Водоразворим прах за перорално приложение. Подсигурява нуждите на пчелните семейства от кобалт, натрий,фосфор и хлориди.
PowerBee увеличава яйцеснасянето на пчелната майка и работоспособността на пчелите, осигурявайки им така нужния натрий, хлор, кобалт и фосфор. Приложен правилно и на време, подготвя пчелните семейства за периодите на усилен медосбор. Желателно е приложението му и през двата перида на развитие на пчелното семейство.
Пролетно развитие - многобройни и силни колонии способни да реализират висока продуктивност от пчелни продукти или нови семейства.
Есенно развитие - млади и силни пчели способни да презимуват успешно.
Повишава индеректно устойчивостта срещу заболявания и паразити.
Една кутия съдържа 10 пакетчета по 5 гр PawerBee
Не е лекарствен продукт.

За зимно пролетния период, в кошерите система Дадан-Блат, трябва да се осигурят по 14-18 кг нектарен мед. Медът е добре да бъде запечатан. В кошера трябва да има и 2-3 пити цветен прашец. Част от тази храна може да се даде през пролетта. При многокорпусните кошери в двата корпуса трябва да има 18-22 кг мед и 3-4 пити с прашец. Това е така, понеже семействата са по-силни. 2/3 от тази храна за пчели трябва да бъде в горния корпус, а 1/3 в долния. Когато не са много силни, пчелните семействата могат да зимуват с корпус и магазин (кърмова надставка) с общо 16-18 кг храна, а по-слабите - на един корпус с 12-14 кг. Когато количеството на храната е недостатъчно се предприема подхранване с по-гъст захарен сироп (1,5 кг захар с 1 литър вода) за дозапасяване. На всеки 1 кг захар в готовия охладен сироп се прибавя по 0,3 куб. см концентрирана оцетна киселина или по 3 г (1/2 чаена лъжичка) обикновен оцет. В по-голямо количество киселината пречи на действието на ензима инвертаза.

Този ензим се съдържа на в слюнката на глътачната жлеза, поради което значителна част от захарозата на сиропа остава неинвертирана. Научно е доказано (Г. Ф. Таранов, С. Я. Болдирев, 1977 г.), че така подхранените пчелни семейства са презимували по-добре и по-добре са се развили през пролетта, като са отгледали 14-29% повече пило и са дали до 26% повече мед. Още по-добре е подхранването да се извърши и с предварително инвертиран захарен сироп. За тази цел, в подходящ съд се смесва 8% течен, нектарен мед (от здрави семейства) с 20% мека вода (дъждовна, речна) и се прибавя (на два етапа през ден) 72% захар. Сместа се държи при температура 36-40°С и се разбърква 2-3 пъти дневно. След 7-8 дни сиропът е готов. Дава се на големи порции. Есенното запасяване трябва да приключи до средата на септември. Така, то ще има стимулиращ ефект и сиропът ще може да се преработи и запечата до зазимяването. Така при неговото инвертиране, сгъстяване и запечатване ще участват и старите пчели, които ще умрат до зимата. При късно подхранване с големи количества захарен сироп младите есенни пчели се изтощават физиологически при неговата преработка.

Това се отразява върху продължителността на техния живот и на кърмаческата им способност през пролетта. Пчелите не винаги успяват да преработят и запечатат късно дадения и захарен сироп. Той поглъща влага през зимата и лесно вкисва. Така вкисналия сироп причинява диария и голям подмор. При по-късно подхранване с по-голямо количество сироп, семействата макар и силни през есента, презимуват отслабнали и с изтощени пчели. Семействата, често страдат от нозематоза и други болести и изостават в развитието си през пролетта. Една погрешна практика е да се изземват всички медови запаси от гнездата на пчелните семейства през есента и да се заменят със захарен сироп. Нектарният мед е пълноценна естествена храна за пчелите. Той е богат както с прости, лесно усвояеми от организма гроздова и овощна захар, така и с микроелементи, ензими, белтъчини, витамини, антибиотични и антимикотинни вещества, органични киселини и други ценни съставки, каквито няма в обикновената захар. Тези съставки са от голямо значение: • за благополучното презимуване на пчелните семейства; • за поддържане нивото на защитните сили (имунитета) на пчелите както през зимата, така и в ранна пролет; • за борба срещу редица характерни за това време болести - нозематоза, вароатоза, хафниоза, аскосфероза и др. Опитите у нас и в чужбина показват, че само частична замяна на нектарния мед със захарен сироп при своевременно извършено подхранване през есента не се отразява вредно на пчелното семейство. Допуска се само до 50% от необходимия за зимните месеци (около 10 кг) мед да се замени, т.е. на семейството да се даде около 5-6 кг захар през есента за дозапасяване. Сиропът се дава топъл (около 40°С), на големи порции с пълни хранилки. В гнездото задължително трябва да има 2-3 пити с цветен прашец. За да не се изтощават пчелите на слабите семейства е добре да им се дават за дозапасяване пити нектарен мед или с преработен и запечатан сироп от силни, здрави семейства. Желателно е в топлия сироп (ако не е предварително инвертиран) да се прибави 10% течен нектарен мед от здрави семейства. Преди подхранването за запасяване, гнездата на пчелните семейства се стесняват на толкова пити, колкото се покриват от наличните им пчели. Празните, както и маломедните пити, на които има по-малко от 1,5 кг мед се изваждат. В гнездото трябва да се оставят най-пълните пити, които са с правилно изградени работнически килийки, в които се е люпило пило.

На цвят те трябва да са кафяви или светло кафяви. Старите (черните) пити, както и новоизградените, в които още не е отглеждано пило, се изваждат. Те могат да се заменят с кафяви или се изместват в края на гнездото. Питите, на които има пило, но са без мед или са негодни, се изместват към края на гнездото. След като се излюпи пилото те се изваждат. Ако са за бракуване, медът се разпечатва и те се поставят зад преградната дъска или хоризонтално на гнездото върху празна рамка, като отгоре се покриват с плат, за да пренесат пчелите меда. Питите, които остават в гнездото, трябва да имат достатъчно свободна площ за яйцеснасяне на майката, което продължава при подхранването през есента. Когато нощите станат хладни, гнездото се затопля добре, като се поставя странична възглавница. Прави се оценка на качеството на меда в питите. В никакъв случай не бива да се оставя в гнездото манов или гроздов мед. Той съдържа много несмилаеми вещества и голям процент минерални соли, поради което причинява диария и смърт на пчелите през зимата. Обикновено мановият мед има специфичен вкус на карамел и е много гъст. На цвят най-често е тъмнозеленикав, кафяв до почти черен. Това се вижда като се погледне питата срещу слънцето. отличава се лесно от по-светлия нектарен мед. Цветът не винаги е сигурен признак, защото има и тъмен нектарен мед, и светъл манов, какъвто е медът на иглолистните видове, който лесно кристализира в питите. Ето защо най-сигурно, мановият мед се установява при реакция със спирт или с варова вода. За да направим спиртна реакция правим следното - в епруветка в която има две части дестилирана или чиста дъждовна вода, се налива една обемна част от съмнителния мед. След разтварянето му се прибавят 10 части винен (етилов) спирт (96 градуса) и епруветката се разклаща. Ако медът е нектарен, разтворът остава бистър, а ако има примеси от манов мед, медът помътнява с млечнобял цвят и дава утайка на дъното. Колкото е по-голяма утайката, толкова е повече и приносът на манов мед. За варовата реакция анализът се прави по същия начин - в епруветка се разтваря една част мед в една част дестилирана или дъждовна вода и се прибавят две части варова вода, сместа се разбива, след което се нагрява до кипене. Когато има примес от манов мед, разтворът потъмнява и дава утайка. (Варовата вода се приготвя, като в чист стъклен съд се залива 1 част негасена или прясно гасена вар с 1 част дестилирана вода и се разбърква. След 10-12 часа след утаяването отгоре остава бистра течност, която се използва за реакцията.) Ако медът е манов, питите се изваждат и се центрофугират, като медът се използва за консумация. На пчелните семейства се дават запасни пити с доброкачествен нектарен мед или ако няма такъв, предприема се подхранване със захарен сироп. По същия начин се постъпва и когато медът е кристализирал.

Такъв мед трудно се използва от пчелите през зимата и затова питите трябва да се извадят и да се запазят за пролетта. Питите с манов и гроздов мед също може да се използват през пролетта без вреда за пчелите. При подхранване за дозапасяване на семействата, с оглед правилно разположение на храната за зимуване, трябва и двата входа на кошера да бъдат отворени. Те трябва да са стеснени за по-добра охрана срещу кражба и за да не се допусне охлаждане на гнездото през есента. Трябва да се спазват всички мерки срещу появата на кражба между пчелните семейства. През това време тя може много лесно да бъде предизвикана, тъй като липсва паша. При многокорпусните кошери се отваря наполовина входът на втория корпус, за да привикнат пчелите да летят през него Долният вход на кошера постепенно се стеснява до 3-5 см. Когато подхранването на пчелите се извършва късно и времето е хладно, пчелите не могат да запечатат добре сиропа в питите. В такива случаи се препоръчва след основното подхранване още 7-8 вечери да се дава захарен сироп на по-малки порции, за да се дозапечата.

Най-добрата храна за вашите пчели!
Компанията Südzucker AG има дългогодишна традиция в производството на хранa за пчели на основата на захароза. Нашите продукти отговарят на всички изисквания за здравословна храна за пчели и оптимизират значително труда на пчеларя, защото са готови за консумация от пчелите, без предварителна подготовка.Асортиментът от храна за пчели на Südzucker съдържа продукта в различни форми:
Apiinvert (сироп)
Apifonda (паста)

Месец септември е първият есенен месец. Температурите са сравнително високи, а валежите слаби. В повечето райони на страната пчелната паша приключва. Растения като магарешки бодил, конски кестен, глухарче, блатна мента, памук и фуражен слънчоглед все още може да предложат на пчелите късна есенна паша.След последната главна паша в пчелните семейства се активира инстинктът за отглеждане на пило. В началото на месеца топлото време, наличието (макар и слабо) на нектар и прашец са благоприятни условия за увеличаване на яйцеснасянето. Тези процеси са с важно биологично значение, защото водят до увеличаване на относителния дял на пчелите работнички, които не са участвали в главната паша и в отглеждането на голямо количество пило, не са изграждали пити. Такива пчели не са изтощени от работа, живеят по-дълго (6-7 месеца), иззимуват успешно и участват в пролетното развитие през следващата година.

Към средата на месеца, когато прецъфтят и последните медоносни растения, пчелната майка намалява яйцеснасянето. В пчелните гнезда започва подготовка за зимуване. Постепенно пчелите пренасят незапечатания мед от крайните пити в средата. Засилва се събирането на прополис, с който пчелите уплътняват жилището си (запълват всички пукнатини и дупчици по кошера) и стесняват входа.

През месец септември пчеларите продължават работата си по подготовката за зимуване. Първата десетдневка на месеца е краен срок за провеждане на главния есенен преглед. За предпазване от нападения и кражби между пчелите, прегледите се извършват рано сутрин или привечер, работи се с покривни платна, а извадените пити се поставят в добре затварящи се преносими сандъчета.

Есенното подбудително подхранване (за активиране яйценосната дейност на пчелните майки) трябва да завърши до средата на септември. На семействата се дава захарен разтвор (1 : 1) в количество 0,2 – 0,5 литра.

През първата десетдневка на месеца може да продължи подхранването за попълване на хранителните запаси. На пчелните семейства с по-малко от 15 – 20 кг мед или при наличие на манов мед в пчелните гнезда, се осигурява концентриран захарен разтвор (3 : 2) в по-големи дози.
Важно е да се знае, че през втората половина на септември и през октомври на пчелните семейства не се дава захарен разтвор. При преработката му в този късен период (когато няма прашец в природата) пчелите се изтощават и умират през зимата.

През месец септември пчеларят стеснява пчелните гнезда. За целта се определя силата на семействата и им се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Питите трябва да са светло кафяви и в тях да е отглеждано пило. Подбират се пити, пълни със запечатан мед, или такива, при които медът заема 1/2 от площта им. Пити с големи участъци незапечатан мед се отстраняват, защото неузрелият мед лесно ферментира и става негоден за консумация. Маломедните пити също се отстраняват. Някои от тях, ако е необходимо, се поставят зад преградната дъска, а медът им се разпечатва. Когато върху много стари (много тъмни), маломедени или неправилно изградени пити има пило, те се слагат в края на пчелното гнездо до преградната дъска и се отстраняват след излюпване на пилото. Някои от питите със запечатан мед може да се центрофугират или да се оставят като резерв за следващата година.

Пчелните гнезда се подреждат откъм по-топлата страна на кошера. Ограничават се с преградна дъска и изолационен материал. Доброто затопляне е важна задача при подготовката за зимуване. То се прави отстрани зад преградната дъска и отгоре над покривната дъска. Като затоплящи (изолационни) материали се използват листове стиропор, възглавници запълнени с памучни парцали, слама, талаш и др.

Входовете на кошерите се стесняват на толкова сантиметра колкото са питите в пчелното гнездо.
При подготовката за зимуване особено внимание трябва да се обърне на отводките и помощните семейства. Грижите за отводките се свеждат до осигуряване на достатъчно млади пчели и хранителни запаси (8 – 10 кг мед). Подхранват се, за да достигнат сила 5 – 6 междурамия преди зазимяването.

Пчелните семейства със запасни майки са по-слаби (на 3 – 4 пити). За да се топлят взаимно, се заселват по няколко в един кошер, с плътни вертикални прегради помежду си и входове в различни посоки. Подходящи за целта са 12 – рамковият Дадан-Блатов кошер и кошерът лежак.

Пчелните семейства с майки – помощнички, създадени в края на последната главна паша, може да се заселят в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. При Дадан-Блатовите кошери и при лежаците помощното семейство се създава в същия кошер. Между двете семейства се поставя плътна вертикална преграда, като на помощното се отваря допълнителен вход. При многокорпусните кошери помощното семейство се заселва в корпус над основното. Използва се плътна хоризонтална преграда (разделителна табла), чрез която се отваря и допълнителен вход. Гнездото на помощното семейство се ограничава с една преградна дъска и се затопля. Осигуряват се 8 – 10 кг мед и една пита с прашец.

В заключение важно е да се знае, че своевременната и правилно проведена подготовка на пчелните семейства за зимуване е предпоставка за успешно зазимяване, респективно за нормално иззимуване.

Пчелите имат нужда да се хранят, защото пчеларят събира меда им, който е естествената им храна. По нашите географски ширини, където зимите често са тежки, пчеларят трябва да им дава заместваща храна. Друга причина за това е, че потокът от нектар може силно да варира в различните региони според сезона, затова храненето е нужно с оглед запазване на размножителните способности и задоволяване на нуждите от храна. Допълнителната храна е нужна и за формирането на нови пчелни колонии и размножаването на пчелите-майки.
Предвид ключовата важност на храната на основата на въглехидрати за задоволяване на нуждите на зрелите пчели, в следващите страници се разглеждат различните видове храни за пчели, достъпни на пазара към момента.