Всичко за пчелите и пчеларите

Зазимяване, болести и вредители – основните убийци на пчелите през зимата

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Петък, 30 Ноември 2018 05:36

Написана от Super User

Посещения: 630

През зимата има три основни опасности, от които трябва да се страхуват пчеларите. Основната грешка, която се допуска, е при зазимяването на пчелните семейства семействата – т.е. често не се осигурява достатъчно храна за зимния период. Това каза пред „Агрозона“ инж. Михаил Михайлов, председател на Обединен български пчеларски съюз (ОБПС). Когато има недостиг на хранителни запаси пчелните семейства започват да загиват през студените дни. Количествата за зазимяване са различни в зависимост от системите кошери, но средно трябва подхранване от около 20 кг.

Другото, което тормози пчелите са болестите. Ако пчеларят не е третирал семействата главно против вароатоза и нозематоза отново може да има масови измирания. Третата грешка е тогава, когато започва ранно подхранване на пчелите. Пчеларите често се опасяват, че не са зазимили семействата с достатъчно храна, вследствие на което започват да им дават твърда храна и в резултат на това пчелите също загиват. Когато семействата се подхранват твърде рано те влизат в активен режим, който не трябва да се нарушава минимум до пролетта. Ако този режим се прекъсне пчелите се изтощават,поради липса на вода и прашец от външната среда. По този начин те трябва да изразходват от собствените си тела биологични вещества, което е изключително вредно, коментира инж. Михайлов.

Има и вредители – най- вече това са мишки, кълвачи, мечки. Но това са по- редки случаи, водещи до измирания. Мишките често си правят легло около пчелното кълбо и над него. Чрез своята непрекъсната дейност и хранене те безпокоят до пълно изтощение пчелите. Често убиват част от тях и дори ликвидират пчелното семейство. Кълвачите от своя страна търсят храна в стените на кошерите, пробивайки дупки или разтрошавайки стените на по- старите кошери. През топлите дни пък единични оси и стършели търсят храна наготово и често убиват пчели.Предохранителните мерки за мишките се свеждат до създаването на неблагоприятни условия за тях. Те не трябва да имат достъп до складовете с пчелни продукти, плодове и др. Складовете трябва да са с плътно затворени врати и прозорци. За предпазването на пчелните семейства през зимата трябва да се държат само здрави кошери, без пукнатини и с добре прилягащи дъна и капаци. Мишките може да се унищожават и механически, като за целта се използват различни видове капани. Освен това може да се използват и химически средства. Отрова за мишки може да се постави в ъглите на пода на складовото помещение през цялата година. А като най- стар и изпитан метод може просто да си вземете котки.

Ноември-месецът през който се проследява състоянието на кошерите .

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 04 Ноември 2018 08:36

Написана от Super User

Посещения: 612

През ноември пчелните семейства теябва да са вече зазимени. Пчелините се посещават периодично, да се проследи състоянието на кошерите. Те трябва да бъдат повдигнати на 10-15 см от земята и с лек наклон напред, за изтичане на водата от прилетната дъска.

Осигурява се пълен покой на пчелните семейства.

Извадените при зазимяването пити се приготвят за да се съхранят през зимата.

Причини за повишена смъртност на пчели през зимата
Зимният период е най - тежък за пчелните семейства. Независимо, че пчелите са студоустойчиви насекоми, през зимата те са изложени на много стресови фактори.

Всяко пчелно семейство живеещо в хралупа или тръвнар безпроблемно преживява и в най - мразовитите зимни месеци. В хралупата и тръвната условията са почти еднакви, докато разликите с разборните кошери са огромни. Пчелите правят отвора за вентилация в хралупите, точно на определено място и регулират големината му според силата на семейството. Той се намира винаги в противоположно на ветровете място. Конусовидната форма на хралупата и тръвната позволяват топлината да се задържа горе, докато кълбото в зависимост от атмосферните условия се придвижва при студ нагоре, а при затопляне се разпуска надолу. Там пчелите сами си изграждат питите така, че да не се получава течение и изстудяване на гнездото. Хранителните запаси са разпределени по най - подходящия за тях начин, отгоре и встрани.

Пчеларите използват различни системи кошери, които са пригодени по - скоро за удобство на пчеларите, отколкото на пчелите и в редки случаи се замислят за отрицателните последствия, които нанасят на семейството. Образуването на кълбото през зимата в кубичната форма на кошерите позволява в осемте ъгъла, които са празни, да се кондензира влага, а около кълбото и стените на кошера да остава много свободно пространство, където температурата се изравнява с външната. В хралупата и тръвната това пространство е нищожно и е само в долния край.

Зазимяването на пчелните семейства от пчеларите не винаги е най - подходящо. Разстоянието между питите и надрамъчния капак понякога е ненужно голямо. Поставянето на рейки (летвички) между рамките или слагането на платно или велпапе върху тях предпазват кълбото от излитане на част от топлината. Много пчелари го практикуват, но не всички поставят напречно на рамките летвички и не се съобразяват, че като започне снасянето на яйца, майката през студените януарски дни, няма откъде да премине, за да осемени следващите пити и заобикаля питите от горе или странично, където температурата е ниска. В такива случаи най - удачно е да се правят изкуствени отвори (10 мм) в горната третина на плодниковите пити, които да служат за проход на пчелите и майката към страничните пити.

Разсъждавайки върху плюсовете и минусите на естествените жилища на пчелите и кошерите, се разбират неволно много недостатъци на съвременните им жилища. Всички те оказват отрицателно влияние върху биологичните изисквания на пчелите към температура и микроклимат и предизвикват преждевременно износване и смърт на много пчели. Смъртността в хралупите и тръвните е минимална и се дължи само на биологично остаряване и износване на пчелите, докато в разборните кошери им действат и различни фактори, като температура, влага, неправилно разпределени медови запаси и др. Компенсирайки излишната загуба на топлина, те са принудени да изразходват повече храна и енергия за затопляне, вентилиране на излишната влага и др. Затова отпадането до 200 - 300 пчели през зимата в едно семейство, отглеждано в разборен кошер, се смята за нормално.

През януари е наложително да се направи един осведомителен преглед, особено на съмнително зазимените пчелни семейства, чрез прослушване с маркуч или изтегляне на отпадъци от дъното навън през прелката със закривено Г - образно телче и по намерените отпадъци се преценява за състоянието в гнездото.

Най - честата причина за повишена смъртност са недостатъчната храна, наличието на некачествен (манов, гроздов, захарен или кристализирал) мед, стари майки, нежизнени болни пчели, следствие на вароатоза при недобре обезпаразитени семейства, безпокоене от кълвачи, мишки и други животни, почукване от клони и ледени висулки при поставени кошери под дървета, стари нехерметизирани кошери, в резултат на недостатъчна професионална подготовка на пчеларите и др.

Върху целия комплекс от причини, пчеларят трябва да влияе по време на подготовката за зазимяване и самото зазимяване, като се стреми максимално, да ги избягва. Установяването на някои от горните недостатъци през зимните месеци следва да се коригират своевременно, докато не са предизвикали непоправими щети за пчелите.

Медът по средните пити е условие пчелите да презимуват

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Понеделник, 19 Ноември 2018 06:26

Написана от Super User

Посещения: 646

През декември пчелите са образували зимно кълбо и са в относителен покой. С горната си част кълбото обхваща тази част от питите, където е складиран медът. След като пчелите изконсумират покрития от тях мед, цялото кълбо се придвижва нагоре и назад. Ето защо, важно условие за нормалното зимуване на пчелните семейства е по средните пити, върху които се образува кълбото, да има достатъчно мед в количество около 1,5-2,0 кг.

Особености в развитието на пчелните семейства
Когато това не е спазено и медът по тези пити е малко, се налага още в средата на зимата пчелите да се преместват върху страничните рамки. Преместването обаче може да стане само когато температурата около кълбото се повиши над 8°С, при което пчелите имат възможност да пропълзят над горните летвички на рамките.

Зимното кълбо се формира в тази част на кошера, където има условия за добро затопляне и осигуряване с чист въздух. Мястото му зависи от силата на семействата: при силните то е по-близо до входа, а при средните по сила и слабите – по-навътре в кошера.

Външната част (кората) на кълбото се състои от плътно наредени една до друга пчели. По този начин се запазва топлината в центъра. Дебелината и плътността на обвивката зависят от външната температура – при понижаване на температурата се уплътнява, а при повишаване се разпуска (става по-рехава).

В центъра на кълбото пчелите могат да се движат. Там температурата е най-висока – 28-32°С. В посока от центъра към периферията пчелите я поддържат на ниво 14-16°С, като в най-външната част тя е 6-10°С.

Задължителни дейности на пчеларя през декември
Пчеларят трябва да осигури спокойствие на пчелните семейства, тъй като това е важен фактор за предпазване на пчелите от редица заболявания. Спокойното зимуване е гаранция за успешно иззимуване и нормално развитие на пчелните семейства.

Подпомагане на очистителните облитания на пчелите през зимата
Когато температурата на въздуха се повиши над 10°С, пчелите извършват очистителни облитания, при които изхвърлят натрупаната в дебелото им черво фекална маса. Поради голямото значение на облитането за нормалното зимуване, пчеларите трябва да улесняват пчелите в тази им дейност – временно сваляне на предпазителите против мишки и почистване на дъната на кошерите от умрели пчели с помощта на телена кука. Подморът и отпадъците, извадени от дъното на кошерите, дават известна информация за състоянието на семействата:

Наличието на много захарни кристалчета показва, че медът по питите в пчелното гнездо е кристализирал.
Наличието на умрели пчели с подути коремчета и кафяви диарични петна по прилетните дъски свидетелстват за заболяване от нозематоза или отравяне с манов мед (манова токсикоза);
Наличието на части от пчели (крила, крачета) и миши изпражнения е показател за вмъкването на мишки в кошера.

Есенно подхранване

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Неделя, 21 Октомври 2018 08:18

Написана от Super User

Посещения: 662

Есенното подхранване има двойна цел.
- стимулиране на есенното развитие на пчелите
- осигуряване на хранителни запаси
То започва непосредствено след главната паша, след като се направи оценка на зимните хранителни запаси и на притока на нектар в района. Добре е в близост до пчелина да има късноцъфтящи растения, с което ще се осигури подкрепителната паша, необходима за есенното развитие.

Ако хранителните запаси са в достатъчни количество и качество, но липсва цъфтяща растителност, може да се извърши само подбудително подхранване (с по-рядък захарен сироп 1:2-3 - захар:вода)
Ако обаче запасите не са в достатъчно количество или се състоят от некачествен за целите на зимуването мед (манов, грозодов, захаросан) се извършва подхранване за набавяне на хранителните запаси (2:1 захар:вода).

Есенното подхранване се извършва рано сутрин или привечер, защото в този период, поради намаляване на медоносната растителност, пчелите са склонни към кражби. Сиропът се дава топъл, на големи порции.

Най-подходящото есенно подбудително подхранване е с мед: маломедни пити се разпечатват и поставят зад преградната дъска.
Ако липсват такива пити се приготвя рядък захарен сироп (1:2-3 захар:вода), който се дава всеки ден или през ден в количество по около 250 до 500 гр на семейство. Есенното подбудително подхранване приключва до средата на септември (най-късно - края на септември), за да се даде време на късно излюпените пчели да се облетят и освободят от събраните в храносмилателната им тръба остатъци.
Когато се налага подхранване за допълване на хранителните запаси трябва да се има предвид следното:
- подхранването става с чист нектарен мед или предварително инвертиран захарен сироп
- не е желателно да се използва чист захарен сироп, защото при неговата преработка, пчелите отделят много инвертаза, което намалява жизнените им показатели.
Приготвяне на инвертиран захарен сироп:
Продукти:
- 75 кг захар
- 21 л. гореща вода
- 7-8 кг. чист нектарен мед
Захарта и горещата вода се разбъркват донре. Добавя се меда. Сместа се разбърква 2-3 пъти дневно. Съхранява се при температури 30-35°С. Използва се след 8-12 дни.
Предимството на инвертирания захарен сироп е, че не изтощава физиологически пчелите и не кристализира през зимата.
Забележка: Количествата може да са други, но съотношението на продуктите трябва да се запази.

Други източници препоръчват подхранване с гъст захарен сироп в съотношение 2:1 (захар:вода). На всеки 1 кг захар в готовия, охладен сироп се добавя 1/2 ч. лъжичка (3 г. ) обикновен оцет. Инвертирането на сиропа с киселина крие рискови фактори, поради което трябва да се подхожда внимателно към дозирането на киселината. В по-големи количества киселината пречи на действието на ензима инвертаза, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана.
Важно е да се има предвид:
Няма по-ценна храна за пчелите от нектарния мед. Практиката да се изземват медовите запаси и да се заменят със захарен сироп е много погрешна. Нектарният мед е най-пълноценната храна за пчелите. Той съдържа прости, лесно усвоими гроздова и овощна захар, микроелементи, ензими, белтъчини, витамини, антибиотични и антимикотични вещества, органични киселини и др. съставки, които не се съдържат в обикновената захар. Тези съставки са много ценни не само за успешното зимуване на семейството, но и за устойчивостта на пчелите спрямо редица заболявания.
Есенното подхранване, извършено в най-подходящия срок и с най-подходящата храна е предпоставка за успешно зимуване и ранно пролетно развитие на пчелното семейство, а в крайна сметка и за добрите резултати през следващия сезон.