- Детайли
-
Категория: Лечение с мед и пчелни продукти
-
Публикувана на Четвъртък, 28 Юни 2018 06:32
-
Написана от Super User
-
Посещения: 6566
Най-ефикасното „лекарство“ при лечение на подагра е спазването на стриктна диета, защото само така ще успеем да ограничим вноса на пурини в организма.Заболяването наречено подагра се проявява, когато обмяната на пикочната киселина е нарушена. Главните причини, които причиняват заболяването са консумацията на прекалено много месо и храни съдържащи пурини. За развитието на подагра спомага и воденето на заседнал начин на живот. Наследствеността също е предпоставка да заболеете от подагра.Болестта наречена подагра причинява силни болки в ставите, като най-предпочитана е тази на палеца на единия крак. Лечение на подагра трябва се прилага задължително, защото кризите, които се проявяват могат да засегнат останалите органи. Множеството кризи увреждат сърцето и бъбреците, а от там кръвното се повишава и вероятността да се достигне до бъбречни кризи е голяма.Когато ставата на палеца на крака е засегната дори и най-малкото движение причинява непоносима болка и ходенето става недостижима цел.
мед за лечение на подагра Ставните кризи, които предизвикват подагра се отключват при физическо или психическо пренатоварване, недоспиване, голям стрес, преяждане с храни, които съдържат пурини и прекомерното пиене на алкохол. Причината, която предизвиква криза при подагра е индивидуална. Всеки трябва да се съобрази с нея и да гледа да я изключва от ежедневието си.Без значение колко често получавате кризи, лечение на подагра се започва с диета. Само така вноса на пурини се ограничава и образуването на пикочна киселина да се намалява до минимум. Диетата трябва да изключва месото, млякото, захарта, белтък от яйце и мазни храни. Зеленчуците и плодовете в менюто ви се увеличават максимално. Пиенето на течности също трябва да се увеличи.
Най-ефикасната съставка за лечение на подагра е натурален ябълков оцет, защото той съдържа ябълчена киселина, която се грижи за разтварянето на пикочната киселина.
Ето и ефикасното лечение на подагра с мед и оцет, което ще намали кризите и ще ви избави от болката за кратък период от време.
Смесете 2 супени лъжици ябълков оцет, който не съдържа оцветители, консерванти или аромати с 2 супени лъжици мед. Разбъркване вложените съставки и изяждате по една такава доза 3 пъти на ден.
За да премахнете възпалението и отока на палеца на крака използвайте: разредете 2 супени лъжици оцет от ябълки в 500 милилитра вода. Напоете кърпа в разтвора, изстискайте я добре и я поставете върху палеца. Кърпата може да държите така от 2 до 8 часа, преди да я подмените.
Ще ви предложим и един много лесен и ефикасен лек при подагра, който има изключително бързо действие.
Облекчението настъпва почти веднага след прилагането му.
Със сигурност след като го приложите ще съжалите, че не сте знаели за този лек по-рано.
За него не ви е необходимо да бъркате никакви мазила или билкови смеси. Необходимо ви е само парче алуминиево фолио, с което да увиете засегнатото място.
Този метод на лечение на подагра се е практикувал още в древен Китай.
Алуминиевото фолио се прилага върху биологично активни точки, които са отговорни за работата на всеки един орган. С негова помощ ще се избавите експресно от болките, които ви мъчат при подагра. То може да ви излекува и от ишиас, настинка и цервикална остеохондроза.
Чудото на алуминиевото фолио се дължи на факта, че когато го поставите върху проблемното място или точката, отговорна за проблемния орган, то отразява биотоковете в енергийния меридиан, от който произхождат.
Именно благодарение на това отражение се повлиява съответната точка и се решава проблемът.
Просто е необходимо да увиете засегнатото място и да го фиксирате с помощта на превръзка, за да не падне. След това го оставяте да действа.
Трябва да знаете, че за да подейства този метод, е необходимо да поставите алуминиевото фолио с лъскавата страна към тялото ви.
- Детайли
-
Категория: Лечение с мед и пчелни продукти
-
Публикувана на Сряда, 06 Юни 2018 03:11
-
Написана от Super User
-
Посещения: 744
Пчелните продукти са известни от древността и ползите от тях са известни също почти от толкова отдавна. Съвременната наука оспорва всяка вероятност, че пчелните продукти биха могли да бъдат от полза, както твърдят вярващите в тях. Съвременната наука също така посочва, че аеродинамически е невъзможно пчелите да летят, но те го правят.
Прополисът често е наричан "пчелен клей". Той е лепкава смола, която се стича от пъпките на някои дървета и сълзи от кората на други. Дърветата, които отделят тази смола са предимно иглолистни дървесни видове, които са вечнозелени и образуват шишарки. Пчелите изглежда предпочитат смолата на тополата.
Има само няколко пчели експерти във всеки кошер, които събират прополис. Пчелите събират прополис само в топли дни, когато смолата е мека и еластична. След като смолата се събере, тя се смесва с восъчни люспи, секретиращи се от специални жлези на корема на пчелата. Сместа се замесва или оформя на малка топка и се поставя в кошниците за прашец, разположени върху краката на пчелата. Когато източникът е изчерпан, тя отлита до друго място, за да събира, докато кошниците за прашец се напълнят. Това може да и отнеме до един час. Същата процедура се използва и в обратната посока, когато тя се завърне в кошера и приемащите пчели и помагат с разтоварването и съхраняването на веществото. Тази процедура може да отнеме няколко часа.
Прополисът се използва, за намаляване размера на входа и за поправка на дупки и пукнатини в кошера. Той се използва също и като антисептично средство, мазилка на всяка клетка и на интериора в кошера. Ако друго насекомо влезе в кошера, то бързо бива убито и своевременно отстранено. Ако тялото му е прекалено голямо и не може да се премахне, то бива покрито с прополис, за да се предпази кошера от неговите замърсявания и увреждания.
Pliny, презвитер (79-23 г. пр. Хр), разделя прополиса на три категории:
1) commosis - отнасящ се до използването му като дезинфектант;
2) pissoceros - отнасящ се до използването му като структурно укрепване;
3) прополис - отнасящ се до намаляване на входа на пчелния град или "полис".
Pliny също така описва лечебното действие на прополиса върху хората за намаляване на подутини, за успокоение на болка и за оздравяване на открити рани.
Знае се също, че прочутия Страдивариус (1644-1737) ръчно е смесвал своя прополисен лак за полиране на инструментите. Той прави през живота си само 1116 струнни инструменти и никой досега не е успял да дублира изработката или рецептата му за този лак.
По време на Англо-бурската война (1888-1902), прополисът се смесвал с вазелиново масло и се използвал успешно за дезинфекция на рани. Преди появата на антибиотиците, прополисът се е използвал най-често за борба с инфекциите. Съвсем наскоро, беше доказано, че той е ефективен срещу бактериите, резистентни на пеницилин, ампицилин, метицилин, стрептомицин, левомицетин, окситетрациклин, еритромицин и сулфатиазол. Той също е ефективен срещу E. coli и салмонела. Използван с алкохол, прополисът е отстранил плесени и гъбички по-ефективно и за по-дълъг период от време, от стандартните лекарства.
Прополисът има антисептични, антибиотични, антибактериални, антивирусни и противогъбични свойства. Учените смятат, че част от това му действие може да бъде приписано на неговите компоненти- галангин, кофеинова киселина и ферулинова киселина. Други известни компоненти на прополиса са: 55% балсам и каучукоподобни съединения, 30% пчелен восък, 10% етерични и ароматни масла, 5% пчелен прашец плюс флавоноиди, канелена киселина, канелен алкохол, ванилин, кофеинова киселина, тетохризин, изалпинин, пиноцембрин, хризин, галангин и ферулинова киселина. Прополисът, както се смята, има 500 пъти повече флавоноиди от средното число при портокалите.
Витаминно-минерален комплекс с разделен прием, за по-добро усвояване!
Пчелното млечице се отделя от хипофарингеалните жлези, разположени от двете страни на главата на пчелата. Пчелите медицински сестри, на възраст между пет и петнадесет дни, са единствените, които владеят тайната на това вещество, използвано за храна на ларвите и кралицата.
Пчелно млечице е гъсто, кремообразно вещество, синтезирано в тялото на пчелата по време на храносмилането на пчелния прашец. Тъй като се отделя от жлезите на пчелата, пчелното млечице съдържа високи нива на хормони и протеини. То съдържа също липиди, минерали, витамини (A, C, E, и В), двадесет аминокиселини, мастни киселини, захари, стероли, фосфор, ацетилхолин, нуклеинова киселина (РНК / ДНК), желатин, гама глобулин, деканова киселина (антибактериален и антигъбичен компонент) и други все още неидентифицирани компоненти.
Пчелното млечице е това, което създава царицата на пчелите. Да, тя се създава, тя не се ражда. Всички снесени яйца са напълно еднакви. Единствената разлика е, че едно от тях ще бъде отделено, за да бъде царица и ще бъде хранено през целия си живот с пчелно млечице. Другите ларви получават от това вещество само първите три дни от своето съществуване.
Появиха се истории от няколко европейски страни, където пчелното млечице било предписано от офталмолози. Очевидно, замътеното зрение станало по-ясно, след употребата на пчелно млечице в продължение на няколко седмици.
Внимателното изследване показва, че пчелното млечице, което е на двадесет и четири часа е четири пъти по-биологично-активно от пчелното млечице на четиридесет и осем часа. Видът на млякото, с който хранят царицата никога не е на повече от двадесет и четири часа и тя живее четиридесет пъти по-дълго, от работните пчели. Тъй като се влошава много бързо, пчелното млечице, трябва да се суши чрез замразяване, колкото е възможно най-бързо след прибиране на реколтата. Ако на етикета на продукта, който закупувате, не е указано, че млякото е било сушено чрез замразяване, е много вероятно, този продукт да е под изисквания стандарт. Тъй като цената е много висока, разумно използвайте парите си.
С прибирането на реколтата може да се обясни, защо пчелното млечице е толкова скъпо. Събирането е много сложно. Пчелата майка (царица) се отстранява от кошера. Тъй като колонията не може да живее много дълго без царица, отчаяно се опитва да отгледа друга пчела. Тогава пчеларят срязва стените на царските ларвени клетки и събира млечицето. Тъй като този метод не е много ефикасен и приемлив, повечето пчелари са приели друг метод.
Големите реколти включват масово производство на царици. Младите ларви на пчели работнички, на възраст от осем до двадесет и четири часа, се изваждат от клетките им и се прехвърлят в царските клетки. Те са много по-големи и по-лесни за отделяне от пчеларя. Всяка от тези клетки се залива с малко пчелно млечице. Пчелите медицински сестри веднага започват подхранване на ларвите с пчелно млечице, което те секретират. До края на третия ден, всяка клетка на царица ще съдържа максимално възможното количество пчелно млечице. Рамките след това се отстраняват и клетките се изсичат. Ларвите са отделят и изхвърлят, като се извлича пчелното млечице. За да се произведе 1/2 килограм пчелно млечице се жертва живота на 1000 пчели.
Пчелният прашец (полен) не е екскремент, както някои смятат. Поленът е мъжкото семе на цветята, необходимо за опрашването на растението. Тези частици се състоят от телца, формирани в свободния край на тичинката в сърцето на цвета. Голямото разнообразие от цветя във вселената предполага и съответно голямо запрашаване с полени.
Има два вида полени. Единият са носени от вятъра анемофили (anemophile), докато другият са ентомофили (entomophile) и те трябва да се прилепят към самите насекоми, влизащи в цветето. Ентомофилните полени са по-тежки и съвсем различни от другите видове. Растения, които произвеждат този вид прашец, са зависими изцяло от пчелите за своето оцеляване. Тези полени никога не се носят във въздуха и не са отговорни за сезонните алергии. Ентомофилните полени са всъщност ефективно лечение за алергиите, причинени от анемофилните полени.
Когато една пчела кацне върху цветето, тя остъргва прахообразния полен със своите челюсти и предни крака, и го навлажнява, мацвайки го с малко мед, който носи със себе си. Тогава го поставя в своите кошнички, които са вдлъбнати области на задните и крака. Те са частично скрити от дебел слой четина, наричана поленови гребени. Пчелата използва тези гребени, за да изчиства праха от своето „палто”. Тогава тя натъпква прашеца в своите кошнички на всеки крак, запазвайки балансираност, така че да може да лети. Всеки крак може да държи само две гранули пчелен прашец и ще и е необходим час, за да ги събере. Всяка гранула тежи приблизително 1/1000 от грама. Нужни са около 1200 топчета, за да се поберат в чаена лъжичка. Това са приблизително 2,5 млрд. зрънца от полени.
Прашецът е добър източник на рутин. Рутинът е глюкозид, който помага на капилярните стени да станат по-устойчиви на вредните вещества. Също така е известно, че стабилизира метаболизма, съкращава времето на кървене, както и укрепва, и регулира сърдечния ритъм. Прашецът съдържа също нуклеинова киселина (РНК / ДНК), хормони, антибиотични фактори, Витамини A, B, C и E, мастни киселини, глутаминова киселина, натурални захари (предимно фруктоза и глюкоза) и ензими. Той е и единственият известен, освен месото, който съдържа витамин В12. По тегло, прашецът съдържа повече протеини от месото.
Още през 1948 г., изследвания, извършени от USDA показали драматични резултати при използването на пчелен прашец. Една статия в Журнала на Националния институт за рака (октомври 1948), описва изследвания, направени с мишки, специално селектирани да развиват тумори в определен период от живота си. Когато те били хранени с пчелен прашец - туморите се забавили в развитието и след това напълно изчезнали. Всичко това не получило широка гласност. Има много ползи за здравето от пчелния прашец, но поддръжниците му нямат право да разгласяват за тях, без риск от тежки последствия.
Учените са се опитвали да произведат пчелен прашец в лаборатория, използвайки всички познати компоненти. Но когато нахранили пчелите с него, те умрели. Добре е да знаем, че има неща в живота, които само природата може да произвежда.
МЕДЪТ е най-известният от всички пчелни продукти. За да се произведе 1/2 килограм мед, пчелите трябва да вкарат около 75000 товара с нектар в кошера. Това количество полети се равнява грубо на около четири до шест пъти дължината на окръжността на земята. За да се обработи събрания нектар в мед, приемащите пчели се преместват към клетките на медената пита. Тъй като водното съдържание е високо, 3/4 от него трябва да се отстранява. Това се постига, като пчелите сами се разпределят из целия кошер и започват да удрят крилата си. Тази вентилация не само премахва излишната влага, но поддържа постоянна температура от 94°F в кошера. Продължителността на живот на една пчела работничка е около шест седмици. През това време тя ще се направи само 1/2 чаена лъжичка мед.
Основни действия:
антибиотик
антивирусен
противовъзпалителен
антиканцерогенен
антианемичен
противогъбичен
антиалергичен
клетъчен регенератор
отхрачващо средство
имунен стимулант
слабително, лаксатив
тонизиращ
Основни компоненти:
Един фунт (0, 453 кг) мед съдържа повече от седемдесет и пет различни съединения, включително следните:
комплексен асортимент от ензими
органични киселини
естери
антибиотични агенти
полезни минерали (калций, фосфор, желязо, магнезий, сяра, хлор, калий, йод, натрий, мед, манган)
протеини (1,4 грама)
витамини (A, B, C, D, E, K)
водороден пероксид
мравчена киселина
въглехидрати
хормони
антимикробни съединения
(съдържа 1333 калории, за сравнение с бялата захар, която има 1748 калории в един фунт)
Традиционна употреба
Мнозина в Европа приписват дълголетието си на пчелния мед, което за някои изглежда невероятно, тъй като това е просто "захар". Обаче, медът не е някаква обикновена захар, той съдържа вещества от оригиналното растение, което е много по-лечебно. Schar описва свое пътуване до Северна Испания, където открил продавач на пчелен мед, който в своя магазин предлагал над двадесет различни видове мед, класифицирани в зависимост от различните култури, от които бил събран и до всеки един имало списък с неговата лекарствена употреба. Например, мед, събран от растението градински чай да се използва за бронхиални инфекции, докато този, събран от мащерка е най-добър за инфекции на пикочния мехур и слабост.
пчела събира мед
Медът е използван ефективно в клинични условия за лечение на язви от залежаване стигащи до костите, както и за първа, втора и трета степен на изгаряния. Съобщава се за пълно оздравяване, без да е необходимо присаждане на кожа и без инфекция или мускулна загуба. Това може да се прилага с пълна сила при такива състояния, като раната се покрива със стерилна превръзка, която се сменя ежедневно.
Лапите също могат да се използват за изтегляне на отрови от ухапване и жила, и за почистване, или за инфектирани рани. Необходим е дебел слой, за да бъде изтеглянето ефективно, но ако слоя е прекалено тънък, той може да бъде удебелен с царевично нишесте. Когато раните са чисти, медът действа като лечител. Същата процедура се прилага и за инфектирани рани, улцерации и импетиго. Чесън и мед също могат да се прилагат директно върху инфектираните рани, което ще помогне за почистване на областта на инфекцията.
Като антисептик, медът също е изтеглящ агент за отрови или инфектирани рани и надминава антибиотиците, когато е прилаган при лечение на стомашни улцерации, гангрена, инфекции на хирургична рана, хирургически разрези, както и за защита на кожни присадки, роговица, кръвоносни съдове и кости по време на съхранение и транспорт.
Той е изключително ефективен при респираторни заболявания. Едно изследване в България на почти 18000 пациенти, установява, че медът подобрява състояния като хроничен бронхит, астматичен бронхит, хроничен и алергичен ринит и синузит.
Медът е ефикасно лечение за настинки, грип, респираторни инфекции и по принцип за понижена имунна система. Като се има предвид, че захарта потиска имунната система, добро качество на меда е, че той стимулира тази функция.
Медът често се добавя към билкови чайове и сиропи, като той не само ще ги направи по-вкусни, но и ще добави целебна сила. Захарите в меда са готови за употреба, което ги прави лесно достъпни като енергиен източник за слабия организъм.
Използването на мед, добит в близък район на вашия, ще помогне за лечение на алергии от растения.
