КАК ДА ПРЕДПАЗИМ СЕМЕЙСТВОТО ОТ РОЕНЕ

Роенето е един от сложните вродени инстинкти у медоносната пчела, при който част от пчелите заедно с майката се отделят от основното семейство и образуват ново. Роевото състояние се проявява най-често през май – юни и по-рядко през юли, като предхожда малко главната паша или съвпада с нея. Това е причина пчелните семейства да я пропускат което води до рязко снижаване на добивите. Това, заедно с другите недостатъци на естественото роене – стихийност и несигурност, невъзможност за планиране и за извършване на развъдно-подобрителна работа в пчеларството, налага, че то не трябва да се допуска и трябва да се замени с изкуствено роене.

 


Проявяването на инстинкта за роене зависи много от външните условия, както и от състоянието на семейството. За започване подготовка за роене най-важни са тези причини, които съдействат за натрупване в семействата на много млади пчели-кърмачки, които не са заети с работа. Най-много това зависи от качеството на майката и от приноса на нектар и прашец в кошера. Например при млада майка и изобилен принос на нектар и прашец младите пчели са заети с преработката на нектара и с храненето на пилото като изразходват напълно млечицето си. При това ако гнездото своевременно се разширява за майката има свободни площи за снасяне като работата на пчелите се увеличава. При стара майка и продължителна, слаба паша в кошера се натрупват млади, бездействащи пчели, тъй като те са в излишък в сравнение с пилото. Тези пчели произвеждат млечице, което не могат да изразходват и това става причина за изграждане основи на маточници и залагане на яйца в тях.
Роенето се ускорява ако семейството е в кошер с малък обем (или недостатъчно разширено). В него липсват свободни килийки за снасяне от майката. Кошерът прегрява и не се ангажират пчели по топленето на пилото. За роенето оказват влияние и лошо изградените пити, топлото време, недостатъчните хранителни запаси, чести прекъсвания в пашата и др. Накратко условията благоприятстващи роенето са:

наследствено предразположение към роене – едни семейства се роят повече от други при същите условия;
постоянно слънчево и топло време и прегряване на гнездото;
търтеев градеж, който стимулира подготовката за роене;
стара или некачествена майка;
постоянен умерен принос на нектар и прашец (при слаба и продължителна паша);
несвоевременно пролетно подбудително подхранване;
излишък от млади пчели кърмачки, отделящи млечице;
закъсняване с разширението на пчелното гнездо.

Подготовката за роене започва като отначало пчелите изграждат по краищата на питите 20-30 основи за роеви маточници. Пчелната майка увеличава снасянето на яйца, а пчелите се възбуждат и поставят пчелно млечице в основите на маточници. След снасянето на яйца в маточниците възбуждането намалява, пчелите хранят майката по – слабо, тя рязко намалява яйцеснасянето като става по-дребна и придобива възможност да лети. Младите пчели не са заети с работа и се натрупват по всички свободни места в кошера – главно от тях се образува първия рой. След като се запечатат всички маточници излита първия рой (първак) с предимно млади пчели и старата майка. Семействата се роят в тихи, слънчеви дни най-често от 10 до 16-17 ч. В деня в който ще се рои семейството пчелите са силно възбудени, запасяват се с мед и близо половината от тях излитат с майката. Тя обикновено каца на някой близък предмет и пчелите образуват кълбо около нея (роеви грозд). Това е моментът, когато роят трябва да се хване и засели в чист кошер, като в средата на кошера се постави пита с незапечатано пило. При заселването си пчелите проявят голяма активност – роева енергия,която се оползотворява като им се дават восъчни основи за градеж.

При благоприятни условия от роилото се семейство може да излезе втори рой (вторак), обикновено на 9-тия ден от излизането на първака. Втория рой е с млада, неоплодена майка като този рой излита по-нависоко и далече и по-трудно се улавя. Понякога роенето продължава с излизането на трети (след ден-два) и на четвърти (след още един ден) като може да вземе стихиен характер – роева треска. В такъв случай основното семейство силно отслабва, а роевете не са в състояние да се засилят до зимата.

За предотвратяване изпадането в роево състояние е необходимо да се отстраняват причините за роевия инстинкт: да се отглеждат пчелни семейства с по – слаба склонност към роене, да се заменят старите майки с млади и високопродуктивни, своевременно да се разширяват пчелните гнезда, да се даде възможност на пчелите да градят и др. Семействата преди всичко трябва да имат млади майки – едногодишни или двугодишни, произхождащи от неройливи семейства. Семействата трябва да са заангажирани с работа. За целта през пролетта гнездата се разширяват с правилно изградени пити, а когато има восъчен градеж да се дават восъчни основи и да се прилага строителната рамка. Да се сведе до минимум търтеевото пило. Със затопляне на времето през втората половина на пролетта входовете на кошерите на силните семейства се отворят напълно. При много горещо време и голям принос на нектар се отпускат и дъната на кошерите, за да няма задух и теснота. Кошери изложени силно на слънце трябва да се засенчват или да се боядисват със светли бои, за да не прегряват. Добро средство срещу роенето е своевременното разширяване обема на кошерите рано преди главната паша щом се затопли времето, а също и използването на помощни майки.

При Дадан-Блатовия кошер след като плодникът е изпълнен с пчели и има 8-9 пити с пило обемът се разширява като се поставя втори корпус или магазин.
При многокорпусния кошер след като двата корпуса са изпълнени с пчели и пило се добавя трети корпус с изградени пити и восъчни основи. Третия корпус се поставя между двата, които разменят местата си така, че корпусът с майката остава най-отдолу. За да не заложат маточници в горния корпус входът му се затваря и пчелите преминават през долните корпуси. По този начин разделянето на гнездото и размяната на корпусите не позволява да се прояви роевия инстинкт. По принцип в многокорпусните кошери пчелните семейства по-рядко изпадат в роево състояние, защото благодарение на увеличения обем майката снася до главната паша.
При кошера-лежак, когато семейството е на 10-12 пити, от които 7-8 са с пило гнездото се разширява наведнъж. За целта питите с пило се изместват към северната страна на кошера, а свободното място срещу входа се запълва с 6-8 изградени пити и восъчни основи. Разширяването по този начин стимулира яйцеснасянето и предотвратява изпадането на семейството в роево състояние. При нужда може да се постави и магазин.

При използването на майки-помощници майките на основното и помощното семейство снасят усилено пролет и есен, поради което пчелите на двете семейства се ангажират с отглеждането на големи количества пило и не изпадат в роево състояние. Когато настъпи главната паша помощните семейства се ползват за подсилване на основните или се присъединяват към тях.

Грижи за пчелите през май – Болести и профилактика

 

През май се започва и прафилактичните проверки за гнилецовите заболявания. През този месец се и центрофугира акациевият мед. При обилна беритба и недостиг на резервни магазини...През май се започва и прафилактичните проверки за гнилецовите заболявания. През този месец се и центрофугира акациевият мед. При обилна беритба и недостиг на резервни магазини и корпуси центрофугирането се извършва при току-що започналото запечатване на меда – 2-3 пръста под горната летва на питата / при обръщане в хоризонтално положение на питата и леко тръскане от нея да не падат капки рядък мед/.Центрофугираните магазини трябва веднага да се върнат на семействата. По-добре е обаче при такава беритба да се използва втори и дори трети магазин, за да се центрофугира само добре узрял мед /от запечатани пити/. При лошо време през месец май пчелните семейства страдат от редица специфични за месеца заболявания –майска болест, европейски гнилец, недостиг на храна и изхвърляне на пилото и др.Особено опасни са отравянията при третиране на житните площи с инсекциди, хвърлани от самолети. В тези случаи пчеларите трябва да бъдат подготвени за затваряне на семействата. Най-добри резултати се получава при осигурени храни в гнездото, вода в хранилката и затваряне с пола/фуста/. Тя се изготвя или купува готова и представлява рядък плат /тензух или друга подобна материя/, ушит като дамска пола – в единия край /талията/ с ластик, а другия свободно отворена.Диаметърът на отворения край трябва да бъде не по-голям от 1,5 м. Полата се поставя вечерта или много рано сутринта преди излитането на пчелите около кошера, като ластикът притиска плата до стените на кошера, а свободният край се растила на земята около него и се притиска с камъни или пръст. Около кошера се образува празно пространство, в което пчелите могат да излизат, но не могат да излетят. Задушаване на пчели няма, защото около и в кошера прониква достатъчно въздух, тъй като входът е изцяло отворен. За да не се нагрява капакът от слънцето, може да се постави трева или клонки. Така подготвени и затворени кошерите могат да престоят през деня на третирането с отровни препарати в района и при най-горещо време. Ако пчеларят няма време и не разполага с поли, може да предпази пчелите от масово отравяне чрез периодично завъртане на кошерите и затрупване на входовете с рехави снопи трева – пчелите се дезориентират, летят около самите кошери, но почти не отлитат на паша. Пчеларят може и периодично да напръсква листата на околните дървета със захарен сироп. Привлечени от сиропа, пчелите се насочват към листата на дърветата и не летят към третирания район.

Манов мед - по какво се различава от нектарния?

Изследванията показват, че в мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина и др.
Пчелите приготвят мановия мед от сладка течност (сок), която събират от някои видове растения, като дъб, клен, върба, бор, смърч, ела, бряст, круша, вишня и др. Тази сладка течност се нарича мана, откъдето и полученият от нея мед се нарича манов. Отделянето става чрез някои видове насекоми, главно листни въшки, които паразитират върху листата и младите леторасли на растенията. Тези насекоми се хранят със сладкия сок, който изсмукват от растенията. Установено е, че там, където са направени пробиви за смучене на сок, дълго време след това продължава да изтича сладка течност. Освен това храносмилателната система на тези видове насекоми е специално устроена, поради което не всичкият погълнат от тях сок преминава през стомаха. Хранопроводът им прераства в анусна тръба, която образува т.нар. филтърна камера. Тя дава възможност излишните захари да преминават направо през аналния отвор навън, а белтъците и другите хранителни съставки, необходими за храненето на паразита, се задържат от филтърната камера и попадат в стомаха, където се усвояват.

По химичен състав маната значително се различава от цветния нектар. Съществуват различия и в химичните, физичните и биологичните свойства на мановия и нектарния мед.

Прясно отделената мана е бистра и прозрачна течност, която след известно време потъмнява. При по-продължително съхранение цветът й става почти черен. Изменението на цвета зависи от вида на растенията и насекомите-отделители, от развиващата се в нея микрофлора, от времето на събирането и др.

По своя химичен състав маната се отличава от цветния нектар. Тя съдържа средно 60% вода. Съществена част са захарите, от които най-много са захарозата, глюкозата и фруктовата. Маната е по-богата с високомолекулни захари, като трехалоза, рафиноза и особено мелицитоза, която е типична за нея и благоприятства кристализирането. Особено много в нея са декстрините. В мановия мед те са около 4-6 пъти повече, отколкото в нектарния и действат обратно на мелицитозата - предотвратяват кристализирането. С това се обяснява трудното кристализиране на мановия мед въпреки по-голямата му гъстота. Пчелите усвояват декстрините, понеже отделят ензими, които ги разграждат на по-прости захари.

В мановия мед се съдържат голям брой свободни аминокиселини, по-важни от които са аспарагинова киселина, аланин, аргинин, цистин, глицин, глутаминова киселина, хистидин, лизин, метионин и др.

Най-съществената разлика между мановия и нектарния мед е в съдържанието на минерални вещества. В този мед те са от 5 до 9 пъти повече.

В меда са установени някои органични киселини - ябълчна, млечна, оксалова, лимонена, винена и др. Те произхождат от нектара, маната и от жлезите на пчелите, които извършват преработването им. рН на меда е около 3,78. Киселинността може значително да се премени в зависимост от произхода, вида, качеството на меда, начина и продължителността на съхранение и др.

Сладостта на мановия мед почти не се различава от сладостта на нектарния. Понякога маиовнят мед има тръпчив възгорчив вкус и своеобразен аромат. Той се различава от нектарния мед по цвета, който обикновено е тъмен, масленозелен, тъмнокафяв до черен. Много рядко може да се срещне манов мед със светъл цвят. Практически наличието на манов мед в питите на пчелните гнезда се установява, като се разпечатат килийните и с клечка за зъби се направи опит да се извади от тях мед. Поради голямата си гъстота мановият мед се точи на дълга тънка нишка, а при центрофугиране много по-трудно се изважда от питите. Ако се извади по-светла пита (в която почти не е отглеждано пило), запълнена отчасти с нектарен и в долната си част с манов мед, лесно може да се различи, като се отстранят пчелите и се погледне питата срещу слънцето. Ясно се открояват два пласта - светъл, почти прозрачен, със запечатан нектарен мед и тъмен, непрозрачен, със запечатан манов мел.

Друга особеност на мановия мед е, че той е по-хигроскопичен от нектарния. Поради това лесно поглъща околната влага и по повърхността си бързо се разрежда и прокисва. Ако остане незапечатан в питите, той също лесно може да прокисне. Мановият мед кристализира по-бавно, а ако съдържа полизахарида ерлоза, той не кристализира. Понякога се наблюдава бърза кристализация в килийните на питите преди изваждането му. Това се дължи на по-високото съдържание на мелицитоза.

Мановият мед не бива да се оставя за храна на пчелите по време на зимуването им, поради това че може да причини диария или смърт на пчелите (Манова токсикоза). Смята се, че причина за това са съдържащите се в него по-големи количества минерални вещества. Такъв мед може да се използва за ранно пролетно подхранване на гладни пчелни семейства или за консумация от хората, за които не е вреден. Препоръчва се използването му от страдащи от анемия, за поддържане и повишаване защитните сили на организма. В някои страни той се цени по-високо от нектарния и има по-висока изкупна и продажна цена от него.

В отделни райони може да се получи смесен мед, в който да преобладава нектарът или маната. Това се случва в райони, бедни на медоносна растителност, поради което през отделни периоди пчелите събират едновременно нектар и мана. При прашецов анализ в него има малко прашинкови зърна, а при изследване показва наличие на мана. Такъв мед обикновено има по-тъмен цвят, по-слаб аромат и кристализира в дребни кристали. Може да се използва за храна и лекарство, но за зимуване на пчелите не бива да се използва.

Кой пчелен мед е по-хубав за консумация - течен или захаросан?

Много често пчелният мед се намира в познатото кристализирало (захаросано полутвърдо или твърдо) състояние. Това се дължи на кристализирането на една от трите съдържащи се в меда захари - глюкозата, когато достигне ниво на пресищане. По принцип кристализацията (захаросването) е нежелано състояние и затова се използва метод за контролирана кристализация. Така се получава т. нар. крем мед или маслообразен мед. При неконтролираната, извършваща се по естествен път кристализация се получава мед с груба структура-едри кристали.

Защо кристализира медът?
Когато медът се превърне в преситен разтвор, кристализира. Това състояние (на преситеност) се реализира, когато съотношението на общото количество естествени захари е над 70%, а количеството на водата е под 20%. Глюкозата в меда има склонност към кристализация. При това наситено състояние пчелният мед винаги кристализира. Кристалите на глюкозата, под формата на монохидрат, изпълняват функцията на кристални зародиши. Освен това други малки частици (парченца восък, клей и др.) също спомагат за осъществяването на кристализацията. Някои видове мед не се захаросват никога, а други започват да кристализират няколко дни след като сме ги центофугирали и прецедили.

Склонността на центрофугирания мед към кристализация е по-голяма, когато центрофугиран и по - малка, когато се намира в килийките на пчелните пити. По принцип всички видове мед в течно състояние в период от няколко седмици след центрофугирането кристализират.

Кои фактори влияят при кристализацията?
Има няколко фактора, които влияят на кристализацията на меда:

съдържащите се в меда други захари освен глюкозата и установените над 180 съставки като минерали, протеини и киселини;
прашецът, малките парченца восък и въздушните балончета, които могат да се съдържат в меда;
топлината, влажността на мястото, където се складира и съхранява медът;
състоянието на съда (казан, тенекия, бидон, буркан и т.н.), в които се поставя медът.
Какво влияние оказват съдържащите се в меда захари?
Медът се състои главно от глюкоза (гроздова захар) и фруктоза (плодова захар), намиращи се в почти равно съотношение, малтоза и захароза, които са в по-малко количество. При затоплянето на меда кристалите се разрушават и медът отново става течен. Важно е да се знае, че температурата на съда в който разтопяваме кристализиралия мед, трябва да бъде не по-висока от 50–70ºC. По-високите температури водят до влошаване на лечебните качества на меда, а понякога и до карамелизирането му.

Как се произвежда крем мед с помощта на контролирана кристализация? - процесът на Дyce
Леко захаросаният мед, приемайки консистенцията на масло е по-привлекателен продукт за консумация. По света крем медът е по-търсен от течния мед. За да се получим малки леки кристали, използваме процесът на Дyce. При този метод загряваме меда два пъти (първо при 49ºC, след това при 66ºC). След това началният кристален зародиш трябва да го прецедим. Охладеният, омекотен, с намалено количество влага мед, който е с много малки кристали се смесва с престоял прецеден течен мед. В срок от три дни се наблюдава втвърдяване, а след 6 дни медът придобива кремообразна гъстота, която може да се маже.

Може ли да се предотврати кристализацията на меда?
Естествената кристализация на меда може да се предотврати благодарение на контролирано съхранение (при определена топлина и влага), загряване и/или прекарване през филтър. В хода на затварянето в буркани е необходимо да се поддържа температура на меда между 40 и 71ºC. С това се забавя процесът на кристализация. Загряване при ниска температура, осигуряваща разрушаването на кристалите, също отлага захаросването. Шоковото загряване при висока температура (60-71ºC), освен че осигурява разпадането на кристалите, спомага за отстраняването на въздуха, който влияе на кристализацията. Отстраняването на малките парченца восък и др., чрез филтриране също забавя кристализацията. Мед, в който съотношението глюкоза/вода е по-ниско, кристализира по-бавно в сравнение с този, при който това съотношение е по-високо. Почти всички видове мед, след като бъдат изцедени от питите, кристализират. Въпреки това медът от градински чай, където процентното съотношение глюкоза/вода е по-ниско от 30%, е по-устойчив на кристализация.

Как влияе складирането на кристализацията?
При стайна температура, кристализацията на меда започва след няколко седмици или месеци (много рядко след няколко дена). При подходящи условия на съхранение кристализацията може да се предотврати. Затова трябва да се осигурим подходящи условия за съхранение. При продължително складиране на пчелния мед се препоръчва употребата на бидони, не поемащи въздух, устойчиви на влага и направени от неръждаемо желязо. Ниските температури под 10ºC са идеални за предпазване от кристализация. Средните температури 10-21ºC увеличават процеса на кристализация. По-високите температури (над 27ºC), намаляват склонността към кристализация, но предизвикват понижаване на качеството на меда. Обработеният мед трябва да се съхранява при температура между 18-24ºC. Съхранението на необработения мед при температура под 10ºC е по-подходящо. Алтернативни изследвания показват, че ако медът се съхранява най-малко четири седмици при 0ºC, а после при 14ºC, то той запазва течното си състояние.

Машина с автоматично подаване на рамките – S3B

Машина с автоматично подаване на рамките – S3B
Машината има производителност 12 – 15 рамки в минута.
Автоматично подаване на рамките
Мощност на подаващия двигател : 0.25 Кв
Мощност на двигателя задвижващ ножовете : 0.75 Кв