Как пчелите правят мед

Ако човечеството можеше да измисли как да направи това сладко и ценно вещество, не мислите ли, че никой не би го направил до сега? И все пак, тези малки насекоми знаят как да произвеждат това течно злато!

Ето какво знаем…

● Събиране на нектар. Пчелите събират нектар от цветята, като го всмукват с тръбовидния си език (хобот) и го събират в своя „меден” стомах. Освен обикновения си стомах, който превръща нектара в енергия за пчелите, те имат и „меден” стомах, който служи за събиране и пренасяне на нектара.

● Пренасяне на нектара. Пчелите посещават между 100 и 1500 цвята, докато напълнят стомахчетата си и могат да пренасят почти половината си тегло в нектар. Когато пристигнат обратно в кошера, те обработват вътрешно събрания нектар, като добавят повече ензими (инвертаза), които разлагат комплексните захари в прости (глюкоза и фруктоза), и го правят по-лесно усвоим от пчелите. Така обработеният мед се отлага във восъчните килийки.

● Преработка на нектара. По пътя обратно към кошера, трансформацията на нектара вече е започнала, чрез добавените от пчелата ензими. Събраният нектар обикновено има съдържание на влага около 60-80%, в зависимост от климата. Ако нивото на влага не се намали, това ще доведе до ферментация и разваляне на нектара. Пчелите свеждат съдържанието на влага до 13-18%, като размахват интензивно крилцата си и по този начин водата се изпарява. Ще забележите, че от кошера винаги се чува бръмчене, защото пчелите никога не спират да работят, дори и през нощта. По време на тази преработка, пчелите добавят допълнителни ензими към нектара, които ще го предпазват от ферментация, плесени, бактерии и гъбички.

● Съхранение на пчелния мед. Когато медът е достигнал желаното съдържание на влага, пчелите запечатват всяка килийка с капаче от пчелен восък. То предотвратява поемането на влага от меда. По този начин, пчелният мед може да бъде съхраняван в продължение на години и да бъде източник на живот, в трудни за пчелите времена.

Водата и сянката – ключови за добрия добив от мед

За да защитим пчелните семейства от големите жеги, е добре кошерите да бъдат устроени близо до водоизточници – реки или други, каза за “Агрозона” Михаил Михайлов, председател на Съюза на българските пчелари. Ако няма наоколо естествен източник на вода, пчеларят трябва да има грижата да осигури поилки с прясна вода на медоносните насекоми. Когато е много горещо, както е сега, понякога се налага в хранилките в кошерите да се налее вода – една трета от обема на хранилката. Водата може да е леко подсладена, каза още специалистът.
За външната поилка няма готови решения, но има много оригинални изпълнения от страна на стопаните. Добър вариант е да се направи система, подобна на системата за капково напояване, за да могат пчелите постоянно да имат достъп до вода.

Установено е, че когато пчелните кошери не са на сянка, т.е. не са екранирани от директните слънчеви лъчи, пчелите внасят с около една трета по-малко нектар. Така производството на мед намалява, затова е важно пчеларят да осигури засенчване на пчелните кошери, коментира още Михаил Михайлов. Ако бъдат оставени на пряка слънчева светлина кошерите, температурата в тях се повишава много. За да поддържат топлинното равновесие, пчелите са принудени да изтласкват топлия въздух с крилата си.

Отглеждане на пчелни майки и създаване на рояк


През юни пчеларят трябва да отгледа необходимия му брой пчелни майки за смяна на старите и негодни в пчелина и ако не е успял през май – за образуване на новите семейства /рояците/ и за запасни майки.
При производство на майки, пчеларят трябва да спази няколко условия, независимо кой от посочените методи ще използва в пчелина си: Да подбере най-продуктивното семейство за отглеждане на майките. Да го развие до мното силно семейство/ако се налага, дава пило от други кошери/.

 Производството на майките да стане през първата полoвина на сезона, докато става естественото рояване в района. Пчелни майки може да се получават по няколко начина, но за пчеларите по-достъпни са начините без пренасяне на личинките, а именно: от самосмяна, от роеви маточници, от осиротяло семейство отглеждач. При получаването на майки чрез самосмяна се прави така: Семейството с физиологически изтощена майка, навлязла вече в третата стопанска година, се подпомага отрано да се развие добре.

 При нужда могат да му се дадат пити със запечатано пило от други семейства, за да стане силно, с много млади пчели. С малки ножички се прерязва широката част на двата чифта криле на майката. Такава майка за около месец ризвива висока яйценосна дейност. Пчелите усещат нейното изтощаване и осакатяване, изграждат основи на маточници, в един или няколко, от които тя снася яйца.

 Обикновено се захранват от 1 до 3 маточника- в редки случаи и до 5, но на два етапа. Когато маточниците се запечатат, се отбелязва в бележник и пчеларят определя кога ще бъдат зрели, за да ги отреже от питата и да ги придаде в оплодни отделения, отводки или семейства за използване. Целесъобразно е маточниците да се изваждат на шестия ден от запечатването и. Тогава са минали 14 денонощия от снасянето на яйцето, какавидирането е преминало, майката вече напълно оформена в маточника и хитинената й обвивка е започнала да потъмнява.

 Маточникът се отрязва с част от питата, за да може да се закрепи добре при придаването му. През парчето пита се промушва тънка заострена клечица , с която се забива в направеното чрез смачкване на килийките на питата легло до пилото в питата. Като се вземе първата партида маточници, майката снася отново яйца в основи на маточници, личинките се изхранват отново и маточниците се запечатват, отрязват се и се предават. Използва се и трета партида маточници, след което един маточник се оставя за излюпване на млада майка за смяна на старата. Старата скоро загива от изтощаване.

 Предизвикването на самосмяна дава най-добри резултати, когато започне през втората половина на април – по време на пълния цъфтеж на ябълките. Тогава има достатъчно време да се използват няколко партиди маточници и самосмяната по-рядко прераства в роево състояние, каквото се случва, ако отрязването на крилете стане през втората половина на май или юни. При този начин пчеларят може да получи сравнително малко майки от едно семейство – средно не повече от 5, затова, ако са му нужни повече, трябва да се използва няколко семейства със стари майки. При получаване на майки чрез изкуствено предизвикване на роево състояние в избраното семейство се постъпва по следния начин: Набелязаното високопродуктивно семейство се активизира към развитие от ранна пролет, а при нужда се подсилва последователно и с няколко пити запечатано пило от другите семейства.

 В желаното време, което трябва да съвпада с естественото рояване за района, това семейство трябва да се доведе до биологичното състояние, предизвикващо изпадането на семействата в роево състояние. Когато майката снесе яйцата в маточници, пчеларят трябва да пререже крилете й. Това предотвратява излитането на първия рояк с нея – често при запечатването на първата серия маточници роякът излита с майката. Пчеларят не трябва да чака получаването на роеви маточници от случайно изпаднали в роево състояние семейства. Самият той трябва да го предизвика в подбрано най-добро семейство в пчелина.

Тъй като при изпадането в роево състояние майката снася яйца в много маточници, и то на серии /в продължение на седмица и дори десет дни/, пчеларят трябва да използва първите две серии маточници. От тях излизат отлично охранени майки с голяма възможност за висока яйценосна дейност. При излюпването на майките на дъното на маточника винаги има останала неизконсумирана храна колкото царевично зърно. В следващите серии и особено в последната личинките се хранят по-слабо и от тях се получават по-посредствени майки – в маточника при излюпването им не остава от храната на личинките. Изрязването и предавенето на маточниците стават както при дамосмяната – с част от питата, на която са заложени и изградени. Не трябва да се оставят маточници за излюпване в самото семейство, защото от него излитат рояк с млади майки, въпреки че старата си е в кошера /по-чести са случаите, когато първият рояк излиза със старата майка, но той се хваща за кошера или около него, тъй като майката е с отрязани криле и не може да лети/. Понякога, когато са се излюпили млади майки, роякът излиза със старата и с млади майки и по-голямата част от пчелите се присъединяват към младите, които се хващат за клонка, а старата-за кошера или стъбло на трева около него.

 В районите където се използва акациева паша, предизвикването на роево състояние в подбрано семейство се постига, ако се приложи следната технология: До настъпването на пашата семейството е развито до силно. За акациевата паша му се поставя един магазин и като го напълни, магазиниът се премества на друг кошер или се центруфугира, без да се върне. Към края на акациевата паша семейството вече е в роево състояние, след като е събрало магазин стоков мед. Получаването на майки при осиротяване на подбрано семейство е най-предпочитано от любителите пчелари, но ако не се спазят някои изисквания, се получават и най-некачествени майки. И тук трябва де се спазят посочените общи изисквания- да се подбере най-продуктивно, добре развито /силно/ семейството и да се извърши по време, съвпадащо с рояването в района.

 Отнема се майката на семейстовото и с нея се прави отводка на една пита с мед и малко запечатено пило. Осиротеният кошер се подхранва със сироп /по-добре е да му се дават пити с разпечатан мед/- по една хранилка /600-700г/ в продължение на 6-7 дни, докато запечати всички захранени маточници. Четири пълни денонощия след осиротяването трябва да се унищожат всички запечатени маточници, а да се оставят само откритите /незапечатените/. Тези открити маточници се използват след запечатването и изряването им. Това унищожаване се извършва, за да се премахнат маточниците, които се изградени на по-възрастни личинки, хранени повече от едно денонощие за пчели работнички и захранени след осиротяването на майки. От такива маточници се получават некачествени /свищеви/ майки, докато от по-късно захранените личинки /на еднодневна възраст и веднага след излюпването им от яйцата/ независи от това, че са били в работнически килийки, се получават добри майки, понеже пчелите ги захранват обилно с млечице. Изрязването на маточниците за използване и тук става както при самосмяната и рояците – с част от питата.

За образуване на рояци и получаване на запасни майки е желателно майките да се отглеждат през май, а за смяна на старите и негодни майки – през юни, за да бъдат в състояние през втората половина на юли и август да снасят автивно в семействата и да се получат повече млади пчели за зазимяването.

 Използането на маточниците е важна задача на пчеларя. Независимо от това, как са получени, те може да се използва по следния начин:

 - Придаване на маточниците в оплодни отделения /нуклеуси/, където да се излюпят майките, да удреят полово, да се оплодят и пронесат, след което да се използва за придаване.

- Създаване на рояци и отводки за запасни майки направо с маточниците.
- Придаване на маточниците в семействата, чиито майки са за смяна.

 Всеки един от горните начини трябва да се подготви добре, за да се приеме меточникът от пчелите и да се излюпи майката. При използването на оплодни отделения отделенията се заселват с пити и млади пчели след обяд при затворени входове и се поставят на прохладно място до залез слънце. Привечер се разнасят на определените места, отварят се входовете и след като пчелите се поуспокоят, се предава по един зрял маточник, като се прикрепва на една от питите с пило /до пилото или над него/. Ако маточникът се заселва на пити без пило, той се прикрапва на средната пита и пчелите се изтърсват направо в отделението. Те приемат маточника венага.

 Рояците и отводките се създават по различни начини. За сборните се подбират по две пити от два-три кошера, като една е със запечатано пило, а другата – с мед и прашец. Питите се взимат заедно с пчелите на тях /внимава се да не попадне на тях майката/. Пчелите от всяка пита се изтърсват в новия кошер, питите се подреждат до една от стените му и се ограничават с преградна дъска. Допълнително се изтърсват пчелите от 2-3 пити с открито пило, без питите да се поставят в рояка /връщат се в семействата, откъдето са взети/. Като минат 3-4 часа, на една от питите с пило се прикрепва маточникът. Изтръсканите пчели уеднаквяват миризмата си с другите пчели /чрез аромата на насоновата жлеза/ и не се бият, скоро почустват осиротяването и приемат маточника /не залагат свой/.

 Когато маточниците ще се използват за смяна на майки в семействата, трябва да се извърши предварителна подготовка. Подрязват се крилете на всички майки, които ще се подменят, 5-6 дни преди раздаването на маточниците. Маточникът се поставя в магазина на кошера в последното междурамие – между последната и предпоследната пита, но на обратната страна на входа /към задната стена/. Пчелите обикновено го приемат. За това допринася осакатяването на майката – отрязване на крилете й. Младата майка се излюпва, опложда се и двете дори снасят заедно известно време като при самосмяна. Ако обаче майката в семейството е млада, независимо от рязането на крилете й пчелите изяждат маточника преди излюпването му или убиват излюпената от него млада майка. При повторно унищожаване на маточника или майката това означава, че наличната в семейството майка не е за смяна.

30 златни правила за отглеждане на пчели

1.В годината най-много 5 основни прегледа
2.Майка най – много на три години
3.От плодника мед не се взема
4.Търтовка не се оправя
5.Не се обединява слабо със слабо семейство
6.Пчелите умират не от студ, а от глад
7.Отводка на минимум 4-5 рамки
8.Няма нужда от затоплящи материали.
9.Задължителна профилактика за Вароа и Нозематоза .
10.Мрежесто дъно
11. Подхранване – есен инверт, януари-питка, февруари-питка, март-инверт+витамини,април-сироп+стартовит или витамини,
12.Затопляне през пролетта.
13.Подмяна 1/3 от плодниковите рамки на година
14.Съхранение на пити, или под плодника, или на комин с опушване всеки месец със сярна димка. Нафталин за нупукистите.Ореховите листа и мравчената киселина не помагат.
15.Осиротелите семейства напролет се обединяват.
16.Мишепредпазители задължителни от ноември до март.
17.Наклон напред на кошерите.
18.Засенчване през лятото . клони, листа,вейки,
19. Завет през зимата
20.Резервни майки- минимум 1-2 на десет кошера
21.Минимум два магзина (за Даданблат)
22.Отводка без вода и храна умира
23.Свещевите майки не са добри.
24. Нова майка се приема от млади пчели.
25. Не рови кошера за майка, наличието на яйца и пило е достатъчно.
26.Търтеите са необходими. Не ги унищожавай безпричинно. Строителни рамки с мярка.
27.Ниска трева около кошерите
28. Задължителна поилка вода през лятото
29. Задължителен минимум запас доброкачествен мед 1 пита на кошер
30.Стесняването е добро, но не е задължително. Топлят , колкото им трябва

Отглеждане на пчели

Животът им преминава в усилен труд, от който благоприятстват не само любителите на меда, но и цялата природа. Те опрашват огромно количество растения и култури, които иначе не биха оцелели без тези малки крилати труженици. Ефектът и значението, които те имат върху околната среда са меко казано огромни. Редно е кажем, че освен мед, те са отговорни за произвеждането и на много други полезни неща:

Пчелен прополис;
Пчелен восък;
Пчелно млечице;
Прашец и др.
Всички тези крайни суровини имат своето полезно приложение в множество индустрии като медицина, козметика, хранително-вкусова промишленост, стоматология и още много. Пчелите са едно жужащо богатство. И е добре да разберем това навреме.

Интересни факти за пчелите
Има много интересни факти за тези същества, които не знаем, но биха ни изумили. Може би бихме се учудили колко дълго живеят – в активния период малко над месец, но продължителността на живота им зависи от това в кой месец са се излюпили. Например,тези, които са се появили на бял свят през март, ще живеят едва 30 дни, а тези, които се е излюпили през септември – близо 200! Могат да летят с до 32 километра в час. Тази скорост е жизненоважна, защото жужащите ни приятели посещават между 50 и 100 цвята на едно пътуване, за да съберат мед. И цялото това летене води до производство на 1/12-та от чаена лъжичка мед, направена с нектар от над два милиона цвята. Това е количественото изражение на живота им. Един от най-интересните факти, на който сме попадали е, че те имат способността да разпознават лицата на различни хора.

Колко живее пчелата
Животът им е различен като продължителност, в зависимост от периода на годината. През активния сезон на събиране на нектар и правене на мед той е много по-кратък, а в зимните месеци е по-дълъг. Колко живее се определя от това кога се е родила. Например, тези, които са се излюпили в периода май-юли, биха имали средна продължителност на живота си между двадесет и девет и тридесет и три дни, а такива, които са се излюпили в месеците между август и октомври – няколко месеца. Най-дълго живеят тези, които са се появили през август, а най-малко – излюпените през април. Обитателят на кошера с най-дълъг живот е царицата. Нейният живот може да достигне до пет години. Търтеите са с продължителност на живот от четири до шест седмици.

Как общуват пчелите
Множество неща около тях са изумителни и общуването не прави изключение. Те си “говорят” като използват движения. По-специално – задната част на тялото си. Различните начини, по които я мърдат са различни сигнали и съобщения до останалите жужащи представители на кошера. Множество научни специалисти са се опитвали да определят различните движения, които наподобяват интересен пчелен танц. Разшифрована е част от тяхната комуникация и се предполага, че движенията им сигнализират къде е пчелното гнездо, къде може да се намери прашец/нектар, както и да бъде дадена команда за спиране.

Колко крила имат пчелите
Четири крила. Една минута. Над единадесет хиляди замахвания на крилата за шестдесет секунди. Именно размахването на крилете създава това специфично жужене. Самите криле са разделени на две двойки. Те са ципести, прозрачни и тънки.

Как пчелите правят мед
Пчели

Няма дете или внуче на пчелар, което да не е задавало въпроси като “Колко крила имат пчелите?”, “Какво значи жуженето?”, “Как пчелите правят мед?” и много други. Животът им се върти около правенето на мед. Това е сложен и много интересен процес, който може да бъде сравнен с вълшебство. Различните пчели летят и събират нектар и го преработват. Течността в нектара (водата) се изпарява при преработката. Ето какъв е самият процес:

Нектарът се събира;
В кошера работничките го поставят в килийки;
Чрез въздуха в кошера се изпарява водата от нектара и се сгъстява и превръща в мед;
Медът се обогатява с различни полезни органични ензими, белтъци и много други полезни вещества;

Можем да различим различни видове мед според билките, които са събрани при паша, а самият мед може да бъде нектарен и манов.

Нектарният мед може да бъде само от едно растение (акациев, например) или такъв, който е получен от нектара на няколко растения. Мановият мед се получава при преработка на маната и се различава по цвят и състав. Той е много по-тъмен и може да кристализира още в клетките на кошера.

Видове пчели
В пчелното семейство има три основни роли – царицата, търтеите, които я оплождат и работничките. По света има множество различни видове – над двадесет хиляди. За жалост много малка част от тях правят мед. Това не е много известен факт, но ние познаваме най-вече тези, които със своя неуморен труд ни носят хранителното злато, което наричаме мед.

Пчелите в България
За жалост тенденцията е пчелни семейства в България да умират. Темата е проблемна и се дължи най-вече на употребата на пестициди, които унищожават пчелните семейства и кошери. Проблемът е голям и е в световен мащаб, но не са много страните, които са взели адекватни мерки за неговото решаване. В нашата страна интерес към пчеларството има и стават все повече хората, които искат да отглеждат и да се грижат за пчели. По нашите земи пчеларството се е развивало добре още преди идването на Аспарух, а народът ни е възпял трудолюбивите насекоми в песни, приказки, поговорки и поверия. Само един чудесен пример е това, че ако човек сънува пчели, които събират мед го чака голямо богатство.

Заключение
Пчеларството е благороден занаят, който не е променил своята роля през годините. Благодарение на съвременните технологии той е станал по-ефективен и оптимизиран. Самите насекоми са уникални създания, които изискват грижи и любов, но винаги се отплащат за тях. Правилното им отглеждане гарантира здрави пчелни семейства и пълни кошери с мед, от които се носи щастливо жужене.

Пчеларството е занаят, който е познат през дълбока древност, но е култивиран и развиван с бързи и постоянни темпове през последните малко над двеста години. За този период много видни специалисти в областта са представили свои методи за отглеждане на пчели. Ще разгледаме най-известните от тях в следващите редове. Всеки един от тези методи за отглеждане на пчели има своите плюсове и минуси и намира своите почитатели сред пчеларите по света.

 

Методики за отглеждане на пчели
Пчелите са уникални създания за природата, но и за да се развиват и те качествено и устойчиво трябва да бъдат отглеждани с грижа, внимание и разбира се – чрез специална методика. Пчеларството е област, която изглежда традиционна на пръв поглед, но всъщност има доста дълбоки академични корени, в които различни професионалисти са дали своя принос, за да се развива тя на по-високо ниво по отношение на методите за отглеждане на пчели. Най-популярните и основните сред тях са описани по-долу.

 

Метод на Чайкин
Сред пчеларите, Чайкин е известен като бащата на противороевата техника. По време на своята работа във Ферган, той е отглеждал множество пчелни семейства, които не са влизали в роеви състояния. Тайната на това се състои в техниката на разделяне на кошера. Той се “отцепва” вътрешно на две части с различни размери – една за гнездото и една за магазина. Частта за гнездото е по-малка и е с отворен вход, а по-голямото пространство от кошера остава за магазина. В самото гнездо се “инсталира” пита с царицата майка, като на питата трябва да има яйца или млади личинки. След това по посока на отворения вход се разполагат пити, които са празни, както и рамки с цели листа от восък (при наличие на паша се полагат пити с парчета от восъчни листа). В самия магазин (до решетката) намират място питите, в които има яйца и най-младите личинки, като след това идва ред на тези, които са по-зрели. След това запечатано пило и на финал – питите с меда.

Периодично, на две седмици кошерите трябва да бъдат формирани, като в гнездо трябва да има 7-8 пити и входният отвор да остава свободен. Отворът на магазина се затваря, а пчелите използват отделителната решетка за преминаване. По този начин, когато са в състояние на роене, те ще усвоят бързо гнездото. Близкото им разположение до свободния отвор за вход е предпоставка за въздушно аериране на роя. Това пък активизира царицата-майка.

 

Метод на Колодзейчик
От различните методи за отглеждане на пчели този е сред по-познатите и популярни. Изисква кошер от типа Дадан Блат с вместимост от двадесет пити. Самият кошер трябва да е разделен на две части, защото в него зимуват две отделни пчелни семейства. Ключът тук е, че те разходват по-малко мед през зимата когато се топлят едни с други. Преди да стане време за паша, едно от двете пчелни семейства отделя ройка, която се поставя в по-малък кошер, а майчиното семейство се слива с другото. Тук вече махаме преграждането и поставяме рамка с восъчно листо, като при добро лято е задължително да поставим и магазин. Вече на есенно време отново преграждаме, като в едната половина на кошера е семейството, което го е обитавало, а в другата половина – отроеното през лятото семейство. При нужда то може да бъде с нова царица-майка.

 

Метод на Старобогатов – Колодзейчик
Тук отново е намесен Колодзейчик. Техниката на тази методика отново включва две пчелни семейства, но този път зимуващи в два отделни кошера – малък и голям. Докато настъпи време за главна паша правим трансфер на пити от малкия към големия кошер. Те трябва да са с открито пило и с пчелите в тях. В по-малкия кошер пчелното семейство става слабо, като след края на пашата трябва да го захраним с мед и открито пило, за да може да има достатъчно сили и запаси, за да презимува отново.

 

Метод на Левицки
Методиката на Левицки е добре позната и широко практикувана. Тя включва регулярното следене на медените запаси за пчелите и тяхното попълване при нужда, трансфер на пчелни пити от слаби към силни пчелни семейства и като цяло подсигуряване на нужните условия за пчелите за създаване на пити. Редукция на рояването чрез разполагане на гнездото навътре в пчелния кошер и намаляне на снасянето на яйца (води до ръст на медосбора). Отвеждат се изкуствените роеве, правят се отводки, като се заменят старите майки.

 

Метод на Уелс
Може още да бъде срещнат като английски. Той предполага отглеждането на две пчелни семейства в един кошер, който има и магазин. За периода на зимуване, самият кошер се разделя на две, като пчелите не могат да преминават. Самите гнезда се затоплят от горна и долна страна. През пролетно време липсващите хранителни запаси се възстановяват като се поставят медоносни пити, които са загряти предварително. Пчелните семейства вече набират сили и се засилват. Тогава се поставя решетка над магазина, която ги разделя. Практиката е след това да се добави и втори магазин, за да се даде по-голяма свобода на самите пчели. Ако пашата е добра в дадената година, то може да се добавят и още.

От роевете се получават нуклеуси, от които излизат млади царици-майки. Те се разполагат в открито пило. Пчелните семейства, при които е имало роене подлежат на преглед и се отстраняват маточниците, а за всяка пита, която е станала нуклеус се поставя празна такава.

 

Метод на Лубе де л’Оста
Не можем да минем и без щипка френско познание. Идеален е ако имаме случаи на по-ниска или оскъдна паша. Използва кошери Дадан-Блат с 10 или 12 рамки. Кошерът бива преграден наполовина в частта на гнездовия корпус с преграда от фазер или метал. Самите входове на кошера се позиционират в противоположните му страни. Полученият корпус се нарича плодник. Неговият състав са получените две отделения с двата отделни входа. Той трябва да се покрие с решетки за разделяне, на които се монтират пластинки с оставяне на пространство за пчелите от осем милиметра.

 

Метод на Брюханенко
Първият от методи за отглеждане на пчели, който ще разгледаме и използва кошери Лангстрот – Рут. Ползите са, че няма роене и царицата има условия да снесе максимално много яйца. Методиката на Брюханенко се характеризира с това, че през есента се гледат много силни пчелни семейства. Напролет се поят пчелите, прави се чистене и се възстановят запасите с храна. Също така се прави подмяна на старите пити и се отделят тези, по които няма пчели. На два пъти се поставят по пет броя пити с пило. Вземат се от гнездото във втория медови корпус, който играе и ролята на магазин, а в самото гнездо се слага още един такъв корпус със стари и празни пити.

При наличие на маточници, майката се мести в отделен кошер заедно с четири пчелни пити и става на нуклеус.

Когато приключва сезона се прави подхранване за стимулиране на пилото и за запълване на запасите от храна. Така се увеличава масата от пчели.

 

Метод на Ващенко
Кошерите на Ващенко имат два входа – основен в предната част и запасен в задната. Роят се поставя до запасния вход с празни пити и восъчни листа, а гнездото се огражда плътно. Роят трупа количества мед и царицата снася яйца. Същевременно майчиното семейство отглежда младата царица. Когато тя е оплодена, старата е унищожена и двете семейства биват обединени.

 

Метод на Буткевич
Буткевич оформя кошер от два-три роя. Майките се хващат, като се се пропуска роя през сандък, като за дъно се поставя разпределителна решетка. За снасяне на майката се поставят пет пити. Когато настъпи край на пашата майката се отнема, а пчелите се комбинират към някое от зимуващите пчелни семейства.

 

Метод на Цесельский
След като започне пашата се изчаква шест седмици и започва захранване на пчелните семейства в рамките на 14-20 дни. Десет дни преди започване на пашата се отнемат майките от пчелните семейства. В другите семейства майките биват оградени на три пити с решетка, която опира в средата на входа, а слабите семейства се обединяват заедно, а от най-добрите семейства се прави роене.

 

Метод на Белепш
Известен с това, че в средата на лятото се оформя нуклеус от царицата майка. Той се състои от нея, две пити с мед, една с незапечатано пило, една празна пита и известно количество пчели. След около седмица и половина се премахват излишните свищеви маточници се добавят една или две пити. Ако основните пчелни семейства не са отгледали млади майки, то се връщат старите, а останалите нуклеуси се комбинират в семейства.

 

Метод на Метц
Кошер за двадесет до тридесет пити се разделя на три, като всяка има входен прилетен отвор, като питите, които имат незапечатано пило, мед, както и празните се разпределят равномерно.

 

Различни методи според типа кошер
Освен гореизброените, има различни методи за отглеждане на пчели според типа кошер.

Пчели

 

Многокорпусно отглеждане на пчели
Използва за кошерите от типа Лангстрот-Рут. Те са за класическа система на работа с многокорпусни пчелни кошери, при която нормалните пчелни семейства се зазимяват в два корпуса. Ако семейството в долния корпус е слабо той се опразва и се обединява с другия. При благоприятни условия в топло време семейството може да бъде отделено в нов корпус, за да не се забавя неговото развитие. Предполага увеличаване и размяна на корпусите, за по-ефективно развитие на пчелното семейство при паша, яйцеснасяне и други процеси за развитие на пчелните семейства.

 

Двукорпусно отглеждане на пчели
Нарича се още двуплодниково. Прави се в кошери от типа Дадан-Блат. Те имат 10 или 12 рамки, като обемът им се увеличава с още един плодник по време на развитие на пчелното семейство. Подходящ за регионите с по-къса паша като ливадни, липа и планинска паша. Майката може да снася повече яйца, следователно да има повече пчели работнички и самото пчелно семейство е по-продуктивно. Този тип кошери имат образуват запечатани пити с нектарен мед прашец. Това осигурява нужните запаси за успешно презимуване и развитие на пчелните семейства по време на пролетта.