• Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

  • Cъстояние на пчелните семейства Всичко е притихнало – животът в пчелина като че ли е замрял. Това е само...

  • Животът на пчелните семейства е силно свързан с питите в кошерите. Върху питите пчелите отглеждат пило,...

  • През месец юли главна паша в полските райони е слънчогледовата, а в планинските - от естествените ливади.През...

  • След настаняване на рояк в кошер пчеларя е длъжен да сформира гнездо. Ако рояка е „първак“, т.е. с оплодена...

Отглеждане на пчели

Работа на пчелина през месеците Ноември и Декември

Това са най спокойните месеци за пчеларя. Всички преки работи по пчелите трябва да са приключили. Семействата зазимени с достатъчно мед, спокойно очакват студовете.От време на време правете оглед на мишите предпазители. Ако забележите миши изпражнения по прелката, отворете за бързо кошера за да прогоните нашественика.

Пропусналите профилактичното третирането срещу Nosema apis и Nosema ceranae, могат да го направят в началото на Ноември с препарата НОЗЕВИТ + или ВИУЗИД . Третирането с Нозевит + се прави като в 200 мл сироп, добре е да бъде инвентиран, се поставя 1 мл от препарата. Опреацията се повтаря след 10 дни.

Третирането с Виузид се извършва също през десет дни, но дозата е 1.5 милилитра препарат в 200 милилитра сироп.

Направете последните бързи прегледи за наличие на достатъчно количество мед в кошера. Опитният пчелар може с повдигане на задната част на кошера да определи дали са достатъчни запасите. Ако няма достатъчно запаси, през месец ноември може да подхраните пчелите с инвентиран сироп, слагайте малки дози 300 – 400 милилитра затоплен инвентиран сироп.Внимание не разреждайте течността . Не подхранвайте с мед ще предизвикате кражби в пчелина. При липса на пило, пчелите складират сиропа близо там където ще бъде сформирано зимното кълбо. Качественият инвентиран сироп не кристализира и може да замести меда в зимните месеци. При пчелни семейства семейства, които нямат сформирани медени венци може да се постави твърда храна. За по лесно поставяне ползвайте дървени две сантиметрови надставки над тях поставете брезент. Така затоплени и подхранени пчелните семейства зимуват без проблеми.

Не забравяйте последното третиране срещу акара с препарата Оксалис, добре е това да остане в средата на Ноември, затоплете течността преди да третирате.
Сега е времето за подготовка на рамките, сковаване, пробиване и отелване. Може и да залепите или монтирате восъчните основи. В хладните дни може да стопите и преработите восъка добит по време на сезона.

Преглеждайте складираните пчелни рамки, ако не сте ги обработили с В-401, може да ги предпазите с мравчена или оцетна киселина. За опазването на изградените пити, може да се ползва и сяра във вид на серен диоксид. Внимавайте за наличие на мишки в помещението, където съхранявате питите.

Зазимяване на пчелите и зимно подхранване на пчелните семейства.

Правилното зазимяване на пчелите и грижите за тях през зимата са от ключово значение за нормалното им развитие в края на зимата и началото на пролетта. За да са здрави пчелните семейства и готови за медосбор през пролетта е необходимо да се погрижим правилно за тях в края на летния сезон, което обикновено е края на месец август, септември и октомври, но все пак зависи какво е георграфското разположение на пчелина (климатичните условия).

Вход на кошер - зазимяване на пчелите

Добре зазимените пчелни семейства излизат от зимата с минимални загуби на пчели, развиват се бързо и следователно събират по-голямо количество мед от по-слабите семейства, докато недобре зазимените пчелни семейства излизат от зимата слаби и често не могат да съберат дори собствената си храна. Подготовката за зазимяването обикновено започва през август, докато самото зазимяване се извършва в края на септември и началото на октомври. То се извършва в тихи, слънчеви и топли дни. Важно е да следваме няколко задължителни стъпки за да постигнем успешно зазимяване на пчелите.

1. Определяне силата на пчелното семейство
Под сила на пчелното семейство се разбира количеството на пчелите-работнички, намиращи се в него. Силата им се измерва в килограми пчели или в междини (междурамия) с пчели. Количеството на пчелите, запълващи пространството между две съседни пити или пчелите, покриващи добре двете страни на еднаква плодникова пита, се нарича междина.

В една междина е възприето да се смята, че има 0.25 кг пчели или около 2500 броя. При такова измерване обаче точността е приблизителна. За по-голяма точност е добре 3 преброени междини да се смятат за 2. Броят на междините се определя като открием изведнъж целия кошер отгоре и изчакаме 1-2 минути.

2. Колко пити да оставим във всеки кошер
Обикновено в гнездото се оставят толкова рамки при зазимяване на пчелите, колкото пълни междини с пчели има при зазимяването плюс една рамка отгоре. Големият брой рамки в гнездото влошава топлинния режим на кошера, защото пчелите образуват разтегнато кълбо и зимуват неблагоприятно. Повечето семейства се зазимяват със 7-8 рамки, а по-слабите с 5-6.

3. Преценка на количеството на меда
Необходимото количество храна за зимуването на пчелите е между 15-20 кг чист нектарен мед. По време на зимуването, когато в семейството не се отглежда пило, се изразходва сравнително малко храна – средно по 800-1000 гр на месец. След като започне отглеждането на пило през февруари количеството на консумираната храна бързо се увеличава. Именно за този период пчелите трябва да имат достатъчно осигурена храна.

Във всяка оставена в кошера рамка трябва да има поне 2 кг мед, а в крайните рамки по 3.5 кг. Това количество се определя по площта, заета със запечатан мед. Ако питите са изпълнени от двете страни до средата и запечатани, те съдържат по 2кг мед, а запечатани до долу – по 3.5 кг (в кошер Дадан-Блат). За да зимуват пчелите добре, от голямо значение е не само количеството, но и качеството на меда, оставен им за зимуване.

4. Подреждане на рамките в кошера
Следващата стъпка при зазимяване на пчелите е да подредим рамките в кошера. Те могат да се подредят по различен начин. Могат да са съсредоточени в средата на кошера, като от двете страни се ограничи с преградни дъски, а останалото зад тях празно място се запълни със затоплителни материали. Може и да се сформира и в едната страна на кошера. За предпочитане е да бъде южната страна на кошера, защото там е най-топло. В този случай подреждането започва непосредствено от страничната дъска, като от другата страна отново се ограничава с преградна дъска, като всичко зад нея запълваме със затоплителни материали.

Пчелите предпочитат да зимуват по-близо до входа и на незаетата от мед част на питите. През сезона пчелите, консумирайки меда, малко по малко се вдигат нагоре и се изместват назад към задната стена. За това е добре рамките да се подредят така, че тези в средата да са запълнение до половината с мед (за да има място за пчелите), докато в двата края да бъдат по-пълните с мед рамки. Пчелите предпочитат да зимуват на по-стари пити с кафяв цвят, затова нови пити с бял цвят не е добре да се оставят.

5. Затопляне и вентилация на кошера
Затопляне на кошера - поставяне на горна възглавница
Поставяне на горна възглавница
За успешното зазимяване на пчелите е нужно да има добра вентилация и благоприятна температура. Затоплянето на кошера се извършва отстрани, отгоре и понякога отдолу (дъното). Добре е под дъната да се поставят слама или сухи листа върху специална подложка. Отстрани затоплянето може да стане отново със слама или памучни парцали. Задължително е затоплянето на кошерите отгоре. Това става чрез поставяне на горни възглавници или празни магазини, запълнени със затоплящ материал.

Чистият въздух е от голямо значение за пчелите през зимата. Затова на кошера му трябва добра вентилация при зазимяването. Тя се осигурява посредством входа на кошера. От там излизат концентрираната влага и отделяните газове при дишането. За тази цел се дава слаб наклон по посока на входа. Също така можем да оставим 2-3 мм свободно място между покривните дъсчици и отгоре добавим затоплителния материал. Входът трябва да е насочен към средата на образуваното пчелно кълбо в кошера, тъй като там има най-много пчели най-голяма нужда от вентилация.

6. Грижи за пчелите през зимата
Едно от условията за добро зимуване на пчелите е да се осигури пълното им спокойствие през сезона. По-далеч от населени места е добър вариант за зазимяване на пчелите. Пчелинът трябва да бъде добре ограден, за да не бъдат пчелите обезпокоявани от различните хищници. За предпазване от мишки на входовете се поставят миши предпазители още през есента. Важно е и да не попадат директни слънчев лъчи във входовете, тъй като пчелите се безпокоят от директната светлина. За това входовете трябва да се засенчват спрямо слънцето, като се повдигат прилетните дъски.

Пчелно кълбо
Важно е да проверяваме дали входовете не са запушени със сняг или лед. За това трябва често да проверяваме пчелина. По време на посещенията ни е нужно да прослушваме кошерите. Това става, като се допре ухо до страничната стена, където е струпано кълбото, и се почука един-два пъти леко с ръка. Трябва да чуем много ясно избучаването на пчелите, което обикновено затихва до 20 секунди. Ако се чува едва доловим равномерен шум, това е признак, че пчелите зимуват добре. Ако шумът е силен и бръмченето на отделни пчели е ясно изразено, то най-вероятно семейството не зимува добре и е нужна нашата намеса.

Ако сте зазимили семействата с недостатъчно храна, то ще е нужно да се направи подхранване при зимни условия. Ако се наложи зимно подхранване е най-добре то да се извърши с кърмово тесто. Това е полутвърда храна, приготвена от 1 част течен мед и 3-4 части пудра захар. В широк съд се сипва пудра захар и се излива течен мед на порции, като целта е да се получи смес като за хляб (полутвърдо тесто). Измесването трябва да продължи докато тестото не престане да полепва по ръцете и съда.

Правим го на порции по половин килограм и разтъняваме на питки с дебелина около 8 мм. Увиваме питката в марля или надупчен вестник. Задължително е подхранването да се извърши в тихи и по-топли дни. Най-добре е операцията да бъде извършена от двама души – първият държи и поставя приготвената храна, докато вторият отваря и затваря кошера. Храната се поставя над пчелното кълбо в надрамъчното пространство. Тази работа трябва да се извърши максимално бързо, тъй като има опасност от простудяване. След 10-15 дни повтаряме подхранването.

МЕСЕЦ ОКТОМВРИ

Климатични особености. През октомври температурата спада значително по – бързо, отколкото през септември. Нормалните средни месечни температури са най – високи по Черноморието – между 12 и 15,8 С (Созопол), по долината на Струма – 12 – 15 С (Петрич) и в Тракийската низина – между 12 и 14 С; в Северна България и високите котловинни полета на Югозападна България са между 9 и 13 С, в Трън, Самоков и Ихтиман – 8 – 9 С, а във високите планински райони – от 2 до 6 С.

Абселютната максимална температура през октомври понякога е доста висока и достига 37 – 38 С (Бойчиновци, Кнежа, Сухиндол, Севлиево, Горна Оряховица). Абселютната минимални температури са доста ниски при остри застудявания. Над цялата страна (с изключение на някои места по Черноморието) те са отрицателни – от -2, -3 С в някои райони на Дунавското крайбрежие и до -15 С във високите планини. Валежите през октомври се увеличават значително, като в Северна България са от 40 до 70 л на 1 кв м, в Тракийската низина – от 40 до 60, по Черноморието и долината на Струма и Родопската област – от 50 до 85, по високите котловинни полета на Югозападна България – между 50 и 70 л на 1 кв м. Ветровете през октомври в сравнение със септември са значително по – силни, с посока по – често от запад и северозапад. Слънчевото греене в сравнение със септември е значително по – малко – средно между 138 часа (Лом) и 177 (Чирпан).

Фенологичен календар. Край на цъфтежа на последните медоносни растения – фуражен слънчоглед, астри и мразовец.

Състояние на пчелните семейства. Последното пило вече се излюпва. Майките са прекратили яйцеснасянето. Пчелите подготвят гнездо за зимуване, като прибират меда по – навътре в празните килийки, освободени от последното пило. Те обаче не запълват всички килийки в средата на гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа свободни площи, върху които образуват зимното кълбо.

Работа на пчеларя. След като е положил през есента необходимите грижи за развитие И запасяване на пчелните семейства, пчеларят трябва да ги зазими. Зазимяването не трябва да става по – късно от края на октомври. На входовете на кошерите се поставят предпазители против мишки. Преглеждат се покривите на кошерите да не текат. Пчелинът се огражда. Осигурява се спокойно зимуване на пчелните семейства.

Есенен преглед и зазимяване на пчелните семейства в кошерите дадан – блат и лежак С приключването на есенното развитие трябва да се извърши главният есенен преглед на пчелните семейства. С него се установяват състоянието и готовността им за зимуване, след което се извършва и самото зазимяване. Есенният преглед и зазимяването трябва да се извършат у нас най – късно до края на октомври, когато майките вече са спрели яйцеснасянето и последното пило се е излюпило или са останали съвсем малки площи запечатано пило по някои средни пити. При прегледа се установяват силата на семейството, наличността на майка, количеството и качеството на храната и на питите. При зазимяването за силни се смятат онези семейства, които имат повече от 9 пити, покрити с пчели. Слаби семейства са тези, които имат по – малко от 4 – 5 междурамия пчели. Те се зазимяват сдружени по две в кошер, който е разделен с плътно преграждаща дъска. Предварително кошерите с тези семейства постепенно се доближават вечер по 0,5 м един към друг. На двете семейства се дават входове на предната страна, които се разграничават с отвесна разноцветно боядисана дъска. Така събрани, двете семейства се топлят взаимно, изразходват по – малко храна и по – добре презимуват, а напролет по – рано започват развитието си. След като през пролетта им стане тясно, едното семейство се прехвърля в друг кошер. Когато майката е стара или дефектна, тя се отнема и пчелите с пилото и меда се присъединяват към някое средно по сила семейство с млада майка. Предварително двете семейства се подпушват, за да се насмучат пчелите с мед. Пчелните семейства трябва да се зазимят с млади майки от добър произход. Майките, които са по – стари от две години, са вече изтощени и много често загиват през зимата, вследствие на което зимното кълбо се разтройва, семействата страдат от диария и може частично или напълно да загинат. Семействата, чиито майки загинат през зимата, стават търтовъчни в ранна пролет, ако своевременно не им се дадат други майки.

Ето защо преди зазимяването всички дефектни и стари майки трябва да се сменят с млади, ако това не е направено дотогава. Сменените стари майки, ако са още годни се запазват като запасни майки или като майки помощници за пролетта. Пчелните семейства не бива да се зазимяват с несъешени майки, защото те ще станат търтовки и през пролетта ще снасят само неоплодени яйца. Количеството и качеството на храната са най – важни за благополучното презимуване на пчелните семейства. В зависимост от това, как са запълнени питите с мед и на колко пити ще се зазими семейството, в гнездото на кошерите. Дадан – Блат и лежак трябва да се оставят най – малко на 14 – 18 кг мед според силата на семейството и характера на зимата в района, като освен него 2-4 кг мед в пити се запазват в склада за пролетта. Всяка пита не бива да съдържа по – малко от 1,5 – 2 кг мед. При това положение пчелите в отделните междурамия са осигурени с храна до края на зимата и движението на кълбото става само по височината на питите, според изразходването на меда. Когато има маломедни пити, след като се привърши храната на тях през зимата, пчелното кълбо може да се раздвои, като тръгва в две посоки към останалите пити с мед, при което то се разстройва и пчелното семейство загива. Ако кълбото тръгне в една посока и при преминаване на празните пити настане силно застудяване, то спира на тях и в скоро време пчелите умират от глад, макар, че може да има мед по другите пити. Медът за зимна храна трябва да бъде нектарен, течен и предимно запечатан. По – навътре в гнездата трябва да се оставят и 2 – 3 пити с цветен прашец така, че те да се покриват от пчелите. При зазимяването не се оставят цели пити с прашец, защото през зимата пчелите не могат да го покриват добре и той плесенясва. Най – добре е, ако този прашец е залят с мед и запечатан от пчелите. Такива пити се познават, като се познават срещу светлината – прашецът не пропуска светлината. При по – силните семейства гнездото се съставя към по – топлата, запазена от вятъра, страна на кошера (южната или западната), като от другата страна се ограничава с преградната дъска, зад която се поставят затоплящите материали, възглавница напълнена със сух мъх, ситна слама, дреб от коноп или няколко пласта велпапе. Ако няма възглавница, някои пчелари използват стиропор. Когато пчелите покриват добре повече от 8 – 9 пити, гнездата им може да не се стесняват, като само в края се поставя преградната дъска. При средните и по – слабите семейства, гнездото се съставя в средата на кошера, като от двете страни се ограничава с преградни дъски и свободното място се запълва със затоплящи материали.

Подреждането на питите в гнездото е „едностранно”, когато по – пълните пити са към топлата страна на кошера, а към преградната страна са питите с по – малко мед, или „двустранно”, когато в средата са питите с по – малко мед, а по – пълните се нареждат към двете страни . И в двата случая входът на кошерите е срещу по – празните пити, върху които се разполага и по – голямата част от пчелното кълбо. Когато някои от питите имат по – малко от 2 кг мед, те се подреждат като „брада”, т.е. в средата са по – пълните, а към двата края са по – празните. В такъв случай входът е в средата срещу по – пълните пити, върху които главно се образува кълбото, и по този начин пчелното семейство благополучно презимува, ако е добре стеснено и затоплено. Ако кошерът няма покривна възглавница или дъсчици, отгоре гнездото се покрива с платно, като под него, напречно на горните летвички на рамките, се поставят няколко пръчки, дебели колкото молив, за да образуват проходи, през които пчелите преминават през зимата при евентуалното си придвижване от една пита на друга. Върху покривното платно се поставят 2 – 3 вестника или друга въздухопропусклива и хигроскопична хартия или един лист велпапе, а върху тях – горната възглавница. Ако няма горен вход, над кълбото трябва да има отвор (за хранилката), който се покрива със зебло, за да може оттам да излиза влажният въздух през зимата, който е вреден. Кошерът се затваря добре с покрива, а , а входът се стеснява на 3 – 5 см. Когато кошерът има горен вход, той се оставя отворен на 2 – 3 см, а долният – на 3 – 5 см в зависимост от силата на семейството, за да излиза оттам въглеродният двуокис и да влиза чист въздух, който макар и в по – малко количество, е необходим през зимата. През долният вход пчелите изхвърлят и умрелите пчели (подмора) при зимните облитания. По този начин се избягва овлажняването на стените и на крайните пити през зимата. За използването на дълбоките дъна (виж статия 32 на сайта). Ето защо не бива да се запушват напълно междурамията отгоре с рейки или с платно , както и долният вход и прекалено да се стесняват гнездата. Подобно „запечатване” не се практикува дори и в такива северни страни като Канада и Финландия, където зимните температури са много по – ниски. На входа се поставя предпазител против мишки. Всички цепнатини по кошерите (стените и покривите) се запушват. Кошерите се поставят на железни, каменни или тухлени подложки, така, че дъната им да са най – малко на на 20 – 30 см от земята, като им се дава слаб наклон напред, за да се оттича лесно попадналата на входа дъждовна и снежна вода. За още по – добро затопляне през зимата, отгоре върху плодника може да се постави празен магазин, запълнен със затоплящи материали. През зимата кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг или югоизток, за да са запазени от нахлуването на студените североизточни и северни втрове и да огряват по – добре от обедното слънце, като по този начин пчелите се подтикват към по – редовно облитане. За предпазване от нахлуване на остър студен въздух, долният вход може да се прикрие с наклонена дъсчица ( но не да бъде плътно запушен). Тя предпазва входа от повреди, причинявани през зимата от кълвачи и други птици.

Зазимяване на пчелните семейства в многокорпусните кошери

Силните семейства в многокорпусните кошери, чиито пчели покриват 10 – 12 и повече пити, се зазимяват на два корпуса. В горния корпус трябва да има 12 – 14 кг мед, а в долния – 6 – 6 кг, както и 3 – 4 пити с цветен прашец, които да са към средата на корпусите, за да се покриват от пчелите. По този начин зимното кълбо се формира главно върху по – празните пити на долния корпус и отчасти върху долния край на питите от горния корпус. Благодарение на пространството между горните и долните пити, пчелите лесно преминават от една междина в друга, както и от периферията към вътрешността на кълбото и обратно. При движението си през зимата пчелнотокълбо отива нагоре, където въздухът е по – топъл и по този начин е в постоянен контакт с храната. Благодарение на топлината в гнездото и на по – добрия контакт със затопления мед и прашец, семейството започва рано, още през втората половина на зимата, да се развива. Своевременно, още през есента, пчелите трябва да привикнат да летят през входа на горния корпус, който се оставя на 2 – 3 см, като входът при дъното постепенно се стеснява на 3 – 5 см. По този начин наситеният с водни пари от дишането на пчелите по – топъл въздух като по – лек излиза през горния вход и питите и стените на кошера не се овлажняват. Семейството презимува с малък подмор.

Средните по сила семейства (7-9 междурамия пчели) е по – добре да се зазимят с магазин, зареден с храна (8-10кг), който се поставя върху един корпус като кърмова надставка с общо 16 – 18 кг храна в кошера. По – слабите семейства се оставят да зимуват на един корпус – който е с повече храна (не по – малко от 12 – 14 кг), като при най – слабите гнездото се стеснява на по – малко пити и се ограничава с преградна дъска. На корпуса се оставя отворен горният вход, съответно стеснен според силата, като входът при дъното се затваря. На отворените входове трябва да се поставят предпазители против мишки, а върху покривната табла – дебело кече, възглавничка или друг затоплящ материал. При по – голям брой кошери, преценяването на меда в корпусите може да стане, макар и по – грубо, без да се преглеждат поотделно питите, а като се повдигат с ръце целите корпуси. Преценката може да се направи и като се разтворят от едната страна двата корпуса и леко се подпушат пчелите, за да се погледне в междините докъде са запълнени с мед пчелите.

Зазимяване на нуклеусни семейства със запасни майки Нуклеусните семейства със запасните майки трябва да се сдружат по 3 – 4 в един кошер, разделен добре с преградни дъски, като за всяко отделение има отделен вход на различните страни на кошера. Удобен за тази цел е кошерът лежак, който се разделя на 4 отделения с по 4 пити. Кошерът Дадан – Блат се разделя на 3 отделения (с 4, 3 и 4 пити), от които двете имат преден южен вход, а едното – страничен – западен. Нуклеусното семейство може да се постави и до гнездото на някое силно семейство, като в кошера се прегради страничното (джобно) отделение, на което се отваря горният вход. При многокорпусните кошери, нуклеусните семейства със запасните майки зимуват по едно или по две в корпус, разделен на две отделения с по 4 – 5 пити с мед и прашец. Корпусът се поставя върху силно семейство, като се изолира от него с хоризонтална, разделителна табла, на която се откриват вентилационните отвори по 1 см, за да се затоплят нуклеусните семейства от основното. На нуклеусните семейства се отварят предният и задният вход на разделителната табла. Питите на нуклеусните семейства трябва да бъдат добре покрити с пчели и да имат не по – малко от 1,5 – 2 кг мед, или общо 6 – 8 кг. На 1 – 2 пити трябва да има цветен прашец, който се поставя към по – топлата, вътрешната страна. През пролетта най – напред се използват майките на най – слабите нуклеусни семейства, като по – силните може да се оставят за помощни или се развиват като отводки за увеличаване броя на пчелните семейства на пчелина.

Работа на пчелина през месец Октомври

През този месец приключва пчеларският сезон. Ако не сте поставили мишите предпазители, направете го сега. Повдигнете кошерите над земята, така ще оптимизирате микроклимата в гнездото.Добре е да свалите магазините не ги оставяйте на кошерите. Магазините отнемат топлина, която е много необходима за ранното развитие на пчелите.
Не оставяйте празни или мало медни корпуси над семействата. В повечето случаи пчелите се качват там и умират от глад.
През този месец стават нападения и разграбване на пчелни семейства. Трябва да се спазва пълна хигиена в помещенията и около кошерите.
Проверявайте питите в склада за наличие на восъчен молец.Третирайте със сяра или мравчена киселина. Добре е питите да са разделени да нямат допир една до друга, по тази начин молеца има по труден достъп до питите. Развитието на восъчния молец спира при температура под 12 градуса.

Много от пчеларите през този месец правят последен преглед на пчелните семейства. По време на прегледа доближават пчелните пити по близо една до друга, така пчелите зимуват по добре. Не покритите от пчели пити се изваждат от кошера и се складират в склада. През този месец се прави и преценка на медовите запаси, ако са малко, може да се подхрани с инвентиран сироп. В пчеларската литература се споменава, че за нормално зимуване на пчелите са нужни 20 – 25 килограма пчелен мед.

При полистеролните кошери на фирмата Paradise Honey, това количество е сведено наполовина.

Ако е възможно поставете магазин с празни пити под плодника.При полистеролните кошери не затваряйте мрежата на дъното, нека дъното да е отворено през цялата година.

Третирайте с Оксалис за вароатозата, за нозематозата третирайте с Нозевит +, може да се ползва и Виузид за повишаване имунитета на пчелите.

Когато месеца е по хладен, полските мишки търсят убежище в кошерите, където се чувстват комфортно. Поставете отрова за мишки на места недостъпни за домашни любимци. Поставете мишите предпазители и свийте входовете. Внимавайте този месец има много нападения от оси и стършели. Поставете капани за привличане на оси и стършели, така ще помогнете на пчелите да се справят с естествените си врагове.

За по добър микро климат в кошера, поставете брезент над плодника, той не пропуща топлината, а същевременно абсорбира влагата в кошера.

Зазимяването на пчелите през октомври

У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.
Пчелите през месец октомври преминават в пасивно състояние поради не намирането на източници на нектар и прашец. У нас климатичните условия са такива, че месец октомври е типичен преходен месец и пчелите преминават от активен към пасивен живот.

 През октомври често се случват резки застудявания и пчелите образуват зимни кълба не само нощем, а за по-продължителен период. Това налага още в началото на месеца пчеларят да извърши зазимяването на пчелните семейства, т.е. да направи необходимото за осигуряване живота на пчелите през зимния период. Трябва да се извърши следното: - да стесни гнездата на семействата, като остави в тях само толкова пити, колкото пчелите покриват плътно, а излишните да извади в склада или да ги постави зад преградната дъска. Ако стесняването е било извършено добре през септември, сега не се налага изваждането на нови пити от гнездото.

 При добро уплътнено с пчели гнездо се осигурява добро презимуване. - в стесненото гнездо да осигури достатъчно количество храна за пчелите. На междурамие пчели трябва да се оставя минимум по 2 кг мед на нормалните по сила семейства и по 2,5 кг на по-слабите. Този мед трябва да бъде висококачествен – нектарен или от добре преработен през летните месеци захарен сироп, и запечатен в питите. - да разпредели правилно медовите запаси в гнездата на семействата. Две трети от оставените на междурамие средно 2 кг.

 Трябва да бъде съсредоточен в централната част на гнездото, за да се гарантира изхранването на пчелите в зимното кълбо и при най-тежка зима. Всяка пита от централната част на гнездото трябва да съдържа минимум 2-2,4 кг мед. Останалите в двата края на гнездото пити могат да бъдат по-пълни /тогава медовите запаси, на които ще зимуват пчелите, ще са разположени сводообразно/ или по-празни /запасите ща са като на брада/.

 Зимуването на пчелите на изцяло запълнени с мед пити протича по-лошо, отколкото на пити, на които две трети са запълнени с мед и една трета е с празни килийки. При изцяло запълнени с мед пити пчелите образуват по няколко микрокълба в съседни междурамия, които регулират температурата сами за себе си. Те изнасят меда от малки участъци от двете страни на питата, влизат в килийките и в тези участъци образуват микрокълба. При наличие на празни килийки под меда в питите те образуват общо кълбо с един център за регулиране на топлината в цялото кълбо.

 Самите пчели не остават да зимуват на пълните пити с мед, ако имат възможност да образуват другаде зимно кълбо. Те се прехвърлят зад преградната дъска и образуват зимното кълбо върху празните килийки на оставените там пити, т.е. бягат от гнездото с пълните пити. Ако в централната част на гнездото са оставени пити с малко мед /под 1,5 кг/, а в крайните пити са почти пълни, при застудявания през втората половина на зимата – февруари-март, пчелите загиват от глад въпреки наличието на мед.

 Често пчеларите не отчитат тази особеност и когато пчелните семейства загинат, те търсят други причини и включително заболявания, без да допускат, че причината е дългото гладуване. Повечето от зимите в нашата страна са с редуващи топли и студени седмици и през топлото време, когато пчелите разпускат кълбото и се облитат, масово пренасят меда от крайните пити в центъра. Когато застудяването продължи и кълбото не се разпуска, пчелите не могат да отиват да вземат меда от крайните пити.

 За това при зазимяването, е необходимо да се осигурят оптимални условия за презимуване на пчелните семейства, гнездата им трябва да бъдат добре стеснени с достатъчно и качествена храна и две трети от тази храна да бъде съсредоточена в централната част на гнездото, а по централните пити под запечатания мед да има не по-малко от 6-8 см празни килийки за образуване на общо кълбо в гнездото. При зазимяването пчеларят трябва да стесни входовете на кошерите съобразно със силата на пчелните семейства. На всяко плътно междурамие с пчели трябва да оставя по 1 до 2 см отвор на входа – на по-слабите по 1, на по-силните по 2 см.

 При по-силните семейства входа се поставя точно срещу центъра на питите в гнездото, а при слабите-в единия му край /откъм преградната дъска/. На входа се поставя мишепредпазител веднага след окончателното стесняване на гнездото. За предпочитане са мишепредпазителите със сводообразни отвори. През мишепредпазителите с хоризонтални отвори малките мишлета от вида землеровки се промъкват в кошера. Когато кошерите има горни входове, те трябва да се използват, а долните да се затварят.

 Съвсем неправилно е да се оставят отворени горния и част от долния вход. Ако са отворени двата входа, пчелните семейства зимуват по-лошо, понеже през целия зимен период се създава постоянен поток от студен въздух, който отнема топлината от горната част на гнездото и изнася въглеродния двуокис от долната ме част. Пчелите са принудени да отделят повече топлина, изразходват повече храна, износват се физиологически бързо. Зимуването само на горен вход позволява да се задържи в гнездото образувалият се при обменните процеси в организма на пчелите въглероден двуокис, който намалява окислителните процеси в клетките им. Това от своя страна влияе благоприятно върху физиологичното им състояние- намалява обменните процеси, забавя стареенето на клетките, повишава продължителността на живота на пчелите.

 През зимния период съдържанието на въглеродния двуокис в зимното кълбо на пчелите е многократно по-голямо, отколкото в атмосферния въздух, т.е. пчелите сами го задържат в кълбото. След появата на пило в гнездото концентрацията му рязко навалява, дори и да не е разпуснато зимното кълбо. За да няма влага в гнездото през зимата, пчелните семейства трябва да се стеснят силно, а до преградната дъска да се постави затоплящ материал, плътно притиснат до предната и задната стена и покривната възглавница. Най-добри резултати се получават със стиропора и велпапето. С тях се постига много добро уплътняване, а освен това контактът между топлия и студения въздух не става в гнездото, а извън него, в пространството между гнездото и стената. Въздухът е също добър изолатор.

 Добре стесненото гнездо може да не образува влага в него и без затоплящи материали. Влага се кондензира едва след появата на по-голямо количество пило през пролетта, и то зад преградната дъска. Най-добри резултати се получават , когато топлия въздух се изолира от студения не само откъм преградната дъска, но и над самото гнездо чрез запълването на междурамъчното пространство между питите. Това може да стене или с плат , който да се побере в пространството между рамките или покривната възглавница, или с летвички /рейки/ със сечение 9 на 11 мм и дължина 470 мм. При нестеснени гнезда посоченото уплътнение води до образуването на повече влага в празните междуредия, особено след появата на пилото.

През октомври пчеларят трябва да провери и сортира извадените от семействата плодникови пити. Всички негодни за употреба в семействата, стари, с търтееви килийки, не добре изградени и т.н. пити трябва да се бракуват, а вощенита има да се изреже от тях за преработка от пчеларя. Годните пити трябва да бъдат сортирани съобразно с използването им през следващия сезон: - с прашец- за ранно даване на семействата /залети със сироп и поставени до пилото през ранна пролет, докато няма още нов прашец, - кафяви- за разширяване на гнездата през пролетта, - новоизградени- за поставяне в гнездата след появата на нектар и прашец от овощните градини и т.н. Това сортиране улеснява работата на пчеларя през раннопролетния период. Най-късно до края на октомври пчелините трябва да се защитят от ветрове и от животни през зимния период.

КАЛЕНДАР НА ПЧЕЛАРЯ ЗА МЕСЕЦ ОКТОМВРИ

ФЕНОЛОГИЧЕН КАЛЕНДАР
Край на цъфтежа на последните медоносни растения – фуражен
слънчоглед, астри, мразовец.
 СЪСТОЯНИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА
Последното пило вече се излюпва.Майките са прекратили
яйцеснасянето.Пчелите подготвят гнездото за зимуване, като
прибират меда по-навътре в празните килийки, освободени от
последното пило.Те обаче не запълват всички килийки в средата на
гнездото с мед, а оставят на питите срещу входа свободни площи,
върху които образуват зимното кълбо.
 РАБОТА НА ПЧЕЛАРЯ
Сега трябва да се извърши последното есенно третиране на пчелните
семейства срещу пчелната въшка /браулоза/ и вароатозата.След
полагане на необходимите грижи за развитие и запасяване на
семействата, през октомври пчеларят трябва да ги зазими, но не покъсно от края на месеца. Пчелните семейства трябва да се зазимяват
с млади майки от добър произход, които да заменят дефектните и
стари майки.
Количеството и качеството на храната са най-важни за
благополучното презимуване на пчелните семейства.В кошерите
Дадан-блат и Лежак трябва да се остави най-малко 14-18 кг мед,
според силата на семейството и характера на зимата в района, като
всяка пита не бива да съдържа по-малко от 1,5-2 кг мед. Медът за
зимната храна трябва да бъде нектарен, течен и предимно запечатан.
На 1-2 пити трябва да има цветен прашец, който се поставя към потоплата вътрешна страна, като най-добре е този прашец да бъде
залят с мед и запечатан от пчелите.
На входовете на кошерите се поставят предпазители против мишки.
Преглеждат се покривите на кошерите да не текат. През зимата
кошерите трябва да бъдат обърнати с входовете на юг или югоизток,
за да са запазени от нахлуването на студените северни ветрове и да
се огряват по-добре от обедното слънце, като по този начин пчелите
се подтикват към по-редовно облитане.
Пчелинът се огражда и се осигурява спокойно зимуване на пчелните
семейства.

РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ СЕПТЕМВРИ

Месец септември е първият есенен месец. Температурите са сравнително високи, а валежите слаби. В повечето райони на страната пчелната паша приключва. Растения като магарешки бодил, конски кестен, глухарче, блатна мента, памук и фуражен слънчоглед все още може да предложат на пчелите късна есенна паша.
След последната главна паша в пчелните семейства се активира инстинктът за отглеждане на пило. В началото на месеца топлото време, наличието (макар и слабо) на нектар и прашец са благоприятни условия за увеличаване на яйцеснасянето. Тези процеси са с важно биологично значение, защото водят до увеличаване на относителния дял на пчелите работнички, които не са участвали в главната паша и в отглеждането на голямо количество пило, не са изграждали пити. Такива пчели не са изтощени от работа, живеят по-дълго (6-7 месеца), иззимуват успешно и участват в пролетното развитие през следващата година.
Към средата на месеца, когато прецъфтят и последните медоносни растения, пчелната майка намалява яйцеснасянето. В пчелните гнезда започва подготовка за зимуване. Постепенно пчелите пренасят незапечатания мед от крайните пити в средата. Засилва се събирането на прополис, с който пчелите уплътняват жилището си (запълват всички пукнатини и дупчици по кошера) и стесняват входа.
През месец септември пчеларите продължават работата си по подготовката за зимуване. Първата десетдневка на месеца е краен срок за провеждане на главния есенен преглед. За предпазване от нападения и кражби между пчелите, прегледите се извършват рано сутрин или привечер, работи се с покривни платна, а извадените пити се поставят в добре затварящи се преносими сандъчета.

Есенното подбудително подхранване (за активиране яйценосната дейност на пчелните майки) трябва да завърши до средата на септември. На семействата се дава захарен разтвор (1 : 1) в количество 0,2 – 0,5 литра.
През първата десетдневка на месеца може да продължи подхранването за попълване на хранителните запаси. На пчелните семейства с по-малко от 15 – 20 кг мед или при наличие на манов мед в пчелните гнезда, се осигурява концентриран захарен разтвор (3 : 2) в по-големи дози.
Важно е да се знае, че през втората половина на септември и през октомври на пчелните семейства не се дава захарен разтвор. При преработката му в този късен период (когато няма прашец в природата) пчелите се изтощават и умират през зимата.

През месец септември пчеларят стеснява пчелните гнезда. За целта се определя силата на семействата и им се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Питите трябва да са светло кафяви и в тях да е отглеждано пило. Подбират се пити, пълни със запечатан мед, или такива, при които медът заема 1/2 от площта им. Пити с големи участъци незапечатан мед се отстраняват, защото неузрелият мед лесно ферментира и става негоден за консумация. Маломедните пити също се отстраняват. Някои от тях, ако е необходимо, се поставят зад преградната дъска, а медът им се разпечатва. Когато върху много стари (много тъмни), маломедени или неправилно изградени пити има пило, те се слагат в края на пчелното гнездо до преградната дъска и се отстраняват след излюпване на пилото. Някои от питите със запечатан мед може да се центрофугират или да се оставят като резерв за следващата година.

Пчелните гнезда се подреждат откъм по-топлата страна на кошера. Ограничават се с преградна дъска и изолационен материал. Доброто затопляне е важна задача при подготовката за зимуване. То се прави отстрани зад преградната дъска и отгоре над покривната дъска. Като затоплящи (изолационни) материали се използват листове стиропор, възглавници запълнени с памучни парцали, слама, талаш и др.

Входовете на кошерите се стесняват на толкова сантиметра колкото са питите в пчелното гнездо.
При подготовката за зимуване особено внимание трябва да се обърне на отводките и помощните семейства. Грижите за отводките се свеждат до осигуряване на достатъчно млади пчели и хранителни запаси (8 – 10 кг мед). Подхранват се, за да достигнат сила 5 – 6 междурамия преди зазимяването.

Пчелните семейства със запасни майки са по-слаби (на 3 – 4 пити). За да се топлят взаимно, се заселват по няколко в един кошер, с плътни вертикални прегради помежду си и входове в различни посоки. Подходящи за целта са 12 – рамковият Дадан-Блатов кошер и кошерът лежак.

Пчелните семейства с майки – помощнички, създадени в края на последната главна паша, може да се заселят в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. При Дадан-Блатовите кошери и при лежаците помощното семейство се създава в същия кошер. Между двете семейства се поставя плътна вертикална преграда, като на помощното се отваря допълнителен вход. При многокорпусните кошери помощното семейство се заселва в корпус над основното. Използва се плътна хоризонтална преграда (разделителна табла), чрез която се отваря и допълнителен вход. Гнездото на помощното семейство се ограничава с една преградна дъска и се затопля. Осигуряват се 8 – 10 кг мед и една пита с прашец.

В заключение важно е да се знае, че своевременната и правилно проведена подготовка на пчелните семейства за зимуване е предпоставка за успешно зазимяване, респективно за нормално иззимуване.

ПЧЕЛИТЕ ПРЕЗ ЮЛИ

През юли главната пчелна паша в полските райони е от люцерна, слънчоглед, ливади. Продължават да цъфтят лавандулата, различни видове бодили, зърнастецът, риганът и др. Разцъфтяват пчелинокът, тютюнът, памукът.

Поради честите засушавания през юли пчелите не винаги могат добре да използват юлската паша. При ниска почвена и въздушна влажност, отделянето на нектар силно намалява. Това особено важи за слънчогледа в полските райони, където засушаванията са по-големи. Към края на юли главната паша в повечето райони приключва.
През юли яйценосната дейност на майките започва да намалява. Инстинктът за запазване съществуването на вида, чрез осигуряване на необходимите хранителни запаси и тяхното най- целесъобразно изразходване подсказва на пчелите да не отглеждат голямо количество пило, тъй като пашата вече приключва. Търтеевото пило бързо намалява и майките преустановяват снасянето на неоплодени яйца. Пчелите дори започват да изгонват търтеите, защото роевият инстинкт вече е преминал и те не са нужни. Те почти не градят восъчни основи, нито работят на строителната рамка.Забелязват се опити за кражба при отваряне на кошерите, след приключване на пашата.
Щом пашата е към своя край, трябва да се свалят магазините и корпусите и питите да се изцентрофугират. Преди да се приберат в склада, те трябва да се поставят в кошерите /вечер/, за да ги почистят пчелите от останалия мед за няколко дни. Магазините и корпусите не бива да се съхраняват непочистени, медът вкисва и се образуват кристалчета от гроздова захар.Тези кристалчета на следващата година служат като зародиши за лесно кристализиране на събрания нов мед. Осигурява се вода на пчелите с водопоилка, ако в района няма чиста течаща вода.През месец юли трябва да се довърши смяната на старите и негодните майки в пчелина, да се подсилят при нужда рояците и запасните майки с по една пита запечатано пило и пити с мед, които да подпомогнат развитието им до зазимяването. Вземат се мерки срещу кражба. Дъната на кошерите се вдигат. След главната паша, пчеларят прави преглед, за да се осведоми за състоянието на пчелните семейства и за техните нужди. Същевременно се проверява здраво ли е пилото, защото по това време се проявява американския гнилец. Третира се срещу вароатоза и аскосферозата.

Грижи за пчелите през септември – три задължителни задачи за пчеларя

Как да се грижим за пчелите през септември – първият есенен месец, когато главната паша е преминала и усилията на пчелария са насочени към подготовка за успешно зимуване.
През месец септември има 3 важни дейности, които трябва да бъдат направени на пчелина – опазване на пчелите от нападения; създаване на голям запас от храна и третиране на пчелите за болести и акари (ако досега не сме го направили).

Пилото намалява, като вече заема по 2-4 пити в семейство. Пчелите са изгонили търтеите от кошерите и засилват охраната на прелката. Битките и кражбите са често срещано явление. Време е да се сложат мишепредпазителите на входовете на кошерите.
През септември есента настъпва постепенно, но температурите са все още доста високи. Валежите са минимални, пашата е вече изключително ограничена. Пчелите мислят за опазване на запасите, но все още внасят някакъв прашец и нектар. През септември зацъфтяват или продължават да цъфтят слънчогледа, цикорията, астрите, мразовеца, червения маргарит, солидагото, магарешкия бодил.

Също така цъфтят бръшлянът, земната ябълка, водното пипериче, звездоглавката, ментата и други. Пчелите търсят гроздов сок от дини, грозде, опадали плодове и т.н. Там където ливадите се поливат или при неочаквани валежи, може да има късна паша от бяла детелина, глухарче и люцерна, оставена за семе. Но като цяло вече няма голямо нектароотделяне в природата.
Три основни задачи на пчеларя през есента:
Бърз преглед и преценка на всички пчелни семейства
Създаване на достатъчен хранителен запас в кошера
Опазване на пчелите от болести, акари и оси
Бърз преглед и преценка на всички пчелни семейства
Главният преглед е направен през август. През първата десетдневка на септември е добре да бъде направен още един преглед, последен за тази календарна година. Той трябва да се осъществи много бързо, защото има опасност от нападение. Следи се за наличието на майката и количеството на пилото и запасите. Препоръчително е записването на данните на лист или в тетрадка, за да се прецени впоследствие как да се процедира с всяко отделно семейство, спрямо състоянието, в което то се намира, предаде kakda.org.

Слабите семейства се обединяват, най-добре със средни по сила семейства.

По време на прегледа, се подреждат гнездата на пчелните семейства. Най-добър ефект има разполагането на гнездото към по-топлата страна на кошера. Там ще има по-дълго огряване през деня от слънцето, което е много важно през зимните месеци.
Създаване на достатъчен хранителен запас в кошера
В случаите на недостатъчен запас от мед, нуждаещите се пчелни семейства трябва да бъдат подхранени. Това се прави с гъст сироп, с по-голямо количество наведнъж. Тази процедура трябва да приключи най-късно до 15-20 септември. По този начин старите пчели ще преработят захарния сироп. Преди подхранването, семействата се стесняват на толкова пити, на колкото ще зимуват пчелите. Добре е всички пити да са добре покрити от пчели.

Ако е изпуснат срокът за подхранване със захарен сироп, може да се използва инвертиран сироп. С него се дозапасяват пчелните семейства през септември и октомври.

Опазване на пчелите от болести, акари и оси
Септември е последният възможен месец, в който пчелите трябва да бъдат третирани против вароатоза и нозематоза, ако това все още не е направено. Изключение прави третирането с накапване с оксалова киселина през октомври или ноември, защото то има за цел да доизчисти останалите акари.

Поради разко намалото нектароотделяне и прашецоотделяне в природата и поради заложените инстинкти при пчелите, те започват все повече да засилват охраната на прелката. Това е моментът за стесняване размера на входа, както и за поставяне на мишепредпазителите (ако не сме го направили досега). По този начин пчелите много по-лесно ще охраняват своите кошери от пчели-крадци, оси и стършели.

Септември е също подходящо време за създаване на нов инвентар, който ще бъде необходим през следващия пчеларски сезон.

Грижа за пчелите през юни

Този летен месец е доста интензивен за пчеларя. Пчелите вече са развити напълно, плодникът е изцяло пълен с пчели-работнички и търтеи, пило, мед и прашец, а магазините вече са сложени. В по-ниските райони вече е изваден и първият мед, главно от акация, рапица и еспарзета.
Температурите през месец Юни обикновено са от 10 до 37-40 градуса, като през месеца има краткотрайни, но бурни валежи. Продължава отделянето на восък и пчелите започват да натрупват все повече мед. Опасността от роене на пчелите е много голяма, затова трябва пчеларят да бъде внимателен и наблюдателен.
През юни настъпва главната паша от ливадите и пасищата. Цяфтят последователно и липите – едролистна, дребнолистна и сребриста, от които при висока въздушна влажност пчелите могат да съберат много мед. По синорите зацъфтяват жълтата и бялата комунига, прешленския конски босилек, лисичата опашка, ранилистът, овчарският босилек и др. По високите райони започват да цъфтят теснолистата върбовка, риганът, и чубрицата, а по влажните места – здравецът, капелата и ментата
От културните растения продължават да цъфтят еспарзетата и звезданът и започват да цъфтят люцерната, резенето, конопът, анасонът, баклата, тиквите, дините, пъпешите, фацелията, тютюнът.

През юни цъфтят и жасминът, амфората, птичето грозде, китайският мехурник, каталпата.

През втората половина на месеца в отделни райони започва да цъфти слънчогледът.

Състояние на пчелните семейства
Те са в пълното си развитие и готови да използват главната паша. През юни обаче се проявява най-често роевият инстинкт, затова пчеларят трябва да бъде внимателен и добре подготвен.

Работа на пчеларязаявления, подпомагане, Agrozona.bg
Пред настъпващия медосборен период пчеларят трябва да направи преглед на пчелните семейства и да им постави магазини и корпуси, ако това не е сторено до тогава.

Как да се грижим за пчелите през Юли – полезни съвети

Как да се грижим за пчелите през Юли – през този летен месец имаме работа на пчелина, но вече по-малко в сравнение с Април, Май и Юни. Това е последният месец от старата пчеларска година. Пчелите са напълно развити, магазините са сложени в очакване на главната паша от слънчоглед, резене и липа (в по-високите планински части).

През месец Юли майката започва да намалява яйцеснасянето и вече почти не снася търтееви яйца. С много малко изключения, пчелите вече не градят пити с восъчни основи. В началото на месеца можем да извадим събрания през месец Юни мед, стига да е достатъчно узрял.

Към края на Юли започваме подготовка за създаване на зимните пчели. Температурите през този горещ месец са изключително високи, обикновено са от 15-18 до 38-42 градуса, а валежите са краткотрайни и често с гръмотевици. Опасността от роене на пчелите е вече много малка.
През месец Юли настъпва главната паша от слънчоглед, резене, лавандула, люцерна (оставена за семе), а в по-високите части на страната от ливадите. През този горещ и сух месец зацъфтяват и продължават да цъфтят следните растения – риган, тютюн, червен и бял маргарит, бяла и жълта комунига, лопен, овчарски босилек, различни видове бодили, усойниче, балканска чубрица, плюскач, пчелинок, поветица, камилски бодил, теснолистна върбовка, цикория, мента, фий, зърнастец, ветрогон, памук, малини, къпини, бяла детелина (от окосените и поливани ливади), липа (по-високите части).

При подходящи условия през Юли, пчелите могат да съберат манов мед от различни широколистни и иглолистни дървета. Към края на Юли главната паша в повечето райони на страната приключва.

Работа на пчеларя
При евентуалното вадене на мед в началото на Юли, пчеларят трябва да прегледа плодника. Следим за наличието на празни килийки, за да има къде да снася майката. Ако такива липсват, вадим 2-3 плодникови пити, които изцентрофугираме и връщаме пак в плодника. Целта е да не оставяме пчелното семейство без пило, за да не отслабне през Август. Също така следим дали има достатъчно мед в плодника, за да преценим дали да изцентрофугираме всички магазинни пити. Защото не трябва да оставяме пчелите без медови запаси.

Трябва да прегледаме пчелните семейства, които ще участват на главната паша. Според тяхната сила, слагаме един или два магазина. През юли задължително трябва да осигурим добра вентилация на нашите пчелни семейства, ако досега не сме го направили. Това може да стане със спускане на дъното и максимално отваряне на прелката, а може да ползваме трева и клони за засенчване.

Добре е да имаме дълбоко дъно с мрежа, която ще спаси пчелите от задуха и жегата. Така ще освободим голяма част от вентилиращите пчели и водоноските, които ще се включват в събирането на мед и в отглеждането на пило.
Как да се грижим за пчелите през юли и какво да правим в края на месеца
След като пашата свърши (обикновено в края на месеца), сваляме магазините и трябва да изцентрофужим стоковия мед. Връщаме изцентрофугираните пити на семействата, за да ги оберат от останалия мед по тях. Връщането на магазинните пити трябва да се прави късно вечер, защото има опасност от кражби. На сутринта можем да ги приберем в склада, а може и да ги оставим под плодника (ако има такава възможност).

В края на месеца вдигаме дъната и леко стесняваме входа на прелката (особено на по-слабите семейства). При липса на нектар в природата, пчелите започват да проявяват инстинкти на кражби. След главната паша трябва да направим преглед на пчелните семейства, за да преценим състоянието и нуждите на пчелните семейства. Месец Юли е подходящ за смяна на старите майки и за третиране против вароатозата.

В края на месец Юли и началото на Август, пчеларят задължително трябва да провери всички пчелни семейства и да организира тяхната работа. По-старите пити се преместват в двата края на кошера, докато в средата остават по-светлите пити.

Задължително на 3-4 рамки от средата трябва да има свободни килийки, за да има място майката там да снася яйца. Защото от края на Юли и началото на Август започват да се отглеждат пчелите, които ще презимуват. А тяхната бройка определя качеството на зимуване. Добре е да имаме силно семейство за зимата.

Можем с помощта на пулверизатор да напръскаме рядък захарен сироп по празните килийки в средните пити, за да стимулираме малко майката да снесе в тях яйца. Преценяваме кои пити трябва да махнем и да бракуваме. Много старите пити и далаците на строителната рамка можем да претопим за восък.

Изваждане на прополис
Месец Юли е подходящ за събиране на прополис, като за целта над рамките с пчелите поставяме специална силиконова мрежа за прополис, а може да сложим и мрежа за мухи и комари. След като я запълнят изцяло с прополис, сваляме мрежата и я слагаме във фризер, а след като добре се стегне прополиса, го „очукваме“ от мрежата.

Ако сме с найлон над рамките, можем при всеки преглед да обираме сложения там прополис. Така също можем да съберем известно количество от този ценен пчелен продукт. Можем да стимулираме пчелите да донасят повече прополис, като оставим отворен горен вентилационен вход, над поставената за целта мрежа.

Водата на пчелина – как да се грижим за пчелите през Юли
Как да се грижим за пчелите през Юли? Поилка за пчели. как да се грижим за пчелите през Юли
През Юли за пчелите става по-трудно събирането на вода. Много от използваните досега водоизточници пресъхват и пчелите трябва да изминават по-големи разстояния в търсене на животворната течност. Затова на пчелините където липсва вода в близост, задължително трябва да се поставят поилки за вода.

По този начин пчелите по-бързо и лесно ще осигуряват нужната им вода. А тя е от изключително значение през тези летни горещини, за да се поддържа нормална среда вътре в кошера и за да се отгледа нужното поколение пчели. Без вода няма пчели!

Създаване на отводки и подмяна на старите майки
Направата на пчелни майки е важно мероприятие, което всеки пчелар трябва да умее да прави. как да се грижим за пчелите през Юли
През месец Юли все още можем да сменим старите майки и да направим отводки. В районите където няма главна паша, ако искаме да увеличим броя на пчелните семейства, можем да направим нови семейства с някои от методите на създаване на отводки. А в районите с обилна паша, можем да сменим старите майки, като ги махнем преди започването на обилното нектароотделяне и придадем маточник, оплодена майка или да изчакаме да си направят нова майка. Зависи от всеки пчелар какви цели гони.

Някои пчелари практикуват метода с махане на майката от основното семейство. Те оставят пчелите да си отгледат сами майка. Това се прави с цел за да се излюпи цялото пило и да се третират семействата против вароатозата. Третирането се прави 22-25 дни след осиротяването на семействата.

По този начин можем да изчистим пчелите от акарите преди отглеждането на зимните пчели. Тоест зимните пчели да са „чисти“ от страна на вароа кърлежа. Така ще сме малко по-сигурни за благоприятното иззимуване на пчелните ни семейства.

Профилактични мерки против болести
През месец Юли трябва да следим пчелите за различните гнилцови заболявания. Внимателно се следи пилото за наличие на Американски или Европейки гнилец. Също така е добре да третираме против кърлежа вароа, ако имаме тази възможност, тоест вече не очакваме мед в магазините.

Паша и грижи за пчелите през юни

През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горска паша от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила...
През юни, а и през другите месеци използването на ливадната, плевелната и горска паша от пчелите трябва да става съобразно с тяхната сила, за което пчеларят е нужно да е организиран и подготвен. Тези паши са по-продължителни, но значително по-слаби и доброто им използване за получаването на стоков мед зависи много от обема на гнездата на пчелните семейства. Когато площите за снасяне на майката са достатъчно големи, майката развива много активна яйценосна дейност.

 Донасяният нектар е малко, има по-малко съдържание на вода и с него пчелите не могат да я ограничават, както е при акациевата паша. Това довежда до отглеждането на много пило. Докато излюпените от него пчели станат летящи, пашата преминава и те се явяват само консуматори на готовия мед, без да има откъде да пренасят нов нектар. И обратно, когато на майката се представя малък обем за снасяне, стоковия мед се увеличава.

 

Затова при постоянните пчелини, които използват за главна паша ливадната, плевелната и горската растителност, майките трябва да се ограничават с ханоманова решетка само в плодника /дори на 10 пити с 2 преградни дъски/ при дадан – блатовите кошери или долния корпус при многокорпусните. Когато обаче пчелинът от ливадна паша ще се превозва на слънчогледова, ограничението през тези паши трябва да бъде по-слабо, за да се отгледат повече пчели за слънчогледовата паша.

През този месец на всички семейства трябва да се дават пити за изграждане и редовно да се изрязват и стопяват далаците от строителните рамки. Трябва да се обърне внимание за опазване на питите от молци. Най-добре е, ако питите се поставят в семействата. Пчелите ги охраняват много добре. Питите, намиращи се извън пчелните семейства, трябва да бъдат опушвани срещу молци на всеки две седмици /най-малко 2-3 пъти през сезона/. Опушването става със сяра в помещението или корпусите и магазините, в които се съхраняват, като се спазват противопожарните изисквания . Ореховите листа, лавандуловите и ментовите растения, както и нефталина само отблъскват с миризмата си молцовата пеперуда да не снесе по питите яйца, но снесените вече не се влияят от тях и ако не се унищожат ларвите чрез опушване, те унищожават питите.

 През юни се центруфугира медът от магазините и корпусите. Желателно е той да бъде запечатен поне до половината в питите, за да е намалено водното му съдържание и избягната опасност от ферментиране при съхранението му. При изваждане на питите за центрофугиране трябва да се провери има ли в плодника достатъчно мед за нормалното изхранване и развитие на семейството до следващата паша. Правилно е пчеларят да остави по няколко пити с мед нецентрофугирани, които да използва при зазимяването.

 Този мед не е захаросан в питите и за слънчогледовите райони е полезен. През този месец трябва да се следи за прояви на заболявания по пилото-европейски гнилец, така и от американски. Трябва да се правят редовни проверки за наличието на майките и пронасянето им в плодните отделения, на рояците, отводките и семействата, където са дадени маточници. Към края на месеца пчелните семейства трябва да се подготвят за изкарване на слънчогледовите масиви за опрашване и медосбор.