БОЛЕСТИ НА ПИЛОТО

Детайли
Категория: Болести по пчелите
Публикувана на Четвъртък, 05 Април 2018 04:09
Написана от Super User
Посещения: 1201

Заразни болести. От заразните болести по пчелното пило най-разпространени и най-опасни са разните, видове гнилец, а до известна сте­пен и болестите, известни под името варовито и каменно пило.

Злокачествен (американски) гнилец.Това заболяване се на­рича още гнилец на запечатаното пило. От тази болест пилото може да бъде нападнато през целия активен сезон на пчелите, но най-голямо раз­витие тя достига през втората половина на лятото, което е свързано с по-високата температура през период. Тази болест засяга главно личинките на пчелите-работнички. Заразата прониква в организма с храната, а инкубационният период продължава седем дни. Заболелите личинки уми­рат обикновено четири дни след запечатването на килийките, в последните два дни преди какавидирането, т.е. пилото най-често загива в за­печатаните вече килийки. При много тежка форма на болест­та, когато семейството силно отслабва, може да загине и открито пило.

Признаците при заболя­ването от американски гнилец са следните. По питите наред със здравите, освободени от пчелите килийки, се нами­рат и килийки със загинало пило, които остават запеча­тани. Капачетата на повечето от тези килийки са потъмне­ли, а на някои и продрани, хлътнали, с една или повече дупчици, които са направени при опит на пчелите да извадят от килийките болното или мъртво пило. Заболелите личинки най-напред загубват своята пъргавост и блясък, придобиват отна­чало светлокафяв, а след това тъмнокафяв и черен цвят. При разлагането те се превръщат в безформена маса, която на третата и четвъртата сед­мица става много жилава и може да се изтегли на тънка нишка с дъл­жина няколко сантиметра и най-после към петата седмица се превръща в твърда и суха грапава коричка, която е здраво залепена към долната стена на килийката. През есента разпознаването на болестта е много лесно, тъй като по-голямата част от пилото се е вече излюпило и запечатаните със загинало от болестта пило килийки остават между здравите. Разпознаването на болестта, особено при силна проява, се улеснява от това, че загнилите личинки издават силна неприятна миризма на разто­пен туткал, която може да се долови още при вдигане кавака на кошера.

Личинките се заразяват от американския гнилец чрез храната (меда и цветния прашец). Главни източници на зараза са болното,и умрялото пило, както и заразените пити. В същия кошер болестта се разпростра­нява при храненето на личинките, а от един кошер в друг — от пчелите-крадци, блуждаещите пчели и търтеите, ако по тях има зараза. За въз­никване и разпространение на болестта може да допринесе твърде много и самият пчелар, а именно при покупка и пренасяне на болни семейства, голи роеве или пчелни майки, разместване на пити от болни в здрави се­мейства, подхранване с мед от заразени семейства, използуване на ко­шери от заболели и загинали от тази болест семейства, заразен инвентар, восъчни основи, приготвени от заразен восък, чрез ръце при работата и боравенето с гнилцови семейства, без да се дезинфекцират, и пр.

Причинител на американския гнилец е бактерията Bacillus larvae, която при неблагоприятни условия образува, спори. Спорите са много устойчиви на въздействието на физични и химични агенти и запазват жизнеспособността си десетки години. Във вода те издържат 100°С в продължение на около10 мин, а в мед издържат 30 мин непрекъснато кипене. От преките слънчеви лъчи, когато са в сухо състояние, те загиват след 28—40 часа, а в мед — след 4—6 седмици.

Доброкачествен (европейски) гнилец. Нарича се още гнилец на незапечатаното пило. Болестта се проявява обикновено през про­летта и първата половина на лятото след захлаждане на времето и при продължителни дъждове, а понякога — и към края на лятото. Когато времето е благоприятно, топло и беритбата е обилна, болестта се ограничава силно. Европейският гнилец е болест Т условията на оскъдна паша и слаби семейства. Причинителят поразява работническите, а понякога и търтеевите личинки, които загиват обикновено на 4—5-дневна възраст, т. е. преди запечатването на килийките.

Признаците на заболяването са следните. По питите с болни личинки има празни килийки, такива само с яйца или с млади личинки — всред по-големи площи със запечатано пило, т. е. тя е с „пъстър” вид. Заболе­лите личинки заемат в килийката неестествено положение, те са про­зрачни, загубват бисерния си блясък, цветът им се променя постепенно в жълт, а след смъртта на личинките — в жълтокафяв и тъмнокафяв. Тъ­каните на умрелите личинки се разрушават и отначало образуват тъмна, гнилостна маса— кашица, която не е много жилава и не може да се из­тегля на дълга нишка, както при американския гнилец. Накрая умрелите личинки се превръщат в сухи корички. Болните личинки и коричките ле­жат свободно в килийките, не са здраво прикрепени по стените им и срав­нително лесно се почистват от пчелите. Коричките са гладки и отчасти с копринен блясък. Когато личинките умрат след запечатването на ки­лийките, питите по външен вид наподобяват тези при злокачествения гни­лец. Умрелите и разлагащи се личинки издават неприятен мирис — вонящ или кисел. При загиване на запечатаното пило от европейски гнилец това може да се установи по следния признак: капачетата на килийките от вътрешната страна са без копринена постилка, тъй като при тази болест личинките загиват, преди да са изплели пашкулчета.

Като причинители на европейския гнилец се посочват различни бактерии: Bacillus pluton, Streptococcus apis, Bac. Alvel, Bac. Orpheus. В зависимост от това и миризмата, която издават личинките, е различна. Наличието например на Streptococcus apis в заболялото пило го превръща в суха й слабо ма­жеща се маса с кисела миризма. Прието е тази форма да се нарича ки­сел гнилец. Сигурното разпознаване на болестта може да стане чрез микроскопско и бактериологично изследване.

Заразяването, както и при американския гнилец, става със заразена храна, а_разпространението на заразата — по същия начин, както при американския гнилец.

Мехурчест гнилец. Заразна болест, причинител на която е вирус. Поразява личинките и те загиват след запечатването на килийките непосредствено преди превръщането им в какавиди. Личинките се заразяват при излюпването им, но болните личинки умират няколко дни след запечатването на килийките. При поява на болестта и при загинали от мехурчестия гнилец личинки питите са отчасти със запечатани килийки и отчасти с разкъсани капачета. Заболелите личинки първоначално изменят цвета си в бледожълт, а след това в по-тъмен. На края умрелите ли­чинки се превръщат в жилаво мехурче с воднисто-зърнесто съдържание, понеже кожицата на личинките не се разрушава, а след това личинката се превръща в суха коричка с форма на ладийка, единият край на която е по-тъмен и повдигнат нагоре. Сухите корички лесно се отделят от килийките. Поради чувствителността на вируса към различни въздействия на средата заразата не е така опасна и не се задържа дълго време. При гниенето на личинките например вирусът в тях загива след около 10 дни, а в меда се съхранява в продължение на около 1 месец. Заболелите ли­чинки са заразителни само късо време след смъртта им — след около една седмица заразителността силно намалява, а след един месец изчезва напълно. Това заболяване е сравнително слабо разпространено у нас и при благоприятни условия пчелите обикновено сами се справят с болестта.

За предпазване от заразяване и по-нататъшно разпространение на мехурчестия гнилец трябва да се спазват същите предпазни мерки, както и при описаните вече гнилци.

Борба. Най-сигурно средство за ограничаване на заразата както от американския, така и от европейския гнилец е унищожаването и изгарянето на заболелите семейства, пити, затоплящи материали и самите сан­дъци. Металните инвентарни предмети се дезинфекцират, като се обгарят на пламък. Кошерите (сандъците) може да се запазят с оглед на иконо­мията на дървен материал, но при условие, че бъдат най-грижливо и съ­вестно дезинфекцирани. Това се постига чрез внимателно механическо почистване на сандъците, обгаря нето им с поялна лампа и след това основно измиване или потапяне в 3-4%-ов разтвор на сода каустик.

Важно предпазно средство са всички мерки, които съдействуват за ограничаване на по-нататъшното разпространение на заразата, включително налагане на карантинни мерки до момента, когато се установи пълното изчезване на болестта в пчелина и района му. Прилагане на мерки, които съдействуват за поддържане на пчелните семейства в напълно жизнено състояние, повишаване съпротивителната им сила и спазване на санитарно-хигиенните мерки в пчелина.

Напоследък, по-специално по отношение на европейския гнилец, се правят препоръки за лекуване на заболелите семейства със сулфамидни препарати или антибиотици като пеницилин, биомицин, еритроцин и др. В този случай се дават указания пеницилинът да се прибавя в захарния сироп в съотношение на 1 л сироп 900 000 МЕ, а при биомицина и еритроцина — по 2 таблетки за 600 см3 захарен сироп. Лекуването с посочените медикаменти не може да се смята за напълно сигурно, а още по-малко при лечението на американския гнилец. За излекуването при та­кова лечение в широката практика са необходими редица предпоставки, които не винаги са налице. По-големи изгледи за опазване на семействата от гнилците има предпазното даване на антибиотиците, но в тези случаи те се използуват в по-малки дози. При пеницилина например дозата в случая може да бъде от 50 000 до 100000 МЕ на 1 л захарен сироп.

За да не се допусне разпространение на заразата при поява на болестта, много важно е при най-малко съмнение да се поиска преглед на семействата от съответните длъжностни лица и изпращането на проби за изследване във ветеринарно бактериологичните институти и станции.

Каменно пило (аспергиломикоза). Заразна болест по пилото, а понякога и по възрастните пчели, която се причинява от гъбичката Aspergillus flavus. Появата на болестта е свързана с обилен принос на прашец и влажно време — продължителни дъждове.

Заболелите личинки променят цвета си в жълт, а главата им се покрива с кафявозеленикав прах, който постепенно изпълва цялата килийка. Умрелите личинки бързо изсъхват и труповете им стават твърди като-камък. При възрастните пчели, нападнати от болестта, тялото се мумифицира и се покрива с плесен, от което придобиват мъхнат вид. Понеже причинителят на тази болест е опасен и за човека, нужно е при работа с болни пчелни семейства да се внимава, за да не попаднат спорите в носа и оттам в дихателните пътища.

Заразеният мед е също опасен за човека.

Предпазни мерки и борба. Да не се устройват пчелините в ниски и влажни сенчести места. При поява на болестта семействата да се прехвърлят в нови кошери, восъкът да се претопи, а медът да се обеззарази чрез кипване в продължение на 30—40 мин. Старият сандък да се обеззарази чрез обгаряне с бензинова лампа или с 5%-ов разтвор на карболова киселина.

Варовито пило (перицистомикоза). Заразна болест предимно напада и работническите личинки. Причинителят е плесенова гъбичка Pericyistis apis. Сравнително рядко за­боляване по пчелите. При заразяване на личинките умират както младите така и по-старите личинки след запечатването на килийките. След запе­чатването на килийките заболелите личинки променят цвета си в жълт и се покриват с мъхеста плесен, която има бял цвят. По-късно мъхът изчезва, но личинките се втвърдяват. При поразяване на младите ли­чинки плесента изпълва до половина килийките с бял мъх.

При по-силни семейства пчелите се справят сами, като почистват килийките от заболялото пило.

При поява в по-малък размер да се извадят питите със заболелите личинки, а при по-голям размер семейството да се прехвърли в друг празен сандък. За предпазване от болестта питите с прашец да се пазят от овлажняване и в гнездото да не се оставя повече прашец. Питите с повреден прашец да се претопят.

Незаразни болести по пилото. От незаразните болести по пилото-най-често се среща простудяването на пилото. То се получава главно в ранна пролет при внезапно захлаждане след по-усилено развитие на пи­лото. Ако при това захлаждане пилото е развито несъразмерно със силата, на семейството и гнездото не е достатъчно затоплено, при събирането на_ пчелите в кълбо част от пилото по крайните пити и в краищата им остава непокрито. Това може да се случи и при загуба на голям брой летящи пчели при внезапно настъпване на лошо време.

Умрелите в резултат на простудяване личинки имат сив до сиво- синкав и по-рядко кафяв цвят. Обикновено те не издават неприятна миризма. За разлика от гнилците питите с умрели личинки нямат пъстър зид, т. е. тук пилото загива напред, а не е разхвърляно между килий­ните със здрави личинки. Простуденото запечатано пило има нормален вид и цвят, а рядко и с тъмносиви петна.

За предпазване от простудяване на пилото семействата не бива да се развиват и форсират несвоевременно. Да бъдат запасени с достатъчно -хранителни запаси и да се затоплят добре.

Питите с простудено пило да се отстраняват и претопяват, след което гнездата да се стеснят.

Измиране на пило през пролетта може да се предизвика и при
задушаване, в резултат на силно стеснени прелки, при. липса на прашец,
вода и пр.