- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 16 Април 2026 03:32
-
Написана от Super User
-
Посещения: 273
Популярни избори включват еводия (дърво на пчеларя), лавандула, лофант, еспарзета, мента и различни многогодишни цветя.
Основни медоносни видове, предлагани в разсадници:
Дървета и храсти: Еводия (Evodia Daniellii), Пауловния (Paulownia Tomentosa).
Билки и многогодишни растения: Лавандула (Lavandula angustifolia), Лофант (Agastache), Риган (Origanum vulgare), Мента, Маточина.
Медоносни култури: Еспарзета, Слънчоглед, Фацелия.
Медоносни растения са култура, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец. В България има доста такива растения и е добре хората, които са решили да се занимават с пчеларство да знаят, кои са те. Информацията е полезна и за хора, които просто са решили да отглеждат някое от тези растения, защото трябва да бъдат подготвени, че ще привличат голям брой пчели към двора си.
У нас все по-рядко се практикува подвижно пчеларство от пчеларите. Това е така, защото подвижното пчеларство е свързано с голям ангажимент и повече разходи за пчеларите, но се получава много повече мед. При стационарното производство на пчелен мед средният добив от кошер е към 15-20 кг, а при подвижното е 40-50 кг.
Пчелите всъщност са тези, които извършват около 80% от опрашването на всички растения. За пчеларството обаче имат стойност тези от тях, които отделят нектар – достъпен за пчелите и в достатъчно големи количества. Сред медоносните растения има и много лечебни, такива. Събраният от тях нектар придава на меда целебни свойства, което го прави още по-ценен.
Медоносните растения могат да бъдат класифицирани по време на цъфтеж, по вид паша, която предлагат и по местообитание.
По време на цъфтеж, растенията се делят на:
* Пролетни медоносни: подбел, ябълка, круша, череша, върба, клен, бяла акация и др.;
* Летни медоносни: бяла детелина, липа, слънчоглед, еспарзета и т.н.;
* Есенни медоносни: мента, калуна, чистец и много други.
По вид паша се делят на:
* Растения, отдаващи прашец: от тях пчелите събират само цветен прашец, но тези растения не отделят нектар (леска, мак, шипка, бреза, трепетлика, елша, топола, ела, смърч, бор, кедър, царевица, ръж, острица, коноп, киноа и др.). Те имат невзрачни цветчета, лишени от ярки венчелистчета. Пчелите ги посещават при голяма нужда от прашец. В тази група могат да се класифицират растения, които се опрашват от вятъра, като бряст, дъб, лоза, които отделят и нектар, но в незначителни количества.
* Растения, отдаващи нектар и прашец: към тази група се отнасят всички основни медоносни растения, като акация, върба, липа, елда, бяла детелина и т.н.
* Растения, отдаващи само нектар: тези видове са много редки. Към тях може да бъде класифициран например памукът, поленовите зърна на който, заради техните шипчета, не могат да бъдат слепени и прибрани в „кошничките” на пчелите.
По местоположение, медоносните растения се разделят на следните категории:
Медоносни горски дървета:
- Бреза (Betula)
- Смърч (Picea abies)
- Козя върба (Salix caprea)
- Сива върба (Salix cinerea)
- Крехка върба (Salix fragilis)
- Бяла върба (Salix alba)
- Конски кестен (Aesculus hippocastanum)
- Клен (Acer)
- Елшовиден зърнастец (Frangula alnus Mill)
- Липа (Tilia)
- Елша (Alnus Mill)
- Трепетлика (Populus tremula)
- Офика (Sorbus aucuparia)
- Бял бор (Pinus sylvestris)
- Топола (Populus)
Медоносни горски храсти:
- Жълта акация (Caragana arborescens)
- Кисел трън (Berberis vulgaris)
- Червен бъз (Sambucus racemosa)
- Вълча жила (Daphne mezereum)
- Къпина (Rubus caesius)
- Зърника (Rhamnus cathartiса)
- Червена калина (Viburnum opulus)
- Лешник (Соrуlus avellana)
- Малина (Rubus idaeus)
- Люляк (Syringa vulgaris)
- Трънка (Prunus spinosa)
- Шипка (Rosa canina)
Медоносни горски тревни и храстовидни растения:
- Девесил сибирски (Heracleum sibiricum)
- Червена боровинка (Vaccinium vitis-idaea)
- Ранилист (Betonica officinalis)
- Водна детелина (Menyanthes trifoliata)
- Калуна (Calluna vulgaris)
- Горски здравец (Geranium sylvaticum)
- Боровинка синя (Vaccinium uliginosum)
- Обикновено кървавиче (Polygonum bistorta)
- Пищялка (Angelica sylvestris)
- Горска ягода (Fragaria vesca)
- Медуница (Pulmonaria obscura)
- Седмолист (Aegopodium podagraria)
- Живениче (Scrophularia nodosa)
- Мащерка (Thymus serpyllum)
- Боровинка черна (Vaccinium myrtillus)
Ливадни медоносни растения:
- Лечебна ружа (Alhtaea oficinalis)
- Ливадна метличина (Centaurea jacea)
- Ливаден (син) здравец (Geranium pratense)
- Жълт кантарион (Hypericum Perforatum)
- Бяла детелина (Trifolium repens)
- Хибридна детелина (Trifolium hybridum)
- Червена (ливадна) детелина (Trifolium pratense)
- Обикновен звездан (Lotus corniculatus)
- Глухарче (Taraxacum officinale)
- Черен оман (Symphytum officinale)
- Кимион (Carum carvi)
- Ливадно секирче (Lathyrus pratensis)
Полски медоносни растения:
- Анасон (Pimpinella anisum)
- Диня (Citrullus vulgaris Schrad)
- Елда (Fagopyrum esculentum Moench)
- Пъпеш (Cucumis melo)
- Лечебен исоп (Hyssopus officinalis)
- Кориандър (Соriandrum sativum)
- Царевица (Zea mays)
- Люцерна (Medicago sativa)
- Слънчоглед (Helianthus annuus)
- Цикория (Cichorium intybus)
Градински медоносни растения:
- Кайсия (Armeniaca vulgaris)
- Японска дюля (Chaenomeles japonica)
- Глог (Crataegus)
- Череша (Cerasus vulgaris)
- Круша (Pyrus communis)
- Градинска ягода (Fragaria ananassa)
- Тиква (Cucurbita pepo)
- Зеле (Brassica oleracea)
- Лук (Allium cera)
- Морков (Daucus sativus)
- Краставица (Cucumis sativus)
- Ряпа (Brassica tаrа)
- Малина (Rubus idaeus)
- Черен касис (Ribes nigrum)
- Червен касис (Ribes rubrum)
- Слива (Primus domestica)
- Бял маргарит (Symphoricarpos albus)
- Ябълка (Malus domestica)
Всестранно разпространени медоносни растения:
- Паламида (Cirsium arvense)
- Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
- Синя метличина (Centaurea cyanus)
- Птича глушина (Vicia cracca)
- Комунига бяла (Melilotus albus)
- Обикновена луличка (Linaria vulgaris)
- Репей (Arctium)
- Подбел (Tussilago farfara)
- Мента (Mentha arvensis)
- Магарешки бодил (Carduus crispus)
- Прав чистец (Stachys recta)
- Горски конски босилек (Salvia nemorosa)
- Мъртва коприва (Lamium album)
Медоносни растения, специално засети за пчели:
- Риган (Origanum vulgare)
- Лечебна валериана (Valeriana officinalis)
- Лечебна динка (Sanguisorba officinalis)
- Кориандър (Соriandrum sativum)
- Лечебна маточина (Melissa officinalis)
- Обикновено усойниче (Echium vulgare)
- Памук (Gossypium)
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 12 Септември 2024 05:42
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1344
Медоносни са растенията, от които пчелите събират нектар и пчелен прашец.
Акация
Аморфа, черна акация
Италианска астра
Есенна Астра
Будлея лилава, Летен люляк
Будлея синя, Летен люляк
Будлея жълто-оранжева
Жълта акация
Див Рожков, Дъвото на Юда
Японска дюля, Цидония
Еводия, дървото на пчеларя
Форзиция
Здравец
Гледичия
Бръшлян
Хибискус градински - бял, дървовидна ружа
Китайски мехурник
Лабурнум, Златен дъжд
Лавандула
Лофант
Маточина
Мента
Пауловния Томентоса, Изумруденото дърво
Шипка
Къпина без бодли
Софора
Симфорикарпус, Бял маргарит
Тамарикс
Валериана, Лечебна дилянка
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Сряда, 26 Юни 2024 07:21
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1424
От него пчелите събират: нектар и прашец
Цъфти през: от юни до октомври
Наведеният магарешки бодил е медоносно растение от семейство Сложноцветни . То е широко разпространен из цялата страна, особено по сухи места, около пътища, сред редки храсталаци и пустеещи места, както и по поляните и сухите ливади. Често бива определян като плевел, но за сметка на това има голямо количество нектар и е един от най-добрите източници на храна за пчелите.
Той е едно от най-отличните диворастящи медоносни растения, което не само че дава обилна и богата с нектар пчелна паша (храна за пчелите), но има и продължителен период на цъфтене, който започва от юни и приключва през семптември/октомври. Наведеният магарешки бодил е двегодишно растение, което има крилато стъбло с твърди бодли и достига височина от 30 до 100/150 см. Стъблото и разклоненията му завършват с дълги дръжки, върху които стоят цветовете, обикновено леко висящи. Цветовете са едри – от 3 до 8 см в диаметър, малиновочервени кълбести кошнички с бодлива обвивка.
Макар, че наведеният магарешки бодил (Carduus nutans) е нежелано растение в селското стопанство, той заема едно от най-важните места сред медоносната растителност в България не само заради продължителния период на цъфтеж, но и поради обилния и качествен нектар, който той дава на пчелите. Медът от него е светлокехлибарен, безцветен или зеленикъв и с приятен вкус.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Сряда, 26 Юни 2024 07:18
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1442
Асклепиас
От него пчелите събират: нектар
Цъфти през: юни
Асклепиасът е многогодишно полухрастовидно растение от семейство Олеандрови (Apocynaceae). На височина достига до 1,5 м. и се състои от едно главно стъбло с няколко разклонения. Кореновата система на асклепиаса е добре развита и често дава коренови издънки, поради което може само да се размножава след засаждането му. Листата му са едри и продълговати.
Цветовете му са дребни, с бледорозова окраска. Те са събрани по 50-60 в щитовидни съцветия, разположени в пазвите на листата от долния край на стъблото до върха. На едно стъбло може да има до 11-12 съцветия. Започва да цъфти отдолу нагоре, като цъфтежът на всяко отделно цветче продължава до 8 дни. Общия цъфтеж продължава до месец и половина. Медопродуктивността му е изключително висока и се влияе от външните условия. В листата и стъблата на асклепиаса се съдържат 2-3% каучук и 10% смола. Също така от семената му може да се добива масло за технически цели.
Как се отглежда асклепиас?
По отношение на почвата не е взискателно. На по-леки почви вирее много добре. Също така не е много чувствително на ниски температури и издържа на засушавания. Подходящо е за отглеждане както във всяка градина или двор, така и в припчелни участъци, покрай пчелините, изкопи, напоителни канали и поройни места. Може да се размножава чрез семена, като се засява в редове и на разстояние 20-30 см между редовете. Асклепиасът може да остане на едно място до 20 години.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:24
-
Написана от Super User
-
Посещения: 2998
Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст.
Поливане, торене: През лятото се поддържа равномерно влажно. До края на юли се наторява всяка седмица.
Други грижи: Отстраняват се страничните издънки, за да се извие красива корона.
Презимуване: Прибира се, когато температурата падне под 5°С. Може да презимува при мпература 2-8°С на светло и тъмно. Старите листа редовно се отстраняват. Полива се рядко. След март се прежда при необходимост.
Размножава се чрез семена. Те се посяват през пролетта в парник или цветарница. Младите растения се пикират в саксийки, където презимуват и на другата пролет се засаждат на открито. Отличават се с бързия си растеж. За да се оформят прави стъбла, дървото трябва да се привърже за прав кол.
Известна още като “копринено дърво” е вид от рода Албиция. Произлиза от Югоизточна Азия и е широко разпространена в Китай, Корея, Иран. Отглежда се и в почти всички щати на САЩ, където е добре аклиматизирана и се използва като декоративен вид. Растението се нарича често и “спящо дърво”, тъй като привечер листата му се затварят в спящо положение. На височина може да достигне до 12м. Кората му е сивозелена. Листата са с дължина между 20 и 45см и широчина 12-25см. Цветовете му са много красиви, от бледорозови до наситеночервени и служат за храна на пчели, пеперуди и някои видове птици.
У нас се среща по Черноморието, в района на Пловдив, Сандански, Стара Загора и други южни части на страната. Отделни растения могат да бъдат видяни в по-северни области, но там те страдат от по-ниските температури, тъй като албицията издържа до около -16 градуса.
Отглежда се лесно и може да я видите в почти всеки двор на крайморските къщи, където внася много екзотика, характерна за топлите райони в близост до морето.Намира приложение като алейно насаждение или като солитер. Цени се много заради красивата форма на короната си, светлата си листна маса и уникалните си тичинки.
Период на цъфтене: Цъфти от края на юни до септември.
Произход: Субтропическа Азия, от Иран до Япония, Абисиния, Централен Китай.
Месторастене: Слънчево и горещо. Горещото лято и сухата есен благоприятствуват образуването на дървесния ствол, което е предпоставка за цъфтеж през следващата година.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:21
-
Написана от Super User
-
Посещения: 2107
Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра.
Клонките са леко наведени към земята. Има добре развита коренова система. Листата са срещуположни, целокрайни, удължено елиптични със заострен връх. Цветовете са дребни звънчевидни, розово-бели, събрани от 1 до 4 и повече в гъсти групички, разположени по върховете на клонките или на пазвите на листата в голямо количество. Цъфтежът е много продължителен, като започва от юни и продължава през цялото лято според района.
По проучването от Петков от Оп. ст. по пчеларство за района на София един цвят отделя от 6,9 до 10,5 мг нектар и е със захарност 34,4%. От 1 дка може да се получи от 27,0 до 45,8 кг мед. Посещава се от пчелите от ранна сутрин до късна вечер, а също и при неблагоприятно време, например при слабо преросяване, захлаждане и др. От цветовете се събира и прашец.
Продължителността на работния ден на пчелите е средно 12,35 часа. Пчелите масово отрупват целия храст. Тези данни показват, че цветовете отделят нектар с висока захарност, а също и при неблагоприятно време. Предлагат на пчелите паша през период, когато е много оскъдна.
Плодът на маргарита е снежнобели топчета с различни големини и меки при натискане. Те остават по храста през цялата зима и му придават много красив и оригинален вид. Маргарита широко се използва в парковете, градините, засаден на групи или единично. Засажда се край улиците, градинките край ж п гари и другаде из цялата страна.
Много е подходящ за жива ограда. Той е сухоустойчив, сенкоиздръжлив и невзискателен към почвата. Не се напада от болести и неприятели и не се яде от животните. Размножава се лесно чрез семена, коренови издънки и зрели резници. Лесно се вкоренява и расте бързо. Удобен е за използване в борбата срещу ерозията.
Родината му е Северна Америка, Канада и Западен Китай. Всеки пчелар трябва да го отглежда край пчелина си. Наред с белия маргарит се използва и червеният маргарит.
Той е напълно подобен на белия но е по-дребен храст и цъфти през юни-юли. Един цвят отделя от 1,8 до 2,06 нектар със захарност от 30 до 47,6%. От 1 дка може да се получи от 3,9 до 11,9 кг мед. Събира се и цветен прашец.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:17
-
Написана от Super User
-
Посещения: 2127
Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи количества нектар и прашец. По данни на В. Петков за района на Видин от 1 дка се получават от 33 до 36кг. мед, а за Софийски район – от 21 до 37кг. Изследвания в чужбина посочват данни за получени над 50-60кг. мед от дка. Растението се посещава от пчелите през целия ден, като в обедните часове при благоприятни условия се изброяват над 30-40 пчели на кв.м.
Фацелията е едногодишно тревисто растение, което се среща само като културен вид, с изправено, силно разклонено стъбло, високо 50-80 см. Листата са последователни, пересто разсечени, понякога със синкав оттенък. Цветовете са правилни, двуполови, с бледосин до бледолилав цвят, събрани в охлювообразни съцветия. В едно съцветие се съдържат 30-70 цвята, в едно растение те могат да достигнат 1000 броя, а в 1 дка – над 50 млн.
Вегетационният период на фацелията е 90-100 дни. Съобразно нуждите сеитбата може да се извършва в широки граници от февруари до юни. В зависимост от условията фацелията започва да цъфти 40 до 55 дни след сеитбата. Цъфтежът започва от долния край на съцветията към върха и цъфти 15-20 дни, а продължителността на цъфтеж на целия посев е 30-50 дни в зависимост от гъстотата на посева, температурата и влажността на въздуха. Сухото и горещо време скъсява цъфтежния период, а по-хладното го удължава. Фацелията е особено взискателна към почвените условия, но най-добре се развива и отделя повече нектар на леки, плодородни почви, чисти от плевели. В зависимост от начина на сеитба тесноредова (20-30см) или широкоредова (45-50см) – е необходимо от 0.600г до 1кг. семе на дка. При широкоредовото засяване (препоръчително при чисти посеви) растенията силно се разклоняват, имат повече цветове и цъфтежът е по-продължителен.
Особено големи успехи при подобряване на пчелната паша може да се получат при сеитба на фацелията с някои бобови и фуражни култури. Опитите, проведени в Института по животновъдство – Костинброд за смесен посев на фуражен грах и фацелия са доста показателни в това отношение. От посева на фацелията с грах са получени 2440кг. зелена маса и около 5кг. мед за декар, така че тя спокойно може да замести ечемика или овеса в тези смески.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Неделя, 16 Май 2021 08:20
-
Написана от Super User
-
Посещения: 2115
Медоносни растения, дървета, храсти за пчелина – разнообразната пчелна паша е изключително важна за медоносните пчели. Всеки пчелар се стреми да увеличава медоносните растения в своя пчелин и около него. Всеки район в България е с различна медоносна растителност и с различно прашецоотделяне и нектароотделяне в различните месеци. За да бъдем успешни пчелари и да имаме целогодишно силни и здрави пчелни семейства, ние трябва да имаме около пчелина голямо разнообразие на медоносни видове. А когато имаме някакъв период на безпашие, поради липсата на цъфтяща растителност в този период, нашите пчели започват да изостават от своето развитие. Затова ние подаваме захарен сироп, като имитираме нектароотделянето в природата. Но е много по-добре да засадим точните медоносни растения, които ще стимулират нашите пчели по време на безпашие.
Ние не можем да направим главна паша за пчелите с нашите насаждения, освен ако не засадим десетки и стотици декари. Но ще можем да подпомогнем пчелите с нектар или с прашец, когато го няма в даден период в нашия пчеларски район. Какви медоносни растения, дървета и храсти за пчелина можем да засадим:
Леска
Леската е едно от първите растения, които зацъфтяват в природата. Цъфти от средата на Февруари до края на Март и отделя много важен за пчелите цветен прашец, съдържащ голям процент белтъци. Обикновенно с приносът на първия прашец от природата, пчелите се активизират и започват по-обилно да хранят майката и тя започва да снася по-интензивно яйца. Затова е много важно да имаме в района на пчелина това храстовидно растение. Можем да я засадим почти навсякъде, но поне в първите години трябва да я поливаме по-често.
Дрян
Дрянът е малко дърво, което цъфти през Март-Април. Отделя прашец и нектар, в много важен период за пролетното развитие на пчелните семейства. Също можем да си засадим 3-4 дръвчета дрян, с които да подпомогнем нашите пчели през ранната пролет.
Бяла акация
Акацията е бързо растящо дърво, което цъфти от края на Април до края на Май и е изнвазивен вид. Дава изключително много нектар и е една от първите главни паши в районите, където я има като големи насаждения. Ако в нашия район нямаме никакви акациеви дървета, можем да засадим 10-20 броя в пчелина. Акацията става за жива ограда, дава много азот на почвата и ще е добро попълнение за пчелните семейства. Ако пък имаме много свободна и пустееща земя, можем да разсадим в по-големи количества от акацията и след няколко години може и да вкусим акациев мед от нашите пчели.
Фацелия - Медоносни растения дървета храсти за пчелина
Фацелията спада към специалните медоносни растения. Цъфти от началото на Май до края на Юни или в зависимост от времето на сеитба, защото цъфти 40 дни след засаждане. Дава големи количества нектар и прашец. Можем да планираме засаждане на няколко декара около пчелина ни, когато знаем че имаме безпашен период. С помощта на фацелията, ние ще поддържаме семействата в активно състояние и в готовност за следващата главна паша
Липа
Липата е голямо дърво, което цъфти от Юни месец до началото на Юли, като дава нектар и прашец. Отделя големи количества нектар при благоприятни условия, а също от нея можем да получим и манов мед. Има региони, където няма почти никакви липи, а през времето на цъфтеж на липата няма много медоносни растения. Затова е добре в такива райони да засадим 15-20 липови фиданки (може и повече ако има къде), за да гарантираме някаква прашецова и нектарна осигуреност на нашите пчели през този период.
Бяла комунига
Бялата комунига е непретенциозно растение, което вирее навсякъде и цъфти от средата на Юни до средата на Август. Отделя доста нектар, даже и в сухи години, като цъфтежът продължава около 2 месеца. Отделя голямо количество азот, което е добре за нашата почва. Хубаво е есента или в началото на пролетта да нахвърлим семена от комунига в нашия пчелин. След като се засели, това растения ще се самозасява всяка година и по този начин ще си гарантираме някакъв поддържащ нектаропоток през сухите летни месеци.
Бял маргарит
Белият маргарит е силно раклонен многогодишен храст, който цъфти от началото на Юни до края на Септември. Отделя много нектар и малко прашец, като пчелите го посещават от рано сутрин до късно вечер, даже и в облачно и леко дъждовно време. Можем да направим жив плет от него на пчелина, като този храст е невзискателен към почвените условия. Белият маргарит е много полезен, защото дава нектар в периода на отглеждане на зимните пчели.
Лавандула
Лавандулата е многогодишно растение, което цъфти от края на Юни до средата на Август. Отделя нектар и прашец, като меда добит от лавандула е с отлични качества и аромат. Освен това можем да я ползваме и като подправка. Тя е като магнит за пчелите, които през този период на годината нямат кой знае какъв медосбор. Хубаво е да засадим 1-2 декара в пчелина или близо до него, а пчелите ще ни се отблагодарят в бъдеще.
Софора
Софора или Японска акация е изключително медоносно дърво, което цъфти през Юли или Август. Но трябва да имаме предвид, че то предпочита по-топъл климат, така че не е много подходящ за по-студените места. Можем да засадим десетина дръвчета и ще осигурим в бъдеще добър източник на нектар, през периода на отглеждане на зимните пчели.
Еводия
Еводия или Дървото на пчеларя е силно медоносно дърво, което цъфти от края на Юни до средата на Септември. Отделя изключително много нектар и прашец и е доста посещаван от пчелите през целия ден. Хубаво е да отгледаме десетина дръвчета на нашия пчелин, защото така ще си гарантираме бъдещ приток на свеж нектар в периода на създаване на зимните пчели. А ако получим достатъчно количество нектар от еводиите, можем да забравим за подхранването със захарен сироп през есента.
Независимо дали сме млади или стари, всеки пчелар е добре да засажда всяка година някакви медоносни растения в района на своя пчелин. По този начин ще увеличим в някаква степен видовото разнообразие и ще подпомогнем пчелите.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:15
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1832
Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20% белтъчини и над 17% въглехидрати. Състава на рапичното масло при старите сортове включвало в съдържанието си голямо количество (до 40-45%) вредни за организма ерукова киселина и глюкозинолати, които понижават вкусовите му качества.
Селекционирането на нови безерукови /0/ и ниско-глюкозинолатни сортове/00/ рапица създават предпоставка за отглеждането й във все повече и повече страни.
Хранителната стойност на рапичното масло се определя от масло-киселинния състав и съдържащите се в нето биологично активни вещества / витамини – А, Д, Е, К/, фосфатиди, токофероли и др.
В състава на маслото около 85% се пада на ценните незаменими мастни киселини: олеинова /65%/; линолова /20%/. Такова високоолеиново масло е с висока устойчивост на окисление, както в процеса на хранене, така и при интензивно нагряване.
Освен в хранително – вкусовата промишленост, рапичното масло намира приложение в химическата промишленост за производство на лакове, бои, сапуни, каучук и др., а през последните години в металургията и машиностроенето за производство на смазочни масла и обработка на метали.
При преработката на семената и се получава ценен белтъчен шрот, подходящ за добавяне при производството на комбинирани фуражи. Шротът от семената на безеруковите сортове съдържа незначителни количества глюкозиноити до 0,5% и по хранителни качества се приравнява към соевия шрот. В него се съдържат 45-49% белтъчини с високо съдържание на незаменими аминокиселини.
В последно време рапичното масло се явява една от основните суровини за получаване на биогориво за дизелови двигатели.
Разглежда се и възможността за използване на сламата от рапицата и други кръстоцветни за производство на картон и хартия.
Рапицата има голямо значение за повишаване културата на земеделието. Дълбоката и бързо растяща коренова система подобрява структурата на почвата и повишава водопропускливостта и аерацията й.
Зимните форми са с висок противоерозионен ефект.
При оризищата, където трудно се реализира торенето с оборски тор, рапицата с успех може да се използва за зелено торене. Освен всички изброени по-горе предимства, рапицата подобрява и фитосанитарното състояние на почвата, като намалява поражението от кореново гниене при пшеницата.
Използвана като междинна култура, рапицата освобождава най-рано площите и ги оставя чисти от плевели за следващите култури. Това спомага за повишаване ефективността от използването на единица площ. Зимната рапица има висока хранителна стойност и може да се използва за зелен фураж. В 100kg зелена маса се съдържат до 4kg протеин, 16 кръмни единици. На една кръмна единица в зелената маса на зимната рапица се падат 180-190g протеин.
Рапицата е едно от най-добрите медоносни растения. От един декар се получават до 10 kg мед.
Рапицата е била известна още от преди 4 000 години пр.н.е. Нейната родина е Средиземноморието, от където по-късно се разпространява в Азия. През 13ти век рапицата прониква в Западна Европа и става основна маслодайна култура. Най-много рапица в света се отглежда в Китай, Индия, Канада, Германия, Франция и др.
В България първите индустриални растителни маслодайни култури са били репица и по-слабо застъпената рапица. До началото на Първата световна война те са били основни източници за добиване на растително масло. Възникналият силен недостиг на масло през военните години ускорява внедряването на слънчогледа, който за 3-4 години трайно измества репицата. Една от най–съществените причини за възхода на слънчогледа е значително по-високото качество на маслото, в което няма никакви нискокачествени съставки, каквато например е била еруковата киселина в репичното и рапично масло.
До 1965г. репицата и рапицата ежегодно са засявани като технически култури, след което напълно се преустановява тяхното отглеждане. От началото на 1980 г. в страната започва системна, целенасочена, научно изследователска дейност с маслодайните видове от сем. Brassicaceae в Института по интродукция и растителни генетични ресурси “К. Малков “- гр. Садово. Пет години по-късно вече са интродуцирани и проучени повече от 360 сорта рапица от целия свят. През 1986–1987г. се предлага за внедряване първият зимуващ сорт маслодайна рапица “Маринус” /”0” тип/, а две години по-късно се регистрира и първият канолен “00” тип зимна маслодайна рапица -“Янтър”.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Понеделник, 15 Март 2021 08:20
-
Написана от Super User
-
Посещения: 2172
Едва ли ще ви съобщим нещо ново, но… пчелите измират. И това не е някакъв незначителен проблем, защото те не са обикновени насекоми. Всъщност, във всемира ни няма нищо обикновено. Всеки, абсолютно всеки организъм малък, голям, познат, неизвестен има своята роля в огромния замисъл на майката природа. А пчелите са с главна роля в този замисъл. За да избегнем изчезването на меда, пчелния восък, цветята, много растения и дървета, нашите неуморни опрашителки трябва да са с крепко здраве. Въпреки че, както винаги, сме много закъснели с опазването на пчелите, все още има какво да се направи. Един от най- добрите начини е да спрем използването на вредни пестициди. Но всеки може да се включи в борбата им за оцеляване като просто засади в градината си някои от любимите им растения. Така не само ще превърнете градината си в пчелен оазис, но тя ще изглежда ослепително. Ще ви покажем някои от растенията, които най- силно привличат медоносните насекоми.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Четвъртък, 24 Февруари 2022 06:12
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1438
Лофанта е многогодишно, силно студоустойчиво, сухо устойчиво, непретенциозно към почвата, слънцелюбиво, декоративно, силно ароматично и не на последно място – притежаващо уникални медоносни и лечебни свойства растение. Достига до два метра височина и цъфти активно почти три месеца, а по своите лечебни свойства не отстъпва много на женшена. Лофанта принадлежи към семейство устоцветни Laminae (Labiatae) и е култивирано растение. Най-широко е разпространено в Китай, Япония, САЩ, Канада и др.
Стъблото му е изправено, силно разклонено и облистено. Листата му са едри, назъбени достигащи дължина до 10 см, а на ширина до 4,5 см. Цъфти с бели дребни цветчета, събрани в класовидни съцветия, достигащи дължина до 20 см. Те са разположени по краища¬та на страничните разклонения по стъблото.
Семената му са ситни, заоблено продълговати, тъмно кафяви, запазващи кълняемостта си до 2 години.
Лофантът се размножава основно чрез семена.
Семената се засаждат в малки сандъчета (подобно на доматите)на дълбочина 0,5 см в полиетиленови оранжерии в началото на март.Поникват 5-6 дена след засаждането, а след 1 месец се пикират. На открито се засаждат едва когато се установи трайно затопляне на времето- края на април.
Разсада се засажда на редове, като разстоянието от ред до ред трябва да е 60–70 см, а от растение до растение 25-30 см. По време на вегетацията трябва да не се допуска заплевеляване, да се полива при силно засушаване, а след дъжд или поливане, почвата се разрохква.
При ранно отгледан при оранжерийни условия разсад и засаден при благоприятни метеорологични условия, растенията започват да цъфтят около средата на месец юни. Интензивно продължават да цъфтят до края на месец август.
След септември, при благоприятни условия, от разклоненията на основните стъбла продължават да израстват нови леторасли с класовидни съцветия. Макар и по-малки по размери, те продължават да цъфтят и дават нектар до падането на първите слани!
Лофанта е прекрасен медонос, медопродуктивността, на който надвишава 400 кг от хектар. Пчелите охотно посещават растенията, а полученият от ЛОФАНТ мед има много приятен аромат и ценни лечебни свойства.
Учените – фитотерапевти уверяват, че няма такова заболяване, при което лечебните свойства лофанта да не помагат. Растението ЛОФАНТ действително притежава уникални лечебни свойства, затова се счита за символ на младостта и красотата. Той понижава кръвното налягане, регулира обмяната на веществата, прочиства кръвта, унищожава болестотворните микроби. В тибетската медицина наземната част на лофанта се използва като общо укрепващо и забавящо стареенето средство, а също и при гастрити, функционално разстройство на жлъчката, хепатити, действа благоприятно при лечението на пострадали от радиация.
За съжаление ЛОФАНТ е непознато растение на българските пчелари. А по своите медоносни качества не отстъпва на фацелията, а освен това е и ценна билка.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Петък, 27 Ноември 2020 07:14
-
Написана от Super User
-
Посещения: 3127
Медоносни растения, дървета, храсти за пчелина – разнообразната пчелна паша е изключително важна за медоносните пчели. Всеки пчелар се стреми да увеличава медоносните растения в своя пчелин и около него. Всеки район в България е с различна медоносна растителност и с различно прашецоотделяне и нектароотделяне в различните месеци. За да бъдем успешни пчелари и да имаме целогодишно силни и здрави пчелни семейства, ние трябва да имаме около пчелина голямо разнообразие на медоносни видове. А когато имаме някакъв период на безпашие, поради липсата на цъфтяща растителност в този период, нашите пчели започват да изостават от своето развитие. Затова ние подаваме захарен сироп, като имитираме нектароотделянето в природата. Но е много по-добре да засадим точните медоносни растения, които ще стимулират нашите пчели по време на безпашие.
Ние не можем да направим главна паша за пчелите с нашите насаждения, освен ако не засадим десетки и стотици декари. Но ще можем да подпомогнем пчелите с нектар или с прашец, когато го няма в даден период в нашия пчеларски район. Какви медоносни растения, дървета и храсти за пчелина можем да засадим:
Леска
Леската е едно от първите растения, които зацъфтяват в природата. Цъфти от средата на Февруари до края на Март и отделя много важен за пчелите цветен прашец, съдържащ голям процент белтъци. Обикновенно с приносът на първия прашец от природата, пчелите се активизират и започват по-обилно да хранят майката и тя започва да снася по-интензивно яйца. Затова е много важно да имаме в района на пчелина това храстовидно растение. Можем да я засадим почти навсякъде, но поне в първите години трябва да я поливаме по-често.
Дрян
Дрянът е малко дърво, което цъфти през Март-Април. Отделя прашец и нектар, в много важен период за пролетното развитие на пчелните семейства. Също можем да си засадим 3-4 дръвчета дрян, с които да подпомогнем нашите пчели през ранната пролет.
Бяла акация
Акацията е бързо растящо дърво, което цъфти от края на Април до края на Май и е изнвазивен вид. Дава изключително много нектар и е една от първите главни паши в районите, където я има като големи насаждения. Ако в нашия район нямаме никакви акациеви дървета, можем да засадим 10-20 броя в пчелина. Акацията става за жива ограда, дава много азот на почвата и ще е добро попълнение за пчелните семейства. Ако пък имаме много свободна и пустееща земя, можем да разсадим в по-големи количества от акацията и след няколко години може и да вкусим акациев мед от нашите пчели.
Фацелия
Фацелията спада към специалните медоносни растения. Цъфти от началото на Май до края на Юни или в зависимост от времето на сеитба, защото цъфти 40 дни след засаждане. Дава големи количества нектар и прашец. Можем да планираме засаждане на няколко декара около пчелина ни, когато знаем че имаме безпашен период. С помощта на фацелията, ние ще поддържаме семействата в активно състояние и в готовност за следващата главна паша.
Липа
Липата е голямо дърво, което цъфти от Юни месец до началото на Юли, като дава нектар и прашец. Отделя големи количества нектар при благоприятни условия, а също от нея можем да получим и манов мед. Има региони, където няма почти никакви липи, а през времето на цъфтеж на липата няма много медоносни растения. Затова е добре в такива райони да засадим 15-20 липови фиданки (може и повече ако има къде), за да гарантираме някаква прашецова и нектарна осигуреност на нашите пчели през този период.
Бяла комунига
Бялата комунига е непретенциозно растение, което вирее навсякъде и цъфти от средата на Юни до средата на Август. Отделя доста нектар, даже и в сухи години, като цъфтежът продължава около 2 месеца. Отделя голямо количество азот, което е добре за нашата почва. Хубаво е есента или в началото на пролетта да нахвърлим семена от комунига в нашия пчелин. След като се засели, това растения ще се самозасява всяка година и по този начин ще си гарантираме някакъв поддържащ нектаропоток през сухите летни месеци.
Бял маргарит
Бял маргарит Медоносни растения дървета храсти за пчелина
Белият маргарит е силно раклонен многогодишен храст, който цъфти от началото на Юни до края на Септември. Отделя много нектар и малко прашец, като пчелите го посещават от рано сутрин до късно вечер, даже и в облачно и леко дъждовно време. Можем да направим жив плет от него на пчелина, като този храст е невзискателен към почвените условия. Белият маргарит е много полезен, защото дава нектар в периода на отглеждане на зимните пчели.
Лавандула
Лавандулата е многогодишно растение, което цъфти от края на Юни до средата на Август. Отделя нектар и прашец, като меда добит от лавандула е с отлични качества и аромат. Освен това можем да я ползваме и като подправка. Тя е като магнит за пчелите, които през този период на годината нямат кой знае какъв медосбор. Хубаво е да засадим 1-2 декара в пчелина или близо до него, а пчелите ще ни се отблагодарят в бъдеще.
Софора
Софора или Японска акация е изключително медоносно дърво, което цъфти през Юли или Август. Но трябва да имаме предвид, че то предпочита по-топъл климат, така че не е много подходящ за по-студените места. Можем да засадим десетина дръвчета и ще осигурим в бъдеще добър източник на нектар, през периода на отглеждане на зимните пчели.
Еводия
Еводия или Дървото на пчеларя е силно медоносно дърво, което цъфти от края на Юни до средата на Септември. Отделя изключително много нектар и прашец и е доста посещаван от пчелите през целия ден. Хубаво е да отгледаме десетина дръвчета на нашия пчелин, защото така ще си гарантираме бъдещ приток на свеж нектар в периода на създаване на зимните пчели. А ако получим достатъчно количество нектар от еводиите, можем да забравим за подхранването със захарен сироп през есента.
Независимо дали сме млади или стари, всеки пчелар е добре да засажда всяка година някакви медоносни растения в района на своя пчелин. По този начин ще увеличим в някаква степен видовото разнообразие и ще подпомогнем пчелите.