• Субстрат: Смес от оптимална пръст или TKS 2 и малко градинска пръст. Поливане, торене: През лятото се поддържа...

  • Бял маргаритТова е силно разклонен храст с гъста, много облистена корона, висок 1,5-2 метра. Клонките са леко...

  • Фацелията е вид, който спада към групата на специалните медоносни растения. Отличен медонос, отделящ големи...

  • Семената на съвременните сортове съдържат 40-52% слабосъхнещо масло, до 20% белтъчини и над 17% въглехидрати....

Пчели

Колко мед можем да консумираме

Според специалисти всеки здрав индивид може да консумира мед като това количество не трябва да надвишава 120-150 гр. дневно за възрастен човек, задължително разпределен на три и повече приема. Дневната дажба трябва да се изчислява в зависимост от възраст и тегло като е препоръчително да се приема 1 - 2 гр. на килограм телесно тегло.

Медът може да се приема и под формата воден разтвор (една до три супени лъжица мед в 1 чаша хладка вода) три пъти дневно, винаги преди ядене и половин час преди лягане. Когато се приемат по-големи количества мед на ден е силно препоръчително да се откажем напълно от други захарни продукти, както и да се ограничат другите източници на въглехидрати като хляб, макарони, картофи, ориз и т.н.

Колко мед ще приемате дневно трябва да прецените сами. Започнете с една лъжица, ако ви хареса и се чувствате добре ги направете две, може да стигнете и до три, но нека това е границата. Aко са ви много се върнете на по-малък прием. При консумация на пчелен мед не трябва да се стига до крайности - той не може и не трябва да бъде единствен хранителен източник. Активната киселинност на меда варира от 3,2 до 6,5 рН, което означава, че меда принадлежи към слабо киселинните храни, а не към алкалните. Прието, че един здрав организъм трябва да има рН между 6,0 и 7,5. Пчелният мед е прекрасен лечебен и хранителен продукт в комбинация с билки и други храни с висока концентрация на полезни вещества. Единствено така организмът ще бъде подсигурен с всичко необходимо. По-големи дози от препоръчителните пресищат организма и изтощават задстомашната жлеза и черния дроб.

Освен вътрешното приемане, медът има и външно (локално) приложение – за лечение на кожата, подкожните тъкани и лигавиците при заболявания от възпалително, инфекциозно, травматично или алергично естество. Съществува и инхалационни приложениq – с подходяща апаратура определен меден разтвор се пулверизира и вдишва през носа. Тези процедури се прилагат при остри, хронични и алергични заболявания на респираторния апарат.

Свойствата на меда могат да се обобщят в следните по-главни направления
Повишаване на имунобиологичните защитни сили на тялото;
Антибактериално, антипротозойни и антимикотично (противогъбично) действие;
Противовъзпалително;
Антиалергично;
Кръвообразуващо;
Отхрачващо;
Регенеративно (т.е. подпомага възстановяването на повредени тъкани и клетки, възвръща жизнените сили);
Стимулира дейността на сърцето;
Болкоуспокояващо;
Невротонично;
Тонизиращо (медът е естествен допинг);
Слабително;
Детоксикиращо (противоотровно);
Противотуморно и противораково (премахва свободните радикали и помага за възстановяването от тяхната вреда);

Какви са приложенията на меда?
Медът дава много енергия, сила, издръжливост и по-добро възстановяване на трениращите, които го ползват. Идеалното време за приема му е преди и след физическо натоварване. Наблюденията са показали, че спортистите, които употребяват мед преди състезания или в почивките между тях, бързо възстановяват изразходваната мускулна енергия. Приета сутрин на гладно лъжица мед ще ви помогне за повишаването на метаболизма, баланса на хормоните и горенето на мазнините. Медът е един чудесен начин да добавим дива (натурална, необработена, сурова) храна към диетата си – той е леснодостъпен, сравнително лесно се съхранява, лесно се консумира, с него лесно се пътува и може да се използва за апетитни рецепти в комбинация с всевъзможни други полезни натурални храни - за увеличение приема на витамини, минерали, ензими и антиоксиданти.

По какво се различават отделнтие видове мед?

Противопоказания
В литературата няма данни истинския чист мед да предизвиква алергии. Проведените излседвания в Института по микробиология на БАН показват, че медът притежава антиалергични свойства и може спокойно да се използва като специфично и неспецифично лечебно средство.

Вътрешното приемане на мед е противопоказно при хора с повишена чуствителност към него. Това може да се дължи на наследствена или придобита свръхчуствителност към него. Нежелани реакции към меда са наблюдавани едва при 1% от кандидати за медолечение. Медът трябва да се приема според лекарски инструкции при хора болни от диабет или с друг режим на ограничаване на въглехидратите.

Според някои учени поради наличието на спори на Clostridiumbotulinum, причиняващ заболяването ботулизъм, медът е опасен за кърмачета и деца до 1 година. Причината за това е ниската киселинност на стомашната среда при бебетата (храносмилателната им система е недоразвита), която не успява да унищожи спорите на клостридия. Допълнително развитието му се благоприятства от липсата на достатъчно друга бактериална флора, която пречи на клостридия да се развие. Въпреки това сведения за иползването на мед в детското хранене са открити в древни религиозни будистки, християнски, мюсюлмански и други източници. Старата източна медицина в Китай, Индия и Япония твърди, че на новородените трябва да се поставят няколко капки мед в устата преди да докоснат майчината гърда. Будистката медицина пък съветва при „гнили зъби“ у кърмачетата също да се дава пчелен мед. В Древен Египет задължително са давали мед на децата в училище с цел по-добро умствено, физическо и духовно развитие. Д-р Лутингер, известен педиатър от САЩ препоръчва меда като храна за новородените. Установено е, че медът бързо се всмуква от тънките черва и предотвратява алкохолната ферментация, а неговите киселини подпомагат всмукването на останалите приети мазнини.