МАРТЕНСКИ ПЧЕЛАРСКИ РАБОТИ

При тихо, слънчево време и температура не по- ниска от 16- 18 С се извършва основен пролетен преглед.
При осиротели пчелни семейства майката се сменя с резервна, ако няма такава се присъединяват.
Първото десетдневие на март (за топъл климат) и второто (за по- хладен), се подава по няколко пъти седмично по 0,5- 1 л захарен сироп. Начало на подбудителното подхранване (50- 60 дни преди започването на първата главна пчелна паша). То се извършва със захарен сироп, в съотношение 1:1, по 200- 500 мл, през два- три дни. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед. Снемат се мишите предпазители. Зареждат се поилките с вода. Провежда се пролетно почистване и подреждане на пчелина.

Първият календарен месец на пролетта се характеризира с преходност на атмосферните прояви. Средните месечни температури са положителни (освен в планините) и за северната част на страната са между 4 и 6,3 С (хладна пролет), а за Тракия и долината на Струма – между 6 и 8 С.
През месеца влажността на въздуха е висока, валежите са предимно от дъжд (в планините – от сняг). Слънчевото греене се увеличава и достига между 131 и 170 часа.
КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ
С увеличаване на слънчевото греене все повече медоносни растения разцъфтяват – дрян, синчец, леска, кукуряк, бряст, чемшир, иглика, подбел, миризлива теменуга, великденче, иглика и др. по бреговете на реките, отрупани с цвят, се виждат ивата, черната топола, елшата, а в градините и дворовете – бадемът, зарзалата, кайсията и джанките. Неспирен поток от летящи пчели с препълнени кошнички от цветен прашец оглася полето и градините.
РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

 Месец март е един от най-критичните в живота на пчелите. В зависимост от времето те са принудени ту да оформят пчелното кълбо при застудяване, ту да го разпускат в топлите дни и активно да летят за събиране на пресен нектар и цветен прашец. Наблюдава се активизиране на яйценосната дейност на майките и увеличаване на площите с пило (на 3-4 пити). За да се поддържа необходимата температура (32-34 С) за отглеждане на пилото, консумацията на мед и пчелен прашец се увеличава. Силата на пчелните семейства намалява, независимо от увеличаването на площите с пило. Получава се диспропорция, при която броят на умрелите пчели е по-голям от ежедневно излюпващите се млади.

 През този период за слабите семейства са много опасни възвратните застудявания, продължаващи по 7-8 дни. Тогава пчелите плътно покриват пилото, за да го затоплят. Контактите с медовите запаси не са преки, вследствие на което пчелното семейство загива от глад.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ НА ПЧЕЛИНА
В отделни дни температурите се повишават от 15 до 33 С, което създава условия за работа в пчелина 

А. Провеждане на системни осведомителни и основен пролетен преглед на семействата. По време на тези прегледи се прави преценка на: пчелната майка, площите с пило, силата на пчелното семейство, количеството и качеството на меда и пчелния прашец, здравословното състояние на пчелните индивиди.

 Б. При установяване на нередности се прилагат следните практики:

 1. На осиротелите семейства и такиви с майки търтовки се предават плодни майки, зазимени в нуклеуси.

2. Прекомерно разширените гнезда се стесняват и затоплят.
3. Когато в гнездото има влага, плесени, диарични петна или пити, проядени от мишки се извършва следното: плесенясалите пити, по които няма пило се заменят с такива от склада; изваждат се питите, проядени от мишки; замърсените с диарични петна кошери се заменят с чисти дезинфекцирани, в които се прехвърлят семействата (ако времето позволява); почистване на дъната на кошерите, след което се обгарят с газова горелка (ако е възможно на всички кошери в пчелина); подморът от дъното се събира, част от него се изпраща чрез ветеринарен лекар във вид на проба за лабораторно изследване. Останалото количество се изгаря.
4. При наличие на мед по –малко от 5-6 кг се пристъпва към подхранване. Ако времето позволява се извършва през 2-3 дни със захарен сироп в съотношение 1:,1, по 200-500 мл.
5. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед, при цъфтеж на овошните градини и репко – ако е необходимо и по 1 рамка с восъчна основа (за районите на Южна България).
6. Снемат се мишите предпазители.
7. Семействата се наблюдават за болести, характерни за този период.
8. Третиране на пчелните семейства против вароатоза с Екостоп, Варостоп и други ВМП и против нозематоза (ако е констатирана) с Нозестат.
9. Почистват се диагностичните площадки. Поилките редовно се зареждат със затоплена и леко подсолена чиста питейна вода.
10. Семействата, които ще се изнасят на опрашване, акация, рапица, репко и друга медоносна паша е необходимо да се подготвят, с цел да достигнат необходимото развитие и сила и да се получат добри резултати от тези практики.
Всеизвестно е, че новата пчеларска година започва след приключване на последната главна пчелна паша. Добре подготвените през есенния период пчелни семейства с помощта на пчеларя са в състояние успешно да презимуват. Това може да се постигне само тогава, когато те са силни, имат млада пчелна майка, много млади пчели, добри по количество и качество достатъчни хранителни запаси от пчелен мед, пчелен прашец и сухо гнездо.
В повечето райони на страната ни нуждите на пчелните семейства от пчелен прашец са най-големи през есента и в края на зимата. Тогава пчелите отглеждат пчелното пило и са необходими големи количества белтъчни вещества, които те могат да си набавят единствено от цветния и/или пчелен прашец и техните заместители.

 Защото и в двата тежки периода за семействата е нужно в тях да има млади, жизнени с големи мастни тела пчели. Те ще са в състояние не само да презимуват, но и да отглеждат първите поколения новоизлюпили се пчели, които ще спомогнат за бързото развитие на пчелните семейства преди първата главна пчелна паша.

За да се осъществи всичко това, е необходимо пчеларят да извърши още през активния сезон следните пчеларски практики:

 След първата главна паша да се отделят за всяко пчелно семейство резервни пити (по 2-3 с доброкачествен нектарен мед и 1-2 пити с пчелен прашец). Пчелният мед не трябва да бъде от репко, синап, рапица или слънчоглед. Такъв мед бързо кристализира. Подбират се пити с правилно изградени килийки, с кафяв или светлокафяв цвят, които са запълнени и запечатани с течен нектарен мед и пчелен прашец. Тези пити се изваждат от пчелните гнезда и се подреждат в магазини (корпуси), така че между тях да има свободно пространство (например, в един магазин вместо 12 пити се поставят 8). Съхраняват се в складови помещения с бетонен под, цокъл, замрежени, добре затварящи се врати и прозорци. Те трябва да са сухи, хладни, проветриви и чисти, в които най-високата температура да е 8 С, а най-ниската – 0 С. Да не са достъпни за пчели и други насекоми и мишки.

 Чрез прашецоуловители да се събират необходимите количества цветен прашец през периода на най-големият му принос от пчелите. Същият да се подложи на изсушаване, вакумиране и съхраняване в хладилник при температура от 0 до 4 С. Цветният прашец може да се съхрани и като се смели предварително и се смеси с равно количество чист нектарен мед от здрави пчелни семейства. На 10 кг смес се добавя 1 грам сол. Така смесен се съхранява в буркани или емайлирани съдове. Накрая се залива отгоре с пчелен мед. Бурканите се затварят с капачки на винт, а съдовете плътно се покриват с капак. Поставят се в тъмно и хладно помещение при температура от 0 до 4 С.

 По този начин пчеларят ще създаде резерв от най-необходимите хранителни вещества (пчелен мед и цветен и/или пчелен прашец) за пчелите. Известно е, че пчелните семейства изпитват белтъчен глад през месеците февруари и март. Тогава пчеларят може да подпомогне семействата по следните начини, за да могат те да получат необходимите им белтъчини, които са крайно оскъдни в заобикалящата ги природа:

 Полутвърда храна (кърмова маса) с цветен прашец. Тя се приготвя по следната рецепта: 1 кг предварително смлян цветен прашец се смесва с 1 кг от нектарен мед от здрави пчелни семейства и след това се разтапя на водна баня (до 42 С). Към разтопената смес се добавя 500 грама преварена и изстинала вода и 1 грам сол. Добре се разбърква до разтваряне на всички съставки. Към 7, 500 кг пудра захар постепенно се добавя готовия разтвор, докато добие вид на тесто. Опакова се в полиетиленови или марлени торбички по 500 грама. След това се разточват и полагат върху плодниковите (корпусните) рамки над кълбото, под възглавницата, двукратно или трикратно по 500 грама в зависимост от силата на пчелните семейства (предварително надупчени едностранно).

 Полутвърда храна (кърмова маса) със сухо мляко. Приготвя се по следната рецепта: на 8 кг пудра захар предварително смесена със сухо мляко НИДО на „Нестле”, опаковка от 400 грама (по 20 грама за всяко пчелно семейство от млякото, обогатено с всички витамини и микроелементи) се добавят 1,9 кг пчелен мед (разтворен във водна баня до 42 С) от здрави пчелни семейства и 100 грама преварена вода. Добре се смесват всички съставки докато добият вид на тесто. Опаковат се по описания преди това начин. Сухото мляко може да се закупи от търговските вериги.

 Полутвърда храна (кърмова маса) с извара. Приготвя се и се опакова по същия начин като полутвърдата храна с цветен прашец без добавяне на сол, ако е слабо осолена. Използва се само прясно добита извара.

 Подхранване на пчелните семейства с натурален цветен прашец или заместителите му. За нуждите на 20 пчелни семейства се постъпва по следния начин: в един празен кошер (Дадан-Блат или многокорпусен) се поставя предварително изработена стойка (етажерка), на която се нареждат осем таблички с дълбочина 4 см. Последните е добре да се изработят от хромникелова ламарина или стомана за хранителни цели. От двете страни стойката е направена стъпаловидно, за да могат на нея да се поставят табличките. Стойката е с 3 см по-тясна от вътрешния обем на кошера с магазините (корпусите). На входа на кошера се поставя миши предпазител.

 По този начин се изработва хранилка за пряко вземане на пчелите от табличките на цветния прашец. Зареждането и става веднъж седмично, като предварително прашецът се смила и посипва в табличките. След привършването му, отново се напълват. Същата хранилка може да се зарежда със собствено изработен заместител на цветния прашец. За целта се смесват 5 кг обезмаслено соево брашно (5-7 %), 5 кг соево брашно с високо протеиново съдържание (48-52 %), 1 кг бирена мая, 1 кг сухо обезмаслено мляко и 1 или повече кг цветен прашец (ако има малки запаси от него). Всички съставки, които са на гранули се смилат, след това се смесват добре и с така полученото брашно се напълват хранилките.

 Кошерите и магазините (корпусите) предварително се ремонтират, прогонват, дезинфекцират и боядисват. След това се слагат върху поставки високи 25-30 см. От прилетната дъска до земята под наклон е нужно да се монтира дървена повърхност, върху която да кацат пчелите. Накрая се внася в него стойката и напълнените таблички с цветен прашец.

 Този тип хранилки имат следните предимства: пести се време за изработване и поставяне на полутвърдите храни; не се безпокоят излишно пчелните семейства; не се нарушава прополисовата запечатка между плодника (корпуса) и възглавницата; задоволяват се нуждите на пчелните семейства от цветен прашец или заместителите му, когато в природата няма необходимата цъфтяща растителност; пчелите вземат бързо и с желание прашеца от табличките; избягват се кражбите между пчелните семейства, които са характерни за този период; цветният прашец в хранилките остава сух, чист и недостъпен за мишките. Недостатъкът на тази хранилка е, че пчелите не могат да вземат прашеца при лошо време, което не позволява летежа им.

 Ясни са предимствата на описания начин на подхранване на пчелните семейства с белтъчни вещества и за отглеждане на пилото в този тежък период от живота им. Той е удобен както за пчеларите любители, така и за професионалистите, отглеждащи голям брой пчелни семейства. Наблюдателните пчелари са видели, че през месеците февруари и март пчелите масово посещават местата, където се съхраняват смлени зърнени храни. По този начин те се стремят да набавят оскъдните по това време белтъчини.

Как пчелите правят мед

Ако човечеството можеше да измисли как да направи това сладко и ценно вещество, не мислите ли, че никой не би го направил до сега? И все пак, тези малки насекоми знаят как да произвеждат това течно злато!

Ето какво знаем…

● Събиране на нектар. Пчелите събират нектар от цветята, като го всмукват с тръбовидния си език (хобот) и го събират в своя „меден” стомах. Освен обикновения си стомах, който превръща нектара в енергия за пчелите, те имат и „меден” стомах, който служи за събиране и пренасяне на нектара.

● Пренасяне на нектара. Пчелите посещават между 100 и 1500 цвята, докато напълнят стомахчетата си и могат да пренасят почти половината си тегло в нектар. Когато пристигнат обратно в кошера, те обработват вътрешно събрания нектар, като добавят повече ензими (инвертаза), които разлагат комплексните захари в прости (глюкоза и фруктоза), и го правят по-лесно усвоим от пчелите. Така обработеният мед се отлага във восъчните килийки.

● Преработка на нектара. По пътя обратно към кошера, трансформацията на нектара вече е започнала, чрез добавените от пчелата ензими. Събраният нектар обикновено има съдържание на влага около 60-80%, в зависимост от климата. Ако нивото на влага не се намали, това ще доведе до ферментация и разваляне на нектара. Пчелите свеждат съдържанието на влага до 13-18%, като размахват интензивно крилцата си и по този начин водата се изпарява. Ще забележите, че от кошера винаги се чува бръмчене, защото пчелите никога не спират да работят, дори и през нощта. По време на тази преработка, пчелите добавят допълнителни ензими към нектара, които ще го предпазват от ферментация, плесени, бактерии и гъбички.

● Съхранение на пчелния мед. Когато медът е достигнал желаното съдържание на влага, пчелите запечатват всяка килийка с капаче от пчелен восък. То предотвратява поемането на влага от меда. По този начин, пчелният мед може да бъде съхраняван в продължение на години и да бъде източник на живот, в трудни за пчелите времена.

30 златни правила за отглеждане на пчели

1.В годината най-много 5 основни прегледа
2.Майка най – много на три години
3.От плодника мед не се взема
4.Търтовка не се оправя
5.Не се обединява слабо със слабо семейство
6.Пчелите умират не от студ, а от глад
7.Отводка на минимум 4-5 рамки
8.Няма нужда от затоплящи материали.
9.Задължителна профилактика за Вароа и Нозематоза .
10.Мрежесто дъно
11. Подхранване – есен инверт, януари-питка, февруари-питка, март-инверт+витамини,април-сироп+стартовит или витамини,
12.Затопляне през пролетта.
13.Подмяна 1/3 от плодниковите рамки на година
14.Съхранение на пити, или под плодника, или на комин с опушване всеки месец със сярна димка. Нафталин за нупукистите.Ореховите листа и мравчената киселина не помагат.
15.Осиротелите семейства напролет се обединяват.
16.Мишепредпазители задължителни от ноември до март.
17.Наклон напред на кошерите.
18.Засенчване през лятото . клони, листа,вейки,
19. Завет през зимата
20.Резервни майки- минимум 1-2 на десет кошера
21.Минимум два магзина (за Даданблат)
22.Отводка без вода и храна умира
23.Свещевите майки не са добри.
24. Нова майка се приема от млади пчели.
25. Не рови кошера за майка, наличието на яйца и пило е достатъчно.
26.Търтеите са необходими. Не ги унищожавай безпричинно. Строителни рамки с мярка.
27.Ниска трева около кошерите
28. Задължителна поилка вода през лятото
29. Задължителен минимум запас доброкачествен мед 1 пита на кошер
30.Стесняването е добро, но не е задължително. Топлят , колкото им трябва

Водата и сянката – ключови за добрия добив от мед

За да защитим пчелните семейства от големите жеги, е добре кошерите да бъдат устроени близо до водоизточници – реки или други, каза за “Агрозона” Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари. Ако няма наоколо естествен източник на вода, пчеларят трябва да има грижата да осигури поилки с прясна вода на медоносните насекоми. Когато е много горещо, както е сега, понякога се налага в хранилките в кошерите да се налее вода – една трета от обема на хранилката. Водата може да е леко подсладена, каза още специалистът.
За външната поилка няма готови решения, но има много оригинални изпълнения от страна на стопаните. Добър вариант е да се направи система, подобна на системата за капково напояване, за да могат пчелите постоянно да имат достъп до вода.

Установено е, че когато пчелните кошери не са на сянка, т.е. не са екранирани от директните слънчеви лъчи, пчелите внасят с около една трета по-малко нектар. Така производството на мед намалява, затова е важно пчеларят да осигури засенчване на пчелните кошери, коментира още Михаил Михайлов. Ако бъдат оставени на пряка слънчева светлина кошерите, температурата в тях се повишава много. За да поддържат топлинното равновесие, пчелите са принудени да изтласкват топлия въздух с крилата си.

Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк


През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.
При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.

 Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.

 При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.

 Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.

 Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.

 Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.

 В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.

Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.

 В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни, магазиниът се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.

 Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

 Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:

 - Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.

- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.
- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.

 Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.

 Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.

 Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.