- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Петък, 10 Октомври 2025 05:47
-
Написана от Super User
-
Посещения: 599
У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
Пчелите през месец октомври преминават в пасивно състояние поради не намирането на източници на нектар и прашец. У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
През октомври често се случват резки застудявания и пчелите образуват зимни кълба не само нощем, а за по-продължителен период. Това налага още в началото на месеца пчеларят да извърши зазимяването на пчелните семейства, т.е. да направи необходимото за осигуряване живота на пчелите през зимния период. Трябва да се извърши следното: - да стесни гнездата на семействата, като остави в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно, а излишните да извади в склада или да ги постави зад преградната дъска. Ако стесняването е било извършено добре през септември, сега не се налага изваждането на нови пити от гнездото.
При добро уплътнено с пчели гнездо се осигурява добро презимуване. - в стесненото гнездо да осигури достатъчно количество храна за пчелите. На междурамие пчели трябва да се оставя минимум по 2 кг мед на нормалните по сила семейства и по 2,5 кг на по-слабите. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп, и запечатен в питите. - да разпредели правилно медовите запаси в гнездата на семействата. Две трети от оставените на междурамие средно 2 кг.
Трябва да бъде съсредоточен в централната част на гнездото, за да се гарантира изхранването на пчелите в зимното кълбо и при най-тежка зима. Всяка пита от централната част на гнездото трябва да съдържа минимум 2-2,4 кг мед. Останалите в двата края на гнездото пити могат да бъдат по-пълни /тогава медовите запаси, на които ще зимуват пчелите, ще са разположени сводообразно/ или по-празни /запасите ща са като на брада/.
Зимуването на пчелите на изцяло запълнени с мед пити протича по-лошо, отколкото на пити, на които две трети са запълнени с мед и една трета е с празни килийки. При изцяло запълнени с мед пити пчелите образуват по няколко микрокълба в съседни междурамия, които регулират температурата сами за себе си. Те изнасят меда от малки участъци от двете страни на питата, влизат в килийките и в тези участъци образуват микрокълба. При наличие на празни килийки под меда в питите те образуват общо кълбо с един център за регулиране на топлината в цялото кълбо.
Самите пчели не остават да зимуват на пълните пити с мед, ако имат възможност да образуват другаде зимно кълбо. Те се прехвърлят зад преградната дъска и образуват зимното кълбо върху празните килийки на оставените там пити, т.е. бягат от гнездото с пълните пити. Ако в централната част на гнездото са оставени пити с малко мед /под 1,5 кг/, а в крайните пити са почти пълни, при застудявания през втората половина на зимата – февруари-март, пчелите загиват от глад въпреки наличието на мед.
Често пчеларите не отчитат тази особеност и когато пчелните семейства загинат, те търсят други причини и включително заболявания, без да допускат, че причината е дългото гладуване. Повечето от зимите в нашата страна са с редуващи топли и студени седмици и през топлото време, когато пчелите разпускат кълбото и се облитат, масово пренасят меда от крайните пити в центъра. Когато застудяването продължи и кълбото не се разпуска, пчелите не могат да отиват да вземат меда от крайните пити.
За това при зазимяването, е необходимо да се осигурят оптимални условия за презимуване на пчелните семейства, гнездата им трябва да бъдат добре стеснени с достатъчно и качествена храна и две трети от тази храна да бъде съсредоточена в централната част на гнездото, а по централните пити под запечатания мед да има не по-малко от 6-8 см празни килийки за образуване на общо кълбо в гнездото. При зазимяването пчеларят трябва да стесни входовете на кошерите съобразно със силата на пчелните семейства. На всяко плътно междурамие с пчели трябва да оставя по 1 до 2 см отвор на входа – на по-слабите по 1, на по-силните по 2 см.
При по-силните семейства входа се поставя точно срещу центъра на питите в гнездото, а при слабите-в единия му край /откъм преградната дъска/. На входа се поставя мишепредпазител веднага след окончателното стесняване на гнездото. За предпочитане са мишепредпазителите със сводообразни отвори. През мишепредпазителите с хоризонтални отвори малките мишлета от вида землеровки се промъкват в кошера. Когато кошерите има горни входове, те трябва да се използват, а долните да се затварят.
Съвсем неправилно е да се оставят отворени горния и част от долния вход. Ако са отворени двата входа, пчелните семейства зимуват по-лошо, понеже през целия зимен период се създава постоянен поток от студен въздух, който отнема топлината от горната част на гнездото и изнася въглеродния двуокис от долната ме част. Пчелите са принудени да отделят повече топлина, изразходват повече храна, износват се физиологически бързо. Зимуването само на горен вход позволява да се задържи в гнездото образувалият се при обменните процеси в организма на пчелите въглероден двуокис, който намалява окислителните процеси в клетките им. Това от своя страна влияе благоприятно върху физиологичното им състояние- намалява обменните процеси, забавя стареенето на клетките, повишава продължителността на живота на пчелите.
През зимния период съдържанието на въглеродния двуокис в зимното кълбо на пчелите е многократно по-голямо, отколкото в атмосферния въздух, т.е. пчелите сами го задържат в кълбото. След появата на пило в гнездото концентрацията му рязко навалява, дори и да не е разпуснато зимното кълбо. За да няма влага в гнездото през зимата, пчелните семейства трябва да се стеснят силно, а до преградната дъска да се постави затоплящ материал, плътно притиснат до предната и задната стена и покривната възглавница. Най-добри резултати се получават със стиропора и велпапето. С тях се постига много добро уплътняване, а освен това контактът между топлия и студения въздух не става в гнездото, а извън него, в пространството между гнездото и стената. Въздухът е също добър изолатор.
Добре стесненото гнездо може да не образува влага в него и без затоплящи материали. Влага се кондензира едва след появата на по-голямо количество пило през пролетта, и то зад преградната дъска. Най-добри резултати се получават , когато топлия въздух се изолира от студения не само откъм преградната дъска, но и над самото гнездо чрез запълването на междурамъчното пространство между питите. Това може да стене или с плат , който да се побере в пространството между рамките или покривната възглавница, или с летвички /рейки/ със сечение 9 на 11 мм и дължина 470 мм. При нестеснени гнезда посоченото уплътнение води до образуването на повече влага в празните междуредия, особено след появата на пилото.
През октомври пчеларят трябва да провери и сортира извадените от семействата плодникови пити. Всички негодни за употреба в семействата, стари, с търтееви килийки, не добре изградени и т.н. пити трябва да се бракуват, а вощенита има да се изреже от тях за преработка от пчеларя. Годните пити трябва да бъдат сортирани съобразно с използването им през следващия сезон: - с прашец- за ранно даване на семействата /залети със сироп и поставени до пилото през ранна пролет, докато няма още нов прашец, - кафяви- за разширяване на гнездата през пролетта, - новоизградени- за поставяне в гнездата след появата на нектар и прашец от овощните градини и т.н. Това сортиране улеснява работата на пчеларя през раннопролетния период. Най-късно до края на октомври пчелините трябва да се защитят от ветрове и от животни през зимния период.
- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Сряда, 17 Септември 2025 05:06
-
Написана от Super User
-
Посещения: 552
Месец септември е първият есенен месец. Температурите са сравнително високи, а валежите слаби. В повечето райони на страната пчелната паша приключва. Растения като магарешки бодил, конски кестен, глухарче, блатна мента, памук и фуражен слънчоглед все още може да предложат на пчелите късна есенна паша.
След последната главна паша в пчелните семейства се активира инстинктът за отглеждане на пило. В началото на месеца топлото време, наличието (макар и слабо) на нектар и прашец са благоприятни условия за увеличаване на яйцеснасянето. Тези процеси са с важно биологично значение, защото водят до увеличаване на относителния дял на пчелите работнички, които не са участвали в главната паша и в отглеждането на голямо количество пило, не са изграждали пити. Такива пчели не са изтощени от работа, живеят по-дълго (6-7 месеца), иззимуват успешно и участват в пролетното развитие през следващата година.
Към средата на месеца, когато прецъфтят и последните медоносни растения, пчелната майка намалява яйцеснасянето. В пчелните гнезда започва подготовка за зимуване. Постепенно пчелите пренасят незапечатания мед от крайните пити в средата. Засилва се събирането на прополис, с който пчелите уплътняват жилището си (запълват всички пукнатини и дупчици по кошера) и стесняват входа.
През месец септември пчеларите продължават работата си по подготовката за зимуване. Първата десетдневка на месеца е краен срок за провеждане на главния есенен преглед. За предпазване от нападения и кражби между пчелите, прегледите се извършват рано сутрин или привечер, работи се с покривни платна, а извадените пити се поставят в добре затварящи се преносими сандъчета.
Есенното подбудително подхранване (за активиране яйценосната дейност на пчелните майки) трябва да завърши до средата на септември. На семействата се дава захарен разтвор (1 : 1) в количество 0,2 – 0,5 литра.
През първата десетдневка на месеца може да продължи подхранването за попълване на хранителните запаси. На пчелните семейства с по-малко от 15 – 20 кг мед или при наличие на манов мед в пчелните гнезда, се осигурява концентриран захарен разтвор (3 : 2) в по-големи дози.
Важно е да се знае, че през втората половина на септември и през октомври на пчелните семейства не се дава захарен разтвор. При преработката му в този късен период (когато няма прашец в природата) пчелите се изтощават и умират през зимата.
През месец септември пчеларят стеснява пчелните гнезда. За целта се определя силата на семействата и им се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Питите трябва да са светло кафяви и в тях да е отглеждано пило. Подбират се пити, пълни със запечатан мед, или такива, при които медът заема 1/2 от площта им. Пити с големи участъци незапечатан мед се отстраняват, защото неузрелият мед лесно ферментира и става негоден за консумация. Маломедните пити също се отстраняват. Някои от тях, ако е необходимо, се поставят зад преградната дъска, а медът им се разпечатва. Когато върху много стари (много тъмни), маломедени или неправилно изградени пити има пило, те се слагат в края на пчелното гнездо до преградната дъска и се отстраняват след излюпване на пилото. Някои от питите със запечатан мед може да се центрофугират или да се оставят като резерв за следващата година.
Пчелните гнезда се подреждат откъм по-топлата страна на кошера. Ограничават се с преградна дъска и изолационен материал. Доброто затопляне е важна задача при подготовката за зимуване. То се прави отстрани зад преградната дъска и отгоре над покривната дъска. Като затоплящи (изолационни) материали се използват листове стиропор, възглавници запълнени с памучни парцали, слама, талаш и др.
Входовете на кошерите се стесняват на толкова сантиметра колкото са питите в пчелното гнездо.
При подготовката за зимуване особено внимание трябва да се обърне на отводките и помощните семейства. Грижите за отводките се свеждат до осигуряване на достатъчно млади пчели и хранителни запаси (8 – 10 кг мед). Подхранват се, за да достигнат сила 5 – 6 междурамия преди зазимяването.
Пчелните семейства със запасни майки са по-слаби (на 3 – 4 пити). За да се топлят взаимно, се заселват по няколко в един кошер, с плътни вертикални прегради помежду си и входове в различни посоки. Подходящи за целта са 12 – рамковият Дадан-Блатов кошер и кошерът лежак.
Пчелните семейства с майки – помощнички, създадени в края на последната главна паша, може да се заселят в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. При Дадан-Блатовите кошери и при лежаците помощното семейство се създава в същия кошер. Между двете семейства се поставя плътна вертикална преграда, като на помощното се отваря допълнителен вход. При многокорпусните кошери помощното семейство се заселва в корпус над основното. Използва се плътна хоризонтална преграда (разделителна табла), чрез която се отваря и допълнителен вход. Гнездото на помощното семейство се ограничава с една преградна дъска и се затопля. Осигуряват се 8 – 10 кг мед и една пита с прашец.
В заключение важно е да се знае, че своевременната и правилно проведена подготовка на пчелните семейства за зимуване е предпоставка за успешно зазимяване, респективно за нормално иззимуване.
