Пчелите през студените месеци

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.
Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.
Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.
През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.

 

Лечебните свойства на пчелната отрова

Пчелната отрова е многокомпонентна смес от неорганични и органични вещества. Прясно отделената пчелна отрова е сироповидна течност със светложълт цвят, характерна миризма и горчив вкус. Секретира се от жилещия апарат на пчелите, разположен в задната част на коремчето. Биологичното предназначение на пчелната отрова е да защитава пчелното семейство от враговете му. За фармацевтични и медицински цели се извлича чрез специални апарати.

 

Пчелната отрова се състои от протеини и ензими, които са причина за алергичните реакции, както и от гликозни, фруктозни и фосфолипидни структури. Притежава най-малко 18 фармакологични активни съставни елемента, които съдържат различни ензимни пептиди и амини.

 

 

Съществуват различия както в природата на поведение, състава на отровата, която секретират например дивите (земните) и медоносните пчели, така и между расите на медоносните пчели. При вида Hymenoptera (земни пчели) само майката и работничките показват наличие на жило. При търтеите жило, което е орган за защита, не се наблюдава. При вида Apis (медоносна пчела), въпреки че добиваната отрова има подобен състав, могат да се открият различия в отровите, извлечени от различни раси.

 

Знае се, че отровата на вида Apis cerana (индийска медоносна пчела) е по-силна от отровата на Apis mellifera (европейска медоносна пчела). Токсичният елемент (материал, съдържащ се в отровата на медоносната пчела) е в по-голямо количество в сравнение с този, влизащ в състава на отровата на дивите земни пчели. Отровите на Apis dorsata (гигантска пчела) и Apis cerana са по-ефективни при лечение на ревматични смущения.

 

Направените от учени проучвания показват, че пчелната отрова притежава много полезни свойства и лечебни ефекти. Това дава основание днес тя да се смята за чудо на природата. Тя притежава противовъзпалителни и обезболяващи свойства, понижава съдържанието на холестерол в кръвта, способства за лечението на атеросклерозата и много други.

 

За сърдечносъдовата система полезните й действия са следните:

стимулира дейността на сърцето
действа срещу аритмията
разширява съдовете и снижава кръвното налягане
увеличава обема на кръвта, преминаваща през сърцето
действа антианемично, като увеличава количеството на хемоглобина и еритроцитите
притежава антикоагулантно действие – разрежда кръвта
има антиагрегантен ефект, който предотвратява образуването на тромби в кръвоносните съдове
увеличава кортизола в кръвта
подобрява микроциркулацията.

Лечението с пчелна отрова е било известно още в Древен Египет, Индия, Китай и Гърция. В началото на ХХ век, този продукт бил използван за лечение на редица заболявания от френски, австрийски, руски и американски лекари.

 

Ужилването от пчели се е използвало в народната медицина и на много европейски страни. След 1930 г. започнали да се произвеждат препарати от пчелна отрова, при които са отстранени страничните ефекти от прякото ужилване.

 

Най-широко разпространение получили медикаментите за лечение на възпалителни заболявания на ставите – артрит, полиартрит, на нервната система – неврози, невралгии, неврити, на трофически язви, бронхиална астма, хипертония, пневмонии, тромбофлебити и псориазис.

 

При лечение с методите на рефлексотерапията пчелите се поставят на същите точки, както и при иглотерапията. Обаче ефективността на пчелните ужилвания е по-голяма. Освен това жилото е абсолютно стерилно. Отровата убива моментално всички микроби. Пчелата жили един път и не може да бъде преносител на заболявания. Спиртните напитки разлагат пчелната отрова, затова по време на лечението не трябва да се употребяват.

 

Въпреки неоспоримите лечебни ефекти на пчелната отрова, с ужилванията трябва да се внимава. Особено опасни са при алергични хора. Но и при напълно здрави ужилване по езика, небцето, шията или глътката може да има фатални последици. Затова терапията с пчелна отрова трябва да се провежда под лекарски контрол.

 

 

 

Защо умират пчелите през зимата?

При времето тази година – дълго време топло и после две седмици студ и сняг често се случва следното: Майката залага пило, когато е топло. После времето стяга и всички пчели правят кълбо около пилото. Инстинкта им е такъв, че не разпускат кълбото докато е студено, дори да има храна на съседни пити. Така много често умират от глад. Ако има рамки с пило в кошерите ти – това е най-вероятната причина. Единственото противодействие е да се сложи храна на рамките – там където е кълбото.

Каква е причината да има смъртност при пчелните семейства е въпрос вълнуващ голяма част от начинаещите пчелари!

През зимния период смъртността на пчелите е често срещано явление. Най-често обясняваната причина за това е привършването на белтъчно-мастните запаси. Много пчелари, които нямат опит търсят причините в болест по пчелите през този период, но старите им колеги обясняват ясно и точно на какво се дължи това.

Пчелите са жизнено важни за оцеляването на хоратаПрочети още на: Пчелите са жизнено важни за оцеляването на хората

Пчелите са жизненоважни за оцеляването на селското стопанство, тъй като те опрашват растителността. Сред тях са бадемите, ябълките, кайсиите, авокадото, боровинките, краставиците, патладжаните, гроздето, кивито, мангото, бамята, прасковите, крушите, ягодите, мандарините, дините и още много други. Без пчелите тези култури ще престанат да съществуват. Тъй като пчелите са от решаващо значение за съществуването на тези храни, ние трябва да ги защитим и съхраним. Така пчелите осигуряват храна не само за хората, но и за животните и местообитателите на околната среда.

 

Счита се, че едни от основните виновници за изчезването на пчелите, са пестицидите. Широкото използване на пестициди в селското стопанство нараства, а това оказва пагубно въздействие върху съществуването на пчелите. Хората също унищожават диви местообитания, в които пчелите традиционно получават храната си. Счита се, че пчелите опрашват около 80% от дивите цветя в Европа.

 

Някои пчелари пък се опитват да заменят естествения нектар със заместител, за да изхранят пчелите, но той не поддържа здравето им така както естествената природа. Пчелите получават целия протеин и всички въглехидрати, от които се нуждаят от цветния прашец. Няма заместител на естествената храна на пчелите.

 

 

Това обаче не са единствените фактори, които пречат на живота на пчелите. Сред тях са проблемите, свързани с изменението на климата в резултат от човешката дейност. Всъщност, истината е, че докато пчелите загиват заради хората, то и хората няма да бъдат здрави заради липсата на храната, която пчелите осигуряват. Това, че пчелите са в беда, е знак, че природната среда също е застрашена.

 

Смята се, че най-лесният начин всеки един от нас да допринесе за здравето на пчелите и за тяхното съществуване, е като се засадят цветя в двора или градинката. Важен е обаче разнообразният набор от цветя на повече места. Колкото повече цветя има, толкова по-голям е шансът пчелите да получат храната, от която се нуждаят, за да оцелеят. От нас зависи!

ПОДГОТВЯНЕ НА РАМКИ С ТЕЛ ЗА ОСНОВИ

Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел още през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Тогава се сковават и доставените нови рамки. Това трябва да се има предвид особено при големи пчелини. Старите годни рамки, от които са изрязани бракуваните пити, се изваряват в голям казан в 2-3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да се дезинфекцират и да се отстрани налепът от клей по тях, след което се промиват с чиста вода и се изсушават (най-добре е това да е направено още през есента). След това, ако има нужда, те се доочистват, като се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.

 

Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В никакъв случай не използвайте медна тел, защото тя се окислява и уврежда восъчната пита и меда. При по-дебел тел често пъти майката не снася яйца в килийките, през основите на които преминава телът. В пчеларската практика телът се поставя по различни начини на рамките хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и др. По-добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите дадан-блатови рамки се поставят 4-5 хоризонтални успоредни реда, при магазините – 2 реда, а при рамките за многокорпусните кошери – по 3 реда.

Най-горният ред трябва да стои по възможност по-близо под горната летвичка на рамката – на около 1-2 см, а останалите редове се разполагат на около 7-8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през дупки, пробити с шило или със специален уред. Съответните дупки на двете странични летвички трябва да бъдат на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките (на една линия). За по-голяма точност може да се използува надупчен шаблон от ламарина, който се поставя на страничните летвички, и по него се пробиват дупките или с линийка предварително се маркират с молив местата на дупките. Ако дупките не са на една линия и по средата на летвичките, плоскостта на питата ще бъде неравна, а изградените килийки по-дълбоки или по-плитки от нормалните, поради което ще са негодни за отглеждане на пило.

 

Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последната горна дупка, краят му се завива около пиронче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около пиронче на другата летвичка. Можете да използвате и скобички, предназначени за тази цел. В пчеларските магазини се продават и втулки, които се поставят в предварително направените дупки на летвите и след това през тях се прокарва телът. Те са много удобни, защото не позволяват на тела да се врязва в летвите и съответно да се разхлабва.

Телът не бива да се обтяга много рано, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. Питите се закрепват също по-късно, когато наближи тяхното използване за разширяване на гнездата.

При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвичка на рамката е по-дебела и по-трудно се пробива с шило, телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по-добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило дупка отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в дупка в средата на долната летвичка и се затяга.