КАЛЕНДАР НА ПЧЕЛАРЯ МЕСЕЦ – МАЙ

Май е месеца, през който настъпва първата главна паша от рапица, бяла акация и еспарзета. Започват да цъфтят – бук, летен дъб, клен, смърч, бял и черен бор. От тях пчелите събират прашец и манов мед. Цъфтят още татарски нокът, гледичия , питомен кестен, мъждрян, детелина, (бяла, розова, червена), кучи дрян, маргарит, гръклян, звездел, инкарнатка, мащерка, синап, градински чай, малина, спирея, подъбиче, зимен фий, мак, кориандър, бораго и др. Продължават цъфтежа на глухарчето и някои от овощните видове.

Продължава интензивното снасяне на яйца от пчелните майки. Те снасят от 1500 до 2000 и дори повече яйца на денонощие. Силните семейства вече имат по 8 – 10 цели пити с пило. Пчелните семейства са готови да използват настъпващата главна паша. Пчелите са изпълнили целия плодник на дадан – блатовия кошер и около 2 корпуса на многокорпусния. Пчелите усилено произвеждат восък и градят поставените в кошерите восъчни основи. Във всяко пчелно семейство има естествен стремеж към размножаване и поради тази причина пчелите изграждат поставените восъчни основи с повече търтееви килийки. В тези килийки майката снася неоплодени яйца, от които се излюпват търтеи. Всеки пчелар желае пчелите да изграждат пити с работнически килийки и затова трябва да се поставят в кошерите строителни рамки. На тях пчелите изграждат пити с търтееви килийки. Майката снася неоплодени яйца в тях. Излюпват се и все повече търтеи. Заработва роевия инстинкт на семействата, особено на тези, които са в кошери с по – малък обем. Тези семейства се подготвят за естествено роене, като залагат роеви маточници.
Пчеларят трябва да бъде постоянно в пчелина. Гнездата трябва да се разширят напълно, като се използват восъчни основи и едновремено с това трябва редовно да се изрязват изградените и запечатани „далаци” на строителните рамки. Пчеларят трябва да вземе навреме мерки срещу изпадането на пчелните семейства в роево състояние. Пчеларят може да постави и магазин върху плодника при дадан – блатовия кошер, както или нов корпус при многокорпусния. По този начин се продължава развитието на пчелните семейства, когато корпусът е изпълнен с пило, мед и прашец преди още да е настъпила главната паша. Когато някои семейства са изпаднали в роево състояние, пчеларят трябва да го прекрати.
Когато настъпи главната паша от акация, еспарзета и др., пчеларите трябва да откарат кошерите навреме при цъфтящите култури. Трябва да се полагат необходимите грижи за пълноценното използване на главната паша. Не се препоръчва да се струпват много кошери на едно място. Кошерите трябва да се поставят на групи от 30 до 50 броя. Всяка група кошери трябва да е отдалечена на около 1 – 2 км от другата. Правилното разположение на кошерита зависи от площта на културата, нейната продуктивност на нектар и прашец и от нуждата от пчели за опрашване. Пчелните семейства не трябва да се безпокоят с излишни прегледи.
Трябва да се вземат мерки за опазване на пчелите, когато предстои третиране на селскостопанските култури или горите с отровни препарати.
През месеците април, май и юни трябва да се извършат задължителните прегледи на пчелните семейства. Те се правят профилактично за откриване на европейския, киселия и мехурчестия гнилец, на парагнилеца и на други заболявания. Прегледите се извършват от проверителите под ръководството на ветеринарните лекари.

Основни принципи, свързани с подхранването на пчелите

Използването на борови иглички при храненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, повишава устойчивостта към инфекциозните заболявания аскосфероза и гнилец
При подхранването на пчелите трябва да се следват няколко основни принципа
1. Винаги трябва да се помни, че само естествената пчелна храна е истинска.

2. Никакви изкуствени храни не могат да заместят естествената храна на пчелите - меда и прашеца.

3. При подходящо за летеж време и цъфтяща медоносна растителност подхранването не активизира.

4. Хранените със захарен сироп през пролетта пчели закъсняват в развитието си.

5. За приготвяне на кърмова маса на пролет не трябва да се използва захар на пясък, а пудра.

6. Даването на големи порции сироп, без да се проверява има ли винаги свободни площи за осеменяване, фактически ограничава развитието на семейството.

7. Медът в кошера през целия период от развитието на семейството трябва да бъде около 10 кг., а прашецът на две три пити.

8. Най-добрият заместител на цветния прашец е млякото на прах -

- 1-2 лъжици на литър сироп.
- Полезна е и на 1 л. сироп 1 към 1 - 50 гр. мая, предварително възварена, за да се убият дрождите.
9. Литър вода с килограм захар дава 1,6 литра сироп.

Защита на пчелите от мравки

10. Използването на борови иглички при храненето повишава яйцеснасянето, стимулира растежа и развитието на семейството, повишава устойчивостта към инфекциозните заболявания аскосфероза и гнилец. Една част ситно нарязани иглички на бор се смесват с 4 части вода при температура 80-90 градуса. Най-добре е да се приготви в термус. Престоява 10-12 часа. 20-25% от водата се заменя с настойката, тоест в 1 литър сироп трябва да се съдържа 200-250 милилитра настойка.

11. Още през февруари поставяне на дъната на кошерите дребно смляна смес от слънчоглед, царевица и ечемик.

12. Да се подхранва с навлажнена захар в дървени хранилки вместо със сироп. Още по-добре с инвертирана захар, примесена с прашец с прибавяне на боров екстракт. Добър ефект има, ако се прибавя:

- чай от мащерка,
- пелин,
- бял равнец,
- калоферче.
Билките се запарват с вряла вода и се държат 15 мин. в захлупен съд, след това се прецеждат.

13. След акацията - подхранване с рядък сироп за стимулиране на яйценосната дейност на майката, защото по това време в продължение на 15 дни няма приток на нектар.

Терморегулацията на пчелите

14. Не трябва да се забравя, че при ежедневното подхранване на пчелите със захар и други заместители на меда и прашеца, се отслабва връзката на пчелите с медоносната растителност, понижава се способността им бързо да намират цъфтящите растения, организмът им се изтощава и се предразполагат към заболявания. Добре хранените с мед пчели са винаги по-дейни, събират повече мед и отделят много повече восък. При запасяване с центрофугиран мед, той трябва да се разреди с 10-15% вода.

15. Сокът от кромид лук, прибавен към храната подобрява храносмилането на пчелите.

ХРАНИТЕЛНИТЕ ЗАПАСИ ПРЕДИ ЗАЗИМЯВАНЕ

След приключване на последната главна пчелна паша започва периодът на подготовка за зимуване на пчелните семейства. От неговото правилно провеждане зависи успешното зимуване, пролетното и по-нататъшното развитие на пчелите.

За кратко време /от началото на август до средата на септември/ пчеларят трябва да извърши много пчеларски практики: сваляне на магазините /корпусите/; извършване на основен предесенен преглед /преценяване силата на пчелното семейство, годността на пчелната майка, количеството на пилото, здравословното състояние на пилото и семейството, количеството и качеството на хранителните запаси/; установяване състоянието на кошера; пререждане на питите в гнездото; подбудително подхранване и др.
Основната грешка, която се допуска от младите и неопитни пчелари, а и от пчеларите-професионалисти, е неправилната оценка на наличните хранителни запаси в пчелното гнездо – тяхното, качество и количество. Не на последно място и състоянието на пчелния кошер.
За да могат пчелните семейства нормално да презимуват и правилно да се развият през следващата пролет е нужно да бъдат осигурени в края на лятото с достатъчни по количество и качество хранителни запаси /пчелен мед и цветен прашец/.
Това се постига, като се спазват следните практики:
А. Относно качеството на хранителните запаси:
– Не по-малко от 75% от меда, който ще остане в кошера, трябва да е запечатан.
– Оставят се в гнездото питите с нектарен мед, който е и запечатан /и пити с мед и прашец/;
– Изваждат се питите с кристализирал и прокиснал мед. Пчелите не могат да го използват през зимата за храна.
– Отстраняват се всички пити с манов мед и се центрофугират. В противен случай пчелните семейства, зимуващи върху такъв мед, боледуват от манова токсикоза или нозематоза.
Б. Относно количеството на хранителните запаси:
– На едно плътно междурамие пчели е необходимо да се оставят през есента по 2-2,5 кг мед. Общо за пчелното семейство 15-20 кг, в зависимост от силата му и района. Излишните пити се изваждат и съхраняват. Подават се при нужда в края на зимата и през пролетта. Когато се определя количеството на меда и цветния прашец е важно да се има предвид, че те трябва да са достатъчни, не само за зимния период, но и за пролетта до настъпване на първата главна пчелна паша.
– Количеството на меда се определя окомерно, или като всяка пита се претегля с ръчно пружинно кантарче /докато се придобие опит/.
– Една пълна запечатана плодникова пита от система Дадан-Блат съдържа средно 3,6 кг мед, а една пита от многокорпусен кошер -2,5 кг.
След извършване на основния предесенен преглед, ако се окаже, че наличните запаси са недостатъчни, те се попълват. Преди това се подрежда гнездото, за да се даде възможност на пчелите да запечатат дадената им храна /мед, медов или захарен сироп/.
Попълването на запасите се извършва през периода на подбудителното есенно подхранване, но не по-късно до средата на септември.
За целта се приготвя захарен сироп в концентрация захар 1,5 – 2 кг : 1 л вода. Подаването му се извършва в големи дози до 3-4 л от сиропа наведнаж – двукратно или трикратно. Сиропът се дава привечер, а при дъждовно и хладно време – сутрин и вечер. Необходимо е да се спазват правилата срещу появата на кражби. На слабите семейства, за да не се изтощят пчелите, се подават запечатани пити с мед.
Разположението на хранителните запаси в гнездото може да се извърши по следния начин:
– В средата на гнездото се поставят по 2-3 плодникови пити с по 2-2,5 кг мед, а от двете им страни по 2-4 плодникови пити с по 3-3,5 кг мед, /в зависимост от силата на пчелното семейство/. Когато температурата през зимата се понижи под 14°С, пчелите се разполагат и образуват кълбото си в средните пити.
– При по-малки хранителни запаси през есента, средните пити трябва да бъдат с по 3-3,5 кг, а отстрани – с по 2-2,5 кг мед.
Не по-малко значение за успешното презимуване на пчелните семейства има състоянието на пчелните кошери.
Те трябва да са здрави „без пукнатини, цепнатини и отвори“. Старите кошери през август и септември се ремонтират и боядисват. Поправят се покривите, за да прилягат плътно върху плодника. Дъната се притягат много добре. Кошерите се поставят върху поставки /високи 10-15 см/, като се накланят леко напред /за лесно оттичане на дъждовната и снежната вода/. Входовете на кошерите трябва да са обърнати на юг, за да се огряват по-добре от обедното слънце, с което пчелите се подтикват към по-редовно облитане.
нашето пчеларство понася още значителни загуби от зимно-пролетната смъртност, причинена от неправилно зазимяване, гладуване, диария, манова токсикоза, осиротяване и др. Поради тези причини всяка година загиват напълно или отслабват и стават непродуктивни не по-малко от 2-2,5%, а през някои години и до 4-5% от наличните в страната пчелни семейства. Пчелните семейства най-често умират от глад и влага през тежките зимни месеци.
Не бива да се забравя, че основният фактор за успешното презимуване на пчелните семейства е пчеларят. Той не трябва да допуска зазимяването на семействата върху некачествени и недостатъчни по количество хранителни запаси и в непрогонени пчелни кошери.

Храна и хранене на пчелите

Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст

Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец - на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст.

Основната храна на пчелите
Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Цветният прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство.

Кога пчелите консумират най-много прашец?
Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта.

Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година.

Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Водата за пчелите
Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото

Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в соли, витамини и др.

Медът и пчелният прашец
Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Значението на цветния прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др.

Приложение за пчелари предава опита и знанията на следващото поколение

Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата.

За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода.

При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат
в зрял мед.

В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50 мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на водата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2 мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1 мл. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 из- литания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид целият пчелин, ще се види какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без те да излизат навън.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства

Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда.

От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен кош такт Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни-юли при усилена работа на пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между пчелите в кошера.

Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужната и храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея.

Състояние на пчелните семейства през месец февруари

Предаваната и приетата от отделната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и биохимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелите работнички. Техният секрет при младите пчели влиза като съставна част на пчелното млечице, което се използва при храненето на личинките и пчелната майка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение).

При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътьчната жлеза.

РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ЮНИ

Юни е първият летен месец. Времето е топло със средни за страната температури между 17 и 22°С. Валежите са обилни.

 

Климатичните особености благоприятстват отделянето на нектар. Цъфтящата медоносна растителност е разнообразна. Продължава цъфтежът на гледичията, аморфата, малината, къпината. Зацъфтяват растения, осигуряващи главна паша на пчелните семейства – липа, драка, резене, кориандър, анасон, слънчоглед, люцерна, лавандула. Развива се ливадната, пасищната и плевелната растителност – всички видове детелина, бяла и жълта комунига, конски босилек, полски синап, бодил и др. Пашата от тези видове е по-бедна, но продължителна. През юни цъфтят и растения от групата на специалните медоноси – фацелия, бораго, маточина, асклепиас.

През този период пчелните семейства са в пълно биологично развитие. Пчелите покриват всички пити в плодника, магазина, корпусите. Работят активно като отглеждат много пило (в гнездата то е главно запечатано), пренасят и преработват големи количества нектар и прашец.
В зависимост от района на пчеларстване преди започване на главната паша се прави преглед на семействата. Силните и добре развити пчелни семейства се разширяват ­Дадан ­Блатовите кошери с магазини, а многокорпусните с корпуси. При силна и продължителна паша на пчелните семейства, разширени още през месец май с магазини или корпуси, се поставят втори магазин (между плодника и пълния с нектар магазин) или трети корпус.
Важно условие е да се осигури вентилация за по-бързо изпарение на излишната вода от нектара и превръщането му в мед. За целта основният вход се отваря максимално, дъното се спуска и се открива вентилационният му отвор, а също така и горните входове на корпусите. От друга страна, осигуряването на добра вентилация подпомага пчелите за поддържането на оптималната температура в пчелното гнездо и за по-лесното им справяне с високите външни температури.
За максимално използване на разнообразната медоносна растителност се практикува подвижно пчеларство.
Топлото време и обилното нектароотделяне в природата благоприятстват отделянето на восък от пчелите. За пълноценно използване на строителния им инстинкт трябва да се поставят рамки с восъчни основи за градеж. Новоизградените пити служат за: подмяна на старите пити, предназначени за бракуване; комплектуване на нови пчелни семейства. Чист восък може да се получи и чрез използване на строителни рамки.
През месец юни все още са налице благоприятни условия за роене. Семействата са силни, с много пчели и запечатано пило. Пренаселеността в пчелното гнездо и бездействието на индивидите в него са причина за изпадане в роево състояние. Пчелите подготвят основи за маточници, принуждават пчелната майка да снесе яйца в тях и я изоставят ­не я хранят с пчелно млечице. В резултат на това, че тя се храни само с нектар и мед (въглехидратна храна), теглото є намалява и пчелната майка може да излети с част от пчелите ­да се образува рой.
Независимо, че роенето е естествен начин за размножаване на пчелните семейства, то е нежелателно при съвременното пчеларство. Пчелните майки, получени при роене са едри и с много добра яйценосна дейност. Ройливостта обаче е качество, което се предава по наследство и не е за предпочитане такива майки да се използват за създаване на нови семейства.
За предотвратяване на роенето е необходимо на пчелите да се създават условия за работа:
* Поставяне на рамки с восъчни основи за градеж или строителни рамки;
* Разширяване с празни изградени пити ­така се създават условия за активиране яйценосната дейност на пчелната майка, а заложеното пило ангажира младите пчели-кърмачки;
* Подхранване с рядък захарен разтвор (2 : 1) при влошаване на времето;
* Максимално разширяване на пчелните гнезда с магазини или корпуси ­времето е топло и няма опасност от охлаждане на пилото;
* Отнемане на питите със запечатано пило;
* Пренареждане на питите в пчелното гнездо ­в средата се поставят празни пити;
* Прилагане на изкуствено роене ­формиране на отводки, разделяне на семейството с делене на летящите пчели, налитане при майката.
Налитането при пчелната майка е най-сигурния начин за предотвратяване на роенето, защото имитира създаване на рой. На мястото на основното семейство, което е в роево състояние, се поставя чист дезинфекциран кошер. В него се нареждат 1 ­2 пити с храна (мед и прашец), празни изградени пити и рамки с восъчни основи. От основното семейство се изважда питата, на която е пчелната майка, и заедно с пчелите се поставя в средата на новоформираното пчелно гнездо. В новия кошер, зареден с пити, ще влязат всички летящи пчели. В основното семейство остават само млади нелетящи пчели, на които след 3 ­4 часа се придава зрял маточник или оплодена майка.
Условията през месец юни са благоприятни за производство на пчелни майки и за придаването им в нуждаещите се пчелни семейства. Обикновено това става в осиротели семейства, в семейства със стари или дефектни майки, в новосъздадени семейства. Необходимо е да се спазват следните условия:
1. Семейството, в което ще се придава нова пчелна майка, трябва да е било без такава най-малко 2 ­3 часа;
2. Новата пчелна майка да се придава с клетка:
– най-подходяща за целта е клетка ­калпаче. Тя се забива върху питата, като се избира участък със запечатано зряло пило, мед и празни килийки. Пчелната майка се пуска под клетката и отворчето се затваря плътно. По този начин не се ограничава яйцеснасянето на майката (което улеснява приемането є), а излюпените пчели работнички са нейната „свита“.
– придаването може да се извърши и с транспортна клетка. През първите 24 часа отворът на клетката се затваря плътно. На следващия ден се прави преглед. Ако пчелите пълзят спокойно върху клетката и провират хоботчетата си през отворите є, означава, че ще приемат майката. Отворчето на клетката се замазва с мед и восък и се оставя пчелите сами да освободят пчелната майка.
През юни има добри условия за създаване на нови пчелни семейства. При формирането им, независимо от избрания начин, трябва да се осигури достатъчно храна, пчелна майка и пчели (млади нелетящи или стари летящи), които да покриват добре питите. След 6 ­7 дни новите семейства се подсилват с пити със запечатано пило, взети от други здрави семейства. За да достигнат по-бързо до нормално състояние, се подхранват със захарен разтвор. Когато за тях се положат необходимите грижи, те успяват да отгледат много пчели, да участват активно в следващата главна паша и да се запасят с достатъчно хранителни запаси за зимния период.