна работа.
Пчеларят започва прегледа от тази крайна пита, която се намира до пределната дъска. Цялото гнездо обаче не бива да се открива, а само първите 2—3 пити. След прегледа те се покриват и се откриват следващите. Най-напред се изважда пределната дъска пчелите по нея се изтръскват в кошера и след това тя се изправя, до кошера. Краищата (палците) на рамките обикновено са залепени с пчелен клей и трябва да се отлепват с помощта на |рамкоповдигач. Отлепената рамка се хваща за палците с двете ръце и бавно се изважда навън, като се внимава да не се търка от съседната пита, тъй като може да бъдат премазани много пчели и майката.
Извадената пита да се държи над самото гнездо, за да не паднат по земята млади пчели и намиращата се на нея майка. Рамките с пило не бива да стоят дълго време извън кошера, защото може да пострадат личинките. Преглежданата пита се държи почти отвесно на височина на очите. Прегледът на другата страна става, като се обърне рамката. При това обръщане питата не бива да остава в хоризонтално положение. Това се постига лесно, като най-напред рамката се изправя така, че горната й летвичка да застане във вертикално положение, след което питата се завъртва около нея на 180°, докато непрегледаната страна стане добре видима. Ако питата се държи в хоризонтално положение, прясно събраният мед изтича и капе по кошера, което може да стане причина за поява на кражба и разпространение на заразни и паразитни болести. От друга страна, ако питата е пълна с мед и ако времето е топло, лесно може да се откъсне от рамката, да падне -и да се разкъса.
През време на прегледа от време на време се пускат по няколко струи пушек. При хубаво време и при спокойна работа опитният пчелар рядко използува пушалката. Общо взето, с напушването не бива да се прекалява, защото пчелите се безпокоят.
След като бъде прегледана и последната пита, поставя се пределната дъска и кошерът се затваря, като се внимава да не остане някъде макар и малка дупка, през която да може да влизат и излизат пчели. Прегледът завършва с оглеждане на кошера, на мястото около него и на летежа на пчелите. Ако се забележи някаква нередност, веднага се вземат мерки за отстраняването й. За да не се допускат пропуски и грешки, след прегледа на всеки кошер пчеларят или специалистът трябва да си отбелязва в специален дневник основните неща в състоянието на семейството.

Кога и как се започва с пчеларство?

Много често се задават въпроси от хора, желаещи да практикуват пчеларство, кога, как и с колко пчелни семейства е най-добре да се започне?
Преди всичко има няколко основни принципа, които всички са длъжни да спазват:
 
1. Пчелните семейства трябва да са здрави, тъй като болните продукция не дават.
 
2. Да се знаят много добре биологичните изисквания на пчелното семейство.
 
3. Семействата да са запасени с достатъчно и качествена храна.
 
Най-важните въпроси, които са от съществено значение за бъдеща пчеларска дейност са:
 
1. Кога е най-подходящият момент? 
 
2. С колко и какви семейства следва да се започне?
 
3. Как да се започне?
 
4. Коя система кошери да се предпочетат?
Най-важното условие при започване на пчеларстване е начинаещият пчелар да се снабди с необходимата специализирана и съвременна пчеларска литература. Излизащите вестници и списания само допринасят за усъвършенстване на дейността му като пчелар.

Най-подходящ момент за започване на пчеларстване е пролетта, когато пчелните семейства са презимували и са преминали неблагоприятните климатични условия. 

През пролетта започва цъфтежът на много от прашецо и медодайните растения, така че и да има някакви пропуски от страна на начинаещия пчелар, те няма да са от фатално значение за пчелните семейства. Условията позволяват да се развиват благоприятно, без активна човешка намеса.

Начинаещият пчелар е добре да започне с две или повече пчелни семейства. Съображенията са следните:
- ако сполети някакво неблагополучие едно от семействата, то поне другите ще се развиват нормално;
-при нужда винаги ще моЖе да се отнеме част от пилото или пчелите от по-добре развиващото се семейство и да се подпомогне по-слабото;
-при две и повече семейства начинаещият пчелар чувства по-голяма отговорност и ангажираност да се отнася сериозно с тях. Колкото са повече, толкова тази отговорност е по-голяма.
Дали да се започне с рояци или развити семейства? По-добре е да се започне с развити семейства, защото в ранна пролет рояци няма, а от развитите семейства ще може да се очаква някаква продукция. Това е от голямо значение както за начинаещия пчелар, така и за неговото семейство. Ще може да се почувства плодът от пчеларската дейност.

Остава въпроса как да се започне? Най-добре е да се закупят семейства от опитен пчелар или от наследниците на някой починал или възрастен, който не е в състояние да се грижи вече за пчелите си. При определянето на цената и закупуването винаги би трябвало да участва опитен пчелар, който да прегледа семействата, за тяхната сила и здравословно състояние. Той трябва да покаже на практика как се застава и отваря кошерът, как се изваждат питите, кое е пчела работничка, търтей, майка. Кое е запечатано пило, младо открито пило и яйца. Може да покаже и други практически похвати и дейности. Обикновено отзивчивите пчелари с удоволствие предлагат опита си на по-младите и неопитните.

Запознал се със състава на пчелното семейство, пилото, питите със запечатан мед, прашец и други дейности, начинаещият пчелар ще може да разчита вече на познанията, добити в учебните форми и от пчеларската литература.
Каква система кошери са най-подходящи? Няма неподходяща система кошери. Има лоши пчелари. Напоследък повечето се увличат в много-корпусната система -ЛР. 

Всичките системи са добри, когато се работи професионално с тях. Има известни предимства при много-корпусните. Те са по-пригодени за интензивно пчеларстване. 

Всичко обаче зависи от нагласата на пчеларя, неговите възможности за често посещаване на пчелина и нектародайността на района в който ще се пчеларства.