ПЧЕЛАРЯ ПРЕЗ ДЕКЕМВРИ

През лятото пчелите се грижат за храната, през зимата – за топлината

Ако някой мисли, че пчелите, подобно на мечките, изпадат в дълбок зимен сън, дълбоко греши. Пчелното семейство, събрано в кълбо, води безупречно организирана дейност за поддържането на топлината, която да му осигури оцеляването до пролетта. Пчеларят трябва да познава тези процеси, за да реагира по съответния начин при нужда и най-вече да осмисли дори и „маловажните” подробности на зазимяването.

Храната прави топлината

Топлината, която създават пчелите, е резултат на обмяната на веществата в техните тела, а обмяната на веществата е възможна благодарение на поетата храна. Логично следва изводът, че тя трябва да е с високо качество – чист нектарен мед. Мановият през този период ще предизвика разстройство Пчелите, които са в средата на кълбото и в контакт с меда, смучат, след което отстъпват място на други. С изразходването на тази част от меда, която е в зоната на кълбото, то постепенно се премества нагоре и към съседните пити. В средата на зимното кълбо се постига относително постоянно висока температура от 30-32 градуса, понякога и до 36. В периферията тя спада до 10-11, а по повърхността на кълбото и до 6 градуса. Колкото по-ниска е външната температура, толкова повече кълбото се свива и така намалява топлоизлъчващата повърхност. Пчелите, разположени по неговата повърхност (предимно стари), се притискат плътно една до друга и подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на разположените над тях, подобно на керемиди. Ако външната температура продължи да спада, включва се още един терморегулатор – трептенията на гръдната мускулатура, което е причина за характерно жужене.

 

Студът става причина за гладна смърт

 

Когато външната температура се повиши над 8 градуса, пчелното кълбо леко се разпуска и тогава е възможно да премине към съседните пити с мед. Ако времето се задържи задълго студено, пчелите няма да могат да се придвижат и загиват от глад. От тук произтича безусловното изискване всяка пита, придадена на семейството при зазимяването, да съдържа не по-малко от 1,5-2 кг мед. Такова количество може да осигури презимуването на пчелите, които се намират на питата. Според външната температура и силата на семейството, консумацията на мед през първата половина на зимата, докато още няма пило, достига 0,8-1 килограма.

Пчелите не могат да преминат към съседните пити с мед и когато над рамките няма необходимото разстояние за преминаване. Оттук пък произтича важното изискване между покривните материали и рамките при зазимяването да се осигуряват необходимите преходи, като при нужда се поставят напречно на рамките тънки (5-7 мм) летвички.

Влагата създава много неприятности

Пчеларят трябва да има предвид, че в резултат на обмяната на веществата се отделят вода и въглероден диоксид при дишането, а в задното черво се натрупват несмлени остатъци. Особена опасност представлява водата, отделяна под формата на пара. Тя напуска кошера през горния отвор. Ако няма такава възможност, задържа се в кълбото и силно дразни пчелите или кондензира по студените стени на кошера и непокритите пити, където става причина за образуване на плесени. Що се отнася до въглеродния диоксид, лекото повишаване на съдържанието му в кошера не е така опасно, защото забавя окислителните и обменните процеси и се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите. Нужният им кислород пък постъпва през долния вход. Затова, ако сняг го затрупа, снегът бързо и внимателно трябва да бъде отстранен.

Ще помогнете много на пчелните семейства в борбата им за топлина, ако:

не настанявате кошерите на циментови и каменни площадки или близо до каменни огради или други зидани стени, защото те държат студено и в топли часове и дни през зимата;
разполагате кошерите така, че да са обърнати с входовете на юг, за да ги предпазите от студените северни ветрове;
• осигурите естествена ветрозащита на пчелина, каквато е дървесната растителност или гънките на местността.