Постепенното затопляне на времето през март и по-честите дни с температура над 12 градуса дават възможност за облитания на пчелите, при което те се освобождават от хранителните остатъци.
Те посещават вече цъфтящата растителност и колкото оскъдна да е, успяват да събират по малко прашец и нектар. Постепенно разцъфтяват леската, елшата, дряна, минзухара, кукуряка, подбела, игликата, теменугата, великденчето, бадема, джанката, кайсията и други тревна и дървесна растителност. Консумацията на мед от семейството нараства, дори и в по-слабите семейства майките снасят, а в по-силните пилото вече е на 3-4 пити. Появяват се и младите пчели, които постепенно се включват във вътрешната работа. Но това е и времето, когато много от старите пчели умрат, а младите са все още недостатъчно, за да ги заместят в цялостната работа.

При основния пролетен преглед обикновено нещо е да се установи, че броят на пчелите е намалял. Това налага гнездата да се стеснят, за да се запазва топлината и да се предотврати изстудяването на пилото. Ако кошерите са без разпределители за рамките, междурамковото разстояние може да се стесни до 8-9 мм. Така пчелите топлят по-голяма площ и отглеждат повече пило. Когато семействата се развият и времето се затопли, рамките отново се поставят на утвърденото разстояние от 11 мм. Стесняването се извършва по време на основния пролетен преглед веднага след установяването на тази потребност и представлява подреждане на гнездото преди затварянето на кошера. В широката практика се постъпва така:

Гнездото се разделя на две части посредством преградна дъска, която не достига до дъното. Откъм южната или югозападната (по-топлата) страна се поставят питите с пило, мед и прашец. Ако по питите с пило няма достатъчно празни килийки за снасяне на яйца, добавя се и празна или маломедна светлокафява пита с правилно изградени работнически килийки. Ако има мед, той предварително се разпечатва. Гнездото се ограничава с преградни дъски, зад които се поставят топлоизолационните материали (фиг. 1). Трябва да се обърне внимание на състоянието на преградните дъски и въобще на целия кошер. Ако между отделните съставящи ги дъски има пролуки, те трябва да бъдат запушени. Покривните дъсчици трябва плътно да опират една о друга или ако се използва платно, то да е здраво. Топлият въздух е по-лек и излита главно отгоре, а студеният и по-тежък въздух нахлува на негово място през пукнатините отдолу. Входът на кошера се оставя отворен само откъм страната на пилото.

В това всъщност се заключава известният в практиката начин на Блинов за стесняване на пчелното гнездо. Той осигурява рационално използване на топлината за бързо развитие на пчелното семейство. Особено е подходящ при слабите семейства, които бързо увеличават пилото. При силните семейства ефектът от него не е така чувствителен, защото пчелите в тях са повече и те успяват добре да топлят и хранят пилото.

Слаби, но с доброкачествени майки семейства може да се сдружат по две в един кошер, като се разделят с преградна дъска. Така те успяват да се топлят взаимно. При всички случаи обаче не бива да се разчита само на стесняването на гнездото и качеството на топлоизолационните материали. Изключително важно е пчелинът да е на място, защитено от силните ветрове и да има ветрозащитни прегради, най-добре от храстовидна и дървесна медоносна растителност.

Нуждата от подхранване през март в повечето случаи е наложителна. Оскъдната цъфтяща растителност не може да отговори на порасналата консумация на мед и прашец. Затова на пчелите им се предоставят пити с нектарен мед и прашец или се подхранват. Това подхранване е още повече необходимо, защото възбужда майките към снасяне на яйца.

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.

Състояние на пчелните семейства

Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.

Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.

Работа на пчеларя

През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.

Състояние на пчелните семейства
Всичко е притихнало – животът в пчелина като че ли е замрял. Това е само привидно. Пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. То е в това състояние през първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С.
Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а образуването на топлината става в резултат от обмяната на веществата в тялото на пче¬лите. Колкото е по-ниска външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност намалява. Интересното е, че пчелите от повърхността на кълбото се притискат плътно една до друга подобно керемидите на покрива, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която помага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. Когато времето е много студено за направят по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез съкращаване на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Мускулната енергия и образуването на топлина са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад при наличност на мед в кошера, напъхани в празните килийни. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,5 до 0,8 кг мед на месец.

 

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т. нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката. С използуването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стена на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват , пчелното кълбо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите.
Работа на пчеларя
След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и др. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да опъне тел на тях.
През декември работата на пчелина е свързана с осигуряване на спокойствие на пчелните семейства. През този период пчелите са образували зимното кълбо и принципно не се нуждаят от грижите на пчеларя, но все пак трябва да се следи за състоянието им. Това се прави чрез прослушване на семействата и наблюдаване на очистителните облитания.Прослушване: извърва се с помощта на гъвкав гумен маркуч с дължина около 1-1,5 м. Единият край се поставя в отвора, а другия се доближава до ухото. С кратко почукване по корпуса се предизвиква смут в семейството.

По издаваните шумове опитният пчелар е в състояние да установи състоянието на пчелите в преслушвания кошер.
Има 5 различни звука, които трябва да могат да бъдат различавани от пчеларите:
• при почукване звукът се усилва, след което затихва бързо и постепенно = всичко в семейството е наред;
• през 3 – 15 сек. се долавя пищящ звук, издаван от отделни пчели = наличие на нозематоза – нобходима е консултация с ветеринар;
• постоянно пищене = наличие на гнилцово заболяване;• постоянен, висок, разногласен звук, открояват се отделни „тъжни“ звуци = най-вероятно семейството е осиротяло – необходимо е да се вземат мерки за обединяване с друго семейство
• звукът е завишен и затихва много бавно = хранителните запаси са на привършване – необходимо е да се придадат пити с мед или инвертиран сироп.
Наблюдаване на очистителните облитания: Очистителните облитания са изключително важни за пчелите. При тях те се освобождават от натрупаните в дебелото им черво остатъци от храна. Очистителните облитания пчелите извървашт в топли зимни дни, обикновено при темепратури около 12 С. Същевременно те се стремят да изнесат навън падналите по дъното на кошера трупове на умрели пчели, восъчни капачета, кристалчета с мед и други отпадъци.
По начина на облитане също може да се направят изводи за състоянието на семейството:
• Дружно и енергично облитане = семейството е добре;
• Слабо облитане, облитане на единични пчели, суетене на пчели пред входа, диарични петна около входа = нередност в семейството, като например голяма смъртност (подмор), загуба на майка, недоброкачествена храна, глад и пр.
• Някои семейства не се облитат заедно с другите, а оставят в кошерите. При почукване по стените на кошера издават характерния дружен, енергичн звук = те са още в зимен покой. Необходимо е да се свалят изолиращите материали от кошера, за да се затопли отгоре гнездото от слънчевите лъчи, с което ще се подтикнат пчелите към облитане.
• Ако някои семейства не се облитат и при почукване не издават никакъв звук = те са загинали. Техните входове се затварят, за да не влизат пчели крадци. След като спре облитането на другите семейства се отварят и преглеждат, за да се установят причините за умирането, които може да бъдат глад, студ, осиротяване, задушаване, лошокачествена храна, заразно заболяване и пр.

При отглеждането на пчели има два особено важни периода през годината, през която пчеларят трябва да извършва навреме всички необходими манипулации. Това е периода на пролетното развитие и в края на лятото – подготовката за зимуване на пчелните семейства. От втория период много зависи какви пчелни семейства ще бъдат зазимени. Доста пчелари закъсняват или изпускат благоприятното време за провеждането на есенното мероприятие. Вследствие на това намалява силата на пчелните семейства и качеството на пчелите за зимуване. Работата на пчелина в края на последната главна паша оказва решително влияние върху подготовката за зимуване и развитие на пчелните семейства в началото на следващата пролет.

 


Подготовката на пчелите за зимата започва от началото на август и продължава до средата на септември. Тя зависи от прецъфтяването на основната медоносна растителност и състоянието на времето. През този период рязко намалява броя на цъфтящите медоносни растения, а също така и приноса на нектар и прашец в кошерите. Това предизвиква съответна промяна в пчелните семейства. В пчелите постепенно намалява и угасва инстинкта за събиране на храна и се засилва инстинкта за опазване на натрупаните в пчелните гнезда хранителни запаси. Пчелите стават по-бдителни и лесно раздразнителни. Охраната на входовете рязко се увеличава, а броя на излитащите пчели също чувствително намалява.

При доближаване до кошерите пчелите лесно се раздразват и започват да жилят. Така през август фактически привършва старата и започва подготовката за новата пчеларска година. От умението на пчеларя правилно и навреме да извършва тази подготовка зависи много какви пчелни семейства ще има през зимата на пчелина си. Той трябва да се стреми да подготвя и зазимява само силни и здрави семейства с млади качествени майки. Не бива от обич към пчелите да държи на пчелина си много слаби семейства, защото това е безполезно, а и те масово измират през зимата.

При започване подготовката за зимата първо се свалят магазините и излишните корпуси от кошерите с пчели като работата се извършва само привечер. Денем при сухо и горещо време тя може да се извършва със специална палатка, направена от гъста телена мрежа или тензух, висока 2 м и широка 1,5 м. В нея спокойно могат да се извършват всякакви прегледи в безберитбено време. Пчеларят и кошерът се настаняват под палатката и се извършват необходимите манипулации. Чуждите пчели нямат достъп до отворения кошер и няма опасност от възникване на кражби между пчелите. Борбата с кражбите е много трудна, унищожават се много пчели, а понякога и цели семейства.

След свалянето на магазините се прави пълен преглед на всички пчелни семейства по показателите както и при главния пролетен преглед. Обръща се внимание на количеството и качеството на меда в питите, които трябва да бъдат запълнени до половината с запечатан качествен мед. На няколко пити трябва да има участъци с цветен прашец. При недостатъчно количество мед в кошерите се извършват подхранвания за попълване на хранителните запаси. По продължително време се извършват подбудителни подхранвания за поддържане добра яйценосна дейност на пчелните майки при липса на подържаща паша. По това време се подменят всички стари полугодни кошери като се обръща особено внимание на здравината на дъната и капаците им. Основните семейства в кошерите Дадан-Блат трябва да имат 8-9 пълни междини с пчели; в лежака 10-12 пълни междини; в многокорпусните около 14 междини, а по-слабите – един пълен с пчели корпус. Проверява се годността на затоплящите материали и се осигуряват достатъчно възглавнички.

 


Подготовката на многокорпусните (10 рамкови) кошери се извършва в зависимост от силата на пчелните семейства. Най-силните семейства се оставят да зимуват на два корпуса като в горния корпус трябва да има повече мед. Ако към такова семейство се остави и помощно, то се оставя най-отгоре, плътно изолирано от основното и с отделен вход.

 


Във всеки пчелин трябва да има определен брой помощни семейства. Ако обема на кошера позволява те зимуват до или над основните семейства с отделни входове. Помощни семейства се създават по-рано през лятото, за да могат да се развият и при зазимяването да имат поне 5-6 пълни междини с пчели. Те се използват на следващата година, преди първата главна паша, за подсилване със зряло пило и млади пчели на основните семейства. Майките на тези семейства трябва да са млади, високопродуктивни и купени от лицензирани майкопроизводители. Ако пчеларят е пропуснал да създаде през лятото такива семейства, той може през август да раздели на две няколко основни семейства с разделяне на летящите пчели. За целта трябва предварително да си е осигурил доставките на необходимите му млади оплодени майки. При извършване на тази работа от двете страни на кошера се поставят по един кошер, еднакви по цвят, форма и големина. Входовете на празните кошери са на една височина и обърнати в същата посока, както е при семейството за разделяне. Най-добре е да се използват два еднакви 7 рамкови кошери. В единият кошер ще остане майката на основното семейство, а в другия се придава нова майка като стриктно се спазват правилата за придаване на майки. След необходимата подготовка се отварят трите кошера и съдържанието на кошера с пчели се разпределя равномерно в двата празни кошера (пита с мед, пило, пчели). Тази работа се извършва около обедните часове при силен летеж на пчелите. Освободеният кошер веднага се маха. Летящите пчели след като се повъртят пред новите кошери започват да навлизат в тях. Пчеларят следи в кой кошер навлизат повече пчели и го измества по-настрани като съответно приближава другия към него. Така летящите пчели се разпределят почти поравно. Семействата се подхранват подбудително. При зазимяването им те трябва да имат по 5-6 пълни междини с пчели. След презимуването им семейството с младата майка се прехвърля в редовен кошер и няколко пъти се подсилва с пити със зряло пило (без пчелите) от другото семейство. Така до настъпване на първата главна паша то става пълноценно семейство. При първа възможност се сменя майката на другото семейство и се подпомага неговото развитие. Такива помощни семейства могат да се образуват и със семейство в кошер лежак като предварително се откриват двата входа в краищата на предната стена. Пред главната паша те се обединяват като старата майка се маха и се получава много силно семейство. През зимата те се топлят взаимно през плътната разделителна дъска и по-бързо се развиват в ранна пролет.

 


В пчелина трябва да има отводки със запасни майки поне 10% от броя на редовните семейства. Те зимуват по на 3-4 пити с по три междини пчели. Грижите за тях са същите както при редовните семейства. Зазимяването им става по 2-3 в кошер и по 4 бр. в лежак, плътно изолирани помежду си и с отделни входове на различните стени на кошера. Майките на отводките се използват в края на зимата и в ранна пролет за придаване в осиротели семейства като се придават заедно с пчелите. При обединяване на две малки отводки и допълнително подсилване със зряло пило от други семейства, макар и по-бавно, те могат да се развият като помощни и даже като основни семейства.
Важно условие за успешното презимуване на редовните и помощни семейства е навременната им подготовка за зимата, също и за запасните майки (отводки) и окончателното им зазимяване през октомври. Преди зазимяването, където има възможност, се намалява долният вход на 2-3 см, а се отварят изцяло горните входове. На всички входове трябва да има предпазители против мишки.
Мястото за зимуване на всички пчелни семейства (с изключение на дворовете при жилищата на пчеларите) трябва да е добре огрявано от слънцето, да е по възможност с южно изложение и слаб наклон напред. Да не е ниска затворена котловина, защото там през цялата зима се напластява влажен и студен въздух, който се отразява неблагоприятно на зимуващите пчели. Пчелинът трябва да е ограден със солидна ограда и до кошерите не трябва да имат достъп животни, деца и чужди хора. Добре е да бъде защитен от северните студени ветрове с ветрозащитна стена от подръчни материали. Не бива да се устройва пчелин, където има постоянни въздушни течения, близо до жп линии и големи пътни магистрали. Така ще се осигури пълно спокойствие на зимуващите пчелни семейства. Поне два пъти в месеца пчеларят трябва да посещава пчелина, да прави външен оглед на кошерите, прослушване с тънка тръбичка, да почиства капаците и входовете от сняг и лед. Към края на зимата извършва почистване на дъната (без да ги изважда) с помощта на закривена под прав ъгъл и леко сплеснат край, телена кука, през входа на кошера. Понякога кълвачи нападат зимуващите пчели като много дни чука по стените на кошерите, пробива ги и силно безпокои пчелите.

 


Добре подготвените, навреме зазимени, спокойно зимуващи основни и помощни семейства е сигурна гаранция за 100% им иззимуване и навременното им развитие през пролетта на следващата година.

През декември при нашите условия пчелните семейства са в пълен зимен покой. В семействата няма пило, пчелите са събрани в зимно кълбо и не се нуждаят от помощта на пчеларя. Затова той само периодично трябва да посещава пчелина, да оглежда разположението на кошерите и само при съборени капаци, повалени от буря или злосторници кошери, пробити от кълвачи стени и др. да предприема действия за оправянето им.През декември при нашите условия пчелните семейства са в пълен зимен покой. В семействата няма пило, пчелите са събрани в зимно кълбо и не се нуждаят от помощта на пчеларя.

Когато паднат обилни снеговалежи и кошерите се затрупат изцяло, не е необходимо пчеларят да ги открива всеки ден, понеже няма опасност от задушаване на пчелите. Около стените на кошерите и снега се образува кухина, широка 6-8 см, която им осигурява достатъчно въздух. В същото време снегът служи като много добра защита от ниските температури и от ветровете. При уплътняване на снежната покривка, ако тя не се разкъса на равнището на капака на кошера и не се образува връзка между кухината около кошера и външния въздух, пчеларят трябва да направи отвор в снега пред предната страна на кошера (откъм входа) с помощта на кол или дръжка на лопата. През този отвор външният въздух контактува с въздуха в кухината около кошера и пчелите не се задушават.

Снегът около кошерите трябва да се почиства когато започне да се топи през деня и да замръзва през нощта. Тогава се образува плътна ледена кора, под която е уплътнен и самият сняг, в резултат на което силно намалява проникването на въздух. В кухината около кошера и в кошера се повишава влагата, която бързо довежда до влошаване на условията за зимуване на пчелите - именно това налага откриването на кошерите от снега.

В случаите, когато има навяване на преспи откъм предната стена на кошерите, снегът трябва да се почиства наскоро след навяването, защото входът се запушва, атмосферният въздух няма връзка с въздуха в кошера, пчелите може да се задушат и да загинат. Ако на входовете навее сняг дори и с малка дебелина, от топлината на въздуха в кошера той се разтопява леко, а през нощта замръзва, поради което се образува ледена кора, която плътно запушва входа. При продължително задържане на тази ледена кора може да се стигне до задушаване на пчелите. Ето защо в подобни случаи входовете трябва да се почистят наскоро след падането на снега.

Най-добре е отстраняването на ледената кора от входовете да става с нагорещено на огън или бензинова лампа или газова горелка метално парче! То стопява леда, без да се раздразват пчелите. При използването на остър нож или на длето чукането силно дразни пчелите.

За да не замръзва сняг на входа, още при зазимяването кошерите се наклоняват леко напред. Това позволява водата от разтопения сняг да изтича към прилетната дъска навън, с което се избягва плътното запушване на входа с ледена кора.

Неправилна е практиката на някои пчелари да измитат прилетните дъски на кошерите след всеки снеговалеж. Честото безпокоене на пчелите при измитането влошава зимуването им, а опасност от задушаване няма, тъй като входовете не са запушени.

През втората половина на декември пчеларят може да извърши косвена проверка за състоянието на пчелните семейства чрез тяхното прослушване. Пчелите издават шум. В зависимост от състоянието на семейството шумовете са различни. По тях се заключава за зимуването (начинаещият пчелар трябва да проверява семейства в различно състояние, за да придобие опит за различаване на тези шумове).

При добра подготовка на пчелните семейства в края на лятото (август) и извършено правилно зазимяване на пчелните семейство, ненормално зимуване (и шумове) може да се получи при кристализирането на меда в гнездото (слънчогледовият и мановият мед кристализират бързо в питите); осиротяване, станало по различни причини (притискане и случайно убиване на майката при зазимяване, умиране от старост - физиологично изтощаване, заболяване и др.); проникване на мишки в гнездото и т. н. Специфичните шумове трябва добре да се долавят и разпознават от пчеларя.

При ненормални шумове пчелното семейство трябва да се прегледа веднага, дори и при наличие на сняг в пчелина, и да се отстрани причината за ненормалното му състояние. Много пчелари изчакват да извършат проверката при топло време и докато такова време настъпи, семейството умира, въпреки че е можело да му се помогне и при отрицателни температури и да се спаси от загиване. Фатални са изчакванията и при шумовете за привършена храна в участъка на зимното кълбо. Не се ли даде веднага храна на пчелите, семейството много скоро загива изцяло. Храна може да се даде при нужда и при -30°С, без да има простудяване.