• Събираният от пчелите цветен прашец се нарича пчелен прашец. Цветният прашец представлява зърна с овална...

  • Медът може да се използва като приспивателно не само с топла вода или мляко – рецептите срещу безсъние,...

  • Загрубели и напукани петиКъм 1 пакетче хума добавете 1 чаена лъжичка мед и леко разредете с вода до...

  • Апитерапия се нарича лечението чрез пчелни продукти. Медът е не само вкусна храна и подслаждаща добавка към...

  • Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. АкацияАморфа, черна...

  • От него пчелите събират: нектар и прашецЦъфти през: от юни до октомвриНаведеният магарешки бодил е медоносно...

  • Асклепиас От него пчелите събират: нектарЦъфти през: юниАсклепиасът е многогодишно полухрастовидно...

  • Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

Отглеждане на пчели

РАБОТА НА ПЧЕЛИНА ПРЕЗ МЕСЕЦ МАЙ

Климатичните особености на месец май са: топло време с редки захлаждания, средни месечни температури между 11 и 18°С, продължително слънчево греене, слаби до умерени ветрове.
През този месец зацъфтяват много дървесни, храстовидни и тревисти видове, като голяма част от тях са с продължителен период на цъфтеж и са важни медоносни растения. Това са бяла акация, гледичия, глог, мекиш, офика, аморфа, ягодоплодни (къпина, касис, малина), нокът, бакла, бораго, градински чай, бяла и червена детелина, еспарзета, полски синап и др. Продължава цъфтежът на жълтата акация, конския кестен, клена, явора, някои овощни видове (дюля, круша, слива, череша, ябълка).

В резултат на топлото време и редовното внасяне на по-големи количества нектар и прашец, пчелните семейства се развиват интензивно. Основната дейност на пчеларите трябва да е насочена към подпомагане на семействата, за да се отгледат повече пчели работнички.
Вследствие на обилното хранене пчелната майка увеличава броя на снесените за едно денонощие яйца. Яйценосната й дейност може да достигне своя максимум – 2 000 – 2 500 яйца за 24 часа.
За да не се ограничава яйцеснасянето, е необходимо да се осигурят свободни площи от питите. Освободените, в резултат на засилената консумация на храна, килийки са недостатъчни. Това налага своевременно разширяване на пчелните гнезда. През този период разширяването се извършва с правилно изградени светлокафяви пити. В зависимост от силата на семействата кошерите система Дадан – Блат се разширяват с 1 – 2 плодникови пити, а многокорпусните с цял корпус. В райони където пчелите са започнали да отделят восък, в пчелните гнезда се поставят рамки с восъчни основи за градеж. Във всяко нормално развито семейство трябва да се използва строителна рамка, като изградените далаци се изрязват периодично.
Восъкоотделянето при пчелите е физиологичен процес, който се проявява при определени условия (топло време, приток на прясна храна и наличие на много млади пчели) и продължава докато тези условия са налице. Ето защо е необходимо пчеларите да използват максимално инстинкта на пчелите да градят, с което ще подновят питите в пчелина си и ще получат допълнително количество чист восък.
Важно значение за нормалното развитие на семействата е доброто затопляне на пчелните гнезда отгоре и отстрани. Не бива да се избързва с изваждането на страничните затоплящи (изолационни) материали. Все още има опасност от застудяване през нощта и съответно от простудяване на пилото.
През месец май зацъфтява бялата акация, която осигурява на пчелите, в повечето райони на страната, първата главна паша. Тя цъфти за кратко време (около 2 седмици), но отделя обилно количество нектар – 11 – 66 кг мед/дка. В Южна България акациевата паша започва в началото на май.

Преди настъпването на главната паша пчеларят трябва да направи преглед на семействата и да добие представа за степента на развитието им (сила, количество на пилото, качества на пчелната майка) и здравословното им състояние. Силните семейства имат 8 – 10 пити с пило, а пчелите им заемат целия плодник при Дадан – Блатовите кошери или 1 – 2 корпуса при многокорпусните. Такива семейства пълноценно използват главната паша. Необходимо е 2 – 3 дни преди началото на пашата да им се поставят магазини или корпуси. Средните по сила семейства, които имат по-малко пчели, но много открито пило, се подсилват със зряло пило или с летящи пчели. Слабите семейства не могат да участват в пашата. Най-добре е те да се използват за подсилване на средните по сила или да се обединят с други семейства.

 

Това се прави при спазване на общоизвестните условия – постепенно приближаване на кошерите, чиито семейства ще се обединяват, отнемане на едната пчелна майка и затваряне на другата в клетка, уеднаквяване миризмата на двете семейства. Най-подходящ начин за подсилване е чрез налитане на летящите пчели. Определените кошери постепенно се приближават един към друг. Когато пчелите са свикнали на новото място и когато е уеднаквена миризмата им, слабото семейство се премества. Летящите му пчели налитат в другия кошер. Слабото семейство няколко дни се подхранва със захарен разтвор. Важно условие при обединяването или при подсилването е да се използват само здрави пчелни семейства.

При добра акациева паша пчелите запълват с нектар и свободните площи на плодниковите пити. С това се ограничава яйценосната дейност на пчелната майка, вследствие на което постепенно намалява силата на семействата. Ето защо е необходимо след приключване на пашата от плодника да се извадят и центрофугират 2 – 3 пити. След това те се връщат в пчелното гнездо и се поставят в средата, за да снася майката в тях.

 

През месец май има благоприятни условия за проява на роевия инстинкт на пчелите. Семействата изпадат в роево състояние когато пчелите в пчелните гнезда са много (пренаселеност), когато запечатаното пило е в голямо количество, а откритото пило е по-малко. В тези случаи пчелите кърмачки бездействат, поради малките площи с незапечатано пило, т.е. няма кого да хранят. От голямо значение за роенето са външните фактори – постоянно хубаво (топло) време и сравнително слабо нектароотделяне в природата. В кошерите постъпват малки количества нектар, недостатъчни да ангажират младите нелетящи пчели за преработката им и те бездействат. Съчетанието на изброените вътрешни и външни фактори води до проявата на роене.

Роевият инстинкт може да отслабне при промяна на външните условия: влошаване на времето и спиране притока на нектар в пчелните гнезда; засилване на нектароотделянето, при което пчелите се включват в събиране и преработка на постъпващия нектар.

Основната задача на пчеларя през този период е да предпази пчелните семейства от изпадане в роево състояние. За да се избегне естественото роене, е необходимо своевременно разширяване на пчелните гнезда и ангажиране на младите пчели с работа (наличие на открито пило, което да хранят и осигуряване на восъчни основи за градеж на пити).

При семейства, изпаднали в роево състояние може да се направи следното:
– да се изрежат заложените маточници;
– да се разширят пчелните гнезда с магазини и корпуси, заредени с празни изградени пити и рамки с восъчни основи;
– да се подмени пчелната майка;
– да се отдели изкуствен рой.
Периодът след акациевата паша е благоприятен за изкуствено размножаване (изкуствено роене) на пчелните семейства. В гнездата има достатъчно хранителни запаси и голямо количество пчели.
Отнемането на пчели от такива семейства не се отразява отрицателно върху по-нататъшното им развитие. За периода до следващата главна паша новосъздадените пчелни семейства успяват да отгледат достатъчно пчели, да се включат в пашата и да я използват пълноценно.
Изкуственото роене може да се направи по три начина:
> Формиране на отводки – индивидуални и сборни;
> Разделяне на семействата с разделяне на летящите пчели;
> Налитане при майката.

Независимо от начина, който пчеларят ще избере, трябва да се спазват някои основни правила – семействата да са достатъчно силни, за размножаване да се използват най-добрите, показали висока медо,- и восъкопродуктивност и устойчивост към заболявания.

През този месец може да се произвеждат пчелни майки. Топлото време, наличието на много млади пчели в пчелните гнезда и постъпването на нектар и прашец са благоприятни за тази дейност фактори. Пчелните майки се получават от здрави, силни и високопродуктивни семейства. При майкопроизводството се използват три групи семейства:
* майчини, от които се вземат ларви (1 – 2 дневни);
* семейства – отглеждачи, в които се изхранват ларвите и се запечатват маточниците;
* бащини, в които се отглеждат търтеи с добър произход.
Получените маточници или пчелни майки се използват за подмяна на старите майки или за създаване на нови семейства.
За по-пълно използване на акациевата паша се прилага подвижно пчеларство. Акацията цъфти по различно време в зависимост от релефните особености на района. Транспортират се само силни и здрави семейства. За целта кошерите и питите в тях се подготвят предварително:
# Старите и разнебитени кошери се подменят със здрави;
# Много пълните и новоизградените пити се изваждат, а мястото им се попълва с празни пити;
# Плодниците и магазините се зареждат с пълния набор пити;
# Рамките се укрепват, за да не се смачкват пчели при транспортирането.
Преместването на кошерите става предимно нощем, като предварително на пчелите се осигурява добра вентилация.
Големият брой растения, цъфтящи през май, осигуряват много цветен прашец за пчелите. Част от него може да се отнеме с прашецоуловители, които се поставят на кошерите за 2 – 3 часа на ден. Установено е, че с прашецоуловителите се отнемат 5 – 10% от пренасяния от пчелите прашец, което не влияе отрицателно върху развитието на семействата и отглеждането на пило в тях.

РАБОТАТА НА ПЧЕЛАРЯ ПРЕЗ МЕСЕЦ АПРИЛ

В началото на пролетта, края на март и началото на април, семействата видимо отслабват. Естественото отпадане на стари пчели е по-голямо, отколкото излюпването на нови. По това време, с цел затопляне и създаване на условия за излюпване на повече млади пчели, се извършва стесняване на гнездата. Когато съотношението между излюпващите се млади и отпадането на старите, изтощени пчели е в полза на младите и семействата започват видимо да увеличават състава си – е признак за постепенно разширяване на гнездата.
Стесняване и разширяване, както и редовно подхранване са най-важните работи на пчеларя пред пролетния сезон. Целта е да се подпомогнат пчелните семейства за отглеждане на повече млади пчели, които да посрещнат пролетните растения.
В ранна пролет разширяването на кошерите от системата ДАДАН-БЛАТ и ЛЕЖАК се прави с пити с мед, като се разпечатват участъци, които пчелите опразват и подготвят, а майката осеменява. Според Радоев, разпечатването на участъци с мед трябва да става от същата страна на питата, но в противоположния край на пилото така, че като се обърне питата на 180 градуса, да съвпаднат участъците с разпечатан мед с пилото на две съседни пити. При това положение пчелите бързо опразват килийките с мед и ги подготвят, а майката ги осеменява и фактически цялата пита се запълва с пило. При нужда от повече празно пространство за осеменяване, се поставят и добре изградени с работнически килийки светли пити. По-късно при цъфтежа на овошките, когато започне интензивно отделяне на восък от пчелите, гнездата се разширяват с восъчни основи. По това време пчелите принасят много прашец и запълват цели пити. Пчеларят преценява състоянието на гнездото и наличието на прашец и може да прибере излишните пити в склада и ги съхранява за есента или следващата ранна пролет. Пити с прашец се съхраняват и прашецът се предпазва от плесенясване, като се наръсват с 100-120 гр пудра захар на пита и се поставят в затворени шкафове, в сухо и хладно помещение.

Показател за разширяване на гнездото е, когато предпоследната пита е запълнена с пило. Първите пити за разширяване се поставят до питие с пило, като може да се използва и строителна рамка, която се поставя също до пилото. С течение на времето разширяването се извършва постепенно и внимателно, с оглед запазване на топлината в гнездото. Когато плодникът се запълни с пити и пилото е достигнало до последните пити, а пчелите са изпълнили междурамията и при отваряне се наблюдават върху рамките – се прави разширяване с магазин и или корпус.

 

С разширяването чрез пити за градеж и строителни рамки пчеларят решава няколко задачи:
1. Осигурява постепенно достатъчно площи за снасяне на майката и развитие на семействата;
2. Води биологично-технологична борба с кърлежите на вароатозата;
3. Оползотворява пълноценно восъкоотделителната дейност на пчелите;
4. Изгражда нужните му плодникови и магазинни пити;
5. Запазва пчелите в активно състояние до главната паша;
6. Предотвратява възможността за роене, което е крайно неблагоприятно, особено преди главната паша;

 

От умелата и правилно извършена пролетна работа в семействата, зависи тяхното по-нататъшно развитие и активно участие в медосбора. През пролетта приносът на прашец е обилен, но поради хладните нощи отделянето на нектар е слабо и това налага подхранването на семействата (с мед или захарен сироп 1:1).
Колкото повече мед и прашец консумират младите пчели, толкова повече восък отделят и той трябва да бъде оползотворен. В противен случай пчелите са принудени да го изхвърлят навън, което допълнително ги затруднява, затова много пълноценно трябва да се използва.

 

Когато времето се затопли трайно и нощните температури вече не са драстично ниски (което е някъде по средата на април) и няма опасност от простудяване на гнездото, рамките с восъчни основи се поставят в средата между питите с открито пило, защото там се намират младите, отделящи восък, пчели.
При разширяване винаги се държи сметка за поставяне на толкова пити или рамки с восъчни основи, че да не се разшири прекомерно гнездото и при хладните нощи да бъде простудено пилото. Простудяването е основната причина за появата на условно патогенните – доброкачествени гнилци и за простудяване и умиране на пило. Пчеларят следи има ли пчели по преградната дъска, това означава, че е настъпило време за разширяване с поредната пита, восъчна основа или строителна рамка, в зависимост от нуждата. В едно семейство се слага обикновено по една, рядко две (при силно опаразитяване) строителни рамки и далаците се изрязват при запечатване на част от търтеевото пило (приблизително през 14-15 дни).

 

Гнездата при МНОГОКОРПУСНИТЕ КОШЕРИ (ЛР) се разширяват чрез поставянето на цели корпуси над основния, в който са зимували пчелите. В такъв случай при запълването на корпуса с пчели и пило, за да не се задържа развитието на семейството, се поставя втори корпус с изградени пити. За по-бързо заемане от пчелите, в него се поставят и пити с разпечатан мед или празни пити, налети или напръскани със запарен сироп. Пчелите, примамени от храната, бързо се качват, опразват и полират килийките. Майката, увлечена от топлината и пчелите в горния корпус, също се качва и осеменява подготвените площи. За 15-20 дни горният корпус се запълва с пило и нектар. Майката трудно слиза след това в долния корпус, където е по-хладно и близо до входа. При запълване на горния корпус се прави първата размяна. Горният корпус се слага отдолу, а долният, в който пилото се е излюпило и питите освободени, се поставя отгоре. При размяната на корпусите се използва инстинктът у пчелите да пренасят храната по-далеч от входа и по-близо до откритото пило, като образуват венец от мед над него. При пренасянето на меда майката бива стимулирана и осеменява по-бързо. След 15-20 дни от втората размяна семейството вече е силно и му става тясно в двата корпуса. Трети корпус се слага при наближаване на времето за цъфтеж на главната паша. Ако има добро восъкоотделяне и градеж, в корпуса се поставят през една пити и рамки с восъчни основи за градеж. Третият корпус се поставя в средата между старите два, като корпусът с майката се слага пак най-отдолу, след това празният (трети), а най-отгоре – досегашният долен. Оставя се отворен само най-долният вход. При нужда за по-бързо усвояване на третия корпус в него може да се поставят 2-3 пити с прясно пило заедно с пчелите, а отстрани рамките с восъчните основи. Пилото увлича и задържа пчелите в него.

 

Известно е, че най-продуктивни са пчелните семейства с над 50-60 хил. пчели, а това се постига чрез усилена работа от страна на пчеларя и на майката. Пчеларят трябва своевременно да подсигурява храна и площи за снасяне на майката, а тя от своя страна да снася ежедневно по 1 500 – 2 000 яйца.
Имайки предвид, че през зимата в едно средно семейство остават около 10-15 хил. пчели (1-1,5 кг), а докато се развие и достигне бройката 60 хил. (6 кг пчели), е нужно голямо количество храна (мед и прашец). В този период медът и захарта не се икономисват.

Многото цъфтящи растения през април дават възможност на пчелите да събират и донасят в гнездата много прашец. Обилното отделяне на прашец може да се използва от пчеларите за събирането му с помощта на специални приспособления – прашецоуловители, без опасност да се попречи на развитието на семействата. При изземването на част от прашеца се регулира и силата на семействата, за да не изпаднат в роево състояние, което е най-неблагоприятно преди акациевата паша.
При подготовката на пчелните семейства за главната паша, пчеларят трябва да работи така, че слабите семейства да подсилва с пчели или пило от силните, с цел силните да не се роят, а слабите да се засилят.

 

Подсилване с пчели става като се взема пита с люпещо се пило от силно семейство и се изтръсква върху кърпа, поставена на прилетната дъска и пред нея на слабо семейство. Семейството, от което ще се взема пита, се преглежда внимателно и майката с питата се заделя в единия край на кошера, за да не бъде изтръскана пред подсилваното семейство, защото ще бъде убита. Старите пчели се връщат в своето семейство, а младите навлизат в новото.
Подсилване с пило се прави 10-15 дни преди главната паша, като се избира от силно семейство пита с люпещо се пило, изтръскват се от нея пчелите и тя се поставя до пилото в слабото семейство.
Когато младите пчели станат много на брой и в гнездото няма достатъчно открито пило, за което да се грижат, а приносът на нектар е още слаб, те бездействат и може да изпаднат в роево състояние, а това е крайно неприятно за всеки пчелар в навечерието на главната паша.
Пчеларят трябва внимателно да следи развитието на семействата и да взема мерки срещу роевото състояние.
Работата на пчеларите през април е много напрегната, отговорна и от нея зависи развитието и състоянието на семействата за главната паша. Април е месецът с най-много работа в пчелина.

Пчеларство през април

Месец април е подходящ за набавяне на пчелни семейства, за прехвърлянето на разборни и за заселвне на многокорпусни кошери. Пчелните семейства трябва да произхождат от здрав пчелин , в който няма заразни болести и не е под карантина. През месеца разцъфтяват всички овощни видове, от които пчелите събират прашец и нектар. Пчелното кълбо се е разпуснало, яйцеснасянето и развитието на семейството върви усилено, съобщават специалисти.

Към края на месеца се извършва основна подмяна на старите презимували пчели с нови. Появява се и първото търтеево пило. Не е необходимо да се бърза с отзимяването. Предварително са подготвени необходимия брой рамки с изградени пити от склада съобразно с броя на пчелните семейства, които ще се прехвърлят така, че всяко семейство да разполага с две изградени пити поне за два корпуса. Много добро средство срещу роевото състояние е разширяването обема на кошерите рано преди главната паша, при затопляне на времето, както и използването на помощни майки. При многокорпусните кошери след като двата корпуса са изпълнени с пчели и пило, обемът се увеличава с трети корпус с изградени пити и восъчни основи. При кошера Дадан-Блат, след като плодникът е изпълнен с пчели, нектар и прашец и има 8-9 пити пило, обемът се разширява като се поставя втори корпус или магазин за залагане на пило.

Как да опазим пчелите от болести и отравяния през месец април ?

Как да опазим пчелите от болести и отравяния през месец април ?

На пчелина през месец април

Жалко но е факт, че през този месец пчелите страдат най- много от алчността и невежеството на хората. Безпардонни арендатори пръскат по време на цъфтежа овощните култури, пръскането на рапицата по време на цъфтежа, вече не учудва никой. Не по малко виновни са и дребните земеделци, които пръскат с инсектициди своите овошки по време на цъфтежа.

Никакви административни мерки до този момент не са спрели масовото отравяне на пчелите.

Без да ползвам някаква статистика, спокойно мога да заявя, че от пръсканията по земеделските масивите загиват повече пчели, отколкото всичките болести по пчелите взети заедно.

От години се повтаря едно и също без да има подобрение в полза на пчелите и пчеларите.

За това във всяко населено място пчеларите трябва да се обединят срещу общата опасност.

Кмета на населеното място не може да откаже съдействие, така поне ще се знае кога ще се пръска и с какво. Знам, че във връзка с тази идея има много скептицизъм но трябва да се почне от някъде.

Ако все пак се стигне до отравяне, трябва да се вземат конкретни мерки, ако се отчаете и зарежете всичко, пчелите много трудно ще се възстановят.

При отравяне на пчелите редуцирайте пчелните пити, излишните съхранете на склад или зад преградната дъска. Ако пчелите не могат да покрият пилото, пожертвайте тези пити. В противен случай ще тръгна гнилостни процеси, които ще доведат до други болести.

През месец април загиват от естествена смърт всички пчели, които са прекарали зимата, това още повече утежнява положението на отровените семейства.

Подхранвайте с малки дози инвентиран сироп,засегнатите пчелни семейства. Може да добавите Виузид, което ще елиминира опасността от вирусни и нозематозни заболявания.

Пчелните семейства, които имат късмета да не са напръскани с отрови, през този месец имат прогресивно развитие. Младите пчели се увеличава за сметка на старите презимували пчели.

Вече се забелязва градеж и побеляване на питите.

ВНИМАНИЕ не бързайте с поставянето на восъчни основи. Наблюдавайте нощните температури, трябва да са над 15 градуса по целзий. При ниски нощни температура пчелите прогризват восъчните.

Какви грижи изискват пчелите през април

Април е месецът, в който природата се събужда от зимния си сън, а за пчелите това означава време за интензивна работа и грижи. През този месец, пчелите са в активно състояние и изискват специални грижи от страна на пчеларите, за да се гарантира тяхното здраво развитие и успешно презимуване.
Времето през април
Средните месечни температури през април се повишават бързо, което е от решаващо значение за пролетното развитие на пчелните семейства преди главната паша. През този период разцъфтяват различни растителни видове, които предоставят на пчелите нектар и прашец, необходими за тяхното хранене и размножаване.
Грижи за пчелните семейства
Април е един от най-интензивните месеци за пчеларите. Те трябва да се грижат за нормалното развитие на пчелните семейства и да предпазват от простуди пилото, което може да доведе до поява на европейски гнилец при внезапно застудяване на времето.
Набавяне на пчелни семейства
Април е подходящ за набавяне на нови пчелни семейства, за прехвърлянето на разборни и за заселване на многокорпусни кошери. Това изисква внимателен избор на здрави пчелини без болести.

Търтеево пило и роене
През април се появява и първото търтеево пило, което може да предизвика естествено роене при пчелите. Пчеларите трябва да поддържат оптимален брой търтеи, за да предотвратят роенето и да осигурят нормалното развитие на семействата.
Подготовка за главната паша
Април е периодът, в който пчелите трябва да бъдат транспортирани към насажденията с интензивен цъфтеж, за да осигурят добро опрашване. Пчеларите трябва да се грижат за разширяването на кошерите и да предоставят необходимото пространство на пчелите за развитие преди главната паша.

Април е ключов момент за пчелите и техните грижи. Пчеларите трябва да бъдат внимателни и отговорни, за да осигурят здравото развитие на своите пчелни семейства.

Пчелите през април

Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. През месеца пчелите са вече в активно състояние.
Април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през месеца има захлаждания и дори повратни застудявания, пчелите са вече в активно състояние. През април зацъфтяват и останалите овощни видове - череши, круши, ябълки, сливи, както и репкото, някои видове върби и тревисти растения. Пчелите намират нектар и прашец, чийто принос в семействата се усилва. Засилва се и темпът на развитието на семействата. Значително нараства консумациите на мед за изхранване на пилото, особено ако поради ниски температури, ветрове и валежи времето не благоприятства отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждата на пчелните семейства от помощта на пчеларя, както и възможността пчеларят да използва пчелите за опрашвана на културите и за прашеца, който те събират през този период.

От особено значение за доброто развитие на пчелните семейства през април е постоянното осигуряване на площи за снасянето на яйца от пчелната майка. Поради това, че при осведомителния и главния пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели (за да се подобри температурният режим), при зацъфтяването на основните прашецодайни растения през април (репко, овощни видове, мъртва коприва и др.) пчелите всекидневно донасят големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него всички свободни килийки в гнездото. Така те ограничават силно снасянето на яйца - майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа на снасянето забавя развитието на семействата, което пчеларят не трябва да допуска. Оказа се, че препоръката гнездото на пчелното семейство да се разширява тогава, когато пчелите са се увеличили и са запълнили пространството (междурамието) до преградната дъска и последната пита, невинаги трябва да се спазва. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде не толкова количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчелите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърли питите с прашец, на които няма пило, зад преградната дъска, а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйца. Така, без да се увеличава обемът на гнездото и да се нарушава топлинният режим в него, на майките се дава простор за снасяне. Ето защо през април, особено при по-слабите семейства, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разширява и самото гнездо.

Отначало в гнездата трябва да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поколения пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките - и светли пити.

Още със започването на цъфтежа на джанките (при добре стеснени гнезда, подхранвания за активизиране яйценосната дейност на майката и летеж на пчелите) пчеларят трябва да осигури в пчелните гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелите восък. У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделения восък не се използва и се изхвърля от пчелите като люспици направо от жлезите. Основната причина за получаването на малко восък от пчелните семейства е непознаването от повечето пчелари на физиологията на восъкоотделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. Восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по събирането на прашец, нектар и отглеждане на открито пило. Включени ли са пчелите в активна работа по събирането, преработката и съхранението на храната (нектара и цветния прашец), изхранват ли голямо количество личинки, восъкоотделителните им жлези отделят восък. Ако в гнездото са осигурени площи, в които да изграждат килийки - работнически или търтееви, те оползотворяват отделяния восък. Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силно стеснено гнездо и зад нея, след което започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици, както е върху восъчните им огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделящият се от восъкоотделителните жлези на пчелите восък, в гнездата на семействата трябва да се осигуряват места за използването му от ранна пролет.

Най-добрият показател откога да се дават площи за използване на восъка в семействата за цялата страна се оказа цъфтежът на джанката. Цъфне ли джанката и започнало ли е активизирането на развитието на семействата - разпечатванията на меда, подхранванията със сироп, в гнездата трябва да се поставят площи за изграждане. Препоръчва се първите количества восък да се оползотворяват за изграждане не на нови пити с восъчни основи, а на строителни рамки. Джанката започва да цъфти през ранна пролет, когато все още времето е променливо - наред с няколкото хубави дни, през които пчелите започват да изграждат килийките на восъчните основи, настъпват и захлаждания, през които восъкоотделянето намалява, а след това и спира. Намалява и усилената работа по събирането на храна. При това положение пчелите прояждат восъчния лист по теловете, за да възстановят връзката между изградените пити, и развалят питата. Впоследствие на местата без основа те изграждат търтееви участъци. При строителната рамка спирането на восъкоотделянето поради влошаване на времето води до трансформиране на градежа от търтеев в работнически и до прекратяването му.

Добре е използването на восъкоотделянето на пчелите да се съчетае с воденето на борбата срещу вароатозата. Това се постига най-добре с помощта на строителна рамка - плодникова рамка, разделена с допълнителна летва, успоредна на горната на две равни половини, без поставянето на восъчна основа в горната половина. При цъфтежа на джанката тази рамка се помества до последната пита с пило откъм преградната дъска, като на горната й летва се нанася белег. Той позволява при отваряне на кошера веднага да се открие строителната рамка.

При поставянето на строителната рамка пчелите изграждат най-напред горното й отделение. Това става последователно чрез оформянето на отделни далачета, които впоследствие уголемяват, допират ги и ги съединяват в една пита. Майката последователно посещава далачетата и снася яйца в тях. Когато цялото горно отделение на рамката бъде изградено, пчелите започват да изграждат долното. През това време се развива пилото в горното отделение и започва неговото запечатване то реда на снасянето на яйцата. Акарите (кърлежите), предизвикващи вароатозата, навлизат в онези килийки чиито личинки са напълно развити и конто пчелите са започнали да подготвят за запечатване. Докато се запечатят всички килийки в горното отделение на строителната рамка, пчелите са изградили долната половина, майката е снесла последователно, съобразно с изграждането на далачетата, яйца и най-старите личинки са пред запечатване. Към тях се насочват и акарите. Търтеевото пило привлича акарите така, както магнитът - железните предмети. Горният далак се отрязва и рамката се премества вече между пилото - в центъра на гнездото. Докато пчелите отново изградят горния далак майката снесе яйца в него, личинките се излюпят и първите достигнат до запечатване, долният далак е изцяло за печатен и се отрязва - за капан на акарите служи горният далак. Докато го запечатят, изграден и осеменен е долният далак, в който започва запечатването на първите килийки със снесени яйца. Тогава се отрязва отново горният далак и това редуване се прави през целия сезон. Този начин на използване на строителната рамка позволява непрекъснато да има търтееви килийки с личинки пред запечатване, в които да влизат акарите - това ги отклонява от влизането в работническото пило. Има ли търтеево пило, те почти не влизат в работническото. Тази особеност на акарите позволява да се унищожават системно със запечатените търтееви далаци от строителните рамки. Опитите у нас показаха, че от април до края на юни със строителните рамки се унищожават до 96% от акарите (спрямо контролните семейства) и се получава по 600-800 г восък от пчелно семейство.

Използването на строителната рамка през магазина след поставянето му улеснява много работата на пчеларите, работещи с дадан-блатови кошери с магазин. В центъра на плодника се оставя празно място за една пита (в него се оставят 11 пити), слага се магазинът също с една пита по- малко в центъра и през него се спуска строителната рамка в плодника. Пчелите изграждат горното отделение, което е в магазина, и го запълват с мед, а в долното и под долната летва на рамката градят далаците, които се изрязват последователно, както бе посочено вече. Често пчелите залепват далака под долната летва на строителната рамка, пусната през магазина, за предната и задната стена на кошера и при изваждането на рамката той се откъсва, смачква се и пчелите се раздразват, а за да се вземе, трябва да се свали магазинът, да се извадят няколко плодникови пити и да се освободи място за ръката. Всичко това много усложнява работата. Ето защо на строителната рамка се прави трето отделение по следния начин: Отстранява се долната летва на строителната рамка. На магазинна рамка се махва горната летва, заковават се страничните летви на магазинната рамка за страничните летви на строителната от вътрешната им страна. Поставя се и се заковава долната летва на строителната рамка (ако трябва, малко се скъсява) там, където си е била. Може да се закове и до страничните летви на магазинната рамка, без да се скъсява, но се образува по-тясно средно отделение. Така се образува голяма рамка с три отделения - горно в магазина, средно и долно в плодника. Най-горното (в магазина) пчелите изграждат и запълват с мед, а средното и долното се използват като строителни (за търтеи) отделения - изрязват се последователно както на обикновената строителна рамка. Така се работи спокойно през целия сезон.

При използването на строителната рамка за борба с вароатозата изрязването на строителните запечатени далаци от горното и долното отделение трябва да става по график на всеки две седмици. Далаците се стопяват във вода по много достъпен за пчеларите начин, а не на слънчева восъкотопка.

Започне ли цъфтежът на ябълката, наред със строителната рамка в гнездото трябва да се постави и пита за изграждане. Тя се слага по това време също до последната пита с пило, но откъм стената на кошера - от другата страна на гнездото (строителната рамка).

Питите за изграждане трябва да бъдат монтирани много добре. Основните изисквания за това са следните:

Телът независимо от начина на насноваването му по рамката трябва да бъде много добре опънат и да минава по средата на летвите на рамките (при дръпване да издава звук, подобен на този на струна).
Восъчният лист да бъде затоплен дотолкова, че като се държи на дланта на ръката през средата, краищата му да увисват леко надолу. Затоплянето, ако няма слънце, може да стане и на котлон или печка, а околният въздух да е с температура около 25°С, за да не застиват бързо нагретите листове. Затопленият восъчен лист променя и цвета си - от сивопепелив минава във воднисто светъл и сивият налеп изчезва.
Дъската, на която се залепва, да бъде винаги мокра. При суха дъска восъчният лист се залепва за нея и при повдигане на рамката се отлепва от тела. Намазването на дъската с олио също предотвратява залепването на восъчния лист за нея. След работа дъската трябва да се почиства - олиото гранясва.
Шпорчето за топло или за студено залепване не трябва да се натиска силно, за да не се прерязва восъчният лист от тела, а само леко да се вреже в него.
Восъчният лист за питите в горните корпуси да опира плътно само до долната летва на рамката, а от страничните и горната да отстои на 1-2 мм разстояние (да има луфт). Това е необходимо, за да не се изкривява листът между теловете и рамките от затоплянето му в гнездото при изграждането му в пита, за устойчивост и избягване на търтеевите надграждания.
На няколко места, особено покрай долната и страничните летви, върху врязания в листа тел да се капне по една капка втечнен восък (силно нагрят стопен восък да не се слага, защото пробива листа и деформира килийките му).
Питите за изграждане се слагат в централната част на гнездото предимно между пити с открито пило. За сезон трябва да се изграждат средно по 5-6 дадан-блатови и по 8-10 многокорпусни пити от семейство наред с постоянното използване на строителната рамка, за да се оползотвори отделяният восък.

През април трябва да продължат подхранванията на семействата както за поддържането на работното състояние на пчелите, така и за допълването на хранителните запаси в гнездото. И през този месец тежестта на подхранванията трябва да бъде през периодите, когато времето е влошено и пчелите не летят. При намалени запаси подхранванията трябва да се правят и през слънчевите дни до попълването на запасите (4-6 кг).

Добри резултати се получават и чрез подхранването с по-големи дози сироп (2-2,5 л), налят в пити, един път седмично до появата на пашата. Това е изгодно за отдалечените пчелини, когато пчеларят не може всекидневно да ги обслужва.

През този месец пчеларите трябва да направят окончателна преценка за качествата на пчелните майки в семействата както по тяхната яйценосна дейност, така и по външния им вид. Всички майки, които навлизат в трета стопанска година, е целесъобразно да бъдат подменени чрез предизвикване на самосмяна. Това се постига, като крилата на тези майки се отрежат през време на цъфтежа на ябълките - млади майки по този начин пчелите не подменят. Понякога предизвиканата чрез отрязване на крилата на майката самосмяна прераства в роево състояние, което налага пчеларят да проверява за заложените маточници. На подменяне подлежат и майките, които са негодни за създаване на силно семейство, независимо от възрастта им.

В началото на месеца се правят и последните третирания срещу вароатозата, ако дотогава не са приключени, извършват се и профилактичните подхранвания срещу гнилецовите заболявания. Настъпи ли обилният цъфтеж на медоносните растения - репкото, овощните дървета и др., подхранвания и третирания за горната цел не бива да се правят.

В райони с големи масиви от репко, особено за семепроизводство, както и от овощни насаждения пчелните семейства трябва да се подготвят и за получаването на стокова продукция от мед. Трябва да бъдат поставени магазините (корпусите), а гнездата на по-слабите семейства да бъдат своевременно разширени. През втората половина на април трябва да се полагат грижи и за предотвратяването на семействата от изпадане в роево състояние.

През април в майкопроизводителните пчелини главно в по-южните райони се започва отглеждането на пчелни майки. Тук основната задача е да се създадат и използват само много силни семейства за отглеждачи, да се пренасят съвсем млади личинки, да се използват силни на пчели оплодни отделения и много търтеи в бащините семейства. Това налага през април да се положат максимум грижи за създаването на всички предпоставки за получаване на висококачествени пчелни майки.

Април е подходящ и за получаването на цветен прашец от пчелните семейства. Желателно е прашецоуловителите да се използват периодично, а събираният прашец своевременно да бъде изсушен, добре опакован и защитен от заразяване от насекомите - те снасят в него яйца, от които той червясва и се разваля.

Грижи за пчелите през месец април - I част

Месец април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през април има захлаждания, пчелите вече са в активно състояние.
Месец април има решаващо значение за развитието на пчелните семейства. Макар че през април има захлаждания, пчелите вече са в активно състояние. През месеца зацъфтяват и останалите овощни видове- череши, круши, ябълки накои видове върби и тревисти растения. Пчелите намират нектар и прашец , чиито принос в семейставата се усилва. Засилва се темпът за развитето на семействата.

Значително нараства консумацията на мед за изхранване на пилото, особено ако температурите са ниски, има наличието на валежи и вятър времето не благоприятствува отделянето на нектар от цъфтящата растителност. Силно нараства нуждана на пчелните семейства от помоща на пчеларя, както и възможността пчеларя за използва пчелите за опрашване на културите и за прашеца, който те събират през този период.

Площи за снасяне на яйца от пчелата майка
Голямо значение през този месец за доброто развитие на пчелните семейства е постоянното осигуряване на площи за снасяне на яйца от пчелата майка. Поради това, че при осведомителния и главен пролетен преглед в гнездата са оставени само питите, които се покриват добре с пчели/за да се подобри температурния режим/, при зацъфтяването на основните прашецодайни растения през април/репко, овощни видове, мъртва коприва и др/ пчелите всекидневно донасят големи количества цветен прашец и само за няколко дни запълват с него свободните килийки в гнездото.

Грижи за пчелите през месец април - II част

Така те ограничават силно снасянето на яйца и майката не намира свободни килийки за това. Всяко намаляване на темпа за снасянето на яйца забавя развитието на семействата, което пчеларя не бива да допусне. Показател за разширяването на гнездото през този период трябва да бъде ни толково количеството на пчелите в него, а наличието на свободни за снасяне площи. Когато времето благоприятства летежа на пчелите от сутрин до вечер и те усилено носят цветен прашец, а липсват площи за снасяне, пчеларят трябва да прехвърля пити с прашец, на които няма пило, зад преградната дъска , а на тяхно място да постави празни пити, в които да продължи активното снасяне на яйцата.

Ето защо през април, особено при по-слабите семейства, тази замяна на пити трябва да се извършва периодично, докато се увеличат пчелите, за да се разширява и самото гнездо. От начало в гнездата трябда да се поставят светлокафяви и кафяви пити, в които през предишния сезон са се излюпвали няколко поколения пчели, а след зацъфтяването на репкото и ябълките - и светли пити. Още със започването на цъфтежа на джанките/при добре стеснени гнезда, подхранванията за активизиране яйценосната дейност на майката и летеж на пчелите/ пчеларят трябва да осигури в пчлните семейства гнезда празни рамки и рамки с восъчни основи за използуване на отделяния от восъкоотделителните жлези на пчелния восък.

Грижи за пчелите през месец април - III част

Восъкоотделяне на пчели
У нас малко пчелари умеят да използват пълно восъкоотделянето на пчелите, поради което голяма част от отделния восък не се използва и се изхвърля от пчелите като люспици направо от жлезите. За това в страната ни от пчелно семейство за година се получава едва една трета от количеството, което се отделя от жлезите на пчелите. Основната причина за получаването на малко восък от пчелните семейства е непознаването на физиологията на восъкоотделителните жлези, т.е. восъкоотделянето. В миналото се даваше препоръката, щом настъпи главната паша, на пчелните семейства да се дават пити за изграждане, т.е. да се използва восъкът, който отделят пчелите.

Проучванията обаче показаха, че восъкоотделителните жлези на пчелите започват да отделят восък още през първите дни на активната им работа по:

- събирането на пръшец,
- нектар и
- отглеждане на открито пило.

Включени ли са пчелите в активна работа по събирането, преработката и съхранението на хранатао/нектара и цветния прашец/, изхранват ли голямо количество личинки, восъкоотделителните им жлези отделят восък. Ако в гнездото са осигурени площи, в които да изграждат килийка-работнически или търтееви, те оползотворяват отделения восък.

Няма ли такива площи, с този восък те надграждат всички възможни места, дори спускат далачета на преградната дъска, а при силностеснено гнездо и зад нея, като се започват да го изхвърлят вън от кошера във вид на люспици, както е върху восъчните огледалца. Ето защо, за да се оползотворява естествено отделящият се от восъкоотделителните жлези на пчелите восък, в гнездата на семействата трябва да се осигуряват места за използавенто му от ранна пролет.

Третиране на пчелите през пролетта

Някои пчелари изобщо не третират през пролетта, защото са се справили добре през есента. Те твърдят, че нямат проблеми с болестите, дори и като не третират през пролетта. Това твърдение обаче зависи от много фактори и понякога може да се случи така, че още през лятото да имаме изключително силно опаразитени пчели с кърлежа вароа.

Ето защо е препоръчително да се третира против вароатоза както през есента, така и през пролетта. Ако зимата е била мека и нашите пчели са имали много очистителни облитания, то ние можем да пропуснем третирането против нозематоза. В противен случай е по-добре да третираме. Възможно е да имаме проблеми и с варовитото пило, затова ще разгледаме как да процедираме с такива семейства.

Пролетно третиране за вароатоза
Според много пчелари, ние задължително трябва да направим третиране против акари през пролетта. Дори не е задължително да е третиране, а просто някакво действие, с което да намалим популацията на вароа кърлежите в нашите пчелни семейства. Защото колкото повече кърлежи има в дадено семейство, толкова е по-голям риска то да работи все по-лошо, да се зарази с различни вируси и накрая да загине.

Акарът Вароа, в съчетание с вирусите, уврежда пчелите още в стадий на пило. По този начин засегнатите пчели имат кратка продължителност на живот и са с по-малки възможности самите те да отгледат пило. За всички пренасяни от акара Varroa destructor вируси важи следното: с покачващата се опаразитеност с акари се увеличава не само броят на заразените с вируси пчели, но и броят на пчелите с малформации. Това може да се предотврати само ако опаразитяването се държи на ниски равнища през цялата година!

Просто трябва да запомним, че десетина акара от пролетта могат да се възпроизведат до стотици през есента. С изчистването на поне 60 – 70% от пролетните акари, ние ще сме в състояние да държим нашите пчелни семейства в добра кондиция до Август месец, когато започваме наново борбата с кърлежа. Подходящо пролетно третиране на пчелите се прави през Април и Май.

Третиране на пчелите през пролетта с оксалова киселина
Третиране на пчелите през пролетта с оксалова киселина и глицерин - ленти с удължено действие
По принцип оксаловата киселина е широко използвана за третиране преди зимата. Това е така, защото тя е много ефективна когато няма пило. През пролетта обаче има доста пило и затова е доста по-трудно да третираме директно с оксалова киселина. А и както знаем, оксаловата киселина трябва да се използва само веднъж на едно поколение пчели. В противен случай пчелите ще получат увреждане.

Ето защо може да третираме с готови продукти, които съдържат оксалова киселина.Такива са следните продукти:

Оксалис - за борба с вароатозата
Оксалис – третирането се прави като се напръскват всички междурамия с около 20 мл за нормално по сила семейство. Прилагаме това лекарство при външна температура от 5 до 25 градуса, рано сутрин или късен следобед, когато повечето пчели са в кошера. Накапан в кошера, Оксалис се разнася от пчелите в обема на целия кошер. Компонентите му активират пчелите и отключват естественият им инстинкт за самопочистване. Пчелите отстраняват акарите, които благодарение на добавката напускат гостоприемниците си. При правилна употреба няма никакви странични последствия за пчелите, майката и пилото. За да контролираме ефекта, преди прилагането на Оксалис поставяме на дъното на кошера бял лист хартия, намазан с вазелин. На следващия ден проверяваме количеството на отпадналите акари. Ако броят на акарите, залепнали на листа е голям, правим още едно третиране след 7 дни.

Ленти с удължено действие на оксалова киселина - глицерин с оксалова киселина
Ленти с удължено действие на оксалова киселина – тези ленти против акар са напоени със смес от глицерин и оксалова киселина. Слагаме от 3 до 8 ленти в кошер, в зависимост от силата на пчелното семейство. За отводка с 3-5 рамки са нужни 2 ленти. На нормално развито семейство 6-8 рамки слагаме 4 ленти. Слагането на повече ленти/1-2 ленти/ не води до предозиране. Има продължително действие 40-60 дни, което му позволява да е ефективен в борбата с акара, дори при наличие на пило в активния сезон. При поставянето на лентите използваме ръкавици! Лентите се изгризват постепенно от пчелите и няма нужда да се отстраняват от пчеларя, след изтичане на действието им.

Третиране на пчелите през пролетта с мравчена киселина
За оптимални резултати от мравчената киселина се определя минимална температура на въздуха от 10 градуса по целзий и максимална от 25 градуса по целзий. В този диапазон трябва да направим нашето третиране, така че се съобразяваме с времето. Важно е да се поддържа продължителност на изпаряването на мравчената киселина в пчелното семейство от 13 дни. Дозата за третиране на 1 пчелно семейство е 30 мл 85% мравчена киселина, които слагаме върху картонена плоча с размери 10Х10Х0,5 см. Напоената плоча слагаме върху рамките, в противоположния край на прелката.

Друг вариант за третиране с мравчена киселина е, като сложим 25 мл 60% мравчена киселина в капачка от буркан и я сложим върху питите. След 24 часа махаме капачката. След 4-5 дни можем да повторим пак процедурата. Също така винаги можем да закупим изпарител за мравчена киселина, с който да дозираме точните милилитри.

Трябва да работим много внимателно с мравчената киселина. И да внимаваме да не предозираме, защото ще имаме проблеми със загинали пчели или майки.

Третиране на пчелите през пролетта с тимол

Пролетта е идеална за третиране с тимол. Самото третиране трябва да се направи като тимола се слага отгоре на рамките. Дозата на тимола във вид на прах е 0.25 грама на междурамие пчели. Много слабите семейства не се третират с тимол.

Тимолът трябва да е смлян на прах, а пчелите в междурамията се напрашват с помощта на гъсто сито. Третираме трикратно през 4 дни. Преди самото напрашване е добре да опушим пчелите с дим, за да може да поемат мед и да увеличат обема на тялото си. Така се „оголват“ по-добре кърлежите. За предпочитане при този метод е да имаме дълбоки противовароатозни мрежести дъна.

Друг начин за третиране с тимол е следният. Слагаме 10 грама тимол в марля и тази марля слагаме над рамките, по възможност в задния край на кошера. След месец махаме марлята.

При третиране с тимол външните температури трябва да са постоянни, на равнища над 15 градуса по Целзий, така че да се изпаряват достатъчни количества от веществото. Тимолът се прилага при температури на въздуха не повече от 27 градуса по Целзий. Най-добре действа при влажност на въздуха 30-40%.

В скандинавските страни, където зимите са дълги и сурови, от всички начини, методи и средства в борбата с Вароа, най-ефикасен се оказал тимола. В специално издълбано място в горната част на рамките се сипва 10 г тимол в една рамка. Тази рамка с прашец, мед и тимол се поставя в средата на гнездото, като тимола се изпарява постепенно през цялата зима. Излизащите от килийките кърлежи падат в мрежестото дъно и умират на пода. Такова третиране не притеснява нормалния живот на пчелните семейства, майките не се повреждат, пилото също, пчелите не умират. Няма нападения!

Третиране на пчелите през пролетта с млечна киселина
Чрез създаването на ранни отводки ние ще можем да разширим стопанството на първо място. На второ място ние със сигурност ще намалим инвазията от акари Вароа в продуктивните ни пчелни семейства. Едно нормално по сила пчелно семейство, намиращо се във фазата си на възходящо развитие, ще се справи с последствията от „окастрянето“ му с цел формиране на отводка.

Освен всичко друго, по този начин ще намалим роенето в пчелина. След като направим ранна отводка (без старата майка), ние трябва да изчакаме 22 дни, за да може всичкото запечатано пило да се излюпи. Третираме отводката с 15%-ов разтвор на млечна киселина. Повтаряме третирането след 7 дни. За целта напръскваме пчелите от всички пити. Външната температура не трябва да е под 4 градуса, за най-добри резултати ни трябват поне 10 градуса по Целзий.

Млечната киселина е безопасна както за пчелите, така и за пчеларя. След второто третиране, новата млада майка трябва да започне да снася яйца. И с подходящите грижи можем да имаме пълноценно пчелно семейство преди зимата, което ще е изчистено от кърлежа. А с отнемането на пчели и запечатано пило от основното семейство, за направата на отводката, ние също ще сме редуцирали нивото на опаразитеност в това семейство.

Можем да използваме строителната рамка през пролетта, за да намалим многократно опаразитяването на акарите по пчелите. Когато търтеевите килийки от строителната рамка са запечатени на около 60-70%, тогава изрязваме далака. Чрез двукратно или трикратно изрязване на далаците през Април и Май, ние ще сме в състояние да намалим значително броя на акарите. Понякога тази операция може да ни бъде напълно достатъчна и да не ни се налага да третираме с каквито и да било препарати през пролетта.

Пролетно третиране за нозематоза
Как да лекуваме нозематоза при пчелите
При нормални зими, с добре гледани пчели, запасени с хубав нектарен мед (не с манов), ние няма да има нужда да третираме през пролетта за нозематоза. Добре е само при първият пролетен преглед да обгорим хубаво дъната на кошерите с горелка. Ако обаче нашите пчели са зимували лошо, или са зимували на манов мед, то може да имаме проблеми с нозематозата през пролетта.

Ето защо е добре да направим третиране с йодсептадон. Рецептата е – на 1 литър захарен сироп 1:1 добавяме 30 мл. 10% йодасептадон. Третираме по 5 мл. от разтвора на междурамие пчели. Добре е да сменяме възможно най-много стари пити, като поставяме нови рамки с восъчна основа за градеж.

Как да третираме пчелите при варовито пило
Понякога се случва така, че някое от нашите пчелни семейства да има варовито пило през пролетта. Това е гъбично заболяване на пилото, най-често на търтеевото пило. Трябва да предприемем веднага мерки, за да спрем разпространението му в нашия пчелин. На помощ идва българския продукт Тайфун, който има изключително успешно действие. Лентите поставяме напречно на рамките, над гнездото, по една лента на семейство.

В такива семейства е добре да сменим старата майка, както и да се опитаме да подменим всички негови пити с нови. Старите претопяваме. За да се предпазим в най-голяма степен от варовитото пило, трябва да отглеждаме силни пчелни семейства през цялата година. Добре е нашият пчелин да се намира на проветриво и слънчево място. И да подменяме възможно най-много стари пити всяка година.

Време е за основен пролетен преглед

Пчелите много добре предчувстват края на зимата. При най-леко затопляне на времето (около 15°С) и показване на слънцето те излизат от кошерите, облитат се и много от тях донасят на крачетата си прашец, събран от кокичето, леската, ивата и други ранни пращецодайни насаждения.При топло, слънчево и тихо време, с температура на въздуха над 15-16°С, когато пчелите излитат свободно от кошерите, всеки пчелар е длъжен да извърши преглед на пчелните си семейства в пчелина.
След направените през зимата, бегли (осведомителни) прегледи, с които се цели да се открият някои нередности, като:
голям подмор, диария и други,
съмнително количество на медовите запаси;
несвойствен звук в гнездото;
сега вече е време за основния пролетен преглед. При него се отделя особено внимание на състоянието на всяко пчелно семейство. При тази температура спокойно могат да се огледат всички пити в гнездото без опасност от простудяване на пилото. Колкото по-рано бъде извършен този преглед, толкова по бързо ще може да се вземат мерки за подпомагане на нуждаещите се семейства, а с това да се подпомогне и ранното им пролетно развитие. Излюпените през март пчели са тези, които ще отгледат пчелите, участващи в събирането на акациевия мед през май.

Пчеларят обръща внимание на силата на пчелното семейство, площта и качеството на пилото, вида и състоянието на майката, количеството и разпределението на хранителните запаси, падналите на дъното умрели пчели и други отпадъци. Проверява за зацапвания на рамките от диарични изпражнения, влагата и мухъла в отоплителните материали, по крайните пити и ъгли на кошера и други.
Силата на семействата в ранна пролет са от най-важно значение за по-нататъшното им развитие и пълноценно използване на медобера. По време на основния преглед силните семейства имат 6-8 междурамия заети с пчели, средните – 4-6, а слабите – под 4 междурамия с пчели.

 

Качеството на майката се определя визуално – по големината, окосмеността, целостта на крилата, краката и подвижността й. В това време тя трябва да се търси в средните пити. В крайните отива рядко. Най-добре майката се преценява по количеството и качеството на пилото. Когато е плътно, кръгово или елипсовидно, без пропуснати килийки, запечатано в средата и е обградено от незапечатани млади ларви в различна възраст и колкото по-встрани се отива, толкова те са по-млади, а по края има пресни яйца – показва, че майката е добра. Колкото повече пити има с такова пило, толкова по-добра е майката и семейството.

 

При старите майки пилото е разпръснато по питите и между килийките с пило има много празни килийки. Такива майки започват в ранна пролет да снасят неоплодени яйца и наред със запечатаното работническо пило има и много търтеево.
Количеството на хранителните запаси (мед и прашец), са много важно условие за нормалното развитие на семействата през този период. Количеството на меда трябва да не пада под 9-10 кг на семейство. Ако е по-малко, трябва да се вземат мерки за подхранване. Най-добрата храна за пчелите и пилото е чистият нектарен мед. Но при липса на такъв може да се използва и кърмова маса, каквато има във всички пчеларски магазини.

 

Температурата през ранния пролетен период е от особено значение за пилото, затова трябва да се внимава много, като за целта се стеснява и затопля гнездото. След основния пролетен преглед в гнездото се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Оставят ли се повече пити излишно се увеличава обема и пчелите изразходват повече храна за затоплянето му. Поради превратностите на времето през месеците март и април, топло през деня (18-20°С), а студено през нощта (под 0°С), пчеларят трябва много внимателно да извършва стесняване и разширяване на гнездата. Развитието на повече пило, което не може да бъде покрито и затоплено от пчелите през студените периоди често бива простудявано, особено по краищата на питите (където не са добре покрити с пчели) – умира или заболява от условно патогенни болести, като: доброкачествен или мехурчест гнилец, аскосфероза и др.

 

Стесняването, разширяването и стимулативното подхранване през ранна пролет са основните работи на пчеларя.
При нужда (силно застудяване) може да се приложи методът на Блинов – стесняване на гнездото с 2-3 пити по-малко от покритите с пчели (при покрити 7-8, гнездото се ограничава на 4-5, а при покрити 5-6 – на 3-4 пити). Гнездото се пренарежда, като до топлата страна на кошера (югозапад, юг) се поставя пълна пита с мед, след нея питите с пило, преградната дъска и след нея питите с мед. В горната половина на преградната дъска може да се пробие отвор с размери 10-12 мм. за преминаване на пчелите. Отгоре гнездото се затопля.

 

При установяване на голям подмор или диария се взема проба, като се смитат умрели пчели заедно с отпадъците от дъното и се изпращат в лабораторията за изследване.
Независимо от резултатите при прегледа пчеларят трябва да извърши следните основни профилактични мероприятия в пчелина:

да стесни гнездата и да подреди медовите и прашецови запаси в близост до пилото, като отстрани празните пити;
да почисти и обгори на пламък дъната на кошерите (най-удобно става с газова горелка).
да подмени или подсуши затоплящите материали;
да премахне мишепредпазителите и да разшири входовете съобразно силата на семействата, а при зимуване на горна прелка – да отвори долната;
да събере и изгори или закопае в земята всички сметени от дъната умрели пчели и отпадъчни материали.
Март е времето, когато се поставят противовароатозните ленти, според силата на семействата и вида на препарата-според указанията отпечатани върху опаковките им. Колкото по-рано се започне борбата с вароатозата, толкова по-ефективна ще е тя. През зимата няма пило и акарите са най-малко, няма къде да се размножават.
При откриване на семейства без пило и неестествено поведение на пчелите, пчеларя преценява има ли майка или не. Ако не я открие и се съмнява, взема пита с прясно пило от друго семейство и я поставя в семейството без пило. След 4-5 дни прави преглед и ако открие заложени маточници се уверява, че семейството е без майка. Такива семейства се присъединяват към други с майка или им се придава, ако има запасна такава, заедно с питите и пчелите. Това става, като питите с пило на едното семейство се подреждат в единия край на кошера, а питите с пило от другото семейство се поставят непосредствено до неговите, а пчелите с празни от пило пити от присъединяващото семейство се слагат зад преградната дъска или се разделят с вестник.
Излишен труд е да се правят опити за произвеждане на нова майка през март или началото на април по няколко причини:

Търтеите пролетно време са малко;
В студеното време е съмнително оплождането й;
забавя се развитието на семейството с около 25-30 дни ;
Излюпените в ранна пролет майки не са много добри;
Присъединените и засилени семейства ще съберат при всички случай много повече мед, а след това може да се разделят и попълнят загубените бройки.
При установяване на някакво заболяване: нозематоза, паратиф, аскосфероза, гнилец и други, веднага са извършва дезинфекция на кошерите, чрез обгаряне.
Много важна профилактична мярка на болестите по пчелите е всички отпадъци при почистване на дъната и местата пред кошерите да се събират и изгарят или закопават в земята, а на боледувалите през предходната година от заразни болести семейства, да се дезинфекцират чрез обгаряне целите кошери, преградни дъски и надрамъчни капаци, а хранилките да се измиват с 2-4% разтвор на сода каустик и обилно изплаквате с чиста вода.
От добре проведения основен пролетен преглед и извършените мероприятия зависи успешното пчеларстване през лятото.

МАРТЕНСКИ ПЧЕЛАРСКИ РАБОТИ

При тихо, слънчево време и температура не по- ниска от 16- 18 С се извършва основен пролетен преглед.
При осиротели пчелни семейства майката се сменя с резервна, ако няма такава се присъединяват.
Първото десетдневие на март (за топъл климат) и второто (за по- хладен), се подава по няколко пъти седмично по 0,5- 1 л захарен сироп. Начало на подбудителното подхранване (50- 60 дни преди започването на първата главна пчелна паша). То се извършва със захарен сироп, в съотношение 1:1, по 200- 500 мл, през два- три дни. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед. Снемат се мишите предпазители. Зареждат се поилките с вода. Провежда се пролетно почистване и подреждане на пчелина.

Първият календарен месец на пролетта се характеризира с преходност на атмосферните прояви. Средните месечни температури са положителни (освен в планините) и за северната част на страната са между 4 и 6,3 С (хладна пролет), а за Тракия и долината на Струма – между 6 и 8 С.
През месеца влажността на въздуха е висока, валежите са предимно от дъжд (в планините – от сняг). Слънчевото греене се увеличава и достига между 131 и 170 часа.
КАЛЕНДАР НА ЦЪФТЯЩАТА РАСТИТЕЛНОСТ
С увеличаване на слънчевото греене все повече медоносни растения разцъфтяват – дрян, синчец, леска, кукуряк, бряст, чемшир, иглика, подбел, миризлива теменуга, великденче, иглика и др. по бреговете на реките, отрупани с цвят, се виждат ивата, черната топола, елшата, а в градините и дворовете – бадемът, зарзалата, кайсията и джанките. Неспирен поток от летящи пчели с препълнени кошнички от цветен прашец оглася полето и градините.
РАЗВИТИЕ НА ПЧЕЛНИТЕ СЕМЕЙСТВА

 Месец март е един от най-критичните в живота на пчелите. В зависимост от времето те са принудени ту да оформят пчелното кълбо при застудяване, ту да го разпускат в топлите дни и активно да летят за събиране на пресен нектар и цветен прашец. Наблюдава се активизиране на яйценосната дейност на майките и увеличаване на площите с пило (на 3-4 пити). За да се поддържа необходимата температура (32-34 С) за отглеждане на пилото, консумацията на мед и пчелен прашец се увеличава. Силата на пчелните семейства намалява, независимо от увеличаването на площите с пило. Получава се диспропорция, при която броят на умрелите пчели е по-голям от ежедневно излюпващите се млади.

 През този период за слабите семейства са много опасни възвратните застудявания, продължаващи по 7-8 дни. Тогава пчелите плътно покриват пилото, за да го затоплят. Контактите с медовите запаси не са преки, вследствие на което пчелното семейство загива от глад.

ПЧЕЛАРСКИ ПРАКТИКИ НА ПЧЕЛИНА
В отделни дни температурите се повишават от 15 до 33 С, което създава условия за работа в пчелина 

А. Провеждане на системни осведомителни и основен пролетен преглед на семействата. По време на тези прегледи се прави преценка на: пчелната майка, площите с пило, силата на пчелното семейство, количеството и качеството на меда и пчелния прашец, здравословното състояние на пчелните индивиди.

 Б. При установяване на нередности се прилагат следните практики:

 1. На осиротелите семейства и такиви с майки търтовки се предават плодни майки, зазимени в нуклеуси.

2. Прекомерно разширените гнезда се стесняват и затоплят.
3. Когато в гнездото има влага, плесени, диарични петна или пити, проядени от мишки се извършва следното: плесенясалите пити, по които няма пило се заменят с такива от склада; изваждат се питите, проядени от мишки; замърсените с диарични петна кошери се заменят с чисти дезинфекцирани, в които се прехвърлят семействата (ако времето позволява); почистване на дъната на кошерите, след което се обгарят с газова горелка (ако е възможно на всички кошери в пчелина); подморът от дъното се събира, част от него се изпраща чрез ветеринарен лекар във вид на проба за лабораторно изследване. Останалото количество се изгаря.
4. При наличие на мед по –малко от 5-6 кг се пристъпва към подхранване. Ако времето позволява се извършва през 2-3 дни със захарен сироп в съотношение 1:,1, по 200-500 мл.
5. До пилото се поставят светлокафяви пити с разпечатан мед, при цъфтеж на овошните градини и репко – ако е необходимо и по 1 рамка с восъчна основа (за районите на Южна България).
6. Снемат се мишите предпазители.
7. Семействата се наблюдават за болести, характерни за този период.
8. Третиране на пчелните семейства против вароатоза с Екостоп, Варостоп и други ВМП и против нозематоза (ако е констатирана) с Нозестат.
9. Почистват се диагностичните площадки. Поилките редовно се зареждат със затоплена и леко подсолена чиста питейна вода.
10. Семействата, които ще се изнасят на опрашване, акация, рапица, репко и друга медоносна паша е необходимо да се подготвят, с цел да достигнат необходимото развитие и сила и да се получат добри резултати от тези практики.
Всеизвестно е, че новата пчеларска година започва след приключване на последната главна пчелна паша. Добре подготвените през есенния период пчелни семейства с помощта на пчеларя са в състояние успешно да презимуват. Това може да се постигне само тогава, когато те са силни, имат млада пчелна майка, много млади пчели, добри по количество и качество достатъчни хранителни запаси от пчелен мед, пчелен прашец и сухо гнездо.
В повечето райони на страната ни нуждите на пчелните семейства от пчелен прашец са най-големи през есента и в края на зимата. Тогава пчелите отглеждат пчелното пило и са необходими големи количества белтъчни вещества, които те могат да си набавят единствено от цветния и/или пчелен прашец и техните заместители.

 Защото и в двата тежки периода за семействата е нужно в тях да има млади, жизнени с големи мастни тела пчели. Те ще са в състояние не само да презимуват, но и да отглеждат първите поколения новоизлюпили се пчели, които ще спомогнат за бързото развитие на пчелните семейства преди първата главна пчелна паша.

За да се осъществи всичко това, е необходимо пчеларят да извърши още през активния сезон следните пчеларски практики:

 След първата главна паша да се отделят за всяко пчелно семейство резервни пити (по 2-3 с доброкачествен нектарен мед и 1-2 пити с пчелен прашец). Пчелният мед не трябва да бъде от репко, синап, рапица или слънчоглед. Такъв мед бързо кристализира. Подбират се пити с правилно изградени килийки, с кафяв или светлокафяв цвят, които са запълнени и запечатани с течен нектарен мед и пчелен прашец. Тези пити се изваждат от пчелните гнезда и се подреждат в магазини (корпуси), така че между тях да има свободно пространство (например, в един магазин вместо 12 пити се поставят 8). Съхраняват се в складови помещения с бетонен под, цокъл, замрежени, добре затварящи се врати и прозорци. Те трябва да са сухи, хладни, проветриви и чисти, в които най-високата температура да е 8 С, а най-ниската – 0 С. Да не са достъпни за пчели и други насекоми и мишки.

 Чрез прашецоуловители да се събират необходимите количества цветен прашец през периода на най-големият му принос от пчелите. Същият да се подложи на изсушаване, вакумиране и съхраняване в хладилник при температура от 0 до 4 С. Цветният прашец може да се съхрани и като се смели предварително и се смеси с равно количество чист нектарен мед от здрави пчелни семейства. На 10 кг смес се добавя 1 грам сол. Така смесен се съхранява в буркани или емайлирани съдове. Накрая се залива отгоре с пчелен мед. Бурканите се затварят с капачки на винт, а съдовете плътно се покриват с капак. Поставят се в тъмно и хладно помещение при температура от 0 до 4 С.

 По този начин пчеларят ще създаде резерв от най-необходимите хранителни вещества (пчелен мед и цветен и/или пчелен прашец) за пчелите. Известно е, че пчелните семейства изпитват белтъчен глад през месеците февруари и март. Тогава пчеларят може да подпомогне семействата по следните начини, за да могат те да получат необходимите им белтъчини, които са крайно оскъдни в заобикалящата ги природа:

 Полутвърда храна (кърмова маса) с цветен прашец. Тя се приготвя по следната рецепта: 1 кг предварително смлян цветен прашец се смесва с 1 кг от нектарен мед от здрави пчелни семейства и след това се разтапя на водна баня (до 42 С). Към разтопената смес се добавя 500 грама преварена и изстинала вода и 1 грам сол. Добре се разбърква до разтваряне на всички съставки. Към 7, 500 кг пудра захар постепенно се добавя готовия разтвор, докато добие вид на тесто. Опакова се в полиетиленови или марлени торбички по 500 грама. След това се разточват и полагат върху плодниковите (корпусните) рамки над кълбото, под възглавницата, двукратно или трикратно по 500 грама в зависимост от силата на пчелните семейства (предварително надупчени едностранно).

 Полутвърда храна (кърмова маса) със сухо мляко. Приготвя се по следната рецепта: на 8 кг пудра захар предварително смесена със сухо мляко НИДО на „Нестле”, опаковка от 400 грама (по 20 грама за всяко пчелно семейство от млякото, обогатено с всички витамини и микроелементи) се добавят 1,9 кг пчелен мед (разтворен във водна баня до 42 С) от здрави пчелни семейства и 100 грама преварена вода. Добре се смесват всички съставки докато добият вид на тесто. Опаковат се по описания преди това начин. Сухото мляко може да се закупи от търговските вериги.

 Полутвърда храна (кърмова маса) с извара. Приготвя се и се опакова по същия начин като полутвърдата храна с цветен прашец без добавяне на сол, ако е слабо осолена. Използва се само прясно добита извара.

 Подхранване на пчелните семейства с натурален цветен прашец или заместителите му. За нуждите на 20 пчелни семейства се постъпва по следния начин: в един празен кошер (Дадан-Блат или многокорпусен) се поставя предварително изработена стойка (етажерка), на която се нареждат осем таблички с дълбочина 4 см. Последните е добре да се изработят от хромникелова ламарина или стомана за хранителни цели. От двете страни стойката е направена стъпаловидно, за да могат на нея да се поставят табличките. Стойката е с 3 см по-тясна от вътрешния обем на кошера с магазините (корпусите). На входа на кошера се поставя миши предпазител.

 По този начин се изработва хранилка за пряко вземане на пчелите от табличките на цветния прашец. Зареждането и става веднъж седмично, като предварително прашецът се смила и посипва в табличките. След привършването му, отново се напълват. Същата хранилка може да се зарежда със собствено изработен заместител на цветния прашец. За целта се смесват 5 кг обезмаслено соево брашно (5-7 %), 5 кг соево брашно с високо протеиново съдържание (48-52 %), 1 кг бирена мая, 1 кг сухо обезмаслено мляко и 1 или повече кг цветен прашец (ако има малки запаси от него). Всички съставки, които са на гранули се смилат, след това се смесват добре и с така полученото брашно се напълват хранилките.

 Кошерите и магазините (корпусите) предварително се ремонтират, прогонват, дезинфекцират и боядисват. След това се слагат върху поставки високи 25-30 см. От прилетната дъска до земята под наклон е нужно да се монтира дървена повърхност, върху която да кацат пчелите. Накрая се внася в него стойката и напълнените таблички с цветен прашец.

 Този тип хранилки имат следните предимства: пести се време за изработване и поставяне на полутвърдите храни; не се безпокоят излишно пчелните семейства; не се нарушава прополисовата запечатка между плодника (корпуса) и възглавницата; задоволяват се нуждите на пчелните семейства от цветен прашец или заместителите му, когато в природата няма необходимата цъфтяща растителност; пчелите вземат бързо и с желание прашеца от табличките; избягват се кражбите между пчелните семейства, които са характерни за този период; цветният прашец в хранилките остава сух, чист и недостъпен за мишките. Недостатъкът на тази хранилка е, че пчелите не могат да вземат прашеца при лошо време, което не позволява летежа им.

 Ясни са предимствата на описания начин на подхранване на пчелните семейства с белтъчни вещества и за отглеждане на пилото в този тежък период от живота им. Той е удобен както за пчеларите любители, така и за професионалистите, отглеждащи голям брой пчелни семейства. Наблюдателните пчелари са видели, че през месеците февруари и март пчелите масово посещават местата, където се съхраняват смлени зърнени храни. По този начин те се стремят да набавят оскъдните по това време белтъчини.

Пчелите през втората половина на зимата

Още през втората половина на зимата повечето от пчелните семейства се нуждаят от помощта на пчеларя. При нашите климатични условия през януари в семействата вече се явява пило. Това става причина при застудяванията пчелите да се концентрират върху него, за да го топлят. Събирането на пчелите в центъра на гнездото довежда до консумиране на всичките запаси там и до откъсване от храната на съседните пити. При продължителните застудявания през февруари и първата половина на март някои от семействата са обречени на гладна смърт, въпреки че в крайните пити може да има значителни количества хранителни запаси. Това най-често се получава, когато при зазимяването гнездото не е добре стеснено, а са оставени много повече пити, отколкото пчелите могат да покрият и хранителните запаси са били неправилно разположени - в центъра по-празните пити, а в краищата по-пълните.

За да се подпомогнат пчелните семейства, през втората половина на зимата трябва да им се даде храна непосредствено до пилото, което може да стане по няколко начина. Единият от тях е да се постави кърмова маса (тесто) непосредствено над самото пчелно кълбо независимо от външната температура (дори и при -10, -15°С). Друг начин за подпомагане на семейството е да се поставят от двете страни на пилото пити с мед - било от крайните пити на самото гнездо (чрез преместване), било от резервните, оставени през есента в склада. Когато обаче няма медови пити, целесъобразно е да се поставят пити, напълнени в горната си половина със захарен сироп, приготвен от 2 части захар и 1 част вода, като във всяка се налее поне по 1 кг сироп. Това подпомагане обаче може да се приложи само при температура над 0°С, при която няма опасност разкъсаното при разместването на питите зимно кълбо да не се оформи отново.

За пчеларите, които нямат възможност да посещават по-често пчелините си, е целесъобразно да се комбинират двата начина - поставяне на пити с мед (сироп) от двете страни на пилото и кърмова маса точно над питите с пило. В този случай количеството на кърмовата маса може да бъде и 0,5 кг, ако питите, поставени до пилото, имат по около 1 кг мед. Даването на храна за спасяване от гладна смърт е особено наложително при многокорпусния кошер, защото питите са по-тесни и винаги храната се привършва с появата на пилото.

През втората половина на февруари и началото на март пчеларят трябва да използва някой по-топъл ден, за да провери дали всяко семейство има майка и какви са хранителните му запаси, т.е. да извърши осведомителния преглед на пчелното семейство. По поведението на пчелите на входа и особено при откриването на гнездото по-опитният пчелар веднага се ориентира има ли майка в семейството, или то е осиротяло. Осиротялото семейство издава силен шум, пчелите са пръснати по питите, пълзят около входа и по предната стена на кошера. За да се увери, че в семейството има майка, пчеларят трябва да извади една или две от централните пити в гнездото и да провери има ли на тях пило. Ако на първата извадена (от центъра на гнездото) пита има запечатано работническо пило, това показва, че в семейството има майка и не е необходимо да я търси (нито да проверява втора пита). Ако обаче на питата има само открито пило, необходимо е да проследи яйцата в килийката. При наличието на майка в килийката има само по едно яйце, поставено точно в центъра на дъното на килийката. Ако има повече яйца в килийката, те са от пчели-търтовки (което рядко се наблюдава през февруари). Обикновено пчелите-търтовки снасят по-късно през втората половина на март, след установяване на по-топло време. При невъзможност да се ориентира по яйцата пчеларят трябва да потърси и самата майка, като провери всички пити.

При откриване на осиротяло семейство незабавно трябва да му се придаде запасна майка заедно с пчелите. Ако няма запасна майка, осиротялото семейство трябва да се придаде към друго семейство. През февруари и първата половина на март не бива да се разчита, че осиротялото семейство може да се спаси, ако му се даде пило от друго семейство. Пчелите ще отгледат свищева майка, но тя ще остане неоплодена, ще започне да снася само търтеево пило, пчелите ще се изтощят и към края на март - началото на април семейството ще загине. През втората половина на март подобно спасяване може да стане, но от такова семейство продукция почти не се получава.

След започване постоянния летеж на пчелите (края на февруари - началото на март) вниманието на пчеларя трябва да бъде насочено към мерки, целещи активизиране на яйцеснасянето на майката. Снасянето на яйца от майката изцяло се регулира от пчелите. Ако те й дават млечице, отделено от техните жлези, майката снася големи количества яйца, и ако я оставят да се храни сама с мед, тя не може да снася - няма хранителните вещества, от които да изгражда яйцето в своя яйчен апарат. Първите снесени през зимния период яйца обикновено са за сметка на резервните хранителни вещества от организма на майката, но след това те са само за сметка на пчелното млечице от пчелите-работнички.

Пчелите обаче отдават млечице от жлезите си само когато са включени в активна работа, т.е. когато летят активно. Тогава те поемат повече храна, за да имат необходимата енергия, и част от енергията активизира и техните жлези. Колкото по-обилно се хранят пчелите (като поемат мед или захарен сироп и цветен прашец), толкова повече млечице отделят. Щом като се отделя много млечице, пчелите хранят обилно майката с него и тя е в състояние да образува в организма си голямо количество яйца, които снася в килийките на питите.

Щом като на пчеларя е ясна тази биологична връзка между активната работа на пчелите, отделянето на млечице, храненето на майката и снасянето на яйцата, той е в състояние да се намесва активно в живота на пчелното семейство още от края на зимата - чрез подхранванията на пчелните семейства. Когато се дава храна на пчелите (било медова разпечатана пита, или захарен сироп), те започват да я пренасят в гнездото, т.е. започват активна работа. Когато в природата (района около пчелина) няма цъфтяща растителност или когато не получават сироп или разпечатан мед, пчелите водят възможно най-пасивен живот, намалява се яйцеснасянето, забавя се развитието на пчелното семейство.

Следователно основната грижа за пчелите през пролетта е, преди още в природата да има цъфтяща медоносна растителност, да ангажира пчелите с активна работа. Най-леко това се постига чрез подбудително подхранване с предварително разпечатани медови пити и със захарен сироп. Важно е как най-ефективно да бъде извършено подбудителното подхранване с най-малък разход на средства и труд да се получи най-голяма полза. Тъй като любителят-пчелар се грижи за неголям брой семейства, трябва да използва най-ефективните от гледна точка на биологичните изисквания на пчелното семейство начини на подбудително подхранване независимо от трудоемкостта при приложението им.

Научно е доказано, че активното подбудително подхранване трябва да започне 60-65 дни преди началото на главната паша. Това е особено наложително за районите с акациева и друга ранна главна паша. Най-добър ефект се получава, когато на семействата се дава всекидневно по 150-200 г топъл сироп (1:1). Не всички пчелари обаче имат възможност да подхранват всекидневно пчелите. Ето защо се прилагат според възможностите различни начини на подхранване - един или два пъти седмично наливане по една хранилка (съдържаща 700-800 г сироп), даване големи дози в специално изработени хранилки еднократно или двукратно и т.н. Ефективно е подхранването с периодично разпечатване на медови пити в гнездото - по 1-1,5 кг на едно разпечатване според силата на семейството. Пчелите разнасят меда около пилото, освобождават се площи за снасяне, разкрива се цветният прашец за използване, не се изтощават пчелите за разграждане на захарта (медът е разградени захари) и т.н. Пролетното подбудително подхранване трябва да се съчетава и с допълване на хранителните запаси на по-гладните семейства. В тези случаи се дава по-концентриран сироп (1,5:1 за захарта) в по-големи дози на къси интервали, за да могат пчелите да натрупват от този сироп около пилото известни количества запасна храна, която консумират при силните повратни застудявания през пролетния период, които са често явление за нашата страна.

При семейства, останали без запаси през пролетния период, храната в гнездата трябва да се допълва и с медови пити, а ако такива пити няма - с пити, напълнени с по-гъст захарен сироп (1,5:1). Когато семействата са далече от дома на пчеларя и той не може да ги посещава често, подбудителното подхранване трябва да се извършва с големи дози - пити със сироп и напълване на обикновената хранилка (ако няма специални хранилки за големи количества сироп). Когато в района има цъфтяща прашецодайна растителност, времето позволява на пчелите да летят и в гнездата има по 3-4 кг медови запаси, не е необходимо подбудително подхранване. Ако при същите условия обаче времето не позволява пчелите да летят, подхранване трябва да се прави. При всички други условия подхранването допринася за по-активното развитие на семействата и трябва да се прилага.

Пролетното подхранване а пчелите трябва да се съчетава и с профилактиката срещу гнилцови заболявания, особено ако предишната година в пчелина е имало заболяване.

Успех в развитието на семействата през пролетта се постига, когато се осигурява постъпването и на цветен прашец. Цветният прашец е абсолютно необходим за изхранване на пилото и за активизиране жлезите на пчелите, тъй като в съчетание с меда осигурява пълноценното им хранене. Широко трябва да се използва ранната прашецодайна растителност - естествена и културна. Особено внимание трябва да се обърне за използването на репкото. Друг фактор, от който зависи доброто развитие на пчелните семейства през пролетта, е топлината. За нормалното развитие на пилото е необходима постоянна температура в границите 34-35°С, която пчелите поддържат в питите, където то е разположено. Пчеларят още при осведомителния преглед трябва да подобри възможностите за поддържане на посочената температура чрез концентриране на пчелите в гнездото. Това, се постига, като й гнездото се оставят само толкова пити, колкото се покриват плътно от наличните пчели. При това стесняване трябва да се държи сметка и за хранителните запаси около пилото. В центъра трябва да се оставят питите с пило, а от двете им страни - пити с мед. Всички излишни пити се изнасят зад преградната дъска, като една или две (с около 1 кг мед за нормални семейства) се разпечатват. Много добри резултати се получават и чрез затваряне на междурамъчните пространства отгоре. Това се постига чрез покриването на питите с плат - вълнен или памучен, който се поставя под покривните дъски или възглавницата. Същият ефект се получава и чрез поставянето в междурамъчните пространства на специално приготвени за целта летвички (рейки) с размери 9 на 11 мм, които уплътняват отгоре гнездото. Летвичките са за предпочитане пред плата, тъй като са по-хигиенични и при преглед на семействата не привличат чужди пчели-крадци, както покривката от плат. Подсушаването или подменянето на затоплящите материали над и в гнездото също подобрява условията за по-лесно поддържане на топлината от пчелите.

През март-април трябва да се води и борба срещу вароатозата чрез третиране на пчелните семейства с химични препарати, а през април и чрез механично унищожаване на акарите с помощта на строителната рамка.

Грижите за пчелите през пролетта са решаващи за създаването на силни семейства. Накратко, задълженията на пчеларя се състоят в следното:

осигуряване изхранването на пчелите в края на зимата чрез даване на кърмова маса над самото кълбо (за многокорпусните кошери това трябва да се направи още в началото на февруари независимо от състоянието на времето);
осигуряване на майки или обединяване на осиротелите семейства;
подобряване температурния режим в гнездата, подбудително подхранване, съчетано с допълване на запасите, и профилактично подхранване срещу гнилецови заболявания;
медикаментозно третиране срещу вароатозата;
пренасяне на семействата на ранна прашецодайна паша.
Спазването на всички тези изисквания позволява с настъпването на постоянно топло време през април да се премине към подготовката за главната паша.

Как пчелите правят мед

Ако човечеството можеше да измисли как да направи това сладко и ценно вещество, не мислите ли, че никой не би го направил до сега? И все пак, тези малки насекоми знаят как да произвеждат това течно злато!

Ето какво знаем…

● Събиране на нектар. Пчелите събират нектар от цветята, като го всмукват с тръбовидния си език (хобот) и го събират в своя „меден” стомах. Освен обикновения си стомах, който превръща нектара в енергия за пчелите, те имат и „меден” стомах, който служи за събиране и пренасяне на нектара.

● Пренасяне на нектара. Пчелите посещават между 100 и 1500 цвята, докато напълнят стомахчетата си и могат да пренасят почти половината си тегло в нектар. Когато пристигнат обратно в кошера, те обработват вътрешно събрания нектар, като добавят повече ензими (инвертаза), които разлагат комплексните захари в прости (глюкоза и фруктоза), и го правят по-лесно усвоим от пчелите. Така обработеният мед се отлага във восъчните килийки.

● Преработка на нектара. По пътя обратно към кошера, трансформацията на нектара вече е започнала, чрез добавените от пчелата ензими. Събраният нектар обикновено има съдържание на влага около 60-80%, в зависимост от климата. Ако нивото на влага не се намали, това ще доведе до ферментация и разваляне на нектара. Пчелите свеждат съдържанието на влага до 13-18%, като размахват интензивно крилцата си и по този начин водата се изпарява. Ще забележите, че от кошера винаги се чува бръмчене, защото пчелите никога не спират да работят, дори и през нощта. По време на тази преработка, пчелите добавят допълнителни ензими към нектара, които ще го предпазват от ферментация, плесени, бактерии и гъбички.

● Съхранение на пчелния мед. Когато медът е достигнал желаното съдържание на влага, пчелите запечатват всяка килийка с капаче от пчелен восък. То предотвратява поемането на влага от меда. По този начин, пчелният мед може да бъде съхраняван в продължение на години и да бъде източник на живот, в трудни за пчелите времена.