• Популярни избори включват еводия (дърво на пчеларя), лавандула, лофант, еспарзета, мента и различни...

  • Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

Люляк

Разпространен декоративен храст с височина 2-8 метра, със сърцевидни листа и виолетови или бели малки ароматни цветчета, събрани в пирамидални съцветия. Среща се в паркове и градини.

Цъфти през първата половина на юни. Цветчетата отделят много нектар. Въпреки това, тяхната структура – своеобразна тясна фунийка с дължина 8-10 мм., на дъното на която е нектара, не позволява на пчелите да го достигнат с хоботчетата си, поради което някои пчелари считат, че люлякът не е медоносно растение. При благоприятни метеорологични условия люляковите цветове толкова силно отделят нектар, че цветните им фунийки се напълват почти наполовина. В такива години пчелите много активно ги посещават. Също така се случва, че за събиране на нектар от люляка, пчелите използват дупчиците в цветовете, направени от земните пчели.

Цветовете на люляка притежават потогонно, противомаларийно и обезболяващо действие. Листата допринасят за узряването на абсцеси и ги изчистват от гнойта. Отвара от цветове се приема при коклюш и бъбречни заболявания. Листата от люляк са част от основната билкова смес, използвана в народната медицина за лечение на белодробна туберкулоза. Стрити люлякови листа се налагат върху рани, за да заздравеят, а мехлем, приготвен от цветовете, се използва за разтриване при ревматизъм.

Малина

Храст от семейство розоцветни, с многогодишно коренище и прави, цилиндрични стъбла, с височина 50-200 см. През първата година клонките са зелени, мъхести, с шипчета. През втората година се вдървеняват, губят шиповете си, цъфтят, дават плод и след това изсъхват, а от коренищата израстват нови издънки. Листата са последователни, по-ниските са нечифтоперести, с по 5-7 листчета на дръжка, а горните са тройни, с широки, прикрепени към дръжката прилистници. Цветовете са бели, с мъхести сиво-зелени чашки, събрани в гроздовидни съцветия в пазвите на листата. Плодовете са червени, овални, многосеменни, с дължина 12-13 мм., ширина10-14 мм. и лесно падат от бялото конусовидно цветно легло.

Малините растат по опожарени площи, горски просеки, в разредени смесени гори, в крайните райони на горите, сред храсти и в дерета.

Цъфтят през юни – юли в продължение на 25-40 дни. Цветчетата отделят нектар и съдържат много цветен прашец. Пчелите изключително активно посещават малиновите храсти. При хубаво, топло време и достатъчна влажност на въздуха, отделянето на нектар се увеличава, което подобрява медосбора. Има години, когато медопродуктивността от малини в рамките на деня достига 2-3,5 кг. на семейство. В зависимост от сорта, условията, гъстотата на насажденията и други причини, медопродуктивността се изменя, но е около 100 кг. от хектар. Медът от малини е светъл, много ароматен, притежава отлични вкусови и лечебни качества и се отнася към висшите видове.

Като лечебно средство, малината се приема още от дълбока древност. Чаят от сухи плодове от незапомнени времена се счита за добро потогонно и понижаващо температурата средство при настинки. Плодовете повишават апетита, регулират дейността на стомаха и червата, успокояват болките в стомашно-чревния тракт имат антиеметично, обезболяващо и противовъзпалително действие. Отвара от корени се пие при малария и като кръвоспиращо средство при хемороиди. Отварата от листа се пие при стомашни кръвоизливи, прекомерна менструация, заболявания на дихателните органи, треска, при обриви, акне, херпес и други кожни заболявания. Цветовете имат противовъзпалителни и детоксикиращи свойства.

Червена калина

Храст с височина до 3 метра и кафеникава кора. Клонките, долната повърхност на листата и дръжките са сиви. Листата са срещуположни, три- и пет-листни, едроназъбени, почти гладки, а отдолу мъхести. Цветовете са бели, петолистни, събрани в щитовидни съцветия, като крайните цветчета в съцветието са значително по-едри от средните. Плодовете са овални, ярко червени, без костилки. Растението е студоустойчиво, сенколюбиво, непридирчиво към почвите. Расте по долините на реките, бреговете на езера и блата, във влажни зони, просеки и поляни. Отглежда се в паркове и градини.

Цъфти през юни за 15-30 дни. Калината е медоносно растение, което осигурява на пчелите нектар и цветен прашец. Крайните цветчета са безполови и служат за привличане на насекомите. Нектар се отделя в средните цветове, в основата на стеблото. От хектар растения могат да се получат до 15 кг. мед.

За лечебните свойства на плодовете на калината се е говорило още през XVI век. Билкови лекарства с калина се използват за лечение на различни заболявания, най-вече поради съдържанието на гликозид и танини, оказващи стягащо, кръвоспиращо, противовъзпалително действие и повишават тонуса на маточната мускулатура. Кората се приема във вид течен екстракт като кръвоспиращо средство при вътрешни, особено маточни кръвотечения. Отвара от кора се използва като външно средство при кървене от носа. Плодовете притежават успокояващ и тонизиращ ефект, заради което са полезни при неврози, хипертония и съдови спазми. Отвара от плодове на калина с мед, приемана докато е топла, дава добър резултат при простудна кашлица и треска, разстройство, водянка и при пресипване на гласа.

Лешник

Голям храст с разклонени стъбла, покрити с кафява кора, с височина 2-7 метра. Листата са последователни, мъхести и големи, овални, назъбени по краищата. Мъжките цветове са провиснали многоцветни реси, женските са разположени по две в малки чашковидни образувания. Плодовете са едносеменни ядки с плътна черупка, обвити в листовидна зелена чашка.

Цъфти за дълго преди разлистването, в края на април, началото на май. От растенията, отдаващи цветен прашец, лешникът е най-ранно цъфтящия храст. Ако студеното време не попречи, пчелите обичат да го посещават и да събират голямо количество прашец, което значително стимулира пчелата-майка да снася яйца.

Използва се за засилване тонуса на венозните кръвоносни съдове и укрепване на капилярите, притежава противовъзпалително, антимикробно и леко диуретично действие. Прилага се за лечение на разширени вени, тромбофлебит, трофични язви на краката. Ядките на лешника се приемат като общоукрепващо и питателно средство при намалено хранене и анемия.

Къпина

Многогодишен храст от семейство розови, с височина 50-150 см., с пълзящи, бодливи филизи. Листата са трилистни, с ромбоидно-яйцевидни листенца. Цветовете са бели с много тичинки, събрани в чепки. Плодовете са черни със синкав оттенък. Расте в просеки, в края на горите или в редки гори, по бреговете на реките. Отглежда се и в градините.

Цъфти през юни-юли. Пчелите събират от цветовете нектар и прашец. Медопродуктивността от 1 хектар е 20-25 кг. Медът е светъл, прозрачен, приятен на вкус.

Листата на къпината имат стягащо, потогонно, кръвоспиращо и кръвопречистващо, болкоуспокояващо и ранозаздравяващо действие. Притежават също и антисептично свойство, подобряват перисталтиката, почистват раните от гной.