Защо пчелите са зли?
- Детайли
- Категория: Новини
- Публикувана на Понеделник, 26 Март 2018 04:04
- Написана от Super User
- Посещения: 1219
Основната маса от пчеларите са склонни да твърдят, че агресивността и злобливостта на пчелите зависят изключително от породата. Тогава възниква въпроса: „Защо при отглеждане на една и съща порода на два пчелина, на единия стопанинът работи без предпазна мрежа, а към семействата на другия е невъзможно да се приближи близко? Заради обективността да отбележим повишената агресивност на пчелите от средната лента на Русия (средно руските пчели) в сравнение с карпатските и кавказските пчели.
Моите първи познания, за това как жилят пчелите, се отнасят към много далечното детство (височината ми беше по – малка от тази на кошер с 12 пити). Майка ми надяваше лицевата мрежа така, че под нея да са ми скрити и ръцете, а на краката си имах ботуши. В такова облекло, аз по цели дни и „помагах” на пчелина. Когато се изморявах от слънцето, майка ми ме оставяше да поспя на сянка в преобърнат капак от кошер. Тя през това време работеше с близките семейства, важното беше, че аз съм и постоянно пред очите. Веднъж като се събудих не видях около себе си нито майка ми, нито нейните помощници. Те снемаха рой на другия край на пчелина. Близко до мен стоеше кошер, под прилетната дъска на който висеше голяма гирлянда от пчели. И тук сработи детското любопитство. Какво ще стане, ако ги сваля на земята с пръчка? След като нещо е измислено в детската главица, значи и е направено! Пчелите жилеха неистово. Помня, че много от тях влязоха под мрежата. Опитах се да снема защитната мрежа и да избягам, но краката ми се оплетоха в тревата. Когато в отговор на моя плач дойде майка ми, цялата ми главица беше покрита с останалите жила от ужилванията на пчелите. В течение на три денонощия моя живот висеше на косъм. Този случай ми послужи за урок за цял живот: пчелите не обичат маниерите на мечките. По – късно, когато станах пет годишен, се появи някакъв професионален интерес и майка ми на разбран за моята възраст език, ми показа не особено хитри, но много важни приеми, които използва, когато се грижи за семействата. Оказва се, че кошери може да се преглеждат и без защитна маска на лицето, а летящите при това пчели си отиват по своята работа и не им се иска да умират.
Детската ми памет ясно е запечатала най – близкото село, което се намира в тайгата в горните участъци на реката Алей в Алтай. То наброяваше 120 – 130 къщи, и зад всяка ограда на малка градина стояха от около два до десет кошера. Тогава, в следвоенните години, това беше цяло състояние. Само учителката от училището и лекарят от местната болница не отглеждаха пчели, възможно поради това, че те живееха при държавни учреждения. Да опитат пресен мед от акация беше особено удоволствие за селските деца. А него го центрофугираха във всеки дом, като центрофугата се пренасяше от къща в къща. Голяма група от деца през това време винаги се групираше около някой от домовете в които се използваше центрофугата. За семействата се грижеха изключително жени – стопанки, които по съседски помагаха една на друга. Такова масово увлечение по пчеларството от хората на цялото село повече никога не срещнах. Независимо от голямата наситеност с кошери, оплаквания от ужилвания нямаше. През това време беше разпространена средно – руската порода. Други не бяха известни. Аз не случайно споделям тези спомени. Във вестника „Пасека России” имаше материал от опитен пчелар, който утвърждаваше, че средно – руските пчели са много злобливи и, когато неговия дядо си е отварял кошера, всички жители на тяхната улица се криели, при това даже дим от две пушалки не можел да укроти пчелите.
Виждал съм много пчелари, екипирани с костюми за химическа защита и кожени гамаши за краката, които изнемогваха от топлината, обливаха се с пот, те буквално откъсваха със сила питите от местата им в кошерите. В миналото в Русия вместо „Пчеловод” такъв пчелар го наричаха „Пчелодер”. Все едно, че отдира плат от някъде. Сега те пречисляват себе си към категорията промишлени пчелари, макар, че интензиат и без защитна маска на лицето, а летящите при това пчели си отиват по своята работа и не им се иска да умират.
Детската ми памет ясно е запечатала най – близкото село, което се намира в тайгата в горните участъци на реката Алей в Алтай. То наброяваше 120 – 130 къщи, и зад всяка ограда на малка градина стояха от около два до десет кошера. Тогава, в следвоенните години, това беше цяло състояние. Само учителката от училището и лекарят от местната болница не отглеждаха пчели, възможно поради това, че те живееха при държавни учреждения. Да опитат пресен мед от акация беше особено удоволствие за селските деца. А него го центрофугираха във всеки дом, като центрофугата се пренасяше от къща в къща. Голяма група от деца през това време винаги се групираше около някой от домовете в които се използваше центрофугата. За семействата се грижеха изключително жени – стопанки, които по съседски помагаха една на друга. Такова масово увлечение по пчеларството от хората на цялото село повече никога не срещнах. Независимо от голямата наситеност с кошери, оплаквания от ужилвания нямаше. През това време беше разпространена средно – руската порода. Други не бяха известни. Аз не случайно споделям тези спомени. Във вестника „Пасека России” имаше материал от опитен пчелар, който утвърждаваше, че средно – руските пчели са много злобливи и, когато неговия дядо си е отварял кошера, всички жители на тяхната улица се криели, при това даже дим от две пушалки не можел да укроти пчелите.
Виждал съм много пчелари, екипирани с костюми за химическа защита и кожени гамаши за краката, които изнемогваха от топлината, обливаха се с пот, те буквално откъсваха със сила питите от местата им в кошерите. В миналото в Русия вместо „Пчеловод” такъв пчелар го наричаха „Пчелодер”. Все едно, че отдира плат от някъде. Сега те пречисляват себе си към категорията промишлени пчелари, макар, че интензивното пчеларство си го представят твърде мъгливо. На пчелини в които така се „отдират” питите от кошерите, пчелите се нахвърлят на колите на пчеларите, а какво да говорим за хората, кучетата, конете и т.н. Да се убеждават подобни пчелари в нещо – това е напразна загуба на времето. Ще приведа един епизод – имах един познат пчелар „Т”, който често ме питаше: защо на неговия пчелин пчелите са постоянно зли? Многократно му повтарях, какво ги раздразва, какво ги усмирява, привеждах му много примери. Той ме уверяваше, че всички съвети ги знае не по – лошо от мен, повече от това, той си поръчваше специални феромонни препарати от Уфа, а своите майки ги замени с карпатски. Когато запасът ми от доводи се изчерпа, аз сведох неговите проблеми към не много акуратното му държание с пчелите при правенето на прегледите. Той ми се обиди. Моят познат до излизането си в пенсия работеше като ръководител на голям заводски цех, беше образован, много пунктуален, чистоплътен и скрупульозен човек. Да го подозирам в неквалифицирани грижи за пчелните му семейства на мен самия ми беше трудно. Веднъж той дойде при мен и ми каза: „Покажи ми твоите пчели. Не вярвам, че средно – руската порода не са зли, а от друга страна даже моите карпатски пчели не дават да минеш между кошерите”. Отидохме на пчелина, аз взех пушалката, а рамкоповдигачът го дадох на госта си. След като стигнах до кошера, докато той снемаше капака и затоплящите материали пуснах пет кълба дим в прилетния отвор. След това моят гост с едно рязко движение отхвърли покриващото платно на тревата заедно с разположените на него пчели. От междините между питите бързо излязоха стопанките на кошера. Той, след като леко размести питите, рязко извади една с пило. При това разположените на нея пчели паднаха, а част от тях бяха премазани с помощта на страничните летвички на питата. След това той побягна с тази пита на слънце, за да разгледа яйцата. Представете си сега какво става, когато той сам преглежда пчелните си семейства и бяга между кошерите с пита в ръка за да я разглежда, като е оставил отворен разтревожения кошер. Всичко стана ясно, моите подозрения се потвърдиха. Наложи се още веднъж да му подчертая, че при такова отношение, няма да има значение дали пчелите са карпатски или кавказки, и едните и другите ще станат злобни.Учените – пчелари на XIX в. призоваваха не само внимателно да се изучават живота и поведението на пчелите, но и да се отчитат техните нрави и обичаи. От много поколения пчелари е изработен достатъчно ясен кодекс от правила свързани с грижите и работата със семействата.
Ето какво съветваше Бутлеров: „Трябва да умеем да се грижим за пчелите. Всичко да се прави плавно, без да се правят резки движения и да няма почуквания. Поривистите и резки движения, почукването ядосват пчелите. За тяхното усмиряване трябва да се употребява подпушване с дим. Димът трябва да бъде пуснат веднага, при самото начало на работата с кошера, преди пчелите да успеят да се разсърдят. Трябва особено да се помни, че да се разсърдят пчелите е много лесно, но да се укротят, когато вече са раздразнени и са започнали силно да жилят, – е достатъчно трудно. Повече от това, ако пчелното семейство се разсърди в началото на лятото, то в такова състояние може да остане практически до края на сезона. За да се върне то към нормална жизнена дейност, е необходимо голямо майсторство и изкуство да се владее пушалката. Преди да се отвори кошера, е необходимо да се пуснат в прилетния отвор 3-5 кълба дим, той трябва да бъде гъст и хладен. Ако пчелите са раздразнени от отсъствието на медосбор, лоши климатични условия, то преди началото на прегледа следва да се приповдигне покриващото платно или дървената възглавница и, като се пуснат няколко кълбета дим около питите, да се затвори гнездото. Тези действия трябва да се направят и от другата страна на кошера. След неголяма пауза отваряме на три – пет пити тази част на гнездото, където планираме да правим прегледа. Необходимо е да следим за поведението на пчелите. Отначало те спокойно пълзят по питите, а след това някой от тях започват да се показват от междините и да приемат отбранителна стойка, като се готвят да излетят. Този момент не трябва да се изпуска, необходимо е да се пуснат върху тях няколко кълбета дим. Ако пчеларят закъснее, то като кършуми от няколко места ще излетят няколко пчели с пронизително жужене и ще започнат да жилят. Неопитните пчелари, вместо да се възползват от пушалката, започват да извличат жила, да си поправят защитната маска. А сигналът за тревога е вече подаден и атаката ще бъде мигновена и достойна.
Случва се и другата крайност. Някои пчелари силно димят, при това с горещ обгарящ дим, с него покриват буквално всичко като с облак, а пчелите като рой излитат през прилетния отвор. Пчелното семейство изпитва най – силен стрес. Поставете в пушалката неголямо парче прополис или такова от покриващо платно, и димът ще се обогати с аромат, който добре успокоява пчелите. При работа трябва да бъдете внимателни, да не се натиснат пчелите (още по – лошо, ако се притисне майката). Важно е да се отчитат външните условия: състоянието на климатичните условия, на медосбора, ако има такъв, температурата и т.н. В период в който няма паша, пчелите – крадци пречат да се работи, затова гнездото трябва да бъде само леко отворено, а иззетите пити трябва да се поставят в преносно сандъче и да се закрива веднага с мокра тъкан. Случайно падналите на земята капки мед да се засипват със земя, а тези от стените на кошера да се изтриват с трева или да се измиват с вода.
Свалянето на пчелите от питите е най – добре да става с мека четка или с гъши пера. При това движението трябва да наподобава движеща се бариера, която ги задължава да бягат бързо в едно направление, напускайки питата. Не трябва да се измитат като боклук над павирана улица. Периодически трябва четката да се измива с вода. Следва да се помни, че пчелите се дразнят от: острите миризми от алкохол, пот, парфюмерия, мръсни дрехи; тъмни дрехи, а така също костюмите от мъхната тъкан, вълнени дрехи и предмети, косата на пчеларя; резки, бързи движения, почуквания при преглежданията на семействата; миризмата на пчелната отрова от размазаните пчели при прегледа; нападението и кражбите във време без паша; прегледите в студено време, при вятър, когато се правят твърде рано сутринта или твърде късно вечерта.
С други думи трябва да се спазва определен етикет. Да се подхожда към кошера е необходимо с любов, с доброжелателност, с някакво умиротворение и тогава пчелите ще отговорят със смиреност и миролюбие.