Всичко за пчелите и пчеларите

Бял маргарит

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:21

Написана от Super User

Посещения: 616

Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра.

Клонките са леко наведени към земята. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни звънчевидни, розово-бели, събрани от 1 до 4 и повече в гъсти групички, разположени по върховете на клонките или на пазвите на листата в голямо количество. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.

По проучването от Петков от Оп. ст. по пчеларство за района на София един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 27,0 до 45,8 кг мед. Посещава се от пчелите от ранна сутрин до късна вечер, а също и при неблагоприятно време, например при слабо преросяване, захлаждане и др. От цветовете се събира и прашец.

Продължителността на работния ден на пчелите е средно 12,35 часа. Пчелите масово отрупват целия храст. Тези данни показват, че цветовете отделят нектар с висока захарност, а също и при неблагоприятно време. Предлагат на пчелите паша през период, когато е много оскъдна.

Плодът на маргарита е снежнобели топчета с различни големини и меки при натискане. Те остават по храста през цялата зима и му придават много красив и оригинален вид. Маргарита широко се използва в парковете, градините, засаден на групи или единично. Засажда се край улиците, градинките край ж п гари и другаде из цялата страна.

Много е подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се напада от болести и неприятели и не се яде от животните. Размножава се лесно чрез семена, коренови издънки и зрели резници. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.

Родината му е Северна Америка, Канада и Западен Китай. Всеки пчелар трябва да го отглежда край пчелина си. Наред с белия маргарит се използва и червеният маргарит.

Той е напълно подобен на белия но е по-дребен храст и цъфти през юни-юли. Един цвят отделя от 1,8 до 2,06 нектар със захарност от 30 до 47,6%. От 1 дка може да се получи от 3,9 до 11,9 кг мед. Събира се и цветен прашец.

Рапица

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:15

Написана от Super User

Посещения: 540

Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20% белтъчини и над 17% въглехидрати. Състава на рапичното масло при старите сортове включвало в съдържанието си голямо количество (до 40-45%) вредни за организма ерукова киселина и глюкозинолати, които понижават вкусовите му качества.

Селекционирането на нови безерукови /0/ и ниско-глюкозинолатни сортове/00/ рапица създават предпоставка за отглеждането й във все повече и повече страни.

Хранителната стойност на рапичното масло се определя от масло-киселинния състав и съдържащите се в нето биологично активни вещества / витамини – А, Д, Е, К/, фосфатиди, токофероли и др.
В състава на маслото около 85% се пада на ценните незаменими мастни киселини: олеинова /65%/; линолова /20%/. Такова високоолеиново масло е с висока устойчивост на окисление, както в процеса на хранене, така и при интензивно нагряване.

Освен в хранително – вкусовата промишленост, рапичното масло намира приложение в химическата промишленост за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и др., а през последните години в металургията и машиностроенето за производство на смазочни масла и обработка на метали.

При преработката на семената и се получава ценен белтъчен шрот, подходящ за добавяне при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини.

В последно време рапичното масло се явява една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.

Разглежда се и възможността за използване на сламата от рапицата и други кръстоцветни за производство на картон и хартия.

Рапицата има голямо значение за повишаване културата на земеделието. Дълбоката и бързо растяща коренова система подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й.
Зимните форми са с висок противоерозионен ефект.

При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене. Освен всички изброени по-горе предимства, рапицата подобрява и фитосанитарното състояние на почвата, като намалява поражението от кореново гниене при пшеницата.

Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100kg зелена маса се съдържат до 4kg протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190g протеин.

Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10 kg мед.

Рапицата е била известна още от преди 4 000 години пр.н.е. Нейната родина е Средиземноморието, от където по-късно се разпространява в Азия. През 13ти век рапицата прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура. Най-много рапица в света се отглежда в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др.

В България първите индустриални растителни маслодайни култури са били репица и по-слабо застъпената рапица. До началото на Първата световна война те са били основни източници за добиване на растително масло. Възникналият силен недостиг на масло през военните години ускорява внедряването на слънчогледа, който за 3-4 години трайно измества репицата. Една от най–съществените причини за възхода на слънчогледа е значително по-високото качество на маслото, в което няма никакви нискокачествени съставки, каквато например е била еруковата киселина в репичното и рапично масло.

До 1965г. репицата и рапицата ежегодно са засявани като технически култури, след което напълно се преустановява тяхното отглеждане. От началото на 1980 г. в страната започва системна, целенасочена, научно изследователска дейност с маслодайните видове от сем. Brassicaceae в Института по интродукция и растителни генетични ресурси “К. Малков “- гр. Садово. Пет години по-късно вече са интродуцирани и проучени повече от 360 сорта рапица от целия свят. През 1986–1987г. се предлага за внедряване първият зимуващ сорт маслодайна рапица “Маринус” /”0” тип/, а две години по-късно се регистрира и първият канолен “00” тип зимна маслодайна рапица -“Янтър”.

Фацелия-медоносно растение

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:17

Написана от Super User

Посещения: 643

Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36кг. мед, а за Софийски район – от 21 до 37кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60кг. мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв.м.

Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50-80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн.

Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15-20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30см) или широкоредова (45-50см) – е необходимо от 0.600г до 1кг. семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.

Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440кг. зелена маса и около 5кг. мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.

Лофант-медоносно растение

Детайли

Категория: Медоносни дървета и храсти

Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:12

Написана от Super User

Посещения: 398

Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място – притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена. Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др.

Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.

Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.

Лофантът се размножава основно чрез семена.

Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.

Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60–70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.

При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.

След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!

Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.

Учените – фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.

За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.