- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Неделя, 23 Февруари 2025 09:16
-
Написана от Super User
-
Посещения: 208
Още през втората половина на зимата повечето от пчелните семейства се нуждаят от помощта на пчеларя. При нашите климатични условия през януари в семействата вече се явява пило. Това става причина при застудяванията пчелите да се концентрират върху него, за да го топлят. Събирането на пчелите в центъра на гнездото довежда до консумиране на всичките запаси там и до откъсване от храната на съседните пити. При продължителните застудявания през февруари и първата половина на март някои от семействата са обречени на гладна смърт, въпреки че в крайните пити може да има значителни количества хранителни запаси. Това най-често се получава, когато при зазимяването гнездото не е добре стеснено, а са оставени много повече пити, отколкото пчелите могат да покрият и хранителните запаси са били неправилно разположени - в центъра по-празните пити, а в краищата по-пълните.
За да се подпомогнат пчелните семейства, през втората половина на зимата трябва да им се даде храна непосредствено до пилото, което може да стане по няколко начина. Единият от тях е да се постави кърмова маса (тесто) непосредствено над самото пчелно кълбо независимо от външната температура (дори и при -10, -15°С). Друг начин за подпомагане на семейството е да се поставят от двете страни на пилото пити с мед - било от крайните пити на самото гнездо (чрез преместване), било от резервните, оставени през есента в склада. Когато обаче няма медови пити, целесъобразно е да се поставят пити, напълнени в горната си половина със захарен сироп, приготвен от 2 части захар и 1 част вода, като във всяка се налее поне по 1 кг сироп. Това подпомагане обаче може да се приложи само при температура над 0°С, при която няма опасност разкъсаното при разместването на питите зимно кълбо да не се оформи отново.
За пчеларите, които нямат възможност да посещават по-често пчелините си, е целесъобразно да се комбинират двата начина - поставяне на пити с мед (сироп) от двете страни на пилото и кърмова маса точно над питите с пило. В този случай количеството на кърмовата маса може да бъде и 0,5 кг, ако питите, поставени до пилото, имат по около 1 кг мед. Даването на храна за спасяване от гладна смърт е особено наложително при многокорпусния кошер, защото питите са по-тесни и винаги храната се привършва с появата на пилото.
През втората половина на февруари и началото на март пчеларят трябва да използва някой по-топъл ден, за да провери дали всяко семейство има майка и какви са хранителните му запаси, т.е. да извърши осведомителния преглед на пчелното семейство. По поведението на пчелите на входа и особено при откриването на гнездото по-опитният пчелар веднага се ориентира има ли майка в семейството, или то е осиротяло. Осиротялото семейство издава силен шум, пчелите са пръснати по питите, пълзят около входа и по предната стена на кошера. За да се увери, че в семейството има майка, пчеларят трябва да извади една или две от централните пити в гнездото и да провери има ли на тях пило. Ако на първата извадена (от центъра на гнездото) пита има запечатано работническо пило, това показва, че в семейството има майка и не е необходимо да я търси (нито да проверява втора пита). Ако обаче на питата има само открито пило, необходимо е да проследи яйцата в килийката. При наличието на майка в килийката има само по едно яйце, поставено точно в центъра на дъното на килийката. Ако има повече яйца в килийката, те са от пчели-търтовки (което рядко се наблюдава през февруари). Обикновено пчелите-търтовки снасят по-късно през втората половина на март, след установяване на по-топло време. При невъзможност да се ориентира по яйцата пчеларят трябва да потърси и самата майка, като провери всички пити.
При откриване на осиротяло семейство незабавно трябва да му се придаде запасна майка заедно с пчелите. Ако няма запасна майка, осиротялото семейство трябва да се придаде към друго семейство. През февруари и първата половина на март не бива да се разчита, че осиротялото семейство може да се спаси, ако му се даде пило от друго семейство. Пчелите ще отгледат свищева майка, но тя ще остане неоплодена, ще започне да снася само търтеево пило, пчелите ще се изтощят и към края на март - началото на април семейството ще загине. През втората половина на март подобно спасяване може да стане, но от такова семейство продукция почти не се получава.
След започване постоянния летеж на пчелите (края на февруари - началото на март) вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към мерки, целещи активизиране на яйцеснасянето на майката. Снасянето на яйца от майката изцяло се регулира от пчелите. Ако те й дават млечице, отделено от техните жлези, майката снася големи количества яйца, и ако я оставят да се храни сама с мед, тя не може да снася - няма хранителните вещества, от които да изгражда яйцето в своя яйчен апарат. Първите снесени през зимния период яйца обикновено са за сметка на резервните хранителни вещества от организма на майката, но след това те са само за сметка на пчелното млечице от пчелите-работнички.
Пчелите обаче отдават млечице от жлезите си само когато са включени в активна работа, т.е. когато летят активно. Тогава те поемат повече храна, за да имат необходимата енергия, и част от енергията активизира и техните жлези. Колкото по-обилно се хранят пчелите (като поемат мед или захарен сироп и цветен прашец), толкова повече млечице отделят. Щом като се отделя много млечице, пчелите хранят обилно майката с него и тя е в състояние да образува в организма си голямо количество яйца, които снася в килийките на питите.
Щом като на пчеларя е ясна тази биологична връзка между активната работа на пчелите, отделянето на млечице, храненето на майката и снасянето на яйцата, той е в състояние да се намесва активно в живота на пчелното семейство още от края на зимата - чрез подхранванията на пчелните семейства. Когато се дава храна на пчелите (било медова разпечатана пита, или захарен сироп), те започват да я пренасят в гнездото, т.е. започват активна работа. Когато в природата (района около пчелина) няма цъфтяща растителност или когато не получават сироп или разпечатан мед, пчелите водят възможно най-пасивен живот, намалява се яйцеснасянето, забавя се развитието на пчелното семейство.
Следователно основната грижа за пчелите през пролетта е, преди още в природата да има цъфтяща медоносна растителност, да ангажира пчелите с активна работа. Най-леко това се постига чрез подбудително подхранване с предварително разпечатани медови пити и със захарен сироп. Важно е как най-ефективно да бъде извършено подбудителното подхранване с най-малък разход на средства и труд да се получи най-голяма полза. Тъй като любителят-пчелар се грижи за неголям брой семейства, трябва да използва най-ефективните от гледна точка на биологичните изисквания на пчелното семейство начини на подбудително подхранване независимо от трудоемкостта при приложението им.
Научно е доказано, че активното подбудително подхранване трябва да започне 60-65 дни преди началото на главната паша. Това е особено наложително за районите с акациева и друга ранна главна паша. Най-добър ефект се получава, когато на семействата се дава всекидневно по 150-200 г топъл сироп (1:1). Не всички пчелари обаче имат възможност да подхранват всекидневно пчелите. Ето защо се прилагат според възможностите различни начини на подхранване - един или два пъти седмично наливане по една хранилка (съдържаща 700-800 г сироп), даване големи дози в специално изработени хранилки еднократно или двукратно и т.н. Ефективно е подхранването с периодично разпечатване на медови пити в гнездото - по 1-1,5 кг на едно разпечатване според силата на семейството. Пчелите разнасят меда около пилото, освобождават се площи за снасяне, разкрива се цветният прашец за използване, не се изтощават пчелите за разграждане на захарта (медът е разградени захари) и т.н. Пролетното подбудително подхранване трябва да се съчетава и с допълване на хранителните запаси на по-гладните семейства. В тези случаи се дава по-концентриран сироп (1,5:1 за захарта) в по-големи дози на къси интервали, за да могат пчелите да натрупват от този сироп около пилото известни количества запасна храна, която консумират при силните повратни застудявания през пролетния период, които са често явление за нашата страна.
При семейства, останали без запаси през пролетния период, храната в гнездата трябва да се допълва и с медови пити, а ако такива пити няма - с пити, напълнени с по-гъст захарен сироп (1,5:1). Когато семействата са далече от дома на пчеларя и той не може да ги посещава често, подбудителното подхранване трябва да се извършва с големи дози - пити със сироп и напълване на обикновената хранилка (ако няма специални хранилки за големи количества сироп). Когато в района има цъфтяща прашецодайна растителност, времето позволява на пчелите да летят и в гнездата има по 3-4 кг медови запаси, не е необходимо подбудително подхранване. Ако при същите условия обаче времето не позволява пчелите да летят, подхранване трябва да се прави. При всички други условия подхранването допринася за по-активното развитие на семействата и трябва да се прилага.
Пролетното подхранване а пчелите трябва да се съчетава и с профилактиката срещу гнилцови заболявания, особено ако предишната година в пчелина е имало заболяване.
Успех в развитието на семействата през пролетта се постига, когато се осигурява постъпването и на цветен прашец. Цветният прашец е абсолютно необходим за изхранване на пилото и за активизиране жлезите на пчелите, тъй като в съчетание с меда осигурява пълноценното им хранене. Широко трябва да се използва ранната прашецодайна растителност - естествена и културна. Особено внимание трябва да се обърне за използването на репкото. Друг фактор, от който зависи доброто развитие на пчелните семейства през пролетта, е топлината. За нормалното развитие на пилото е необходима постоянна температура в границите 34-35°С, която пчелите поддържат в питите, където то е разположено. Пчеларят още при осведомителния преглед трябва да подобри възможностите за поддържане на посочената температура чрез концентриране на пчелите в гнездото. Това, се постига, като й гнездото се оставят само толкова пити, колкото се покриват плътно от наличните пчели. При това стесняване трябва да се държи сметка и за хранителните запаси около пилото. В центъра трябва да се оставят питите с пило, а от двете им страни - пити с мед. Всички излишни пити се изнасят зад преградната дъска, като една или две (с около 1 кг мед за нормални семейства) се разпечатват. Много добри резултати се получават и чрез затваряне на междурамъчните пространства отгоре. Това се постига чрез покриването на питите с плат - вълнен или памучен, който се поставя под покривните дъски или възглавницата. Същият ефект се получава и чрез поставянето в междурамъчните пространства на специално приготвени за целта летвички (рейки) с размери 9 на 11 мм, които уплътняват отгоре гнездото. Летвичките са за предпочитане пред плата, тъй като са по-хигиенични и при преглед на семействата не привличат чужди пчели-крадци, както покривката от плат. Подсушаването или подменянето на затоплящите материали над и в гнездото също подобрява условията за по-лесно поддържане на топлината от пчелите.
През март-април трябва да се води и борба срещу вароатозата чрез третиране на пчелните семейства с химични препарати, а през април и чрез механично унищожаване на акарите с помощта на строителната рамка.
Грижите за пчелите през пролетта са решаващи за създаването на силни семейства. Накратко, задълженията на пчеларя се състоят в следното:
осигуряване изхранването на пчелите в края на зимата чрез даване на кърмова маса над самото кълбо (за многокорпусните кошери това трябва да се направи още в началото на февруари независимо от състоянието на времето);
осигуряване на майки или обединяване на осиротелите семейства;
подобряване температурния режим в гнездата, подбудително подхранване, съчетано с допълване на запасите, и профилактично подхранване срещу гнилецови заболявания;
медикаментозно третиране срещу вароатозата;
пренасяне на семействата на ранна прашецодайна паша.
Спазването на всички тези изисквания позволява с настъпването на постоянно топло време през април да се премине към подготовката за главната паша.
- Детайли
-
Категория: Отглеждане на пчели
-
Публикувана на Вторник, 18 Февруари 2025 04:51
-
Написана от Super User
-
Посещения: 220
При тихо, слънчево време и температура не по- ниска от 16- 18 С се извършва основен пролетен преглед.
При осиротели пчелни семейства майката се сменя с резервна, ако няма такава се присъединяват.
Първото десетдневие на март (за топъл климат) и второто (за по- хладен), се подава по няколко пъти седмично по 0,5- 1 л захарен сироп. Начало на подбудителното подхранване (50- 60 дни преди започването на първата главна пчелна паша). То се извършва със захарен сироп, в съотношение 1:1, по 200- 500 мл, през два- три дни. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед. Снемат се мишите предпазители. Зареждат се поилките с вода. Провежда се пролетно почистване и подреждане на пчелина.
Първият календарен месец на пролетта се характеризира с преходност на атмосферните прояви. Средните месечни температури са положителни (освен в планините) и за северната част на страната са между 4 и 6,3 С (хладна пролет), а за Тракия и долината на Струма – между 6 и 8 С.
През месеца влажността на въздуха е висока, валежите са предимно от дъжд (в планините – от сняг). Слънчевото греене се увеличава и достига между 131 и 170 часа.
КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ
С увеличаване на слънчевото греене все повече медоносни растения разцъфтяват – дрян, синчец, леска, кукуряк, бряст, чемшир, иглика, подбел, миризлива теменуга, великденче, иглика и др. по бреговете на реките, отрупани с цвят, се виждат ивата, черната топола, елшата, а в градините и дворовете – бадемът, зарзалата, кайсията и джанките. Неспирен поток от летящи пчели с препълнени кошнички от цветен прашец оглася полето и градините.
РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Месец март е един от най-критичните в живота на пчелите. В зависимост от времето те са принудени ту да оформят пчелното кълбо при застудяване, ту да го разпускат в топлите дни и активно да летят за събиране на пресен нектар и цветен прашец. Наблюдава се активизиране на яйценосната дейност на майките и увеличаване на площите с пило (на 3-4 пити). За да се поддържа необходимата температура (32-34 С) за отглеждане на пилото, консумацията на мед и пчелен прашец се увеличава. Силата на пчелните семейства намалява, независимо от увеличаването на площите с пило. Получава се диспропорция, при която броят на умрелите пчели е по-голям от ежедневно излюпващите се млади.
През този период за слабите семейства са много опасни възвратните застудявания, продължаващи по 7-8 дни. Тогава пчелите плътно покриват пилото, за да го затоплят. Контактите с медовите запаси не са преки, вследствие на което пчелното семейство загива от глад.
ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ НА ПЧЕЛИНА
В отделни дни температурите се повишават от 15 до 33 С, което създава условия за работа в пчелина
А. Провеждане на системни осведомителни и основен пролетен преглед на семействата. По време на тези прегледи се прави преценка на: пчелната майка, площите с пило, силата на пчелното семейство, количеството и качеството на меда и пчелния прашец, здравословното състояние на пчелните индивиди.
Б. При установяване на нередности се прилагат следните практики:
1. На осиротелите семейства и такиви с майки търтовки се предават плодни майки, зазимени в нуклеуси.
2. Прекомерно разширените гнезда се стесняват и затоплят.
3. Когато в гнездото има влага, плесени, диарични петна или пити, проядени от мишки се извършва следното: плесенясалите пити, по които няма пило се заменят с такива от склада; изваждат се питите, проядени от мишки; замърсените с диарични петна кошери се заменят с чисти дезинфекцирани, в които се прехвърлят семействата (ако времето позволява); почистване на дъната на кошерите, след което се обгарят с газова горелка (ако е възможно на всички кошери в пчелина); подморът от дъното се събира, част от него се изпраща чрез ветеринарен лекар във вид на проба за лабораторно изследване. Останалото количество се изгаря.
4. При наличие на мед по –малко от 5-6 кг се пристъпва към подхранване. Ако времето позволява се извършва през 2-3 дни със захарен сироп в съотношение 1:,1, по 200-500 мл.
5. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед, при цъфтеж на овошните градини и репко – ако е необходимо и по 1 рамка с восъчна основа (за районите на Южна България).
6. Снемат се мишите предпазители.
7. Семействата се наблюдават за болести, характерни за този период.
8. Третиране на пчелните семейства против вароатоза с Екостоп, Варостоп и други ВМП и против нозематоза (ако е констатирана) с Нозестат.
9. Почистват се диагностичните площадки. Поилките редовно се зареждат със затоплена и леко подсолена чиста питейна вода.
10. Семействата, които ще се изнасят на опрашване, акация, рапица, репко и друга медоносна паша е необходимо да се подготвят, с цел да достигнат необходимото развитие и сила и да се получат добри резултати от тези практики.
Всеизвестно е, че новата пчеларска година започва след приключване на последната главна пчелна паша. Добре подготвените през есенния период пчелни семейства с помощта на пчеларя са в състояние успешно да презимуват. Това може да се постигне само тогава, когато те са силни, имат млада пчелна майка, много млади пчели, добри по количество и качество достатъчни хранителни запаси от пчелен мед, пчелен прашец и сухо гнездо.
В повечето райони на страната ни нуждите на пчелните семейства от пчелен прашец са най-големи през есента и в края на зимата. Тогава пчелите отглеждат пчелното пило и са необходими големи количества белтъчни вещества, които те могат да си набавят единствено от цветния и/или пчелен прашец и техните заместители.
Защото и в двата тежки периода за семействата е нужно в тях да има млади, жизнени с големи мастни тела пчели. Те ще са в състояние не само да презимуват, но и да отглеждат първите поколения новоизлюпили се пчели, които ще спомогнат за бързото развитие на пчелните семейства преди първата главна пчелна паша.
За да се осъществи всичко това, е необходимо пчеларят да извърши още през активния сезон следните пчеларски практики:
След първата главна паша да се отделят за всяко пчелно семейство резервни пити (по 2-3 с доброкачествен нектарен мед и 1-2 пити с пчелен прашец). Пчелният мед не трябва да бъде от репко, синап, рапица или слънчоглед. Такъв мед бързо кристализира. Подбират се пити с правилно изградени килийки, с кафяв или светлокафяв цвят, които са запълнени и запечатани с течен нектарен мед и пчелен прашец. Тези пити се изваждат от пчелните гнезда и се подреждат в магазини (корпуси), така че между тях да има свободно пространство (например, в един магазин вместо 12 пити се поставят 8). Съхраняват се в складови помещения с бетонен под, цокъл, замрежени, добре затварящи се врати и прозорци. Те трябва да са сухи, хладни, проветриви и чисти, в които най-високата температура да е 8 С, а най-ниската – 0 С. Да не са достъпни за пчели и други насекоми и мишки.
Чрез прашецоуловители да се събират необходимите количества цветен прашец през периода на най-големият му принос от пчелите. Същият да се подложи на изсушаване, вакумиране и съхраняване в хладилник при температура от 0 до 4 С. Цветният прашец може да се съхрани и като се смели предварително и се смеси с равно количество чист нектарен мед от здрави пчелни семейства. На 10 кг смес се добавя 1 грам сол. Така смесен се съхранява в буркани или емайлирани съдове. Накрая се залива отгоре с пчелен мед. Бурканите се затварят с капачки на винт, а съдовете плътно се покриват с капак. Поставят се в тъмно и хладно помещение при температура от 0 до 4 С.
По този начин пчеларят ще създаде резерв от най-необходимите хранителни вещества (пчелен мед и цветен и/или пчелен прашец) за пчелите. Известно е, че пчелните семейства изпитват белтъчен глад през месеците февруари и март. Тогава пчеларят може да подпомогне семействата по следните начини, за да могат те да получат необходимите им белтъчини, които са крайно оскъдни в заобикалящата ги природа:
Полутвърда храна (кърмова маса) с цветен прашец. Тя се приготвя по следната рецепта: 1 кг предварително смлян цветен прашец се смесва с 1 кг от нектарен мед от здрави пчелни семейства и след това се разтапя на водна баня (до 42 С). Към разтопената смес се добавя 500 грама преварена и изстинала вода и 1 грам сол. Добре се разбърква до разтваряне на всички съставки. Към 7, 500 кг пудра захар постепенно се добавя готовия разтвор, докато добие вид на тесто. Опакова се в полиетиленови или марлени торбички по 500 грама. След това се разточват и полагат върху плодниковите (корпусните) рамки над кълбото, под възглавницата, двукратно или трикратно по 500 грама в зависимост от силата на пчелните семейства (предварително надупчени едностранно).
Полутвърда храна (кърмова маса) със сухо мляко. Приготвя се по следната рецепта: на 8 кг пудра захар предварително смесена със сухо мляко НИДО на „Нестле”, опаковка от 400 грама (по 20 грама за всяко пчелно семейство от млякото, обогатено с всички витамини и микроелементи) се добавят 1,9 кг пчелен мед (разтворен във водна баня до 42 С) от здрави пчелни семейства и 100 грама преварена вода. Добре се смесват всички съставки докато добият вид на тесто. Опаковат се по описания преди това начин. Сухото мляко може да се закупи от търговските вериги.
Полутвърда храна (кърмова маса) с извара. Приготвя се и се опакова по същия начин като полутвърдата храна с цветен прашец без добавяне на сол, ако е слабо осолена. Използва се само прясно добита извара.
Подхранване на пчелните семейства с натурален цветен прашец или заместителите му. За нуждите на 20 пчелни семейства се постъпва по следния начин: в един празен кошер (Дадан-Блат или многокорпусен) се поставя предварително изработена стойка (етажерка), на която се нареждат осем таблички с дълбочина 4 см. Последните е добре да се изработят от хромникелова ламарина или стомана за хранителни цели. От двете страни стойката е направена стъпаловидно, за да могат на нея да се поставят табличките. Стойката е с 3 см по-тясна от вътрешния обем на кошера с магазините (корпусите). На входа на кошера се поставя миши предпазител.
По този начин се изработва хранилка за пряко вземане на пчелите от табличките на цветния прашец. Зареждането и става веднъж седмично, като предварително прашецът се смила и посипва в табличките. След привършването му, отново се напълват. Същата хранилка може да се зарежда със собствено изработен заместител на цветния прашец. За целта се смесват 5 кг обезмаслено соево брашно (5-7 %), 5 кг соево брашно с високо протеиново съдържание (48-52 %), 1 кг бирена мая, 1 кг сухо обезмаслено мляко и 1 или повече кг цветен прашец (ако има малки запаси от него). Всички съставки, които са на гранули се смилат, след това се смесват добре и с така полученото брашно се напълват хранилките.
Кошерите и магазините (корпусите) предварително се ремонтират, прогонват, дезинфекцират и боядисват. След това се слагат върху поставки високи 25-30 см. От прилетната дъска до земята под наклон е нужно да се монтира дървена повърхност, върху която да кацат пчелите. Накрая се внася в него стойката и напълнените таблички с цветен прашец.
Този тип хранилки имат следните предимства: пести се време за изработване и поставяне на полутвърдите храни; не се безпокоят излишно пчелните семейства; не се нарушава прополисовата запечатка между плодника (корпуса) и възглавницата; задоволяват се нуждите на пчелните семейства от цветен прашец или заместителите му, когато в природата няма необходимата цъфтяща растителност; пчелите вземат бързо и с желание прашеца от табличките; избягват се кражбите между пчелните семейства, които са характерни за този период; цветният прашец в хранилките остава сух, чист и недостъпен за мишките. Недостатъкът на тази хранилка е, че пчелите не могат да вземат прашеца при лошо време, което не позволява летежа им.
Ясни са предимствата на описания начин на подхранване на пчелните семейства с белтъчни вещества и за отглеждане на пилото в този тежък период от живота им. Той е удобен както за пчеларите любители, така и за професионалистите, отглеждащи голям брой пчелни семейства. Наблюдателните пчелари са видели, че през месеците февруари и март пчелите масово посещават местата, където се съхраняват смлени зърнени храни. По този начин те се стремят да набавят оскъдните по това време белтъчини.