Храната и храненето са в основата за съществуването на целия животински и растителен свят. Всеки жив организъм, намерил хранителна ниша в природата, е функция на храненето. Той се ражда, расте, размножава се и се бори за своето съществуване.

 


Храната на пчелите съдържа същите съставни части, които са необходими и на другите животински организми – въглехидрати, белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини, вода и други. Въглехидратите са главните енергийни източници, от които се добива мускулна сила и топлина. За изграждане на тялото на пчелата, за замяна на изхабените клетки и тъкани и за произвеждане на жизнено важните за организма вещества, като секретите на различните видове жлези, яйцата, ферментите и други се използват главно белтъчини, мазнини, минерални вещества, витамини, вода и други.

Всеки жив организъм приема храната от природата под различна форма, но само в смесен вид от горните съставки и в съотношение каквото им предлага природата. Единствено на пчелите природата е предоставила възможността да събират, преработват и хранят с разделна природна храна от въглехидрати и белтъчини под формата на нектар и прашец. За пчелите нектара и прашеца са сезонна и единствена храна и преработката и съхранението са задължителни, жизнено необходими за съществуването им. Приспособяването на пчелите за използване на тази храна през милионите години на еволюция е довело до значителни изменения в морфолгията на пчелата. Днес тя притежава органи за събиране на цветен прашец, медова гушка, хоботче, восъчни и отделящи млечице жлези, бързина на реакциите, необикновена енергия и работоспособност, което я прави най-полезното насекомо от всички обществено живеещи насекоми на Земята. За намиране и пренасяне на храната, пчелата притежава силно развити сетивни органи – зрение, обоняние, вкус, слух, усет за време и температура. Благодарение на тези органи тя лесно намира храната на полето, бързо се ориентира и връща в жилището. Нектарът е воден разтвор от захари и обикновено съдържа смес от захароза, глюкоза и фруктоза в различни съотношения. Освен захари нектарът съдържа и незначителни, минимални, количества азотни съединения, органични киселини, минерални соли, витамини и други. Основното обогатяване, попадане на тези вещества в меда е от слюнчените жлези на пчелите и представляват ензими. Ензимите са вещества с белтъчна природа, които ускоряват (катализират) химичните процеси в живия организъм и в края на процеса остават не променени. Най-голямо количество ензими се секретират от глътъчните жлези на летящите пчели, които събират нектар. При младите пчели жлезите са силно развити и отделят пчелно млечице. Когато отделянето на нектар е обилно и пашата е близо до пчелина, пчелите бързо напълват медовата си гушка и веднага внасят нектара в гнездото, затова той престоява кратко време в пчелите, поради което количеството на ензимите в меда е по-малко. При по-лошо време и умерено нектароотделяне, пчелите посещават повече цветове, нектарът престоява по-дълго време в гушката им и количеството на ензимите се увеличава. Донесеният нектар се предава на няколко пчели нектароприемачки и те многократно го пропускат през техните хоботчета, глътката и хранопровода в медената си гушка и обратно. По този начин нектарът под формата на тънък филм влиза в допир с топлия и сух въздух на кошера и водното му съдържание намалява до около 30%. Под действието на ензимната инвертаза, захарозата се хидролизира до глюкоза и фруктоза. При всяко преминаване на нектара през органите на пчелата и пренасянето от килийка в килийка той се обогатява с нова порция белтъчини, попадащи в него с ензимите от глътъчните жлези на пчелите. Всъщност пчелите си приготвят мед, смесена храна, за ежедневна и зимна употреба от въглехидрати под формата на глюкоза и фруктоза с достатъчно белтъчини за подържане жизнените функции на пчелите при зимуването им.

Прашецът е градивна белтъчно витаминозната храна за пчелите. При събирането му от цветните растения те го овлажняват със слюнка, а при трамбоването в питите го обогатяват с мед. Под въздействието на растителните дрожди, съдържащи се в прашеца и на пчелните ензими, в него настъпват биохимични процеси, за които благоприятстват топлината и влагата в кошера. В резултат на ферментационни процеси – хидролиза на белтъчините и въглехидратите прашецът се превръща в перга. Поленовите зърна поемат влага, набъбват и целулозената им обвивка се пропуква от топлината и влагата в кошера и белтъчините на прашеца се разпадат на аминокиселини. Така се повишава смилаемостта на тази храна. Образуващата се при разпадането на въглехидратите млечна киселина е със силни консервиращи свойства и запазва пергата продължително време в свеж вид. Прашецът, като високо концентриран белтъчен продукт се използва само от пчелите кърмачки за обилно секретиране на пчелно мляко. Той е фактор за бързо пролетно развитие на мощни семейства и ги прави икономически изгодни за отглеждане от човека. Подържа устойчиво равновесие между раждаемост и смърт в пчелното семейство. Без разделно събиране и използване на храна от нектар и прашец семейството не би могло да зимува в активно състояние.

Медоносната пчела, която независимо от това, дали се намира под грижите на човека, или живее на свобода, има почти еднакъв живот. Начинът на хранене я прави най-малко податлива на изменения и същевременно най-лесно приспособима към постоянно изменящите се природни условия. Да оцелее и да съществува независимо от суровите природни условия. По ирония на съдбата не зная кой, господ бог, или природата предоставиха на медоносната пчела, най-работливото животно с организирана нервна система, издигнало се със своя труд на по-високо ниво на развитие от останалия животински свят, най-добрата храна, елексира на природната храна, съставен от нектар и прашец. Едновременно с това на тях им е предоставена стратегическа задача, гарантираща сигурността за съществуване, размножаване и разнообразяване на растителния и животински свят на планетата.

И така минават милиони години, цъфтящата растителност се увеличава, разнообразява и постепенно измества (избутва) от природата растителността, опрашвана от вятъра или друг случаен опрашител. Медоносната пчела просперира, видът процъфтява до наши дни.