Всичко за пчелите и пчеларите

Майски пчеларски грижи

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Сряда, 08 Май 2019 04:30

Написана от Super User

Посещения: 646

През този месец настъпва първата главна паша от акация и еспарзета. Цъфтят още много дървесни, храстови и тревни видове (клен, бял и черен бор, бук, летен дъб, детелина, мащерка, рапица, синап, кореандър, зимен фии, градински чай и др.). Наблюдава се отделяне на мана и цветен прашец от белия и черния бор.

РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Поради постоянния приток на нектар и прашец семействата бързо се развиват. Пилото при най-силните достига 7-8 пити и повече, а плодниците (корпусите) са изпълнени с пчели. Те бързо изграждат заложените восъчни основи и строителни рамки. Броят на търтеите и консумацията на храна се увеличава. В кошерите с по-малък обем семействата изпадат в роево състояние.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ В ПЧЕЛИНА

В много райони през май започва да цъфти бялата акация, тоест настъпва първата главна паша. Преди това пчеларят трябва да извърши преглед, за да получи представа за моментното състояние на пчелните семейства (сила, роево състояние, здравословен статус и др.).

Ако досега не са поставени магазините (корпусите) на силните и средните семейства, то това трябва да се извърши веднага. В противен случай има опасност те да изпаднат в роево състояние. Разширяването на такива семействастава като на ДБ кошери се слага магазин, а нанай-силните, на които по-рано е поставен, се полага втори такъв – под първия. В многокорпусните кошери се поставя трети корпус, като се зарежда с пити и рамки с восъчни основи (през една). По-слабите се разширяват като в магазина се поставят само няколко пити и рамки с основи за градеж. След това се покриват с платно, което да легне над поставените рамки, покрай тях и върху горност на оставащите открити плодникови (корпусни) пити.

За да не се качва пчелната майка в магазините (корпусите) и там да снася яйца, се поставя ханеманова решетка под магазина и под най-горния корпус. Входовете на кошерите се разширяват съобразно със силата на семействата и броя на летящите пчели.

Ако се превозват пчелните семейства на акациева паша се провеждат следните мероприятия: изцентрофугиране на меда; оценяване на силата на семействата при провеждане на осведомителен преглед; подготовка на семействата за следващата главна паша (подхранване с рядък захарен сироп за активизиране яйценосната дейност на майките).

Осъществяването на пряк контакт с представителите на агрофирмите, провеждащи растителнозащитни мероприятия, за да се избегне отравяне на пчелните семейства. Оказване на съдействие на органите, извършващи задължителните прегледи за откриване на заразните болести по пчелите и пилото.
Месец май се характеризира с постоянно увеличаване на температурите, като отрицателните са изключение дори в планините, а слънчевото греене на отделни места достига до 260 часа. Средните температури са между 14 и 18°С (най-ниски са по Черноморието). Наблюдават се абсолютни максимални до 37-38°С, докато абсолютните минимални са рядкост и достигат до 3-4°С. Месецът се характеризира с непостоянен климат – значителни валежи и застудявание, редуващи се с продължителни затопляния (опасност от простудяване на пилото и заболяването му от европейски, кисел и други гнилци!).

Размножаване на медоносната пчела

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:23

Написана от Super User

Посещения: 1056

Размножаването на медоносната пчела се осъществява по два на­чина: размножаване с яйца, при което се увеличава броят на индивидите вътре в пчелното семейство, т. е. нарастване на същото и размножаване на самите семейства чрез роене, с което се увеличава броят на семейството.

При размножаването с яйца (вътресемейно размножаване) медоносната пчела се характеризира главно с това, че по правило пчелната майка след съешаването си с търтея снася два вида яйца: оплодени и неоплодени.При това от оплодените яйца се развиват майките и пчелите-работнички, а от неоплодените мъжките индивиди, търтеите, т.е. при медоносната пчела е застъпено едновременно и партеногенетичното (девственото) размножаване.

Партеногенетичното размножаване представлява изменена форма на половото (гамогенетичното) размножаване и е произлязло вероятно от него. Партеногенезисът при медоносната пчела е открит в 1845 г. от Д з и р з о н, един век след като това явление е било въобще установено от Б о н и е при растителните въшки.

Заедно с това обаче има и случаи на развитие на женски индивиди (майки и пчели-работнички) и от неоплодени яйца, което е свойствено повече за някои разновидности на африканските пчели, но е възможно и при европейските пчелни раси.

Майката снася оплодени яйца само след като се съеши с полово зрял търтей и след като самата тя е достигнала полова зрелост. При излюпването на търтея в половите му органи има вече сперматозоиди, но узряването на сперматозоидитезавършва 8 до 12 дни по-късно. По същото време секретът на придатъчната жлеза изпълва цялата й празнина, което предизвиква безусловен рефлекс у търтея да излети за съешаване с май­ката. Така че от деня на снасянето на яйцето до момента, когато търтеят е готов за съешаване, минават не по-малко от 32 дни.

Половата зрелост на майката настъпва обикновено на 5-ия до 10-ия ден след излюпването, т.е. на 21-ия до 26-ия ден от снасянето на яйцето, от което тя се е развила. По това време обикновено завършва развитието на половите органи на майките.

В никакъв случай майката не може да излети и да се оплоди по-рано от 3 дни след излюпването и тъй като половото възбуждение у нея започва да се проявява едва след този срок.

Току-що излюпената майка е значително едра и се движи бавно по питите. След 3-4 дни тя става по-дребна много по-подвижна и извършва своя първи полет, при който опознава околната обстановка. Няколко дни след това майката излита на среща с търтея във въздуха.

Летежът на майките за ориентиране продължава 9-10 мин, а за оплождането — до 20 мин. Той се извършва обикновено по обедните часове докъм 16-17 часа, когато времето е топло и температурата е над 23oС, няма вятър или вятърът е слаб (до 4 м/сек) и небето е ясно или слабо облачно. По това време настъпват и температурните максимуми, а относителната влажност е ниска, което благоприятствува и летежа на търтеите. Съешаването е възможно и между 16 и 21 часа, но при условие, че температурата е по-висока. В дъждовни или мрачни, облачни и хладни дни нито майките, нито търтеите излитат за оплождане. При летежа за оплождане майката лети със скорост до 30 км. Нормално, майката лети в радиус от 2 км. Наблюдаван е бил един случай, когато една майка при брачен полет е излетяла на 13 км разстояние, а според

Р е е r търтеите могат да оплодят майки от пчелини, отдалечени на 16,8 км.

Преди съешаването майката привлича много търтей, които я заобикалят, но един от тях, обикновено най-силният успява да се съеши с нея. На Международния пчеларски конгрес в Рим през 1958 г. П. Ж а н – П р о с т съобщил свое наблюдение, според което около майката е имало много търтей, събрани във форма на опашка на комета, а съешаването станало, когато групата стигнала до земята.

Съвукупителният апарат на търтея се съединява така здраво с влагалището на майката, че след съешаването той се откъсва заедно със семеизпразнителнйя канал й остава във влагалището. След това търтеят загива, а майката обикновено се завръща с остатъка от половите части на търтея на края на коремчето си, с така наречения „оплоден знак” или „шлейф”.

Според Т р я с к о шлейфът не е луковичната част на съвукупителния орган на търтея, а само производно от нея. Той представлява отслоили се от луковичната част хитинови пластинки, празнината между които е запълнена с мускус Заедно с хитиновите пластинки от луковицата се отслоява неголям участък от прозрачната й стена.

При съешаването сперматозоидите от търтея постъпват в яйцепровода на майката, а едновременно с това от придатъчните жлези на поло­вия апарат на търтея се отделя секрет, който засъхва във влагалището и образува своеобразна запушалка, която не позволява да изтича спермата. След около 6 до 16 часа сперматозоидите се придвижват от яйцепровода към семеприемника, а освободените от сперматозоидите части на съвъку­пителния апарат на търтея се отделят от влагалището от самата майка или с помощта на пчелите.

Съешаването на майката с търтея може да стане само вън от кошера във въздуха вследствие на това, че изхвърлянето на съвукупителния орган на търтея-е възможно, ако върху него се окаже силно налягане от въздухоносните торбички в коремчето му. А това е възможно само при напълване на торбичките, което става при полет. Ако на една млада неоплодена майка бъдат подрязани или повредени крилете, тя не е в съ­стояние да излети за съешаване и остава неоплодена.

В противоположност на съществуващото схващане, че майката се съе-шава само веднъж с търтей, редица наблюдения и опити показват точно обратното, а именно, че по правило съешаването се извършва многократно и повторно, т.е. че полово зрелите майкипри едно излитане могат да се съешат с няколко търтея (многократно съешаване), а майката може да извърши полети в няколко последователни дни (повторно съешаване).

Още Франсоа Хубер е установил, че в някои случаи еднократното съешаване на майките е недостатъчно. В по-ново време В. Нолан и В. Робертс (1944) също са установили повторно съешаване на май­ките. Значителни заслуги по този въпрос има В. В. Тряско1, която на голям брой майки, връщащи се от съешаване с „шлейф”, е установила, че двойката яйцепроводи (респ. семеприемникът) на много от тях са почти празни или само частично запълнени със сперма, а при други има голямо количество – с колебание от 0,86 до 5,20 мг. Във връзка с това Тряско допуска, че рефлексът за брачното излитане при майката се затормозва само в тези случаи, когато двойката яйцепроводи бъдат запълнени със сперма до някакъв определен обем. Ценни изследвания по този въпрос са извършени в Полша от И. Войке2 (1955). Той е установил преди всичко (подобно на Тряско), че наведнъж от един търтей може да се отдели 1,5—3 мм3 сперма, докато в яйцепроводите на оплодените майки е установено от 6 до 20 мм3 сперма. Според Войке при недостиг (3,9 млн сперматозоиди) се наблюдава повторно съешаване до натрупване на 6,2 до 7,9 млн сперматозоиди.

Освен това този автор е на мнение, че механизмът на съешаванетс е по-друг от описвания досега, а именно, че не винаги съешаването на търтея с майката е свързано с откъсване на част от съвъкупителния апарат на търтея и че при многократно съешаване жилоносната камера, в която навлиза съвукупителният апарат, се свива и луковицата се откъсва само при съешаването с последния търтей. При това положение очевидно не е правило по време на брачния полет майката да бъде освобождавана от „шлейфа”, което и мъчно може да се възприеме за възможно. От друга страна, в известно противоречие с В о й к е, нов подкрепа на многократното съешаване В. В. Тряско привежда пример със завръ­щането от съешаване на 3 майки, всяка от които е била с по два „шлейфа”.

Най-богат доказателствен материал за повторното и многократното съешаване на пчелите-майки е получен от Dr.Rutter (Австрия) в сътрудничество с М. А. Alber при извършените от тях обширни опити през 1954 г. на Средиземноморския остров Вулкано, близу до остров Сицилия.

Въз основа на получените досега данни по съешаването на майките с търтей може да се направи изводът, че многократното и повторно съешаване, т. е. не с един, а с 6 до 10 търтея, се явява като правило и е необходимо за запасяването на майката с голям запас от сперматозоиди за през нейния живот. Във всички случаи, когато майката скоро след оплождането си прояви слаба плодовитост, респ. снасяне само на неоплодени яйца, т6ва би могло на първо място да се обясни с еднократно оплождане на същата. Заедно с това трябва да се приеме, че многократното оплождане при пчелната майка има голямо биологично значение, тъй като с това се осигурява избирателно­то оплождане и повишаване на жизнеността.

Многократното оплождане продължава дотогава, докато майката не започне да снася яйца. След снасянето на яйцата мембраната, която разделя яйчниците се разкъсва. Преди съешаването и оплождането майките се наричат неоплодени. Такива майки могат да снасят яйца, но от тях се развиват само търтей. След съешаването и оплождането майките се наричат оплодени. Оплодените майки понякога в началото снасят яйцата не много редовно – в безпорядък, по няколко яйца в килийка, но обикновено скоро след това започват да снасят редовно. Поради недостатъци на самата майка, при лошо време, липса на търтей и пр. възможно е майката да не може да излезе и да извърши своя полет в първите дни след излюпването си или по-късно. Ако по една или друга причина май­ката не може да се оплоди в продължение на 2—3 седмици след излюпването си, тя може изобщо да остане завинаги неоплодена, макар да са наблюдавани случаи на съешаване до 32 дни след излюпването на майката.

Както бе посочено по-преди, пчелната майка снася оплодени яйца само в работническите, и майчините килийки, а неоплодени – в търтеевите. Този факт може да ни наведе на мисълта, че майката вероятно знае, че за да се развие пчела-работничка, майка или търтей, яйцето трябва да бъде съответно оплодено или не. Не е ясно естествено и това, откъде майката „знае”, че в търтеевите килийки именно трябва да бъдат поло­жени, неоплодени, а в другите килийки — оплодени яйца. Поясненията, които се дават във връзка с този въпрос, са различни, но най-приемливо се смята следното.1

Установено е, че яйцето се опложда във влагалището при преминаването му покрай отвора на каналчето на семеприемника. Чрезмускулно приспособление (помпа) се предизвиква изтичане от семеприемника на необходимото количество сперматозоиди за оплождането на яйцето. Преди да положи яйцето, майката опипва с пипалата си килийките и до­пускането, че различните по големина отвори на килийките (работни­чески и търтееви) могат да предизвикат различни дразнения, а с това и различни реакции, става приемливо. При това съответното дразнение вероятно се предава от пипалата до помпата и тя се привежда в действие, когато е предадено възприятие от по-малките отвори на работническата килийка. Когато майката снася яйца в работническите килийки на част от площта на питата и след това преминава върху площ с търтееви килийки, посо­ченият по-горе механизъм претърпява незначително забавяне в смисъл, че в първите търтееви килийки, които следват след работническите, по­падат още оплодени яйца и едва след кратко време в тях се полагат вече само неоплодени яйца. С тази особеност може да се обясни до из­вестна степен снасянето на оплодени яйца в големите майчини килийки, а именно, че по техните ръбове и страни има и работнически килийки, което също предизвиква забавяне на механизма при преминаването от ра­ботнически в майчини килийки. Всичко това, разбира се, е само една хи­потеза, с която съвсем не се разрешава въпросът, но евентуално тя може да помогне при по-нататъшните изследвания.

Пчелната майка снася яйца продължително време – от края на зимата до есента. Първоначално броят на снесените за един ден е сравнително малък – само няколко десетки, но след това със затопляне на времето и увеличаване приноса на нектар и прашец този брой се уве­личава и може да достигне до стотици. През най-усиления яйценосен пе­риод (примерно от средата на май до средата на юни) една доброкаче­ствена майка снася средно по 1500 яйца на денонощие, но има и такива майки, които снасят и повече яйца. Яйценосните майки снасят 150000- 200000 и повече яйца годишно.

При сравнение на майките по плодовитост най-правилно е това да става въз основа на броя на яйцата, снесени през целия им живот. Носливостта на майките зависи от степента на развитие на размножителните й органи, от интензивността на обмяната на веществата, от наличността на свободни и добре изградени пити в гнездото, от количеството на запасната храна и от приноса на нектар и прашец, от броя на младите пчели-кърмачки, от температурните условия и пр. Едрите майки, с по-голям брой, яйцеви тръбички и с по-дълги яйчници, снасят по правило повече яйца.
Размножаване на медоносната пчела

През усиления яйценосен период майката снася денонощно и през цялото време се движи непрекъснато по питите, като търси празни килийки, почистени от пчелите. След като снася 20—30 минути, майката прекъсва снасянето за кратко време през което си почива и приема храна. Майката започва да снася яйцата най-напред по питите, които са разположени в средата на гнездото, и от средата на питите, където температурата е най-благоприятна, а след това преминавай върху по-крайните пити. При снасянето тя се придвижва от едната на другата страна на питата и засеменените площи от двете страни на питата образуват почти правилни кръгове. При благоприятни условия и правилно изградени пити високопродуктивните майки засеменяват питите изцяло и от двете страни.

Със засилването на беритбата снасянето на яйца намалява, главно защото няма много място за снасяне на яйца, тъй като по-голямата част от килийките на питите се запълва с мед. През есента снасянето зависи много от това, дали майките са млади и продуктивни и дали има беритба или не. През време на снасянето на яйцата майката е обкръжена от група пчели-кърмачки („свита”), които я хранят усилено и почистват килийките. От броя на тези пчели в семейството, от хранителните запаси (респ. при­носа на нектар и прашец) и от подготвените от пчелите килийки за снасяне зависи най-вече и броят на снасяните яйца.

Пчелите, които влизат в състава на „свитата”, са на различна възраст, те не са едни и същи и често се сменяват, но майката хранят само тези, които са по-млади от 12 дни. По изследванията на Allen, когато майката е в почивка, тя е обкръжена от 10, при снасянето на яйцата от 8, а когато само се движи по питите от 7 пчели-работнички. При намаляване на снасянето броят на тези пчели намалява и при прекратяването му „свитата” пчели напуска майката и тя започва сама да се храни с мед от килийките по питите.

При снасянето майката залепва яйцата за дъното на килийките. Най-вероятно това става благодарение на лепливостта на яйчната обвивка на току-що снесеното яйце.

На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. О. Ван-Лере и Ван ден Б р а н д е1 са докладвали своите наблюдения върху диапаузата при пчелната майка, т. е. периода, в който майката не снася яйца. Според тях при пчелната майка, както и при други ципестокрили насекоми се наблюдава диапауза, която се изразява в това, че макар в майката да се образуват яйца, като достигнат зрелост, те се разсейват, т. е. съдържанието им се всмуква и те се разрушават. Главните причини, които предизвикват диапаузата, са фотопериодичността., температурата а храненето. Според същите автори диапаузата може да бъде прекратена чрез повишаване на зимната температура в кошера при едновременно под­хранване със захар, разреден мед, мляко, прашец, в които е възможно присъствието на вещество или вещества, аналогични на тези, които се съдържат в пресния нектар или пресния прашец.

Какво да правим с пчелите през април?

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Четвъртък, 28 Март 2019 05:14

Написана от Super User

Посещения: 959

Април е месецът, в който цъфтят овошките, люлякът, тревите и някои фуражни култури. Пчелното кълбо е вече разпуснато, а майката увеличава яйцеснасянето. Развитието на пчелните семейства върви с най–усилен темп. Причините за това са все по-големият приток на прашец и нектар, по-топлото време, голямото количество новоизлюпени млади пчели, чиято кърмаческа способност е от 3 до 4 пъти по-голяма отколкото на презимувалите.

Площите на пилото се увеличават. Силните семейства имат по 5-7 пити с пило. Паралелно с това се увеличава и консумацията на храна. При липса на по-редовен приток на нектар, семейството изразходва 4-5 кг мед от запасите си. Към края на месеца старите презимували пчели умират. Те вече са заменени с новоизлюпени млади пчели. Появява се първото търтеево пило. Условията са благоприятни за восъкоотделяне. Има удължаване и побеляване на стените на килийките в горната част на питите, където пчелите правят широки венци с пресен нектар около пилото.

Април е един от месеците, през които трудът на пчеларя е най-интензивен. Ако главният пролетен преглед не е извършен през март, той трябва да се извърши в началото на април. Полагат се грижи за безпрепятствено развитие на пчелните семейства. Гнездата се разширяват при необходимост. Това трябва да става внимателно, защото е възможно да настъпят застудявания и пилото може да се простуди и да заболее от европейски гнилец. Не трябва да се бърза с т.нар. отзимяване. Затоплящите материали трябва да се държат в гнездото, докато има свободно място за тях.

Разпечатва се стария мед по питите. Могат да се поставят за градене правилно закрепени восъчни основи. Използва се восъкоотделителната способност на пчелите за обновяване на гнездото. Поставя се строителна рамка за производство на восък и борба с вароартозата. Вземат се мерки против отглеждането на търтеи и срещу изпадането на силните семейства в роево състояние. Когато пчелните семейства са боледували от варовито или каменно пило, то те се лекуват от най ранна пролет с подходящи антимикотични препарати, които не са антибиотици.

Понякога въпреки положените грижи през пролетта, някои слаби семейства не се развиват добре, поради лошите качества на майките, то те трябва да се обединят по 2-3 в едно силно семейство. Преди присъединяването от 3 до 6 часа майките им се унищожават. Кошерът се напръсква с разтвор на ракия, лавандула, маточина и др. След това на обединеното семейство се дава качествена запасна майка от добър произход, която слагаме в клетка.

Така се създава едно средно по сила семейство, което ще успее да се развие добре и да използва главната паша. Ако не се обединят, слабите семейства ще ангажират много време и труд на пчеларя. Те няма да могат да се развият за главната паша. За възстановяване на броя им, по-късно в подходящо време се създават необходимите нови семейства.

През месец април времето е най-подходящо за набавяне на пчелни семейства. Стопяват се бракуваните стари и негодни пити и други восъчни отпадъци. Пчелните семейства се изкарват в овощните градини за опрашване. Трябва да се спазват необходимите мерки срещу отравянията на пчелите. Когато се наложи да се затворят пчелните семейства за няколко дни (в зависимост от използвания препарат), то това трябва да стане така, че да не допуснем задушаване и загиване на пчелите.

Грижи за пчелите през ранна пролет

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 23 Февруари 2019 03:15

Написана от Super User

Посещения: 931

В зависимост от времето запасените с достатъчно храна и необезпокоявани семейства започват да отглеждат пило от средата на януари. Ускореното развитие е започнало; то постепенно довежда до увеличаване на броя на пчелите-работнички, а следователно и до засилване на семейството.

Ларвите от първите снесени от майката яйца се хранят с пчелно млечице от телесните резерви на зимните пчели. Преждевременното залагане на пилото или дори непрекъснатото отглеждане на пило поради прекалено топло опаковане на кошера изразходва твърде много тези натрупани през есента белтъчни запаси; последицата от това е, че такива семейства не са в състояние да отглеждат достатъчно пило в подходящото време. Подморът на зимни пчели е по-голям от излюпването на млади пчели и крахът на такова семейство е неизбежен. Една от най-важните задачи на пчеларя през тези месеци се състои в това, да се грижи за възможно най-продължителното запазване на зимните пчели в семейството.

Очистително облитане
При нормално време в нашите ширини летежът се прекратява към края на октомври – началото на ноември. От средата до края на февруари слънцето отново достига положение, при което вече не са редки дневни температури 12 – 15 или дори 20°С. Такова подходящо за летеж време стимулира пчелите към полети, а заедно с това – и към прочистване на дебелото черво. Това е добре, защото така се изхвърлят евентуално натрупаните в червото причинители на болести; от друга страна, въпреки храненето с бедна на несмилаеми остатъци храна по това време възникват основателни опасения от претоварване на дебелото черво. Наблюденията показват, че излитат и се облекчават само пчели, които наистина имат нужда от това. Въпреки че настъпва известно раздвижване в зимното кълбо, то не се разпуска. В определени години някои семейства се нуждаят спешно от очистително облитане, което се установява по осеяните с пръски заснежени площи или паркирани близо до пчелина светли коли – всичко бива замърсено. Степента на замърсяване се повишава с увеличаването на броя и силата на семействата и намалява с отдалечаването от мястото на пчелина. Задачата на пчеларя е да свали клиновете и предпазителите за мишки и да почисти запушените с мъртви пчели входни отвори. Семейството трябва да може да лети безпрепятствено. Неспокойните, разбунени семейства свидетелстват за загуба на майката. В такъв случай се придават запасни майки, а ако няма такива семейството се обединява с друго. Даването на пило за отглеждане на майка не спасява семейството. По това време няма търтеи, които да я оплодят и тя снася неоплодени яйца. За изхвърлянето на всички отпадъци и мъртви пчели не е достатъчно само очистителното облитане, което понякога продължава няколко дни. Такива остатъци от зимата трябва да се отстраняват, защото са среда за развитието на болести. Пчеларят може да окаже помощ с почистването на дъната след очистителното облитане, като остърже боклуците от пода и измете с четка умрелите пчели. Може да се подходи по-рационално, ако има достатъчно дъна, които само да се сменят. За почистването и основното “излъскване” е най-добре да се използва гореща вода, в която е добавена една спринцовка луга. При желание за съвсем прецизно изпълнение след изсушаването дървените части и фазерните плоскости се обгарят с горелка, така че да се откроят нишките на дьрвото. Така всички бактерии и причинители на болести със сигурност биват убити.

Осведомителен преглед
Установяване на наличността на медените запаси Очистителното облитане и смяната на дъната дават възможност на семейството да се освободи от болните пчели и причинителите на болести. Ако след това отново настъпят периоди на лошо време, което е обичайно за нашите ширини, те няма да могат да му навредят, при условие, че в питите все още е складирана достатъчно храна. Осведомителният преглед дава сигурност по този въпрос. Настьпва период, през който семейството засилва консумацията си на храна поради отглеждането на все повече пило. Ако на някое семейство не достигат наличните запаси, това може да се компенсира само с предоставянето на кърмова маса или рамки с мед. При този преглед не е необходимо да се изваждат и оценяват всички пити. След като се извади една крайна пита, съседните може да се преместят достатъчно настра-ни, за да се осигури видимост. Така може да се види и мястото, където е било образувано зимното кълбо. То може да е много различно. Повечето семейства започват да се движат от средата на гнездото близо до входния отвор. При двукорпусното презимуване не са редки случаите, когато пчелите образуват зимното кълбо в долния корпус (плодник), а храната разполагат над себе си като шапка. Те се придвижват отдолу нагоре. Но зимното кълбо може да се събере и до лявата или дясната стена на плодника (корпуса), както и в долната или горната част. Няма обща закономерност.

Подбудително подхранване
Надраскване на питите с пчеларска вилица (стимулиращо разпечатване) В едно семейство се получава топлина и тогава, когато постоянно се консумират големи количества храна. За да се постигне това, намиращите се при семейството пити с храна се надраскват (разпечатват). Капачетата на килийките се повдигат с рамкоповдигач или с пчеларска вилица, така че храната в килийките да привлече пчелите да започнат да я консумират. Те правят това и когато питите с храна се приближат до вече заетите с пило пити. При това не е опасно, ако малко храна покапе надолу и се събере по летвите на рамките или по килийките. Там тя също се усвоява от пчелите, защото не е на мястото си. Наличието до площите с пило на първоначално запечатани, а след това надраскани пити противоречи на чувството за ред на пчелите. При тази манипулация не трябва да се забравя, че по това време на годината може да настъпят температури до 20°С и повече. Поради това е необходимо питите с пило да се оставят една до друга. Вмъкването на пити с храна между питите с пило е възможно само в разгара на сезона, когато вече не могат да се очакват резки температурни разлики. По правило това става от май нататьк. Повторното надраскване на питите с храна създава още едно голямо предимство: зимната храна постепенно се изразходва. Тя се превръща в млади пчели, които са необходими за изхранването на следващото поколение.