Пчелите през април

Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. През месеца пчелите са вече в активно състояние.
Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през месеца има захлаждания и дори повратни застудявания, пчелите са вече в активно състояние. През април зацъфтяват и останалите овощни видове - череши, круши, ябълки, сливи, както и репкото, някои видове върби и тревисти растения. Пчелите намират нектар и прашец, чийто принос в семействата се усилва. Засилва се и темпът на развитието на семействата. Значително нараства консумациите на мед за изхранване на пилото, особено ако поради ниски температури, ветрове и валежи времето не благоприятства отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждата на пчелните семейства от помощта на пчеларя, както и възможността пчеларят да използва пчелите за опрашвана на културите и за прашеца, който те събират през този период.

От особено значение за доброто развитие на пчелните семейства през април е постоянното осигуряване на площи за снасянето на яйца от пчелната майка. Поради това, че при осведомителния и главния пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели (за да се подобри температурният режим), при зацъфтяването на основните прашецодайни растения през април (репко, овощни видове, мъртва коприва и др.) пчелите всекидневно донасят големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него всички свободни килийки в гнездото. Така те ограничават силно снасянето на яйца - майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа на снасянето забавя развитието на семействата, което пчеларят не трябва да допуска. Оказа се, че препоръката гнездото на пчелното семейство да се разширява тогава, когато пчелите са се увеличили и са запълнили пространството (междурамието) до преградната дъска и последната пита, невинаги трябва да се спазва. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде не толкова количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчелите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърли питите с прашец, на които няма пило, зад преградната дъска, а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйца. Така, без да се увеличава обемът на гнездото и да се нарушава топлинният режим в него, на майките се дава простор за снасяне. Ето защо през април, особено при по-слабите семейства, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разширява и самото гнездо.

Отначало в гнездата трябва да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поколения пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките - и светли пити.

Още със започването на цъфтежа на джанките (при добре стеснени гнезда, подхранвания за активизиране яйценосната дейност на майката и летеж на пчелите) пчеларят трябва да осигури в пчелните гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелите восък. У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделения восък не се използва и се изхвърля от пчелите като люспици направо от жлезите. Основната причина за получаването на малко восък от пчелните семейства е непознаването от повечето пчелари на физиологията на восъкоотделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. Восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по събирането на прашец, нектар и отглеждане на открито пило. Включени ли са пчелите в активна работа по събирането, преработката и съхранението на храната (нектара и цветния прашец), изхранват ли голямо количество личинки, восъкоотделителните им жлези отделят восък. Ако в гнездото са осигурени площи, в които да изграждат килийки - работнически или търтееви, те оползотворяват отделяния восък. Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силно стеснено гнездо и зад нея, след което започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици, както е върху восъчните им огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделящият се от восъкоотделителните жлези на пчелите восък, в гнездата на семействата трябва да се осигуряват места за използването му от ранна пролет.

Най-добрият показател откога да се дават площи за използване на восъка в семействата за цялата страна се оказа цъфтежът на джанката. Цъфне ли джанката и започнало ли е активизирането на развитието на семействата - разпечатванията на меда, подхранванията със сироп, в гнездата трябва да се поставят площи за изграждане. Препоръчва се първите количества восък да се оползотворяват за изграждане не на нови пити с восъчни основи, а на строителни рамки. Джанката започва да цъфти през ранна пролет, когато все още времето е променливо - наред с няколкото хубави дни, през които пчелите започват да изграждат килийките на восъчните основи, настъпват и захлаждания, през които восъкоотделянето намалява, а след това и спира. Намалява и усилената работа по събирането на храна. При това положение пчелите прояждат восъчния лист по теловете, за да възстановят връзката между изградените пити, и развалят питата. Впоследствие на местата без основа те изграждат търтееви участъци. При строителната рамка спирането на восъкоотделянето поради влошаване на времето води до трансформиране на градежа от търтеев в работнически и до прекратяването му.

Добре е използването на восъкоотделянето на пчелите да се съчетае с воденето на борбата срещу вароатозата. Това се постига най-добре с помощта на строителна рамка - плодникова рамка, разделена с допълнителна летва, успоредна на горната на две равни половини, без поставянето на восъчна основа в горната половина. При цъфтежа на джанката тази рамка се помества до последната пита с пило откъм преградната дъска, като на горната й летва се нанася белег. Той позволява при отваряне на кошера веднага да се открие строителната рамка.

При поставянето на строителната рамка пчелите изграждат най-напред горното й отделение. Това става последователно чрез оформянето на отделни далачета, които впоследствие уголемяват, допират ги и ги съединяват в една пита. Майката последователно посещава далачетата и снася яйца в тях. Когато цялото горно отделение на рамката бъде изградено, пчелите започват да изграждат долното. През това време се развива пилото в горното отделение и започва неговото запечатване то реда на снасянето на яйцата. Акарите (кърлежите), предизвикващи вароатозата, навлизат в онези килийки чиито личинки са напълно развити и конто пчелите са започнали да подготвят за запечатване. Докато се запечатят всички килийки в горното отделение на строителната рамка, пчелите са изградили долната половина, майката е снесла последователно, съобразно с изграждането на далачетата, яйца и най-старите личинки са пред запечатване. Към тях се насочват и акарите. Търтеевото пило привлича акарите така, както магнитът - железните предмети. Горният далак се отрязва и рамката се премества вече между пилото - в центъра на гнездото. Докато пчелите отново изградят горния далак майката снесе яйца в него, личинките се излюпят и първите достигнат до запечатване, долният далак е изцяло за печатен и се отрязва - за капан на акарите служи горният далак. Докато го запечатят, изграден и осеменен е долният далак, в който започва запечатването на първите килийки със снесени яйца. Тогава се отрязва отново горният далак и това редуване се прави през целия сезон. Този начин на използване на строителната рамка позволява непрекъснато да има търтееви килийки с личинки пред запечатване, в които да влизат акарите - това ги отклонява от влизането в работническото пило. Има ли търтеево пило, те почти не влизат в работническото. Тази особеност на акарите позволява да се унищожават системно със запечатените търтееви далаци от строителните рамки. Опитите у нас показаха, че от април до края на юни със строителните рамки се унищожават до 96% от акарите (спрямо контролните семейства) и се получава по 600-800 г восък от пчелно семейство.

Използването на строителната рамка през магазина след поставянето му улеснява много работата на пчеларите, работещи с дадан-блатови кошери с магазин. В центъра на плодника се оставя празно място за една пита (в него се оставят 11 пити), слага се магазинът също с една пита по- малко в центъра и през него се спуска строителната рамка в плодника. Пчелите изграждат горното отделение, което е в магазина, и го запълват с мед, а в долното и под долната летва на рамката градят далаците, които се изрязват последователно, както бе посочено вече. Често пчелите залепват далака под долната летва на строителната рамка, пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва, смачква се и пчелите се раздразват, а за да се вземе, трябва да се свали магазинът, да се извадят няколко плодникови пити и да се освободи място за ръката. Всичко това много усложнява работата. Ето защо на строителната рамка се прави трето отделение по следния начин: Отстранява се долната летва на строителната рамка. На магазинна рамка се махва горната летва, заковават се страничните летви на магазинната рамка за страничните летви на строителната от вътрешната им страна. Поставя се и се заковава долната летва на строителната рамка (ако трябва, малко се скъсява) там, където си е била. Може да се закове и до страничните летви на магазинната рамка, без да се скъсява, но се образува по-тясно средно отделение. Така се образува голяма рамка с три отделения - горно в магазина, средно и долно в плодника. Най-горното (в магазина) пчелите изграждат и запълват с мед, а средното и долното се използват като строителни (за търтеи) отделения - изрязват се последователно както на обикновената строителна рамка. Така се работи спокойно през целия сезон.

При използването на строителната рамка за борба с вароатозата изрязването на строителните запечатени далаци от горното и долното отделение трябва да става по график на всеки две седмици. Далаците се стопяват във вода по много достъпен за пчеларите начин, а не на слънчева восъкотопка.

Започне ли цъфтежът на ябълката, наред със строителната рамка в гнездото трябва да се постави и пита за изграждане. Тя се слага по това време също до последната пита с пило, но откъм стената на кошера - от другата страна на гнездото (строителната рамка).

Питите за изграждане трябва да бъдат монтирани много добре. Основните изисквания за това са следните:

Телът независимо от начина на насноваването му по рамката трябва да бъде много добре опънат и да минава по средата на летвите на рамките (при дръпване да издава звук, подобен на този на струна).
Восъчният лист да бъде затоплен дотолкова, че като се държи на дланта на ръката през средата, краищата му да увисват леко надолу. Затоплянето, ако няма слънце, може да стане и на котлон или печка, а околният въздух да е с температура около 25°С, за да не застиват бързо нагретите листове. Затопленият восъчен лист променя и цвета си - от сивопепелив минава във воднисто светъл и сивият налеп изчезва.
Дъската, на която се залепва, да бъде винаги мокра. При суха дъска восъчният лист се залепва за нея и при повдигане на рамката се отлепва от тела. Намазването на дъската с олио също предотвратява залепването на восъчния лист за нея. След работа дъската трябва да се почиства - олиото гранясва.
Шпорчето за топло или за студено залепване не трябва да се натиска силно, за да не се прерязва восъчният лист от тела, а само леко да се вреже в него.
Восъчният лист за питите в горните корпуси да опира плътно само до долната летва на рамката, а от страничните и горната да отстои на 1-2 мм разстояние (да има луфт). Това е необходимо, за да не се изкривява листът между теловете и рамките от затоплянето му в гнездото при изграждането му в пита, за устойчивост и избягване на търтеевите надграждания.
На няколко места, особено покрай долната и страничните летви, върху врязания в листа тел да се капне по една капка втечнен восък (силно нагрят стопен восък да не се слага, защото пробива листа и деформира килийките му).
Питите за изграждане се слагат в централната част на гнездото предимно между пити с открито пило. За сезон трябва да се изграждат средно по 5-6 дадан-блатови и по 8-10 многокорпусни пити от семейство наред с постоянното използване на строителната рамка, за да се оползотвори отделяният восък.

През април трябва да продължат подхранванията на семействата както за поддържането на работното състояние на пчелите, така и за допълването на хранителните запаси в гнездото. И през този месец тежестта на подхранванията трябва да бъде през периодите, когато времето е влошено и пчелите не летят. При намалени запаси подхранванията трябва да се правят и през слънчевите дни до попълването на запасите (4-6 кг).

Добри резултати се получават и чрез подхранването с по-големи дози сироп (2-2,5 л), налят в пити, един път седмично до появата на пашата. Това е изгодно за отдалечените пчелини, когато пчеларят не може всекидневно да ги обслужва.

През този месец пчеларите трябва да направят окончателна преценка за качествата на пчелните майки в семействата както по тяхната яйценосна дейност, така и по външния им вид. Всички майки, които навлизат в трета стопанска година, е целесъобразно да бъдат подменени чрез предизвикване на самосмяна. Това се постига, като крилата на тези майки се отрежат през време на цъфтежа на ябълките - млади майки по този начин пчелите не подменят. Понякога предизвиканата чрез отрязване на крилата на майката самосмяна прераства в роево състояние, което налага пчеларят да проверява за заложените маточници. На подменяне подлежат и майките, които са негодни за създаване на силно семейство, независимо от възрастта им.

В началото на месеца се правят и последните третирания срещу вароатозата, ако дотогава не са приключени, извършват се и профилактичните подхранвания срещу гнилецовите заболявания. Настъпи ли обилният цъфтеж на медоносните растения - репкото, овощните дървета и др., подхранвания и третирания за горната цел не бива да се правят.

В райони с големи масиви от репко, особено за семепроизводство, както и от овощни насаждения пчелните семейства трябва да се подготвят и за получаването на стокова продукция от мед. Трябва да бъдат поставени магазините (корпусите), а гнездата на по-слабите семейства да бъдат своевременно разширени. През втората половина на април трябва да се полагат грижи и за предотвратяването на семействата от изпадане в роево състояние.

През април в майкопроизводителните пчелини главно в по-южните райони се започва отглеждането на пчелни майки. Тук основната задача е да се създадат и използват само много силни семейства за отглеждачи, да се пренасят съвсем млади личинки, да се използват силни на пчели оплодни отделения и много търтеи в бащините семейства. Това налага през април да се положат максимум грижи за създаването на всички предпоставки за получаване на висококачествени пчелни майки.

Април е подходящ и за получаването на цветен прашец от пчелните семейства. Желателно е прашецоуловителите да се използват периодично, а събираният прашец своевременно да бъде изсушен, добре опакован и защитен от заразяване от насекомите - те снасят в него яйца, от които той червясва и се разваля.

Грижи за пчелите през месец април - I част

Месец април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през април има захлаждания, пчелите вече са в активно състояние.
Месец април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през април има захлаждания, пчелите вече са в активно състояние. През месеца зацъфтяват и останалите овощни видове- череши, круши, ябълки накои видове върби и тревисти растения. Пчелите намират нектар и прашец , чиито принос в семейставата се усилва. Засилва се темпът за развитето на семействата.

Значително нараства консумацията на мед за изхранване на пилото, особено ако температурите са ниски, има наличието на валежи и вятър времето не благоприятствува отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждана на пчелните семейства от помоща на пчеларя, както и възможността пчеларя за използва пчелите за опрашване на културите и за прашеца, който те събират през този период.

Площи за снасяне на яйца от пчелата майка
Голямо значение през този месец за доброто развитие на пчелните семейства е постоянното осигуряване на площи за снасяне на яйца от пчелата майка. Поради това, че при осведомителния и главен пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели/за да се подобри температурния режим/, при зацъфтяването на основните прашецодайни растения през април/репко, овощни видове, мъртва коприва и др/ пчелите всекидневно донасят големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него свободните килийки в гнездото.

Грижи за пчелите през месец април - II част

Така те ограничават силно снасянето на яйца и майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа за снасянето на яйца забавя развитието на семействата, което пчеларя не бива да допусне. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде ни толково количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчелите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърля пити с прашец, на които няма пило, зад преградната дъска , а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйцата.

Ето защо през април, особено при по-слабите семейства, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разширява и самото гнездо. От начало в гнездата трябда да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поколения пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките - и светли пити. Още със започването на цъфтежа на джанките/при добре стеснени гнезда, подхранванията за активизиране яйценосната дейност на майката и летеж на пчелите/ пчеларят трябва да осигури в пчлните семейства гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използуване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелния восък.

Грижи за пчелите през месец април - III част

Восъкоотделяне на пчели
У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделния восък не се използва и се изхвърля от пчелите като люспици направо от жлезите. За това в страната ни от пчелно семейство за година се получава едва една трета от количеството, което се отделя от жлезите на пчелите. Основната причина за получаването на малко восък от пчелните семейства е непознаването на физиологията на восъкоотделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. В миналото се даваше препоръката, щом настъпи главната паша, на пчелните семейства да се дават пити за изграждане, т.е. да се използва восъкът, който отделят пчелите.

Проучванията обаче показаха, че восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по:

- събирането на пръшец,
- нектар и
- отглеждане на открито пило.

Включени ли са пчелите в активна работа по събирането, преработката и съхранението на хранатао/нектара и цветния прашец/, изхранват ли голямо количество личинки, восъкоотделителните им жлези отделят восък. Ако в гнездото са осигурени площи, в които да изграждат килийка-работнически или търтееви, те оползотворяват отделения восък.

Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силностеснено гнездо и зад нея, като се започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици, както е върху восъчните огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделящият се от восъкоотделителните жлези на пчелите восък, в гнездата на семействата трябва да се осигуряват места за използавенто му от ранна пролет.

Пчелите през втората половина на зимата

Още през втората половина на зимата повечето от пчелните семейства се нуждаят от помощта на пчеларя. При нашите климатични условия през януари в семействата вече се явява пило. Това става причина при застудяванията пчелите да се концентрират върху него, за да го топлят. Събирането на пчелите в центъра на гнездото довежда до консумиране на всичките запаси там и до откъсване от храната на съседните пити. При продължителните застудявания през февруари и първата половина на март някои от семействата са обречени на гладна смърт, въпреки че в крайните пити може да има значителни количества хранителни запаси. Това най-често се получава, когато при зазимяването гнездото не е добре стеснено, а са оставени много повече пити, отколкото пчелите могат да покрият и хранителните запаси са били неправилно разположени - в центъра по-празните пити, а в краищата по-пълните.

За да се подпомогнат пчелните семейства, през втората половина на зимата трябва да им се даде храна непосредствено до пилото, което може да стане по няколко начина. Единият от тях е да се постави кърмова маса (тесто) непосредствено над самото пчелно кълбо независимо от външната температура (дори и при -10, -15°С). Друг начин за подпомагане на семейството е да се поставят от двете страни на пилото пити с мед - било от крайните пити на самото гнездо (чрез преместване), било от резервните, оставени през есента в склада. Когато обаче няма медови пити, целесъобразно е да се поставят пити, напълнени в горната си половина със захарен сироп, приготвен от 2 части захар и 1 част вода, като във всяка се налее поне по 1 кг сироп. Това подпомагане обаче може да се приложи само при температура над 0°С, при която няма опасност разкъсаното при разместването на питите зимно кълбо да не се оформи отново.

За пчеларите, които нямат възможност да посещават по-често пчелините си, е целесъобразно да се комбинират двата начина - поставяне на пити с мед (сироп) от двете страни на пилото и кърмова маса точно над питите с пило. В този случай количеството на кърмовата маса може да бъде и 0,5 кг, ако питите, поставени до пилото, имат по около 1 кг мед. Даването на храна за спасяване от гладна смърт е особено наложително при многокорпусния кошер, защото питите са по-тесни и винаги храната се привършва с появата на пилото.

През втората половина на февруари и началото на март пчеларят трябва да използва някой по-топъл ден, за да провери дали всяко семейство има майка и какви са хранителните му запаси, т.е. да извърши осведомителния преглед на пчелното семейство. По поведението на пчелите на входа и особено при откриването на гнездото по-опитният пчелар веднага се ориентира има ли майка в семейството, или то е осиротяло. Осиротялото семейство издава силен шум, пчелите са пръснати по питите, пълзят около входа и по предната стена на кошера. За да се увери, че в семейството има майка, пчеларят трябва да извади една или две от централните пити в гнездото и да провери има ли на тях пило. Ако на първата извадена (от центъра на гнездото) пита има запечатано работническо пило, това показва, че в семейството има майка и не е необходимо да я търси (нито да проверява втора пита). Ако обаче на питата има само открито пило, необходимо е да проследи яйцата в килийката. При наличието на майка в килийката има само по едно яйце, поставено точно в центъра на дъното на килийката. Ако има повече яйца в килийката, те са от пчели-търтовки (което рядко се наблюдава през февруари). Обикновено пчелите-търтовки снасят по-късно през втората половина на март, след установяване на по-топло време. При невъзможност да се ориентира по яйцата пчеларят трябва да потърси и самата майка, като провери всички пити.

При откриване на осиротяло семейство незабавно трябва да му се придаде запасна майка заедно с пчелите. Ако няма запасна майка, осиротялото семейство трябва да се придаде към друго семейство. През февруари и първата половина на март не бива да се разчита, че осиротялото семейство може да се спаси, ако му се даде пило от друго семейство. Пчелите ще отгледат свищева майка, но тя ще остане неоплодена, ще започне да снася само търтеево пило, пчелите ще се изтощят и към края на март - началото на април семейството ще загине. През втората половина на март подобно спасяване може да стане, но от такова семейство продукция почти не се получава.

След започване постоянния летеж на пчелите (края на февруари - началото на март) вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към мерки, целещи активизиране на яйцеснасянето на майката. Снасянето на яйца от майката изцяло се регулира от пчелите. Ако те й дават млечице, отделено от техните жлези, майката снася големи количества яйца, и ако я оставят да се храни сама с мед, тя не може да снася - няма хранителните вещества, от които да изгражда яйцето в своя яйчен апарат. Първите снесени през зимния период яйца обикновено са за сметка на резервните хранителни вещества от организма на майката, но след това те са само за сметка на пчелното млечице от пчелите-работнички.

Пчелите обаче отдават млечице от жлезите си само когато са включени в активна работа, т.е. когато летят активно. Тогава те поемат повече храна, за да имат необходимата енергия, и част от енергията активизира и техните жлези. Колкото по-обилно се хранят пчелите (като поемат мед или захарен сироп и цветен прашец), толкова повече млечице отделят. Щом като се отделя много млечице, пчелите хранят обилно майката с него и тя е в състояние да образува в организма си голямо количество яйца, които снася в килийките на питите.

Щом като на пчеларя е ясна тази биологична връзка между активната работа на пчелите, отделянето на млечице, храненето на майката и снасянето на яйцата, той е в състояние да се намесва активно в живота на пчелното семейство още от края на зимата - чрез подхранванията на пчелните семейства. Когато се дава храна на пчелите (било медова разпечатана пита, или захарен сироп), те започват да я пренасят в гнездото, т.е. започват активна работа. Когато в природата (района около пчелина) няма цъфтяща растителност или когато не получават сироп или разпечатан мед, пчелите водят възможно най-пасивен живот, намалява се яйцеснасянето, забавя се развитието на пчелното семейство.

Следователно основната грижа за пчелите през пролетта е, преди още в природата да има цъфтяща медоносна растителност, да ангажира пчелите с активна работа. Най-леко това се постига чрез подбудително подхранване с предварително разпечатани медови пити и със захарен сироп. Важно е как най-ефективно да бъде извършено подбудителното подхранване с най-малък разход на средства и труд да се получи най-голяма полза. Тъй като любителят-пчелар се грижи за неголям брой семейства, трябва да използва най-ефективните от гледна точка на биологичните изисквания на пчелното семейство начини на подбудително подхранване независимо от трудоемкостта при приложението им.

Научно е доказано, че активното подбудително подхранване трябва да започне 60-65 дни преди началото на главната паша. Това е особено наложително за районите с акациева и друга ранна главна паша. Най-добър ефект се получава, когато на семействата се дава всекидневно по 150-200 г топъл сироп (1:1). Не всички пчелари обаче имат възможност да подхранват всекидневно пчелите. Ето защо се прилагат според възможностите различни начини на подхранване - един или два пъти седмично наливане по една хранилка (съдържаща 700-800 г сироп), даване големи дози в специално изработени хранилки еднократно или двукратно и т.н. Ефективно е подхранването с периодично разпечатване на медови пити в гнездото - по 1-1,5 кг на едно разпечатване според силата на семейството. Пчелите разнасят меда около пилото, освобождават се площи за снасяне, разкрива се цветният прашец за използване, не се изтощават пчелите за разграждане на захарта (медът е разградени захари) и т.н. Пролетното подбудително подхранване трябва да се съчетава и с допълване на хранителните запаси на по-гладните семейства. В тези случаи се дава по-концентриран сироп (1,5:1 за захарта) в по-големи дози на къси интервали, за да могат пчелите да натрупват от този сироп около пилото известни количества запасна храна, която консумират при силните повратни застудявания през пролетния период, които са често явление за нашата страна.

При семейства, останали без запаси през пролетния период, храната в гнездата трябва да се допълва и с медови пити, а ако такива пити няма - с пити, напълнени с по-гъст захарен сироп (1,5:1). Когато семействата са далече от дома на пчеларя и той не може да ги посещава често, подбудителното подхранване трябва да се извършва с големи дози - пити със сироп и напълване на обикновената хранилка (ако няма специални хранилки за големи количества сироп). Когато в района има цъфтяща прашецодайна растителност, времето позволява на пчелите да летят и в гнездата има по 3-4 кг медови запаси, не е необходимо подбудително подхранване. Ако при същите условия обаче времето не позволява пчелите да летят, подхранване трябва да се прави. При всички други условия подхранването допринася за по-активното развитие на семействата и трябва да се прилага.

Пролетното подхранване а пчелите трябва да се съчетава и с профилактиката срещу гнилцови заболявания, особено ако предишната година в пчелина е имало заболяване.

Успех в развитието на семействата през пролетта се постига, когато се осигурява постъпването и на цветен прашец. Цветният прашец е абсолютно необходим за изхранване на пилото и за активизиране жлезите на пчелите, тъй като в съчетание с меда осигурява пълноценното им хранене. Широко трябва да се използва ранната прашецодайна растителност - естествена и културна. Особено внимание трябва да се обърне за използването на репкото. Друг фактор, от който зависи доброто развитие на пчелните семейства през пролетта, е топлината. За нормалното развитие на пилото е необходима постоянна температура в границите 34-35°С, която пчелите поддържат в питите, където то е разположено. Пчеларят още при осведомителния преглед трябва да подобри възможностите за поддържане на посочената температура чрез концентриране на пчелите в гнездото. Това, се постига, като й гнездото се оставят само толкова пити, колкото се покриват плътно от наличните пчели. При това стесняване трябва да се държи сметка и за хранителните запаси около пилото. В центъра трябва да се оставят питите с пило, а от двете им страни - пити с мед. Всички излишни пити се изнасят зад преградната дъска, като една или две (с около 1 кг мед за нормални семейства) се разпечатват. Много добри резултати се получават и чрез затваряне на междурамъчните пространства отгоре. Това се постига чрез покриването на питите с плат - вълнен или памучен, който се поставя под покривните дъски или възглавницата. Същият ефект се получава и чрез поставянето в междурамъчните пространства на специално приготвени за целта летвички (рейки) с размери 9 на 11 мм, които уплътняват отгоре гнездото. Летвичките са за предпочитане пред плата, тъй като са по-хигиенични и при преглед на семействата не привличат чужди пчели-крадци, както покривката от плат. Подсушаването или подменянето на затоплящите материали над и в гнездото също подобрява условията за по-лесно поддържане на топлината от пчелите.

През март-април трябва да се води и борба срещу вароатозата чрез третиране на пчелните семейства с химични препарати, а през април и чрез механично унищожаване на акарите с помощта на строителната рамка.

Грижите за пчелите през пролетта са решаващи за създаването на силни семейства. Накратко, задълженията на пчеларя се състоят в следното:

осигуряване изхранването на пчелите в края на зимата чрез даване на кърмова маса над самото кълбо (за многокорпусните кошери това трябва да се направи още в началото на февруари независимо от състоянието на времето);
осигуряване на майки или обединяване на осиротелите семейства;
подобряване температурния режим в гнездата, подбудително подхранване, съчетано с допълване на запасите, и профилактично подхранване срещу гнилецови заболявания;
медикаментозно третиране срещу вароатозата;
пренасяне на семействата на ранна прашецодайна паша.
Спазването на всички тези изисквания позволява с настъпването на постоянно топло време през април да се премине към подготовката за главната паша.

Време е за основен пролетен преглед

Пчелите много добре предчувстват края на зимата. При най-леко затопляне на времето (около 15°С) и показване на слънцето те излизат от кошерите, облитат се и много от тях донасят на крачетата си прашец, събран от кокичето, леската, ивата и други ранни пращецодайни насаждения.При топло, слънчево и тихо време, с температура на въздуха над 15-16°С, когато пчелите излитат свободно от кошерите, всеки пчелар е длъжен да извърши преглед на пчелните си семейства в пчелина.
След направените през зимата, бегли (осведомителни) прегледи, с които се цели да се открият някои нередности, като:
голям подмор, диария и други,
съмнително количество на медовите запаси;
несвойствен звук в гнездото;
сега вече е време за основния пролетен преглед. При него се отделя особено внимание на състоянието на всяко пчелно семейство. При тази температура спокойно могат да се огледат всички пити в гнездото без опасност от простудяване на пилото. Колкото по-рано бъде извършен този преглед, толкова по бързо ще може да се вземат мерки за подпомагане на нуждаещите се семейства, а с това да се подпомогне и ранното им пролетно развитие. Излюпените през март пчели са тези, които ще отгледат пчелите, участващи в събирането на акациевия мед през май.

Пчеларят обръща внимание на силата на пчелното семейство, площта и качеството на пилото, вида и състоянието на майката, количеството и разпределението на хранителните запаси, падналите на дъното умрели пчели и други отпадъци. Проверява за зацапвания на рамките от диарични изпражнения, влагата и мухъла в отоплителните материали, по крайните пити и ъгли на кошера и други.
Силата на семействата в ранна пролет са от най-важно значение за по-нататъшното им развитие и пълноценно използване на медобера. По време на основния преглед силните семейства имат 6-8 междурамия заети с пчели, средните – 4-6, а слабите – под 4 междурамия с пчели.

 

Качеството на майката се определя визуално – по големината, окосмеността, целостта на крилата, краката и подвижността й. В това време тя трябва да се търси в средните пити. В крайните отива рядко. Най-добре майката се преценява по количеството и качеството на пилото. Когато е плътно, кръгово или елипсовидно, без пропуснати килийки, запечатано в средата и е обградено от незапечатани млади ларви в различна възраст и колкото по-встрани се отива, толкова те са по-млади, а по края има пресни яйца – показва, че майката е добра. Колкото повече пити има с такова пило, толкова по-добра е майката и семейството.

 

При старите майки пилото е разпръснато по питите и между килийките с пило има много празни килийки. Такива майки започват в ранна пролет да снасят неоплодени яйца и наред със запечатаното работническо пило има и много търтеево.
Количеството на хранителните запаси (мед и прашец), са много важно условие за нормалното развитие на семействата през този период. Количеството на меда трябва да не пада под 9-10 кг на семейство. Ако е по-малко, трябва да се вземат мерки за подхранване. Най-добрата храна за пчелите и пилото е чистият нектарен мед. Но при липса на такъв може да се използва и кърмова маса, каквато има във всички пчеларски магазини.

 

Температурата през ранния пролетен период е от особено значение за пилото, затова трябва да се внимава много, като за целта се стеснява и затопля гнездото. След основния пролетен преглед в гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Оставят ли се повече пити излишно се увеличава обема и пчелите изразходват повече храна за затоплянето му. Поради превратностите на времето през месеците март и април, топло през деня (18-20°С), а студено през нощта (под 0°С), пчеларят трябва много внимателно да извършва стесняване и разширяване на гнездата. Развитието на повече пило, което не може да бъде покрито и затоплено от пчелите през студените периоди често бива простудявано, особено по краищата на питите (където не са добре покрити с пчели) – умира или заболява от условно патогенни болести, като: доброкачествен или мехурчест гнилец, аскосфероза и др.

 

Стесняването, разширяването и стимулативното подхранване през ранна пролет са основните работи на пчеларя.
При нужда (силно застудяване) може да се приложи методът на Блинов – стесняване на гнездото с 2-3 пити по-малко от покритите с пчели (при покрити 7-8, гнездото се ограничава на 4-5, а при покрити 5-6 – на 3-4 пити). Гнездото се пренарежда, като до топлата страна на кошера (югозапад, юг) се поставя пълна пита с мед, след нея питите с пило, преградната дъска и след нея питите с мед. В горната половина на преградната дъска може да се пробие отвор с размери 10-12 мм. за преминаване на пчелите. Отгоре гнездото се затопля.

 

При установяване на голям подмор или диария се взема проба, като се смитат умрели пчели заедно с отпадъците от дъното и се изпращат в лабораторията за изследване.
Независимо от резултатите при прегледа пчеларят трябва да извърши следните основни профилактични мероприятия в пчелина:

да стесни гнездата и да подреди медовите и прашецови запаси в близост до пилото, като отстрани празните пити;
да почисти и обгори на пламък дъната на кошерите (най-удобно става с газова горелка).
да подмени или подсуши затоплящите материали;
да премахне мишепредпазителите и да разшири входовете съобразно силата на семействата, а при зимуване на горна прелка – да отвори долната;
да събере и изгори или закопае в земята всички сметени от дъната умрели пчели и отпадъчни материали.
Март е времето, когато се поставят противовароатозните ленти, според силата на семействата и вида на препарата-според указанията отпечатани върху опаковките им. Колкото по-рано се започне борбата с вароатозата, толкова по-ефективна ще е тя. През зимата няма пило и акарите са най-малко, няма къде да се размножават.
При откриване на семейства без пило и неестествено поведение на пчелите, пчеларя преценява има ли майка или не. Ако не я открие и се съмнява, взема пита с прясно пило от друго семейство и я поставя в семейството без пило. След 4-5 дни прави преглед и ако открие заложени маточници се уверява, че семейството е без майка. Такива семейства се присъединяват към други с майка или им се придава, ако има запасна такава, заедно с питите и пчелите. Това става, като питите с пило на едното семейство се подреждат в единия край на кошера, а питите с пило от другото семейство се поставят непосредствено до неговите, а пчелите с празни от пило пити от присъединяващото семейство се слагат зад преградната дъска или се разделят с вестник.
Излишен труд е да се правят опити за произвеждане на нова майка през март или началото на април по няколко причини:

Търтеите пролетно време са малко;
В студеното време е съмнително оплождането й;
забавя се развитието на семейството с около 25-30 дни ;
Излюпените в ранна пролет майки не са много добри;
Присъединените и засилени семейства ще съберат при всички случай много повече мед, а след това може да се разделят и попълнят загубените бройки.
При установяване на някакво заболяване: нозематоза, паратиф, аскосфероза, гнилец и други, веднага са извършва дезинфекция на кошерите, чрез обгаряне.
Много важна профилактична мярка на болестите по пчелите е всички отпадъци при почистване на дъната и местата пред кошерите да се събират и изгарят или закопават в земята, а на боледувалите през предходната година от заразни болести семейства, да се дезинфекцират чрез обгаряне целите кошери, преградни дъски и надрамъчни капаци, а хранилките да се измиват с 2-4% разтвор на сода каустик и обилно изплаквате с чиста вода.
От добре проведения основен пролетен преглед и извършените мероприятия зависи успешното пчеларстване през лятото.

Третиране на пчелите през пролетта

Някои пчелари изобщо не третират през пролетта, защото са се справили добре през есента. Те твърдят, че нямат проблеми с болестите, дори и като не третират през пролетта. Това твърдение обаче зависи от много фактори и понякога може да се случи така, че още през лятото да имаме изключително силно опаразитени пчели с кърлежа вароа.

Ето защо е препоръчително да се третира против вароатоза както през есента, така и през пролетта. Ако зимата е била мека и нашите пчели са имали много очистителни облитания, то ние можем да пропуснем третирането против нозематоза. В противен случай е по-добре да третираме. Възможно е да имаме проблеми и с варовитото пило, затова ще разгледаме как да процедираме с такива семейства.

Пролетно третиране за вароатоза
Според много пчелари, ние задължително трябва да направим третиране против акари през пролетта. Дори не е задължително да е третиране, а просто някакво действие, с което да намалим популацията на вароа кърлежите в нашите пчелни семейства. Защото колкото повече кърлежи има в дадено семейство, толкова е по-голям риска то да работи все по-лошо, да се зарази с различни вируси и накрая да загине.

Акарът Вароа, в съчетание с вирусите, уврежда пчелите още в стадий на пило. По този начин засегнатите пчели имат кратка продължителност на живот и са с по-малки възможности самите те да отгледат пило. За всички пренасяни от акара Varroa destructor вируси важи следното: с покачващата се опаразитеност с акари се увеличава не само броят на заразените с вируси пчели, но и броят на пчелите с малформации. Това може да се предотврати само ако опаразитяването се държи на ниски равнища през цялата година!

Просто трябва да запомним, че десетина акара от пролетта могат да се възпроизведат до стотици през есента. С изчистването на поне 60 – 70% от пролетните акари, ние ще сме в състояние да държим нашите пчелни семейства в добра кондиция до Август месец, когато започваме наново борбата с кърлежа. Подходящо пролетно третиране на пчелите се прави през Април и Май.

Третиране на пчелите през пролетта с оксалова киселина
Третиране на пчелите през пролетта с оксалова киселина и глицерин - ленти с удължено действие
По принцип оксаловата киселина е широко използвана за третиране преди зимата. Това е така, защото тя е много ефективна когато няма пило. През пролетта обаче има доста пило и затова е доста по-трудно да третираме директно с оксалова киселина. А и както знаем, оксаловата киселина трябва да се използва само веднъж на едно поколение пчели. В противен случай пчелите ще получат увреждане.

Ето защо може да третираме с готови продукти, които съдържат оксалова киселина.Такива са следните продукти:

Оксалис - за борба с вароатозата
Оксалис – третирането се прави като се напръскват всички междурамия с около 20 мл за нормално по сила семейство. Прилагаме това лекарство при външна температура от 5 до 25 градуса, рано сутрин или късен следобед, когато повечето пчели са в кошера. Накапан в кошера, Оксалис се разнася от пчелите в обема на целия кошер. Компонентите му активират пчелите и отключват естественият им инстинкт за самопочистване. Пчелите отстраняват акарите, които благодарение на добавката напускат гостоприемниците си. При правилна употреба няма никакви странични последствия за пчелите, майката и пилото. За да контролираме ефекта, преди прилагането на Оксалис поставяме на дъното на кошера бял лист хартия, намазан с вазелин. На следващия ден проверяваме количеството на отпадналите акари. Ако броят на акарите, залепнали на листа е голям, правим още едно третиране след 7 дни.

Ленти с удължено действие на оксалова киселина - глицерин с оксалова киселина
Ленти с удължено действие на оксалова киселина – тези ленти против акар са напоени със смес от глицерин и оксалова киселина. Слагаме от 3 до 8 ленти в кошер, в зависимост от силата на пчелното семейство. За отводка с 3-5 рамки са нужни 2 ленти. На нормално развито семейство 6-8 рамки слагаме 4 ленти. Слагането на повече ленти/1-2 ленти/ не води до предозиране. Има продължително действие 40-60 дни, което му позволява да е ефективен в борбата с акара, дори при наличие на пило в активния сезон. При поставянето на лентите използваме ръкавици! Лентите се изгризват постепенно от пчелите и няма нужда да се отстраняват от пчеларя, след изтичане на действието им.

Третиране на пчелите през пролетта с мравчена киселина
За оптимални резултати от мравчената киселина се определя минимална температура на въздуха от 10 градуса по целзий и максимална от 25 градуса по целзий. В този диапазон трябва да направим нашето третиране, така че се съобразяваме с времето. Важно е да се поддържа продължителност на изпаряването на мравчената киселина в пчелното семейство от 13 дни. Дозата за третиране на 1 пчелно семейство е 30 мл 85% мравчена киселина, които слагаме върху картонена плоча с размери 10Х10Х0,5 см. Напоената плоча слагаме върху рамките, в противоположния край на прелката.

Друг вариант за третиране с мравчена киселина е, като сложим 25 мл 60% мравчена киселина в капачка от буркан и я сложим върху питите. След 24 часа махаме капачката. След 4-5 дни можем да повторим пак процедурата. Също така винаги можем да закупим изпарител за мравчена киселина, с който да дозираме точните милилитри.

Трябва да работим много внимателно с мравчената киселина. И да внимаваме да не предозираме, защото ще имаме проблеми със загинали пчели или майки.

Третиране на пчелите през пролетта с тимол

Пролетта е идеална за третиране с тимол. Самото третиране трябва да се направи като тимола се слага отгоре на рамките. Дозата на тимола във вид на прах е 0.25 грама на междурамие пчели. Много слабите семейства не се третират с тимол.

Тимолът трябва да е смлян на прах, а пчелите в междурамията се напрашват с помощта на гъсто сито. Третираме трикратно през 4 дни. Преди самото напрашване е добре да опушим пчелите с дим, за да може да поемат мед и да увеличат обема на тялото си. Така се „оголват“ по-добре кърлежите. За предпочитане при този метод е да имаме дълбоки противовароатозни мрежести дъна.

Друг начин за третиране с тимол е следният. Слагаме 10 грама тимол в марля и тази марля слагаме над рамките, по възможност в задния край на кошера. След месец махаме марлята.

При третиране с тимол външните температури трябва да са постоянни, на равнища над 15 градуса по Целзий, така че да се изпаряват достатъчни количества от веществото. Тимолът се прилага при температури на въздуха не повече от 27 градуса по Целзий. Най-добре действа при влажност на въздуха 30-40%.

В скандинавските страни, където зимите са дълги и сурови, от всички начини, методи и средства в борбата с Вароа, най-ефикасен се оказал тимола. В специално издълбано място в горната част на рамките се сипва 10 г тимол в една рамка. Тази рамка с прашец, мед и тимол се поставя в средата на гнездото, като тимола се изпарява постепенно през цялата зима. Излизащите от килийките кърлежи падат в мрежестото дъно и умират на пода. Такова третиране не притеснява нормалния живот на пчелните семейства, майките не се повреждат, пилото също, пчелите не умират. Няма нападения!

Третиране на пчелите през пролетта с млечна киселина
Чрез създаването на ранни отводки ние ще можем да разширим стопанството на първо място. На второ място ние със сигурност ще намалим инвазията от акари Вароа в продуктивните ни пчелни семейства. Едно нормално по сила пчелно семейство, намиращо се във фазата си на възходящо развитие, ще се справи с последствията от „окастрянето“ му с цел формиране на отводка.

Освен всичко друго, по този начин ще намалим роенето в пчелина. След като направим ранна отводка (без старата майка), ние трябва да изчакаме 22 дни, за да може всичкото запечатано пило да се излюпи. Третираме отводката с 15%-ов разтвор на млечна киселина. Повтаряме третирането след 7 дни. За целта напръскваме пчелите от всички пити. Външната температура не трябва да е под 4 градуса, за най-добри резултати ни трябват поне 10 градуса по Целзий.

Млечната киселина е безопасна както за пчелите, така и за пчеларя. След второто третиране, новата млада майка трябва да започне да снася яйца. И с подходящите грижи можем да имаме пълноценно пчелно семейство преди зимата, което ще е изчистено от кърлежа. А с отнемането на пчели и запечатано пило от основното семейство, за направата на отводката, ние също ще сме редуцирали нивото на опаразитеност в това семейство.

Можем да използваме строителната рамка през пролетта, за да намалим многократно опаразитяването на акарите по пчелите. Когато търтеевите килийки от строителната рамка са запечатени на около 60-70%, тогава изрязваме далака. Чрез двукратно или трикратно изрязване на далаците през Април и Май, ние ще сме в състояние да намалим значително броя на акарите. Понякога тази операция може да ни бъде напълно достатъчна и да не ни се налага да третираме с каквито и да било препарати през пролетта.

Пролетно третиране за нозематоза
Как да лекуваме нозематоза при пчелите
При нормални зими, с добре гледани пчели, запасени с хубав нектарен мед (не с манов), ние няма да има нужда да третираме през пролетта за нозематоза. Добре е само при първият пролетен преглед да обгорим хубаво дъната на кошерите с горелка. Ако обаче нашите пчели са зимували лошо, или са зимували на манов мед, то може да имаме проблеми с нозематозата през пролетта.

Ето защо е добре да направим третиране с йодсептадон. Рецептата е – на 1 литър захарен сироп 1:1 добавяме 30 мл. 10% йодасептадон. Третираме по 5 мл. от разтвора на междурамие пчели. Добре е да сменяме възможно най-много стари пити, като поставяме нови рамки с восъчна основа за градеж.

Как да третираме пчелите при варовито пило
Понякога се случва така, че някое от нашите пчелни семейства да има варовито пило през пролетта. Това е гъбично заболяване на пилото, най-често на търтеевото пило. Трябва да предприемем веднага мерки, за да спрем разпространението му в нашия пчелин. На помощ идва българския продукт Тайфун, който има изключително успешно действие. Лентите поставяме напречно на рамките, над гнездото, по една лента на семейство.

В такива семейства е добре да сменим старата майка, както и да се опитаме да подменим всички негови пити с нови. Старите претопяваме. За да се предпазим в най-голяма степен от варовитото пило, трябва да отглеждаме силни пчелни семейства през цялата година. Добре е нашият пчелин да се намира на проветриво и слънчево място. И да подменяме възможно най-много стари пити всяка година.