• От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

  • Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра. Клонките са леко...

Бодил магарешки

От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от юни до октомври
Наведеният магарешки бодил е медоносно растение от семейство Сложноцветни . То е широко разпространен из цялата страна, особено по сухи места, около пътища, сред редки храсталаци и пустеещи места, както и по поляните и сухите ливади. Често бива определян като плевел, но за сметка на това има голямо количество нектар и е един от най-добрите източници на храна за пчелите.

 

Той е едно от най-отличните диворастящи медоносни растения, което не само че дава обилна и богата с нектар пчелна паша (храна за пчелите), но има и продължителен период на цъфтене, който започва от юни и приключва през семптември/октомври. Наведеният магарешки бодил е двегодишно растение, което има крилато стъбло с твърди бодли и достига височина от 30 до 100/150 см. Стъблото и разклоненията му завършват с дълги дръжки, върху които стоят цветовете, обикновено леко висящи. Цветовете са едри – от 3 до 8 см в диаметър, малиновочервени кълбести кошнички с бодлива обвивка.

Макар, че наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е нежелано растение в селското стопанство, той заема едно от най-важните места сред медоносната растителност в България не само заради продължителния период на цъфтеж, но и поради обилния и качествен нектар, който той дава на пчелите. Медът от него е светлокехлибарен, безцветен или зеленикъв и с приятен вкус.

Медоносни растения

Асклепиас

От него пчелите събират: нектар
Цъфти през: юни
Асклепиасът е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Олеандрови (Apocynaceae). На височина достига до 1,5 м. и се състои от едно главно стъбло с няколко разклонения. Кореновата система на асклепиаса е добре развита и често дава коренови издънки, поради което може само да се размножава след засаждането му. Листата му са едри и продълговати.

Цветовете му са дребни, с бледорозова окраска. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да има до 11-12 съцветия. Започва да цъфти отдолу нагоре, като цъфтежът на всяко отделно цветче продължава до 8 дни. Общия цъфтеж продължава до месец и половина. Медопродуктивността му е изключително висока и се влияе от външните условия. В листата и стъблата на асклепиаса се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. Също така от семената му може да се добива масло за технически цели.

Как се отглежда асклепиас?
По отношение на почвата не е взискателно. На по-леки почви вирее много добре. Също така не е много чувствително на ниски температури и издържа на засушавания. Подходящо е за отглеждане както във всяка градина или двор, така и в припчелни участъци, покрай пчелините, изкопи, напоителни канали и поройни места. Може да се размножава чрез семена, като се засява в редове и на разстояние 20-30 см между редовете. Асклепиасът може да остане на едно място до 20 години.

 

Бял маргарит

Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра.

Клонките са леко наведени към земята. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни звънчевидни, розово-бели, събрани от 1 до 4 и повече в гъсти групички, разположени по върховете на клонките или на пазвите на листата в голямо количество. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.

По проучването от Петков от Оп. ст. по пчеларство за района на София един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 27,0 до 45,8 кг мед. Посещава се от пчелите от ранна сутрин до късна вечер, а също и при неблагоприятно време, например при слабо преросяване, захлаждане и др. От цветовете се събира и прашец.

Продължителността на работния ден на пчелите е средно 12,35 часа. Пчелите масово отрупват целия храст. Тези данни показват, че цветовете отделят нектар с висока захарност, а също и при неблагоприятно време. Предлагат на пчелите паша през период, когато е много оскъдна.

Плодът на маргарита е снежнобели топчета с различни големини и меки при натискане. Те остават по храста през цялата зима и му придават много красив и оригинален вид. Маргарита широко се използва в парковете, градините, засаден на групи или единично. Засажда се край улиците, градинките край ж п гари и другаде из цялата страна.

Много е подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се напада от болести и неприятели и не се яде от животните. Размножава се лесно чрез семена, коренови издънки и зрели резници. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.

Родината му е Северна Америка, Канада и Западен Китай. Всеки пчелар трябва да го отглежда край пчелина си. Наред с белия маргарит се използва и червеният маргарит.

Той е напълно подобен на белия но е по-дребен храст и цъфти през юни-юли. Един цвят отделя от 1,8 до 2,06 нектар със захарност от 30 до 47,6%. От 1 дка може да се получи от 3,9 до 11,9 кг мед. Събира се и цветен прашец.

Албиция

Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.

Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.

Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.

Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.

Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.

Известна още като “копринено дърво” е вид от рода Албиция. Произлиза от Югоизточна Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ, където е добре аклиматизирана и се използва като декоративен вид. Растението се нарича често и “спящо дърво”, тъй като привечер листата му се затварят в спящо положение. На височина може да достигне до 12м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 20 и 45см и широчина 12-25см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и служат за храна на пчели, пеперуди и някои видове птици.

У нас се среща по Черноморието, в района на Пловдив, Сандански, Стара Загора и други южни части на страната. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.

Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето.Намира приложение като алейно насаждение или като солитер. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.

Период на цъфтене: Цъфти от края на юни до септември.

Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.

Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.

Фацелия-медоносно растение

Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36кг. мед, а за Софийски район – от 21 до 37кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60кг. мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв.м.

Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50-80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн.

Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15-20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30см) или широкоредова (45-50см) – е необходимо от 0.600г до 1кг. семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.

Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440кг. зелена маса и около 5кг. мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.