Жизнен цикъл на пчелата
Пчелите са една от трите "касти": пчела-майка, пчели-работнички и търтеи. Пчелата-майка е единствената пчела с репродуктивна функция, но дори с тази своя задача тя не може да се справи напълно сама. Тя излита само веднъж в брачен полет, който трае обикновено няколко дни, след което е готова да снася яйчица до края на своя живот. Пчелите-работнички, в зависимост от своята възраст, се грижат за пилото, градят рамки, почистват кошера, пазят входа на кошера или събират мед, пчелен прашец, вода или произвеждат прополис. Търтеите прекарват дните си в летене и посещение на т. нар. "търтеeви общности", от ранен следобед до малко преди смрачаване. Техният живот преминава изпълнен с надежда, че ще срещнат поредната пчела-майка, която да ощастливят. Сега нека се спрем по-подробно на всеки един от представителите на трите касти, проследявайки го от малко яйчице до края на дните му.

Пчела-Майка (Царица)
Ще започнем с пчелата-майка, тъй като тя е основополагаща за живота в кошера, а там има една единствена пчела-майка. Причините, поради които пчелите отглеждат пчела-майка са:

или

осиротяло семейство (пчелата-майка е загинала или не се е завърнала в кошера след брачния полет),
тиха смяна (пчелата-майка живееща в кошера не оправдава очакванията на пчелното семейство - не снася достатъчно количество оплодени яйца – остaряла или е била леко притисната при манипулациите в кошера)
планирано предстоящо роене. Маточниците (килийките в които се развива пчелата майка) се намират на различно място и имат характерна форма в зависимост от причината за смяна.
Осиротяло семейство
Характеристиките на осиротял кошер са: в него няма пчела-майка, има малка наличност на открито пило и не се наблюдават неизлюпени яйца. Килийките, в които се отглежда и излюпва пчела-майка, се наричат маточници - те са с големината и формата на фъстъчена шушулка. В кошера маточникът (маточната килийка) се вижда разположен странично или на дъното на някоя от рамките. Ако пчелата-майка е загинала, пчелите започват да се грижат за млада ларва, хранейки я с големи количества пчелно млечице и построявайки голяма висяща килийка, в която ще израсне ларвата (маточник).

Тиха смяна
По време на тихата смяна, пчелите се опитват да сменят живеещата при тях пчела-майка, тъй като те я смятат за недостатъчно годна. Майката в този случай е вече на възраст 2-3 години и затова броят на снасяните оплодени яйца намалява или не произвежда достатъчното количество феромони (Queen Mandibular Pheromone = QMP), които дават на пчелното семейство представата, че в кошера има пчела-майка. Маточниците за тиха смяна обикновено са разположени на лицевата страна, около средата на питата.

Роене
Роевите маточници биват изграждани, за да се запази възпроизводството (репродуктивността) на пчелното семейство, в ролята му на "суперорганизъм". По този начин семейството създава нови семейства (пчелни колонии). Тези роеви маточници са разположени в долната част на рамката с пилото. Те лесно могат да бъдат забелязани чрез преглеждане на долната част на рамките. Ларвите от които може да се излюпи добра пчела-майка, са всъщност току що излюпени оплодени яйца. Това се случва 3 1/2 дни след деня на снасяне на яйцето. На 8 ден (за уголемени килийки с размер 5.4мм) или на 7 ден (за килийки с естествен размер 4.9мм), килийката ще бъде запечатана. На 16 ден (за големи килийки) или на 15 ден (за килийки с естествен размер) се появява пчелата-майка. Тя ще излети от кошера на 22 ден, ако времето позволи. На 25 ден, отново в зависимост от времето, тя ще извърши своя брачен полет и ще се оплоди с няколко търтеите, в продължение на няколко полета през следващите няколко дни. Към 28 ден вие можете да откриете излюпени яйца от младата плодовита пчела-майка. От този ден нататък, тя ще снася главно оплодени яйца (според природните условия и наличието на празни килийки), докато вече не и е възможно да прави това или докато пчелното семейство реши да рои на ново място и тя започне да снася яйца там. В природата майката живее две-три години, като в повечето случай престава да снася яйца към третата година и бива подменена от пчелите-работнички. При роене, старата пчела-майка излита заедно със първия рой, след като пчелите запечатат роевите маточници. Първичният рой винаги излита със старата майка и отнема голяма част от летящите пчели и запасите от мед. След 8 дни започва люпенето на младите (още неоплодени) пчели-майки, които излитат със следващите (евентуални) роеве, които се наричат вторични роеве. Вторичните роеве винаги излитат с неоплодени майки и много често се събират по няколко – случва се да намери вторичен рой, закрепен на клон в който ще има няколко неоплодени майки.

Естествено има и изключения. Джей Смит е имал пчела-майка, на име Алис, която е продължавала да снася много добре в продължение на 7 години, обикновено в нормата е майката да бива сменена след 3 години.

Пчели-работнички
Развитието на яйцето, от което ще се излюпи пчела-работничка е същото както развитието на яйцето, от което ще се излюпи пчела-майка. И двете първоначално биват хранени с пчелно млечице, но това на пчелата-работничка получава все по-малко и по-малко с напредване на дните до излюпването. И двете се излюпват на 3 1/2 ден, но пчелата-работничка се развива много по-бавно. От ден 3 1/2 докато килийката е запечатана, се нарича "окрито пило". Запечатването става на 9 ден (за големите килийки) или на 8 ден (за килийките с нормална големина). От деня на запечатване до деня на излюпване се нарича "запечатано пило". Новите пчели се излюпват на 21 ден (за големи килийки) или на 18 или 19 ден (за килийки с нормален размер). От тогава пчелите започват да гризат леко капачето на килийката, докато се освободят от нея и бъдат наречени "излюпено пило". След като се излюпи, пчелата-работничка първо започва като пчела-кърмачка, която храни младите ларви (окритото пило). Първите 2 дни след излюпването си, пчелата работничка ще почиства килийките и ще топли пилото. Следващите 3 до 5 дни ще храни старите ларви. От 6 до 10 ден ще храни младите ларви и ларвите на бъдещите пчели-майки (ако има такива). През периода от 1 ден, докато навърши 10 дни, пчелата работничка се нарича пчела-кърмачка. От 11 ден до 18 ден тя ще произвежда мед - все още няма да събира, но ще обработва нектар, като го взима от донеслите го от полето пчели-работнички и ще изгражда восъчни пити. От 19 до 21 ден пчелите-работнички ще се занимават с вентилиране и ще бъдат пчели-пазачи и почистващ персонал, който ще се занимава с хигиената на кошера и ще изхвърля боклука от него. От 11 до 21 ден те са домашни пчели. Oт 22 ден до края на живота им те са пчели-събирачки. Освен през зимата, обикновено пчелите-работнички живеят около 6 седмици или по-малко, работейки всеотдайно, докато крилцата им са прекалено увредени, за да летят. Трябва да подчертаем, че пчелите работнички отгледани в малки килийки (4.9мм), хранени само с естествевнна храна (естествен пчелен мед и прашец) без използването на химични препарати и киселини са много по-устойчиви и могат да живеят значително по-дълго от горепосочените 6 седмици. Ако пчелата-майка има проблеми да снася яйца и не бъде заменена навреме, пчелата-работничка има способността да развие яйчници и да започне да снася яица. Обикновено това са търтеиви яйца, снесени по няколко в килийки за пчели-работнички. На това място е добре да споменем че има пчели (appis capensis), при който пчелите работнички са в състояние да започнат да снасят оплодени яйца. Това качество не е характерно за пчелите отглеждани в нашите географски райони и ако семействтото не успее навреме да се сдобие с пчела-майка то се превръща в търтовка.

Жизнен цикъл на пчелата-работничка

Търтеи
Търтеите се развиват от неоплодени яйца. За тези от вас, които са се занимавали с генетика, тези яйца са хаплоидни, което значи, че притежават само един набор не-чифтни хромозоми, за разлика от пчелите-работнички, които са диплоидни - те имат чифтни хромозоми (двойно повече). Търтеите са по-къси и по-пълни, те имат огромни очи и нямат жило. Яйцето се излюпва на 3 1/2 ден. Килийката е затворена на 10 ден (за големите килийки) или на 9 ден (за килийки с естествен размер) и се излюпва на 24 ден (за големи килийки) или между 21 и 24 ден (при килийки с естествена големина). Пчелното семейство отглежда търтеи, когато има изобилие от ресурси, за да подсигурят голям брой търтеи, които да могат да оплодят пчелата-майка, ако е нужно. Не е известно все още дали търтеите имат и друга задача в кошера, но тъй като пчелното семейство отглежда около 10000 и повече търтея на година, от които само 1-2 извършват брачен полет, се предполага, че те биха могли да имат и друга функция в кошера.

Бележка на редактора:

На това място е добре да се споменат някой от допълнителните функции на търтеите:

терморегулация – затопляне и охлаждане на пилото
хигиена и защита на семейството – търтеите привличат вредители и неприятели, като по този начин осигуряват безпроблемен живот за пчелите работнички. Като пример за това може да се покаже, че акара е атрактиран от търтеевото пило.
търтеевото пило е разположено в краищата на пилото и понася риск от измръзване, нападение от неприятели и т.н.
сигурен съм, че търтеите имат доста повече функции и тепърва предстой да разберем още подробности за тяхната роля в пчелното семейство.
Когато ресурсите са ограничени, семейството изгонва търтеите навън от кошера и те умират от студ или от глад. През първите дни от живота им, търтеите измолват храна от пчелите-гледачки. По време на следващите дни те се хранят направо от отворените килийки с пило (където те обикновено се намират). След около седмица, те започват да летят и да се ориентират наоколо. След около две седмици те редовно летят до така наречените "Зони на търтеева контентрация" (англ. Drone Cogregation Area), като прекарват там от ранен следобед до вечерта. Това за зони, в които търтеите се събират и където те обикновено оплождат пчелите-майки. Ако един търтей е достатъчно добър "късметлия", че да се съеши с пчела-майка, неговата "награда" се състои в това, че след това пчелата се захваща зараво за него, като изстръгва целия му полов апарат. Търтеят умира от това увреждане. Пчелата-майка съхранява спермата в специални контейнерчета в телцето си и я изпуска по малко върху снесените яйца, за бъдат те оплодени. Когато спермата свърши, пчелата-майка не се съешва повече. Тя снася или само неоплодени яйца или спира да снася яйца и бива сменена.

Годишен цикъл на пчелното семейство
По дефиниция пчеларската година започва със зазимяването на пчелните семествата.

Зима
Всяко пчелно семейство се старае да е подготвено добре за зимата – то е натрупало достатъчно запаси, които ще му стигнат не само да преживее през зимата, но и да има нужните възпроизводствени сили чак до пролетта. За да постигне това, семейството има нужда от много мед и пчелен прашец. През зимата кошерът изглежда потънал в сън. Пчелите не излитат, освен ако температурите не се покачат до около 10*С (50*F). Но всъщност пчелното семейство поддържа в кошера определена температура в течение на цялата зима, както и малки запаси от пило, за да подсигури запаса от млади пчели. Запасите от пило се отглеждат на серии и се нуждаят от много енергия, поради което докато трае отглеждането им, в кошера е по-топло. Пчелното семейство прави кратки почивки между отделите серии младо пило през зимния период. В момента в който пчелното семейство усети нов приток на пресен пчелен прашец в кошера, то започва активно отглеждане на пило. Обикновено източникът на ранен пчелен прашец са дрянът, кленът, и върбата. За моята географска ширина, този период е от края на февруари до средата на март (авторът на статията, Майкъл Буш, пчеларства в Небраска, САЩ – щат с типично континентален климат и доста сходен с климата в северна България). За да го съберат обаче, на пчелите им е нужно да излетят от кошера - а това означава че времето трябва да е достатъчно топло, за да го позволи. Често пчеларите поставят в кошера малки питки от прачец/мед през този период от годината, за да не правят отлеждането на пило много зависимо от времето навън.

Пролет
Докато настъпи пролетта пчелното семейство вече се е увеличило. То би трябвало да е отгледало поне една пълна серия пило до този момент. Младите пчели са готови за полет с разцъфването на първите цветчета. Обикновено тава са цветовете на глухарчето и тези на ранните плодни дръвчета. Тук, в Небраска (където живее авторът на оригиналната статия), това са дивите сливи и трънката, които цъфтят около средата на април. От тогава до средата на май, семейството обикновено изпада в роево настроение. То се старае да завърши градежа и да запълни новоизградените килийки с нектар, така че пчелата-майка да не може да започне да снася яйчица в тях. Всички тежи приготовления преминават във верижна реакция, резултатът от която е роене. Колкото повече пчелата-майка е възпрепятствана да снася яйчица, толкова повече отслабва нейното телце, така че тя може да излитне и да напусне кошера. Колкото по-малко пило остане в питите, толкова по-малко грижи и работа имат пчелите-гледачки (именно това са пчелите, които започват да роят). Когато се достигне до определен брой "незаети в отглеждането" пчели, те ще започнат да изграждат роеви маточници, майката ще ги осемени, а пчелното семейство ще рои точно преди те да бъдат запечатани. Всичко това се случва в кошера при условие, че има достатъчно ресурси и че пчеларят не се намесва в действията на пчелите. Ако те решат да не роят, то се впускат с пълна сила в събиране на нектар. Ако те решат да роят, тогава старата пчела-майка излита, придружавана от голямо количество млади пчели и търси място за създаване на нов дом. Междувременно, след около седмици, новата пчела-майка се освобождава от килийката си и след успешно оплождане започва да снася яйца, докато останалите пчели-работнички усилено трупат запаси от пашата в кошера, подготвяйки се за следващата зима.

Лято
Лятото е най-активният период за пчеларя. После обичайно следва кратко лятно "затишие", породено от евентуален бездъждовен период. Понякога когато сушата е кратка затишието е почити незаближимо. Нашият най-активен период започва средата на юни и свършва когато разстителността изсъхне. Понякога сушата започва по-рано, нектарът привършва и пчелата-майка престава да снася яйчица. Бих казал (авторът на огириналната статия), че повечето от моят нектар е от цъфнала соя, детелина, люцерна и обикновени цъфнали плевели.

Есен
Пашата по време на есенния период е предимно от плевели, жълтурче, aстра, синя жлъчка (цикория), слънчоглед, мимоза и други треви. През някои години есенната реколта е достатъчна на пчелите да презимуват, понякога при слаба реколта, се налага пчеларят допълнително да ги подхранва. Около средата на октомври, обикновено майката спира да снася яйца и пчелите започват да се подготвят за зимния период.

Продуктите от кошера / Пчелни продукти / Произведено в кошера
Пчелите произвеждат много повече от мед - обикновено всичко произведено в кошера се събират от пчеларя.

Пчели
Много пчелари са едновременно и пчелни производители - те произвеждат цели пчелни семейства, за да ги продадат. Тези нови пчелни семейства са готови обикновено през април/май.

Ларви
По света има хора, които ядат ларви. При нас това не е популярно. За да се развият ларвите, те са хранени от пчелите с нектар и пчелен прашец. Ако се извършва подхранване с мед и пчелен прашец то това стимулира пчелите да отглеждат повече пило и съответно повече пчели.

Прополис
Пчелите произвеждат прополис от дървесна смола, преработена с отделени от тях ензими. Те или смесват прополиса с тези ензими или смесват прополис с пчелен восък. Тази смес се използва от тях в кошера за поправяне и запълване на всичко, което трябва да бъде отремонтирано. Сместа има антибактериално действие и се използва за стерилизиране на кошера и за строителна дейност. Всичко в кошера е залепено с тази смес. Всички цепнатини, които пчелите преценяват че са прекалено големи, също биват запълвани от тях с прополисовата смес. Хората използват прополиса като хранителна добавка, или използват антибактериалните му качества, като приготвят от него мехлем за намазване на изгорени или измръзнали места по кожата. Прополисът убива микроби и вируси. За събиране на прополис могат да се използват специални ленти, които се поставят за известно време най-отгоре върху рамките в кошера, след което се навиват и се поставят във фризера, развиват се и от тях замръсналият прополис се отчупва и се отделя много лесно.

Восък
Винаги когато стомахчето на пчелата-работничка е пълно с мед и липсва място, където той да бъде складиран, пчелата започва да изпуска восъчен секрет от коремчето си. По-голямата част от восъка се използва, за да се изгради восъчната пита. Част от него пада по дъното на кошера и бива изхабен. Восъкът става за ядене, макар че няма хранителна стойност за хората. Той се използва за отливане на основи за рамките, за направата на свещи, политура за мебели и козметика. За пчелите той е от голямо значение, тъй като те го използват за да съхраняват в него меда си и да отглеждат в него пилото си. За да се получи восък от кошера, може или да се претопят стари питите след отделяне на медът от тях или да се използват остатъците от отпечатката (горния слой восък, с който е запечатан медът в питата) и те да бъдат разтопени и филтрирани.

Пчелен прашец
Пчелният прашец има силно хранително действие. Той е богат на протеин и на амино-киселини. Пчелният прашец е всеизвестна хранителна добавка, вярва се че тя също много добре въздейства върху алергии, особено ако прашецът се събиран локално (от мястото където живеете). Пчелите ползват прашец, за да хранят младото пило. В търговската мрежа се предлагат специални прашецо-уловители, съществуеат също схеми и планове за тяхното изработване в домашни условия. Принцип на действие на прашецо-уловителя: той принуждава пчелата да премине през един по-тесен вход (например мрежа 5-ца), като докато се провират напред, пчелите изгубват своя прашец и той пада в предварително поставена на входа на кошера кутия, покрита с мрежа достатъчно рядка, за да падне прашецът през нея, но достатъчно гъста, за да не влизат пчели (например мрежа 7-ца). Добре е прашецо-уловителите да се поставят на входа на кошера само през половината от времето, тъй като при недостатъчни запаси на пчелен прашец в кошера, не може да бъде изхранено пилото. Поради тази причина се препоръчва прашецо-уловителя да се поставя всяка втора седмица. Друг проблем свързан е прашецо-уловителите е, че търтеите не могат да преминават през тях, както и млада пчела-майка, която трябва да излети за брачен полет е възпрепятствана да се премине през по-тесните отвори на мрежата.
Ако сте алергични и се опитвате да се ислекувате от алергиите си, вземайте малки дози пчелен прашец, докато се уверите, че сте развили толерантност към него или докато е предизвикана нежелата реакция. Ако не реагирате подходящо на пчелния прашец - намалете приеманата доза или прекратете приема му, ако развиете силна нетолерантност.

Опрашване
Един от "продуктите" на пчелина е фактът, че пчелите извършват опрашването на всички цъфнали дървета, билки, цветя, треви. Опрашването често се предлага като услуга, която се заплаща. В САЩ цените за тази услуга варират между 50 $ и 150 $ (в зависимост от необходимото количество пчели), за 2-корпусов кошер. Цената на опрашването като услуга, зависи и от броя вкарване и изкарване на кошерите от овощната градина, опсобено ако това трябва да се извърши в определен момент - например за да може да бъдат напръскани овощните дървета. Ако кошерите бъдат оставени в овощната градина през цялата година и не се извършва пръскане с пестициди, обикновено не се изисква заплащане, тъй като от ситуацията имат изгода и собственикът на кошерите и собственикът на овощната градина. В подобни случаи е нормално пчеларят да остави на фермера "възнаграждение" под формата на един галон мед (4литра – 6-8кг мед), от време на време.

Мед
Той е най-често познаваният продукт от пчелния кошер. Медът, във всяка негова форма, е основният пчелен продукт. Пчелите го складират в рамките, за да имат храна през зимата и ние, пчеларите го вземаме от там - за нас той е "наемът" за кошера. Медът е направен от нектар, който най-често е захароза с намалено водно съдържание, трансформирана във фруктоза от ензими, произведени от пчелите и дехидрирана, за да се сгъсти.

Медът се продава като центрофугиран чист пчелен мед (течен мед, в буркан), мед с парче восъчна пита (нецентрофугирано парче от питата, потопено в буркан с течен мед), медена пита (парче нецентрофугирана пита). Възможно е да попаднете на още един вид мед - бъркания мед. Той изглежда като плътен течен крем, който се получава след ежедневно разбъркване на меда в продължение на около 2 седмици, за да се получи фино кристализиране (с по-малки на размер кристали).

Всеки мед кристализира - някой по-рано, някой по-късно, понякога кристализирането става за около месец, понякога за около година. Кристализиралият мед може да бъде употребяван и може да бъде втечнен отново, чрез загряване до не повече от 40*С. Кристализиралият мед може да се консумира както е или да се разбърка добре, за да станат по-малки кристалите, до получаването на кремообразен мед. Друго приложение на кристализиралия мед е за подхранване на пчелите през зимата.

Пчелно млечице
Това е храната, която се дава на ларвата, развиваща се в бъдеща пчела-майка. В държави с по-евтина работна ръка, пчелното млечице се събира и се използва за хранителна добавка.

От положените грижи за пчелите в голяма степен зависи и получаването на добри добиви от тях. Онзи пчелар, който добре познава условията в своя район, който регулира развитието на пчелните семейства съобразно с пашата и знае как най-добре да я използва, получава винаги повече мед и восък в сравнение със съседите си. Времето, през което настъпва главната паша, е различно, затова и грижите за пчелите не са еднакви. Цялото внимание на пчеларите трябва да бъде насочено към създаването на много силни семейства за главната паша, без да се стига до роево състояние. Създаването на силни пчелни семейства започва още през втората половина на предната година с есенно подбудително подхранване, правилно подреждане на гнездото, достатъчна по количество и качествена храна за зимата, правилно зазимяване и т. н. Всички тези работи се извършват през август, септември и октомври. През пролетта пък първата основна задача е да се затоплят добре гнездата. В гнездото се оставят само питите, на които има пило и мед. Ако семейството е било зазимено в средата на кошера, през пролетта питите с пило трябва да се поставят на южната страна, да се ограничат с преградна дъска, а всички медови пити се слагат зад нея. Пространството между стената на кошера и втората преградна дъска трябва да се запълни със затоплящи материали. Така се създават най-добри температурни условия за отглеждане на пилото и редовно подбуждане на семейството с оставената между двете преградни дъски храна. Върху питите с пилото и майката се събират всички пчели, покриват плътно питите с пилото, затоплят го и то се развива нормално. От друга страна, поставените отгоре между рамките летвички не позволяват на топлия въздух да излиза и той се задържа в междурамъчното пространство. При така осигурената топлина майката снася яйца по цялата площ на оставените пити, което улеснява пчелите при изхранването и топленето на пилото, съсредоточено на малък брой пити. Особено е полезно такова затопляне за слабите семейства. Важно условие за бързото развитие на пчелните семейства през пролетта е подбудителното подхранване. От проведените опити в Опитната станция по пчеларство в София е установено, че подбудително подхранваните семейства не само че се развиват по-бързо от неподхранваните, но събират и 30-40% повече мед. Така че ползата от пролетното подбудително подхранване в условията на Брезнишкия микрорайон е напълно доказана. За районите с главна паша акация подбудителното подхранване трябва да започне от 10-15 март и да продължи без прекъсване докъм 1-5 май, т. е. да приключи 10-12 дни преди цъфтежа на акацията. Това е особено необходимо за слабите семейства. Достатъчно е на семействата да се дават по 200 мл сироп през вечер, за да се активизира развитието им. Трябва обаче да се знае, че пролетното подбудително подхранване е ефективно, когато в кошерите има достатъчно хранителни запаси (най-малко 5-6 кг, включително и прашец). Консумацията на храна през пролетния период е голяма. Най-добри хранилки за ранно пролетно подхранване са вътрешните, те се намират непосредствено до самите пити и позволяват бързо да се взема сиропът, без пчелите да се откъсват от гнездата си, което е много важно за слабите семейства. Може да се използват и хранилки, поставени във възглавниците. Такива имат кошерите, произведени в Костенец. Подбудително подхранване не е необходимо, ако пчелите принасят нектар и прашец от растителността. Ако на пчелното семейство при зазимяването са оставени 16-18 кг мед, подбудителното подхранване може да се извърши и чрез системно разпечатване на меда в питите през 5-6 дни. Пчелите бързо го пренасят, освобождават килийките и майката скоро снася яйца в тях. По този начин се разширяват гнездата, подхранва се подбудително и същевременно се води борба срещу пчелната въшка. През пролетта своевременно трябва да се разширяват гнездата, като се придава пита само когато в гнездото липсват празни килийки, т. е. когато майката, е ограничена в снасянето на яйца. Ако по време на акациевата паша пчелите на две семейства се обединят, получават се 20-40% повече мед и восък, отколкото ако те работят поотделно. Там, където акацията е главна паша, пчеларите трябва масово да използват този начин. Практически това става, като в началото на цъфтежа на акацията се предизвиква налитане на пчелите от един кошер в друг. Семейството, приело пчелите, трябва да се разшири според силата му, за да се предпази от роево състояние. На отслабналото семейство трябва да се стесни входът, а ако времето се влоши, да му се даде една пита с мед и малко вода. Със слаби семейства не бива да се прави подсилване. Много важно е да се предпазят пчелите от роене - било преди и по време на пашата, било след нея. За тази цел на семействата своевременно трябва да се подсигурява простор за развитие. Те се роят, защото по вина на пчеларя се е стигнало до наличието на много млади пчели. При условията на акациевата паша 12-рамковият кошер се оказва недостатъчен за осигуряване на простор, за складиране на донесения нектар и за снасяне на яйца. Всички килийки бързо се запълват с нектар и за майката не остават свободни. Обикновено към края на цъфтежа на акацията пчелите започват да залагат маточници, а понякога и излитат рояци. Ето защо са необходими кошери с по-голям обем, събиращи 18-24 и повече гнездови пити. Това се постига с двукорпусното отглеждане на пчелите или с кошерите лежаци. Само чрез тях може да се създадат силни семейства, които да не се роят и през целия сезон да запазват силата и работоспособността си, като съберат нектар и от следващите паши след акациевата. За да могат пчелите да събират по-дълго време нектар, трябва да се практикува подвижно пчеларство. Малко останаха районите, в които има продължителна естествена паша. Затова освен площите с полски култури (слънчоглед, люцерна, еспарзета и др.) е необходимо да се използват и горските паши. Широко приложение може да намери и използването на помощни майки. Това означава всяко пчелно семейство да има в помощ една отводка на 6-7 пити, която да подпомага използването на пашата и ежегодната смяна на майката. Тази практика трябва да намери широко приложение, тъй като резултатите от нея са много добри. Създават се сборни отводки на 3-4 пити, дават им се узрели маточници или млади майки. Подпомага се развитието им до 6-7 пити и се използват за подсилване на основните семейства - било чрез пило, било чрез групиране на летящи пчели и пр. съобразно с пашата в района. За районите с главна паша акация най-целесъобразно е от помощните семейства да се придават летящите пчели на основните. Помощните семейства зимуват най-добре сдружени с основните едно до друго в един кошер (Дадан-Блат и лежак) или едно над друго - при двукорпусните кошери.

Април е месецът, в който цъфтят овошките, люлякът, тревите и някои фуражни култури. Пчелното кълбо е вече разпуснато, а майката увеличава яйцеснасянето. Развитието на пчелните семейства върви с най–усилен темп. Причините за това са все по-големият приток на прашец и нектар, по-топлото време, голямото количество новоизлюпени млади пчели, чиято кърмаческа способност е от 3 до 4 пъти по-голяма отколкото на презимувалите.

 


Площите на пилото се увеличават. Силните семейства имат по 5-7 пити с пило. Паралелно с това се увеличава и консумацията на храна. При липса на по-редовен приток на нектар, семейството изразходва 4-5 кг мед от запасите си. Към края на месеца старите презимували пчели умират. Те вече са заменени с новоизлюпени млади пчели. Появява се първото търтеево пило. Условията са благоприятни за восъкоотделяне. Има удължаване и побеляване на стените на килийките в горната част на питите, където пчелите правят широки венци с пресен нектар около пилото.

Април е един от месеците, през които трудът на пчеларя е най-интензивен. Ако главният пролетен преглед не е извършен през март, той трябва да се извърши в началото на април. Полагат се грижи за безпрепятствено развитие на пчелните семейства. Гнездата се разширяват при необходимост. Това трябва да става внимателно, защото е възможно да настъпят застудявания и пилото може да се простуди и да заболее от европейски гнилец. Не трябва да се бърза с т.нар. отзимяване. Затоплящите материали трябва да се държат в гнездото, докато има свободно място за тях.

 


Разпечатва се стария мед по питите. Могат да се поставят за градене правилно закрепени восъчни основи. Използва се восъкоотделителната способност на пчелите за обновяване на гнездото. Поставя се строителна рамка за производство на восък и борба с вароартозата. Вземат се мерки против отглеждането на търтеи и срещу изпадането на силните семейства в роево състояние. Когато пчелните семейства са боледували от варовито или каменно пило, то те се лекуват от най ранна пролет с подходящи антимикотични препарати, които не са антибиотици.

Понякога въпреки положените грижи през пролетта, някои слаби семейства не се развиват добре, поради лошите качества на майките, то те трябва да се обединят по 2-3 в едно силно семейство. Преди присъединяването от 3 до 6 часа майките им се унищожават. Кошерът се напръсква с разтвор на ракия, лавандула, маточина и др. След това на обединеното семейство се дава качествена запасна майка от добър произход, която слагаме в клетка.

Така се създава едно средно по сила семейство, което ще успее да се развие добре и да използва главната паша. Ако не се обединят, слабите семейства ще ангажират много време и труд на пчеларя. Те няма да могат да се развият за главната паша. За възстановяване на броя им, по-късно в подходящо време се създават необходимите нови семейства.

През месец април времето е най-подходящо за набавяне на пчелни семейства. Стопяват се бракуваните стари и негодни пити и други восъчни отпадъци. Пчелните семейства се изкарват в овощните градини за опрашване. Трябва да се спазват необходимите мерки срещу отравянията на пчелите. Когато се наложи да се затворят пчелните семейства за няколко дни (в зависимост от използвания препарат), то това трябва да стане така, че да не допуснем задушаване и загиване на пчелите.

През този месец настъпва първата главна паша от акация и еспарзета. Цъфтят още много дървесни, храстови и тревни видове (клен, бял и черен бор, бук, летен дъб, детелина, мащерка, рапица, синап, кореандър, зимен фии, градински чай и др.). Наблюдава се отделяне на мана и цветен прашец от белия и черния бор.

РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Поради постоянния приток на нектар и прашец семействата бързо се развиват. Пилото при най-силните достига 7-8 пити и повече, а плодниците (корпусите) са изпълнени с пчели. Те бързо изграждат заложените восъчни основи и строителни рамки. Броят на търтеите и консумацията на храна се увеличава. В кошерите с по-малък обем семействата изпадат в роево състояние.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ В ПЧЕЛИНА

В много райони през май започва да цъфти бялата акация, тоест настъпва първата главна паша. Преди това пчеларят трябва да извърши преглед, за да получи представа за моментното състояние на пчелните семейства (сила, роево състояние, здравословен статус и др.).

Ако досега не са поставени магазините (корпусите) на силните и средните семейства, то това трябва да се извърши веднага. В противен случай има опасност те да изпаднат в роево състояние. Разширяването на такива семействастава като на ДБ кошери се слага магазин, а нанай-силните, на които по-рано е поставен, се полага втори такъв – под първия. В многокорпусните кошери се поставя трети корпус, като се зарежда с пити и рамки с восъчни основи (през една). По-слабите се разширяват като в магазина се поставят само няколко пити и рамки с основи за градеж. След това се покриват с платно, което да легне над поставените рамки, покрай тях и върху горност на оставащите открити плодникови (корпусни) пити.

За да не се качва пчелната майка в магазините (корпусите) и там да снася яйца, се поставя ханеманова решетка под магазина и под най-горния корпус. Входовете на кошерите се разширяват съобразно със силата на семействата и броя на летящите пчели.

Ако се превозват пчелните семейства на акациева паша се провеждат следните мероприятия: изцентрофугиране на меда; оценяване на силата на семействата при провеждане на осведомителен преглед; подготовка на семействата за следващата главна паша (подхранване с рядък захарен сироп за активизиране яйценосната дейност на майките).

Осъществяването на пряк контакт с представителите на агрофирмите, провеждащи растителнозащитни мероприятия, за да се избегне отравяне на пчелните семейства. Оказване на съдействие на органите, извършващи задължителните прегледи за откриване на заразните болести по пчелите и пилото.
Месец май се характеризира с постоянно увеличаване на температурите, като отрицателните са изключение дори в планините, а слънчевото греене на отделни места достига до 260 часа. Средните температури са между 14 и 18°С (най-ниски са по Черноморието). Наблюдават се абсолютни максимални до 37-38°С, докато абсолютните минимални са рядкост и достигат до 3-4°С. Месецът се характеризира с непостоянен климат – значителни валежи и застудявание, редуващи се с продължителни затопляния (опасност от простудяване на пилото и заболяването му от европейски, кисел и други гнилци!).

Размножаването на медоносната пчела се осъществява по два на­чина: размножаване с яйца, при което се увеличава броят на индивидите вътре в пчелното семейство, т. е. нарастване на същото и размножаване на самите семейства чрез роене, с което се увеличава броят на семейството.

При размножаването с яйца (вътресемейно размножаване) медоносната пчела се характеризира главно с това, че по правило пчелната майка след съешаването си с търтея снася два вида яйца: оплодени и неоплодени.При това от оплодените яйца се развиват майките и пчелите-работнички, а от неоплодените мъжките индивиди, търтеите, т.е. при медоносната пчела е застъпено едновременно и партеногенетичното (девственото) размножаване.

Партеногенетичното размножаване представлява изменена форма на половото (гамогенетичното) размножаване и е произлязло вероятно от него. Партеногенезисът при медоносната пчела е открит в 1845 г. от Д з и р з о н, един век след като това явление е било въобще установено от Б о н и е при растителните въшки.

Заедно с това обаче има и случаи на развитие на женски индивиди (майки и пчели-работнички) и от неоплодени яйца, което е свойствено повече за някои разновидности на африканските пчели, но е възможно и при европейските пчелни раси.

Майката снася оплодени яйца само след като се съеши с полово зрял търтей и след като самата тя е достигнала полова зрелост. При излюпването на търтея в половите му органи има вече сперматозоиди, но узряването на сперматозоидитезавършва 8 до 12 дни по-късно. По същото време секретът на придатъчната жлеза изпълва цялата й празнина, което предизвиква безусловен рефлекс у търтея да излети за съешаване с май­ката. Така че от деня на снасянето на яйцето до момента, когато търтеят е готов за съешаване, минават не по-малко от 32 дни.

Половата зрелост на майката настъпва обикновено на 5-ия до 10-ия ден след излюпването, т.е. на 21-ия до 26-ия ден от снасянето на яйцето, от което тя се е развила. По това време обикновено завършва развитието на половите органи на майките.

В никакъв случай майката не може да излети и да се оплоди по-рано от 3 дни след излюпването и тъй като половото възбуждение у нея започва да се проявява едва след този срок.

Току-що излюпената майка е значително едра и се движи бавно по питите. След 3-4 дни тя става по-дребна много по-подвижна и извършва своя първи полет, при който опознава околната обстановка. Няколко дни след това майката излита на среща с търтея във въздуха.

Летежът на майките за ориентиране продължава 9-10 мин, а за оплождането — до 20 мин. Той се извършва обикновено по обедните часове докъм 16-17 часа, когато времето е топло и температурата е над 23oС, няма вятър или вятърът е слаб (до 4 м/сек) и небето е ясно или слабо облачно. По това време настъпват и температурните максимуми, а относителната влажност е ниска, което благоприятствува и летежа на търтеите. Съешаването е възможно и между 16 и 21 часа, но при условие, че температурата е по-висока. В дъждовни или мрачни, облачни и хладни дни нито майките, нито търтеите излитат за оплождане. При летежа за оплождане майката лети със скорост до 30 км. Нормално, майката лети в радиус от 2 км. Наблюдаван е бил един случай, когато една майка при брачен полет е излетяла на 13 км разстояние, а според

Р е е r търтеите могат да оплодят майки от пчелини, отдалечени на 16,8 км.

Преди съешаването майката привлича много търтей, които я заобикалят, но един от тях, обикновено най-силният успява да се съеши с нея. На Международния пчеларски конгрес в Рим през 1958 г. П. Ж а н – П р о с т съобщил свое наблюдение, според което около майката е имало много търтей, събрани във форма на опашка на комета, а съешаването станало, когато групата стигнала до земята.

Съвукупителният апарат на търтея се съединява така здраво с влагалището на майката, че след съешаването той се откъсва заедно със семеизпразнителнйя канал й остава във влагалището. След това търтеят загива, а майката обикновено се завръща с остатъка от половите части на търтея на края на коремчето си, с така наречения „оплоден знак” или „шлейф”.

Според Т р я с к о шлейфът не е луковичната част на съвукупителния орган на търтея, а само производно от нея. Той представлява отслоили се от луковичната част хитинови пластинки, празнината между които е запълнена с мускус Заедно с хитиновите пластинки от луковицата се отслоява неголям участък от прозрачната й стена.

При съешаването сперматозоидите от търтея постъпват в яйцепровода на майката, а едновременно с това от придатъчните жлези на поло­вия апарат на търтея се отделя секрет, който засъхва във влагалището и образува своеобразна запушалка, която не позволява да изтича спермата. След около 6 до 16 часа сперматозоидите се придвижват от яйцепровода към семеприемника, а освободените от сперматозоидите части на съвъку­пителния апарат на търтея се отделят от влагалището от самата майка или с помощта на пчелите.

Съешаването на майката с търтея може да стане само вън от кошера във въздуха вследствие на това, че изхвърлянето на съвукупителния орган на търтея-е възможно, ако върху него се окаже силно налягане от въздухоносните торбички в коремчето му. А това е възможно само при напълване на торбичките, което става при полет. Ако на една млада неоплодена майка бъдат подрязани или повредени крилете, тя не е в съ­стояние да излети за съешаване и остава неоплодена.

В противоположност на съществуващото схващане, че майката се съе-шава само веднъж с търтей, редица наблюдения и опити показват точно обратното, а именно, че по правило съешаването се извършва многократно и повторно, т.е. че полово зрелите майкипри едно излитане могат да се съешат с няколко търтея (многократно съешаване), а майката може да извърши полети в няколко последователни дни (повторно съешаване).

Още Франсоа Хубер е установил, че в някои случаи еднократното съешаване на майките е недостатъчно. В по-ново време В. Нолан и В. Робертс (1944) също са установили повторно съешаване на май­ките. Значителни заслуги по този въпрос има В. В. Тряско1, която на голям брой майки, връщащи се от съешаване с „шлейф”, е установила, че двойката яйцепроводи (респ. семеприемникът) на много от тях са почти празни или само частично запълнени със сперма, а при други има голямо количество – с колебание от 0,86 до 5,20 мг. Във връзка с това Тряско допуска, че рефлексът за брачното излитане при майката се затормозва само в тези случаи, когато двойката яйцепроводи бъдат запълнени със сперма до някакъв определен обем. Ценни изследвания по този въпрос са извършени в Полша от И. Войке2 (1955). Той е установил преди всичко (подобно на Тряско), че наведнъж от един търтей може да се отдели 1,5—3 мм3 сперма, докато в яйцепроводите на оплодените майки е установено от 6 до 20 мм3 сперма. Според Войке при недостиг (3,9 млн сперматозоиди) се наблюдава повторно съешаване до натрупване на 6,2 до 7,9 млн сперматозоиди.

Освен това този автор е на мнение, че механизмът на съешаванетс е по-друг от описвания досега, а именно, че не винаги съешаването на търтея с майката е свързано с откъсване на част от съвъкупителния апарат на търтея и че при многократно съешаване жилоносната камера, в която навлиза съвукупителният апарат, се свива и луковицата се откъсва само при съешаването с последния търтей. При това положение очевидно не е правило по време на брачния полет майката да бъде освобождавана от „шлейфа”, което и мъчно може да се възприеме за възможно. От друга страна, в известно противоречие с В о й к е, нов подкрепа на многократното съешаване В. В. Тряско привежда пример със завръ­щането от съешаване на 3 майки, всяка от които е била с по два „шлейфа”.

Най-богат доказателствен материал за повторното и многократното съешаване на пчелите-майки е получен от Dr.Rutter (Австрия) в сътрудничество с М. А. Alber при извършените от тях обширни опити през 1954 г. на Средиземноморския остров Вулкано, близу до остров Сицилия.

Въз основа на получените досега данни по съешаването на майките с търтей може да се направи изводът, че многократното и повторно съешаване, т. е. не с един, а с 6 до 10 търтея, се явява като правило и е необходимо за запасяването на майката с голям запас от сперматозоиди за през нейния живот. Във всички случаи, когато майката скоро след оплождането си прояви слаба плодовитост, респ. снасяне само на неоплодени яйца, т6ва би могло на първо място да се обясни с еднократно оплождане на същата. Заедно с това трябва да се приеме, че многократното оплождане при пчелната майка има голямо биологично значение, тъй като с това се осигурява избирателно­то оплождане и повишаване на жизнеността.

Многократното оплождане продължава дотогава, докато майката не започне да снася яйца. След снасянето на яйцата мембраната, която разделя яйчниците се разкъсва. Преди съешаването и оплождането майките се наричат неоплодени. Такива майки могат да снасят яйца, но от тях се развиват само търтей. След съешаването и оплождането майките се наричат оплодени. Оплодените майки понякога в началото снасят яйцата не много редовно – в безпорядък, по няколко яйца в килийка, но обикновено скоро след това започват да снасят редовно. Поради недостатъци на самата майка, при лошо време, липса на търтей и пр. възможно е майката да не може да излезе и да извърши своя полет в първите дни след излюпването си или по-късно. Ако по една или друга причина май­ката не може да се оплоди в продължение на 2—3 седмици след излюпването си, тя може изобщо да остане завинаги неоплодена, макар да са наблюдавани случаи на съешаване до 32 дни след излюпването на майката.

Както бе посочено по-преди, пчелната майка снася оплодени яйца само в работническите, и майчините килийки, а неоплодени – в търтеевите. Този факт може да ни наведе на мисълта, че майката вероятно знае, че за да се развие пчела-работничка, майка или търтей, яйцето трябва да бъде съответно оплодено или не. Не е ясно естествено и това, откъде майката „знае”, че в търтеевите килийки именно трябва да бъдат поло­жени, неоплодени, а в другите килийки — оплодени яйца. Поясненията, които се дават във връзка с този въпрос, са различни, но най-приемливо се смята следното.1

Установено е, че яйцето се опложда във влагалището при преминаването му покрай отвора на каналчето на семеприемника. Чрезмускулно приспособление (помпа) се предизвиква изтичане от семеприемника на необходимото количество сперматозоиди за оплождането на яйцето. Преди да положи яйцето, майката опипва с пипалата си килийките и до­пускането, че различните по големина отвори на килийките (работни­чески и търтееви) могат да предизвикат различни дразнения, а с това и различни реакции, става приемливо. При това съответното дразнение вероятно се предава от пипалата до помпата и тя се привежда в действие, когато е предадено възприятие от по-малките отвори на работническата килийка. Когато майката снася яйца в работническите килийки на част от площта на питата и след това преминава върху площ с търтееви килийки, посо­ченият по-горе механизъм претърпява незначително забавяне в смисъл, че в първите търтееви килийки, които следват след работническите, по­падат още оплодени яйца и едва след кратко време в тях се полагат вече само неоплодени яйца. С тази особеност може да се обясни до из­вестна степен снасянето на оплодени яйца в големите майчини килийки, а именно, че по техните ръбове и страни има и работнически килийки, което също предизвиква забавяне на механизма при преминаването от ра­ботнически в майчини килийки. Всичко това, разбира се, е само една хи­потеза, с която съвсем не се разрешава въпросът, но евентуално тя може да помогне при по-нататъшните изследвания.

Пчелната майка снася яйца продължително време – от края на зимата до есента. Първоначално броят на снесените за един ден е сравнително малък – само няколко десетки, но след това със затопляне на времето и увеличаване приноса на нектар и прашец този брой се уве­личава и може да достигне до стотици. През най-усиления яйценосен пе­риод (примерно от средата на май до средата на юни) една доброкаче­ствена майка снася средно по 1500 яйца на денонощие, но има и такива майки, които снасят и повече яйца. Яйценосните майки снасят 150000- 200000 и повече яйца годишно.

При сравнение на майките по плодовитост най-правилно е това да става въз основа на броя на яйцата, снесени през целия им живот. Носливостта на майките зависи от степента на развитие на размножителните й органи, от интензивността на обмяната на веществата, от наличността на свободни и добре изградени пити в гнездото, от количеството на запасната храна и от приноса на нектар и прашец, от броя на младите пчели-кърмачки, от температурните условия и пр. Едрите майки, с по-голям брой, яйцеви тръбички и с по-дълги яйчници, снасят по правило повече яйца.
Размножаване на медоносната пчела

 

 

През усиления яйценосен период майката снася денонощно и през цялото време се движи непрекъснато по питите, като търси празни килийки, почистени от пчелите. След като снася 20—30 минути, майката прекъсва снасянето за кратко време през което си почива и приема храна. Майката започва да снася яйцата най-напред по питите, които са разположени в средата на гнездото, и от средата на питите, където температурата е най-благоприятна, а след това преминавай върху по-крайните пити. При снасянето тя се придвижва от едната на другата страна на питата и засеменените площи от двете страни на питата образуват почти правилни кръгове. При благоприятни условия и правилно изградени пити високопродуктивните майки засеменяват питите изцяло и от двете страни.

Със засилването на беритбата снасянето на яйца намалява, главно защото няма много място за снасяне на яйца, тъй като по-голямата част от килийките на питите се запълва с мед. През есента снасянето зависи много от това, дали майките са млади и продуктивни и дали има беритба или не. През време на снасянето на яйцата майката е обкръжена от група пчели-кърмачки („свита”), които я хранят усилено и почистват килийките. От броя на тези пчели в семейството, от хранителните запаси (респ. при­носа на нектар и прашец) и от подготвените от пчелите килийки за снасяне зависи най-вече и броят на снасяните яйца.

Пчелите, които влизат в състава на „свитата”, са на различна възраст, те не са едни и същи и често се сменяват, но майката хранят само тези, които са по-млади от 12 дни. По изследванията на Allen, когато майката е в почивка, тя е обкръжена от 10, при снасянето на яйцата от 8, а когато само се движи по питите от 7 пчели-работнички. При намаляване на снасянето броят на тези пчели намалява и при прекратяването му „свитата” пчели напуска майката и тя започва сама да се храни с мед от килийките по питите.

При снасянето майката залепва яйцата за дъното на килийките. Най-вероятно това става благодарение на лепливостта на яйчната обвивка на току-що снесеното яйце.

На Международния конгрес по пчеларство в Рим през 1958 г. О. Ван-Лере и Ван ден Б р а н д е1 са докладвали своите наблюдения върху диапаузата при пчелната майка, т. е. периода, в който майката не снася яйца. Според тях при пчелната майка, както и при други ципестокрили насекоми се наблюдава диапауза, която се изразява в това, че макар в майката да се образуват яйца, като достигнат зрелост, те се разсейват, т. е. съдържанието им се всмуква и те се разрушават. Главните причини, които предизвикват диапаузата, са фотопериодичността., температурата а храненето. Според същите автори диапаузата може да бъде прекратена чрез повишаване на зимната температура в кошера при едновременно под­хранване със захар, разреден мед, мляко, прашец, в които е възможно присъствието на вещество или вещества, аналогични на тези, които се съдържат в пресния нектар или пресния прашец.