През май се започва и прафилактичните проверки за гнилецовите заболявания. През този месец се и центрофугира акациевият мед. При обилна беритба и недостиг на резервни магазини и корпуси центрофугирането се извършва при току-що започналото запечатване на меда – 2-3 пръста под горната летва на питата / при обръщане в хоризонтално положение на питата и леко тръскане от нея да не падат капки рядък мед/.

 Центруфугираните магазини трябва веднага да се върнат на семействата. По-добре е обаче при такава беритба да се използва втори и дори трети магазин, за да се центрофугира само добре узрял мед /от запечатани пити/. При лошо време през месец май пчелните семейства страдат от редица специфични за месеца заболявания –майска болест, европейски гнилец, недостиг на храна и изхвърляне на пилото и др.

 Особено опасни са отравянията при третиране на житните площи с инсекциди, хвърлани от самолети. В тези случаи пчеларите трябва да бъдат подготвени за затваряне на семействата. Най-добри резултати се получава при осигурени храни в гнездото, вода в хранилката и затваряне с пола/фуста/. Тя се изготвя или купува готова и представлява рядък плат /тензух или друга подобна материя/, ушит като дамска пола – в единия край /талията/ с ластик, а другия свободно отворена.

 Диаметърът на отворения край трябва да бъде не по-голям от 1,5 м. Полата се поставя вечерта или много рано сутринта преди излитането на пчелите около кошера, като ластикът притиска плата до стените на кошера, а свободният край се растила на земята около него и се притиска с камъни или пръст. Около кошера се образува празно пространство, в което пчелите могат да излизат, но не могат да излетят. Задушаване на пчели няма, защото около и в кошера прониква достатъчно въздух, тъй като входът е изцяло отворен. За да не се нагрява капакът от слънцето, може да се постави трева или клонки.

Така подготвени и затворени кошерите могат да престоят през деня на третирането с отровни препарати в района и при най-горещо време. Ако пчеларят няма време и не разполага с поли, може да предпази пчелите от масово отравяне чрез периодично завъртане на кошерите и затрупване на входовете с рехави снопи трева – пчелите се дезориентират, летят около самите кошери, но почти не отлитат на паша. Пчеларят може и периодично да напръсква листата на околните дървета със захарен сироп. Привлечени от сиропа, пчелите се насочват към листата на дърветата и не летят към третирания район.

 

Постепенното затопляне на времето през март и по-честите дни с температура над 12 градуса дават възможност за облитания на пчелите, при което те се освобождават от хранителните остатъци.
Те посещават вече цъфтящата растителност и колкото оскъдна да е, успяват да събират по малко прашец и нектар. Постепенно разцъфтяват леската, елшата, дряна, минзухара, кукуряка, подбела, игликата, теменугата, великденчето, бадема, джанката, кайсията и други тревна и дървесна растителност. Консумацията на мед от семейството нараства, дори и в по-слабите семейства майките снасят, а в по-силните пилото вече е на 3-4 пити. Появяват се и младите пчели, които постепенно се включват във вътрешната работа. Но това е и времето, когато много от старите пчели умрат, а младите са все още недостатъчно, за да ги заместят в цялостната работа.

 

Стеснете гнездото, нахранете пчелите

При основния пролетен преглед обикновено нещо е да се установи, че броят на пчелите е намалял. Това налага гнездата да се стеснят, за да се запазва топлината и да се предотврати изстудяването на пилото. Ако кошерите са без разпределители за рамките, междурамковото разстояние може да се стесни до 8-9 мм. Така пчелите топлят по-голяма площ и отглеждат повече пило. Когато семействата се развият и времето се затопли, рамките отново се поставят на утвърденото разстояние от 11 мм. Стесняването се извършва по време на основния пролетен преглед веднага след установяването на тази потребност и представлява подреждане на гнездото преди затварянето на кошера. В широката практика се постъпва така:

Гнездото се разделя на две части посредством преградна дъска, която не достига до дъното. Откъм южната или югозападната (по-топлата) страна се поставят питите с пило, мед и прашец. Ако по питите с пило няма достатъчно празни килийки за снасяне на яйца, добавя се и празна или маломедна светлокафява пита с правилно изградени работнически килийки. Ако има мед, той предварително се разпечатва. Гнездото се ограничава с преградни дъски, зад които се поставят топлоизолационните материали (фиг. 1). Трябва да се обърне внимание на състоянието на преградните дъски и въобще на целия кошер. Ако между отделните съставящи ги дъски има пролуки, те трябва да бъдат запушени. Покривните дъсчици трябва плътно да опират една о друга или ако се използва платно, то да е здраво. Топлият въздух е по-лек и излита главно отгоре, а студеният и по-тежък въздух нахлува на негово място през пукнатините отдолу. Входът на кошера се оставя отворен само откъм страната на пилото.

В това всъщност се заключава известният в практиката начин на Блинов за стесняване на пчелното гнездо. Той осигурява рационално използване на топлината за бързо развитие на пчелното семейство. Особено е подходящ при слабите семейства, които бързо увеличават пилото. При силните семейства ефектът от него не е така чувствителен, защото пчелите в тях са повече и те успяват добре да топлят и хранят пилото.

Слаби, но с доброкачествени майки семейства може да се сдружат по две в един кошер, като се разделят с преградна дъска. Така те успяват да се топлят взаимно. При всички случаи обаче не бива да се разчита само на стесняването на гнездото и качеството на топлоизолационните материали. Изключително важно е пчелинът да е на място, защитено от силните ветрове и да има ветрозащитни прегради, най-добре от храстовидна и дървесна медоносна растителност.

Нуждата от подхранване през март в повечето случаи е наложителна. Оскъдната цъфтяща растителност не може да отговори на порасналата консумация на мед и прашец. Затова на пчелите им се предоставят пити с нектарен мед и прашец или се подхранват. Това подхранване е още повече необходимо, защото възбужда майките към снасяне на яйца.

За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец. Температурите през повечето години са ниски, слънчевите дни - сравнително малко, а земята е покрита със сняг. За пчелните семейства месец януари е период на пълен покой - състояние, в което те противодействат най-добре на неблагоприятните за живота им външни условия. В това състояние жизнените функции в организма на отделните индивиди, съставляващи семейството - майката и пчелите работнички, са сведени до възможния минимум. Образуването на зимното кълбо в гнездото позволява да се намалят окислителните процеси в тялото на пчелите в резултат на по-малкия приток на кислород от външния (извън кълбото) въздух. Колкото по-добре стеснено е гнездото на семейството и по-плътна маса образуват пчелите в него, толкова по-добре протича зимуването на пчелите. Пчелите консумират по-малко храна, по-малко се изтощават физиологически и живеят по-дълго през пролетта. Пчелите са се приспособили към пълен зимен покой. Всяко негово нарушаване независимо по какви причини е станало вреди на доброто им презимуване. Затова през януари не е полезно да се дава на пчелите храна - кърмова маса, приготвяна от самите пчелари или закупена готова, и дори мед в пити или кристализирал, даден като питка над кълбото. Подхранването на пчелните семейства през януари, когато те не са застрашени от глад, е погрешно. Даването храна на пчелите през януари в каквато и да е форма им вреди в няколко направления. От пълен покой те инстинктивно веднага минават в активно състояние - повишават температурата в кълбото, за да могат отделните пчели от неговата повърхност да се отделят и да стигнат до храната, да я разтворят и пренесат в течно състояние до килийките на питите. Тази дейност продължава повече от 10-15 дни, през което време пчелите са в повишена активност и консумират повече храна, за да отделят нужната за това топлина. Наред с това те трябва да преработват захарта в усвоима за тях форма - да превърнат сложните захари в прости, като отделят от жлезите си ензима инвертаза, което ги изтощава физиологически. През януари и въобще през целия зимен период на пчелните семейства, останали без храна в централната част на гнездата, вместо твърда храна трябва да се дават пити с мед. За тази цел трябва да се преразпределят медовите запаси в самото гнездо чрез разместване на питите (питите с мед да се разположат между празните в центъра) или чрез обръщането им (медените участъци на обърнатите пити да попаднат между празните участъци в центъра на гнездото). Ако в гнездото храната е привършена, което е недопустимо при нормална подготовка и зазимяване, в замяна на празните пити на пчелите трябва да се дадат пити с мед от склада. През януари в нашата страна пада понякога дебел сняг, който затрупва наполовина или изцяло кошерите. В такива случаи пчеларят не трябва да бърза да ги открива, освен ако снегът е навят пред кошерите и е затворил плътно входовете. Той трябва да посещава пчелина периодично, както и след буря (виелица), за да се ориентира за състоянието на кошерите - за откриване на капаци, обръщане на кошери, повреди от злосторници, нападения от кълвачи. Поне веднъж в месеца той трябва да извърши прослушване на кошерите, което го ориентира за състоянието им по косвен път - по издавания от пчелите шум. През януари пчеларят продължава ремонта на инвентара, който ще използва през следващия сезон, и подготовката на питите за изграждане (опъването на тела), като приготвя минимум по 5-6 пити за дадан-блатовите и по 8-10 за многокорпусните кошери.

Ако през февруари не сме извършили първия осведомителен пролетен преглед, поради студеното време, това трябва обезателно да стане в началото на март, като неблагополучията веднага се отстраняват. Пчелните семейства се осигуряват с храна, а при липса на прашец се подхранват с кърмова маса, а по-късно със сироп, приготвен с белтъчна храна. Гнездата се стесняват и затоплят, защото топлината сега е не по-малко важен фактор от храната, като се има предвид, че времето е твърде променливо. Слабите пчелни семейства се присъединяват по две в един кошер, за да се топлят по-добре. В по-късен етап, когато в силните семейства вече има повече новоизлюпени пчели, слабите семейства с добри майки се подсилват, като по обяд им се сметат от 1 – 2 пити млади пчели върху платно, постлано пред пчелния кошера. Това може да се повтори след 10 – 15 дни, като им се даде пита с люпещо се пило и друга с пресен прашец и нектар. Така майките бързо увеличават яйцеснасянето и слабите семейства се засилват за главната паша. Полагат се грижи и за запасните майки, и за помощните семейства. Обикновено през втората половина на март със затопляне на времето се извършва и главният пролетен преглед.

Поилката в пчелина редовно се зарежда с вода – по възможност затоплена. Следи се за болести – нозематоза, паратиф, септицемия, които започват да се проявяват през март.

През март пчеларят трябва да проведе пролетно почистване, подреждане и благоустрояване на пчелина. Сега времето е много подходящо за засаждане на дървесни, храстови и цветни медоносни видове за ветрозащитен пояс, жив плет, както и за ориентиране на пчелите и за украса на пчелина.

Пчелното семейство гладува или умира от глад през зимата, ако през есента не е било зазимено с достатъчно и качествени хранителни запаси, или при неправилно разположени медови запаси - ако пчелното кълбо се е сформирало върху мало-медни пити, а пълните са останали встрани.Общото количество на меда за зимно-пролетния период у нас в дадан-блатовия кошер трябва да е 12 - 14, а за северните райони 16 - 18 кг. Пчелното семейство може да загине и ако медът в питите е кристализирал и те не могат да го използват, особено при ниска влажност на въздуха. Грешките на пчеларя водещи до налитане и блуждаене на пчелите са - едноцветно боядисани и близко разположени кошери, липса на ориентири, като дървета и храсти, малки разстояния между редиците при многоредово разположение, настаняване на кошерите пред или зад други групи, от които пчелите имат същата посока на летене. Осиротяването и изпадането в търтовачно състояние на пчелните семейства се дължат на невнимателни прегледи и притискане на пчелата майка между рамките и стените, или изтърсването и извън кошера, неумело придаване на нова майка. Ако кошерите са разположени много близо един до друг и са едноцветни,то излязлата за съешаване майка може да влезе в чужд кошер, където пчелите да я убият. При липса на яйца, или млади 2 - 3 дневни личинки, пчелите няма да могат да си произведат спасителна майка и семейството става търтовъчно.
Въпреки, че тези състояния не се пренасят от едно семейство на друго, те нанасят преки и косвени загуби на пчеларя.Гладуването има голям дял за зимно-пролетната смъртност. Чрез кражбата, се пренасят в семействата крадци болести, като нозематоза, паратиф, септицемия, гнилцови заболявания. Чрез налитане и блуждаене се пренася вароатоза, акароза, браулоза в семействата приемници. Гладуването и простудяването спомага за проявяването на европейския гнилец, защото намалява устойчивостта на личинките.Осиротяването (търтовъчността )отслабва семейството, прави го податливо на заболявания, води до ликвидация и то след като предварително питите са били увредени от т. нар. гърбато пило. Предпазването на пчелните семейства от изпадане в някое ненормално състояние е много важна профилактична мярка против внасяне на зараза в пчелина. Пчеларят не бива да допуска тези състояния,затова трябва непрекъснато да повишава теоретичната си подготовка върху биологията на пчелите и пчелното семейство.