Месец септември е първият есенен месец. Температурите са сравнително високи, а валежите слаби. В повечето райони на страната пчелната паша приключва. Растения като магарешки бодил, конски кестен, глухарче, блатна мента, памук и фуражен слънчоглед все още може да предложат на пчелите късна есенна паша.След последната главна паша в пчелните семейства се активира инстинктът за отглеждане на пило. В началото на месеца топлото време, наличието (макар и слабо) на нектар и прашец са благоприятни условия за увеличаване на яйцеснасянето. Тези процеси са с важно биологично значение, защото водят до увеличаване на относителния дял на пчелите работнички, които не са участвали в главната паша и в отглеждането на голямо количество пило, не са изграждали пити. Такива пчели не са изтощени от работа, живеят по-дълго (6-7 месеца), иззимуват успешно и участват в пролетното развитие през следващата година.

Към средата на месеца, когато прецъфтят и последните медоносни растения, пчелната майка намалява яйцеснасянето. В пчелните гнезда започва подготовка за зимуване. Постепенно пчелите пренасят незапечатания мед от крайните пити в средата. Засилва се събирането на прополис, с който пчелите уплътняват жилището си (запълват всички пукнатини и дупчици по кошера) и стесняват входа.

През месец септември пчеларите продължават работата си по подготовката за зимуване. Първата десетдневка на месеца е краен срок за провеждане на главния есенен преглед. За предпазване от нападения и кражби между пчелите, прегледите се извършват рано сутрин или привечер, работи се с покривни платна, а извадените пити се поставят в добре затварящи се преносими сандъчета.

Есенното подбудително подхранване (за активиране яйценосната дейност на пчелните майки) трябва да завърши до средата на септември. На семействата се дава захарен разтвор (1 : 1) в количество 0,2 – 0,5 литра.

През първата десетдневка на месеца може да продължи подхранването за попълване на хранителните запаси. На пчелните семейства с по-малко от 15 – 20 кг мед или при наличие на манов мед в пчелните гнезда, се осигурява концентриран захарен разтвор (3 : 2) в по-големи дози.
Важно е да се знае, че през втората половина на септември и през октомври на пчелните семейства не се дава захарен разтвор. При преработката му в този късен период (когато няма прашец в природата) пчелите се изтощават и умират през зимата.

През месец септември пчеларят стеснява пчелните гнезда. За целта се определя силата на семействата и им се оставят толкова пити, колкото пчелите покриват добре. Питите трябва да са светло кафяви и в тях да е отглеждано пило. Подбират се пити, пълни със запечатан мед, или такива, при които медът заема 1/2 от площта им. Пити с големи участъци незапечатан мед се отстраняват, защото неузрелият мед лесно ферментира и става негоден за консумация. Маломедните пити също се отстраняват. Някои от тях, ако е необходимо, се поставят зад преградната дъска, а медът им се разпечатва. Когато върху много стари (много тъмни), маломедени или неправилно изградени пити има пило, те се слагат в края на пчелното гнездо до преградната дъска и се отстраняват след излюпване на пилото. Някои от питите със запечатан мед може да се центрофугират или да се оставят като резерв за следващата година.

Пчелните гнезда се подреждат откъм по-топлата страна на кошера. Ограничават се с преградна дъска и изолационен материал. Доброто затопляне е важна задача при подготовката за зимуване. То се прави отстрани зад преградната дъска и отгоре над покривната дъска. Като затоплящи (изолационни) материали се използват листове стиропор, възглавници запълнени с памучни парцали, слама, талаш и др.

Входовете на кошерите се стесняват на толкова сантиметра колкото са питите в пчелното гнездо.
При подготовката за зимуване особено внимание трябва да се обърне на отводките и помощните семейства. Грижите за отводките се свеждат до осигуряване на достатъчно млади пчели и хранителни запаси (8 – 10 кг мед). Подхранват се, за да достигнат сила 5 – 6 междурамия преди зазимяването.

Пчелните семейства със запасни майки са по-слаби (на 3 – 4 пити). За да се топлят взаимно, се заселват по няколко в един кошер, с плътни вертикални прегради помежду си и входове в различни посоки. Подходящи за целта са 12 – рамковият Дадан-Блатов кошер и кошерът лежак.

Пчелните семейства с майки – помощнички, създадени в края на последната главна паша, може да се заселят в същия или в отделен кошер, поставен до основното семейство. При Дадан-Блатовите кошери и при лежаците помощното семейство се създава в същия кошер. Между двете семейства се поставя плътна вертикална преграда, като на помощното се отваря допълнителен вход. При многокорпусните кошери помощното семейство се заселва в корпус над основното. Използва се плътна хоризонтална преграда (разделителна табла), чрез която се отваря и допълнителен вход. Гнездото на помощното семейство се ограничава с една преградна дъска и се затопля. Осигуряват се 8 – 10 кг мед и една пита с прашец.

В заключение важно е да се знае, че своевременната и правилно проведена подготовка на пчелните семейства за зимуване е предпоставка за успешно зазимяване, респективно за нормално иззимуване.