- Детайли
-
Категория: Новини
-
Публикувана на Четвъртък, 27 Септември 2018 04:13
-
Написана от Super User
-
Посещения: 553
За своето нормално съществуване пчелите използват за храна въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и вода. Тези храни те получават от нектара и цветният прашец, събирани от цъфтящата растителност. Освен нектар пчелите събират и така наречената мана, от която приготвят мановия мед. Той е с много по-голямо съдържание на минерални соли. В сравнение с нектарния мед има високи лечебни свойства. Използва се преди всичко при малокръвие. Често неговата цена е почти с една трета по-висока от цената на нектарния мед. В същото време обаче, когато пчелите остават да зимуват само на манов мед и нямат възможност за чести облитания, то те загиват от т. нар. манова токсикоза.Много често пчеларите добиват по-големи или по-малки количества манов мед без да знаят откъде пчелите го събират и какви са условията за получаването на по-големи количества манов мед.
По дървесната растителност се развиват редица насекомни вредители. Част от тях като листните и щитоносните въшки са тясно свързани с получаването на мановия мед. Тези насекоми имат смучещи устни органи и се хранят със сока на растенията. От сока те си набавят необходимите им белтъчини. Белтъчините в растителния сок са в много малки количества. За да задоволят своите потребности от тях те изсмукват много сок. В растителният сок има големи количества захарни вещества, които биват изхвърляни заедно с екскрементите на смучещите насекоми. Те се появяват като капчици, по иглиците, по листата или по растителността, която се намира под нападнатите от листните и щитоносни въшки дървета, откъдето пчелите го събират. От листата, пробити от вредителите, изтича сок, който пчелите също събират. Това е другият вид мана.
Проучванията показват, че в Гърция до 65% от събирания мед е манов. Мана се появява преди всичко по смърча, елата, гръцка ела, бора, дъба, бука, кестена, липата, клена.
Извършените проучвания у нас показаха, че освен от листни и щитоносни въшки, пчелите събират мана и от дъбовите жълъди, нападнати от жълъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи.
Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана, зависи от температурата, наличието на валежи и пр. Освен това между листните въшки и мравките в горските насаждения съществува много тясно взаимодействие (симбиоза). Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравката доближава листната въшка и с антените си я потупва по гърба. Листната въшка отделя капка сладки екскременти, която мравката отнася в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана.
Между мравките и пчелите е налице конкуренция по отношение на събирането на мана от дървесната растителност. Освен мравките и много други насекоми смучат мана от листата на дърветата и по този начин се явяват също конкуренти на пчелите, които използват маната за приготвяне на мановия мед. Общо обаче е мнението, че пчелите и мравките не са конкуренти, а партньори. Това е защото мравките се грижат за листните въшки, а пчелите събират мана. Останалата от пчелите несъбрана мана бива събирана и оползотворявана от мравките.
Интересни данни за количеството на получаваната мана съобщава Хейнбах. Според него, от едно липово дърво с около 50 000 листа, нападнато от листната въшка, за вегетациония период се получава до 45 kg мана.
Самият манов мед в сравнение с нектарният е обикновено по-тъмен. Проучванията са показали, че количеството на минерални соли в мановият мед са много повече, отколкото в нектарния. От захарите особено характерно е наличието в него на мелицитозата. Маната от различните дървесни видове е с различен захарен спектър. Според Шмидт, при различните партиди от манов мед е различно и съдържанието на мелицитозата.
Интересът към проучването на продуцентите на мановия мед както в нашата страна, така и в другите страни, се увеличава. У нас е приет и се разработва проект, свързан с проучванията на продуцентите на манов мед в района на Странджа. Очаква се той да даде нови данни относно особеностите в развитието на насекомите, свързани със събирането на големи количества манов мед в този район.
- Детайли
-
Категория: Новини
-
Публикувана на Понеделник, 09 Юли 2018 03:42
-
Написана от Super User
-
Посещения: 739
Прополисът е съставна дума от думите "про" (= за, против) и "полис" (= град) Значението на името се тълкува така: със защитна функция за града и във връзка с кошера означава защита при въздушните му отвори, които са обградени с прополис.Да и това се дължи на ефекта на прополиса. Прополисът се събира от пчелите, като те използват части от устата, смесват го с орални секрети и опакован в торби на задните им крака бива транспортиран в кошера. В кошера прополисът се смесва с восък и се подготвя за употреба: пчелните пити се заглаждат, пукнатините във външната рамка се запечатват, също и тези по тавана на кошера. При закалената рамка отворът през есента се намалява, за да се регулира температурата.За пчелите прашецът е основен източник на храна, включваща белтъчини, мастни киселини, витамини и минерали. Пчелите събират цветен прашец и го внасят в кошера, за да снабдяват колонията. Никоя друга естествена храна няма такава широка гама от естествени хранителни вещества! Колонията на пчелите употребява за една година около 20-30 кг цветен прашец.Пчелното млечице е млякото на майката на пчелите и служи за храна на пчелните ларви и царици в интензивния период на яйцеснасяне. Най-важната особеност е, че то представлява храната на ларвите, съответно е отговорно за израстването и развитието на пчелите-работнички и пчелите-майки.
През първите два дни ларвите се хранят с пчелно млечице. От третия ден то е приемано само от пчелите, на които е отредено да бъдат пчели-майки.Най-старият фосил на пчела е намерен, вграден в кехлибар, в американския щат Ню Джърси. Пчелите са много важни за човечеството. Много от вас вероятно са чували цитата (често приписван на Айнщайн), че: "Ако пчелите изчезнат от лицето на Земята, човечеството ще живее само още четири години."Пчелите могат да възприемат движения, които се измерват като 1/300 от секундата. В световен мащаб броят на пчелните видове се оценява на около 20 000. От тях около 700 вида са с европейски произход.Това създава характерния звук жужене. Последователността на пчелите за техните „събирателни екскурзии“ се основава на плодородието на източника на нектар. Често пъти може да се преброят до 50 или повече венчелистчета. Например, за 1 кг мед трябва да посетят над 130 000 малинови цвята, 3.3 млн. индивидуални цвята на червена детелина и т.н.Те го правят чрез промяна на "танца" и така показват посоката и разстоянието до цветята. Пчелите са вегетарианци - те се хранят предимно с растителни сокове и цветен прашец. Последният е важен доставчик на протеини за медоносната пчела. Само в екстремни ситуации те канибализират собствената си кръв.Само пчелите работнички ли жилят?
Да и само, ако се почувстват застрашени. Пчелите-майки също имат жило, но никога не напускат кошера, за да помагат при отбрана. Смята се, че 1100 пчелни ужилвания са необходими, за да бъде фатално за човекаПчелите не се раждат научени?
Медоносната пчела е родена със способността да събира мед. Но опитните пчели учат по-младите как да го правят. Основната работа на царицата/майката-пчела следователно е да създаде следващото поколение. В разгара на сезона на пчелната година тя снася около 2000 яйца на ден. Тежестта на снесените яйца заедно е по-голяма от тежестта на самата пчела-майка.
Търтеите могат да бъдат разпознати?
Търтеите, мъжете в колонията, се различават съществено от пчелите-работнички. Те са много по-закръглени, а освен това имат толкова големи очи, че почти не може да им се види главата. Търтеите се увеличават на брой само, ако в кошера има млади царици. Тъй като търтеите не допринасят за придобиване на храната или по някакъв друг начин за опазването на пчелната колония, в края на лятото те биват отстранени от нея, не получават повече храна и съответно умират. Контролът на пчелите над търтеите, така наречената „битка над търтеите“, е биологично предопределена.Как работят пчелите-работнички?
Пчелите-работнички имат стомашни жлези, които отделят малко количество восък в първите дни от живота си. Пчелите взимат този восък с пипалата си, дъвчат го, да стане мек и го добавят в перфектна шестоъгълна шаблонна форма върху панелите в кошера. Поради това пчелният восък е 100% вещество от организма на пчелата. През лятото пчелата работи само от четири до шест седмици и се изтощава направо до смърт. След почистване, строителство, грижи и охрана в услуга на колонията, тя най-накрая е завършила своите задачи по събирането на меда.
Колко дълго живее една пчела?
Пчелите, които се излюпват в края на лятото, през зимата, все още осигуряват първото люпило и след това умират в първите седмици на пролетта. Царицата-пчела може да живее 3-4 години, търтеите умират по време на чифтосването. Ако не влязат в игра по време на „сватбения полет“ на царицата-майка, те живеят до края на лятото.