През ноември пчелните семейства теябва да са вече зазимени. Пчелините се посещават периодично, да се проследи състоянието на кошерите. Те трябва да бъдат повдигнати на 10-15 см от земята и с лек наклон напред, за изтичане на водата от прилетната дъска.

Осигурява се пълен покой на пчелните семейства.

Извадените при зазимяването пити се приготвят за да се съхранят през зимата.

 

Причини за повишена смъртност на пчели през зимата
Зимният период е най - тежък за пчелните семейства. Независимо, че пчелите са студоустойчиви насекоми, през зимата те са изложени на много стресови фактори.

Всяко пчелно семейство живеещо в хралупа или тръвнар безпроблемно преживява и в най - мразовитите зимни месеци. В хралупата и тръвната условията са почти еднакви, докато разликите с разборните кошери са огромни. Пчелите правят отвора за вентилация в хралупите, точно на определено място и регулират големината му според силата на семейството. Той се намира винаги в противоположно на ветровете място. Конусовидната форма на хралупата и тръвната позволяват топлината да се задържа горе, докато кълбото в зависимост от атмосферните условия се придвижва при студ нагоре, а при затопляне се разпуска надолу. Там пчелите сами си изграждат питите така, че да не се получава течение и изстудяване на гнездото. Хранителните запаси са разпределени по най - подходящия за тях начин, отгоре и встрани.

Пчеларите използват различни системи кошери, които са пригодени по - скоро за удобство на пчеларите, отколкото на пчелите и в редки случаи се замислят за отрицателните последствия, които нанасят на семейството. Образуването на кълбото през зимата в кубичната форма на кошерите позволява в осемте ъгъла, които са празни, да се кондензира влага, а около кълбото и стените на кошера да остава много свободно пространство, където температурата се изравнява с външната. В хралупата и тръвната това пространство е нищожно и е само в долния край.

Зазимяването на пчелните семейства от пчеларите не винаги е най - подходящо. Разстоянието между питите и надрамъчния капак понякога е ненужно голямо. Поставянето на рейки (летвички) между рамките или слагането на платно или велпапе върху тях предпазват кълбото от излитане на част от топлината. Много пчелари го практикуват, но не всички поставят напречно на рамките летвички и не се съобразяват, че като започне снасянето на яйца, майката през студените януарски дни, няма откъде да премине, за да осемени следващите пити и заобикаля питите от горе или странично, където температурата е ниска. В такива случаи най - удачно е да се правят изкуствени отвори (10 мм) в горната третина на плодниковите пити, които да служат за проход на пчелите и майката към страничните пити.

Разсъждавайки върху плюсовете и минусите на естествените жилища на пчелите и кошерите, се разбират неволно много недостатъци на съвременните им жилища. Всички те оказват отрицателно влияние върху биологичните изисквания на пчелите към температура и микроклимат и предизвикват преждевременно износване и смърт на много пчели. Смъртността в хралупите и тръвните е минимална и се дължи само на биологично остаряване и износване на пчелите, докато в разборните кошери им действат и различни фактори, като температура, влага, неправилно разпределени медови запаси и др. Компенсирайки излишната загуба на топлина, те са принудени да изразходват повече храна и енергия за затопляне, вентилиране на излишната влага и др. Затова отпадането до 200 - 300 пчели през зимата в едно семейство, отглеждано в разборен кошер, се смята за нормално.

През януари е наложително да се направи един осведомителен преглед, особено на съмнително зазимените пчелни семейства, чрез прослушване с маркуч или изтегляне на отпадъци от дъното навън през прелката със закривено Г - образно телче и по намерените отпадъци се преценява за състоянието в гнездото.

Най - честата причина за повишена смъртност са недостатъчната храна, наличието на некачествен (манов, гроздов, захарен или кристализирал) мед, стари майки, нежизнени болни пчели, следствие на вароатоза при недобре обезпаразитени семейства, безпокоене от кълвачи, мишки и други животни, почукване от клони и ледени висулки при поставени кошери под дървета, стари нехерметизирани кошери, в резултат на недостатъчна професионална подготовка на пчеларите и др.

Върху целия комплекс от причини, пчеларят трябва да влияе по време на подготовката за зазимяване и самото зазимяване, като се стреми максимално, да ги избягва. Установяването на някои от горните недостатъци през зимните месеци следва да се коригират своевременно, докато не са предизвикали непоправими щети за пчелите.

Есенното подхранване има двойна цел.
- стимулиране на есенното развитие на пчелите
- осигуряване на хранителни запаси
То започва непосредствено след главната паша, след като се направи оценка на зимните хранителни запаси и на притока на нектар в района. Добре е в близост до пчелина да има късноцъфтящи растения, с което ще се осигури подкрепителната паша, необходима за есенното развитие.

Ако хранителните запаси са в достатъчни количество и качество, но липсва цъфтяща растителност, може да се извърши само подбудително подхранване (с по-рядък захарен сироп 1:2-3 - захар:вода)
Ако обаче запасите не са в достатъчно количество или се състоят от некачествен за целите на зимуването мед (манов, грозодов, захаросан) се извършва подхранване за набавяне на хранителните запаси (2:1 захар:вода).

Есенното подхранване се извършва рано сутрин или привечер, защото в този период, поради намаляване на медоносната растителност, пчелите са склонни към кражби. Сиропът се дава топъл, на големи порции.

Най-подходящото есенно подбудително подхранване е с мед: маломедни пити се разпечатват и поставят зад преградната дъска.
Ако липсват такива пити се приготвя рядък захарен сироп (1:2-3 захар:вода), който се дава всеки ден или през ден в количество по около 250 до 500 гр на семейство. Есенното подбудително подхранване приключва до средата на септември (най-късно - края на септември), за да се даде време на късно излюпените пчели да се облетят и освободят от събраните в храносмилателната им тръба остатъци.
Когато се налага подхранване за допълване на хранителните запаси трябва да се има предвид следното:
- подхранването става с чист нектарен мед или предварително инвертиран захарен сироп
- не е желателно да се използва чист захарен сироп, защото при неговата преработка, пчелите отделят много инвертаза, което намалява жизнените им показатели.
Приготвяне на инвертиран захарен сироп:
Продукти:
- 75 кг захар
- 21 л. гореща вода
- 7-8 кг. чист нектарен мед
Захарта и горещата вода се разбъркват донре. Добавя се меда. Сместа се разбърква 2-3 пъти дневно. Съхранява се при температури 30-35°С. Използва се след 8-12 дни.
Предимството на инвертирания захарен сироп е, че не изтощава физиологически пчелите и не кристализира през зимата.
Забележка: Количествата може да са други, но съотношението на продуктите трябва да се запази.

 

Други източници препоръчват подхранване с гъст захарен сироп в съотношение 2:1 (захар:вода). На всеки 1 кг захар в готовия, охладен сироп се добавя 1/2 ч. лъжичка (3 г. ) обикновен оцет. Инвертирането на сиропа с киселина крие рискови фактори, поради което трябва да се подхожда внимателно към дозирането на киселината. В по-големи количества киселината пречи на действието на ензима инвертаза, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана.
Важно е да се има предвид:
Няма по-ценна храна за пчелите от нектарния мед. Практиката да се изземват медовите запаси и да се заменят със захарен сироп е много погрешна. Нектарният мед е най-пълноценната храна за пчелите. Той съдържа прости, лесно усвоими гроздова и овощна захар, микроелементи, ензими, белтъчини, витамини, антибиотични и антимикотични вещества, органични киселини и др. съставки, които не се съдържат в обикновената захар. Тези съставки са много ценни не само за успешното зимуване на семейството, но и за устойчивостта на пчелите спрямо редица заболявания.
Есенното подхранване, извършено в най-подходящия срок и с най-подходящата храна е предпоставка за успешно зимуване и ранно пролетно развитие на пчелното семейство, а в крайна сметка и за добрите резултати през следващия сезон.

През октомври пчелните семейства се подготвят за зимния си покой. Майките вече не снасят яйца, а работничките оформят гнездото за зимуване, пренасят мед и подготвят мястото, където ще се съберат в кълбо. Задача на пчеларя е да им помогне.

Първата работа във връзка със зазимяването на пчелните семейства през октомври е есенният преглед. Той ще определи конкретните действия на пчеларя за всяко семейство. Прегледът трябва да завърши докъм средата на месеца и най-късно в последната му десетдневка семействата да бъдат зазимени.

Обърнете внимание на здравината на кошерите. Покривите и стените им не трябва да пропускат вода от есенните и зимните валежи. Ако по някаква причина между дъските на кошерите са се появили пукнатини, те трябва да бъдат запълнени. Това лесно може да постигнете с готов маджун за прозорци или като го приготвите от винервайс и блажна боя.

По-добра температура в кошерите ще осигурите, ако преди настъпването на студовете ги ориентирате с входовете им в посока юг или югоизток. Били ли са досега ориентирани по-различно, обърнете ги в препоръчваната посока.

Повдигнете кошерите на тухлени, каменни или друг вид подложки, така че дъната им да са поне на 20-30 см от земята. В същото време им придайте и лек наклон напред. Така бързо ще се оттичат валежните води, попаднали пред входовете.

С навлизането на пчелните семейства в период на относителен покой, кошерите стават лесен обект на нападение от мишки. Трябва да се поставят на входовете мишепредпазители и мрежички на вентилационните отвори, а дъната на кошерите да са добре втикнати.

Пчеларският ви склад също е обект на нападения от мишки. Запушете всички възможни дупки, откъдето може да навлизат Най-добре е питите да съхранявате в плътно затворени сандъчета, корпуси и магазини.

Опасност за пчелните семейства са пчелната въшка и вароатозата. Ако вече е установено нападение от тези неприятели, потърсете помощта на ветеринарния специалист. Във всички случаи като ефикасна мярка трябва всички измрели пчели да се измитат и изгарят. Акарите продължават да живеят върху труповете на умрелите пчели до 11 дни, време, през което могат да пропълзят по здравите.

Проверете и състоянието на оградата на пчелина. Ако няма, направете. Никога не е изключено едри животни да навлязат сред кошерите и да бутнат някой от тях.

През ноември пчелите в нашата страна обикновено са преминали в зимен покой. Само при по-продължителни топли есени, каквито има понякога, и покрай Черноморското крайбрежие пчелите летят и през този месец през деня, а нощем поради понижаването на температурата образуват зимно кълбо. Понякога след първите застудявания през октомври ноемврийските затопляния активизират летежа и работата на пчелите, в резултат на което майката снася яйца и пчелите започват да отглеждат отново пило. Активизирането на пчелите и дейността на семейството като цяло през ноември не са желани, особено ако се започне отглеждане на пило. Както отделянето на млечице за изхранването на личинките, така и поддържането на необходимата температура за неговото развитие (34,5-35°С) при ниска външна температура изтощава физиологически пчелите и силно влошава презимуването им. Рядко се случват зими без продължителни застудявания, които да гарантират от изтощаване пчелите, отглеждали пило в началото на зимния период. Много по-добре зимуват пчелните семейства, когато застудяването ги завари без пило и през първите три месеца (ноември, декември и януари) не се възобновява отглеждането му, т.е. няма периоди на продължително затопляне и летеж на пчелите, а само еднодневни облитания за прочистване.

Добре подготвени и правилно зазимени, пчелните семейства през ноември не се нуждаят от грижите на пчеларя. Те имат нужда от пълен покой. Затова пчеларят трябва да ги защити своевременно от безпокойствия, предизвикани от домашни и диви животни, хора и ветрове, ако пчелинът е изложен на такива. При покрита със снегове земя още през месец ноември кълвачите нападат кошерите. Най-често по това време те разширяват отворите на горния им вход и изяждат постепенно пчелите (пакости нанася само едрият зеленикав кълвач с червени пера по средата на главата; другите видове кълвачи не нападат кошерите).

 


Работата на пчеларя през ноември е предимно в складовите помещения, където се съхраняват инвентарът и питите. Довършва се сортирането на питите, ако това не е направено напълно през октомври, изрязват се от рамките всички бракувани пити, подготвени за това от предишните месеци. Вощината от питите се сортира по качество – кафява, от участъците покрай горната летва на рамките, в които е отглеждано по-малко поколения пило, и тъмна, от останалата част на питите, където са се люпили много поколения пчели. Бялата вощина от питите, в които не се е отглеждало пило, пчеларят трябва да оставя отделно и да я стопява на слънчева восъкотопка или чрез кипване във вода, тъй като от нея няма остатъци (троптина) – масата й става почти изцяло на восък.

Дезинфекционният инвентар се ремонтира, ако има нужда, и се подготвя за използване през следващия сезон. Рамките се приготвят за опъване на тела по тях. Нанизаният тел на рамките трябва да бъде добре опънат и до залепването на восъчните основи рамките трябва да се съхраняват така, че той да не се къса или врязва в летвите им. Ако не могат да се съхраняват във вертикално положение закачени на стелажи, шкафове, кошери, те трябва да бъдат наредени на пода напречно една на друга в колони до тавана.

Броят на рамките, на които ще се опъва тел, се определя въз основа на направения есенен восъчен баланс на пчелина. Восъчният баланс представлява инвентаризация на питите, с които разполага даденият пчелин. За целта пчеларят сумира данните за броя на питите в семействата, оставени за зимуване на пчелите във всеки кошер, вкл. зад преградната дъска броя на питите в склада и отделените за бракуване (те ще дадат рамките, които ще се използват за поставяне на тел и залепване на восъчните основи за изграждане). На всяко пчелно семейство трябва да бъдат осигурени минимум по един пълен комплект плодникови пити (12 броя) и по два комплекта магазинни (24 броя) за дадан-блатовите кошери и по 25 броя за многокорпусните. Когато в пчелина има достатъчно изградени и годни за използване пити, пчеларят трябва да подготви минимум по 4-5 плодникови пити, изграждането на които да става заедно с използването на строителната рамка, за да се съчетаят използването на отделяния восък и борбата с вароатозата. Практиката показа, че от пролетта (цъфтежа на джанка – до края на пашата (прецъфтяването на слънчогледа и късните ливади) пчелите изграждат по 6-8 плодникови пити и дават по 600-800 г стопен восък от строителните рамки (а при добра година и повече).

 


На базата на восъчния баланс на пчелина се прави и разчет за количеството восъчни основи, които пчеларят трябва да осигури за новия сезон. Ако получените срещу восък и восъчни суровини (вощина и троптина) восъчни основи не достигат пчеларят трябва да закупи восъчни основи, за да гарантира пълното оползотворяване на восъка отделян от пчелите, и изграждането на нови пити. Това ще му позволи да бракува всички стари и негодни пити в семействата.

В складовите помещения, където се съхраняват пчеларският инвентар и особено питите, пчеларят трябва да вземе мерки за опазването им от мишки. Той трябва не само добре да уплътни вратите и прозорците, за да не могат да влизат мишки, но да запуши всички по-големи отвори по пода, особено в ъглите му, отвора на комина и други места позволяващи проникването на мишки. В самите помещения трябва да се поставят отровни и примамки за мишки. Специални мерки трябва да се вземат за опазването на шкафовете за пити в помещения където има плъхове. Плъховете прогризват стените им вкл. и стените на магазините с пити, влизат при питите, разрушават голяма част от тях, правят си вътре гнезда и в тези гнезда отглеждат малките си. От изпражненията и особено от урината им оцелелите пити придобиват неприятна миризма и пчелите не ги усвояват, а изгризаните трудно или въобще не изграждат. Това налага такива пити, ако се използват поради липса на други, да се проветряват няколко дни и добре да се промият с вода, преди да се дадат на семействата за използване.

 


През ноември пчеларят трябва да направи равносметка какъв инвентар ще му е необходим за пчелина през следващия сезон – кошери, магазини, корпуси, рамки, центрофуга, дребен инвентар и т.н.

Макар че пчелните семейства са в пълен покой през ноември, пчеларят трябва да посещава периодично пчелина за проверка на състоянието на кошерите. Това е наложително при бури, силни снеговалежи и др. При огледа в пчелина той трябва да обърне внимание не само за нормалното разположение на кошерите, но и за нападения от кълвачите – ако върху предната страна (около горния вход) на кошерите има разширен отвор, това показва, че кошерът е нападан и трябва да се вземат мерки за прогонването им.

Грижите, които трябва да положат за пчелните семейства след приключването на беритбата и свалянето на магазините, имат за цел, от една страна, да създадат най-добри условия за успешно презимуване на семействата, а също така и да осигурят добра основа за бързото им развитие през пролетта на следната година и за по-пълното използуване на ранната паша.

Най-важната работа по създаването и поддържането на здрави, силни и подмладени есенни семейства ре извършва незабавно след приключване на беритбата, което по време у нас е в зависимост от налич­ната медоносна растителност и метеорологичните условия на годината и съвпада с края на юли или първата половина на август. Това важи преди всичко за местностите, където липсва късна есенна паша. При добре под­готвените от този момент пчелни семейства има малък брой умрели пчели. Те се развиват добре през пролетта и се нуждаят от по-малко грижи. От семействата, които не са подготвени добре през есента, не може да се очакват много добри резултати; те не винаги са в състояние да събе­рат големи запаси храна, макар за тях през пролетта да се полагат не­малко грижи. Най-голямата грешка, която допускат мнозина пчелари, се състои в това, че закъсняват с подготовката за зимуване на пчелните семейства и чe повечето случаи тя се изразява главно в това да наба­вят зимна храна за пчелите в късна есен.

Главното, към което всеки пчелар трябва да се стреми, е след прекратяването на беритбата да не «допусне пчелните семейства да спрат своето развитие и да изпаднат в бездействие и летаргия. Пчеларят не бива да се мами и утешава и тогава, когато семействата в този момент гъмжат от пчели, тъй като повечето от тях са стари, а в гнездото има малко пило поради това, че беритбата е спряла или е много слаба. Та­кива семейства не могат да презимуват успешно, дори и да имат доста­тъчно храна, защото част от старите пчели ще измрат през есента, зи­мата, и много рано напролет и семействата ще отслабнат силно силно.

Ето защо успешното и без загуби презимуване на пчелните семейства и бързото им развитие през пролетта на следната година зависят от правилната им и умела подготовка за зимуване. Добре презимуват и бързо се развиват през пролетта само силните пчелни, семейства с много млади пчели, които са осигурени с необходимата им за през зимата и в ранна пролет доброкачествена храна, имат млади продуктивни майки и са с правилно съставени и затоплени гнезда.

Подготовката на пчелните семейства за зимуване трябва да започне рано, както се изтъкна и по-горе, непосредствено след прекратяване на главната беритба. През това време пчелите започват сами да се подготвят за предстоящия зимен сезон и това се забелязва по намаляването на активността им. Количеството на клея в кошера се увеличава. С него пчелите запушват всички цепнатини и залепват рамките към фалцовете на кошера. Намаляването на приноса на нектар има за резултат изгонването и избиването на търтеите, с изключение на семействата с не оплодени майки или без майки. Намаляването на беритбата се отразява и на снасянето на яйца. Пчелите започват да пренасят меда от крайните пити в средните, напущат крайните пити особено тези от северната страна на гнездото, и се събират към центъра около пилото и по питите на южната страна.

След свалянето на магазините всички пчелни семейства трябва да се прегледат основно, за да се провери състоянието им майка, сила, количество и качество на храната. Всички забелязани нередности и изобщо състоянието им се отбелязват в бележника. Много пчелари забавят този преглед и го извършват значително по-късно, за да облекчат работата си при стесняването на гнездото при зазимяването. Те изчакват пилото да намалее. Такова забавяне обаче е неоправдано и вредно, още повече, че за изправянето на някои нередности е необходимо продължително време.

Значение на майката и нейното качество за успешното зимуване. Пчелите зимуват, като се групират плътно около пчелната майка в кълбо, и така по-лесно поддържат необходимата температура. Без майка през зимата пчелите не могат да образуват плътно кълбо, тъй като са неспокойни. Много от тях се отделят от кълбото, разпълзяват се по питите и умират. Пчелните семейства, останали без майка, отслабват и често не могат да доживеят до пролетта. Причината за това е, че пчелите в осиротелите семейства изразходват през зимата повече храна, отколкото в нормалните семейства, и заболяват от диария.

За успешното зимуване на пчелните семейства има значение и качеството на майката – произход и възраст. Известно е, че майката може да започне да снася яйца още през зимата, например през януари или февру­ари. Това е възможно обаче, ако майката е млада и плодовита, при по­ложение, че и другите необходими условия са налице.

Докато младите майки иззимуват почти винаги благополучно, без смъртни случаи, смъртността при старите майките значителна.

Смъртността на майките през зимата, изразена в проценти, е в зависимост от възрастта им: при едногодишните 0,2%, при двегодишните 2,9% и при тригодишните 10,0%. Освен това установено е, че младите майки снасят не само повече яйца на денонощие (1500-2000), но че продължават да снасят и по-късно през есента.

По правило майките трябва да се сменяват на двегодишна възраст, а двегодишни майки са тези, които са зимували вече две зими. Трябва да се сменяват майките и на такива семейства, които са слабо продук­тивни без оглед на възрастта. Когато обаче плодовитостта на майките е висока и очевидно възрастта им не се отразява върху силата на семей­ството, може да бъдат оставени за още една зима.

С оглед на подготовката на пчелните семейства за презимуване старите майки трябва да се заменят с млади непосредствено преди главната беритба. Този начин се практикува при силни семейства, когато пашата е богата, но непродължителна. В този случай вместо отнетата майка на семейството се дава зрял маточник. С това за кратко време снасянето на яйца се прекратява, но то допринася за увеличаване на медосбора, за­щото много от пчелите в семейството няма да бъдат ангажирани с отглеждането на пило и ще се включат в натрупването на запаси.

Майката може да се смени и към средата на главната беритба. Този начин се практикува при условие, че пашата е продължителна и майките снасят много яйца, в резултат на което се изтощават силно. В този случай замяната на старите и изтощени майки с млади ще допринесе за усилване на семейството и за подобряване на състава му с млади, есенни пчели, което е важно условие за успешното зимуване.

Препоръчват се различни начини за смяна на пчелните майки, но повечето автори са на мнение, че придаването на новите майки трябва да става внимателно, за да не бъде убита новата майка от пчелите на семейството, към което тя се придава. Затова най-добре е новите майки да се придават в специалните клетки, в които се оставят за известно време, докато пчелите свикнат с тях, придобият тяхната миризма и проявят признаци, че са склонни да ги приемат.

Значение на есенната паша за отглеждане на млади пчели. От опити на Украинската пчеларска станция е установено, че ако в семействата през лятото има много пчели, които са взели участие в събира­нето на нектар и преработването му в мед и следователно са разходвали много енергия, те имат по-кратък живот. Така например при излюпените през юли пчели смъртността през есента и зимата е възлизала 61%. За намаляване на пчелите през есента показват и опитите на Татарската опитна станция, според които в едно семейство загубата на пчели от 1 септември до 6 октомври (за период от 36 дни) е била 1,710 кг пчели (от 3,480 кг~на 1,770 кг). Това представлява загуба на около 17 000 пчели. Удължаването на периода на снасянето на яйца през есента при наличието на млади майки се постига по естествен път твърде леко, ако има есенна паша.

Есенната паша играе ролята на възбудител. От редица наблюдения е било установено, че когато дневният принос на нектар в пчелно семейство е около 100 г, майките са в състояние да снесат по 400—500 яйца на ден. При липса на беритба обаче майките биват хранени много слабо от пчелите и много рано преустановяват снасянето на яйца. Ако дневният принос възлиза на 0,5до 1 кг, снасянето се увеличава значи­телно и може да достигне от 500 до 900 яйца дневно. От тези данни се вижда, че есенната паша за пчелите е твърде важно условие за повиша­ване силата на семейството и главно за отглеждането на повече млади пчели. Ето защо трябва да се обърне много голямо внимание на въпроса за стимулиране на майките към снасянето на яйца през есента. Това най-често може да се постигне, като пчелните семейства през този период се пренасят в райони с по-късна паша – места, в които се отглеждат по-късни култури – зеленчукови, слънчоглед, особено този, засяван за силаж памук, люцерна за семе и др.

Същото може да се постигне чрез засяване около пчелините на специални медоносни растения – фацелия, кумонига и др., и то така, че цъф­тежът им да съвпадне с есенния безберитбен период.

Есенно подбудително подхранване. За подбуждане на майката към снасяне на яйца, особено когато липсва естествена есенна паша, Така пчелните семейства се дава през август и септември подбудителна храна (спекулативно подхранване).

За тази цел най-добре е те да се подхранват с естествена пчелна храна- мед, като се използват питите с по-малко мед (маломедни пити). Тези пити се разпечатват предварително и се навлажняват с топла вода. В празните килийки на питите около разпечатания мед се налива около 200г хладка вода.

Подбудителното подхранване през този период може да се извърши и със захарен сироп. За тази цел на пчелите се дава по-рядък сироп, приготвен в съотношение 1 част захар и 2 части вода или 2 части захар и 3 части вода. Сиропът се дава хладък. Пчелите се подхранват всеки ден или през ден. Ако се подхранват ежедневно, на едно пчелно семейство се дава по 200-250 г сироп, а ако се подхранват през ден, — по 500 г. Слабият ефект, който се получава при подхранване с малки дози храна, се обяснява с това, че в случая храната се взема само от малък брой пчели, а останалите пчели не получават храна и остават пасивни, т. е. те не помагат за повишаване носливостта на майката.

Съвсем друг е бил резултатът, когато пчелните семейства са били подхранвани на два пъти (в края на август и в началото на септември) с по 2-4 кг сироп наведнъж. При това положение много пчели са били в активно състояние и усилено са хранили майките, вследствие на което за период от 20 дни в едно семейство са били отгледани до 9000 млади пчели. Този опит заслужава да се направи у нас за проверка при условията на нашата страна.

Освен това от същия опит се вижда, че прибавянето на белтъчини към захарния сироп дава много добър ефект.

Подбудителното подхранване на пчелите дава добър резултат при спазване на следните условия:

В кошера да има достатъчни запаси мед, не по-малко от 8- 10 килограма.
Ако липсва прашец в гнездото или пчелите не могат да съберат такъв, към захарния сироп да се прибавя и белтъчната храна под формата на белтъчно-витаминно подхранване (чрез прибавяне към захарния сироп на хлебна мая) или чрез даване на медо-прашецова смес, или пък чрез прибавяне на бито мляко или яйца.
Горните подбудителни храни се подготвят по следния начин:

а) Мед о п р а ш е ц о в а смес. Приготвя се от равни части мед и цветен прашец. След приготвянето й сместа се съхранява на сухо и про­ветриво място в херметично затворен съд (буркани). Преди подхранването тя се разрежда с вода в съотношение и кг от сместа на 1 чаша хладка вода. Така разредената смес се дава по около 200—300 г наведнъж, като се намазва на празна изградена пита.

б)Белтъчно-витаминна храна.

Подхранването на пчелите със захарен сироп или разреден мед с прибавка на хлебна мая се повишава плодовитостта на майките, увеличава се бързо броят на пчелите и в резултат на това се увеличават добивите от мед и восък. Действието .на тази храна се обяснява със съдържащите се в маята (дрождите) голямо количество белтъчини и витамини от групата В. Уста­новено е също, че белтъчно-витаминната храна има значение главно за по-слабите семейства, докато при силните семейства, запасени с доста­тъчно мед и прашец, тя не е така необходима.

Белтъчно-витаминната храна се приготвя по начина, описан при пролетното подбудително подхранване. Добре е, ако към нея се прибави и малко мед. Храната се дава в хранилка вечер, а сутринта се вдига и по­чиства основно. На слабите семейства се дава ежедневно по 150-200 г храна в течение на 15-20 дни.

Подбудителното подхранване не бива да продължава до много късно през есента, а трябва да приключи приблизително 30-35 дни преди по­следното облитане на пчелите. Това се прави, за да може късно излюпените пчели да се облетят и освободят от събраните в храносмилателната им тръба остатъци и да презимуват спокойно. Ако в гнездото няма сво­бодни килийки, снасянето на яйца намалява. За да не се допусне това, от гнездото трябва да се извадят временно няколко пити с мед и на тяхно място да се поставят празни изградени (но не и прясно изградени) пити или пък маломедни пити. След излюпването на последните пчели питите, от които те са се излюпили, се изваждат и на тяхното място се поставят отново питите с мед и прашец.

През периода на спекулативното подхранване на пчелните семейства през есента те са силно възбудени и понеже обикновено няма паша, те са склонни към кражба или нападения, които трудно могат, да бъдат ограничени или спрени. По тази причина пчелите трябва да се подхранват или много рано сутрин, или привечер, когато няма летеж. Вътре в кошера раната трябва да се дава много внимателно, за-да не се допусне да се разлее част от нея по кошерите или на земята около тях. Това условие трябва да се спазва особено строго, когато подхранването става с мед, който може да привлече пчелите не само от други кошери на същия пчелин, но даже и от околните пчелини.

Поради опасност от появата на кражба при пчелите при подхранва­нето през есента с течна храна в някои страни пчеларите прибягват към даването на суха храна, т.е. извършват подхранване със суха захар. При това подхранване пчелите са напълно спокойни и подбудата е продължи­телна, тъй като храната се приема по-бавно, отколкото захарният сироп. Този начин на подхранване има и това предимство, че храната се дава в голямо количество наведнъж, например не по-малко от 1 кг, и не е необходимо всеки ден да се прави сироп и да се раздава на семействата. Така се облекчава работата на пчеларя. За тази цел най-добре е да се дава пудра захар, като се използуват вътрешни хранилки, който събират към 1 кг захар.

Използуване на помощни майки. За увеличаване количеството на младите есенни пчели, които имат много голямо значение за доброто зимуване на семействата, може да се приложи

Метод за използуване на помощни майки. За тази цел се използуват подлежащите на смяна по-стари майки за до­пълнително отглеждане на млади пчели за зимата. Майките, които се сменяват в края на юни или в първата половина на юли (това зависи от пашата), не се унищожават, а с тях се образуват нуклеусни семейства от 2 пити със зряло пило, пита с храна и празна изградена пита. Така образуваното малко семейство се поставя до друго основно семейство. В про­дължение на около два месеца майката в нуклеуса продължава да снася яйца и до момента на съставянето на зимните гнезда се отглеждат зна­чителен брой пчели, с които се подсилва основното семейство. Яйцата от тези майки могат да се използуват по два начина:

Питите със снесени яйца периодично се изземват от нуклеуса и се предават за по-нататъшно отглеждане в основното семейство, а на нуклеуса се дават други празни пити за засеменяване. Това обикновено се прави в постоянните пчелини.
След образуването на нуклеуса и смяната на майката в основното семейство двете семейства се оставят да се развиват самостоятелно, без пренасяне на яйца от нуклеуса в основното семейство. При окончателното съставяне на зимните гнезда всички пчели от нуклеуса заедно с питите се присъединяват към основното семейство, а след това старата майка от нуклеуса се унищожава.
Количество и качество на храната. Едно от най-важните условия за успешното презимуване на пчелните семейства е в кошерите да има достатъчен запас от доброкачествен запечатан мед. Ако запасите мел не стигнат за зимния период или медът е лошокачествен, презимуването ще бъде неблагополучно и може да завърши със загиване на се­мействата.

За да се осигури достатъчно и качествен мед за зимата, преди всичко е необходимо да се оставят в запас по няколко пити с чист нектарен мед, който пчелите са складирали още по време на главната беритба. Във всеки добре уреден пчелин за същата цел се оставя като неприкосновен запас по около 5 кг мед, който се използува само в неплодородни години. При липса на мед запасите за зимата може да се попълват и чрез подхранване на пчелите със захарен сироп.

За качеството на меда в гнездата трябва да се следи постоянно Особено важно е да не се допусне пчелите да зимуват на манов мед, т. е. мед, който е получен от преработката на екскрементите на някои видове насекоми, като листни и щитоносни въшки и др. При употребата на такъв мед в храносмилателната система на пчелите остават значително количество несмлени остатъци. Пчелите не могат да се освободят от тях през зимния период — остатъците започват да гният и се образуват отровни вещества, които са много вредни за пчелите. В някои райони у нас пчелите натрупват манов мед през лятото и есента в доста големи количества. В предпланинските гористи райони пчелите могат да събират мана не само през есента, но и през пролетта. Медът с примес на мана поня­кога е вреден и през лятото. За зимата в пчелните семейства мановият мед трябва да се отстрани и замени с чист нектарен мед или със захарен сироп. Медовите запаси трябва да се дадат в такива пити, които не съдържат остатъци от бързо кристализиращ мед.

Мановият мед или присъствието на мана в меда може да се разпознае по един от следните достъпни начини:

Взема се 2—3 г мед и се поставя в стъклена епруветка. След това към него се поставя още толкова дестилирана вода и към получената смес се добавя 96% спирт в количество 5—6 пъти повече от разредения мед.
Взема се 4—5 г мед и към него се добавя равно количество вода. След това към разредения мед се добавя двойно количество варова вода.Получената смес се загрява до кипване.
При наличност на мана в меда или при чисто манов мед на дъното на епруветката се получава утайка във вид на ръждивокафява парцалеста маса.

Както медът, така и захарният сироп, които се оставят за зимен запас, трябва да бъдат запечатани. Незапечатаният мед, особено когато е в голямо количество в гнездото, става воднист от зимната влага, вкисва се и предизвиква диария у пчелите. При нормални условия пчелите успяват да запечатат меда от есенни беритби,но при късно подхранване възможно е това да не стане. Ето защо късни подхранвания по начало не бива да се правят.

Количеството на храната, която трябва да се остави като зимен запас на пчелните семейства, зависи от няколко условия: силата на семейството, особеностите на района — височина над морското равнище, клима­тични условия и др. Във всеки случай обаче то не бива да бъде по-малко от 16 до 18 кг на семейство. Опитът е показал, че поставянето на по-големи количества храна дава най-добри резултати. При това трябва да се отбележи, че посоченото количество храна служи не само за задоволяване нуждите на пчелите през зимата, но и в ранна пролет, когато още няма при­нос на нектар, а нуждата от храна е значителна във връзка с отглеждането на пилото. Тези запаси всъщност са зимно-пролетни. Когато се съставя зимното гнездо,(например при по-слаби пчелни семейства), посоченото ко­личество мед не може да се подреди в него, затова една част може да се съ­храни отделно в склад и да се даде в кошера с питите рано напролет.

Известно е, че през зимата, когато не се отглежда пилото, пчелите се хранят само с въглехидратна храна, т. е. само с мед. Като се има предвид обаче, че оставянето надпити с прашец в гнездото не се отразява вредно върху зимуващите пчели, а, от друга страна, има райони, в които пчелите не могат да събират свеж цветен прашец било поради липса на съответни медоносни растения, било поради това, че времето е непостоянно и пчелите са възпрепятствувани в летежа си да го събират, поста­вянето на пити с прашец в гнездото още през есента няма да е без зна­чение и по-скоро ще се окаже полезно и необходимо. В краен случай възможно е необходимият цветен прашец за ранното пролетно развитие на семействата да се даде с пити с прашец, приготвени още предната година и съхранени до пролетта на следната година в сухо и проветриво място. Независимо от начина, по който ще бъде подредено гнездото за зимния период, за да стане правилно разпределение на зимните запаси в него, необходимо е в гнездото да има известна площ с празни ки­лийки. При това положение част от пчелите, които са по питите, през зимата навлизат в празните килийки, а другите запълват пространството между отделните пити (междините) и така образуват плътно кълбо. При изследване на въпроса за разположението на пчелите в различните места на кълбото и при прегледите на питите в различни периоди през зимата винаги са били намерени пчели в празните килийки. Запълването на празните килийки с пчели зависи от силата на семейството и от температурата на обкръжаващия кълбото въздух. Колкото семейството е по-слабо и тем­пературата по-ниска, толкова повече пчели отиват в празните килийки. В по-силните семейства празните килийки в центъра на кълбото са били свободни, а тези по периферията на същото са били заети с пчели в ивица от 3,5 до 5 см.

Освен посочените условия за доброто презимуване на пчелните семейства трябва да се има предвид и следното:

Да се осигури добра защита на пчелина от студа и ветровете. Тъй като при продължителна употреба кошерите се разсъхват, по тях се образуват пукнатини и др. налага се те да се ремонтират своевременно. В противен случай се създава възможност за образуване на силно въздушно течение вътре в кошера, от което може да се получи охлаждане на гнездото. В здравите кошери пчелите са защитени и от техните неприя­тели, например мишките и др. Важно е пчелините да са защитени естест­вено от ветровете, което се постига чрез създаването на изкуствена за­щита — ветрозащитни стени от дървесни и храстови видове, стобори от кирпич или други подръчни материали.
Съставяне на зимното гнездо. За поддържане на необходимата температура в зимното кълбо обемът на гнездото трябва да съответствува на силата на семейството. Поради това в гнездото трябва да се оставят толкова пити, колкото пчелите могат да покрият плътно, изцяло и нагъсто от горе до долу, т. е. да изпълнят пространствата между пи­тите. По време на зазимяването на семействата пчелите обикновено не покриват всички 12 пити, а по-малко, и това налага да се извадят излиш­ните непокрити с пчели пити, т. е. да се стесни гнездото. За да се про­вери количеството на пчелите, които покриват питите, най-добре е коше­рите да се отворят в по-студени дни или в най-студените часове на деня, за да се принудят пчелите да се свият на кълбо и да напуснат край­ните пити. Това ще ни покаже най-добре истинския обем на гнездото. Гнездото се сформира, когато по-голямата част от младите пчели са се вече излюпили, а питите се подреждат така, че при окончателното образуване на зимното кълбо и при движението на пчелите в кълбото те да имат на разположение необходимата храна най-близо до себе си. Това се постига, като в гнездото не се оставят пити с по-малко от 2 кг мед, т. е. такива, на които половината от площта и от двете страни е заета със запечатан мед. Ако количеството на меда в оставените пити е по-малко, може да се получи така, че в гнездото да има общо необходи­мото количество мед, но поради неправилното му разпределение част от пчелите ла не могат да го използуват и да загинат, а дори да загине ця­лото семейство. Това се получава поради обстоятелството, че маломедните пити в центъра на гнездото (след като пчелите изядат меда в тях) изолират пчелното кълбо от храната, разположена встрани от гнездото зад опразнените пити.

При подреждането.на питите обикновено в средата на гнездото се оставят тези с по-малко храна (2 кг мед), а отстрани — питите с повече мед (3 кг и повече). Питите може да се подреждат по няколко начина в зависимост от силата на семейството — в средата на плодника, което е за предпочитане при слабите семейства или към едната, именно по-добре сгряваната (южната) страна. При всички случаи обаче питите, на които има още пило, трябва да са срещу входа. След съставянето на гнездото то се ограничава с преградните дъски. Ако питите не изпълват целия плодник, празното пространство зад преградната дъска и отгоре се затопля. Затоплянето става най-добре чрез поставянето на възглавнички или тюфлечета отстрани, които са направени от зебло или от друга подобна материя и са напълнени със слама, конопен или ленен паздер, вата, сух мъх и др. Много подходящи и икономични са сламеничетата от пресувана ръжена слама или папур. Те са добри изолатори на топлината, а същевременно не допускат овлажняване на гнездото. Затоплянето отгоре над по­кривните дъсчици или покривното платно може да стане или с възглавниците, които са съставна част на всеки кошер, или чрез поставянето на празен магазин върху плодника, който се изпълва с материалите, посочени по-горе. При поставянето на затоплящите материали не бива да се допуска те да бъдат силно уплътнени.

За успешното презимуване на по-слабите семейства (ако те не са съвсем слаби и не подлежат на присъединяване към други по-силни семейства с млади майки) най-правилно е те да се съберат по две в един кошер, като се разделят с плътна, но тънка преградна дъска, която може да бъде надупчена с нажежен гвоздей. По такъв начин обикновено пчелите от двете семейства образуват общо зимно кълбо и се топлят взаимно.

След подреждането на питите и поставянето на затоплящите материали дъното на кошера се изтегля напред, за да се почисти добре, и върху него се поставя лист хартия или по-добре намаслен картон. Постилането на дъното осигурява това удобство, че през пролетта на следната година дъното се почиства много по-лесно, а освен това тази под­ложка служи като контрола за състоянието на семейството след презимуването, напр. да се види дали храната е изразходвана напълно. На входа след прекратяване на летежа на пчелите се поставят миши предпазители. В това състояние пчелните семейства се оставят да дочакат зимата.