Всичко за пчелите и пчеларите

Пчелите през последният месец от годината

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 05 Декември 2019 05:32

Написана от Super User

Посещения: 1075

Състояние на пчелните семейства
Всичко е притихнало – животът в пчелина като че ли е замрял. Това е само привидно. Пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. То е в това състояние през първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С.
Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а образуването на топлината става в резултат от обмяната на веществата в тялото на пче¬лите. Колкото е по-ниска външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност намалява. Интересното е, че пчелите от повърхността на кълбото се притискат плътно една до друга подобно керемидите на покрива, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която помага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. Когато времето е много студено за направят по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез съкращаване на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Мускулната енергия и образуването на топлина са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад при наличност на мед в кошера, напъхани в празните килийни. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,5 до 0,8 кг мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т. нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката. С използуването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стена на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват , пчелното кълбо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите.
Работа на пчеларя
След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и др. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да опъне тел на тях.
През декември работата на пчелина е свързана с осигуряване на спокойствие на пчелните семейства. През този период пчелите са образували зимното кълбо и принципно не се нуждаят от грижите на пчеларя, но все пак трябва да се следи за състоянието им. Това се прави чрез прослушване на семействата и наблюдаване на очистителните облитания.Прослушване: извърва се с помощта на гъвкав гумен маркуч с дължина около 1-1,5 м. Единият край се поставя в отвора, а другия се доближава до ухото. С кратко почукване по корпуса се предизвиква смут в семейството.

По издаваните шумове опитният пчелар е в състояние да установи състоянието на пчелите в преслушвания кошер.
Има 5 различни звука, които трябва да могат да бъдат различавани от пчеларите:
• при почукване звукът се усилва, след което затихва бързо и постепенно = всичко в семейството е наред;
• през 3 – 15 сек. се долавя пищящ звук, издаван от отделни пчели = наличие на нозематоза – нобходима е консултация с ветеринар;
• постоянно пищене = наличие на гнилцово заболяване;• постоянен, висок, разногласен звук, открояват се отделни „тъжни“ звуци = най-вероятно семейството е осиротяло – необходимо е да се вземат мерки за обединяване с друго семейство
• звукът е завишен и затихва много бавно = хранителните запаси са на привършване – необходимо е да се придадат пити с мед или инвертиран сироп.
Наблюдаване на очистителните облитания: Очистителните облитания са изключително важни за пчелите. При тях те се освобождават от натрупаните в дебелото им черво остатъци от храна. Очистителните облитания пчелите извървашт в топли зимни дни, обикновено при темепратури около 12 С. Същевременно те се стремят да изнесат навън падналите по дъното на кошера трупове на умрели пчели, восъчни капачета, кристалчета с мед и други отпадъци.
По начина на облитане също може да се направят изводи за състоянието на семейството:
• Дружно и енергично облитане = семейството е добре;
• Слабо облитане, облитане на единични пчели, суетене на пчели пред входа, диарични петна около входа = нередност в семейството, като например голяма смъртност (подмор), загуба на майка, недоброкачествена храна, глад и пр.
• Някои семейства не се облитат заедно с другите, а оставят в кошерите. При почукване по стените на кошера издават характерния дружен, енергичн звук = те са още в зимен покой. Необходимо е да се свалят изолиращите материали от кошера, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с което ще се подтикнат пчелите към облитане.
• Ако някои семейства не се облитат и при почукване не издават никакъв звук = те са загинали. Техните входове се затварят, за да не влизат пчели крадци. След като спре облитането на другите семейства се отварят и преглеждат, за да се установят причините за умирането, които може да бъдат глад, студ, осиротяване, задушаване, лошокачествена храна, заразно заболяване и пр.

ЗАЗИМЯВАНЕ НА ПЧЕЛИ – КОГА Е ПРАВИЛНИЯТ МОМЕНТ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Сряда, 13 Ноември 2019 06:53

Написана от Super User

Посещения: 1155

Не пропускайте този етап и се отнасяйте сериозно към него!

пчелни кошери
Няколко начина да се справим с вароатозата по пчелите

Именно навременният преглед установява силаНта на пчелното семейство, за проблем в кошера и неговите нужди от храна.Важно е да се отбележи, че прегледът най-късно трябва да се извърши до месец октомври.

Дотогава майките вече трябва да приключили със снасянето на яйца, последното пило да се е излюпило или по някои средни пити е останало малко запечатано пило.

Процедурата „Зазимяване на пчели“ се случва по различно време на месеца във различните региони на страната. При по-мекия климат тази дейност може да стане до края на м. октомври, а в по-студените и ветровити региони трябва да зазимим пчелите по-рано.

1. Разберете дали кошерът е силен или слаб
На първо време трябва да разберем дали нашият кошер е силен или слаб. Силният кошер се разбира по това, че след като го отворим, ще видим, че повече от 8-9 пити са покрити с пчели. Кошерите с 4-5 или по-малко междуредия пчели, са слаби.

2. Обединете слабите кошерикошери в планината
Добър начин да спасим слабите кошери е да ги обединим. Това се случва като приближаваме кошерите един към друг постепенно. Правете това вечер, с по половин метър разстояние на кошерите.

Добър подход е на двете семейства да се отворят входове от предната страна. Те се разделят с отвесна дъска, която трябва да е цветно боядисана. Имате няколко позитивни ефекта от обединяването на пчелите: зимата им е по-лека, имат повече топлина и хранят се по-малко.

Когато настъпи пролетта, прехвърлете пак едното семейство, защото не трябва да им бъде прекалено тясно.

3. Проверете майката
Майката в кошера да е млада – това има изключително значение. Много често майките по-стари от две години умират по време на зимата. Което може да се окаже много опасно, защото при смъртта ѝ пчелното кълбо се разстройва. Така ще да загине голяма част от него или дори целият кошер.

Онези семейства, чиито майки са загинали, ще имат много търтеи – и затова трябва своевременно да им бъде дадена нова майка. Най-подходящо е това да се извърши по-рано през лятото.

4. Най-важната стъпка: оставете мед в кошера
плчелна пита, зазимяване на пчелиНай-важната стъпка е количеството и качеството на храната, която ще заложим в кошера. Винаги бъдете внимателни – пчелите ви ще загинат при недостиг на храна. Но не прекалявайте – не трябва да им залагате прекалено много храна, защото и това може да се окаже фатално.

Всяко зазимяване на пчели стартира със стесняване на гнездата. Първо, трябва да определим какво количество пити ще са нужни през зимата на пчелните семейства. За целта прегледайте кошера и пребройте колко междурамия имат пчели. Това е броят на питите, който трябва да оставим – останалите трябва да се махнат.

Ако пчелите са върху всички междурамия, отстранете една рамка и сложете пределна дъска.

Храната на пчелите трябва да се разпредели по следния начин – 2/3 от нея да бъде съсредоточена в централната част (средата ). Под запечатания мед е необходимо да има 8-10 празни килийки. Това се прави, за да се образува общото кълбо в гнездото.

NB: Най-малко по 2 кг мед трябва да бъдат оставяни на всяко междурамие с пчели, а при по-слабите семейства – 2,5-3 кг.

Както можете да се досетите, количеството мед е различно при различните кошери. Най-популярен и често употребяван е Дадан-Блат. При него до месец октомври трябва да бъдат прибрани магазините и да останат само плодниците.

След като есенният преглед премине, през октомври трябва само да се подредят питите. Добре е да се остави количество между 12 и 14 килограма.

Когато стане дума за многокорпусните кошери, е добре силните семейства да зимуват на два корпуса, а на един – слабите. Ако при тези, които са на 2 корпуса има пило, то трябва да се прехвърли в долния, а храната – в горния корпус. При средните по сила семейства, (които обикновено заемат 7-9 междурамия) по – добре да бъдат зазимени с магазин, зареден с 8-10 кг храна.

Тя се поставя върху корпус като кърмова надставка в кошера с общо количество от 16 – 17 кг. Слабите семейства прекарват зимата на един корпус с 12-14 кг храна.

5. Стесняване и повдигане на кошера
При зазимяване на пчели пчеларят трябва да стесни входовете, като се съобрази със силата на семействата. Всяко плътно пчелар с пчелна питамеждурамие с пчели трябва да има оставен по 1-2 сантиметра отвор на входа: по-слабите по 1 см, а по-силните по 2 см.

Не забравяйте, че при слабите семейства входът се поставя в единия му край – към преградната дъска. А при по-силните семейства точно срещу центъра на питите в гнездото.

Друго задължително условие е на входа да се постави мишепредпазител и то непосредствено след стесняването на гнездото. Препоръчват се мишепредпазителите, които имат сводообразни отвори.

В случай, че кошерите имат горни входове, използвайте тях, като долните да се затварят. А когато зимуването е на долния отвор – с ширина 5-6 см.

По време на зимния период кошерите не трябва да бъдат поставени директно на земята. Сложете под тях каменни, тухлени или железни подложки. Дъната на кошерите трябва да бъдат на приблизително 20- 30 см от земята.

Поставете кошерите под лек наклон, така че водата от дъжд или сняг да изтича по-лесно. През зимата е най-добре да обърнете входа на кошерите към южната страна, за да има повече топлина и да го предпази от студени ветрове.

Погрижете се да осигурите кошер пчелимаксимално спокойствие за пчелите през зимата и да ги предпазите от коварните студени ветрове. Оградете кошерите с ветрозащитни огради. За целта използвайте строителни материали или пък от жив плет.

Мнозина пчелари слагат в кошера и около него затоплящи материали. Това обаче често се оказва нож с две остриета: докато много хора остават доволни от този метод, учените го отричат.

„Поставянето на преградна дъска и отоплителни материали отстрани и отгоре довеждат до преовлажняване на гнездото и нарушаване инстинкта на пчелите.“, гласи откъс от култовата книга за пчелари на Лазар Бараков и Иван Митев. Според тях влагата и мухълът убиват пчелите и затова не бива да се допускат в кошера. Ако все пак решите да слагате затоплящи материали, изберете само такива, които ще отнемат част от влагата.

Нека обобщим нашите съвети при зазимяване на пчели:

Разберете дали кошерът ни е силен или слаб
Обединете слабите кошери
Проверете майката
Най-важната стъпка: оставете мед в кошера
Стесняване и повдигане на кошера

Грижи за пчелите през декември

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 05 Декември 2019 05:27

Написана от Super User

Посещения: 1061

През декември при нашите условия пчелните семейства са в пълен зимен покой. В семействата няма пило, пчелите са събрани в зимно кълбо и не се нуждаят от помощта на пчеларя. Затова той само периодично трябва да посещава пчелина, да оглежда разположението на кошерите и само при съборени капаци, повалени от буря или злосторници кошери, пробити от кълвачи стени и др. да предприема действия за оправянето им.През декември при нашите условия пчелните семейства са в пълен зимен покой. В семействата няма пило, пчелите са събрани в зимно кълбо и не се нуждаят от помощта на пчеларя.

Когато паднат обилни снеговалежи и кошерите се затрупат изцяло, не е необходимо пчеларят да ги открива всеки ден, понеже няма опасност от задушаване на пчелите. Около стените на кошерите и снега се образува кухина, широка 6-8 см, която им осигурява достатъчно въздух. В същото време снегът служи като много добра защита от ниските температури и от ветровете. При уплътняване на снежната покривка, ако тя не се разкъса на равнището на капака на кошера и не се образува връзка между кухината около кошера и външния въздух, пчеларят трябва да направи отвор в снега пред предната страна на кошера (откъм входа) с помощта на кол или дръжка на лопата. През този отвор външният въздух контактува с въздуха в кухината около кошера и пчелите не се задушават.

Снегът около кошерите трябва да се почиства когато започне да се топи през деня и да замръзва през нощта. Тогава се образува плътна ледена кора, под която е уплътнен и самият сняг, в резултат на което силно намалява проникването на въздух. В кухината около кошера и в кошера се повишава влагата, която бързо довежда до влошаване на условията за зимуване на пчелите - именно това налага откриването на кошерите от снега.

В случаите, когато има навяване на преспи откъм предната стена на кошерите, снегът трябва да се почиства наскоро след навяването, защото входът се запушва, атмосферният въздух няма връзка с въздуха в кошера, пчелите може да се задушат и да загинат. Ако на входовете навее сняг дори и с малка дебелина, от топлината на въздуха в кошера той се разтопява леко, а през нощта замръзва, поради което се образува ледена кора, която плътно запушва входа. При продължително задържане на тази ледена кора може да се стигне до задушаване на пчелите. Ето защо в подобни случаи входовете трябва да се почистят наскоро след падането на снега.

Най-добре е отстраняването на ледената кора от входовете да става с нагорещено на огън или бензинова лампа или газова горелка метално парче! То стопява леда, без да се раздразват пчелите. При използването на остър нож или на длето чукането силно дразни пчелите.

За да не замръзва сняг на входа, още при зазимяването кошерите се наклоняват леко напред. Това позволява водата от разтопения сняг да изтича към прилетната дъска навън, с което се избягва плътното запушване на входа с ледена кора.

Неправилна е практиката на някои пчелари да измитат прилетните дъски на кошерите след всеки снеговалеж. Честото безпокоене на пчелите при измитането влошава зимуването им, а опасност от задушаване няма, тъй като входовете не са запушени.

През втората половина на декември пчеларят може да извърши косвена проверка за състоянието на пчелните семейства чрез тяхното прослушване. Пчелите издават шум. В зависимост от състоянието на семейството шумовете са различни. По тях се заключава за зимуването (начинаещият пчелар трябва да проверява семейства в различно състояние, за да придобие опит за различаване на тези шумове).

При добра подготовка на пчелните семейства в края на лятото (август) и извършено правилно зазимяване на пчелните семейство, ненормално зимуване (и шумове) може да се получи при кристализирането на меда в гнездото (слънчогледовият и мановият мед кристализират бързо в питите); осиротяване, станало по различни причини (притискане и случайно убиване на майката при зазимяване, умиране от старост - физиологично изтощаване, заболяване и др.); проникване на мишки в гнездото и т. н. Специфичните шумове трябва добре да се долавят и разпознават от пчеларя.

При ненормални шумове пчелното семейство трябва да се прегледа веднага, дори и при наличие на сняг в пчелина, и да се отстрани причината за ненормалното му състояние. Много пчелари изчакват да извършат проверката при топло време и докато такова време настъпи, семейството умира, въпреки че е можело да му се помогне и при отрицателни температури и да се спаси от загиване. Фатални са изчакванията и при шумовете за привършена храна в участъка на зимното кълбо. Не се ли даде веднага храна на пчелите, семейството много скоро загива изцяло. Храна може да се даде при нужда и при -30°С, без да има простудяване.

Грижи за пчелите през ноември

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Сряда, 13 Ноември 2019 06:44

Написана от Super User

Посещения: 866

През ноември пчелите в нашата страна обикновено са преминали в зимен покой. Само при по-продължителни топли есени, каквито има понякога, и покрай Черноморското крайбрежие пчелите летят и през този месец през деня, а нощем поради понижаването на температурата образуват зимно кълбо. Понякога след първите застудявания през октомври ноемврийските затопляния активизират летежа и работата на пчелите, в резултат на което майката снася яйца и пчелите започват да отглеждат отново пило. Активизирането на пчелите и дейността на семейството като цяло през ноември не са желани, особено ако се започне отглеждане на пило. Както отделянето на млечице за изхранването на личинките, така и поддържането на необходимата температура за неговото развитие (34,5-35°С) при ниска външна температура изтощава физиологически пчелите и силно влошава презимуването им. Рядко се случват зими без продължителни застудявания, които да гарантират от изтощаване пчелите, отглеждали пило в началото на зимния период. Много по-добре зимуват пчелните семейства, когато застудяването ги завари без пило и през първите три месеца (ноември, декември и януари) не се възобновява отглеждането му, т.е. няма периоди на продължително затопляне и летеж на пчелите, а само еднодневни облитания за прочистване.

Добре подготвени и правилно зазимени, пчелните семейства през ноември не се нуждаят от грижите на пчеларя. Те имат нужда от пълен покой. Затова пчеларят трябва да ги защити своевременно от безпокойствия, предизвикани от домашни и диви животни, хора и ветрове, ако пчелинът е изложен на такива. При покрита със снегове земя още през месец ноември кълвачите нападат кошерите. Най-често по това време те разширяват отворите на горния им вход и изяждат постепенно пчелите (пакости нанася само едрият зеленикав кълвач с червени пера по средата на главата; другите видове кълвачи не нападат кошерите).

Работата на пчеларя през ноември е предимно в складовите помещения, където се съхраняват инвентарът и питите. Довършва се сортирането на питите, ако това не е направено напълно през октомври, изрязват се от рамките всички бракувани пити, подготвени за това от предишните месеци. Вощината от питите се сортира по качество – кафява, от участъците покрай горната летва на рамките, в които е отглеждано по-малко поколения пило, и тъмна, от останалата част на питите, където са се люпили много поколения пчели. Бялата вощина от питите, в които не се е отглеждало пило, пчеларят трябва да оставя отделно и да я стопява на слънчева восъкотопка или чрез кипване във вода, тъй като от нея няма остатъци (троптина) – масата й става почти изцяло на восък.

Дезинфекционният инвентар се ремонтира, ако има нужда, и се подготвя за използване през следващия сезон. Рамките се приготвят за опъване на тела по тях. Нанизаният тел на рамките трябва да бъде добре опънат и до залепването на восъчните основи рамките трябва да се съхраняват така, че той да не се къса или врязва в летвите им. Ако не могат да се съхраняват във вертикално положение закачени на стелажи, шкафове, кошери, те трябва да бъдат наредени на пода напречно една на друга в колони до тавана.

Броят на рамките, на които ще се опъва тел, се определя въз основа на направения есенен восъчен баланс на пчелина. Восъчният баланс представлява инвентаризация на питите, с които разполага даденият пчелин. За целта пчеларят сумира данните за броя на питите в семействата, оставени за зимуване на пчелите във всеки кошер, вкл. зад преградната дъска броя на питите в склада и отделените за бракуване (те ще дадат рамките, които ще се използват за поставяне на тел и залепване на восъчните основи за изграждане). На всяко пчелно семейство трябва да бъдат осигурени минимум по един пълен комплект плодникови пити (12 броя) и по два комплекта магазинни (24 броя) за дадан-блатовите кошери и по 25 броя за многокорпусните. Когато в пчелина има достатъчно изградени и годни за използване пити, пчеларят трябва да подготви минимум по 4-5 плодникови пити, изграждането на които да става заедно с използването на строителната рамка, за да се съчетаят използването на отделяния восък и борбата с вароатозата. Практиката показа, че от пролетта (цъфтежа на джанка – до края на пашата (прецъфтяването на слънчогледа и късните ливади) пчелите изграждат по 6-8 плодникови пити и дават по 600-800 г стопен восък от строителните рамки (а при добра година и повече).

На базата на восъчния баланс на пчелина се прави и разчет за количеството восъчни основи, които пчеларят трябва да осигури за новия сезон. Ако получените срещу восък и восъчни суровини (вощина и троптина) восъчни основи не достигат пчеларят трябва да закупи восъчни основи, за да гарантира пълното оползотворяване на восъка отделян от пчелите, и изграждането на нови пити. Това ще му позволи да бракува всички стари и негодни пити в семействата.

В складовите помещения, където се съхраняват пчеларският инвентар и особено питите, пчеларят трябва да вземе мерки за опазването им от мишки. Той трябва не само добре да уплътни вратите и прозорците, за да не могат да влизат мишки, но да запуши всички по-големи отвори по пода, особено в ъглите му, отвора на комина и други места позволяващи проникването на мишки. В самите помещения трябва да се поставят отровни и примамки за мишки. Специални мерки трябва да се вземат за опазването на шкафовете за пити в помещения където има плъхове. Плъховете прогризват стените им вкл. и стените на магазините с пити, влизат при питите, разрушават голяма част от тях, правят си вътре гнезда и в тези гнезда отглеждат малките си. От изпражненията и особено от урината им оцелелите пити придобиват неприятна миризма и пчелите не ги усвояват, а изгризаните трудно или въобще не изграждат. Това налага такива пити, ако се използват поради липса на други, да се проветряват няколко дни и добре да се промият с вода, преди да се дадат на семействата за използване.

През ноември пчеларят трябва да направи равносметка какъв инвентар ще му е необходим за пчелина през следващия сезон – кошери, магазини, корпуси, рамки, центрофуга, дребен инвентар и т.н.

Макар че пчелните семейства са в пълен покой през ноември, пчеларят трябва да посещава периодично пчелина за проверка на състоянието на кошерите. Това е наложително при бури, силни снеговалежи и др. При огледа в пчелина той трябва да обърне внимание не само за нормалното разположение на кошерите, но и за нападения от кълвачите – ако върху предната страна (около горния вход) на кошерите има разширен отвор, това показва, че кошерът е нападан и трябва да се вземат мерки за прогонването им.