Грижи за пчелите през септември

Детайли
Категория: Отглеждане на пчели
Публикувана на Четвъртък, 27 Септември 2018 04:17
Написана от Super User
Посещения: 371

През септември пчелите сами се подготвят усилено за зазимяването-съсредоточават мед към центъра на гнездото, където площите от излюпващото се запечатано пило се освобождават всеки ден. Ако в магазините има мед, особено незапечатен, пчелите го свалят в плодника,като го разполагат в освободените от пилото площи.

 

Наред с това усилено събират и донасят прополис /пчелен клей/, с който замазват всички пукнатини и малки отвори, пред който може да нахлува студен въздух в гнездото, включително и в вентилационната мрежа на дъното. Те сами стесняват с прополис оставените широки отвори на входовете на кошерите-една част замазват изцяло, а над другата правят шахматно два реда колонки от прополис, с което ограничават достъпа на студения въздух през зимата към гнездото. Колкото по-малко пчели има в семейството, толкова по-малък отвор оставят на входа.

 

През септември пчеларят трябва да довърши подготвителните работи за зазимяването. Той трябва да определи на колко пити да зимува даденото пчелно семейство. Основният показател за това е количеството на пчелите в гнездото. Оставят се толкова пити, колкото пчелите плътно могат да покрият. Добре стеснено е гнездото тогава, когато пчелите покриват питите така, че при изваждането и по тях килийките да не се виждат-телата на пчелите са почти плътно едно до друго върху цялата площ на питата.

 

Сериозна грешка допускат пчеларите, които оставят пчелните семейства да зимуват в разширени гнезда. Не броят на питите, оставени в гнездото, а количеството на пчелите определят силата на семействата при зазимяването им. След като оредели броя на питите, на които ще зимуват семействата, пчеларят трябва да извърши и подпора им.

 

Всички новоизградени пити, в които не е отглеждано пило, и питите с негодни за използване площи трябва да бъдат извадени. Ако в тях има мед и той е необходим за допълване на запасите, пчеларят ги оставя зад преградната дъска, разпечатва меда и след пренасянето на меда ги изважда. Ако медът в избраните за зазимяването пити е достатъчен, всички излишни пити той изважда и поставя в склад, вкл. и питите, на който има мед, и ги използва през пролетта за активизиране на пролетното развитие. При стесняването на гнездата и подбирането на питите пчеларят трябва да остави необходимите хранителни запаси от мед и прашец за презимуването на пчелите. Когато в някои семейства медовите запаси не достигнат, те трябва да се попълват с готови от излишните на други семейства пити или чрез разпечатването на маломедни пити зад преградната дъска.

 

Съвсем неправилно е през септември хранителните запаси на пчелните семейства преустановили вече отглеждането на открито пило, да се попълват със захарен сироп. Подхранването на пчелните семейства със захарен сироп през есента, когато пчелите не използват цветния прашец за храна/ няма открито пило, на което да правят и дават кашица мед, прашец и вода, за да поемат и те от прашеца за храна/, води до тяхното силно физиологично изтощаване /белтъчно обедняване/.

 

Причината за физиологичното изтощаване на пчелите при преработването на захарния сироп през есента е следната: Захарният сироп е съставено от сложни захари, които пчелите не могат да използват за храна без предварителна обработка. Те трябва да ги разградят/инвертират/до прости захари, главно гликоза и фруктоза. Това разграждане се извършва с помощта на инертазата – ензим, който се отделя със секрета на горночелюстната и глътъчната жлеза на пчелите. За да се образува ензимът в жлезите на пчелите, необходими са белтъци, които те набавят единствено от цветния прашец. Когато пчелите не консумират цветен прашец, за да образуват инвертаза, те използват резервните си белтъци, натрупани в така нареченото мастно тяло, намиращо се около вътрешните им органи.

 

Колкото повече захарен сироп преработват пчелите, толкова белтъчни вещества изразходват те за разграждането на захарта н него. Изчерпат и се всички белтъчни запаси от организма им, пчелите не могат да отделят повече нито инвертаза, нито млечице за подхранване на майката и изхранването на младите личинки, нито да живеят дълго. Наблюденията показват, че дори и да донасят известни количества прашец през есента, щом е приключило отглеждането на открито пило, пчелите не консумират от пози прашец, а само го складират като запас. Преработването на сиропа в този случай става за сметка на белтъчните вещества от организма им, т.е. от резервите в мастното тяло, тъй като с храната само от мед белтъчни вещества не се набавят.

 

Зимният подмор на пчелите е тясно свързан с физиологичното им състояние. Ако на семейството с 2,5 кг. пчели /това е силно семейство с 8-9 плътни междини пчели/ при отсъствието на открито пило към 20 септември се даде за преработи 4-5 кг захар под формата на сироп, зимният подмор на пчелите се увеличава с 20-25 %. Ако се дадат 8 кг захар, подморът се увеличава с над 50%, а при 10-12 кг захар до края на март умират всички пчели, участвали в преработката на захарния сироп. В случай, че на такова семейство се даде през януари и 1,5-2 кг подбуда/ от готовата/, пчелите се изтощават напълно и загиват до края на февруари. Зле се отразява есенната преработка на захарта на по-слабите семейства.

 

Поради недостига на инвертаза за разграждането на захарта голямо количество захар остава в меда неинвертирана /неразградена до прости захари/ и когато пчелите се хранят през зимата с такъв мед, те трябва да го доизграждат, за да могат да го използват за храна. Това е възможно, докато се изчерпат белтъчните резерви в организма им. Свършат ли те, пчелите умират въпреки наличието на големи количества запасни от захарен мед в питите. Това е основната причина пред последните години зимно-пролетната смъртност при пчелите да взема такива размери.

 

Физиологически изтощени пчелите стават податливи и на редица заболявания-нозематоза, паратиф и др., но те са вторична причина за загиването на пчелите. Неправилно се твърди, че пчелите не могат да зимуват на захарен мед. Опитите показват, че ако през летния период сиропът се преработи в готова за усвояване на организма на пчелите форма от онези пчели, които до есента умират и не дочакват зазимяването, той може да бъде успешно използван за зимна храна. Преработват ли го обаче пчелите, които ще зимуват, отражението е крайно неблагоприятно върху презимуването. Затова цялото количество захар, което е необходимо за попълването на запасите, трябва да се даде през втората половина на юли и август в съчетание с есенното подбудително подхранване.

 

Важно е пчеларят да знае какво количество храна трябва да остави на пчелните семейства за тяхното нормално презимуване. У нас зимите протичат различно- някоя година зимата е мека и кратка, а в други случаи продължителна и студена, има и късни поврати на застудяване през април,пчеларят трябва да подготви пчелните семейства за сурова и продължителна зима. Ако зимата е кратка значителна част от зимната храна остава за пролетното развитие но ако тя е тежка и продължителна, запасите трябва да позволят изхранването на пчелите, без да се налага добавянето а храна през зимата/тя трябва да стигне до края на март-април/.

 

За зимуване на плътна междинна пчели трябва да се остави минимум по 2 кг. Мед. Този мед трябва де бъде почти изцяло запечатан в питите. През зимните месеци, когато пчелите са в кълбо и не отглеждат пило, консумацията на храна е твърде малка-под 1 кг на месец, но ако зимата е топла и пилото се появи рано, консумацията е много по-голяма, отколкото през лошите зими. Именно това налага да се оставят минимум по 2 кг на междурамие, за да се изхранят пчелите независимо от това, каква ще бъде зимата. Колкото по-слаби на пчели са семействата, толкова повече мед консумират.

 

Това налага на слабите семейства/рояците и запасните майки/ да се осигуряват минимум по 2,5 кг мед на междурамие пчели. На такива семейства е целесъобразно в началото на септември пчеларят да даде поне по една пита със запечатано пило/или с млади пчели/ от по-силните семейства, за да могат да презимуват нормално. Добри резултати се получават при сдружаването на по-слаби семейства за зимуването. За целта дадан-блатовият кошер се разделя на две отделения и във всяко се поставя о едно семейство със самостоятелен вход. При многокорпусните кошери по-слабите семейства се поставят в отделни корпуси, които се разполагат един над друг и се разделят чрез разделителната табла. Взаимното топлене на семействата улеснява презимуването им. Към края на месеца пчеларят трябва да отвори горния вход на кошерите и силно да стесни , а след няколко дни и напълно да затвори долния, като вдигне и прилетната дъска, така че пчелите да свикнат да летят на горния вход, преди да е започнало застудяването.

 

В зависимост от входа пчелите разполагат както хранителните запаси, така и зимното кълбо, което е важна предпоставка за доброто им презимуване. Поради липса на паша разпечатването на вадени пити зад преградната дъска, подпомагането на слабите семейства с пило пчели и пр. трябва да става внимателно. При такова време пчелите са много склонни към кражба. Това налага пчеларят да работи предпазливо, като взема всички мерки срещу възникване на нападения в пчелина. Своевременно той трябва да ликвидира всички оплодени отделения, от които се взети майките, и да ги прибере в склада, за да не бъдат ограбени и да станат причина за обща възбуда на пчелите в пчелина.

 

През септември трябва да приключат третиранията срещу вароатозата. Има няколко регламентирани препарата срещу това заболяване, което позволява на пчеларят да ги използва по избор. Още по-добре е, ако той редува третиранията с два или три препарата. През месеца е най-целесъобразно да се освободят всички подлежащи на ремонт кошери, като семействата се прехвърлят в ремонтирани и дезинфекцирани или нови кошери. Освобождаването на кошери може да стане и чрез сдружаването на по-слабите семейства в един кошер, разделен на две отделения, като пред пролетта след ремонтирането едното семейство отново се засели в отделен кошер.

 

При окончателно стесняване на гнездата и осигуряването с храна всички пити с мед, които са излишни за зазимяването, трябва да се извадят от гнездата. Онези от тях, които имат по-големи количества мед, трябва да се съхранят в склада за ранно пролетно подбудително подхранване /чрез разпечатването им и поставянето им в гнездата/, а част от по-маломедените може да се оставят зад преградната дъска в кошерите, особено ако не се поставят затоплящи материали при зазимяването. Ако извадените пити имат повече мед, отколкото е нужен за ранното пролетно подхранване /над 2,5-3 кг кошер/, част от него може да се центрофугира, като питите след центрофугирането се оставят за ранното разширяване на гнездата, ако са годни за това или се връщат вечерно време за подсушаване от пчелите в кошерите и след това се прибират в склада.

 

Когато се окаже, че медът за зазимяването на всички кошери в пчелина не е достатъчен /през август не са осигурени нужните запаси, което не трябва да се допуска от пчеларя/, на запасните майки и на по-слабите семейства трябва да се дават пити с мед, взети от по-силните семейства, а не запасите да се допълват със захарен сироп. Недостигът в силните семейства след вземането на част от питите с мед трябва да се попълни със захарен сироп, и то в количество, което няма да доведе до изтощаване на пчелите- не повече от 2-3 кг захар. В такива случаи наличните хранителни запаси в пчелина би трябвало да се разместят така, че да се постигне равномерно запасяване-средното количество мед на междина пчели да бъде еднакво за всички семейства от групата на силните и средните семейства и малко повече за слабите. Тогава подхранването с по 1-2 кг захар за всички силни и средни семейства в началото на септември, макар и да се отрази неблагоприятно за зимуването, ще гарантира изхранването им през зимата без даването на твърда храна /кърмова маса, подбуда/ през самите зимни месеци, както и презимуването на по-слабите, получили готов мед за зазимяването им.

 

Всички слаби семейства, на които не може да се дадат пчели и запечатено пило, за да презимуват като самостоятелни семейства, трябва да се обединят по няколко, за да не загинат всички. По целесъобразно е да им се даде по една междина пчели от силните, за да презимуват двете майки /на силното и слабото/, отколкото да се ликвидира едната майка. Тогава се загубва възможността през пролетта да снасят двете майки, които ще осигурят отглеждането на повече пило до пашата. Но когато по-добрите семейства в пчелина са по на 3-4 междурамия пчели, по-целесъобразно е по-слабите семейства да се придадат още през есента към тях, отколкото в целия пчелин да се създадат само слаби семейства, които при по-тежка зима почти загиват. Всичко това налага пчеларят реално да прецени съобразно със състоянието на семействата какво да направи-сдружаване, подсилване или обединяване с по-силните семейства /придаване на съвсем слабите семейства към по-силните или обединяване на няколко слаби в едно/.