Всичко за пчелите и пчеларите

Грижа за пчелните семейства през януари

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 21 Януари 2023 06:03

Написана от Super User

Посещения: 618

Климатични особености

Януари е най-типичният зимен месец у нас. Пчелните семейства се намират в относителен покой. Поради ниските температури и сравнително дълбокия сняг пчелите са в зимно кълбо и при липса на външни дразнители, като мишки (вътре в кошера), животни, кълвачи, чукане по покривите от клони или падащи ледени висулки от дърветата и др., загубите са само от естествено отпадане на възрастни пчели.

Снеговалежите през месеца са чести и понякога доста обилни. Възможно е навяване на преспи в пчелина и около отделни кошери. Пресният сняг не представлява опасност за пчелите – неговата плътна обвивка пази пчелите от ветровете.

Състояние на пчелните семейства

Ролята на пчеларя се свежда до посещения в пчелина след силни ветрове, за да се ориентира за външното състояние на кошерите – обърнати, паднали покриви, заледени прелки и др. Важно е през този месец да се проследява и състоянието на пчелите вътре в кошерите чрез прослушване. То се извършва с тънък маркуч, като единият му край се пъха в ухото, а другият – през прелката на дълбочина 10-15 см. Ако се чува спокоен и равномерен звук, който при леко почукване отвън по стените на кошера дружно се усилва, а след това постепенно затихва, то пчелното семейство е в добро състояние и не се нуждае от нищо допълнително.

Когато пчелите издават разногласен звук с отделни,ясно открояващи се звуци, вероятно семейството е осиротяло, но в момента също нищо не може да се направи. Изчаква се по-продължително затопляне на времето и осиротялото семейство се присъединява към друго с майка. При силно безпокойство, причинено от лошокачествена храна или от присъствието на мишки, освен горните звукове в гнездото се чува и тревожен звук.

Когато на долния вход има много умрели пчели, те се изваждат със закривена тел и внимателно се оглеждат. Ако коремчетата им са подути и при стискане от ануса им излиза мръснокафява течност – налице е някаква диария следствие на паратиф, манова токсикоза, нозематоза или нещо друго. Наличието на кристали сред мъртвите пчели показва, че медът е кристализирал. Когато от пчелите са останали само главите, коремчетата, крилата и краката, а гръдните мускули липсват, значи са изядени от мишки, които са вътре в кошера.

При установяване на голям подмор или на загинали цели семейства пчеларят взема проба и я изпраща за изследване.

При откриване на причините при първия удобен случай пчеларят взема мерки за отстраняването им.
През януари някои пчелари, особено когато се съмняват в количеството на медовите запаси в кошерите, правят и първото подхранване с медено-захарно тесто. То се закупува от пчеларските магазини или се приготвя саморъчно от 1 част втечнен на водна баня до 45°С нектарен мед и 3-4 части пудра захар. Захарта се поставя в широк съд и се издълбава трапчинка в средата, в която се налива разтопеният мед. Отначало се бърка с лъжица, а като се повтвърди, се омесва с ръце до твърдо тесто. По 300-400 г от него се сплескват на питка., загъват се в марля и се поставят върху рамките над кълбото с пчели. При много ниски температури, с цел да не се изстуди кълбото, захарното тесто може да се постави на отвора на надрамъчния капак, където стои хранилката, и се захлупва с нея.

При топли дни с температури над 14°С пчелите излитат около кошерите и правят първия очистителен полет, при който се освобождават от натрупаните в дебелите им черва неусвоени остатъци от храната. Желателно е в такива дни да се почистят прилетните дъски от снега. Махат се временно мишепредпазителите, за да могат пчелите свободно да изнасят навън падналите по дъното умрели пчели и разпечатки. При голям сняг пред кошерите се разстила слама или картонени и други плоскости с цел пчелите да кацат върху тях, а не върху снега, където премръзват и загиват.

Работа на пчеларя

През януари пчеларят е най-малко ангажиран в пчелина, затова трябва да използва свободното си време за изработване или за ремонт на кошерите и инвентара, да подготви и да постави теловете на рамките и др., да чете пчеларска литература и да посещава учебните форми, ако има такива.

ДЕЙНОСТИ В ПЧЕЛИНА ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:20

Написана от Super User

Посещения: 647

Декември е първият зимен месец. Температурите вече са по-ниски. Декември е месец с най-къс ден, най-голяма облачност и мъгли и най-малко по часове слънчево греене през годината.

Състояние на пчелните семейства

Животът в пчелина като че ли е замрял, всичко е притихнало. Това обаче е само привидно. През първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило, пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С, а в кората на кълбото дори до 6-10°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а топлообразуването е резултат от обмяната на веществата в тялото на пчелите. Колкото по-ниска е външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност се намалява. Същевременно пчелите от повърхността на кълбото (това са предимно по-стари пчели) се притискат плътно една до друга, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която спомага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. В много студено време за по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез микроколебания (трептения) на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.

Мускулната енергия и топлообразуването са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо, то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити с храна. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад, напъхани в празните килийки, при наличност на мед в съседните пити. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,8 до 1 килограм мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т.нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката.

С използването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стени на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното гнездо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Но те имат нужда и от кислород, който се доставя от навлизащия чист въздух през стеснения долен вход.

Работа на пчеларя

След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и други. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да монтира тел на тях.
Зимните месеци са най-подходящи и трябва да бъдат използвани за активна пчеларска просветна дейност. По-опитните пчелари трябва да споделят своите знания и практически опит с по-младите, за да се повишава общата пчеларска култура, което е от основно значение за преуспяването на пчеларството.

ПОДГОТВЯНЕ НА РАМКИ С ТЕЛ

Рамките трябва да се подготвят и да се монтират с тел още през зимата, когато пчеларят е свободен от работа на пчелина. Тогава се сковават и доставените нови рамки. Това трябва да се има предвид особено при големи пчелини. Старите годни рамки, от които са изрязани бракуваните пити, се изваряват в голям казан в 2-3%-ов воден разтвор на сода каустик, за да се дезинфекцират и да се отстрани налепът от клей по тях, след което се промиват с чиста вода и се изсушават (най-добре е това да е направено още през есента). След това, ако има нужда, те се доочистват, като се изстъргват с нож или стъкло и се приковават.

Телът за монтиране на рамките трябва да бъде мек и калайдисан или поцинкован, с дебелина от 0,33 до 0,38 мм. В никакъв случай не използвайте медна тел, защото тя се окислява и уврежда восъчната пита и меда. При по-дебел тел често пъти майката не снася яйца в килийките, през основите на които преминава телът. В пчеларската практика телът се поставя по различни начини на рамките – хоризонтално, вертикално, зигзагообразно, преплетено и по други начини. По-добро се оказва хоризонталното поставяне на тела, като при плодниковите Дадан-Блатови рамки се поставят 4-5 хоризонтални успоредни реда, при магазините – 2 реда, а при рамките за многокорпусните кошери – по 3 реда. Най-горният ред трябва да стои по възможност по-близо под горната летвичка на рамката – на около 1-2 см, а останалите редове се разполагат на около 7-8 см един от друг по височината на рамката. Телът се прокарва през дупки, пробити с шило или със специален уред. Съответните дупки на двете странични летвички трябва да бъдат на еднакво разстояние, и то точно по средата на летвичките (на една линия). За по-голяма точност може да се използва надупчен шаблон от ламарина, който се поставя на страничните летвички, и по него се пробиват дупките или с линийка предварително се маркират с молив местата на дупките. Ако дупките не са на една линия и по средата на летвичките, плоскостта на питата ще бъде неравна, а изградените килийки по-дълбоки или по-плитки от нормалните, поради което ще са негодни за отглеждане на пило.
Прокарването на тела започва от долния край на рамката и като стигне до последната горна дупка, краят му се завива около пиронче, което се приковава на тясната страна на страничната летвичка. След това телът се опъва в обратен ред и в долния край се завива около пиронче на другата летвичка. Можете да използвате и скобички, предназначени за тази цел. В пчеларските магазини се продават и втулки, които се поставят в предварително направените дупки на летвите и след това през тях се прокарва телът. Те са много удобни, защото не позволяват на тела да се врязва в летвите и съответно да се разхлабва.

Телът не бива да се обтяга много рано, защото от стоенето се разхлабва и после трябва отново да се изпъва. Питите се закрепват също по-късно, когато наближи тяхното използване за разширяване на гнездата.

При вертикалното или зигзагообразното поставяне на тела, понеже горната летвичка на рамката е по-дебела и по-трудно се пробива с шило, телът се прокарва през скобички, които се забиват на долната страна на летвичката със скобонабивач. За по-добро укрепване на питите при подвижно пчеларство освен хоризонталните телове се поставя и един вертикален ред. За тази цел по средата на горната летва се пробива с шило дупка отстрани косо надолу, където се прокарва и връзва телът, като се опъва и се завива около всеки хоризонтален ред. Свободният му край се вкарва в дупка в средата на долната летвичка и се затяга.

ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА ПРЕЗ ЯНУАРИ

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 07 Януари 2023 07:01

Написана от Super User

Посещения: 611

Пчелните семейства са в полуактивното състояние, при което пчелите са събрани в кълбо. В центъра на зимното кълбо се оформя малък топлинен участък с постоянна висока температура 28 – 32С. Оптималната температура в пчелното гнездо е в границите 15 - 25С при липса на пило и 34 - 35С при наличие на пило. За да поддържат тази температура пчелите консумират мед. Въглехидратите на меда се трансформират в пчелния организъм и се отделя топлинна енергия. Ако пчелата живее сама колкото и мед да изконсумира, не би успяла да се предпази от студа. Поради тази причина пчелите живеят в семейства и през зимата се събират плътно в кълбо.

Зимуването на пчелите е в тясна връзка с протичащите в дебелото им черво физиологични процеси. С напредване на зимата количеството на несмлените остатъци от храната в този дял на храносмилателната система се увеличава. В резултат на това дебелото черво силно увеличава обема си. По изследвания на Тюнин (“Календарен справочник по пчеларство” Л. Радоев) когато количеството на чревното съдържание надхвърли 43 милиграма, т.е. 46% от теглото на пчелата, настъпва силна възбуда, последвана от диария вътре в кошера. Диарията може да се окаже фатална за живота на цялото семейство.

Причини за лошо зимуване на пчелните семейства може да бъдат:  малко по количество хранителни запаси;  некачествена храна (кристализирал мед, манов или ферментирал мед, плесенясал прашец);  вмъкване на мишки в кошерите;  заболявания. Добре подготвените и правилно зазимени пчелни семейства не изискват особени грижи. През януари е необходимо периодично да се посещава пчелина, да се оглеждат кошерите и да се окаже помощ там, където има нередности – съборени кошери или покриви, затрупване на кошерите със сняг, запушване на входовете и др. За да се осигури спокойно зимуване на пчелните семейства е необходимо: да не се допуска влизането на животни в пчелините, да се изрежат ниските клони на дърветата в пчелина, които при вятър биха драскали по кошерите, и други дейности в това направление. Поради това, че през входа на кошера се осигурява чист въздух на пчелното семейство, той трябва периодично да се почиства от умрели пчели, лед и сняг. За целта се използва закривена под формата на буква “Г” тел. От отпадъците, извадени от дъното на кошера, може да се съди за състоянието на пчелните семейства. Когато на дъното има умрели пчели с подути коремчета, това е показател за отравяне с манов мед (манова токсикоза) или заболяване от нозематоза.

Ако в пчелните гнезда има мишки, в отпадъците се откриват само коремчета, главички и крачета от пчели и миши изпражнения. При наличие на пити с кристализирал мед, между восъчните отпечатки на дъното на кошера се забелязват много кристалчета. Месец януари не е подходящ за преглед на пчелните семейства, поради което пчеларите може да направят прослушване. Звукът, издаван от пчелите дава информация за състоянието на семейството. Прослушване може да се извърши с каучукова тръбичка (дължина 1 – 2 м), като единият й край се вкарва във входа на кошера, а другият се държи до ухото. Слуша се звукът, който издават пчелите в пчелното гнездо. Прослушването може да се направи и като се прилепи ухото до стената на кошера, от която е сформирано гнездото, и се почука с ръка. При нормално зимуващите пчели се чува ясно и силно избръмчаване, което затихва след 15 – 20 секунди. При климатичните условия на нашата страна през януари има дни, в които температурата на въздуха се повишава до 10 - 12С. Тогава пчелите излитат от кошерите и извършват очистително облитане (освобождаване на дебелото черво от натрупаните несмлени остатъци от храната). По облитането на пчелите може да се съди за презимуването и състоянието на пчелните семейства. Дружното облитане показва, че пчелите зимуват добре.

Слабото облитане, излизането на единични пчели и изхвърлянето на фекалната маса още на прилетната дъска на кошера е показател за проблеми и лошо зимуване. Добре е преди началото на облитането, снегът от прилетните дъски да се измете, да се почистят входовете от умрели пчели, пред кошерите да се нахвърли слама или пепел, за да кацат пчелите по тях без опасност от замръзване. Когато пчелните семейства са зазимени с малко мед (5 – 6 кг) е необходимо да се подхранят още през януари, за да не загинат от глад. За целта може да се дадат пити с доброкачествен мед (получен от здрави пчелни семейства), предварително затоплени и поставени в пчелното гнездо така, че питата да бъде обхваната от кълбото. В пчеларската практика за зимно подхранване на пчелните семейства се използват и твърда храна – кристализирал мед или медно-захарно тесто. От твърдата храна се оформят питки с дебелина 1 – 2 см и тегло 0,500 – 0,800 кг. Увиват се в марля, тензух или перфорирана хартия и се поставят върху горните летвички на рамките над пчелното кълбо. Понякога при зимни условия се налага да се извърши преглед на пчелни семейства за отстраняване на някои нередности. За целта кошерът се внася в по-топло помещение за 1 – 2 часа и след това се премества в затоплена до 20 - 25 С стая.

Резултатите от посочените по-горе дейности се записват в дневника на пчелина. При случай на събаряне на кошери, при което питите са разместени и пчелното гнездо е нарушено, е възможно премръзналите пчели да бъдат спасени. Пчелите се смитат и заедно с питите се внасят в затоплена стая (20С). Гнездото се подрежда в здрав и чист кошер, а питите се напръскват със захарен сироп. Когато пчелната майка е загинала, пчелите се присъединяват към друго по-слабо семейство. Месец януари е времето за ремонт на оборотните кошери и пчеларския инвентар, сковаване и зателване на рамки, снабдяване с восъчни основи и нов инвентар.

ЗИМНО-ПРОЛЕТНИЯ ПЕРИОД Е КРИТИЧЕН ЗА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

Детайли

Категория: Отглеждане на пчели

Публикувана на Събота, 17 Декември 2022 17:17

Написана от Super User

Посещения: 624

Зимно-пролетния период е критичен за пчелните семейства! Възможностите на пчелите за съпротива са намалени, тъй като те живеят по-дълго /5-6 месеца/ и запасите на белтъчно-мастното им тяло са на изчерпване. Смъртността на пчелните семейства през пролетта и зимата съставлява около 60-70% от смъртността на семействата през цялата година.

Зимно-пролетната смъртност не може да се смята като самостоятелно заболяване, а е сборно наименование, което се дължи на комплексни фактори от незаразно и заразно естество. Често пъти тези фактори не действат на пчелните семейства поотделно и самостоятелно, а едновременно по няколко, което утежнява състоянието на пчелите и усложнява болестните процеси при редица заразни заболявания.

Факторите от незарано естество се дължат най-често на технологични грешки при зазимяването и зимуването на пчелните семейства и зависят изключително от работата и грижите на пчеларя. Освен пряко действие за смъртта на пчелите те влияят и косвено, като предизвикват проявлението или утежняват протичането на някои заболявания от заразно естество – напр. нозематоза, бактериални или плесенни болести. Нарушаването на правилната технология на отглеждане и развъждане на пчелните семейства, особено прекаленото експлоатиране на пчелите, се отразява неблагоприятно върху устойчивостта и преживяемостта на пчелните семейства през зимно-пролетния период.

– един от важните фактори е гладуването във всичките му форми – относително и абсолютно. Относително гладуване имаме тогава, когато в пчелното гнездо има хранителни запаси, но пчелите не могат да ги консумират, поради това, че са неправилно разпределени или медът е кристализирал в килийките. Абсолютното гладуване се дължи на липса или недостатъчно медови запаси, които пчелите са изконсумирали през есента и зимата.

– Безпокоенето на пчелите по различен начин често се среща през зимно-пролетния период.

Когато пчелите са обезпокоени консумират по-голямо количество мед, в резултат на което по-бързо се препълва задното черво с фекални маси. Безпокоене на пчелите може да се наблюдава при влизане на мишки, тропане по кошерите, предизвикано от домашни и диви животни /овце, кози, крави, мечки и др./ и птици /кокошки, пуйки, кълвачи и др./, различни шумове от предприятия, магистрали, излитащи самолети, влакове др. При осиротяване пчелните семейства също са обезпокоени, не образуват нормално кълбо и загиват. Важно е и качеството на медовите запаси – вкиснал мед от непреработен захарен сироп /подаден късно през есента/, гроздов, плодов и манов мед. Повишената влажност и изтощаването на пчелните семейства от използването им в края на лятото или късно през есента за отглеждане на пило и преработване на захарен сироп.
Факторите от заразно естество включват заболявания, които са предизвикани от бактериални, паразитни и микотични агенти. Някои от тях действат пряко на пчелните семейства – паратиф, септицемия, колибактериоза, салмонелоза, нозематоза, амебоза, кандидоза, аскосфероза, а други косвено, чрез изтощаване на пчелите – вароатоза. Заразните заболявания могат да протекат по-леко или по-тежко, когато освен наличие на съответния причинител се съчетаят и други вредни фактори от незаразно естество.

От гореизложеното става ясно, че профилактиката или предотвратяването и ограничаването на зимно-пролетната смъртност се свежда основно до правилното отглеждане на пчелните семейства, съобразено с неговите биологични особености. Грижите на пчеларя за правилна подготовка и зазимяване, както и осигуряване на покой по време на зимуването на пчелните семейства, които включват:

зазимяване на силни пчелни семейства с млади пчели, излюпени през август и септември, неизтощени чрез късно отглеждане на пило и преработка на захарен сироп;
зазимяване на пчелните семейства с млади качествени майки с високо проявено хигиенно поведение;
запасяване на пчелните семейства с достатъчно хранителни запаси;
правилно разполагане на хранителните запаси в гнездото;
осигуряване на качествени медови запаси при зимуването – да се отстранят мановия, гроздовия и плодовия мед;
да се осигури достатъчно белтъчна храна – цветен прашец;
да не се допуска късно подхранване със захарен сироп, който остава непреработен и вкисва през пролетта;
осигуряване на зимен покой, като своевременно се поставят мишепредпазители, не се допуска безпокоене на пчелните семейства от животни, птици и различни шумове;
зазимяване на пчелните семейства в здрави, добре уплътнени кошери, за да не се допусне овлажняване и охлаждане на гнездата;
осигуряване на добра вентилация на пчелното гнездо;
Профилактиката на заразните заболявания, участващи в зимно-пролетната смъртност включва всички мерки, предвидени в Наредбата за борба срещу болестите, неприятелите и вредителите по пчелните семейства. При профилактиката на тези заболявания основно значение има ролята на ветеринарния лекар, който дава указания на пчеларя как точно да проведе профилактичните мероприятия. Те включват от една страна недопускане пренасянето и проявлението на заразните заболявания, а от друга – ако вече е имало проявление на такива – да приложи различни лекарствени средства, които могат да се подадат още през есента, преди настъпване на зимно пролетния период:
– за профилактика на нозематозата трябва да се отстранят всички неблагоприятни фактори от незаразно естество, посочени по-горе;
– да се извърши правилно основното третиране срещу вароатозата /през месец август/ с регистрирани препарати, приложени по съответния начин, дози и период.
Практика трябва да стане правилото, че излезлия от временна употреба инвентар, трябва да се дезинфекцира, а старите пити да се бракуват.

От изложеното по-горе може да се направи следното заключение: Зимно-пролетната смъртност е сборно наименование на заболявания, предизвикани от причини от заразно и незаразно естество, за предотвратяването на която основна роля играе пчеларя. Спазвайки всички изисквания за правилно отглеждане на пчелните семейства и своевременната профилактика на заразните заболявания може да сведе до минимум загубите при пчелните семейства от зимно-пролетна смъртност. За да може да се осъществи това е необходимо пчеларят да познава биологията на пчелите, технологията на отглеждане на пчелните семейства, както и особеностите на незаразните и заразни заболявания по пчелите и пчелното пило.