- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Неделя, 16 Май 2021 08:20
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1611
Медоносни растения, дървета, храсти за пчелина – разнообразната пчелна паша е изключително важна за медоносните пчели. Всеки пчелар се стреми да увеличава медоносните растения в своя пчелин и около него. Всеки район в България е с различна медоносна растителност и с различно прашецоотделяне и нектароотделяне в различните месеци. За да бъдем успешни пчелари и да имаме целогодишно силни и здрави пчелни семейства, ние трябва да имаме около пчелина голямо разнообразие на медоносни видове. А когато имаме някакъв период на безпашие, поради липсата на цъфтяща растителност в този период, нашите пчели започват да изостават от своето развитие. Затова ние подаваме захарен сироп, като имитираме нектароотделянето в природата. Но е много по-добре да засадим точните медоносни растения, които ще стимулират нашите пчели по време на безпашие.
Ние не можем да направим главна паша за пчелите с нашите насаждения, освен ако не засадим десетки и стотици декари. Но ще можем да подпомогнем пчелите с нектар или с прашец, когато го няма в даден период в нашия пчеларски район. Какви медоносни растения, дървета и храсти за пчелина можем да засадим:
Леска
Леската е едно от първите растения, които зацъфтяват в природата. Цъфти от средата на Февруари до края на Март и отделя много важен за пчелите цветен прашец, съдържащ голям процент белтъци. Обикновенно с приносът на първия прашец от природата, пчелите се активизират и започват по-обилно да хранят майката и тя започва да снася по-интензивно яйца. Затова е много важно да имаме в района на пчелина това храстовидно растение. Можем да я засадим почти навсякъде, но поне в първите години трябва да я поливаме по-често.
Дрян
Дрянът е малко дърво, което цъфти през Март-Април. Отделя прашец и нектар, в много важен период за пролетното развитие на пчелните семейства. Също можем да си засадим 3-4 дръвчета дрян, с които да подпомогнем нашите пчели през ранната пролет.
Бяла акация
Акацията е бързо растящо дърво, което цъфти от края на Април до края на Май и е изнвазивен вид. Дава изключително много нектар и е една от първите главни паши в районите, където я има като големи насаждения. Ако в нашия район нямаме никакви акациеви дървета, можем да засадим 10-20 броя в пчелина. Акацията става за жива ограда, дава много азот на почвата и ще е добро попълнение за пчелните семейства. Ако пък имаме много свободна и пустееща земя, можем да разсадим в по-големи количества от акацията и след няколко години може и да вкусим акациев мед от нашите пчели.
Фацелия - Медоносни растения дървета храсти за пчелина
Фацелията спада към специалните медоносни растения. Цъфти от началото на Май до края на Юни или в зависимост от времето на сеитба, защото цъфти 40 дни след засаждане. Дава големи количества нектар и прашец. Можем да планираме засаждане на няколко декара около пчелина ни, когато знаем че имаме безпашен период. С помощта на фацелията, ние ще поддържаме семействата в активно състояние и в готовност за следващата главна паша
Липа
Липата е голямо дърво, което цъфти от Юни месец до началото на Юли, като дава нектар и прашец. Отделя големи количества нектар при благоприятни условия, а също от нея можем да получим и манов мед. Има региони, където няма почти никакви липи, а през времето на цъфтеж на липата няма много медоносни растения. Затова е добре в такива райони да засадим 15-20 липови фиданки (може и повече ако има къде), за да гарантираме някаква прашецова и нектарна осигуреност на нашите пчели през този период.
Бяла комунига
Бялата комунига е непретенциозно растение, което вирее навсякъде и цъфти от средата на Юни до средата на Август. Отделя доста нектар, даже и в сухи години, като цъфтежът продължава около 2 месеца. Отделя голямо количество азот, което е добре за нашата почва. Хубаво е есента или в началото на пролетта да нахвърлим семена от комунига в нашия пчелин. След като се засели, това растения ще се самозасява всяка година и по този начин ще си гарантираме някакъв поддържащ нектаропоток през сухите летни месеци.
Бял маргарит
Белият маргарит е силно раклонен многогодишен храст, който цъфти от началото на Юни до края на Септември. Отделя много нектар и малко прашец, като пчелите го посещават от рано сутрин до късно вечер, даже и в облачно и леко дъждовно време. Можем да направим жив плет от него на пчелина, като този храст е невзискателен към почвените условия. Белият маргарит е много полезен, защото дава нектар в периода на отглеждане на зимните пчели.
Лавандула
Лавандулата е многогодишно растение, което цъфти от края на Юни до средата на Август. Отделя нектар и прашец, като меда добит от лавандула е с отлични качества и аромат. Освен това можем да я ползваме и като подправка. Тя е като магнит за пчелите, които през този период на годината нямат кой знае какъв медосбор. Хубаво е да засадим 1-2 декара в пчелина или близо до него, а пчелите ще ни се отблагодарят в бъдеще.
Софора
Софора или Японска акация е изключително медоносно дърво, което цъфти през Юли или Август. Но трябва да имаме предвид, че то предпочита по-топъл климат, така че не е много подходящ за по-студените места. Можем да засадим десетина дръвчета и ще осигурим в бъдеще добър източник на нектар, през периода на отглеждане на зимните пчели.
Еводия
Еводия или Дървото на пчеларя е силно медоносно дърво, което цъфти от края на Юни до средата на Септември. Отделя изключително много нектар и прашец и е доста посещаван от пчелите през целия ден. Хубаво е да отгледаме десетина дръвчета на нашия пчелин, защото така ще си гарантираме бъдещ приток на свеж нектар в периода на създаване на зимните пчели. А ако получим достатъчно количество нектар от еводиите, можем да забравим за подхранването със захарен сироп през есента.
Независимо дали сме млади или стари, всеки пчелар е добре да засажда всяка година някакви медоносни растения в района на своя пчелин. По този начин ще увеличим в някаква степен видовото разнообразие и ще подпомогнем пчелите.
- Детайли
-
Категория: Медоносни дървета и храсти
-
Публикувана на Петък, 27 Ноември 2020 07:07
-
Написана от Super User
-
Посещения: 1647
Мента (Mentha) е род многогодишни тревисти растения от семейство Устноцветни. Разпространена е главно в северния умерен пояс. В България се срещат около 9 вида с многобройни вариации, от които се отглежда M. piperita – черна мента и джоджен – M. spicata.
Стъблото е клонесто, високо около 0,70 m, четириръбесто, листата са прости, продълговати, остро назъбени. Цветовете са червеникавовиолетови, събрани в класовидни съцветия; семената са дребни. Всички надземни части на растението съдържат етерично масло с главна съставна част ментол (45 – 65%). От надземната маса, получена от 1 декар, прибрана в пълен цъфтеж през слънчево време, се получава при парна дестилация около 3 – 5 kg етерично масло. В България се култивира по поречията на реките Марица, Тунджа, Вит и др. Използването на ментата като алтернативна култура се състои в ментов лист, предназначен за износ или за употреба като трапезен чай. При подходяща агротехника и неполивни условия, добивите са около 150 – 200 kg/da. При фамилни площи с малък размер и много добро торене и поливане, добивите са над 300 kg/da. За фамилни терени оптимумът е 10 – 50 da. При добив 400 kg сух ментов лист приходите са от порядъка на 640 – 800 лв. бруто доход от декар, в зависимост от цената на изкупуване по време на сезона.
Ментата се отглежда като двугодишна и многогодишна култура. Тъй като разходите по размножаването са сравнително високи, по-изгодно е и по-продължителното отглеждане на ментата на едно и също място.
Добри предшественици за ментата са тези, които оставят почвата сравнително чиста от плевели и в добро структурно състояние. Подравняването на терена е особено важно поради необходимостта от голям брой поливки и равномерно овлажняване на почвата. След изравняването на терена се изхвърлят 2 – 4 t/da оборски тор, 40 kg/da суперфосфат и 10 – 20 kg/da калиев тор.
Торенето с минерални торове увеличава добива с 40 – 50%, а органично-минералното – до два пъти. Торовете се заорават на 25 cm с дълбока оран, която трябва да се извърши през юли, август или началото на септември.
Размножаване
Ментата се размножава вегетативно чрез коренища, засадени през есента, пролетта или през лятото; разсад през пролетта; вкоренени резници или връхчета през пролетта или през есента. Традиционно за България е есенното засаждане чрез коренища през октомври. Коренищата се получават от старо, подлежащо на разораване насаждение или по-добре от специални маточници, в които ментата се отглежда на по-висок агрофон и се коси късно, за да се получат качествени коренища. Коренищата се изваждат с картофовадъчна машина, нож-скоба или плуг без отметателна дъска.
Лечебни свойства и употреба на ментата
Използва се надземната част на растението, и по-точно листата, в които се съдържат етерични масла с главна съставна част ментол. Той е причината за ароматните и освежаващи свойства на билката. Етеричното масло се извлича чрез парна дестилация. Ако сами ще берете мента, трябва да знаете, че най-подходящото време е през юли и август, в началото на цъфтежа им. Сушат се на сянка или в сушилня при температура до 30 градуса.
Ментата е една от най-използваните билки поради многото си полезни въздействия. Древните римляни ароматизирали с нея залите за тържества и пирове, защото смятали, че мирисът на мента усилва мозъчните функции и подобрява паметта. Именно затова тогавашните студенти ходели на занятия с венци от растението.
От мента се прави ментов лист, предназначен за употреба като трапезен чай. Той е много полезен при есенно-зимния сезон. Студеният ментов чай е чудесно разхлаждащо питие за топлите летни дни, а горещият е отличен начин да решите проблема си след преяждане.
Ментоловото масло помага срещу гадене, болки в стомаха, метеоризъм (газове в червата). Ментата успокоява спазмите в храносмилателните пътища, възвръща апетита. Важно е да се приема в малки дози в чай например. Има и противовъзпалително и жлъчегонно въздействие. Ментата е подходяща билка за лечение при заболявания на жлъчните пътища, жлъчнокаменна болест, хроничен панкреатит, разстройство.
Ментолът е съставна част и на много лекарства за сърдечносъдови заболявания.[1] Ментата се използва и при лечение на горните дихателните пътища при бронхити. Действа антисептично и болкоуспокояващо.
Народната медицина казва, че ментата е подходяща билка за лечение при виене на свят, безсъние, главоболие, депресия, епилепсия. Отварата от листа се прилага при нервна възбуда, при възпаление на венците и зъбобол. Ефикасни са и гаргарите с мента. Тя помага и за премахването на лошия дъх в устата. В случая накиснете листа от мента за 8 дни в червено вино в съотношение 1 към 10. Получената смес използвайте за жабурене или пиене (по две супени лъжици след ядене).
При мигрени, простуда, кашлица, възпаления на синусите, умора, шок, нервно напрежение са удачни инхалациите с ментово масло. Масажът с ментово масло е ефективен при нарушения в менструалния цикъл. От мента се правят и компреси при кожни обриви, натъртвания и циреи.
Внимавайте да не сте алергични към тази билка. Тогава избягвайте да вдишвате парите на ментовото масло.
Ментата се използва широко и в кулинарията. Придава аромат на плодови салати, особено с ягоди, конфитюри, кремове, безалкохолни напитки и сладоледи. Много интересна е комбинацията ѝ с шоколад или с алкохолен коктейл. Освен в хранително-вкусовата промишленост, тази билка намира приложение и в козметиката (ментата е съставка на парфюми, сапуни, пасти за зъби и вода за уста) и ароматерапията. Много хора използват ментата и като средство за прогонване на комари. Отглеждат я в саксии и поставят торбички с изсушена мента в гардероби и шкафове. Ментоловото масло също е и екологичен инсектицид срещу оси, мравки и хлебарки.
