Храна и хранене на пчелите

Обикновената медоносна пчела принадлежи към насекомите с високо специализирано хранене. В състава на пчелната храна влизат въглехидрати, белтъци, мазнини, вода, минерални соли, витамини и др. Тези хранителни вещества пчелите си набавят от меда, цветния прашец и водата. Медът е основен източник на въглехидрати, а цветният прашец - на белтъци, мазнини, соли, витамини и др. Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст.

Основната храна на пчелите
Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Цветният прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др. Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство.

Кога пчелите консумират най-много прашец?
Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата. За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта.

Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година.

Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Водата за пчелите
Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода. При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж.

Ролята на инвентара за разпространението на болестите по пчелите и пилото

Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат в соли, витамини и др.

Медът и пчелният прашец
Медът и прашецът по своя химичен състав и биологични свойства са пълноценна храна не само за възрастните пчели, но и за техните личинки след тридневната им възраст. Натуралният пчелен мед е основна храна на пчелите през цялата година. В него се съдържат около 75 % инвертна захар, 18-20 % вода, а всички останали вещества са около 5 %. Като основна храна медът има значение за поддържане живота на пчелите и за изхранване на пилото. Едно пчелно семейство за една година употребява 90-100 кг мед. Основната част от това количество се изразходва при пролетното развитие на семейството. Големи количества от храната се изразходват по време на събирането на прашец и нектар и преработването на нектара в мед, при отделянето на восък и при градежа на пити, при летеж, движение и др. По време на зимуването пчелите изразходват относително най-малко мед - средно 0,8 до 1 кг на месец на пчелно семейство. Количеството на консумираната храна значително се влияе от силата на семейството и външната температура през активния сезон.

Значението на цветния прашец
Цветният прашец има извънредно голямо значение за живота на пчелите и на цялото семейство. За тях той е основен източник на белтъци, минерални вещества, мазнини и витамини. Всички тези хранителни съставки са незаменима храна за възрастните пчели и за пчелните личинки. Без наличието на прашец в кошера е немислимо отглеждането на пило. В такъв случай спира яйценосната дейност на пчелната майка, а старите пчели започват да губят своята работоспособност, вследствие на което се нарушават нормалната работа и развитието на пчелното семейство. След съответната преработка цветният прашец се използва за изграждане организма на растящите личинки, за замяна на изхабените клетки и тъкани на пчелите, за произвеждане на восък, пчелно млечице и др.

Приложение за пчелари предава опита и знанията на следващото поколение

Годишният разход на прашец е средно 18-20 кг на пчелно семейство. Пчелите консумират най-много прашец при отглеждане на пилото през пролетта и отчасти през есента. Възрастните пчели го използват през есента за попълване на резервите от белтъци и мазнини в организма си. Тези запаси осигуряват нормалното им зимуване и имат голямо значение за отглеждане на първото пило в края на зимата.

За нормалното развитие на пчелните семейства е необходимо постоянно да имат достатъчно цветен прашец. Събирането и натрупването му в питите обаче са твърде неравномерни. Особено остро се чувства потребността от прашец в края на зимата и началото на пролетта. Често към средата на пролетта и преди да настъпи главната паша, пчелите запълват голяма част от питите с прашец, част от който е излишен за семейството. Някои от тези пити трябва да се извадят и съхраняват на сухо и хладно място за следващата година. Още през февруари (при първа възможност) във всеки кошер се поставят по една-две такива пити. Това облекчава семействата и им осигурява нормално развитие. В противен случай развитието им се задържа, а при по-продължителна липса на прашец личинките измират и пчелите ги изхвърлят навън. Настъпва белтъчен глад, който се отразява неблагоприятно и на състоянието на възрастните пчели.

Значението на водата за пчелите е също голямо. Водата е една от важните съставки на пчелното тяло. В мускулната му тъкан се съдържа около 75 %, а в хемолимфата - до 80-90 % вода.

При обмяна на веществата чрез дихателната система се отделя сравнително много вода. Поддържането на необходимото количество у пчелата става за сметка на приетата отвън вода. Потребността от вода се увеличава с нарастване на интензивността на обменните процеси, т.е. при усилена работа и летеж. Пчелите изразходват много вода и при преработване на цветния прашец и меда за изхранване на личинките, при отделянето на млечице и др. Ако медът не е узрял или има голям принос на нектар, те принасят и употребяват много малко вода, а задоволяват потребностите си главно за сметка на водата в нектара. Това става непосредствено и по време на главната паша. Тогава пчелите не само че не принасят вода, но усилено изпаряват излишната, която се намира в нектара, за да го превърнат
в зрял мед.

В ранна пролет, когато в кошерите постъпва малко и съвсем нередовно нектар, пчелите си набавят вода отвън. При внезапни застудявания и липса на възможност да се снабдят с вода може да се стигне до изхвърляне на личинките от килийките. Установено е, че едно средно по сила пчелно семейство изразходва около 50 мл вода за денонощие. В зависимост от условията количеството на водата може да достигне 200 мл и повече. Набавянето на такова количество вода струва доста усилия за семейството, защото при едно излитане една пчела може да принесе около 0,2 мл. Това означава, че 50 пчели ще принесат 1 мл. За да доставят нужното количество вода на семейството за един ден, необходимо е 1000 пчели да направят по 10 из- литания, т.е. да работят цял ден. Ако се вземе предвид целият пчелин, ще се види какъв голям брой пчели трябва да полагат максимални усилия, за да набавят необходимата вода. Ето защо пчеларят е длъжен да ги подпомогне в това отношение. За целта още в края на зимата във всеки пчелин трябва да се постави поилка на добре огрявано от слънцето и запазено от ветровете място близо до пчелина. В поилката винаги трябва да има вода. При по-продължителни застудявания в началото на пролетта в горните хранилки се налива слабо затоплена вода или рядък захарен сироп. По такъв начин се осигурява вода на пчелите, без те да излизат навън.

Ненормалните състояния в живота на пчелните семейства

Пренесената и натрупана в питите храна пчелите разполагат по определен начин, което позволява лесно да я използват независимо от състоянието на времето и годишните сезони. По такъв начин се осигурява изхранването им през всяко време и при всякакви изменения на околната среда.

От извършените наблюдения и опити е установено, че пчелите в кошера постоянно си предават храна една на друга, т.е. между тях има постоянен хранителен кош такт Честотата на хранителния контакт зависи от сезона. През юни-юли при усилена работа на пчелите вътре и извън кошера и въпреки приноса на нектар хранителният контакт е постоянен и доста чест. Към края на сезона след прекратяване на пашата той намалява. Установено е, че в едно средно по сила семейство за 8 часа се извършват от 16 до 25 хранителни контакта за всяка пчела, а продължителността на предаването на храната между отделните пчели е от 6 до 20 секунди. Чрез този непрекъснат хранителен контакт постъпващата храна бързо се разпространява между пчелите в кошера.

Предаването на храна от една пчела на друга дава възможност всяка от тях, независимо къде се намира, да получи нужната и храна, без да губи време да я търси в килийките на питите. Така пчелите се хранят и по време на зимуването, когато са събрани в кълбо. По този начин на предаване на храна между всички пчели на семейството бързо се разпространяват различни биологично активни вещества, които са една от формите за взаимна връзка и обединяване на пчелите от отделното семейство в едно цяло. Например чрез храната се предава маточното вещество и пчелите чувстват присъствието на майката, без да имат пряк контакт с нея.

Състояние на пчелните семейства през месец февруари

Предаваната и приетата от отделната пчела храна може да се усвои от организма само чрез съответна преработка, или храносмилане. Храносмилането е сложен физиологичен и биохимичен процес, при който приетата храна се подлага на определена преработка, преди да стане годна за усвояване от организма на пчелата. В процеса на тази преработка голямо значение имат отделни жлези от групата слюнчени жлези. Така глътъчните (фарингеалните) жлези са развити само при пчелите работнички. Техният секрет при младите пчели влиза като съставна част на пчелното млечице, което се използва при храненето на личинките и пчелната майка, а временно и на търтеите (за поява на полово влечение).

При по-възрастните пчели този секрет участва в храносмилателния процес, като активизира някои ензими в средния дял на храносмилателната система. Доказано е, че той овлажнява хоботчето и се използва при разреждането или разтварянето на меда или кристалите на захарта. При използване за храна на кристализирал мед или суха захар пчелите ги намокрят със слюнка, разтварят ги и ги всмукват чрез хоботчето в течен вид, като за целта използват секрета на глътьчната жлеза.