- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Неделя, 04 Ноември 2018 08:36
-
Написана от Super User
-
Посещения: 503
През ноември пчелните семейства теябва да са вече зазимени. Пчелините се посещават периодично, да се проследи състоянието на кошерите. Те трябва да бъдат повдигнати на 10-15 см от земята и с лек наклон напред, за изтичане на водата от прилетната дъска.
Осигурява се пълен покой на пчелните семейства.
Извадените при зазимяването пити се приготвят за да се съхранят през зимата.
Причини за повишена смъртност на пчели през зимата
Зимният период е най - тежък за пчелните семейства. Независимо, че пчелите са студоустойчиви насекоми, през зимата те са изложени на много стресови фактори.
Всяко пчелно семейство живеещо в хралупа или тръвнар безпроблемно преживява и в най - мразовитите зимни месеци. В хралупата и тръвната условията са почти еднакви, докато разликите с разборните кошери са огромни. Пчелите правят отвора за вентилация в хралупите, точно на определено място и регулират големината му според силата на семейството. Той се намира винаги в противоположно на ветровете място. Конусовидната форма на хралупата и тръвната позволяват топлината да се задържа горе, докато кълбото в зависимост от атмосферните условия се придвижва при студ нагоре, а при затопляне се разпуска надолу. Там пчелите сами си изграждат питите така, че да не се получава течение и изстудяване на гнездото. Хранителните запаси са разпределени по най - подходящия за тях начин, отгоре и встрани.
Пчеларите използват различни системи кошери, които са пригодени по - скоро за удобство на пчеларите, отколкото на пчелите и в редки случаи се замислят за отрицателните последствия, които нанасят на семейството. Образуването на кълбото през зимата в кубичната форма на кошерите позволява в осемте ъгъла, които са празни, да се кондензира влага, а около кълбото и стените на кошера да остава много свободно пространство, където температурата се изравнява с външната. В хралупата и тръвната това пространство е нищожно и е само в долния край.
Зазимяването на пчелните семейства от пчеларите не винаги е най - подходящо. Разстоянието между питите и надрамъчния капак понякога е ненужно голямо. Поставянето на рейки (летвички) между рамките или слагането на платно или велпапе върху тях предпазват кълбото от излитане на част от топлината. Много пчелари го практикуват, но не всички поставят напречно на рамките летвички и не се съобразяват, че като започне снасянето на яйца, майката през студените януарски дни, няма откъде да премине, за да осемени следващите пити и заобикаля питите от горе или странично, където температурата е ниска. В такива случаи най - удачно е да се правят изкуствени отвори (10 мм) в горната третина на плодниковите пити, които да служат за проход на пчелите и майката към страничните пити.
Разсъждавайки върху плюсовете и минусите на естествените жилища на пчелите и кошерите, се разбират неволно много недостатъци на съвременните им жилища. Всички те оказват отрицателно влияние върху биологичните изисквания на пчелите към температура и микроклимат и предизвикват преждевременно износване и смърт на много пчели. Смъртността в хралупите и тръвните е минимална и се дължи само на биологично остаряване и износване на пчелите, докато в разборните кошери им действат и различни фактори, като температура, влага, неправилно разпределени медови запаси и др. Компенсирайки излишната загуба на топлина, те са принудени да изразходват повече храна и енергия за затопляне, вентилиране на излишната влага и др. Затова отпадането до 200 - 300 пчели през зимата в едно семейство, отглеждано в разборен кошер, се смята за нормално.
През януари е наложително да се направи един осведомителен преглед, особено на съмнително зазимените пчелни семейства, чрез прослушване с маркуч или изтегляне на отпадъци от дъното навън през прелката със закривено Г - образно телче и по намерените отпадъци се преценява за състоянието в гнездото.
Най - честата причина за повишена смъртност са недостатъчната храна, наличието на некачествен (манов, гроздов, захарен или кристализирал) мед, стари майки, нежизнени болни пчели, следствие на вароатоза при недобре обезпаразитени семейства, безпокоене от кълвачи, мишки и други животни, почукване от клони и ледени висулки при поставени кошери под дървета, стари нехерметизирани кошери, в резултат на недостатъчна професионална подготовка на пчеларите и др.
Върху целия комплекс от причини, пчеларят трябва да влияе по време на подготовката за зазимяване и самото зазимяване, като се стреми максимално, да ги избягва. Установяването на някои от горните недостатъци през зимните месеци следва да се коригират своевременно, докато не са предизвикали непоправими щети за пчелите.
- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Четвъртък, 18 Октомври 2018 04:11
-
Написана от Super User
-
Посещения: 597
През ноември пчелите в нашата страна обикновено са преминали в зимен покой. Само при по-продължителни топли есени, каквито има понякога, и покрай Черноморското крайбрежие пчелите летят и през този месец през деня, а нощем поради понижаването на температурата образуват зимно кълбо. Понякога след първите застудявания през октомври ноемврийските затопляния активизират летежа и работата на пчелите, в резултат на което майката снася яйца и пчелите започват да отглеждат отново пило. Активизирането на пчелите и дейността на семейството като цяло през ноември не са желани, особено ако се започне отглеждане на пило. Както отделянето на млечице за изхранването на личинките, така и поддържането на необходимата температура за неговото развитие (34,5-35°С) при ниска външна температура изтощава физиологически пчелите и силно влошава презимуването им. Рядко се случват зими без продължителни застудявания, които да гарантират от изтощаване пчелите, отглеждали пило в началото на зимния период. Много по-добре зимуват пчелните семейства, когато застудяването ги завари без пило и през първите три месеца (ноември, декември и януари) не се възобновява отглеждането му, т.е. няма периоди на продължително затопляне и летеж на пчелите, а само еднодневни облитания за прочистване.
Добре подготвени и правилно зазимени, пчелните семейства през ноември не се нуждаят от грижите на пчеларя. Те имат нужда от пълен покой. Затова пчеларят трябва да ги защити своевременно от безпокойствия, предизвикани от домашни и диви животни, хора и ветрове, ако пчелинът е изложен на такива. При покрита със снегове земя още през месец ноември кълвачите нападат кошерите. Най-често по това време те разширяват отворите на горния им вход и изяждат постепенно пчелите (пакости нанася само едрият зеленикав кълвач с червени пера по средата на главата; другите видове кълвачи не нападат кошерите).
Работата на пчеларя през ноември е предимно в складовите помещения, където се съхраняват инвентарът и питите. Довършва се сортирането на питите, ако това не е направено напълно през октомври, изрязват се от рамките всички бракувани пити, подготвени за това от предишните месеци. Вощината от питите се сортира по качество – кафява, от участъците покрай горната летва на рамките, в които е отглеждано по-малко поколения пило, и тъмна, от останалата част на питите, където са се люпили много поколения пчели. Бялата вощина от питите, в които не се е отглеждало пило, пчеларят трябва да оставя отделно и да я стопява на слънчева восъкотопка или чрез кипване във вода, тъй като от нея няма остатъци (троптина) – масата й става почти изцяло на восък.
Дезинфекционният инвентар се ремонтира, ако има нужда, и се подготвя за използване през следващия сезон. Рамките се приготвят за опъване на тела по тях. Нанизаният тел на рамките трябва да бъде добре опънат и до залепването на восъчните основи рамките трябва да се съхраняват така, че той да не се къса или врязва в летвите им. Ако не могат да се съхраняват във вертикално положение закачени на стелажи, шкафове, кошери, те трябва да бъдат наредени на пода напречно една на друга в колони до тавана.
Броят на рамките, на които ще се опъва тел, се определя въз основа на направения есенен восъчен баланс на пчелина. Восъчният баланс представлява инвентаризация на питите, с които разполага даденият пчелин. За целта пчеларят сумира данните за броя на питите в семействата, оставени за зимуване на пчелите във всеки кошер, вкл. зад преградната дъска броя на питите в склада и отделените за бракуване (те ще дадат рамките, които ще се използват за поставяне на тел и залепване на восъчните основи за изграждане). На всяко пчелно семейство трябва да бъдат осигурени минимум по един пълен комплект плодникови пити (12 броя) и по два комплекта магазинни (24 броя) за дадан-блатовите кошери и по 25 броя за многокорпусните. Когато в пчелина има достатъчно изградени и годни за използване пити, пчеларят трябва да подготви минимум по 4-5 плодникови пити, изграждането на които да става заедно с използването на строителната рамка, за да се съчетаят използването на отделяния восък и борбата с вароатозата. Практиката показа, че от пролетта (цъфтежа на джанка – до края на пашата (прецъфтяването на слънчогледа и късните ливади) пчелите изграждат по 6-8 плодникови пити и дават по 600-800 г стопен восък от строителните рамки (а при добра година и повече).
На базата на восъчния баланс на пчелина се прави и разчет за количеството восъчни основи, които пчеларят трябва да осигури за новия сезон. Ако получените срещу восък и восъчни суровини (вощина и троптина) восъчни основи не достигат пчеларят трябва да закупи восъчни основи, за да гарантира пълното оползотворяване на восъка отделян от пчелите, и изграждането на нови пити. Това ще му позволи да бракува всички стари и негодни пити в семействата.
В складовите помещения, където се съхраняват пчеларският инвентар и особено питите, пчеларят трябва да вземе мерки за опазването им от мишки. Той трябва не само добре да уплътни вратите и прозорците, за да не могат да влизат мишки, но да запуши всички по-големи отвори по пода, особено в ъглите му, отвора на комина и други места позволяващи проникването на мишки. В самите помещения трябва да се поставят отровни и примамки за мишки. Специални мерки трябва да се вземат за опазването на шкафовете за пити в помещения където има плъхове. Плъховете прогризват стените им вкл. и стените на магазините с пити, влизат при питите, разрушават голяма част от тях, правят си вътре гнезда и в тези гнезда отглеждат малките си. От изпражненията и особено от урината им оцелелите пити придобиват неприятна миризма и пчелите не ги усвояват, а изгризаните трудно или въобще не изграждат. Това налага такива пити, ако се използват поради липса на други, да се проветряват няколко дни и добре да се промият с вода, преди да се дадат на семействата за използване.
През ноември пчеларят трябва да направи равносметка какъв инвентар ще му е необходим за пчелина през следващия сезон – кошери, магазини, корпуси, рамки, центрофуга, дребен инвентар и т.н.
Макар че пчелните семейства са в пълен покой през ноември, пчеларят трябва да посещава периодично пчелина за проверка на състоянието на кошерите. Това е наложително при бури, силни снеговалежи и др. При огледа в пчелина той трябва да обърне внимание не само за нормалното разположение на кошерите, но и за нападения от кълвачите – ако върху предната страна (около горния вход) на кошерите има разширен отвор, това показва, че кошерът е нападан и трябва да се вземат мерки за прогонването им.
