ЗАЗИМЯВАНЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ТРЯБВА ДА ЗАВЪРШИ ДО КРАЯ НА ОКТОМВРИ

През октомври пчелните семейства се подготвят за зимния си покой. Майките вече не снасят яйца, а работничките оформят гнездото за зимуване, пренасят мед и подготвят мястото, където ще се съберат в кълбо. Задача на пчеларя е да им помогне.

Първата работа във връзка със зазимяването на пчелните семейства през октомври е есенният преглед. Той ще определи конкретните действия на пчеларя за всяко семейство. Прегледът трябва да завърши докъм средата на месеца и най-късно в последната му десетдневка семействата да бъдат зазимени.

Обърнете внимание на здравината на кошерите. Покривите и стените им не трябва да пропускат вода от есенните и зимните валежи. Ако по някаква причина между дъските на кошерите са се появили пукнатини, те трябва да бъдат запълнени. Това лесно може да постигнете с готов маджун за прозорци или като го приготвите от винервайс и блажна боя.

По-добра температура в кошерите ще осигурите, ако преди настъпването на студовете ги ориентирате с входовете им в посока юг или югоизток. Били ли са досега ориентирани по-различно, обърнете ги в препоръчваната посока.

Повдигнете кошерите на тухлени, каменни или друг вид подложки, така че дъната им да са поне на 20-30 см от земята. В същото време им придайте и лек наклон напред. Така бързо ще се оттичат валежните води, попаднали пред входовете.

С навлизането на пчелните семейства в период на относителен покой, кошерите стават лесен обект на нападение от мишки. Трябва да се поставят на входовете мишепредпазители и мрежички на вентилационните отвори, а дъната на кошерите да са добре втикнати.

Пчеларският ви склад също е обект на нападения от мишки. Запушете всички възможни дупки, откъдето може да навлизат Най-добре е питите да съхранявате в плътно затворени сандъчета, корпуси и магазини.

Опасност за пчелните семейства са пчелната въшка и вароатозата. Ако вече е установено нападение от тези неприятели, потърсете помощта на ветеринарния специалист. Във всички случаи като ефикасна мярка трябва всички измрели пчели да се измитат и изгарят. Акарите продължават да живеят върху труповете на умрелите пчели до 11 дни, време, през което могат да пропълзят по здравите.

Проверете и състоянието на оградата на пчелина. Ако няма, направете. Никога не е изключено едри животни да навлязат сред кошерите и да бутнат някой от тях.

Грижи за пчелните семейства след сваляне на магазините

Грижите, които трябва да положат за пчелните семейства след приключването на беритбата и свалянето на магазините, имат за цел, от една страна, да създадат най-добри условия за успешно презимуване на семействата, а също така и да осигурят добра основа за бързото им развитие през пролетта на следната година и за по-пълното използуване на ранната паша.

Най-важната работа по създаването и поддържането на здрави, силни и подмладени есенни семейства ре извършва незабавно след приключване на беритбата, което по време у нас е в зависимост от налич­ната медоносна растителност и метеорологичните условия на годината и съвпада с края на юли или първата половина на август. Това важи преди всичко за местностите, където липсва късна есенна паша. При добре под­готвените от този момент пчелни семейства има малък брой умрели пчели. Те се развиват добре през пролетта и се нуждаят от по-малко грижи. От семействата, които не са подготвени добре през есента, не може да се очакват много добри резултати; те не винаги са в състояние да събе­рат големи запаси храна, макар за тях през пролетта да се полагат не­малко грижи. Най-голямата грешка, която допускат мнозина пчелари, се състои в това, че закъсняват с подготовката за зимуване на пчелните семейства и чe повечето случаи тя се изразява главно в това да наба­вят зимна храна за пчелите в късна есен.

Главното, към което всеки пчелар трябва да се стреми, е след прекратяването на беритбата да не «допусне пчелните семейства да спрат своето развитие и да изпаднат в бездействие и летаргия. Пчеларят не бива да се мами и утешава и тогава, когато семействата в този момент гъмжат от пчели, тъй като повечето от тях са стари, а в гнездото има малко пило поради това, че беритбата е спряла или е много слаба. Та­кива семейства не могат да презимуват успешно, дори и да имат доста­тъчно храна, защото част от старите пчели ще измрат през есента, зи­мата, и много рано напролет и семействата ще отслабнат силно силно.

Ето защо успешното и без загуби презимуване на пчелните семейства и бързото им развитие през пролетта на следната година зависят от правилната им и умела подготовка за зимуване. Добре презимуват и бързо се развиват през пролетта само силните пчелни, семейства с много млади пчели, които са осигурени с необходимата им за през зимата и в ранна пролет доброкачествена храна, имат млади продуктивни майки и са с правилно съставени и затоплени гнезда.

Подготовката на пчелните семейства за зимуване трябва да започне рано, както се изтъкна и по-горе, непосредствено след прекратяване на главната беритба. През това време пчелите започват сами да се подготвят за предстоящия зимен сезон и това се забелязва по намаляването на активността им. Количеството на клея в кошера се увеличава. С него пчелите запушват всички цепнатини и залепват рамките към фалцовете на кошера. Намаляването на приноса на нектар има за резултат изгонването и избиването на търтеите, с изключение на семействата с не оплодени майки или без майки. Намаляването на беритбата се отразява и на снасянето на яйца. Пчелите започват да пренасят меда от крайните пити в средните, напущат крайните пити особено тези от северната страна на гнездото, и се събират към центъра около пилото и по питите на южната страна.

След свалянето на магазините всички пчелни семейства трябва да се прегледат основно, за да се провери състоянието им майка, сила, количество и качество на храната. Всички забелязани нередности и изобщо състоянието им се отбелязват в бележника. Много пчелари забавят този преглед и го извършват значително по-късно, за да облекчат работата си при стесняването на гнездото при зазимяването. Те изчакват пилото да намалее. Такова забавяне обаче е неоправдано и вредно, още повече, че за изправянето на някои нередности е необходимо продължително време.

Значение на майката и нейното качество за успешното зимуване. Пчелите зимуват, като се групират плътно около пчелната майка в кълбо, и така по-лесно поддържат необходимата температура. Без майка през зимата пчелите не могат да образуват плътно кълбо, тъй като са неспокойни. Много от тях се отделят от кълбото, разпълзяват се по питите и умират. Пчелните семейства, останали без майка, отслабват и често не могат да доживеят до пролетта. Причината за това е, че пчелите в осиротелите семейства изразходват през зимата повече храна, отколкото в нормалните семейства, и заболяват от диария.

За успешното зимуване на пчелните семейства има значение и качеството на майката – произход и възраст. Известно е, че майката може да започне да снася яйца още през зимата, например през януари или февру­ари. Това е възможно обаче, ако майката е млада и плодовита, при по­ложение, че и другите необходими условия са налице.

Докато младите майки иззимуват почти винаги благополучно, без смъртни случаи, смъртността при старите майките значителна.

Смъртността на майките през зимата, изразена в проценти, е в зависимост от възрастта им: при едногодишните 0,2%, при двегодишните 2,9% и при тригодишните 10,0%. Освен това установено е, че младите майки снасят не само повече яйца на денонощие (1500-2000), но че продължават да снасят и по-късно през есента.

По правило майките трябва да се сменяват на двегодишна възраст, а двегодишни майки са тези, които са зимували вече две зими. Трябва да се сменяват майките и на такива семейства, които са слабо продук­тивни без оглед на възрастта. Когато обаче плодовитостта на майките е висока и очевидно възрастта им не се отразява върху силата на семей­ството, може да бъдат оставени за още една зима.

С оглед на подготовката на пчелните семейства за презимуване старите майки трябва да се заменят с млади непосредствено преди главната беритба. Този начин се практикува при силни семейства, когато пашата е богата, но непродължителна. В този случай вместо отнетата майка на семейството се дава зрял маточник. С това за кратко време снасянето на яйца се прекратява, но то допринася за увеличаване на медосбора, за­щото много от пчелите в семейството няма да бъдат ангажирани с отглеждането на пило и ще се включат в натрупването на запаси.

Майката може да се смени и към средата на главната беритба. Този начин се практикува при условие, че пашата е продължителна и майките снасят много яйца, в резултат на което се изтощават силно. В този случай замяната на старите и изтощени майки с млади ще допринесе за усилване на семейството и за подобряване на състава му с млади, есенни пчели, което е важно условие за успешното зимуване.

Препоръчват се различни начини за смяна на пчелните майки, но повечето автори са на мнение, че придаването на новите майки трябва да става внимателно, за да не бъде убита новата майка от пчелите на семейството, към което тя се придава. Затова най-добре е новите майки да се придават в специалните клетки, в които се оставят за известно време, докато пчелите свикнат с тях, придобият тяхната миризма и проявят признаци, че са склонни да ги приемат.

Значение на есенната паша за отглеждане на млади пчели. От опити на Украинската пчеларска станция е установено, че ако в семействата през лятото има много пчели, които са взели участие в събира­нето на нектар и преработването му в мед и следователно са разходвали много енергия, те имат по-кратък живот. Така например при излюпените през юли пчели смъртността през есента и зимата е възлизала 61%. За намаляване на пчелите през есента показват и опитите на Татарската опитна станция, според които в едно семейство загубата на пчели от 1 септември до 6 октомври (за период от 36 дни) е била 1,710 кг пчели (от 3,480 кг~на 1,770 кг). Това представлява загуба на около 17 000 пчели. Удължаването на периода на снасянето на яйца през есента при наличието на млади майки се постига по естествен път твърде леко, ако има есенна паша.

Есенната паша играе ролята на възбудител. От редица наблюдения е било установено, че когато дневният принос на нектар в пчелно семейство е около 100 г, майките са в състояние да снесат по 400—500 яйца на ден. При липса на беритба обаче майките биват хранени много слабо от пчелите и много рано преустановяват снасянето на яйца. Ако дневният принос възлиза на 0,5до 1 кг, снасянето се увеличава значи­телно и може да достигне от 500 до 900 яйца дневно. От тези данни се вижда, че есенната паша за пчелите е твърде важно условие за повиша­ване силата на семейството и главно за отглеждането на повече млади пчели. Ето защо трябва да се обърне много голямо внимание на въпроса за стимулиране на майките към снасянето на яйца през есента. Това най-често може да се постигне, като пчелните семейства през този период се пренасят в райони с по-късна паша – места, в които се отглеждат по-късни култури – зеленчукови, слънчоглед, особено този, засяван за силаж памук, люцерна за семе и др.

Същото може да се постигне чрез засяване около пчелините на специални медоносни растения – фацелия, кумонига и др., и то така, че цъф­тежът им да съвпадне с есенния безберитбен период.

Есенно подбудително подхранване. За подбуждане на майката към снасяне на яйца, особено когато липсва естествена есенна паша, Така пчелните семейства се дава през август и септември подбудителна храна (спекулативно подхранване).

За тази цел най-добре е те да се подхранват с естествена пчелна храна- мед, като се използват питите с по-малко мед (маломедни пити). Тези пити се разпечатват предварително и се навлажняват с топла вода. В празните килийки на питите около разпечатания мед се налива около 200г хладка вода.

Подбудителното подхранване през този период може да се извърши и със захарен сироп. За тази цел на пчелите се дава по-рядък сироп, приготвен в съотношение 1 част захар и 2 части вода или 2 части захар и 3 части вода. Сиропът се дава хладък. Пчелите се подхранват всеки ден или през ден. Ако се подхранват ежедневно, на едно пчелно семейство се дава по 200-250 г сироп, а ако се подхранват през ден, — по 500 г. Слабият ефект, който се получава при подхранване с малки дози храна, се обяснява с това, че в случая храната се взема само от малък брой пчели, а останалите пчели не получават храна и остават пасивни, т. е. те не помагат за повишаване носливостта на майката.

Съвсем друг е бил резултатът, когато пчелните семейства са били подхранвани на два пъти (в края на август и в началото на септември) с по 2-4 кг сироп наведнъж. При това положение много пчели са били в активно състояние и усилено са хранили майките, вследствие на което за период от 20 дни в едно семейство са били отгледани до 9000 млади пчели. Този опит заслужава да се направи у нас за проверка при условията на нашата страна.

Освен това от същия опит се вижда, че прибавянето на белтъчини към захарния сироп дава много добър ефект.

Подбудителното подхранване на пчелите дава добър резултат при спазване на следните условия:

В кошера да има достатъчни запаси мед, не по-малко от 8- 10 килограма.
Ако липсва прашец в гнездото или пчелите не могат да съберат такъв, към захарния сироп да се прибавя и белтъчната храна под формата на белтъчно-витаминно подхранване (чрез прибавяне към захарния сироп на хлебна мая) или чрез даване на медо-прашецова смес, или пък чрез прибавяне на бито мляко или яйца.
Горните подбудителни храни се подготвят по следния начин:

а) Мед о п р а ш е ц о в а смес. Приготвя се от равни части мед и цветен прашец. След приготвянето й сместа се съхранява на сухо и про­ветриво място в херметично затворен съд (буркани). Преди подхранването тя се разрежда с вода в съотношение и кг от сместа на 1 чаша хладка вода. Така разредената смес се дава по около 200—300 г наведнъж, като се намазва на празна изградена пита.

б)Белтъчно-витаминна храна.

Подхранването на пчелите със захарен сироп или разреден мед с прибавка на хлебна мая се повишава плодовитостта на майките, увеличава се бързо броят на пчелите и в резултат на това се увеличават добивите от мед и восък. Действието .на тази храна се обяснява със съдържащите се в маята (дрождите) голямо количество белтъчини и витамини от групата В. Уста­новено е също, че белтъчно-витаминната храна има значение главно за по-слабите семейства, докато при силните семейства, запасени с доста­тъчно мед и прашец, тя не е така необходима.

Белтъчно-витаминната храна се приготвя по начина, описан при пролетното подбудително подхранване. Добре е, ако към нея се прибави и малко мед. Храната се дава в хранилка вечер, а сутринта се вдига и по­чиства основно. На слабите семейства се дава ежедневно по 150-200 г храна в течение на 15-20 дни.

Подбудителното подхранване не бива да продължава до много късно през есента, а трябва да приключи приблизително 30-35 дни преди по­следното облитане на пчелите. Това се прави, за да може късно излюпените пчели да се облетят и освободят от събраните в храносмилателната им тръба остатъци и да презимуват спокойно. Ако в гнездото няма сво­бодни килийки, снасянето на яйца намалява. За да не се допусне това, от гнездото трябва да се извадят временно няколко пити с мед и на тяхно място да се поставят празни изградени (но не и прясно изградени) пити или пък маломедни пити. След излюпването на последните пчели питите, от които те са се излюпили, се изваждат и на тяхното място се поставят отново питите с мед и прашец.

През периода на спекулативното подхранване на пчелните семейства през есента те са силно възбудени и понеже обикновено няма паша, те са склонни към кражба или нападения, които трудно могат, да бъдат ограничени или спрени. По тази причина пчелите трябва да се подхранват или много рано сутрин, или привечер, когато няма летеж. Вътре в кошера раната трябва да се дава много внимателно, за-да не се допусне да се разлее част от нея по кошерите или на земята около тях. Това условие трябва да се спазва особено строго, когато подхранването става с мед, който може да привлече пчелите не само от други кошери на същия пчелин, но даже и от околните пчелини.

Поради опасност от появата на кражба при пчелите при подхранва­нето през есента с течна храна в някои страни пчеларите прибягват към даването на суха храна, т.е. извършват подхранване със суха захар. При това подхранване пчелите са напълно спокойни и подбудата е продължи­телна, тъй като храната се приема по-бавно, отколкото захарният сироп. Този начин на подхранване има и това предимство, че храната се дава в голямо количество наведнъж, например не по-малко от 1 кг, и не е необходимо всеки ден да се прави сироп и да се раздава на семействата. Така се облекчава работата на пчеларя. За тази цел най-добре е да се дава пудра захар, като се използуват вътрешни хранилки, който събират към 1 кг захар.

Използуване на помощни майки. За увеличаване количеството на младите есенни пчели, които имат много голямо значение за доброто зимуване на семействата, може да се приложи

Метод за използуване на помощни майки. За тази цел се използуват подлежащите на смяна по-стари майки за до­пълнително отглеждане на млади пчели за зимата. Майките, които се сменяват в края на юни или в първата половина на юли (това зависи от пашата), не се унищожават, а с тях се образуват нуклеусни семейства от 2 пити със зряло пило, пита с храна и празна изградена пита. Така образуваното малко семейство се поставя до друго основно семейство. В про­дължение на около два месеца майката в нуклеуса продължава да снася яйца и до момента на съставянето на зимните гнезда се отглеждат зна­чителен брой пчели, с които се подсилва основното семейство. Яйцата от тези майки могат да се използуват по два начина:

Питите със снесени яйца периодично се изземват от нуклеуса и се предават за по-нататъшно отглеждане в основното семейство, а на нуклеуса се дават други празни пити за засеменяване. Това обикновено се прави в постоянните пчелини.
След образуването на нуклеуса и смяната на майката в основното семейство двете семейства се оставят да се развиват самостоятелно, без пренасяне на яйца от нуклеуса в основното семейство. При окончателното съставяне на зимните гнезда всички пчели от нуклеуса заедно с питите се присъединяват към основното семейство, а след това старата майка от нуклеуса се унищожава.
Количество и качество на храната. Едно от най-важните условия за успешното презимуване на пчелните семейства е в кошерите да има достатъчен запас от доброкачествен запечатан мед. Ако запасите мел не стигнат за зимния период или медът е лошокачествен, презимуването ще бъде неблагополучно и може да завърши със загиване на се­мействата.

За да се осигури достатъчно и качествен мед за зимата, преди всичко е необходимо да се оставят в запас по няколко пити с чист нектарен мед, който пчелите са складирали още по време на главната беритба. Във всеки добре уреден пчелин за същата цел се оставя като неприкосновен запас по около 5 кг мед, който се използува само в неплодородни години. При липса на мед запасите за зимата може да се попълват и чрез подхранване на пчелите със захарен сироп.

За качеството на меда в гнездата трябва да се следи постоянно Особено важно е да не се допусне пчелите да зимуват на манов мед, т. е. мед, който е получен от преработката на екскрементите на някои видове насекоми, като листни и щитоносни въшки и др. При употребата на такъв мед в храносмилателната система на пчелите остават значително количество несмлени остатъци. Пчелите не могат да се освободят от тях през зимния период — остатъците започват да гният и се образуват отровни вещества, които са много вредни за пчелите. В някои райони у нас пчелите натрупват манов мед през лятото и есента в доста големи количества. В предпланинските гористи райони пчелите могат да събират мана не само през есента, но и през пролетта. Медът с примес на мана поня­кога е вреден и през лятото. За зимата в пчелните семейства мановият мед трябва да се отстрани и замени с чист нектарен мед или със захарен сироп. Медовите запаси трябва да се дадат в такива пити, които не съдържат остатъци от бързо кристализиращ мед.

Мановият мед или присъствието на мана в меда може да се разпознае по един от следните достъпни начини:

Взема се 2—3 г мед и се поставя в стъклена епруветка. След това към него се поставя още толкова дестилирана вода и към получената смес се добавя 96% спирт в количество 5—6 пъти повече от разредения мед.
Взема се 4—5 г мед и към него се добавя равно количество вода. След това към разредения мед се добавя двойно количество варова вода.Получената смес се загрява до кипване.
При наличност на мана в меда или при чисто манов мед на дъното на епруветката се получава утайка във вид на ръждивокафява парцалеста маса.

Както медът, така и захарният сироп, които се оставят за зимен запас, трябва да бъдат запечатани. Незапечатаният мед, особено когато е в голямо количество в гнездото, става воднист от зимната влага, вкисва се и предизвиква диария у пчелите. При нормални условия пчелите успяват да запечатат меда от есенни беритби,но при късно подхранване възможно е това да не стане. Ето защо късни подхранвания по начало не бива да се правят.

Количеството на храната, която трябва да се остави като зимен запас на пчелните семейства, зависи от няколко условия: силата на семейството, особеностите на района — височина над морското равнище, клима­тични условия и др. Във всеки случай обаче то не бива да бъде по-малко от 16 до 18 кг на семейство. Опитът е показал, че поставянето на по-големи количества храна дава най-добри резултати. При това трябва да се отбележи, че посоченото количество храна служи не само за задоволяване нуждите на пчелите през зимата, но и в ранна пролет, когато още няма при­нос на нектар, а нуждата от храна е значителна във връзка с отглеждането на пилото. Тези запаси всъщност са зимно-пролетни. Когато се съставя зимното гнездо,(например при по-слаби пчелни семейства), посоченото ко­личество мед не може да се подреди в него, затова една част може да се съ­храни отделно в склад и да се даде в кошера с питите рано напролет.

Известно е, че през зимата, когато не се отглежда пилото, пчелите се хранят само с въглехидратна храна, т. е. само с мед. Като се има предвид обаче, че оставянето надпити с прашец в гнездото не се отразява вредно върху зимуващите пчели, а, от друга страна, има райони, в които пчелите не могат да събират свеж цветен прашец било поради липса на съответни медоносни растения, било поради това, че времето е непостоянно и пчелите са възпрепятствувани в летежа си да го събират, поста­вянето на пити с прашец в гнездото още през есента няма да е без зна­чение и по-скоро ще се окаже полезно и необходимо. В краен случай възможно е необходимият цветен прашец за ранното пролетно развитие на семействата да се даде с пити с прашец, приготвени още предната година и съхранени до пролетта на следната година в сухо и проветриво място. Независимо от начина, по който ще бъде подредено гнездото за зимния период, за да стане правилно разпределение на зимните запаси в него, необходимо е в гнездото да има известна площ с празни ки­лийки. При това положение част от пчелите, които са по питите, през зимата навлизат в празните килийки, а другите запълват пространството между отделните пити (междините) и така образуват плътно кълбо. При изследване на въпроса за разположението на пчелите в различните места на кълбото и при прегледите на питите в различни периоди през зимата винаги са били намерени пчели в празните килийки. Запълването на празните килийки с пчели зависи от силата на семейството и от температурата на обкръжаващия кълбото въздух. Колкото семейството е по-слабо и тем­пературата по-ниска, толкова повече пчели отиват в празните килийки. В по-силните семейства празните килийки в центъра на кълбото са били свободни, а тези по периферията на същото са били заети с пчели в ивица от 3,5 до 5 см.

Освен посочените условия за доброто презимуване на пчелните семейства трябва да се има предвид и следното:

Да се осигури добра защита на пчелина от студа и ветровете. Тъй като при продължителна употреба кошерите се разсъхват, по тях се образуват пукнатини и др. налага се те да се ремонтират своевременно. В противен случай се създава възможност за образуване на силно въздушно течение вътре в кошера, от което може да се получи охлаждане на гнездото. В здравите кошери пчелите са защитени и от техните неприя­тели, например мишките и др. Важно е пчелините да са защитени естест­вено от ветровете, което се постига чрез създаването на изкуствена за­щита — ветрозащитни стени от дървесни и храстови видове, стобори от кирпич или други подръчни материали.
Съставяне на зимното гнездо. За поддържане на необходимата температура в зимното кълбо обемът на гнездото трябва да съответствува на силата на семейството. Поради това в гнездото трябва да се оставят толкова пити, колкото пчелите могат да покрият плътно, изцяло и нагъсто от горе до долу, т. е. да изпълнят пространствата между пи­тите. По време на зазимяването на семействата пчелите обикновено не покриват всички 12 пити, а по-малко, и това налага да се извадят излиш­ните непокрити с пчели пити, т. е. да се стесни гнездото. За да се про­вери количеството на пчелите, които покриват питите, най-добре е коше­рите да се отворят в по-студени дни или в най-студените часове на деня, за да се принудят пчелите да се свият на кълбо и да напуснат край­ните пити. Това ще ни покаже най-добре истинския обем на гнездото. Гнездото се сформира, когато по-голямата част от младите пчели са се вече излюпили, а питите се подреждат така, че при окончателното образуване на зимното кълбо и при движението на пчелите в кълбото те да имат на разположение необходимата храна най-близо до себе си. Това се постига, като в гнездото не се оставят пити с по-малко от 2 кг мед, т. е. такива, на които половината от площта и от двете страни е заета със запечатан мед. Ако количеството на меда в оставените пити е по-малко, може да се получи така, че в гнездото да има общо необходи­мото количество мед, но поради неправилното му разпределение част от пчелите ла не могат да го използуват и да загинат, а дори да загине ця­лото семейство. Това се получава поради обстоятелството, че маломедните пити в центъра на гнездото (след като пчелите изядат меда в тях) изолират пчелното кълбо от храната, разположена встрани от гнездото зад опразнените пити.

При подреждането.на питите обикновено в средата на гнездото се оставят тези с по-малко храна (2 кг мед), а отстрани — питите с повече мед (3 кг и повече). Питите може да се подреждат по няколко начина в зависимост от силата на семейството — в средата на плодника, което е за предпочитане при слабите семейства или към едната, именно по-добре сгряваната (южната) страна. При всички случаи обаче питите, на които има още пило, трябва да са срещу входа. След съставянето на гнездото то се ограничава с преградните дъски. Ако питите не изпълват целия плодник, празното пространство зад преградната дъска и отгоре се затопля. Затоплянето става най-добре чрез поставянето на възглавнички или тюфлечета отстрани, които са направени от зебло или от друга подобна материя и са напълнени със слама, конопен или ленен паздер, вата, сух мъх и др. Много подходящи и икономични са сламеничетата от пресувана ръжена слама или папур. Те са добри изолатори на топлината, а същевременно не допускат овлажняване на гнездото. Затоплянето отгоре над по­кривните дъсчици или покривното платно може да стане или с възглавниците, които са съставна част на всеки кошер, или чрез поставянето на празен магазин върху плодника, който се изпълва с материалите, посочени по-горе. При поставянето на затоплящите материали не бива да се допуска те да бъдат силно уплътнени.

За успешното презимуване на по-слабите семейства (ако те не са съвсем слаби и не подлежат на присъединяване към други по-силни семейства с млади майки) най-правилно е те да се съберат по две в един кошер, като се разделят с плътна, но тънка преградна дъска, която може да бъде надупчена с нажежен гвоздей. По такъв начин обикновено пчелите от двете семейства образуват общо зимно кълбо и се топлят взаимно.

След подреждането на питите и поставянето на затоплящите материали дъното на кошера се изтегля напред, за да се почисти добре, и върху него се поставя лист хартия или по-добре намаслен картон. Постилането на дъното осигурява това удобство, че през пролетта на следната година дъното се почиства много по-лесно, а освен това тази под­ложка служи като контрола за състоянието на семейството след презимуването, напр. да се види дали храната е изразходвана напълно. На входа след прекратяване на летежа на пчелите се поставят миши предпазители. В това състояние пчелните семейства се оставят да дочакат зимата.

Август-началото на пчеларската година

Август е месецът, в който се полагат основите на следващата пчеларска година. Главната паша е приключила. Пчеларите полагат грижи за семействата, като се стремят да осигурят условия за благополучно зимуване и интензивно пролетно развитие.
Първо:
Свалят се магазините - не по-късно от средата на август. В повечето издания се препоръчва дори началото на месеца. Предполагам, че всичко зависи от това, в кой район се намира пчелина.
Идеята е, че трябва да се даде възможност на пчелите да се запасят с храна за зимуването.

И тук разбира се има тънкости, като например: ако медът е манов, той задължително се центрофугира и се започва подхранване със захарен сироп. Подхранването трябва да приключи до 15 септември, за да може преработката на сиропа да се извърши от старите пчели. Зимните пчели не трябва да се ангажират с преработката на захарния сироп - дейност, която води до бързото им изтощаване за да може успешно да се справят с предизвикателствата на зимата и пролетта.
Второ
Прави се пълен преглед на пчелното гнездо.
Трябва да се следи за:
- сила на семейството - определя се по броя пчели в междурамие, както и по броя на питите, заети с пило
- количеството на хранителните запаси - колко пити и в каква степен са заети с мед. Тук опитните пчелари говорят за количество мед окомерно претеглено в кг. Сложна задача за неопитен пчелар, но все пак ето какво пише основно:
пълна дадан блатова пита от двете страни - 3-3,5 кг мед
пълна ЛР пита - 2-2,5 кг мед
Съгласно повечето информации за успешно зимуване на едно семейство е необходимо да се осигурят 15-20 кг мед. Важно условие е медът да е запечатан.
Наред с медовите запаси семейството има нужда и от прашец
При липса на достатъчно храна се извършва подхранване със захарен сироп.

- качеството на майката:Основното правило е, че семейството се зазимява с млада, оплодена майка. Майката се сменя на около две години. За младия пчелар е най-добре да маркира майките - така лесно ще може да я открие, респ. следи възрастта й.
Признаци за определяне възрастта на майката
- начин на движение - младите майки са бързоподвижни
- равномерно снесено пило
- наличие на много пило
- количеството на прашец (ако в семейството има останал много прашец - това е знак, че майката е стара)

- качеството на пилото: Здравото пило е равно, разположено равномерно едно до друго, восъчните капачетата са плътни, без отвори. Като се пробие капачето с клечка за зъби, пилото е бяло, не се точи

Трето
Предприемат се мерки против вароатоза. Най-разпространено и най-лесно за начинаещия пчелар е поставяне на ленти против вароатоза. Трябва да се спазват упътванията на производителя за различните видове противовароатозни ленти. Третирането срещу вароатоза е от изключително значение. В края на лятото опаразитяването е много силно. В резултат на липсата на търтеево пило, акарът напада работническото пило, ако не се вземат мерки може да се стигне до смърт или бягство на семейството.

Грижи за пчелите през септември

През септември пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването-съсредоточават мед към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника,като го разполагат в освободените от пилото площи.

 

Наред с това усилено събират и донасят прополис /пчелен клей/, с който замазват всички пукнатини и малки отвори, пред който може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и в вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите-една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата към гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.

 

През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането и по тях килийките да не се виждат-телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата.

 

Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват в разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определят силата на семействата при зазимяването им. След като оредели броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подпора им.

 

Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи трябва да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склад, вкл. и питите, на който има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигнат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска.

 

Съвсем неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна/ няма открито пило, на което да правят и дават кашица мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна/, води до тяхното силно физиологично изтощаване /белтъчно обедняване/.

 

Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната: Захарният сироп е съставено от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят/инвертират/до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инертазата – ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи.

 

Колкото повече захарен сироп преработват пчелите, толкова белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта н него. Изчерпат и се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показват, че дори и да донасят известни количества прашец през есента, щом е приключило отглеждането на открито пило, пчелите не консумират от пози прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят.

 

Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейството с 2,5 кг. пчели /това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели/ при отсъствието на открито пило към 20 септември се даде за преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25 %. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай, че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда/ от готовата/, пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари. Зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства.

 

Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана /неразградена до прости захари/ и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доизграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпат белтъчните резерви в организма им. Свършат ли те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запасни от захарен мед в питите. Това е основната причина пред последните години зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери.

 

Физиологически изтощени пчелите стават податливи и на редица заболявания-нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелите. Неправилно се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Опитите показват, че ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване на организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълването на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.

 

Важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. У нас зимите протичат различно- някоя година зимата е мека и кратка, а в други случаи продължителна и студена, има и късни поврати на застудяване през април,пчеларят трябва да подготви пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е кратка значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволят изхранването на пчелите, без да се налага добавянето а храна през зимата/тя трябва да стигне до края на март-април/.

 

За зимуване на плътна междинна пчели трябва да се остави минимум по 2 кг. Мед. Този мед трябва де бъде почти изцяло запечатан в питите. През зимните месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка-под 1 кг на месец, но ако зимата е топла и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата. Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират.

 

Това налага на слабите семейства/рояците и запасните майки/ да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатано пило/или с млади пчели/ от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слаби семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя о едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им. Към края на месеца пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни , а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването.

 

В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване. Поради липса на паша разпечатването на вадени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило пчели и пр. трябва да става внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодени отделения, от които се взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.

 

През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Има няколко регламентирани препарата срещу това заболяване, което позволява на пчеларят да ги използва по избор. Още по-добре е, ако той редува третиранията с два или три препарата. През месеца е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи на ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като пред пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.

 

При окончателно стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранно пролетно подбудително подхранване /чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата/, а част от по-маломедените може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване /над 2,5-3 кг кошер/, част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.

 

Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен /през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя/, на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дават пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до изтощаване на пчелите- не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасяване-средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар за всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно за зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна /кърмова маса, подбуда/ през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.

 

Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки /на силното и слабото/, отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят двете майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само слаби семейства, които при по-тежка зима почти загиват. Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи-сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства /придаване на съвсем слабите семейства към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно/.

Как живеят пчелите.

Сега в света се проповядва нова философия, която човек тепърва трябва да изучава. В това отношение, всеки трябва да се запита, какво е неговото предназначение и какво място заема в природата. Щом дойде до това положение, човек ще престане да се тревожи. Тревогата е второстепенно нещо в живота. Всеки ден човек трябва да разрешава важния въпрос за себе си, защо е дошъл на земята и каква работа трябва да свърши. На всеки човек е дадена определена работа, която той непременно трябва да свърши. Нека всеки се запита, каква служба, каква работа му е дадена. Ако наблюдавате живота на пчелите в кошерите, ще видите, че там работата е точно разпределена. Царицата снася яйца, работничките непрекъснато ходят да събират мед и се връщат. Търтеите пък свирят и те вършат своята работа. Те са свирци. Когато настанат гладни години, работничките избиват търтеите, като казват: „Много търтеи не ни трябват“. Обаче, като забогатеят, като настанат плодородни години, те създават повече търтеи и не ги убиват. Хората наричат свирците на кошерите търтеи, но аз ги наричам „красивите свирци на пчелния кошер“. Докато свирците в кошерите свирят и вие можете да вадите мед. Започнат ли пчелите да избиват търтеите и за тях е лошо, но и за хората не е добре. Вие трябва да желаете да има свирци в кошерите, защото и мед ще има; щом почват да избиват свирците и за кошера, и за хората не е добре – мед няма да има.

Защо някои деца се раждат в царски семейства? – Защото са хранени с царска храна. – Защо от многото яйца, които царицата-пчела снася, само едно излиза царица? – Защото е хранено със специална, с царска храна. Като изучавате живота на пчелите, виждате, че яйцата на работниците се хранят с един вид храна, бръмбарите, неправилно наречени „търтеи“ – с друг вид храна. Бръмбарите представляват свита на царицата. Благодарение на тях, тя върши своята работа. Те са от високо произхождение. Не е добре, когато бръмбарите се размножават повече, отколкото трябва. Ако съвсем изчезнат и това не е добре. Между пчелите в един кошер има известна пропорционалност, която природата допуска. Наруши ли се тази пропорционалност, пчелите сами я възстановяват.

Всеки човек иска да бъде цар, или царица. Не е лесно да носи човек тази висока титла. Колкото по-високо място заема човек, толкова по-отговорно е положението му. За пример, положението на целия кошер зависи от царицата. На всеки 24 часа тя трябва да снася по две-три хиляди яйца, от които се излюпват работници. Усилена е работата на царицата! Лесно е да каже човек, че иска да бъде цар, свещеник, майка, баща, или учител. Това са едни от най-отговорните длъжности.

Учителят често спираше погледа си на животните. Той ги наричаше „малките братя.“ Отдаваше им правото, зачиташе свободата, която им е дадена от Разумната Природа. Наблюдаваше с внимание техния живот, изучаваше го и ни даваше често примери от него, като правеше преводи и съпоставяния, за да изясни някои положения в нашия живот:

„Пчелите като намерят паша, играят на кръг около нея и показват на другите пчели, че там има храна. Пчелата по радиовълните познава къде има най-много цъфнали цветя и отлита в тая посока.“

Мнозина се оплакват, че откак са дошли новите идеи в света, съвсем са се объркали. – Защо се объркали? – Защото торбите им се изпразвали. Другите пък, на които торбите се пълнят, се радват. Кое е за предпочитане: да имате пълна или празна торба? Въпросът се разрешава другояче. Иска ли човек да раздава от своя хляб на другите, за да не остане торбата му празна, той трябва да има на разположение още един хляб. Следователно, всяка идея, която не може да роди друга, подобна на себе си, остава в торбата. Роди ли друга идея, тя може да излезе навън. Значи, старите идеи излизат, а новите, младите остават в торбата. Същото може да се каже и за водата. Тази вода, която изтича, е стара. Тази, която в момента извира, е нова. Старото излиза, новото остава. На този закон е основан животът на пчелите. Когато някой кошер се рои, старите пчели излизат, а новите, младите, остават в кошера. Между хората законът е точно обратен: старите остават на мястото си, а младите отиват в нова къща.

Нито щастието, нито благата разрешават мъчнотиите и задачите в живота. За пример и пчелите могат да си устроят концерт, както хората си устройват. Влизали ли сте в някой кошер, да видите, как живеят пчелите? И пчелите, като хората, се радват на живота. Един ден гледам пред един от нашите кошери, в едно гърне с вода, удавени около 20-30 пчели. Взех една от тях, духнах и малко, тя започна да се движи и се съживи. Взех втора, трета, съживих ги по същия начин.

Разглеждах ги под лупа и забелязах, че тия, които можаха да се съживят, не бяха окончателно скъсали с живота. Имаше някакъв бавен пулс в тях. Само две-три пчели не можаха да се съживят. В онези, които се съживиха, се забелязваше особена радост; те се радваха на живота. Ако не бях ги забелязал навреме, те щяха да умрат. Значи и човек може по същия начин да възкръсне – от нас зависи. Затова, именно, Христос е казал на учениците:”И по-големи чудеса ще правите от тези". Как ще възкресите човека? Ще го сложите с гърба на земята и ще почнете да работите върху него. Ако искате пчела да съживите, ще постъпите по същия начин: ще я сложите на ръката си, с коремчето нагоре и ще почнете да духате. Ако преди това крилцата и са били разперени, животът е изчезнал от нея, тя не може да се съживи. Обаче, ако крилцата и са близо до тялото, животът е още в нея и вие ще можете да я съживите. Щом започнете една работа, не се съмнявайте в успеха и. Ако имате вяра и мъртвият ще възкресите; ако се съмнявате и живият ще умъртвите.

Справедливо може да се каже, че характерът на човека се познава от къщата му. Каквато е къщата му, такъв е и той. По кошера познавате живота и качеството на пчелите. Те имат врата, през която влизат и излизат, имат външна стража, която пази известен ред и порядък; те спазват необходимата чистота и температура, което показва, че чистотата и редът са най-главните им качества.

Третото музикално упражнение, което ви се даде, беше „Сладко медено“. И то събужда във въображението ред картини – за Слънцето, за цветята, за пчелите и техния живот, за културата им, за тяхната голяма чистота. Тия картини осмислят думите сладко медено. При тия картини изпъква идеята, която се съдържа в думите сладко медено. Това сладко е дошло от Слънцето и влязло в цветята, отдето пчелите го изсмукват и преработват. Те го превръщат в мед и го използват за храна. Когато си представите картината за живота на пчелите, на пръв поглед изпъква тяхната физическа чистота и голямото им трудолюбие. Достатъчно е най-малкото нарушаване на законите на една от пчелите, за да бъде тя строго наказана.

Когато обича някого, и пчелата се жертва. Тя дава живота си за него. Някой човек страда от ревматизъм в краката, но не може да се излекува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лекарите, но и те не могат да му помогнат. Най-после, на помощ му иде пчелата. Като го ужили няколко пъти по краката, ревматизмът му изчезва. Пчелата забива жилото си в крака му, а заедно с това жертва и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отделя, вие можете съзнателно да се лекувате.

Вие, като ученици, трябва да изучавате тия неща, да наблюдавате растенията, животните и да вадите положителни научни данни за техния живот и развитие. Вземете, например, пчелата. Тя се отличава със силно развито обоняние и зрение. Човек може да усети миризмата на цветята най-много на 5–6 метра разстояние, когато пчелата усеща тяхната миризма на 5–6–10 километра разстояние. Тя познава отдалеч кои цветя миришат и по миризмата им ги намира. При това пчелата вижда хубаво и ясно отдалеч. В това отношение тя е ясновидка. Като излиза из кошера си, тя прави един голям кръг, зърне отдалеч цветята и по права линия отива към тях. После пак се повдига нагоре, зърне кошера си и по права линия отива към него. Премести ли се кошера ѝ само един сантиметър, тя не влиза в дупката направо, а се удря в кошера. У нея има изработено вярно чувство за мерене.

Казвам: Ако пчелата е развила тия чувства, колко повече окултните ученици трябва да развиват своите по-висши чувства! Като се спирате върху откритията на учените геолози и други, как мислите, по какъв начин са дошли те до тези данни? – Чрез своята интуиция. Иначе те не биха могли само по предположение да се доберат до такива положителни истини. В тия учени има едно вътрешно чувство, чрез което те казват, че еди-кои си пластове са били преди хиляди години в едно положение, други – в друго положение. После обясняват по какви причини са станали промени с тях и т.н.

Сега какво е предназначението на личните чувства. Личните чувства се явяват на най-нисшата степен на живота. Личните чувства съществуват у всички животни. Вземете например пчелата. Поставете се пред кошера. Царицата чувства, че някой спира работниците й, и издава разпореждане: „Идете кажете на този господин да се отстрани от пътя!” Тогава ще излезе една пчела и ще те удари по главата. Ако не вземеш под внимание това, втора ще дойде. На третия път ще те жилне: „Ти трябва да знаеш, че царицата даде разпореждане.” Нищо повече – не изпълниш ли тази заповед, ще има гонене. Туй произтича от честолюбието: ред и порядък има тука. „Ние отиваме на работа, трябва да си доставим храна, какво си седнал на пътя ни!” Честолюбие има и у по-нисшите животни. Кое е човешкото честолюбие? В животните качеството на честолюбие се отличава. Едно животно винаги се хвали със своята сила. Туй е качеството на животинското честолюбие. Кокошката, ако е квачка, като види някой вол, разпери се – ще го клъвне, казва: „Трябва да знаеш, че аз съм голяма, няма да ме смущаваш.” Ако е змия – ще се увие, ще се изправи. Или ако е някое куче – ще му настръхне козината; и котка ако е – също. И после, котките имат един символ – съскат. И когато каже тази дума, кучето се връща. Казва: „Внимавай!”

Не е достатъчно само човек да търси причината на злото, но той трябва да бъде готов да се откаже от него. Ако не се откаже от своята алчност, той не може да влезе в Божествения порядък на нещата. Ако пчелата- работница не може да излезе от обществото на пчелите, нищо няма да придобие. Тя ще има царица – пчела, която ще ѝ заповядва, и завинаги ще си остане работница в кошера на своята царица. И в кошера има ред и порядък, чистота, но този ред и порядък не е идеален. Ако пчелата се стреми към нещо възвишено, трябва да напусне кошера. В живота на пчелите е допуснато многомъжеството, което не може да бъде идеал на един възвишен свят. Техният строй е отживял времето си. Всяка съзнателна пчела търси нови условия, за нов, възвишен живот."

Съвременните хора имат превратно схващане за живота. Те казват: Да оправим обществото, света. Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите – те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна, за работниците пчели друга храна, за търтеите друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване.

Щом търсиш обикновения начин на живот и мислиш само за ядене и за пиене, това търсят и животните. Значи по нищо не се различаваш от тях. Вижте пеперудите какво ядене имат. Те ядат по царски. Те дават хубави угощения. Нима мислите, че яденето на пчелите не е хубаво? Влезте между тях да видите какви хубави угощения се дават. Те имат за царицата специална храна, най-изящната храна. После за техните певци пак имат специална храна. Те са техните големи лордове. Когато положението на един кошер е естествено, там всички пчели си разпределят работата, съобразно това си разпределят и храната. Те имат около 400 души певци. Когато кошерът забогатее, певците се увеличават. Щом кошерът осиромашее, веднага певците се уволняват, остават само една малка част от тях. Обикновеното число е 400. Те са любовниците на царицата. Те са нейните придворни. Един цар на земята има придворни дами, а една царица в кошера има придворни кавалери. Вдъхновението на царицата иде именно от тия певци. Като погледне към тях, тя придобива вдъхновение да работи. Извадете тези лордове, от кошерите, или както ги наричат бръмбарите и всичкото вдъхновение на царицата ще изчезне. Сегашните пчелари току хващат в капани тези лордове, мислят, че щели да ядат много мед, та повече дял да остава в кошерите. Но те не разбират психологията на пчелите. Вие можете да отстраните бръмбарите, така наречени по човешки „брам“, „бък“, но няма да подобрите състоянието на кошера. Думата „брам“ значи големи. Ако отстраните всички тия бръмбари, след няколко години кошерът става все по-слаб, работничките стават все по-малки и по-малки, кошерът се изражда и след време съвсем изчезва. Следователно, здравословното състояние на тия кошери зависи именно от бръмбарите.

Сега това не са твърдения, но това са мои наблюдения, които са много верни. Аз правих тези наблюдения, когато правих изследвания върху човека. Тогава аз правех сравнение между минералното царство, между растителното царство, между животинското царство и между човешкото царство. Имам едни голям сбор на данни и изводи, които са много верни. Тия данни могат да се проверят. Затова има специални начини. И в бъдеще, може би, след 100 години, животът на пчелите може да се внесе в социалния живот на хората и така да подобрят семействата. Съвременните хора не разбират онзи велик Божествен ред на нещата, вследствие животът не може правилно да се развива.

За пример, на младото поколение са поставени ред ограничения, които не допринасят нещо добро. И при това във всеки дом има специални правила и закони, точно диаметрално противоположни на ония, които съществуват в другите домове.

Днес повечето хора мислят само за себе си. От сутрин до вечер човек мисли, как да изкара прехраната си, как да се облече. И животните мислят само за себе си. Човек, обаче, като мислещо същество, стои по-високо от животните. Той има други стремежи. Щом е така, човек трябва да обърне погледа си и вън от себе си, да се спре върху проявения живот на любовта, върху проявения живот на Бога. Без това той не може да направи крачка напред, защото няма да има образец, по който да живее. Животът на пчелата е част от проявения живот на природата. В това отношение човек може да вземе пример от нея. Когато отива да събира мед, пчелата се ръководи вътрешно, къде да отиде и от кои цветя да събира мед. Като се нахрани, тя събира прашец и го носи в кошера си, да се ползват всички от него. Тя живее за себе си, но живее и за общото. От време на време пчелите се роят: старите напущат кошера, отиват в друг, а младите остават в стария кошер. Между хората законът е обратен: младите напущат бащиния си дом, а старите остават. Това, което наричаме женитба, не е нищо друго, освен роене. Така се роят и душите, когато слизат на земята. В един ден слизат от невидимия свят около 10, 20 или повече хиляди души и се разпръсват по цялата земя. Женитба, която има за основа любовта, не е нищо друго, освен проявление на Бога.

Какво трябва да правят родителите, за да не страдат синовете и дъщерите им? Те трябва да следват примера на пчелите. Пчелите казват: Ние не позволяваме на нашата царица да ни напуща, освен когато кошерът се рои. И тогава, тя не излиза сама, но целият кошер върви заедно с нея. Следователно, който се осмели да изнесе вън от себе си една своя светла мисъл, или едно светло чувство на показ, пред хората, скъпо плаща. Дръжте своята свещена мисъл или идея в душата си, никой да не я вижда, никой да не знае, какво живее в духа или в душите ви. Работничките излизат от кошери и се връщат назад по няколко пъти на ден, да събират мед, но царицата седи в кошера, снася яйца и не излиза навън. Щом излезе, всички я последват. Тя излиза навън с голяма свита. Това наричат пчеларите „роене на кошера". Всяка пчела познава гласа на своята царица и ѝ се подчинява. Ако царицата изчезне, или сама напусне кошера, между пчелите настава голям смут.

И тъй, докато Божествената царица живее във вашата душа, всичките ви работи се нареждат добре. Щом тази царица напусне душата ви, всичко тръгва назад. Мислите, чувствата и постъпките ви се объркват. При това положение, и животът изгубва смисъл за човека. Докато царицата е в кошера, пчелите работят, живот има между тях. Щом тя напусне кошера, между пчелите настава пълна дисхармония. За да се възстанови хармонията, пчелите започват да хранят нова царица, да заместят първата. Като порасне новата царица и започне да снася яйца, пчелите отново се развеселяват и започват усилена работа. Следователно, като се обезсърчите, ще знаете, че вашата царица е напуснала кошера. Останете ли сами, животът ви се обезсмисля и ще се питате, какво представя животът, кой го е създал, защо е създаден и т. н.

Иска ли човек да влезе в Божествения свят, той трябва да отговаря на известни условия: да бъде абсолютно чист и здрав, да носи светли мисли и благородни чувства, да има ново разбиране за целокупния живот. Там не се допуща нищо отрицателно. Животът на пчелите дава слаба представа за Божествения свят. Пчелите се отличават с голяма чистота. Те не допущат в кошера си нищо нечисто и дисхармонично. Ако някоя пчела се разболее, веднага я изхвърлят навън. В Божествения свят не се търпи никакво петно. Не е лесно човек да влезе в този свят.

Всеки писател е цвят, който цъфти през пролетта на живота. Всяка пчела има право да се ползва от нектара на тоя цвят. Всеки цвят трябва да ни радва, но желателно е той да върже и узрее. Важно е още плодът да не окапе. Ако плодът узрее, ще имаме един добър писател. Всеки учен, всеки писател, всеки духовник, от плодовете на които се раждат добри мисли и чувства, т. е. сладки сокове, са благословени. Те идат на земята да внесат добрите и светли мисли и чувства в хората.

Пробуждането на човешката душа е велико явление в Битието. То не е произволен процес. Както раждането на детето е велико събитие в дома, така и пробуждането на човешката душа е велико събитие в Божествения свят. Всички ангели, всички възвишени, разумни същества се радват на това събитие. Пробуждането на човешката душа не подразбира обръщане на грешника към Бога, но освобождаване на Божественото в човека от всички криви разбирания, от всички заблуждения, в които е бил потопен през вечността. Пробуждането на човешката душа, на нейното разцъфтяване подразбира събличане на човека от старото, от кривото, от неговите вековни заблуждения. В пробуждането на човешката душа се вижда величието на Божията Любов. Пробуждането на човешката душа се придружава с възприемане на първия Божествен лъч на топлината на любовта. Този лъч представя подтик на душата към нов живот. Подтикът на душата към нов живот се изразява в нейното разцъфтяване. На този подтик, именно, ангелите се радват. В него те виждат проява на Битието, проява на Божия Дух. Този момент в живота на човека е начало на истинска радост, начало на пълна свобода.

Когато душите се пробуждат, ангелите на небето пеят и възхваляват Господа. Когато цветята цъфтят, пчелите пеят, весело бръмчат. Те пеят за цъфналите цветя, за проявения живот. Пчелите пеят, радостно хвърчат от цвят на цвят и събират сладък сок за своя мед. Каквото са цветята за пчелите, такова нещо представят пробудените човешки души за ангелите. От тия души ангелите събират мед за своите кошери и се радват и на малките придобивки. Който се осмели да разруши живота на една от тия души, той разваля работата на ангелите, които са в небесата. Всякога дръжте тази мисъл в ума си, за да осмислите своя земен живот. Разцъфтяването на човешката душа осмисля живота на човека. Докато човек очаква този момент, земният му живот има смисъл. Престане ли да го очаква, изгуби ли надежда в него, земният му живот абсолютно се обезсмисля. Когато настъпи момента на разцъфтяването на някоя душа, цялото небе се радва на това велико събитие и отправя погледа си към тази душа. Щом небето се радва на пробудената душа, радвайте се и вие.