Пчеларите празнуват днес

На днешната дата своя имен ден празнуват всички, които носят имената: Харалампи, Харалампий, Хари, Харалан, Ламби, Ламбо, Валентин, Валентина, Вальо и Валя.

На днешния ден православната църква почита св. Харалампий – християнският светец-лечител, който според поверието държи всички болести. На днешния празник, жените месят питки, мажат се с мед и се раздават за здраве. Св. Харалампий е покровител на пчеларите, затова и днешният ден е празник на пчеларите и на пчелите. Традицията повелява в църквата да се занесе мед за освещаване, за да има здраве и мед през цялата година.Смята се, че този мед придобива лековити сили и се пази за специални случаи. Ако някой се разболее, той трябва да вкуси от него, за да оздравее бързо. В българския народен календар денят се нарича още Хараланбей, Араланбей, Хараламповден и Чуминден. Според поверието, за да се предпазят от лоши болести, жените не трябва да работят на този ден, освен да омесят питката и да я занесат в храма за освещаване.

По канон свети Харалампий се отбелязва на 10 февруари, но заради утрешната задушница преди неделя Месопустна светите литургии ще се отслужат днес. На 10 февруари се почита също и св. Валентина, за която се знае само, че е живяла през 4-и век в околностите на гр. Кесария, близо до Палестина. Когато я карат да принесе жертва на езически божества, тя хвърля камък върху светилището и му обръща гръб. Скоро след това е обезглавена.

В МЗХГ планират въвеждане на нова държавна помощ за биоземеделието

Планираме през тази година да започне  да се прилага нова държавна помощ с акцент към биологичното земеделие, обяви заместник-министърът на земеделието, храните и горите д-р Цветан Димитров на среща със земеделски производители в Сливен, цитиран от пресцентъра на агроведомството. „С около 2 500 – 3 000 тона биологичен пчелен медБългария може да се конкурира на международния пазар“, смята Димитров.

Той съобщи също, че от 27 до 29  април в Сливен ще се проведе Националната животновъдна изложба. Успоредно с нея се предвижда и провеждане на научно-техническа конференция. Между 10 и 12 държави вече били заявили участие в нея.

Заместник-министърът напомни, че през тази седмица стопаните, които са допуснали някакви грешки в описите на фактурите в заявленията за държавната помощ за отстъпка от акциза върху газьола, могат да ги отстранят в общинските служби по земеделие. В момента се приемат документи и за Националната програма за за контрол на вредителите по трайните насаждения.

Излезе първото класиране по пчеларската програма за 2018 г.

Програмата е с общ бюджет от 14.28 млн. лева
Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) приключи проверките на приетите 1742 заявления по мерки А, Б, В, Г и Д, за финансовата 2018 г., от Национална програма по пчеларство за периода 2017-2019 г., съобщиха от пресофиса на фонда. 
 
Подвижното пчеларство в цифри
 
Готово е и първото класиране на кандидатите за подпомагане в бюджета по мярка Д "Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз", съответно дейност 1 „Закупуване на нови кошери за подмяна на стари негодни кошери и/или за увеличение на пчелина“, дейност 2 „Поддържане или увеличаване броя на пчелните семейства“ и дейност 3 „Закупуване на пчелни майки“. Класирането е направено според критериите за оценка, определени в Наредбата за условията и реда за прилагане на пчеларската програма.
 
 
Списък на класираните пчелари с одобрени заявления е качен на сайта на ДФЗ. Одобрените кандидати ще бъдат поканени за подписване на договори в областните дирекции на ДФЗ-РА, където са подали документи за участие.
 
Припомняме, че през 2018 г. най-голям е интересът за финансиране по мярка Б „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, с 1259 подадени  заявления. 1235 пчелари са заявили желание за подкрепа по мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз”. 
 
Подпомагане по мярка Г „Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ очакват 327 земеделски стопани. За техническа помощ по мярка А бяха приети 324 заявления и за подвижно пчеларство по мярка В  - 6 броя.
 
Приемът по мярка Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти“ ще приключи на  23 февруари 2018 г.
 
Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. е с общ бюджет от приблизително 14.28 млн. лева, от които 50 на сто са осигурени от ЕС и 50% - от националния бюджет. Определеният за 2018 година ресурс е 4 758 594 лева. 

1 742-ма са кандидатствали за помощ по пчеларската програма през 2018 г.

Приемът за финансовата 2018 година по мерки А, Б, В, Г и Д от Национална програма по пчеларствоза периода 2017-2019 г. приключи с общо подадени 1 742 заявления.

За дейността „Подпомагане на закупуването на техническо оборудване при първичния добив и обработка на пчелния мед“ от мярка А „Техническа помощ за пчелари и сдружения на пчелари” са подадени 324 заявления. Бюджетът за приема е 359 139 лв., а стопаните, които отглеждат от 20 до 100 пчелни семейства, могат да получат финансова помощ по мярката за закупуването на центрофуги, ножове за разпечатване, матуратори, восъкотопилки, вани за разпечатване. По мярка В „Рационализиране на подвижното пчеларство”, са подадени 6 заявления за подпомагане. Мярката предвижда 89 785 лева за закупуването на пчеларски ремаркета, платформи и системи прикачен инвентар. По двете мерки размерът на финансовата помощ е определен в програмата на 50% и не повече от 2 500 лв. за цялата дейност.

1259 пчелари кандидатстваха за финансиране по мярка Б „Борба срещу агресорите и болестите в кошера, особено срещу вароатозата”, която е с бюджет в размер на 1 795 695 лв. В периода за прием подпомагане по мярка Г „Мерки за подпомагате на лабораториите за анализ на пчелните продукти“ заявиха 327 земеделски стопани. Разполагаемият ресурс по мярката е 44 892 лева. По мярка Д „Мерки за подкрепа на подновяването на пчелните кошери в Европейския съюз”, която е с бюджет от 2 289 513 лв., са подадени 1235 заявления.

Приемът по мярка Е „Сътрудничество със специализирани органи за осъществяването на практика на приложните изследователски програми в областта на пчеларството и пчелните продукти“  продължава до 23 февруари 2018 г.

Националната програма по пчеларство (НПП) 2017-2019 г. е с общ бюджет от приблизително 14.28 млн. лева, от които 50 % са осигурени от ЕС и 50 % – от националния бюджет. Финансовият ресурс за 2018 година е 4 758 594 лева.

Най-важното от аграрната седмица (10.02 - 16.02. 2018 г.)

Биологичното земеделие намира все по-голямо приложение в страните от Западна и Централна Европа, а напоследък и в България. Все по-често започна да се говори за качествена храна, условия за производство на екологично чисти продукти, в това число и пчелен мед.
 
Българският пчелен мед е атрактивен за пазара на Европейския съюз и като такъв вече е намерил своята ниша в биологичното земеделие. При биологичното пчеларство, качеството на пчелните продукти се гарантира от утвърдени стандарти и се регулира доста сериозно. Настина ли обаче това е така, има ли перспективи биологичното пчеларство у нас и въобще съществува ли то? Коментар на двама пчелари от Ловешко за Фермер.БГ.
 
От първо лице: Огромен е пазарът в Германия за наши плодове и зеленчуци
 
 
Борислав Цаков е производител на пчелни майки и отводки. Стопанството му се състои от 500 пчелни семейства и 1500 отделения за майки. Той е категоричен, че биологичното производство е схема за източване на пари.
 
„Според мен биологичното производство не е вариант. В България много малка част са истинските биологични пчелари. Навсякъде се сее и навсякъде се пръска – за мен това е една голяма лъжа, схема за източване на пари“, коментира производителят.
 
Игнат Игнатов също от Ловешко. И той е производител на пчелни майки, но заедно с това е и биологичен производител. Според него биологичното пчеларство далеч не е схема.
 
„Не е така, биологичното пчеларство не е никаква схема. Просто се изискват малко повече усилия и честност. Голяма част от колегите не могат да устоят на изискванията и завиждат на другите. Според мен има перспективи в биологичното производство и то не само у нас, но и в света. Светът се върти в тази насока, все повече се търсят еко продуктите. Това е бъдещето“, смята Игнатов, който стопанисва около 500 кошера.
 
Противоположни са и мненията на двамата пчелари относно степента на контрол, който се извършва към биологичните пчелари.