ГРИЖИ ЗА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА СЛЕД ГЛАВНАТА ПАША

Обикновено в края на юли привършва пчелната паша в резултат на прецъфтяването на основната медоносна растителност. Първите признаци за това са намаляване на летежа на пчелите и започване изгонването на търтеите от пчелните семейства. Вътре в кошерите също настъпва забележима промяна. Броят на пчелите работнички и на пилото е понамалял. По-голямата част от питите е заета от запечатан мед.

 

С отминаването на главната паша действието на инстинкта за събиране на храна започва да отслабва, за сметка на което се засилва инстинктът за опазване на складираните запаси. Значително се увеличават пчелите, охраняващи входа на кошера, които внимателно проверяват всяка пчела, доближаваща се до него. В поведението на пчелите се чувства повишена нервност и склонност към жилене. Всички тези признаци показват, че вече завършва старата пчеларска година. От този момент нататък започват и грижите, които пчеларят трябва да положи относно подготовката на семействата за предстоящото зимуване. От правилната им подготовка зависят успешното им презимуване и развитие през следващата пролет.

СВАЛЯНЕ НА МАГАЗИНИТЕ

Свалянето на магазините и излишните корпуси от кошерите трябва да стане още преди окончателно да е приключила пчелната паша. Това е необходимо не само във връзка с извършването на останалите мероприятия, а защото по-късно тази работа става много по-трудна, тъй като съществува голяма опасност от поява на пчелна кражба. Някои пчелари държат магазините върху кошерите до късна есен. Това е неправилно, тъй като нощите стават хладни и пчелите изразходват допълнително храна и енергия за поддържане на необходимата им температура.

Магазините е най-добре да се свалят привечер, тъй като вероятността от кражба е по-малка. След отварянето на кошера отгоре се откриват част от питите в магазина и се изваждат една по една. Намиращите се по тях пчели се смитат с пчеларската четка вътре в кошера. Освободените магазинни пити веднага се поставят в преносимото сандъче и след напълването му се отнасят в склада, като през това време откритата част от магазина се закрива с покривно платно. По същия начин се изваждат и останалите пити, като се затварят в сандъчето. След това с помощта на рамкоповдигача магазинът се отлепва от плодника, като плодникът бързо се закрива с покривните дъсчици или с платно. Ако по вътрешните стени на магазина има останали пчели, те се тръсват пред входа на кошера с лек удар на магазина в земята. Освободеният от питите и пчелите магазин се прибира в склада.

 

По същия начин се снема най-горният корпус от многокорпусния кошер. Ако в някои от питите, подлежащи на изваждане, има пило, те се свалят в по-долния корпус, като от него се изваждат други пити, за да се освободи място. При всички тези манипулации кошерът трябва да се държи по възможност най-кратко време отворен. За да се избегне появата на кражба между пчелите, още преди отварянето на кошерите всички дъна трябва плътно да са влезли във фалцовете, а входовете да бъдат намалени на 8-10 см, независимо че времето е още горещо.

 

Ако в изградените пити има малки количества мед, той може да остане в тях, без да се вади. По-пълните с мед магазинни пити е най-добре да се центрофугират. Това се отнася и за питите от многокорпусните кошери, ако не са необходими за попълване на запасите.

ПРЕГЛЕД И ПРЕЦЕНКА НА СЪСТОЯНИЕТО НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА И НА ТЕХНИТЕ МАЙКИ

 

След свалянето на магазините и излишните корпуси от кошерите се прави основен преглед и преценка на всяко семейство поотделно. Колкото по-навреме се извърши този преглед, толкова по-добре. Късното му провеждане може да стане причина за недобрата подготовка на пчелните семейства за зимуване. Най-добре е той да се извърши до 15-20 август. Семействата трябва да се преглеждат, докато има, макар и слаб принос на нектар. При липса на принос на нектар те се преглеждат само привечер, като се вземат предпазни мерки против кражба.

При прегледа се обръща внимание на силата на пчелните семейства. В кошерите по това време има много пчели, но голяма част от тях няма да дочакат зимата. Те са участвали в медосбора и в отглеждането на пило, вследствие на което са физиологически изтощени. Тези, които останат да зимуват, ще измрат през зимата. Ето защо трябва да се обърне особено внимание на количеството на пилото и на неговото здравословно състояние. Колкото повече пило има по това време в пчелните гнезда, толкова по-сигурно е презимуването на семействата. Затова се вземат необходимите мерки за поддържане на високо равнище на яйценосната дейност на пчелните майки. Майката на всяко семейство трябва да се види и да се прецени окомерно, както при главния пролетен преглед. Важно условие е майките да са млади и да произхождат от високопродуктивни пчелни семейства. Старите майки по-рано прекратяват снасянето на яйца и взетите допълнителни мерки за активизирането им в това отношение не дават очакваните резултати. Ето защо, ако досега не е извършена смяната им, това е крайният срок те да се заменят с млади оплодени майки. На случайно осиротелите семейства също се придават млади оплодени майки.

 

Обръща се внимание и на количеството и качеството на меда и наличието на прашец в кошерите, като за целта се прави преценка. Семействата с недостатъчно мед се подхранват за попълване на запасите им. Наред с прегледа питите в гнездата се разместват с оглед на подготовката на семействата за зимуване.

ПРЕЦЕНКА НА КОЛИЧЕСТВОТО И КАЧЕСТВОТО НА МЕДА

Едно от най-важните условия за добро зимуване на пчелните семейства е в кошерите да има достатъчно мед. Ако запасите от мед не стигнат за зимно-пролетния период, семействата може да презимуват, но ще се наложи да им се дава храна при неблагоприятни условия още в края на зимата.

При преценка на количеството на меда трябва да се има предвид, че на едно силно пчелно семейство за зимно-пролетния период е необходим 15-16 кг мед, а в многокорпусния кошер – 18-20 кг. За осигуряване на такова количество мед всяка пита, оставена в гнездото за зимуване, трябва да съдържа 2 кг мед, а крайните пити – 3,5 кг. Това означава, че всяка пита при Дадан-Блатовия кошер трябва да бъде запълнена до средата със запечатан мед, а крайните пити да са изцяло запечатани. При многокорпусния кошер една пита, запълнена изцяло със запечатан мед, съдържа 2,5 кг мед. При наличието на много мед в гнездата при зазимяването част от него може да се извади и да се даде на семействата рано напролет.

 

Запасите на семействата, които нямат достатъчно мед, се попълват. Най-добре е това да стане чрез даване на пити със запечатан мед, взети от други здрави семейства. Ако нямаме такава възможност, тези семейства се подхранват с гъст захарен сироп (1,5:1), който през ден се налива в хранилките. Такъв сироп може да се дава и на големи порции, като в склада се наливат празни пити или пити с малко мед. Дават се по 1-2 пити в края на гнездото или зад преградната дъска. След няколко дни подхранването се повтаря. Това трябва да стане през август, тъй като пчелите, които ще преработват този сироп, и без това няма да дочакат зимата. Късното подхранване силно изтощава младите пчели и те масово измират през зимата. От друга страна, трябва да се има предвид, че е допустимо замяна на нектарния мед със захарен е не повече от 50% от общото количество мед в кошера.

За доброто и без загуби зимуване на пчелите от голямо значение е не само количеството, но и качеството на меда, оставен им за зимуване. Често се случва пчелите да внесат в кошерите големи количества мана, която превръщат в манов мед. Той се отличава от нектарния мед по своята по-голяма гъстота и специфичен тръпчив вкус. Обикновено на цвят е тъмнокафяв до черен. Зимуването на пчелните семейства върху пити с манов мед, особено при по-продължителни зими, се отразява много лошо на зимуващите пчели, тъй като мановият мед в сравнение с нектарния съдържа много по-голямо количество минерални соли и несмилаеми вещества. Те бързо препълват дебелото черво на пчелите, поради което заболяват от диария и измират през зимата.

След като се установи със сигурност, че медът е манов, трябва да се вземат мерки за подменянето му с качествен мед. Най-добре е в такъв случай питите с манов мед да се извадят от кошерите и ако има възможност, да се подменят с пити с качествен мед от склада. Когато няма такава възможност, могат да се използват пити с малко мед и чрез подхранване с центрофугиран мед или захарен сироп да се попълват запасите поне до 8-10 кг мед на семейство. Мановият мед може да се даде на пчелите рано напролет, когато те имат възможност да извършват очистителни облитания.

Във всички случаи при тези подхранвания съществува голяма опасност от поява на пчелна кражба, срещу която трябва да се вземат необходимите мерки.

Във всяко семейство трябва да има по 2-3 пити, на които наред с меда да има и по-големи участъци с цветен прашец. Тези пити не трябва да се поставят в края, а по-навътре в гнездото. Наред с преценката на хранителните запаси се подреждат питите в гнездото. От него се изваждат всички новоизградени пити, на които не е отглеждано пило. В южния край на гнездото се подреждат по-пълните с мед пити, а в средата – по-празните. След тях се подреждат отново по-пълните пити, след което се поставят останалите пити. Тъй като времето е сухо и горещо, преградни дъски и затоплящи материали не се слагат. В многокорпусния кошер обикновено се използват два корпуса. В горния корпус остават питите с повече мед и питите с пило, а в долния – по-празните пити, които имат общо 7-8 кг мед. При средните по сила семейства се използва един корпус, в средата на който се оставят питите с пило, а след това питите с прашец и мед. Такова подреждане на питите улеснява твърде много пчеларя при окончателното зазимяване на пчелите.

 

Грижи за пчелите през май-особености при роенето

Не допускайте семействата в роево състояние
През месец май развитието на пчелните семейства е активно, консумацията на храна е голяма. Ето защо след прецъфтяването на репкото и овощните градини...

През месец май развитието на пчелните семейства е активно, консумацията на храна е голяма. Ето защо след прецъфтяването на репкото и овощните градини, ако в района няма поддържаща паша и запасите от мед в гнездата са налели, пчелите трябва да бъдат подхранвани със захарен сироп. Най-често от глад пострадват силните семейства, в които се изхранват голямо количество пило и многоизлюпващи се пчели.
При застрашено от гладна смърт семейство пчелите извхърлят най напред търтеевите какавиди-оформени като търтей бели обвивки без вътрешно съдържание, изнесени пред входа на кошера или прилетната дъска. Пчелите са изсмукали хранителните сокове от какавидата в момента, когато става разлагането /хистолизата/ на органите на личинката и оформянето на органите на възрастния търтей.
Тогава цялото съдържание на какавидата е като мляко. Ако в един – два дни семейството, което изхвърля търтеевите какавиди, не се подхрани, пчелите изсмукват соковете и от какавидите на работническото пило-изхвърлят бели какавиди и на пчелите. Намерят ли се изхвърлени какавиди, особено на пчели работнички, това означава, че в гнездото са привършени напълно запасите от мед и след един два дни, ако не се подобри времето и пчелите не донесат нектар, семейството умира от глад. Затова пчеларят трябва да осигурява храна на гнездото до самото настъпване на пашата / неприкосновен запас от 4-6 кг мед/.
В пчелно семейство, изпаднало в роево състояние се прекратява активната работа на почти всички възрастови групи пчели, а постепенно намалява и спира снасянето на яйца от майката. Обемът и масата на майката се намаляват, което й позволява да излети с излезлия рояк-първака. Пчелите бездействат, летежът им се ограничава, восъкоотделянето спира, те висят на големи гроздове по стената или прилетната дъска на кошера, без да е горещо времето и без да има масово вентилиране на входа /това ясно личи в сравнение с другите семейства в пчелина/.
Това инстиктивно състояние на пчелите има дълбок биологичен смисъл. Пчелите запазват потенциалните си жизнени функции за изграждане на жилището, в което ще се засели роякът /новото семейство/. И действително роякът, излетял от това семейство, само за едно денонощие е в състояние да изгради няколко плодникови пити, а майката скоро да започне снасянето на яйца – състояние коренно противоположно на сътоянието да излизането на рояка.
От стопанска гледна точка естественото рояване на пчелните семейства е неизгодно-през периода от залагането на роевите маточници до излитане на първия рояк, а често на втори и трети пчелите слабо принасят нектар и прашец, както е в нормалните семейства, нито пък отглеждат пило. В резултат на това семейстовото не само че не дава стокова продукция мед през първата паша, но силно отслабва и не може да използва и по-късните паши. Често младата майка, останала в това семейство, се загубва при оплождането и то става търтовка и се ликвидира. За това основната задача на пчеларя е не само да подпомага развитието на пчелните семейства, но и да ги предпазва от изпадане в роево състояние, за да получава стокова продукция от тях.

 

Основните причина за изпадане на семействата в роево състояние са:

 

- Продължителното ограничаване на яйцеснасянето на майката в гнездото-всички килийки по питите са заети с пило, мед и прашец и тя няма къде да снася.

 

- Слаба поддържаща паша, която задоволява денонощната консумация, но запаси почти не се правят, а количеството на цветния прашец, донасян от пчелите, е голямо.

 

- Голямо количество млади пчели неангажирани в работа, всекидневно се увеличава от излюпващите нови пчели.
Съчетаят ли се горните три фактора през периода до главната ранна паша или непосредствено след нея, семействата изпадат в роево състояние. Задачта на пчеларя е да предотврати изпадането на семействата в роево състояние, а не да води борба с него след появата му.

Зимно подхранване на пчелните семейства.

Въведение в процеса на зазимяване на пчелите
Правилното зазимяване на пчелите и грижите за тях през зимата са от ключово значение за нормалното им развитие в края на зимата и началото на пролетта. За да са здрави пчелните семейства и готови за медосбор през пролетта е необходимо да се погрижим правилно за тях в края на летния сезон, което обикновено е края на месец август, септември и октомври, но все пак зависи какво е георграфското разположение на пчелина (климатичните условия).

Вход на кошер - зазимяване на пчелите

Добре зазимените пчелни семейства излизат от зимата с минимални загуби на пчели, развиват се бързо и следователно събират по-голямо количество мед от по-слабите семейства, докато недобре зазимените пчелни семейства излизат от зимата слаби и често не могат да съберат дори собствената си храна. Подготовката за зазимяването обикновено започва през август, докато самото зазимяване се извършва в края на септември и началото на октомври. То се извършва в тихи, слънчеви и топли дни. Важно е да следваме няколко задължителни стъпки за да постигнем успешно зазимяване на пчелите.

1. Определяне силата на пчелното семейство
Под сила на пчелното семейство се разбира количеството на пчелите-работнички, намиращи се в него. Силата им се измерва в килограми пчели или в междини (междурамия) с пчели. Количеството на пчелите, запълващи пространството между две съседни пити или пчелите, покриващи добре двете страни на еднаква плодникова пита, се нарича междина.

В една междина е възприето да се смята, че има 0.25 кг пчели или около 2500 броя. При такова измерване обаче точността е приблизителна. За по-голяма точност е добре 3 преброени междини да се смятат за 2. Броят на междините се определя като открием изведнъж целия кошер отгоре и изчакаме 1-2 минути.

2. Колко пити да оставим във всеки кошер
Обикновено в гнездото се оставят толкова рамки при зазимяване на пчелите, колкото пълни междини с пчели има при зазимяването плюс една рамка отгоре. Големият брой рамки в гнездото влошава топлинния режим на кошера, защото пчелите образуват разтегнато кълбо и зимуват неблагоприятно. Повечето семейства се зазимяват със 7-8 рамки, а по-слабите с 5-6.

3. Преценка на количеството на меда
Необходимото количество храна за зимуването на пчелите е между 15-20 кг чист нектарен мед. По време на зимуването, когато в семейството не се отглежда пило, се изразходва сравнително малко храна – средно по 800-1000 гр на месец. След като започне отглеждането на пило през февруари количеството на консумираната храна бързо се увеличава. Именно за този период пчелите трябва да имат достатъчно осигурена храна.

Във всяка оставена в кошера рамка трябва да има поне 2 кг мед, а в крайните рамки по 3.5 кг. Това количество се определя по площта, заета със запечатан мед. Ако питите са изпълнени от двете страни до средата и запечатани, те съдържат по 2кг мед, а запечатани до долу – по 3.5 кг (в кошер Дадан-Блат). За да зимуват пчелите добре, от голямо значение е не само количеството, но и качеството на меда, оставен им за зимуване.

4. Подреждане на рамките в кошера
Следващата стъпка при зазимяване на пчелите е да подредим рамките в кошера. Те могат да се подредят по различен начин. Могат да са съсредоточени в средата на кошера, като от двете страни се ограничи с преградни дъски, а останалото зад тях празно място се запълни със затоплителни материали. Може и да се сформира и в едната страна на кошера. За предпочитане е да бъде южната страна на кошера, защото там е най-топло. В този случай подреждането започва непосредствено от страничната дъска, като от другата страна отново се ограничава с преградна дъска, като всичко зад нея запълваме със затоплителни материали.

Пчелите предпочитат да зимуват по-близо до входа и на незаетата от мед част на питите. През сезона пчелите, консумирайки меда, малко по малко се вдигат нагоре и се изместват назад към задната стена. За това е добре рамките да се подредят така, че тези в средата да са запълнение до половината с мед (за да има място за пчелите), докато в двата края да бъдат по-пълните с мед рамки. Пчелите предпочитат да зимуват на по-стари пити с кафяв цвят, затова нови пити с бял цвят не е добре да се оставят.

5. Затопляне и вентилация на кошера
Затопляне на кошера - поставяне на горна възглавница

За успешното зазимяване на пчелите е нужно да има добра вентилация и благоприятна температура. Затоплянето на кошера се извършва отстрани, отгоре и понякога отдолу (дъното). Добре е под дъната да се поставят слама или сухи листа върху специална подложка. Отстрани затоплянето може да стане отново със слама или памучни парцали. Задължително е затоплянето на кошерите отгоре. Това става чрез поставяне на горни възглавници или празни магазини, запълнени със затоплящ материал.

Чистият въздух е от голямо значение за пчелите през зимата. Затова на кошера му трябва добра вентилация при зазимяването. Тя се осигурява посредством входа на кошера. От там излизат концентрираната влага и отделяните газове при дишането. За тази цел се дава слаб наклон по посока на входа. Също така можем да оставим 2-3 мм свободно място между покривните дъсчици и отгоре добавим затоплителния материал. Входът трябва да е насочен към средата на образуваното пчелно кълбо в кошера, тъй като там има най-много пчели най-голяма нужда от вентилация.

6. Грижи за пчелите през зимата
Едно от условията за добро зимуване на пчелите е да се осигури пълното им спокойствие през сезона. По-далеч от населени места е добър вариант за зазимяване на пчелите. Пчелинът трябва да бъде добре ограден, за да не бъдат пчелите обезпокоявани от различните хищници. За предпазване от мишки на входовете се поставят миши предпазители още през есента. Важно е и да не попадат директни слънчев лъчи във входовете, тъй като пчелите се безпокоят от директната светлина. За това входовете трябва да се засенчват спрямо слънцето, като се повдигат прилетните дъски.


Пчелно кълбо
Важно е да проверяваме дали входовете не са запушени със сняг или лед. За това трябва често да проверяваме пчелина. По време на посещенията ни е нужно да прослушваме кошерите. Това става, като се допре ухо до страничната стена, където е струпано кълбото, и се почука един-два пъти леко с ръка. Трябва да чуем много ясно избучаването на пчелите, което обикновено затихва до 20 секунди. Ако се чува едва доловим равномерен шум, това е признак, че пчелите зимуват добре. Ако шумът е силен и бръмченето на отделни пчели е ясно изразено, то най-вероятно семейството не зимува добре и е нужна нашата намеса.

Ако сте зазимили семействата с недостатъчно храна, то ще е нужно да се направи подхранване при зимни условия. Ако се наложи зимно подхранване е най-добре то да се извърши с кърмово тесто. Това е полутвърда храна, приготвена от 1 част течен мед и 3-4 части пудра захар. В широк съд се сипва пудра захар и се излива течен мед на порции, като целта е да се получи смес като за хляб (полутвърдо тесто). Измесването трябва да продължи докато тестото не престане да полепва по ръцете и съда.

Правим го на порции по половин килограм и разтъняваме на питки с дебелина около 8 мм. Увиваме питката в марля или надупчен вестник. Задължително е подхранването да се извърши в тихи и по-топли дни. Най-добре е операцията да бъде извършена от двама души – първият държи и поставя приготвената храна, докато вторият отваря и затваря кошера. Храната се поставя над пчелното кълбо в надрамъчното пространство. Тази работа трябва да се извърши максимално бързо, тъй като има опасност от простудяване. След 10-15 дни повтаряме подхранването.

 

Как да се грижим за пчелите през Март – полезни съвети

Как да се грижим за пчелите през Март – през месец март настъпва пролетта, както и началото на по-активните пчеларски дейности на пчелина. 

През денят температурата се повишава над 10-12 С°, като стига понякога 22-26 С°, което е предпоставка за добър летеж и донасяне на прашец и вода.
През месец март зацъфтяват много медоносни и прашецодайни растения, храсти и дървета. Най-важните от тях са леска, дрян, минзухар, елша, бряст, ива, бадем, джанка, кайсия.

Също така можем да добавим и други растения като кукуряк, сребрист явор, жълт гарвански лук, ароматен нокът, синец, чимшир, подбел, иглика, миризлива теменуга, великденче, черна топола, зарзала и други.

Глухарчето също малко по малко започва да се появява. През месец Март можем да засеем фацелия. Тя започва да цъфти приблизително 45-50 дни след засяването. Затова можем да планираме кога да я засеем. Можем да засеем на 2-3 етапа през 6-7 дни, с цел удължаване на цъфтежа. В зависимост от времето, влагата и надморската височина, фацелията отделя между 20 и 35 кг от декар, а понякога и доста повече.

 

Цялото това разнообразие от медоноси и най-вече от прашецоотделящи растения, активизират пчелите неимоверно много. През месец Март започва цялостното обновяване на зимните с летните пчели.

Работа на пчеларя през Март – как да се грижим за пчелите през Март
През месец Март нямаме кой знае каква работа на пчелина. Но имаме няколко основни задачи, които със сигурност трябва да извършим, за да сме сигурни в бъдещото благополучно развитие на нашите пчелни семейства. А именно:

Основен преглед
Стесняване и затопляне на гнездото (при необходимост)
Подхранване и стимулиране на пчелните семейства
Профилактични мерки против болести
В общи линии, това са най-важните ни задачи на пчелина през Март. Започваме с основния преглед. Той има за цел да се види какво е състояните на различните пчелни семейства. Следим за наличие на майка, запечатано и открито пило, наличие на медови и прашецови запаси, количество пчели. Обръщаме внимание на качеството на пчелната майка. Когато в пчелното гнездо има много работническо пило, разположено по питите плътно (без пропуски) под формата на кръг или елипса, то можем да сме сигурни, че пчелната майка е млада и качествена.

 

Как да правим пчелни майки за собствени нужди
Работим в хубаво, по възможност безветрено време, с температури над 14-15 градуса. Работим спокойно и внимателно, като се стремим да сме бързи в прегледа. Можем да си водим записки за параметрите на всяко пчелно семейство. А в последствие да използваме записките и да наблегнем индивидуално на различните нужди на семействата.

Можем да комбинираме пролетния преглед с почистване и дезинфекция на дъната на кошерите. Ако сме с мрежести дъна, ние няма да имаме кой знае каква работа. Но при плътното дъно, през пролетта има доста опадали остатъци от зимата, които е добре да почистим.

Затова можем да почистим и дезинфекцираме дъната на кошерите с помощта на добре познатата ни бензинова (газова) горелка и остър нож или шпатула. Това разбира се е възможно при кошерите с отделящо се дъно. Ако работим с един стандарт кошери, можем да използваме едно допълнително чисто дъно, което да поставим още на първото прегледано семейство. След това обгаряме хубаво неговото дъно и го ползваме за второто семейство, като махаме неговото дъно. Целта ни е да не губим време при обгарянето на всяко дъно и да не безпокоим твърде дълго пчелите.

 

Можем да ползваме и гореща сапунена вода или 4%-ен разтвор на формалин. Но не е много препоръчително, пък и принципно горелката върши чудесна работа. Събираме всички отпадъци в кашонче, което изгаряме след привършване на основния преглед в пчелина.

Стесняване и затопляне на гнездото (при необходимост)
Стесняване и затопляне на пчелните семейства през пролетта - как да се грижим за пчелите през Март
Това мероприятие правим при по-слабите пчелни семейства. Защото при тях е много важно да запазим максимално много температурата при пилото. При силните семейства няма почти никакъв ефект от стесняването. Ако използваме рамки без хофманов уширител, тогава спокойно можем да стесним междурамковото разстояние до 8-9 мм. Така пчелите топлят по-голяма площ и отглеждат повече пило. Когато семействата се развият и времето се затопли, рамките отново се поставят на утвърденото разстояние от 11 мм.

Пчелните гнезда оставяме на толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Поставяме изолационни (затоплящи) материали, които трябва да бъдат сухи. Овлажнелите задължително подменяме, с цел превенция на развитието на плесени и някои заболявания. Над гнездото също слагаме добра топлинна изолация.

 

Подхранване и стимулиране на пчелните семейства – как да се грижим за пчелите през Март
подхранване на пчелите с питка - как да се грижим за пчелите през Март
Поради фактът, че консумацията на мед на всяко пчелно семейство нараства при започване на отглеждане на пилото, то сега трябва да сме много внимателни с количеството на медовите запаси. Защото не искаме нашите пчелни семейства да умрат от глад в началото на пролетта. Ето защо след като направим пролетния преглед, преценяваме как да подхранваме отделните семейства.

За най-лесно можем да сложим по една цяла пита от 1 кг върху рамките, над гнездото. С което ще сме сигурни, че нашите пчели няма да имат проблем с изхранването в рамките на 2-3 седмици. При по-трайно затопляне на времето, можем да започнем да надраскваме запечатаните пити и да ги слагаме до пилото. Това е при положение, че в кошера има много запаси.

По този начин ние подсигуряваме пчелите в хранително отношение. Също така стимулираме пчелите да отглеждат повече пило, което е нашата главна цел през пролетта. Много пчелари смятат, че активизирането на по-голямото яйцеснасяне на майките трябва да започнем 65-70 дни преди започването на главната паша. Но в повечето случаи никога не можем да уцелим точния момент на първата главна паша.

 

Затова следим винаги в пчелното семейство да има хранителни запаси в обсега на кълбото. В началото на Март можем да ползваме готовите питки и да разпечатваме и надраскваме запечатаните пити. През втората половина на месеца можем да включим и захарния сироп в подхранването. Подаваме по-малко и начесто, всеки ден или през ден по 150-300 мл. в съотношение 1:1 или по-рядък сироп. Тогава времето вече се е позатоплило, а голяма част от зимните пчели вече са превърнати в млади летни пчели, които активно могат да преработят подаденият им захарен сироп.

Как да направим качествен захарен сироп за пчелите
Както казахме, по-слабите семейства е добре да стесним доста, като за целта можем да ползваме метода на Блинов. Така ще засилим в по-голяма степен слабите семейства, които бързо ще наваксат изоставането, стига майката да е млада и продуктивна. В такива семейства е добре да подаваме и питки с включен прашец.

Като цяло трябва да запомним, че балансът между обилните хранителни запаси (мед и прашец), добрият топлинен и въздушен режим и наличието на свободни килийки за снасяне на яйца са добрата предпоставка за силни и здрави пчелни семейства. Такива, които ще могат да се възползват от наближаващите по-обилни паши.

 

Профилактични мерки против болести – как да се грижим за пчелите през Март
През месец Март следим за нозематоза. Тя се проявява най-вече при по-слабите пчелни семейства. И в зависимост от това как е преминала зимата, дали е имало очистителни облитания и т.н. Можем профилактично да третираме всички пчелни семейства против нозематоза. Ако практикуваме обгаряне на дъното с горелка, ние до голяма степен ще дезинфекцираме спорите.

Стремим се да подсигурим всяко пчелно семейство да бъде в сух, чист и здрав кошер. А това е гаранция за бъдещото благополучие на пчелите. Също така трябва да се стремим към по-голямото подменяне на старите рамки, защото така ще избегнем в по-голяма степен риска от бъдещи болести.

През месец Март можем да третираме нашите пчелни семейства пртотив вароатоза. Като за целта можем да използваме препарат, от който сме доволни и знаем, че има ефект. Но се съобразяваме с времето и изискванията на всеки отделен препарат за вароатоза. Можем да изчакаме и месец Април с тази дейност.

Интересни факти за медоносните пчели и 4 рецепти за подсилване на имунитета


1. Първите пчели не са били медоносни
Данни за най-древните открити насекоми, палеонтолозите свързват и с появата на първите видове цветни растения – преди около 150 млн. години. Сред тези видове са и първите пчели. Техният живот е бил значително по-различен от този, който наблюдаваме днес. Първите пчели живеели поединично, без да събират храна, без постоянно жилище, снасяйки яйцата си на открито, върху растенията. Личинките сами се хранели с листната маса, но не и с цветовете, а и самите цветове тогава не са били такива каквито си ги представяме днес. Опрашването им се извършвало благодарение на вятъра, без участието на насекоми. Пчелите не полагали никакви усилия да хранят или да се грижат за яйцата си след снасянето.

С течение на милиони години чак до наши дни пчелите се доказват като изключително адаптивни същества – те променяли своето тяло и начин на живот спрямо измененията на околната среда. Обединявали се, формирали свои “правила” до абсолютното оптимизиране на процесите и създаване на едно работещо пчелно общество, за пример на останалите създания. През есента на 2020 година организирахме засаждане на медоносни дръвчета и успяхме да засадим почти 1000 липи и акации. Вижте видео и снимки от деня на засаждането тук: Героите от медоносната гора край Добринище засадиха 1000 дръвчета за пчелите →

2. Медоносните пчели комуникират с танц
Танцът на пчелата
Интересно е, че за намиране на източниците на храна голяма роля имат пчелите-разузнавачки в пчелното семейство, които уведомяват (сигнализират) останалите пчели-събирачки за местоположението на тези източници и ги мобилизират за събиране на храната. Това те извършват след завръщането си в кошера чрез своебразни движения на тялото, известни като танци на пчелите. Съществуват стотици интересни факти за пчелите, но този е един от най-забележителните.

Според професор Фриш информацията, предавана на пчелите-събирачки чрез танците, се изразява в даване на указания относно миризмата на нектара, отделян от цветовете на растенията, количеството му, отдалечеността на медоносната растителност (пашата) от кошера и посоката, в която пчелите трябва да летят към местоположението на пашата. Информацията за миризмата се предава от внасяния нектар посредством власинките по тялото на пчелите-разузнавачки, а за количеството на отделения нектар – чрез интензивността на танцовите движения. Много по-сложна е сигнализацията за отдалечеността и посоката на пашата (фиг. 1).

Когато растенията, в които е намерена храната, не са по-далеч от 50 метра, пчелата-разузнавачка, след като се освободи от събрания товар, започва да танцува, като описва малки кръгове по питата на това място, където пчелите са събрани най-плътно. При това пчелата постоянно мени посоката на кръговите движения, като се премества наляво и надясно по такъв начин, че описва няколко кръга. След това тя престава да прави описаните движения на първоначалното място и отива на друго, където повтаря движенията и най-сетне излита отново навън.

С описаните движения тя възбужда наблизо намиращите се пчели по питата, които започват да следват нейните движения и да протягат пипалата си към коремчето ѝ. Увлечените пчели също излизат навън, намират растенията и след завръщането си правят същите движения. Ако пашата е отдалечена повече от 100 метра от кошера, пчелата-сигнализаторка извършва други движения. След завръщането си в кошера тя най-напред пробягва по питата и описва полукръг, например с посока наляво, с неголям радиус, а след това пробягва по права линия до началния пункт и описва втори полукръг в противоположната посока (надясно), така че с втория полукръг се допълва цял кръг.

3. Над 80% от опрашването на селскостопанските култури се пада на медоносната пчела
След появата на първите съвременни цветни растения, чиито цветове вече отделяли нектар, пчелите претърпели изключителни промени. Вече използвайки нектара за храна, органите им се изменяли, а и самото тяло се развивало така че да им помага да събират повече нектар и прашец чрез израстване на по-дълго хоботче и приспособления по крачетата.

В борбата за съществуване преживявали само пчелите, които се приспособили да обгрижват своето семейство. Започнали да снасят под кората на дърветата, под почвата, да прикриват яйцата си по различни начини, а даже и да строят кръгли килийки. Появата на първите, макар и малобройни, пчелни семейства, се свързва с динамичната поява на различни видове растителнлст, включително и богата медоносна такава.

В началото всяка пчела снасяла яйца, но родените през есента и през ранната пролет пчели не винаги снасяли или пък снасяли слаби яйца и така с времето те поемали различна роля в семейството – тази на работнички. С времето това води до обгрижването само на една майка в семейство, чиято роля е да ражда изключителни количества яйца.

Животът на растенията и насекомите е тясно свързан в едно хармонично цяло – когато се променя едното, другото неизменно се променя с него. Така когато се появяват по-пъстрите цветове, с все по-разнообразни ярки окраски, пчелите също развиват зрението и обонянието си, така че да ги намират по-лесно. Зимуването на медоносната пчела позволява в семейството и да съжителстват хиляди членове, което им дава голямо предимство пред останалите опрашители, когато настъпи пролетта.

4. Пчелите са затруднени при прелитането над обширни водни площи
В списъка ни с интересни факти за пчелите се нарежда и този. За събиране на нектар и прашец пчелите летят на различни разстояния от жилището си в зависимост от отдалечеността на пашата, количеството и качеството на отделяния от медоносните растения нектар, характера на местността и възможностите за ориентиране. Обикновено летят за медобер на близки разстояния, но са наблюдавани случаи, когато при липса на близка паша те са се отдалечавали от дома си до 7 – 8 километра или дори повече.

Полезният радиус на летене на пчелата е 1.5 – 2 километра и затова пчелините не бива да бъдат разполагани на по-голямо от посоченото разстояние от пашата. В противен случай пчелите губят излишно време и сили, изразходват много храна, скоро се похабяват и умират от преумора.

С опити Л. И. Перепелова (1938) е установила, че при полетите за медобер на разстояние около 3 километра пчелите пренасят само половината от събраната храна. Скоростта, с която летят пчелите без товар, е около 50 – 60 километра в час, а когато са с товар, скоростта им е около 25 – 30 или 40 километра в час. Според Перепелова в един полет пчелата се задържа около 1 час, а според Екерт (1933) при събирането на нектар времетраенето на полета им продължава около 35 – 40 минути. Сред нашите интересни факти се нарежда и следващия – на ден пчелата прави средно около 10 полета.

Обаче при полет над обширни водни площи пчелите се затрудняват. Във ветровито време и натоварени с нектар и прашец, те често падат и се давят. Такива случаи наблюдаваме и у нас при завръщане на пчелите от паша, например от Румъния. Прелитайки над река Дунав, те често падат и се давят. Това е един от тези интересни факти, за които не се говори много, но пък е важно да се знае в случай, че имате пчелин в близост до река Дунав.

5. Пчелите не отделят восък, когато семейството се готви за роене
С развитието на пчелното семейство през пролетта и лятото в него постепенно се увеличава броят на младите пчели, които са заети с храненето и отглеждането на пилото и с преработката на нектара в мед. При тази им работа младите пчели се хранят усилено с нектар и цветен прашец, вследствие на което се развиват восъкоотделителните им жлези и те започват да отделят восък.

При топло време и постоянен приток на нактар и цветен прашец колкото количеството на пилото и пчелите в кошерите е по-голямо, толкова повече восък се отделя. При слаби семейства, липса на паша и неблагоприятни климатични условия се добива малко восък. Пчелите не отделят восък, когато семейството е осиротяло или се готви за роене.

Восъкоотделянето и градежът на питите не намаляват медобера, тъй като те не влияят на летателната дейност на пчелите. Най-пълното използване на восъкоотделителната способност на пчелите може да се постигне, като се дадат навреме восъчни основи за градеж и се постави строителна рамка. При започване цъфтежа на ранните овощни видове восъчните основи за градеж се поставят между последната пита с пило и питата с прашец.

При настъпването на топло и постоянно време восъчните основи се поставят и между питите с пило. Върху горната летва на новите пити, които се поставят за градеж, се отбелязва датата на поставянето. За един сезон трябва да се изградят колкото е възможно повече плодникови и магазинни пити.

6. Пчелната отрова засилва човешкия имунитет
Ужилването от пчела може да предизвика алергична реакция, дори смърт, за това е важно човек да е сигурен, че няма алергия. Редица проучвания показват, че вкарването на пчелната отрова в организма ни засилва имунитета ни.

Пчелната отрова може да повлияе на имунната ни система и да засили обособяването на регулаторните Т клетки на човек, което играе важна роля в контролирането на инфекцията SARS-CoV (COVID-19) Научете повече подробности по темата: Създава ли пчелната отрова имунитет срещу коронавирус (COVID-19) →

цветен прашец

4 лесни рецепти с цветен прашец препоръчани от френския учен Ален Кайя
В народната медицина цветният прашец се използва като средство с многостранни лечебни свойства. Той представлява мъжките полови клетки на цъфтящите растения. Образува се в основата на разширената част на тичинките (в прашниците). Когато прашецът узрее и стане годен да се опрашва, прашинковите торбички се пукват, той излиза и се пренася от вятъра или от тялото на насекомите от цвят на цвят, където се опрашват женските полови клетки.

Много учени изследват хранителните и лечебните му свойства, а сред най-забележителните са проучванията на френските учени Р. Шовен (1959) и Ален Кайя (1959). Последният препоръчва няколко лесно изпълними в домашни условия рецепти с цветен прашец, които подсилват имунната система на човека:

180 грама мед, 50 грама цветен прашец и 800 грама вода. Медът се разстваря във водата, която трябва да бъде хладка. При непрекъснато бъркане на сместа се прибавя по малко от цветния прашец. Тази смес се поставя за няколко дни при стайна температура (20°) до настъпване на ферментация. Сместа има приятен вкус и аромат и се взема преди ядене в количество от 3/4 водна чаша. Преди всяка употреба да се разбърква добре. Това количество стига за 6 дни, а преждевременно се приготвя ново количество.
50 грама мед, 10 грама цветен прашец и 100 грама прясно масло. Тези съставки се поставят в съд и продължително се разбъркват, докато се получи еднородна маса. Сместа се поставя в тъмен стъклен съд и се пази на хладно място. Взема се 3 пъти дневно по една кафена лъжичка или се намазва на парче хляб или друго подобно изделие. Добре се приема в детската възраст от боледували.
50 грама цветен прашец и 250 грама мед. Нужно е медът да бъде втечнен. Двете съставки се смесват и продължително се разбъркват, докато се получи гъста еднородна маса и се съхранява по същия начин – в тъмно стъкло на стайна температура. Консумирайте след четвъртия ден, като разбърквате добре преди това. До 2-3 пъти дневно, по една супена лъжица, половин час преди хранене.
10 грама цветен прашец, 1 грам пчелно млечице, 250 грама мед. Пчелното млечице и цветният прашец се размесват добре в захаросал мед. Сместа се поставя в добре затварящ се тъмен стъклен съд и се съхранява на хладно място. Взема се по 2-3 пъти на ден, по една чаена лъжичка преди хранене.
Някои хора са алергични към пчелни продукти. Написаното по-горе не е медицински съвет и преди да изпробвате някоя от рецептите Ви препоръчваме да се консултирате с лекар.

пчелен рой

Интересно за пчеларите: Как става заселването на естествен рой в рамков кошер?
Извършва се вечер. Кошерът се пренася на бъдещото му постоянно място и се нарежда по следния начин: към едната му стена се поставят две плодникови, добре изградени пити с мед и прашец, до тях – една пита с разновъзрастно пило, после две пити с мед и прашец и преградна дъска. Пред кошера се постила бяло платно, единият край на което се закрепва към входа му. Роят се стръсква със силен удар върху платното, пчелите се отправят към входа на кошера и се настаняват по питите. Влизането на пчелите се успокоява посредством леко подпушване. Роят може да се стръска и директно в/у плодника.

След прибирането на пчелите кошерът се затваря. На следващата сутрин заселеният рой се преглежда внимателно, за да се установи състоянието на семейството. При нужда, може да се добави още една рамка с восъчна основа за градеж. При оскъдна паша заселеният рой се подхранва в продължение на седмица, независимо че в гнездото има пити с мед. При заселване на втори и следващи роеве, които са с неоплодени майки, има опасност майките да се загубят при оплождането им.

Затова една седмаца след заселването роевете трябва да се прегледат, за да се установи дали майката е оплодена и дали е започнала да снася яйца. При липса на яйца трябва да се даде контролна рамка с яйца и незапечатано пило. Ако бъдат заложени маточници, семейството е без майка. В такъв случай маточниците се унищожават и се придават оплодени майки. За подсилване на роевете може да им се придадат пити с люпещо се пило, взето от силни пчелни семейства.