Всичко за пчелите и пчеларите

Интересни факти за медоносните пчели и 4 рецепти за подсилване на имунитета

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 21 Януари 2023 06:34

Написана от Super User

Посещения: 588

1. Първите пчели не са били медоносни
Данни за най-древните открити насекоми, палеонтолозите свързват и с появата на първите видове цветни растения – преди около 150 млн. години. Сред тези видове са и първите пчели. Техният живот е бил значително по-различен от този, който наблюдаваме днес. Първите пчели живеели поединично, без да събират храна, без постоянно жилище, снасяйки яйцата си на открито, върху растенията. Личинките сами се хранели с листната маса, но не и с цветовете, а и самите цветове тогава не са били такива каквито си ги представяме днес. Опрашването им се извършвало благодарение на вятъра, без участието на насекоми. Пчелите не полагали никакви усилия да хранят или да се грижат за яйцата си след снасянето.

С течение на милиони години чак до наши дни пчелите се доказват като изключително адаптивни същества – те променяли своето тяло и начин на живот спрямо измененията на околната среда. Обединявали се, формирали свои “правила” до абсолютното оптимизиране на процесите и създаване на едно работещо пчелно общество, за пример на останалите създания. През есента на 2020 година организирахме засаждане на медоносни дръвчета и успяхме да засадим почти 1000 липи и акации. Вижте видео и снимки от деня на засаждането тук: Героите от медоносната гора край Добринище засадиха 1000 дръвчета за пчелите →

2. Медоносните пчели комуникират с танц
Танцът на пчелата
Интересно е, че за намиране на източниците на храна голяма роля имат пчелите-разузнавачки в пчелното семейство, които уведомяват (сигнализират) останалите пчели-събирачки за местоположението на тези източници и ги мобилизират за събиране на храната. Това те извършват след завръщането си в кошера чрез своебразни движения на тялото, известни като танци на пчелите. Съществуват стотици интересни факти за пчелите, но този е един от най-забележителните.

Според професор Фриш информацията, предавана на пчелите-събирачки чрез танците, се изразява в даване на указания относно миризмата на нектара, отделян от цветовете на растенията, количеството му, отдалечеността на медоносната растителност (пашата) от кошера и посоката, в която пчелите трябва да летят към местоположението на пашата. Информацията за миризмата се предава от внасяния нектар посредством власинките по тялото на пчелите-разузнавачки, а за количеството на отделения нектар – чрез интензивността на танцовите движения. Много по-сложна е сигнализацията за отдалечеността и посоката на пашата (фиг. 1).

Когато растенията, в които е намерена храната, не са по-далеч от 50 метра, пчелата-разузнавачка, след като се освободи от събрания товар, започва да танцува, като описва малки кръгове по питата на това място, където пчелите са събрани най-плътно. При това пчелата постоянно мени посоката на кръговите движения, като се премества наляво и надясно по такъв начин, че описва няколко кръга. След това тя престава да прави описаните движения на първоначалното място и отива на друго, където повтаря движенията и най-сетне излита отново навън.

С описаните движения тя възбужда наблизо намиращите се пчели по питата, които започват да следват нейните движения и да протягат пипалата си към коремчето ѝ. Увлечените пчели също излизат навън, намират растенията и след завръщането си правят същите движения. Ако пашата е отдалечена повече от 100 метра от кошера, пчелата-сигнализаторка извършва други движения. След завръщането си в кошера тя най-напред пробягва по питата и описва полукръг, например с посока наляво, с неголям радиус, а след това пробягва по права линия до началния пункт и описва втори полукръг в противоположната посока (надясно), така че с втория полукръг се допълва цял кръг.

3. Над 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносната пчела
След появата на първите съвременни цветни растения, чиито цветове вече отделяли нектар, пчелите претърпели изключителни промени. Вече използвайки нектара за храна, органите им се изменяли, а и самото тяло се развивало така че да им помага да събират повече нектар и прашец чрез израстване на по-дълго хоботче и приспособления по крачетата.

В борбата за съществуване преживявали само пчелите, които се приспособили да обгрижват своето семейство. Започнали да снасят под кората на дърветата, под почвата, да прикриват яйцата си по различни начини, а даже и да строят кръгли килийки. Появата на първите, макар и малобройни, пчелни семейства, се свързва с динамичната поява на различни видове растителнлст, включително и богата медоносна такава.

В началото всяка пчела снасяла яйца, но родените през есента и през ранната пролет пчели не винаги снасяли или пък снасяли слаби яйца и така с времето те поемали различна роля в семейството – тази на работнички. С времето това води до обгрижването само на една майка в семейство, чиято роля е да ражда изключителни количества яйца.

Животът на растенията и насекомите е тясно свързан в едно хармонично цяло – когато се променя едното, другото неизменно се променя с него. Така когато се появяват по-пъстрите цветове, с все по-разнообразни ярки окраски, пчелите също развиват зрението и обонянието си, така че да ги намират по-лесно. Зимуването на медоносната пчела позволява в семейството и да съжителстват хиляди членове, което им дава голямо предимство пред останалите опрашители, когато настъпи пролетта.

4. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи
В списъка ни с интересни факти за пчелите се нарежда и този. За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си в зависимост от отдалечеността на пашата, количеството и качеството на отделяния от медоносните растения нектар, характера на местността и възможностите за ориентиране. Обикновено летят за медобер на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато при липса на близка паша те са се отдалечавали от дома си до 7 – 8 километра или дори повече.

Полезният радиус на летене на пчелата е 1.5 – 2 километра и затова пчелините не бива да бъдат разполагани на по-голямо от посоченото разстояние от пашата. В противен случай пчелите губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора.

С опити Л. И. Перепелова (1938) е установила, че при полетите за медобер на разстояние около 3 километра пчелите пренасят само половината от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50 – 60 километра в час, а когато са с товар, скоростта им е около 25 – 30 или 40 километра в час. Според Перепелова в един полет пчелата се задържа около 1 час, а според Екерт (1933) при събирането на нектар времетраенето на полета им продължава около 35 – 40 минути. Сред нашите интересни факти се нарежда и следващия – на ден пчелата прави средно около 10 полета.

Обаче при полет над обширни водни площи пчелите се затрудняват. Във ветровито време и натоварени с нектар и прашец, те често падат и се давят. Такива случаи наблюдаваме и у нас при завръщане на пчелите от паша, например от Румъния. Прелитайки над река Дунав, те често падат и се давят. Това е един от тези интересни факти, за които не се говори много, но пък е важно да се знае в случай, че имате пчелин в близост до река Дунав.

5. Пчелите не отделят восък, когато семейството се готви за роене
С развитието на пчелното семейство през пролетта и лятото в него постепенно се увеличава броят на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и с преработката на нектара в мед. При тази им работа младите пчели се хранят усилено с нектар и цветен прашец, вследствие на което се развиват восъкоотделителните им жлези и те започват да отделят восък.

При топло време и постоянен приток на нактар и цветен прашец колкото количеството на пилото и пчелите в кошерите е по-голямо, толкова повече восък се отделя. При слаби семейства, липса на паша и неблагоприятни климатични условия се добива малко восък. Пчелите не отделят восък, когато семейството е осиротяло или се готви за роене.

Восъкоотделянето и градежът на питите не намаляват медобера, тъй като те не влияят на летателната дейност на пчелите. Най-пълното използване на восъкоотделителната способност на пчелите може да се постигне, като се дадат навреме восъчни основи за градеж и се постави строителна рамка. При започване цъфтежа на ранните овощни видове восъчните основи за градеж се поставят между последната пита с пило и питата с прашец.

При настъпването на топло и постоянно време восъчните основи се поставят и между питите с пило. Върху горната летва на новите пити, които се поставят за градеж, се отбелязва датата на поставянето. За един сезон трябва да се изградят колкото е възможно повече плодникови и магазинни пити.

6. Пчелната отрова засилва човешкия имунитет
Ужилването от пчела може да предизвика алергична реакция, дори смърт, за това е важно човек да е сигурен, че няма алергия. Редица проучвания показват, че вкарването на пчелната отрова в организма ни засилва имунитета ни.

Пчелната отрова може да повлияе на имунната ни система и да засили обособяването на регулаторните Т клетки на човек, което играе важна роля в контролирането на инфекцията SARS-CoV (COVID-19) Научете повече подробности по темата: Създава ли пчелната отрова имунитет срещу коронавирус (COVID-19) →

цветен прашец

4 лесни рецепти с цветен прашец препоръчани от френския учен Ален Кайя
В народната медицина цветният прашец се използва като средство с многостранни лечебни свойства. Той представлява мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Образува се в основата на разширената част на тичинките (в прашниците). Когато прашецът узрее и стане годен да се опрашва, прашинковите торбички се пукват, той излиза и се пренася от вятъра или от тялото на насекомите от цвят на цвят, където се опрашват женските полови клетки.

Много учени изследват хранителните и лечебните му свойства, а сред най-забележителните са проучванията на френските учени Р. Шовен (1959) и Ален Кайя (1959). Последният препоръчва няколко лесно изпълними в домашни условия рецепти с цветен прашец, които подсилват имунната система на човека:

180 грама мед, 50 грама цветен прашец и 800 грама вода. Медът се разстваря във водата, която трябва да бъде хладка. При непрекъснато бъркане на сместа се прибавя по малко от цветния прашец. Тази смес се поставя за няколко дни при стайна температура (20°) до настъпване на ферментация. Сместа има приятен вкус и аромат и се взема преди ядене в количество от 3/4 водна чаша. Преди всяка употреба да се разбърква добре. Това количество стига за 6 дни, а преждевременно се приготвя ново количество.
50 грама мед, 10 грама цветен прашец и 100 грама прясно масло. Тези съставки се поставят в съд и продължително се разбъркват, докато се получи еднородна маса. Сместа се поставя в тъмен стъклен съд и се пази на хладно място. Взема се 3 пъти дневно по една кафена лъжичка или се намазва на парче хляб или друго подобно изделие. Добре се приема в детската възраст от боледували.
50 грама цветен прашец и 250 грама мед. Нужно е медът да бъде втечнен. Двете съставки се смесват и продължително се разбъркват, докато се получи гъста еднородна маса и се съхранява по същия начин – в тъмно стъкло на стайна температура. Консумирайте след четвъртия ден, като разбърквате добре преди това. До 2-3 пъти дневно, по една супена лъжица, половин час преди хранене.
10 грама цветен прашец, 1 грам пчелно млечице, 250 грама мед. Пчелното млечице и цветният прашец се размесват добре в захаросал мед. Сместа се поставя в добре затварящ се тъмен стъклен съд и се съхранява на хладно място. Взема се по 2-3 пъти на ден, по една чаена лъжичка преди хранене.
Някои хора са алергични към пчелни продукти. Написаното по-горе не е медицински съвет и преди да изпробвате някоя от рецептите Ви препоръчваме да се консултирате с лекар.

пчелен рой

Интересно за пчеларите: Как става заселването на естествен рой в рамков кошер?
Извършва се вечер. Кошерът се пренася на бъдещото му постоянно място и се нарежда по следния начин: към едната му стена се поставят две плодникови, добре изградени пити с мед и прашец, до тях – една пита с разновъзрастно пило, после две пити с мед и прашец и преградна дъска. Пред кошера се постила бяло платно, единият край на което се закрепва към входа му. Роят се стръсква със силен удар върху платното, пчелите се отправят към входа на кошера и се настаняват по питите. Влизането на пчелите се успокоява посредством леко подпушване. Роят може да се стръска и директно в/у плодника.

След прибирането на пчелите кошерът се затваря. На следващата сутрин заселеният рой се преглежда внимателно, за да се установи състоянието на семейството. При нужда, може да се добави още една рамка с восъчна основа за градеж. При оскъдна паша заселеният рой се подхранва в продължение на седмица, независимо че в гнездото има пити с мед. При заселване на втори и следващи роеве, които са с неоплодени майки, има опасност майките да се загубят при оплождането им.

Затова една седмаца след заселването роевете трябва да се прегледат, за да се установи дали майката е оплодена и дали е започнала да снася яйца. При липса на яйца трябва да се даде контролна рамка с яйца и незапечатано пило. Ако бъдат заложени маточници, семейството е без майка. В такъв случай маточниците се унищожават и се придават оплодени майки. За подсилване на роевете може да им се придадат пити с люпещо се пило, взето от силни пчелни семейства.

ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЯНУАРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 07 Януари 2023 07:01

Написана от Super User

Посещения: 517

Пчелните семейства са в полуактивното състояние, при което пчелите са събрани в кълбо. В центъра на зимното кълбо се оформя малък топлинен участък с постоянна висока температура 28 – 32С. Оптималната температура в пчелното гнездо е в границите 15 - 25С при липса на пило и 34 - 35С при наличие на пило. За да поддържат тази температура пчелите консумират мед. Въглехидратите на меда се трансформират в пчелния организъм и се отделя топлинна енергия. Ако пчелата живее сама колкото и мед да изконсумира, не би успяла да се предпази от студа. Поради тази причина пчелите живеят в семейства и през зимата се събират плътно в кълбо.

Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси. С напредване на зимата количеството на несмлените остатъци от храната в този дял на храносмилателната система се увеличава. В резултат на това дебелото черво силно увеличава обема си. По изследвания на Тюнин (“Календарен справочник по пчеларство” Л. Радоев) когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 милиграма, т.е. 46% от теглото на пчелата, настъпва силна възбуда, последвана от диария вътре в кошера. Диарията може да се окаже фатална за живота на цялото семейство.

Причини за лошо зимуване на пчелните семейства може да бъдат:  малко по количество хранителни запаси;  некачествена храна (кристализирал мед, манов или ферментирал мед, плесенясал прашец);  вмъкване на мишки в кошерите;  заболявания. Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. През януари е необходимо периодично да се посещава пчелина, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др. За да се осигури спокойно зимуване на пчелните семейства е необходимо: да не се допуска влизането на животни в пчелините, да се изрежат ниските клони на дърветата в пчелина, които при вятър биха драскали по кошерите, и други дейности в това направление. Поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство, той трябва периодично да се почиства от умрели пчели, лед и сняг. За целта се използва закривена под формата на буква “Г” тел. От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза.

Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения. При наличие на пити с кристализирал мед, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Месец януари не е подходящ за преглед на пчелните семейства, поради което пчеларите може да направят прослушване. Звукът, издаван от пчелите дава информация за състоянието на семейството. Прослушване може да се извърши с каучукова тръбичка (дължина 1 – 2 м), като единият й край се вкарва във входа на кошера, а другият се държи до ухото. Слуша се звукът, който издават пчелите в пчелното гнездо. Прослушването може да се направи и като се прилепи ухото до стената на кошера, от която е сформирано гнездото, и се почука с ръка. При нормално зимуващите пчели се чува ясно и силно избръмчаване, което затихва след 15 – 20 секунди. При климатичните условия на нашата страна през януари има дни, в които температурата на въздуха се повишава до 10 - 12С. Тогава пчелите излитат от кошерите и извършват очистително облитане (освобождаване на дебелото черво от натрупаните несмлени остатъци от храната). По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното облитане показва, че пчелите зимуват добре.

Слабото облитане, излизането на единични пчели и изхвърлянето на фекалната маса още на прилетната дъска на кошера е показател за проблеми и лошо зимуване. Добре е преди началото на облитането, снегът от прилетните дъски да се измете, да се почистят входовете от умрели пчели, пред кошерите да се нахвърли слама или пепел, за да кацат пчелите по тях без опасност от замръзване. Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед (5 – 6 кг) е необходимо да се подхранят още през януари, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства), предварително затоплени и поставени в пчелното гнездо така, че питата да бъде обхваната от кълбото. В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1 – 2 см и тегло 0,500 – 0,800 кг. Увиват се в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо. Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1 – 2 часа и след това се премества в затоплена до 20 - 25 С стая.

Резултатите от посочените по-горе дейности се записват в дневника на пчелина. При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство. Месец януари е времето за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар, сковаване и зателване на рамки, снабдяване с восъчни основи и нов инвентар.

Грижа за пчелните семейства през януари

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 21 Януари 2023 06:03

Написана от Super User

Посещения: 526

Климатични особености

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.

Състояние на пчелните семейства

Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.

Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.

Работа на пчеларя

През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.

ДЕЙНОСТИ В ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:20

Написана от Super User

Посещения: 546

Декември е първият зимен месец. Температурите вече са по-ниски. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

Състояние на пчелните семейства

Животът в пчелина като че ли е замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно. През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. В много студено време за по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо, то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката.

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

Работа на пчеларя

След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и други. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да монтира тел на тях.
Зимните месеци са най-подходящи и трябва да бъдат използвани за активна пчеларска просветна дейност. По-опитните пчелари трябва да споделят своите знания и практически опит с по-младите, за да се повишава общата пчеларска култура, което е от основно значение за преуспяването на пчеларството.

ПОДГОТВЯНЕ НА РАМКИ С ТЕЛ

Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел още през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Тогава се сковават и доставените нови рамки. Това трябва да се има предвид особено при големи пчелини. Старите годни рамки, от които са изрязани бракуваните пити, се изваряват в голям казан в 2-3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да се дезинфекцират и да се отстрани налепът от клей по тях, след което се промиват с чиста вода и се изсушават (най-добре е това да е направено още през есента). След това, ако има нужда, те се доочистват, като се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.

Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В никакъв случай не използвайте медна тел, защото тя се окислява и уврежда восъчната пита и меда. При по-дебел тел често пъти майката не снася яйца в килийките, през основите на които преминава телът. В пчеларската практика телът се поставя по различни начини на рамките – хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и по други начини. По-добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите Дадан-Блатови рамки се поставят 4-5 хоризонтални успоредни реда, при магазините – 2 реда, а при рамките за многокорпусните кошери – по 3 реда. Най-горният ред трябва да стои по възможност по-близо под горната летвичка на рамката – на около 1-2 см, а останалите редове се разполагат на около 7-8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през дупки, пробити с шило или със специален уред. Съответните дупки на двете странични летвички трябва да бъдат на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките (на една линия). За по-голяма точност може да се използва надупчен шаблон от ламарина, който се поставя на страничните летвички, и по него се пробиват дупките или с линийка предварително се маркират с молив местата на дупките. Ако дупките не са на една линия и по средата на летвичките, плоскостта на питата ще бъде неравна, а изградените килийки по-дълбоки или по-плитки от нормалните, поради което ще са негодни за отглеждане на пило.
Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последната горна дупка, краят му се завива около пиронче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около пиронче на другата летвичка. Можете да използвате и скобички, предназначени за тази цел. В пчеларските магазини се продават и втулки, които се поставят в предварително направените дупки на летвите и след това през тях се прокарва телът. Те са много удобни, защото не позволяват на тела да се врязва в летвите и съответно да се разхлабва.

Телът не бива да се обтяга много рано, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. Питите се закрепват също по-късно, когато наближи тяхното използване за разширяване на гнездата.

При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвичка на рамката е по-дебела и по-трудно се пробива с шило, телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по-добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило дупка отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в дупка в средата на долната летвичка и се затяга.