Седем начина, по които да разберем дали пчелният мед е истински

Производството на пчелен мед е една сериозна и печеливша индустрия в световен мащаб. Това съвсем “естествено” предразполага определен брой хора, към това да смесват тази уникална суперхрана с различни по вид вещества, които меко казано не са създадени за консумация от човека. Едно от тях е тебеширът, който все още се употребява в множество класни стаи в “напредналата” ни образователна система.

По- умните фалшификатори добавят към меда чиста захар или нейния по- неприятен заместител- царевичната фруктоза, която от своя страна не променя съществено състава му. Общо взето е трудно да се определи до каква степен даден пчелен мед е 100% качествен, освен ако не се изследва в лаборатория. Според уикипедия (и много други източници в глобалната мрежа) има няколко трика, чрез които да се доближим макар и малко до истината. Ето ги и тях:

1. Разтрийте малко мед между пръстите си – ако лепне, в него има захар или изкуствен подсладител.
2. Натопете главичката на кибритена клечка в меда и я драснете на драскалото на кибрита. Ако медът е чист, медът и клечката ще изгорят. Ако клечката избухне и веднага загасне, медът съдържа вода.
3. Капнете малко мед до мравуняк. Ако мравките го докосват, медът е фалшив. Пчелите защищават меда си с естествени репеленти, поради което мравките не нападат истинския мед (това твърдение изглежда не важи за всички видове мед, тъй като според моя добър приятел Калоян Гичев, мравките от с. Жеравна си хапват от истинския мед без каквито и да било притеснения  ).
4. Размесете с вилица мед и жълтък. Ако медът е истински, жълтъкът започва да изглежда като сварен.
5. Пуснете в чаша вода лъжичка мед. Истинският мед се скупчва на дъното, докато обработеният или изкуствен мед започва да се разтваря.
6. Намажете къшей хляб. За няколко минути истинският мед ще втвърди хляба, докато изкуственият или фалшив мед ще го размекнат поради наличието на вода.
7. Сипете няколко лъжички върху дъното на чист и сух съд и го нагрейте. Истинският мед бързо карамелизира и не се пени поради липсата на вода в него, докато фалшивият мед образува мехури и трудно карамелизира.
Ето и какво споделят професионалистите относно по-горните тестове:

“Пчеларка с 20 годишен опит и 500 кошера съм, не съм правила теста с жълтъка, всичко останало не може да ви послужи за нищо. Всичко зависи от сорта на меда, кристализирал или не, стандарта допуска различен процент водно съдържание за различните сортове мед. Така че, ако опитате пробата с клечката кибрит с акациев прясно изваден мед, например, няма да ви се получи.

Ако например пчеларят реши да пресипва кристализирал мед от тенекия в буркани, положително ще останат бучки, но това няма да означава, че е фалшив. Кристализацията зависи от температурата на помещението, дали е постоянна или се променя. При променяща се температура кристализацията е груба, често неравномерна, но това не означава фалшификация.

Често, за да се подобри структурата на кристалите, медът се бърка непрекъснато по време на кристализацията, което образува пяна – тук също не може да се говори за фалшификация. Единствено теста, предложен от г-н Делиев е валиден в случаите, когато се прави фалшификация чрез директно прибавяне на захарен сироп в меда.

Фалшификатите вече са много по-фини и могат да се установят единствено при лабораторен анализ.