Още за зимното подхранване

Наближава средата на месеца, когато обикновено се прави първото зимно подхранване. По тази тема има различни мнения - за и против. Всеки опитен пчелар си е изградил мнение в резултат на дългогодишни наблюдения и практика. За младите пчелари не остава друго освен да питат, четат, събират информация и в крайна сметка да вземат решение как да постъпят.
В доста от предишните постове е ставало дума за различните способи и рецепти за зимно подхранване. Принципното положение винаги е било, че пчелите се подхранват само при необходимост т.е. спасително и ако са зазимени с достатъчно количество храна би трябвало да се оставят на спокойствие.
Тук обаче искам да споделя една статия от "Пчела и кошер" от септември 2005 год., в която пчелар от с. Витановци Димитър Туров е споделил своя опит. Ето какво споделя г-н Туров:

На 15 януари той подхранва без да се интересува дали семейството има или няма храна;
Подхранва със захарен сироп 1:1;
Сиропът се приготвя по следния начин: в бутилка от 2,5 литра се поставя 1 л. суроватка (цвик) и 1 кг. захар и се разклаща, до разтваряне на захарта. По този начин на пчелите се придава богата на белтъчини, въглехидрати и витамини смес. През зимата в сиропа се добавя натриев бензоат, който се грижи за трайността му и има положителен ефект в борбата с акара.
Сиропът се поставя в буркан, който се поставя с гърлото надолу върху предварително поставени летви в кошера. Капачката на буркана се надупчва с игла. Важно е дупките на капака да не трябва да докосват летвите, защото сиропът ще изтече.
Подготовката за това подхранване се прави още през есента:
перпендикулярно върху рамките от край до край се поставят две летви с дебелина 6-8 мм, на разстояние, колкото гърлото на буркан.
променя се и надрамъчната покривка, която трябва да се състои от две части. Първата част се поставя до една от летвите, а другата припокрива първата. Слага се в края на октомври, за да не я заклеят пчелите. Когато се наложи откриване на кошера, тя не създава шум и така не се безпокоят пчелите.
При поставяне на храната се вдига по-голямата част от покривката, докато се открие летвата. (Тъй като покривката не е заклеена, при откриването, ). Установява се къде се намира гнездото. Слага се буркана и се покрива с покривката. След това се подреждат затоплящите материали.
След консумиране на сиропа бурканът трябва задължително да се измие.
Изводите, които пчеларят прави са, че когато започне развитието на пило в семейството, пчелите предпочитат този сироп, дори и при наличие на мед и прашец в кошера. Освен това той го препоръчва и защото така се разрешава проблемът с нуждата от вода в неблагоприятния за напускане на гнездото сезон. Цялата статия може да се изтегли от тук.

 

А ето и друг начин пак от в. "Пчела и кошер", бр. 294, януари 2011 год. Отново става дума за споделен пчеларски опит. Пчелите се зазимяват с 20 кг мед и 2-3 пити с прашец в средата на гнездото. Над плътна преграда с малък отвор върху плодника се поставя втори корпус в който има пити с общо 3-6 кг. мед. Ползите: храната е на разположение на семейството веднага след зимния покой; намира се в топла среда, за разлика от студените стени на хранилката; избягва се стреса и загубата на пчели в резултата на досега им до изстудения сироп или мед в хранилката; не се налага дразнене на пчелите в резултат на отваряне на кошера.
Реално погледнато и в двата случая се дава възможност на пчелите да консумират допълнително храна в етап, когато почустват необходимост от нея, като се вземат мерки това да стане по възможно по безболезнен за тях начин.