- Детайли
-
Категория: Новини
-
Публикувана на Понеделник, 05 Октомври 2026 13:20
-
Написана от Super User
-
Посещения: 120
През месец Октомври имаме 3 важни дейности, които да направим на пчелина – допълване на зимните запаси от храна (ако има нужда), третиране на пчелите за вароатоза и окончателното зазимяване на пчелните семейства. Също така е важно да предпазим пчелите от евентуални кражби и да сложим мишепредпазителите на прелките.
През месец Октомври температурите започват да намаляват. Понякога са все още доста високи, но като цяло вече си личи, че наближава зимата. Нормата на валежите е между 40 и 60 литра на квадратен метър. Сутрин е доста хладно и пчелите вече много по-рядко излитат в търсене на някакъв прашец и нектар.
През месец Октомври зацъфтяват или продължават да цъфтят астри, мразовец, синя жлъчка (цикория), бръшлян, земна ябълка, бодлива метличина, мента, бабини зъби и др.
Работа на пчеларя през есента
През този месец се излюпва последното пило. Поради застудяването и ограничения приток на нектар и прашец, пчелните майки прекратяват яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездото за зимуване, като пренасят меда от крайните пити по-навътре в празните килийки, освободени от последното пило. Върху тези празни килийки ще образуват зимното кълбо. Често през този месец пчелите образуват зимно кълбо.
Нашите основни задачи през месец Октомври се свеждат до няколко неща:
Допълване на зимните запаси от храна
Третиране на пчелите за вароатоза чрез накапване с оксалова киселина
Окончателното зазимяване на пчелните семейства
Стесняване на прелките и поставяне на мишепредпазителите
В зависимост от положените от нас грижи за пчелите през септември, сега трябва да преценим дали нашите пчелни семейства имат нужда от още хранителен запас за зимата. Ако сме осигурили достатъчно зимни запаси през септември (под формата на мед или захарен сироп), следва повече да не мислим за това.
Но ако през септември нашите пчелни семейства са отгледали доста пило, което след излюпването си е оставило огромен брой празни килийки, то следва да направим подхранване през октомври.
За целта, през този месец можем да дадем течен мед от нашите запаси (ако имаме такива) или инвертиран сироп. И двата продукта не изтощават организма на пчелите, тоест те нямат нужда от допълнителна преработка по инвертирането им. Просто пчелите пренасят тези новопостъпили запаси в килийките и ги трупат вече като запас за зимата.
Колко инвертиран сироп (мед) да осигурим на пчелите за зимата? Преди самото дозапасяване с мед или инвертиран сироп, ние трябва да стесним гнездото на толкова рамки, колкото пчелите покриват плътно. Дори някой пчелари практикуват отнемането на още една рамка, тоест правят супер стесняване.
Следва подхранването (дозапасяването), като се стремим всички крайни пити да са изцяло запълнени и запечатани. А питите в средата да бъдат с много голям меден венец, заемащ 2/3 от самата пита. Внимаваме само да не направим така, че да напълним всички свободни килийки с нектар. Защото по този начин пчелите ще зимуват изключително трудно.
На междурамие пчели оставяме по 2 – 2,5 кг мед. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп. И нещо много важно – медът за зимата трябва да бъде предимно запечатан в питите. Добре е да имаме 1-2 пити с цветен прашец, които слагаме от към по-топлата вътрешна страна. Най-добре е този прашец да бъде също запечатан.
През месец октомври и в зависимост от времето, трябва да третираме нашите пчелни семейства против вароатоза. Това става чрез накапване с оксалова киселина, а също така и чрез изпаряване на оксалова киселина. Ако месеца е по-топъл и все още има пило, ще трябва да изчакаме с тази процедура през ноември. Нека сега да видим как да третираме пчелите чрез накапване с оксалова киселина?
Рецептата за оскаловата киселина за есенно третиране е 35 г оксалова киселина, 900 мл вода и 100 грама захар. А дозата за накапване на едно пчелно семейство е 5-6 мл на междурамие. Тоест, ако имаме семейство на 8 междурамия, трябва да накапем с помощта на спринцовка около 40-50 мл. Трябва да спазваме правилото, че това третиране чрез накапване се прави само веднъж годишно.
Самият разтвор правим по следния начин. Първо слагаме водата, а в нея добавяме последователно киселината и захарта. Разбъркваме хубаво и трябва да получим прозрачен разтвор. Ако получим разтвор с по-бял и плътен (мътен) цвят, трябва да сменим водата (трапезната минерална вода е подходяща за тази цел). Работим с предпазни очила, маска и ръкавици, защото това все пак е киселина. Накапваме в междурамията, директно върху пчелите, когато температура на околната среда е по-висока от 0º С.
Можем да третираме с оксалова киселина и чрез изпаряване, с помощта на изпарител. Дозата е 2-3 г оксалова киселина на семейство. Изпарителят не трябва да е меден, а от алуминий или стомана. Пак се прави при липса на пило и само веднъж през есента. Не забравяме за защитните мерки – очила, маска, ръкавици!
Най-често правим окончателното зазимяване на пчелните семейства през Октомври. За целта, стесняваме гнездата на семействата, като оставяме в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно. Излишните пити слагаме зад преградната дъска, за да може пчелите да си пренесат меда при тях. Или ги пренасяме в склада. При положение, че сме стеснили добре през Септември, сега няма нужда да пипаме повече. По правило, стеснените пчелни семейства зимуват по-добре.
Крайните пити трябва да са изцяло пълни със запечатан мед, а в средата оставяме тези пити, които имат най-отдолу свободни килийки. Там пчелите ще образуват своето зимно кълбо. Всички средни пити тябва да са с голям меден венец. Също така, стесняваме входовете (ако не сме го направили досега), като оставяме по 5-6 см отвор, но в зависимост от силата на семейството. Поставяме мишепредпазителите на прелките.
По-слабите семейства трябва да центрираме в средата на кошера, като от двете му страни слагаме преградни дъски и затоплящи материали (стиропор, фибран, слама, велпапе). Също така е важно да сложим затоплящи материали над гнездото (над таванката), за да може топлината да се задържа по-дълго. Така ще има по-малко влага. При силните семейства се слагат затоплящи материали само над гнездото. Отстрани се слага само преградна дъска.
Излишните пити съхраняваме в склада за пролетта, а старите и черни пити бракуваме и претопяваме. Обръщаме входовете на юг или югоизток, за да са запазени пчелите от нахлуването на студените северни ветрове и да се огряват по-добре от слънчевите лъчи. По този начин пчелите ще се облитат по-често, което е много важно през зимата. Осигуряваме спокойното зимуване на пчелните семейства, като ограждаме кошерите против влизането на животни и повече не ги безпокоим.
- Детайли
-
Категория: Новини
-
Публикувана на Четвъртък, 16 Април 2026 03:22
-
Написана от Super User
-
Посещения: 654
Маната е гъст сладък сок. който отделят равнокрилите насекоми, каквито са листните и щитоносните въшки, паразитиращи по листата ма широколистни и по клонките на иглолистни дървета.
Що е мана?
Маната е гъст сладък сок. който отделят равнокрилите насекоми, каквито са листните и щитоносните въшки, паразитиращи по листата ма широколистни и по клонките на иглолистни дървета.
Как се образува мана?
Маната се образува като листните и щитоносните въшки острия си смучещ устен апарат пробият ликовата проводяща тъкан на растението и изсмукват образуваните от него сокове. Тези сокове попадат във филтрационната камера на въшката, където от тях се отделят белтъци и малко количество въглехидрати. Въглехидратите проникват през стената на камерата в храносмилателния канал на насекомото и след като преминат през него, значителна част от тях се отделя навън през аналния отвор на въшките във вид на мана, която използват за паша пчелите.
Кога пчелите събират мана?
Според Haragsim наличността на манова паша зависи от размножаването на продуцентите (производителите) на мана по дървесните видове, от които пчелите я събират върху размножаването на въшките на свой ред влияят множество външни и вътрешни фактори и преди всичко климатичните условия . Тъй като всеки дървесен вид има свой специфичен продуцент на мана (вид въшка), изискващ специфични условия за развитието си, не е възможно еднозначно да се определи на какво се дължи размножаването на въшките. През по-студена година или по-влажно лято не се наблюдава манова паша. След дъжд или буря тя намалява. Когато числеността на листните и щитоносни въшки е голяма, то и мановата паша е обилна. (Някои изследователи са на мнение, че въшките се размножават, когато вече има мана и затова тя не може да има животински произход.)
По кои иглолистни дървата се отделя мана?
От гледна точка на пчеларството основните растения, които не отделят нектар, но са място за обитание на продуцентите на мана са елата, борът и лиственицата.
При откриване на манова паша пчелните семейства могат за кратко време да съберат големи количества мана.
По кои широколистни дървета се отделя мана?
От широколистните растения важно значение за пчеларството имат липата, върбата, яворът, сливата и черешата. По данни на някои изследователи мана се отделя и по бялата акация.
По кои части на елата се появява мана и къде живеят въшките, които отделят елова мана?
Капки мана се наблюдават преди всичко по долната страна на най-младите иглици на елата. Въшките, отделящи елова мана живеят по дървото през цялата година разположени са поединично върху кората на клонките между иглиците. Женската на еловата въшка е дълга 3-4.5 мм. има светлочервени очи, тъмнозелен цвят на тялото и на гърба й може да се забележат две надлъжни светли ивици.
Как действа дъбовата мана на пчелите?
Наблюдавано е как масово загиват пчели след обилна манова паша от дъбови дървета. Някои специалисти предполагат, че дъбовата мана не оказва токсично действие върху организма на пчелите и че те загиват в резултат на интензивна работа, която води до прекомерното им изтощение, и поради това. че при събиране на мана на близки разстояния участват и младите пчели.
Различен ли е смисълът на понятията манов мед и мед от мана?
Двете понятия са еднозначни. Терминът мед от мана вероятно е възникнал след наблюдаване на голямо количество отделяна от листни и щитоносни въшки мана, падаща на земята на капки. От библейската история е известно и наименованието манна.
По какво се различава мановият от нектарния мед?
Мановият мед се различава от нектарния преди всичко по своя химичен състав и произход (вж. таблицата). Той съдържа голям процент вещества под формата на декстрини и мелецитоза, които са трудносмилаеми за пчелите и затова не е подходящ за зимуването им
Що е мелецитоза?
През 1856 г. френският химик Бертло е открил в мана, отделяна по лиственица, нов вид захар, който нарекъл мелецитоза (от френската дума meleze - лиственица). Това е тризахарид, изграден от две молекули захароза и една молекула фруктоза. Мелецитозата е типична съставна част на маната. Този вид захарид не е открит 8 състава на нектарния мед, но е установено, че съдържанието му в еловата мана е 6.44-25,68%, а в маната, отделяна от лиственица - 6,10-38,53%. Мелецитозата се разтваря по-трудно от другите захариди. Тъй като нектарният мед не съдържа мелецитоза, може да се предположи, че тя е продукт от ларвите на листните и щитоносните въшки, които я изработват в храносмилателния си канал.
