Грижи за пчелните семейства през месец януари

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Сряда, 31 Декември 2025 04:30

Написана от Super User

Посещения: 56

За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец, температурите са относително ниски и за пчелните семейства този месец е период на пълен покой. През този месец жизнените функции в организма на отделните индивиди в пчелното семейство са сведени до възможния минимум.
За нашите климатични условия януари е типичен зимен месец, температурите са относително ниски и за пчелните семейства този месец е период на пълен покой. През този месец жизнените функции в организма на отделните индивиди в пчелното семейство са сведени до възможния минимум. Образуването на зимното кълбо в гнездото позволява да се намалят окислителните процеси в тялото на пчелите в резултат на по-малкия приток на кислород от външния въздух. Колкото е по-добре стеснено е гнездото на семейството и по-плътна маса образуват пчелите в него, толкова по-добре протича зимуването.
Пчелите консумират по-малко храна, по-малко се изтощават физиологически и живеят по-дълго през пролетта. За доброто зимуване на пчелите в уплътнението зимно кълбо допринася твърде много и увеличената концентрация на въглероден двуокис, отделящ се при обменните процеси в организма на пчелите.

Пчелите могат да издържат на много висока концентрация на въглероден двуокис-до 300 пъти по-висока от съдържанието му в атмосферния въздух. Увеличаването на концентрацията на въглероден двуокис и намаленият достъп на кислород в зимното кълбо са предпоставките за намаляване на окислителните процеси в клетките и в целия организъм на пчелите, в резултат на което пчелните семейства презимуват по-добре. Това обаче не означава, че през зимния период пчелите нямат нужда от кислород. Той е необходим за дишането им, но поради това ме те са в неподвижно състояние, нуждата от него за протичането на обменните процеси в тялото им е многократно намалена, особено в периферната част на кълбото. Затова и входът на кошера силно се стеснява, без да се затваря на пълно.

В зимното кълбо пчелите поддържат оптимална температура за икономично зимуване. Докато майката не снесе яйца и пчелите не започнат да отглеждат пило, в зимното кълбо се подържа температура между 13 и 25-27 гр.С. При нашите климатични условия и при различните системи кошери до появата на пило пчелите регулират температура в границите от 12,8-27,2 гр.С. Ако температурата в него спадне до 14 гр.С, пчелите се активизират, поемат храна, раздвижват се и за около 60-90 минути я повишават до 25-27 гр.С в тази част на гнездото /центъра/. След това отново преминават в състояние на покой. За 17 и 25 часа тази температура отново се понижава в центъра до 14 гр.С, а в повърхностния слой на кълбото до 12,8 гр.С. Тогава центъра на кълбото се активизира и температурата се повишава.

Колкото са повече пчелите, които образуват зимното кълбо, и по-добре стеснено е самото гнездо, толкова по-дълго време се задържа топлината в него, а интервалите между активизирането на пчелите в центъра му са по-дълги. Това е причината слабите семейства и семействата с разширени гнезда да зимуват лошо-много по-често се налага центърът на кълбото да повишава температурата поради по слабото й задържане от неговия повърхностен слой. При образуването на зимното кълбо е добре подготвено гнездо пчелите уплътняват напълно пространство, в което то е разположено. То влиза в празните килийки на питите и главите им се допират до средостението на килийките, а пространствата между питите междурамията, междините/ се изпълват с пчели. Образува се плътна маса от пчели с форма на елипса, което позволява описаното регулиране на температурата в кълбото. Когато хранителните запаси не са подредени правилно при зазимяването –в централната част от гнездото са оставени пити с изцяло запълнени с мед и прашец килийки, пчелите не образуват единно кълбо, тъй като не могат да влязат в килийките, а остават само в междурамъчното пространство. В такива случаи те или образуват кълбото странично от центъра на гнездото, ако има по.празни пити, или се прехвърлят на пити зад преградната дъска, ако са оставени.

При принудително зимуване на изцяло запълнени с мед пити пчелите не образуват едно зимно кълбо с един център за регулиране на температурата му, а няколко микрокълба на питите и всяко регулира температурата за себе си. Тези микрокълба се образуват на различни места в междурамията-пчелите освобождават килийките в определен участък от двете страни на питата, влизат в тях и този участък става център на микрокълбото, който регулира температурата само на това микрокълбо. Измерването на температурата с термометри в гнездата на така зазимени семейства показва, че всяко микрокълбо е независимо от останалите, т.е. има свой ритъм на повишаване на температурата. Този начин на зимуване влошава живота на пчелите.

Вместо да зимуват в едно голямо кълбо, пчелите зимуват в малки кълба, както зимуват слабите семейства. Ето защо пчелите само по принуда остават да зимуват върху пити с напълно заети килийки. Пчелите приспособили се към пълен зимен покой и неговото нарушаване вреди за доброто им презимуване. Затова през януари не е полезно да се дава на пчелите храна-кърмова маса, дори мед в пити или кристализирал, даден като питка над кълбото. Даването на храна през този месец може да навреди на пчелите в няколко направления. От пълен покой, те инстинктивно преминават в активно състояние-повишават температурата в кълбото, за да могат отделните пчели от неговата повърхност да се отделят и да стигнат до храната, да я разтворят и пренесат в течно състояние до килийките на питите. Тази дейност продължава повече от 10-15 дни, през което време пчелите са в повишена активност и консумират повече храна, за да отделят нужната за това топлина. Наред с това те трябва да преработват захарта в усвоима за тях форма-да превърнат сложните захари в прости, като отделят от жлезите си ензима инвертаза, което ги изтощава физиологически. Активизирането на пчелите и преработката на захарта довеждат до появата напило в семейството, а появи ли се пило, пчелите инстинктивно повишават температурата до 34,5-35 гр.С и я поддържат на това равнище през целия период на развитие на пчелата до нейното излюпване. Независимо от външната температура, която може да бъде и минус градуси, в участъка с пило в гнездото тя се поддържа на 35 гр.С. Продължителното поддържане на високата температура в гнездото за отглеждането на преждевременно предизвикано чрез дадената храна пило е причината за изтощаване на пчелите и за високата зимно-пролетна смъртност.

През януари и въобще през целия зимен период на пчелните семейства, останали без храна в централната част на гнездата, вместо твърда храна трябва да се дават пити с мед. За тази цел трябва да се преразпределят медовите запаси в гнездото чрез разместване на питите или чрез обръщането им. Ако в гнездото храната е привършена, което е недопустимо при нормална подготовка и зазимяване, в замяна на празните пити на пчелите трябва да се дават пити с мед от склада. Няма ли такива пити, на гладните пчелни семейства трябва да се даде от центрофугирания и вече кристализирал мед, завит в марля или друга рядка тъкан, под формата на питка над кълбото. При различните наблюдения е установено, че когато през зимата няма възможност да се даде на пчелите мед, по-добри резултати се получават, ако им се даде топъл захарен сироп /1,5 кг захар на 1 л вода/, който се налива в пита и тя се поставя да самото зимни кълбо, отколкото твърда храна над кълбото.

При давенето на пита със сироп пчелите бързо се активизират, повишават температурата в гнездото, разпускат кълбото, веднага разнасят сиропа по питите в центъра и на другия ден кълбото е отново образувано и пчелите са минали в зимен покой. За да презимуват добре пчелните семейства, трябва да бъдат добре подготвени и да се зазимят, че през целия зимен период да имат достатъчно храна в централната част на гнездото и да не се налага даването на допълнителна храна. Пчеларят трябва да посещава пчелина периодично, както след буря, за да се ориентира за състоянието на кошерите и при повреда да бъдат отстранени. Трябва да се извършва прослушване на кошерите, които го ориентират за състоянието им по косвен път- по издавания от пчелите шум.

Прослушването се извършва с тънък пластмасов маркуч, единият край на който се вкарва през входа под питите в гнездото, а другият се поставя в ухото. При нормално зимуване пчелите издават равномерен и тих, но постоянен шум. Когато при някое семейство се констатира ненормален шум, трябва да се разкрие причината. За целта трябва да се вземе проба от дъното на кошера. Пробата се взема през входа чрез подгънат като буква Г тел, с който се издърпват на прилетната дъска умрели пчели отпадъци от дъното и др.При наличие на мишка в гнездото в извадените отпадъци има коремчета па пчели без гърдите и главата, мишката не яде хитинената част на пчелата. При наличието на много кристалчета захар в отпадъците на дъното причината за безпокойствието на пчелите е кристализиралия в питите мед.

Силния шум, многото частици от отпечатки и падналите на дъното цели неповредени пчели са указание, че семейството е осиротяло-при почукване по стената на кошера шумът се усилва и дълго време не затихва, като се долавят силни единични звуци от отделни пчели. При липса на шум пчелите явно са загинали. Ако от дъното се извадят пчели с без надути коремчета, явно са загинали от глад. При такива случай кошерът се внася на топло, отваря се и пчелите се напръскват с топъл сироп. Ако пчелите са паднали скоро, значителна част от тях ще се съвземат след затоплянето им. Празните пити се заменят с пити с мед от склада или от една от крайните пити с мед от другите кошери, подрежда гнездото, кошерът се затваря и се оставя да престои в стаята до вечерта.

Пчелите се вдигат на питите сами, след като са се затоплили и поели от храната те идват в нормално състояние. През нощта кошерът се изнася на по-хладно място и на сутринта кошерът се връща в пчелина. Когато в кошера не се чува шум и от дъното не се извличат с тела умрели пчели, това означава, че пчелите са били силни изтощени още през есента от преработването на много захар и са загинали още до настъпването на студовете. При такива случаи по дъното ще има единични пчели, а по питите в гнездото няма следа от образуване на зимно кълбо. През този месец пчеларят продължава ремонта на инвентара и подготовката му за следващият сезон.

Календар на пчеларя за месец декември

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Петък, 21 Ноември 2025 13:38

Написана от Super User

Посещения: 248

Cъстояние на пчелните семейства

Всичко е притихнало – животът в пчелина като че ли е замрял. Това е само привидно. Пчелното семейство се намира в относителен покой, събрано на кълбо. То е в това състояние през първата половина на зимата, докато още не се е появило ново пило. Само понякога някоя пчела, подмамена от слънчевите лъчи по обяд, плахо се подава на входа, но усетила студения полъх на зимния вятър, бързо се прибира. В средата на зимното кълбо има един ограничен по площ топлинен център с постоянна висока температура от 30-32, дори до 36°С, а в останалата част температурата е средно 21-22°С, като в някои случаи спада до 10,7°С.

Терморегулацията в зимното кълбо се направлява от промените на околната температура, а образуването на топлината става в резултат от обмяната на веществата в тялото на пче­лите. Колкото е по-ниска външната температура, толкова по-нагъсто се събират пчелите, кълбото се свива и неговата топлоизлъчваща повърхност намалява. Интересното е, че пчелите от повърхността на кълбото се притискат плътно една до друга подобно керемидите на покрива
, като подпъхват главите и гърдите си под коремчетата на стоящите над тях. По този начин те образуват нещо като „кора“, която помага за по-доброто задържане на топлия въздух в кълбото. Когато времето е много студено за направят по-голямо уплътняване част от пчелите се напъхват и в празните килийки на питите. Когато все пак температурата в кълбото спадне до определения минимум, пчелите от вътрешността, които са по-нарядко разположени, започват да произвеждат топлина чрез съкращаване на гръдната мускулатура, при което се чува характерното жужене. В резултат на това температурата на кълбото отново се повишава.
Мускулната енергия и образуването на топлина са за сметка на консумацията на мед, който пчелите, намиращи се в контакт с него, смучат, след което отстъпват мястото си на другите. С изразходването на меда в обсега на пчелното кълбо то бавно се придвижва нагоре и назад по питите в топлата зона, след което се премества на съседните пити. Придвижването на пчелите върху съседните пити през зимата обаче може да стане само през дните, когато макар и за кратко температурата на външния въздух се повиши над 8°С и пчелното кълбо временно се разпусне. При продължително студено време или ако над рамките не са предвидени проходи за преминаване, пчелите не успяват да се придвижат и загиват от глад при наличност на мед в кошера, напъхани в празните килийни. Затова при зазимяването във всяка пита трябва да има не по-малко от 1,5-2 кг мед, който е достатъчен за презимуване на пчелите, намиращи се на питата. При движението на кълбото пчелите от повърхността му се преместват навътре, а тези от вътрешността отиват на повърхността. По този начин се облекчава състоянието на периферните пчели, които са изложени на най-голям студ. В зависимост от силата на пчелното семейство и от външната температура консумацията през първата половина на зимата, докато още няма пило, е от 0,5 до 0,8 кг мед на месец.

През това време пчелите изразходват минимално количество белтъчни вещества, и то предимно резервни от т. нар. мастно тяло. Установено е обаче, че и през зимата млечицето участвува в храната на майката. С използуването на храната от организма на пчелите при дишането се отделят като отпадъчни продукти вода и въглероден двуокис, а в дебелото (задното) черво се натрупват несмлени остатъци. Водата под формата на водни пари се поглъща от топлия въздух, който като по-лек напуска кълбото и отива нагоре, за да излезе навън през горния вход, или влагата се задържа от възглавниците и други затоплящи материали. Ако няма такава възможност, влагата остава в гнездото, като причинява силно безпокойство на пчелите и овлажняване на студените стена на кошера и непокритите с пчели пити, от което те плесенясват. При голяма въздушна влажност семействата може да загинат. Незапечатаният мед или сироп е силно хигроскопичен, лесно вкисва и причинява диария, от което питите и вътрешността на гнездото се замърсяват, пчелното кълбо се разстройва и семейството може частично или напълно да загине. Въглеродният двуокис е по-тежък и пада надолу. За разлика от активния сезон, когато за отглеждането на пилото има нужда от чист въздух, сега тази нужда е 15 пъти по-малка, като в кълбото съдържанието на кислород спада, а на въглероден двуокис се повишава. В този случай повишеното съдържание на въглероден двуокис се отразява благоприятно, тъй като окислителните и обменните процеси в пчелния организъм се забавят. Благодарение на това разходът на енергия, консумацията на храна и натрупването на несмлени остатъци са по-малко, в резултат на което се постига по-голяма продължителност на живота на пчелите.
Работа на пчеларя

След като правилно е зазимил пчелните семейства и е взел всички необходими мерки за тяхното благополучно зимуване, пчеларят трябва от време на време да навестява пчелина, за да отстрани някои евентуални нередности. Сериозна опасност за живота на пчелите са тяхното обезпокояване и разстройването на кълбото от сътресение, причинено от животни, хора, превозни средства, от мишки в гнездото, от ниски клони на дърветата и др. През зимата пчеларят трябва да ремонтира стария и да подготви необходимия нов инвентар, да скове рамки и да опъне тел на тях.

Стареене на питите, смяна

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Петък, 10 Октомври 2025 05:42

Написана от Super User

Посещения: 470

Животът на пчелните семейства е силно свързан с питите в кошерите. Върху питите пчелите отглеждат пило, складират мед и прашец за зимния сезон и върху тях образуват зимното кълбо. Затова от качеството на питите до голяма степен зависи общото състояние на пчелното семейство. Поради непрекъснатото отглеждане на пило с течение на времето питите в гнездото се овехтяват и стават негодни. Ако в тях не се отглежда пило, каквито са магазинните пити, те се използват повече години.

Питите стареят не поради промени на восъка, от който са изградени, а поради отглеждането в килийките им на много поколения пило. От всяко излюпено поколение в тях остават ризичките на личинките и какавидите, които плътно прилепват към стените, а на дъното се натрупват остатъци от храносмилателния им апарат. В резултат на това се изменя цветът и се намалява обемът на килийките, а се увеличава масата на питата. След излюпването на две поколения пило цветът на питата става бледожълт, след пет поколения – кафяв, а след десет – тъмнокафяв. Новоизградена Дадан-блатова пита тежи 0,140-0,150 кг, след излюпването на шест поколения пило – двойно повече, а след 15 поколения – почти три пъти повече. При двегодишно използване на питите (след излюпването на 12-15 поколения пило) обемът на килийките се намалява с около 10%. Вследствие на това майката неохотно снася яйца в такива килийки, а излюпените от тях пчели са по-дребни, с по-слаба мускулатура, по-малка медова гушка и по-късо хоботче. Като се има предвид каква роля играят питите в живота на пчелното семейство, всяка година трябва да се сменят по 4-5 дадан-блатови гнездови пити и по 6-8 пити от многокорпусни кошери. Ефективното обновяване на пчелните гнезда се отразява благоприятно върху жизнеността на пчелните семейства, върху тяхната продуктивност и здравословно състояние. Най–добре е да се обновяват гнездата по-често: ежегодно да се сменят половината от питите.

За да се увеличи общото количество на питите в пчелините, трябва да използват восъкоотделителната способност на пчелите през активния пчеларски сезон за строеж на нови пити.

Грижи за пчелите през юли

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Неделя, 20 Юли 2025 11:42

Написана от Super User

Посещения: 468

През месец юли главна паша в полските райони е слънчогледовата, а в планинските - от естествените ливади.
През юли пчелните семейства са в активно състояние. Пчелите намират източници на нектар и прашец и продължават да водят активен живот. Периодът на естественото им размножаване на пчелите за повечето от районите на страната, с изключение на високопланинската част, където ливадната паша е в началото, е вече преминал. Ето защо пчелите започват да се подготвят за зимата. Донасяният нектар постепенно започват да разполагат в плодника, с което площите за снасяне на майката непрекъснато намаляват, а при обилен принос и напълно се блокират. Започва да се ограничава отглеждането на търтеевото пило и дори напълно се прекратява. Пчелите изтикват наличните търтеи по стените и дъното на кошера и скоро ги изгонват напълно.

През месец юли главна паша в полските райони е слънчогледовата, а в планинските - от естествените ливади. Пчелните семейства трябва да бъдат изкарани до пашата, ако тя отстои на повече от 2 км от пчелина. Пренасянето им на по-близко разстояние за паша трябва да се съобразява с опасността от връщането на значителна част от летящите пчели на старото им място. Топлите нощи изискват осигуряването на по-голям обем на гнездото и вентилация на кошерите при транспортирането им. Настаняването в слънчогледовите блокове трябва да стане така, че да се осигурява пълното опрашване на масива от растения върху цялата площ.

Както при използването на слънчогледовата, така и на високопланинската ливадна паша обемът на гнездата през юли трябва да е силно разширен. Майката трябва да има на разположение поне 7-8 пити за снасяне на яйца при дадан-блатовите и 10 пити при многокорпусните кошери. Особено внимание трябва да се отдели на семействата, използващи слънчогледовата паша. Периодично от плодника трябва да се изваждат по 3-4 пити с мед и прашец и вместо тях в центъра на гнездото да се дават пити с празни килийки за снасяне от майката.

На всички семейства през юли трябва да се осигури добра вентилация с пускане на дъната, отваряне на всички входове на корпусите, засенчване с трева и клони. По този начин много пчели се освобождават от вентилиране и се включват в медосбора и в отглеждането на пилото. Системното поставяне на празни пити в центъра на гнездото позволява на майката да снася активно, което е важна предпоставка за получаването на много млади пчели за зазимяването.

Когато се използва ливадната паша във високопланинските райони, пити от плодника не е необходимо да се подменят при наличие на магазини и корпуси над гнездата. Само на по-слабите семейства, които не са се качили в магазина, и то при обилно нектароотделяне, може да се наложи поставянето на празни пити в плодника за снасяне на яйца от майката. Когато обаче ливадната паша се съпътства с появата на мана, което понякога се случва в планинските райони със смърчови масиви, такова подменяне на пити се налага, за да не се ограничават отглеждането на пило и развитието на семействата. При високопланинската паша майката в многокорпусните кошери трябва да се ограничи с ханемановата решетка в долния корпус, в който всички пити трябва да са почти празни. В тях тя снася и докато се запълнят с пило, пчелите слагат и мед, и цветен прашец, без да блокират силно площите им (медът се складира главно в горните етажи).

В края на месец юли, а където няма слънчоглед и ливади, и по-рано спира снасянето на яйца в търтеевите далаци на строителните рамки. Затова тези рамки трябва или да се изместят в края на гнездото, или да се извадят от него. Изградените далаци не трябва да се изрязват, а да се оставят на рамките и да се използват през следващата пролет за поставяне в семействата при зацъфтяването на джанката. Ако по тях има мед, той се разпечатва при поставянето.

При центрофугирането на меда през юли от корпусите трябва да се изберат по няколко пити с мед от всеки кошер (да не се центрофугират), които да се използват при зазимяването на същите семейства, както и за по-слабите семейства и запасните майки. При слънчогледовата паша за центрофугиране се изваждат и запълнените с мед пити от плодника, които след това се връщат за осигуряване на площи за отглеждане на пило и за намаляване на количеството на слънчогледовия мед при зазимяването, понеже той бързо кристализира в питите и семействата не трябва да се зазимяват само на такъв мед.

Веднага след центрофугирането на меда, събран през юли, пчеларят трябва да подреди питите в гнездата - да постави в двата края всички негодни за използване пити, новоизградените и питите, в които майката не е снесла яйца (негодните ще бракува по-късно), а в средата да останат пити с празни площи за снасяне на яйца. Поради това че е още горещо, центрофугираните магазини се връщат за подсушаване и предпазване на гнездото от прегряване. Връщането им трябва да става привечер.

През месец юли трябва да се довърши смяната на старите и негодните майки в пчелина, да се подсилят при нужда рояците и запасните майки с по една пита запечатано пило и пити с мед, които да подпомогнат развитието им до зазимяването. При нашите климатични условия не е изгодно създаването на рояци след преминаването на слънчогледовата паша. Друга, по-късна паша няма, те не успяват да отгледат достатъчно пчели и да се запасят с храна, а подхранването със захар изтощава физиологически наличните пчели и те не успяват да презимуват (а са отслабени и семействата, от които са създадени).

През месец юли продължават профилактичните прегледи за гнилецови заболявания на пилото.

ЗНАЕТЕ ЛИ ЧЕ

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Сряда, 28 Май 2025 14:44

Написана от Super User

Посещения: 523

След настаняване на рояк в кошер пчеларя е длъжен да сформира гнездо. Ако рояка е „първак“, т.е. с оплодена майка трябва да постави 1-2 добре изградени празни пити за снасяне на яйца и от двете страни да постави по 2-3 рамки с восъчни основи. Зад тях да постави по една пита с мед и прашец. Общото число на всички пити следва да се определи по силата на рояка. На 1 кг пчели се поставят 4 рамки.
Един от методите за недопускане на рояване до настъпване на главната паша е – от силните семейства да се вземат пити със запечатано пило и да се подсилват слабите семейства, а от тях се вземат пити с открито пило и се придават на силните за ангажиране на младите пчели в отглеждане на ларвите.
На пчелно семейство трябва да се поставят толкова рамки с восъчни основи колкото може да изгради. Важното е да не се изтърве времето за градеж. Всеки трябва да се ръководи от правилото да обновява ежегодно 1/3 от своите пити.

В периода на рояване пчеларя не трябва да напуска за дълго своя пчелин.Трябва да знае, че обикновено рояците излитат от семействата в първата половина на деня в топло и слънчево време и се захващат на близките дървета или храсти.

Как да се грижим за пчелите през месец Май

Детайли

Категория: Новини

Публикувана на Понеделник, 12 Май 2025 04:11

Написана от Super User

Посещения: 524

Как да се грижим за пчелите – месец Май е доста интензивен за пчеларя. Пчелите се развиват изключително бурно, като майката е достигнала своя връх на яйцеснасяне. Силните семейства имат 8 – 10 пити с пило и са изпълнили с пчели целия плодник на дадан-блатовия кошер и около 2 корпуса на многокорпусния кошер. Има прекрасни условия за отделяне на восък и пчеларя трябва да се възползва от това максимално. Има все повече търтеи, а в пчелните семейства започват роевите процеси

Фенологичен календар през месец Май

През месец Май започват да цъфтят много дървета, храсти и различни тревни видове: ябълки и круши (по високите полета), черница, бук, миризлива върба, аморфа, клен, летен дъб, дребнолистна липа, смърч, бял и черен бор, кучи дрян, питомен кестен, конски кестен, рожков, татарски нокът, питомна малина, къпина, шипка, фацелия, бял маргарит, детелина, здравец, глог, мащерка, подъбиче, синап, бяла и жълта комунига, градински чай, храстовиден жасмин, мъждрян, мак, кориандър, градински ягоди, жълт фий, пореч, часовниче и др. През Май настъпва първата главна паша от еспарзета и бяла акация.

Работа на пчеларя през Май – как да се грижим за пчелите

Пчеларят е доста зает през месец Май. Той трябва да следи пчелните семейства за следните неща:

да ги разширява при нужда
да следи за признаци за роене
да подготви магазините и магазинните рамки
да се възползва от строителната сила на семействата
да смени стари и негодни майки
да направи планираните отводки
да се координира със земеделските стопани в неговия район
да не допусне отравяне на пчелите
да подхранва семействата при нужда
Нека сега да видим по-подробно как да се грижим за пчелите през месец Май.

Подхранване

Пчеларят трябва да следи във всяко пчелно семейство да има неприкосновен запас от поне 6 кг мед. За да може пчелите да не гладуват и да хранят ларвите обилно, а не да „пестят“ в храненето и по този начин да се раждат слаби пчели. Ако в природата има добро нектароотделяне, подхранване не е необходимо.

Но ако няма такова или времето е лошо и пчелите не летят продължително време, то със сигурност трябва да се намесим и да започнем да подхранваме с рядък сироп. Когато има приток на нектар, пък макар и изкуствен, пчелите не спират своето развитие, градят по-добре восъчните основи и мислят по-малко за роене. Вижте повече за това как да направим качествен захарен сироп за пчелите.

Навременно разширяване на пчелните семейства
През месец Май трябва навреме да разширяваме пчелните семейства. как да се грижим за пчелите
През месец Май пчеларят трябва да следи за навременното разширяване на пчелните семейства, защото всяко забавяне може да доведе до роево настроение и до минималното оползотворяване на восъкоотделянето.

Разширяването на пчелното семейство е хубаво да бъде с рамки с восъчни основи, за да може да подменяме старите пити впоследствие с новоизградени. Но и не трябва да разширяваме прекалено бързо, особено в студено време, за да не забавим развитието на семействата и да простудим пилото.

Строителната рамка и восъкоотделянето – как да се грижим за пчелите
През месец Май пчелите активно градят восъчни основи. как да се грижим за пчелите
През месец Май има отлични предпоставки за добро восъкоотделяне, затова трябва да се възползваме. Защото в новите пити ще отгледаме по-големи и по-здрави пчели. Добре е във всяко семейство да имаме по една строителна рамка, от която да изрязваме запечатаното търтеево пило през определено време.

С нейна помощ, намаляваме броя на търтеите и увеличаваме медодобива, намаляваме опаразитеността на вароа кърлежа, добиваме повече восък и пчелите изграждат рамките с основи предимно с работнически килийки. Трябва да сме се запасили с достатъчен брой рамки с основи и да ги даваме на пчелите за изграждане през целия месец, за да може да подменим по-голям брой остарели пчелни пити.

Антироеви мерки
Рояците започват през месец Май. Какви антироеви мерки да предприемем? как да се грижим за пчелите
През месец Май пчелните семейства са много склонни да изпаднат в роево състояние. Причините за подготовката за роене са много – липса на паша, натрупване на млади пчели в семейството, които бездействат, стара майка, недостатъчен обем на кошера, дисбаланс между поколенията, задух и т.н.

Целта на пчеларя е да не допусне роене, защото в противен случай няма да получи мед от това семейство. Има много възможни решения, с които пчеларят да помогне на пчелното семейство и то да не се рои. Възможни опции са – правене на отводка, отнемане на запечатано пило, отделяне на майката с една-две пити със запечатано пило, демариране, използване на рошфусов кошер, своевременно разширяване на пчелното семейство, разместване на местата на слаб и силен кошер и т.н. Можем за всеки случай да подготвим 1-2 капана за рояци и да сложим в тях примамка. Тук може да видим как да направим примамка за рояци ВанковРой.

Слагане на магазини преди главната паша
През месец Май цъфтят еспарзета и бяла акация, а те представляват главна паша в районите, където ги има в повече. Преди настъпването на главната паша, ние трябва да направим преглед на семействата и да преценим степента на развитието им. Ако пчелното семейство е изпълнило плодникът изцяло с пчели и има 8 – 10 пити с пило, то това семейство ще е готово за главната паша. Поставяме магазините 3-4 дни преди началото на пашата.

Ако имаме средни по сила семейства и искаме и от тях да добием мед, можем да ги подсилим със зряло пило или с летящи пчели от по-слабите здрави семейства. Акациевата паша е кратка, но изключително обилна. Затова трябва да следим нектаропотока и при нужда да добавим втори магазин или респективно трети. Запечатания мед трябва да изцентрофугираме.

съвет , знаете ли че - как да се грижим за пчелите
СЪВЕТ: Ако искате до добиете мед и от по-слабо развитите пчелни семейства, може да направите следното нещо. Няколко дни преди настъпването на обилната паша, махате 1-2 рамки с мед и прашец от плодника и слагате преградна дъска. Поставяте отгоре цял магазин с добре изградени магазинни рамки. Ако нямате достатъчно изградени магазинни рамки, може да редувате 1 изградена и 1 с восъчна основа. След преминаването на главната паша започвате да разширявате отново плодника с плодникови пити, като махате магазина. За да може семейството да набере сила за евентуална късна паша.

Създаване на отводки и майки – как да се грижим за пчелите
Направата на пчелни майки е важно мероприятие, което всеки пчелар трябва да умее да прави. как да се грижим за пчелите
Месец Май е особено подходящ за направата на нови пчелни майки и отводки. Условията в природата, като топло време, добър прашецо и нектаропоток, наличие на достатъчно търтеи и други фактори са добра предпоставка за производството на качествени майки и направата на нови отводки.

Но за тази цел се съобразяваме с настъпването на главната паша и силата на семействата, за да можем да планираме това мероприятие в най-добрия момент. Задължително е да си произведем нови майки и да заменим старите. Защото семейства с млада майка дават повече мед, зимуват по-добре, боледуват по-малко и т.н. Тук можем да видим как да направим пчелни майки.

Отравяне на пчелните семейства
В последните години има огромен брой натровени пчелни семейства от недобросъвестни арендатори. Затова е добре всеки пчелар да бъде в контакт с всички земеделски стопани, които отглеждат различни земеделски култури. И да се координират по такъв начин, че да няма натровени пчелни семейства.

Профилактични мерки против болести
През месец Май продължаваме профилактичните мерки против болести и неприятели в пчелното семейство. При лошо време и продължително задържане на пчелите в кошера е възможна появата на майската болест. Тя се дължи на липсата на пресен нектар и вода, поради което прашецът не може да бъде преработен и използван. В такъв случай подхранваме с рядък (1:3) захарен сироп. Продължаваме борбата с вароатозата, с която трябва целогодишна борба. Следим за появата на различни видове гнилец, а най-доброто лекарство е силното семейство.