Има много методи за проверяване на чистотата на меда. Някои от които проверени и даващи наистина верни резултати, други – интригуващи, но неистинни. Едни от тях са разреждане на меда с вода, със спирт, с добавяне на химически молив или запалване на хартия с капка мед върху нея. Не бива да забравяме обаче, че медът може да реагира по различен начин на тези тестове, в зависимост от произхода – дали става дума за акациев, липов, лавандулов и т.н.

Медът от рапица например се разтваря много бавно във вода. На акациевия мед обаче му е нужно много кратко време за това. Именно тази разлика може да подведе хората и те да сбъркат в избора на мед.

Най-сигурният и бърз метод за проверка на меда може да изпробвате още при самото му закупуване. Лесно е, отнема секунди и всеки производител на мед би се съгласил да го направите.

Просто вземете пълния буркан с мед и го обърнете с капачката надолу. Ако се получи голям въздушен балон, във формата на ябълка, това означава, че медът е истински, без примеси.

Ако медът изтече, като вода, или се образуват много и малки по обем въздушни балончета, това означава, че в меда има примеси. Те може да са много малко, грамове, но са в меда.

Може да познаете качествения мед и по способността му да кристализира (да се взахарява). Кристализиралият мед е гаранция за качество. Фалшивият никога не кристализира или ако го направи, то е на нива – например в долната част е кристализирал, в горната е течен. Изключението от това правило важи за акациевия мед, който кристализира след около две години. Кристализиралият мед може отново да стане течен на водна баня, като внимавате температурата да не надхвърля 45 градуса.

 

Медът може да се развали, при следните условия:

- ако не е съхраняван правилно; съхранявайте на тъмно, хладно и сухо място;
- ако е изваден от кошера преди да узрее;
- ако центрофугата или съда, в които е сипан, са били замърсени.

Знаете ли, че....
През целия си живот една пчела добива 1/8 от кафена лъжичка мед.

 

Медът, затоплен над 45 градуса, губи лечебните и хранителните си качествата и се превръща в обикновен подсладител. Мед, загрят над 100 градуса и консумиран системно, е канцерогенен!

Пчелите събират мана от листата, филизите, стеблата, клоните и корите на растенията през лятото. Когато те са хвойнови, полученият мед се нарича хвойнов, а не манов, а допълнително се указва конкретното расте-ние (напр. хвойнов мед от бяла ела). Някои изседователи са на мнение, че истинска мана пчелите събират само от листата на дърветата, като превес имат клен, дъб, липа и бряст, а от хвойновите – европейската ела, бялата ела и борът.

Най- изявени продуценти на мана са листните въшки от сем. Aphidae и насекомите от сем. Coccididae, които паразитират практически по всички дървета и храсти, с изключение на люляка и тръните. По иглолистните дървета откриваме листни въшки от семейство Lachninae, като за всеки вид дърво има отделен паразит. Мана образуват и различни бръмбари, цикади, гъсеници и др. При това у различните видове насекоми механизмът на получаване на мана е различен: листните въшки и цикадите пропускат растителния сок през тялото си, при което го филтрират, докато бръмбарите и гъсениците повреждат повърхността на листата, откъдето изтича капка сок. Мана се отделя и при паразитирането по растенията на гъбички (главни), както и на бактерии.

Какъв е химичният състав на маната? Химическият състав на маната наподобява този на меда, но съдържанието на водата е по- малко за сметка на глюкозата и левулозата. Това го прави по- удобен за консумация от диабетиците (левулозата не се нуждае от ензима инсулин при нейната обмяна). По- високо е съдържанието и на декстрини и смоли (4-9 %), както и на вредни за пчелите соли.

Как действа дъбовата мана на пчелите? При храненето им с мана или с манов мед възрастните пчели развиват болестно състояние – манова токсикоза. Мановият мед е особено опасен за пчелите през лятото, когато има много мана, или през зимата, когато семействата са се запасили с 20-30 кг. от тази богата на минерални соли (над 1.50 %), декстрини, небелтъчни азотисти вещества, бактерии и плесени и отделяните от тях токсини храна. Те трябва да я консумират цяла зима. При липсата на очистителни облети поради студеното време тази изобилна на несмилаеми вещества храна запълва задното черво на пчелите и представлява чудесен субстрат за гнилостните бактерии. Техните токсини предизвикват дегенеративни и некробиотични процеси в средното черво, където се осъществява храносмилането. Напречната му набразденост и тонусът му се загубват, мускулатурата му се разрушава и не е в състояние да изтласква храната назад и навън. То придобива сиво- черен цвят и лесно се разкъсва при отпрепарирване на храносмилателната тръба (за целта декапитираме главата, улавяме с пинсета последното коремно членче и изтегляме червото от хранопровода до ануса). При манова токсикоза средното черво представлява торбичка, изпълнена с миришеща на кисело мътна тъмно-кафява от размножилите се микроорганизми течност. Ако стиснем за коремчето болна пчела от аналният ѝ отвор изтича като изтласкано от спринцовка загнило чревно съдържание.

Увреждането на средното черво е предразполагащо условие за възникването на нозематозата, особено на причинената от азиатската нозема нова болест „колапс на пчелното семейство”, предизвикала огромни пора- жения на пчелите в цял свят.

Полезен ли е мановият мед? Токсичните свойства на мановия мед караха пчеларите да го считат за негоден за консумация не само от пчелите, но и от хората, поради което те го отстраняваха и бракуваха. Огромна беше изненадата им, когато прииждащите заради курортите ни източногерманци през миналия век започнаха да го изкупуват на цени, по-високи от тези на най- качествените сортове мед. Едва тогава нашите пчелари го оцениха и го изкараха на пазара.

На какво се дължат лечебно- профилактичните достойнства на мановия мед? Преди всичко на богатото съдържание на микроелементи в солите, преминали несмляни през храносмилателния канал на листните въшки, а след това и през организма на пчелите. Двойно пречистени, те се усвояват напълно от нашия организъм и оказват чудодейно лечебно въздействие при недоимъчни състояния – рахит, лош растеж, мускулна слабост, анемия, костни разстройства, анорексия, атрофия на тестисите, измършавяване, кретенизъм и микседем.

Има ли различни манови медове? Голямото разнообразие на източниците на мана показва, че съществуват много видове манов мед с различни терапевтични прояви. Е. Цандер (1931 г.) пръв определя пет сорта манов мед в южните райони на Германия, а именно:

1.Манов листов мед с тъмно кафяв (почти черен) цвят преливащ в зелено, с много леплива консистенция и слаб аромат. Кристализира бавно, като образува едри кристали, наподобяващи парченца памук.

2.Елов мед с тъмнозелен цвят, силно леплив, със смолист аромат. Той кристализира бавно, като образува едри кристали, при което потъмнява още повече.

3.Мед от бяла ела с жълто- златист цвят, с малцов вкус и аромат.

4.Листов мед (от иглолистни дървета от род Larix, на които наесен листата окапват). Той е лимонено- жълт или светло кафяв и образува бързо едри кристали.

5.Боров мед (от високопланински борови гори), с воднисто- прозрачен цвят.

Най- много мана се получава у нас от дъбовите гори в Странджа. Там се получава и най- много тъмен манов листов мед, център на който е Царево, където всяка година през м. август се провежда придобилият международна известност Фестивал на мановия мед.

В различните райони на страната пчелите събират не само тъмен, но и светъл манов мед, който освен органолептично се различава по високото съдържание на калий, желязо, манган, мелецитоза (тя предизвиква захаросване).

Мановият мед преди ферментацията е безцветен, но след известно време потъмнява. Мановият сок на вишнята при отделянето му е безцветен, след 5 дни става светло червен, а след месец – почти черен. По подобен начин се променя цвета на мановия мед при розата, шипката, сливата, ябълката и др. Медът, събиран от Ива, понякога се превръща в неразтвори- ми бели кристали още в питите. Кристалите постепенно се превръщат в сух бял прах, част от който остава в килийките, а друга част пада на дъното на кошера. По- светлият манов мед се захаросва на малки кристали. Тъмно кафявият манов мед по- рядко се захаросва. Кристалите му са едри и между тях има течна субстанция.

Как се фалшифицира мановия мед? Преди няколко години пчеларите от Царево декларираха, че ще произведат невъзможни количества манов мед. Проучванията показаха, че те са разчитали на циганите, а не на пчелите: мургавите братя срещу 10 лв. дневно са обикаляли дъбовите гори и са доставяли огромни количества кори. Изварени и смесени с обикновен мед, те придават характерният тъмен цвят на получения фалшификат. Загубили доверието на немските консуматори, пчеларите от Царево разтуриха кооперацията си. „Българска работа!” – обобщиха ромите, загубили един сигурен бизнес.

Сокът, отделян от отделните видове растения, е различен по своя химичен състав. Маната от листни въшки съдържа високомолекулни захари, които не се откриват в сокът от растенията. При това от различните насекоми се получава мана с различни захари.

В медената роса преобладават глюкозата и фруктозата, като процентът на фруктозата е най- висок. Затова фалшифицирането на мановия мед се постига, като към отвара от дъбови кори се прибавя фруктоза, а за имитирането на животинска мана се прибавя свинска мас. Полученият фалшификат се коригира по отношение на електропроводимостта му (само по този начин той може да се идентифицира), като микропикселите трябва да съответстват на тези на оригиналния манов мед. Такова менте трудно се разкрива, но в него липсват ензимите, отделяни от слюнчените жлези на пчелите (диастаза, амилаза, инвертаза, каталаза, кисела фосфатаза, глюко- оксидаза, полифенолоксидаза, пероксидаза, естераза) и протеолитични ензими. Липсата им е показател за фалшификация. Освен това мановият мед е много богат на свободни аминокиселини.

В пчелния мед са доказани 181 идентифицирани вещества, които осигуряват широки възможности на аналитичната химия в определянето на фалшификатите.

Понякога в медената роса вместо захари има захарни алкохоли или вредни за пчелите вещества (рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза). Многообразието на захарите привлича пчелите, докато захарните алкохоли ги отблъскват. Различните видове захари в медената роса оказват влияние върху свойствата на мановия мед: консистенция, вкус, лечебен ефект и др.

Мановият мед, получаван от дъбовите гори в Странджа, е с тъмен до черен цвят и специфичен аромат, изключително богат е на минерални вещества, антиоксиданти с противораково действие (предотвратява левкемията у децата), повишава нивото на хемоглобина (има антианемично действие), понижава кръвното налягане, стимулира кръвния ток в коронарните съдове и укрепва сърдечния мускул, има предпазен ефект при респираторни инфекции, при заболявания на черния дроб, бъбреците и пикочния мехур, и подобрява работата на кръвотворните органи по- специално на далака. Той съдържа аланин, аргинин, валин, аспарагинова и глутаминова киселина, глицин, цистин, лейцин, лизин, метионин, пролин, серин, треонин, тирозин, триптофан, а от захарите – освен рафиноза, мелибиоза, галактоза и маноза, също и малтоза, мелицитоза, захароза, глюкоза, фруктоза и др. За мановия мед е характерно високото съдържание на мелицитоза (4 – 11 %) и ерлоза, както и с по-голямото количество на по- висши захари. Неговата киселинност и буферният му капацитет са по- високи от тези на нектарния мед.

Съдържанието на азотисти вещества и минерални соли (особено на катиоинът К), декстрини, слизести и небелтъчни съдържащи азот субстанции, както и на кварцови кристали го правят токсичен за пчелите (манова токсикоза) но не и за хората. При пчелите, зазимени с манов мед, се наблюдават дегенерация и некроза на чревния епител, функционални смущения в червата и дори смърт при презимуването или по време на събирането на маната и внасянето ѝ в кошера. Минералните соли в мановия мед достигат до 1.52 %. Поради по- високото съдържание на декстрин, белтъчни вещества, минерални соли и др. задното черво на пчелите бързо се запълва, а образуваните токсини от различни бактерии и плесени усложняват допълнително обмяната на веществата. Най- съществени са промените в средното черво: в началото усилена секреция и отслояване на перитрофичната мембрана (то се къса и не може да се отпрепарира), а последващите дегенеративни и некробиотични промени причиняват масовата смъртност в пчелните семейства, хранени с манов мед.

Мановият мед е с по- голяма гъстота, отколкото нектарният. Той е със своеобразен аромат и често има неприятен горчив вкус. Кристализацията му е най- често дребнозърнеста. Тъмнокафявият манов мед кристализира по- рядко, като се образуват големи зърна с течна субстанция между тях. Той е по- хигроскопичен от нектарния мед и когато не е запечатан в килийките лесно вкисва.

Как се идентифицира мановият мед? Разпознаването на мановия мед се осъществява със спиртовата реакция и с пробата с варова вода (и при двете положителната проба се манифестира с размътване и утайка).

Мановият мед се отличава от нектартия мед по химичният си състав.

Химичен състав на мановия мед

Химичен състав Мед %Нектар %

нектарен мановмано сок

Сухо вещество 8281521.37

Вода 18194898

Глюкоза 342600

Фруктоза 483400

Захароза 2400

Декстрини 11070.01

Белтъци0 .22.500.06

Мелецитоза 0600

Лекуване с манов мед.Профилактиката и терапията се провежда с по 1 супена лъжица манов мед три пъти дневно 1 час преди ядене. Често пчелите смесват мановия мед с нектарен и се получава смесен мед (акациево- манов, липово- манов и др.). Лечебните свойства на чистия и на смесения мед са различни.

Независимо от разнообразието на манови и маново- нектарни медове, има някои общи характеристики. Мановите медове по правило са тъмни, вкусът не е сладък, по- често е възкисел, имат лепкава (жилава) консистенция, по- често кристализират. Най- меродавни са лабораторните изследвания: варовата и спиртовата проба, липсата на амилаза, каталаза и други слюнчени ензими, по- висока киселинност (под 0.6 нормални градуси), на катион К, по- високо съдържание на микроелементи (манган, мед, желязо). Лечебно- профилактичните им свойства са безспорни, а като природни продукти се усвояват максимално от организма.

Богатството на свободни аминокиселини у мановия мед стимулира растежа и развитието при подрастващите, при кахексия, анорексия, изто- щение при спортисти, хора с напрегнат умствен и физически труд и е особено търсено при бодибилдинг. Получаването на мощна и релефна мускуратура е немислимо без специални много скъпи балансирани диети, съдържащи освен витамини и разрични свободни мастни киселини.

Мановият мед се смята за чист, ако не съдържа примеси от нектарен (цветен) мед. Чистият манов мед притежава определени лечебни свойства, поради което е по- търсен.

Правило 1: Норма

Ежедневната доза мед не трябва да надвишава 1-2 супени лъжици. Това е количеството, което дава енергия на организма и бодрост за целия ден. Тази доза осигурява нужните витамини и хранителни вещества.

Ако надвишавате тази норма, може лесно да напълнеете, тъй като в състава на меда влиза, освен фруктоза им и около 40% глюкоза.

Правило 2: По кое време в денонощието

Много лекари препоръчват да се приема меда в сутрешните часове на деня. Причината е, че съдържа много въглехидрати, които дават енергия за цял ден, а до вечерта ще успеете да изгорите калориите, които сте поели с меда. Може да хапнете малко количество мед на празен стомах преди сутрешната чаша топла вода.

Медът е отлично лекарство при простуда. Топло мляко с лъжица мед преди сън е прекрасен лек за гърло – отпуска целия организъм, сгрява и предразполага за добър сън.

Правило 3: Температура

Медът не търпи висока температура – не трябва да се опитвате да го разтопите при повече от 40 градуса Целзий. Особено, ако искате да го добавите към сладкиш или друго ястие. Причината за това е, че при тези условия медът губи полезните си свойства и витамините.

Когато става дума за чай, тогава е необходимо да се въоражите с търпение. Чаят трябва да изстине до 40 градуса и едва тогава към него да добавите мед. И без това врял чай не можем да пием. Ако във врелия чай добавите мед, той не само може да загуби от витамините, но и да бъде вреден за организма.

Правило 4: Регулярност

За да подсилите имунитета си, условието е да приемате по 1-2 лъжици мед всеки ден. Това ускорява процеса на оздравяване и прави организма устойчив към простуда и други вреди от климатичните промени.

В меда за разлика от плодовете, които също е добре да консумирате през зимата, витамините се запазват за по-дълго време.

Ноември е последният есенен месец. Характеризира се с понижаване на температурите, валежи, липса на цъфтяща растителност.
Обичайно пчелите вече са образували зимното кълбо. В по-топлите региони (или при климатичните условия, наблюдавани тази година) пчелите разпускат кълбото и извършват есенни облитания, които са изключително полезни за освобождаване на храносмилателната система. темепратурите при които семействата образуват зимното кълбо са различни (8°С за по-силните семесйтва, 10°С-13°С за по-слабите) Календар на пчеларя - Agrosaveti.com: "Календар на пчеларя за ноември"
Kакво можем да обобщим:
- Дейността на пчеларя през ноември е предимно свързана с подготовка на инвентара, дезинфекция и ремонт на старите кошери и рамки
- В някой по-топли региони ноември е последния месец за зазимяване на семействата

- В началото на месеца може да се извърши третиране на семейството с оксалова киселина като алтернативна мярка против вароатозата, ако това не е направено през октомври. Третирането се извършва в топло време. Важно е в семейството да е преустановено отглеждането на пило
- Осигуряват се максимални условия за покой на пчелните семейства: пчелините се укрепват срещу вятър, на кошерите се поставят тежести, при необходимост се преместват на ветрозащитени места. Местенето трябва да се извършва внимателно, без сътресения за пчелното семейство, при меко време (температура над 8°)

За своето нормално съществуване пчелите използват за храна въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални соли, витамини и вода. Тези храни те получават от нектара и цветният прашец, събирани от цъфтящата растителност. Освен нектар пчелите събират и така наречената мана, от която приготвят мановия мед. Той е с много по-голямо съдържание на минерални соли. В сравнение с нектарния мед има високи лечебни свойства. Използва се преди всичко при малокръвие. Често неговата цена е почти с една трета по-висока от цената на нектарния мед. В същото време обаче, когато пчелите остават да зимуват само на манов мед и нямат възможност за чести облитания, то те загиват от т. нар. манова токсикоза.Много често пчеларите добиват по-големи или по-малки количества манов мед без да знаят откъде пчелите го събират и какви са условията за получаването на по-големи количества манов мед.

По дървесната растителност се развиват редица насекомни вредители. Част от тях като листните и щитоносните въшки са тясно свързани с получаването на мановия мед. Тези насекоми имат смучещи устни органи и се хранят със сока на растенията. От сока те си набавят необходимите им белтъчини. Белтъчините в растителния сок са в много малки количества. За да задоволят своите потребности от тях те изсмукват много сок. В растителният сок има големи количества захарни вещества, които биват изхвърляни заедно с екскрементите на смучещите насекоми. Те се появяват като капчици, по иглиците, по листата или по растителността, която се намира под нападнатите от листните и щитоносни въшки дървета, откъдето пчелите го събират. От листата, пробити от вредителите, изтича сок, който пчелите също събират. Това е другият вид мана.

Проучванията показват, че в Гърция до 65% от събирания мед е манов. Мана се появява преди всичко по смърча, елата, гръцка ела, бора, дъба, бука, кестена, липата, клена.
Извършените проучвания у нас показаха, че освен от листни и щитоносни въшки, пчелите събират мана и от дъбовите жълъди, нападнати от жълъдовия хоботник и от жълъдови плодови червеи.

Числеността на насекомите, свързани с отделянето на мана, зависи от температурата, наличието на валежи и пр. Освен това между листните въшки и мравките в горските насаждения съществува много тясно взаимодействие (симбиоза). Мравките също събират произвежданата от въшките мана и я използват за храна. В същото време те пренасят листните въшки през есента от листата в корените на дърветата, където те зимуват и през пролетта ги пренасят от корените по клоните на дърветата. Мравката доближава листната въшка и с антените си я потупва по гърба. Листната въшка отделя капка сладки екскременти, която мравката отнася в своето гнездо. Така че колкото повече са мравките в една гора, толкова повече са и листните въшки продуценти на мана.
Между мравките и пчелите е налице конкуренция по отношение на събирането на мана от дървесната растителност. Освен мравките и много други насекоми смучат мана от листата на дърветата и по този начин се явяват също конкуренти на пчелите, които използват маната за приготвяне на мановия мед. Общо обаче е мнението, че пчелите и мравките не са конкуренти, а партньори. Това е защото мравките се грижат за листните въшки, а пчелите събират мана. Останалата от пчелите несъбрана мана бива събирана и оползотворявана от мравките.

Интересни данни за количеството на получаваната мана съобщава Хейнбах. Според него, от едно липово дърво с около 50 000 листа, нападнато от листната въшка, за вегетациония период се получава до 45 kg мана.

Самият манов мед в сравнение с нектарният е обикновено по-тъмен. Проучванията са показали, че количеството на минерални соли в мановият мед са много повече, отколкото в нектарния. От захарите особено характерно е наличието в него на мелицитозата. Маната от различните дървесни видове е с различен захарен спектър. Според Шмидт, при различните партиди от манов мед е различно и съдържанието на мелицитозата.

Интересът към проучването на продуцентите на мановия мед както в нашата страна, така и в другите страни, се увеличава. У нас е приет и се разработва проект, свързан с проучванията на продуцентите на манов мед в района на Странджа. Очаква се той да даде нови данни относно особеностите в развитието на насекомите, свързани със събирането на големи количества манов мед в този район.