Времето през август е сухо и горещо. Дъждовете са краткотрайни, но поройни. В много райони на страната се засушава. Поради ниската влажност и високите температури през август, пчелната паша намалява, с изключение на районите където се отглеждат памук, слънчоглед, тютюн. През този месец цъфтят софора (японска акация), артишок, магарешки бодил, дяволска уста, маточина, мащерка, блатна мента, планинска чубрица. При подходящи условия тези растения осигуряват късна поддържаща паша. Намаленото нектароотделяне в природата води до промени в пчелните семейства.

 


Пчелите хранят по-слабо пчелната майка, в резултат на което тя снася по-малко яйца за денонощие. Летателната активност на пчелите работнички намалява. По-ясно е изразен инстинктът за защита на хранителните запаси, при което охраната на кошерите се засилва и пчелите са с повишена склонност към жилене. Размножителният период е приключил, търтеите са нежелани и биват изхвърляни от кошерите. Измират пчелите работнички, взели активно участие в събирането и преработването на нектара. Посочените промени показват, че пчелите се подготвят за зимуване. Този важен за развитието на пчелните семейства период трябва да бъде подпомогнат от пчеларя.
Преди окончателното приключване на последната главна паша се свалят магазините и корпусите. Това трябва да се извършва привечер, като се работи възможно най-бързо, за да се избегне появата на пчелна кражба. Освободените пити, магазини и корпуси се прибират в складови помещения. Когато в корпуса (при многокорпусния кошер), който ще се сваля, има пити с пило те се подреждат в долен корпус, а от долния се изваждат празни, маломедни или пити с мед за центрофугиране. Последната десетдневка на август е времето за основния есенен преглед, който по значимост е равен на главния пролетен преглед.

При прегледа се обръща внимание на:

– Силата на пчелното семейство;
– Състоянието на пчелната майка;
– Количеството на запечатаното работническо пило;
– Количеството и качеството на хранителните запаси (мед и прашец);
– Здравословното състояние на пчелите и пилото;
– Състоянието на кошерите и изолационните (затоплящите) материали;
Отделните показатели се определят и отчитат по общоприетите в пчеларството начини.
При определяне силата на семействата трябва да се има предвид, че голяма част от наличните през август летящи пчели са стари, изтощени и ще загинат до настъпването на зимата.
При есенния преглед задължително трябва да се открие пчелната майка и да й се направи преценка по следните показатели:
* големина на коремчето;
* наличие на власинки по тялото;
* цялост на крилата;
* състояние на крачетата;
* подвижност.

В пчелните семейства се оставят млади оплодени майки без дефекти.

Отчетеното пило през този период дава информация за количеството на младите пчели, които ще презимуват в семейството. Пчелни семейства с повече млади пчели зимуват по-добре. За да има достатъчно млади индивиди, трябва да се осигурят оптимални условия за поддържане на висока яйценосна дейност на пчелната майка.

В пчелните гнезда трябва да се осигурят достатъчно по количество доброкачествени хранителни запаси. Средните по сила нормално развиващи се пчелни семейства през зимно- пролетния период се нуждаят от 15 – 16 кг нектарен мед. Медът в питите не трябва да бъде кристализирал или манов. Пити с такъв мед се отстраняват от пчелните гнезда. Наличието на прашец в пчелните пити е от голямо значение за презимуването.

При преглеждане на пчелните семейства се следи за здравословното състояние на пчелите и пилото. Съмнителните за заболяване семейства се записват и след прегледа се вземат мерки за точно установяване на състоянието им.

Кошерите, в които ще зимуват пчелните семейства, и изолационните (затоплящите) материали се проверяват основно. Корпусите трябва да са здрави, без пукнатини, със здрави и добре прилягащи към тях дъна и покривни дъски. Покривите трябва добре да затварят кошерите и да не пропускат вода. Всички стари, изгнили и негодни сандъци се подменят.

Подготовката на пчелните семейства за зимуване се изразява в създаването на условия за отглеждане на повече пило, запасяване на семействата с физиологично млади пчели, попълване на хранителните запаси и отстраняване на установените при есенния преглед нередности.

Условията за отглеждане на повече пило, респективно запасяване на пчелните семейства с млади пчели, включват:

* наличие на качествена майка;
* осигуряване на свободни килийки за снасяне;
* приток на нектар и прашец;
* затопляне на пчелните гнезда.

В пчелните гнезда се поставят пити с достатъчно празни правилно изградени работнически килийки, за да се осигури място за снасяне. Пчелните майки трябва да бъдат млади, високопродуктивни и без дефекти. Старите и дефектни се подменят като се използва някой от общоприетите начини. Краят на месец август и началото на септември е крайният срок за подмяна и придаване на майки. За целта се използват оплодени майки от запасните семейства. Когато в пчелина няма запасни майки, семейството, което се нуждае от подмяна на пчелната майка се обединява с друго – редовно. При присъединяване на две пчелни семейства се спазва следното: ако семейството без майка или с майка, подлежаща на подмяна, е силно към него се прехвърля редовно, но по-слабо семейство; ако семейството с некачествената майка е слабо то се обединява с друго силно семейство с млада оплодена и качествена пчелна майка.

При липса на късна паша в района на пчелина се налага подбудително подхранване на пчелните семейства в продължение на един месец. Когато за подхранване се използват пити с мед, непосредствено преди поставянето им в пчелното гнездо се разпечатват участъци от меда по тях, като големината на разпечатания участък зависи от силата на семейството. Друг начин на подхранване е със захарен разтвор с концентрация 1:1. Това се прави всеки ден или през ден и то привечер. В хранилката на всяко семейство се наливат 200 – 250 см3, респективно 300 – 400 см3 захарен разтвор.

Съществено влияние върху нормалното презимуване на пчелните семейства оказва количеството на хранителните запаси. На всяко семейство са необходими по 15 – 20 кг мед (по 2 кг мед на междурамие, плътно заето с пчели). Пчелни семейства, в които количеството на меда е недостатъчно, се подхранват чрез даване на пити с мед, взети от други здрави семейства, или чрез захарен разтвор (захар : вода – 3:2). Разтворът се налива в хранилките в големи дози с цел за 1-2 седмици да се осигури необходимото за зимуване количество храна. Захарният разтвор може да се даде и налят в празни или маломедни пити, които се поставят в края на гнездото или зад преградната дъска. Подхранванията се извършват привечер, а разтворът трябва да е с температура 30 – 40°С.

Питите с кристализирал или манов мед се подменят с пити с нектарен мед. При липса на пити с мед за подмяна на пчелните семейства се дава центрофугиран мед или гъст захарен разтвор (3:2) в големи количества – 3-4 литра наведнъж на всяко семейство.

При подхранване на пчелите не трябва да се забравя, че:

* замяната на нектарен със захарен мед над 50% е вредно за пчелите;
* по-късното подхранване (краят на септември и октомври) изтощава пчелите и те масово измират през зимата;
* пред този период (пашата е почти приключила или липсва) има опасност от възникване на пчелна кражба.
На осиротелите пчелни семейства може да се помогне като им се придаде запасна оплодена пчелна майка или като се присъединят към други с качествени майки.
Подпомагането на слабите пчелни семейства става по няколко начина:
* Заселване на няколко слаби семейства в един кошер – две семейства в 12-рамков Дадан – Блатов кошер, 3 – 4 семейства в кошер-лежак и др. Това се прави с пчелни семейства, имащи млади нормално развити пчелни майки. По този начин те се топлят взаимно и презимуват нормално. Между пчелните семейства се поставят плътни преградни дъски и на всяко семейство се отваря отделен вход;
* Присъединяване на слабо пчелно семейство към друго слабо с млада майка или прехвърляне на помощно към слабо семейство с нормално развита пчелна майка. И в двата случая се получават по-силни семейства, които нормално иззимуват. Присъединяването се извършва съгласно използваните в пчеларството начини.

През август се създават помощни семейства, които имат голямо значение за райони с ранна паша. Помощното и основното семейство се развиват самостоятелно в един и същи кошер, като се отделят с плътна отвесна или хоризонтална преграда и имат отделни входове. Така презимувалите семейства дават възможност на следващата година, преди настъпване на първата главна паша, да се обединят.

Пчеларите не трябва да забравят, че от правилната подготовка на пчелните семейства за зимуване (извършена през месец август) зависи състоянието им през следващия пчеларски сезон.